В първите стадии на своето развитие човек не може да се издигне повече от Любовта като стремеж. Някой казва, че сърцето му е горяло от любов. Учителя казва:
Горенето на сърцето не е Любов. Между горенето на сърцето и Любовта има грамадна разлика. Горенето на сърцето, това е една от първите фази в развитието на Любовта. Любовта на съвременните хора е преходна. Днес тази любов господства в света. Човешката любов е любовта на пепелта. Човешката любов може да се види само на огнището, дето гори, изгаря и се превръща на пепел. Привличането, което е резултат на магнетизма, не е Любов. Това е магнетична, неустойчива и преходна любов. Магнетичната любов или любовта като стремеж е начало на Любовта.
Любовта, която иде от Великото Слънце на Живота, като достига до човека в ранните стадии на развитието му, навлиза в по-гъста среда, пречупва се в съзнанието му, ограничава се. Така се заражда Любовта като стремеж.
Любовта като стремеж е кратковременна и неустойчива. За нея Учителя казва:
Любовта като стремеж е едно направление, посока, която води към любовта.
Някоя мома си седи спокойно в къщи, нищо не я тревожи, но един ден тя среща един млад момък и веднага в нея се явява стремеж, започва да става неспокойна. Същото става и с момъка. Значи настъпва началото на тяхното безпокойство. Аз казвам: идва началото на тяхната Любов като стремеж. Какъв е краят? Оженят се, народят им се деца. Това свършек ли е на Любовта? Не, после постепенно се явяват първите проблясъци на Любовта като чувство.
