НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

№76 (Пеню Киров)

Епистоларни диалози - част ІІ (1901–1917)
Алтернативен линк

<p class='bbc_center'>    <span style='font-family: Arial","sans-serif'><span style=''><span style='font-size: 24px;'><span style='color: #0000cd'>№76 </span></span> <span style='color: #0000cd'><span style='font-size: 24px;'> (Пеню Киров)</span></span></span></span><br /> </p> <span style=''>гр.Сливен, 19 януарий 1904 г.</span><br /> <br /> <p class='bbc_right'><span style=''>[до] гр. Русе</span></p> <br /> <span style=''>Любез. ми бр. Дънов,</span><br /> <br /> <span style=''>Писмото Ви вчера получих и бързам да отговоря. Аз още до към началото на месец февруарий ще бъда тука, понеже Господ ме въздържа151.</span><br /> <br /> <span style=''>Гледай, моля те, щом се даде отговора за Д-ра, да ни отговориш.</span><br /> <br /> <span style=''>Според второ едно слово Господне, [на] Д-ра му се съкратява животът до към края на април тази година. И се иска по-бързото разправяне на работите му. Затова, за да може да тури ред на всичко, нужно му е от Вас отговор. Той моли да питате, за да му се даде наставление като как, под каква форма да бъде завещанието и пълномощното.</span><br /> <br /> <span style=''>Считам за длъжност да ти явя, че Мелкон го придумали да се жени и той в едно писмо иска да му отговорим. Бог даде слово, че той трябва да стои и ако има някога нужда, Той ще му нареди това. Ако виждате, че трябва да му пишете нещо по това, пишете му.</span><br /> <br /> <span style=''>Сега, понеже се чувствам много изнурен, отслабнал духом, не ща повече да Ви пиша. Та ще оставя това за второ писмо, в случай, че ми явите къде ще бъдете.</span><br /> <br /> <span style=''>Поздравяват ви братята и сестрите от тукашната Църква: Д-рът, Кючука152, Гешов, Кортеза153 и Мария154.</span><br /> <br /> <p class='bbc_right'><span style=''>Твой верен в Господа: П. Киров</span></p> <br /> <span style=''>П.П. А понеже тези работи за Д-ра се нареждат тъй, то Църквата пита кога ще стане съборът. Тука има горе-долу нещо, като чрез сънища казано, че ще бъде в края на месец март, т.е. по Великден. А при това снощи се каза, че ще се яви чрез теб. То моля, яви ни и затова, защото най-вече г-н Д-рът желай да стане по-навреме.</span><br /> <br /> <span style=''>Но понеже всичко това остава в ръцете на Господа, то г- н Д-рът моли да дойдете в началото на априлий в Сливен. Види се за последното време сте му много нужен.</span><br /> <br /> <p class='bbc_right'><span style=''>Същий</span></p> <br /> _________________________<br /> <span style=''>Обяснителни бележки:</span><br /> <br /> <span style='font-family: tahoma,geneva,sans-serif'><span style=''>151 В дневника си П. Киров пише, че на 4.02.1904 г. напуска Сливен с файтон и се отправя към Ямбол. </span></span><br /> <br /> <span style='font-family: tahoma,geneva,sans-serif'><span style=''>152 Никола Кючуков – член на Окръжната постоянна комисия в Бургас, представител от гр. Сливен. Може би става дума именно за Никола Ив. Кючуков (Кючука) от Сливен, бивш четник и другар на Хр. Ботев. </span></span><br /> <br /> <span style='font-family: tahoma,geneva,sans-serif'><span style=''>153 Кортеза (Константина) Стефанова от Сливен, слугиня на д-р Миркович, преди да изгрее дарбата на ясновидка. В зенита на славата си през 1908 г. била наречена „Светата пророчица Кортеза“. Нейната житейска орис има допирни точки със съдбата на Ванга. Родена през 1865 г., и тя в своето детство като петричката врачка преживява инцидент, от който се разболява. Успява да възстанови силите си, но според малкото запазени документи има бедна и тъжна младост. Дълго 277 време не иска да се омъжи и най-накрая, подтикната от недоимъка, се решава на тази стъпка. Кортеза обаче сънува, че венчавката няма да завърши добре, и действително годеникът получава сърдечен удар пред олтара и умира пред очите на младоженката. Така Кортеза остава завинаги сама. Вероятно би завършила живота си като никому неизвестна жена, ако не става свидетел на спиритическите занимания на д-р Миркович. Те предизвикват интереса на младата жена и по време на сеансите тя започва да чува гласове и да получава видения. Присъствалите на сеансите установяват, че всичко, казано от Кортеза, се сбъдва. Така към нейната схлупена квартира бързо започват да прииждат хора. Тя обаче обръща повече внимание на друго – на местата, където болните могат да получат чудодейно изцеление. Кортеза посочва места край Смолянско, където действително са открити минерални извори. Там отиват да се лекуват стотици хора. Точността на предсказанията й се разнася от ухо на ухо, а нейните портрети се продават като топъл хляб. Явява й се Света Богородица, като й посочва място, където има лечебна света вода. Така славата на Кортеза нараства и се стига дотам, че в старозагорското село Сладък кладенец я посрещат 6000 души. Толкова били и пловдивчани, които я чакали на гарата със свещениците начело. Оттам я отвели в митрополитската църква, където отслужили молебен в нейна чест. На другия ден Кортеза проповядва пред повече от 12 000 души на пловдивските гробища. За съдбата й след 1909-1910 г., когато е зенитът на славата й , няма много сведения. Нейното призвание било само да помага и тя върши това според силите си. Действително успява да даде необходимите съвети, за да оздравеят немалко хора. Спасява други от финансов крах. А самата тя потъва в забвение и недоимък, местейки се в различни квартири. Кортеза изчезва от публичното пространство така, както се появява внезапно и без излишен шум. По- късно в своите беседи Петър Дънов разказва различни случки с нея.</span></span><br /> <br /> <span style='font-family: tahoma,geneva,sans-serif'><span style=''>154 Мария – дъщеря на Никола Кючуков. Учителка в Сливен. Въпреки съпротивата на баща си и предупреждението на Петър Дънов, че животът с него ще бъде тежък, Мария се жени за Иван Гешов и те заедно доживяват до дълбоки старини.</span></span><br /> <br /> <p class='bbc_right'>Източник: <a target="_blank" href='http://friendsoftherainbow.net/sites/default/files/Epistolarni_dialozi_II-2012-12-26.pdf' class='bbc_url' title='Външен линк' rel='nofollow external'>Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)</a></p> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ