НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Пеню Киров - №46 (отворено писмо)

Епистоларни диалози - част І (1898–1900)
Алтернативен линк

<span style=''><p class='bbc_center'><span style='color: #000000'><span style=''>№ 46 (отворено писмо)</span></span></p> гр. Бургас, 21 декемврий 1900 г.<br /> [До] гр. Н. пазар<br /> <br /> <br /> Любез. ми бр. Дънов,<br /> <br /> Позабавих [се] с отговора си, но не вреди, по­неже чаках нещо важно да дойде, че тогава щях да ви пиша. Сега като виждам, че това, важното, все се отлага, то явявам ви, че това, важното, беше давание клетва като чиновник, че ще служим честно и вярно на княза и правителството. Тази клетва се иска от всички служащи. Аз по никакъв начин формена клетва не мога да дам. При всичко че тукашните евангелисти по силата на израбо­тен устав могат да полагат такава клетва.<br /> <br /> Затова аз си умивам ръцете завинаги от всяка държавна служба. Брат Тодор приема това, но „безсилен съм, [в]се казва, да изпълня истината от страх за хляба". Той е болен тез дни, имаше бодеж (пневмония) и след помазвание в Името Господне и турени вендузи премина тази болест, след която сега остана една кашлица твърде се­риозна. Желае смъртта и проси да го постигне по-скоро, и то само затуй, защото разбира исти­ната, а не може да си я прилага.<br /> <br /> Ний малко не сме добре с тукашните еван­гелисти. Те имаха една-две седмици съживление.<br /> <br /> Каниха ни често пъти и настоятелно да се за­пишем за членове на Църквата им, но аз сам за мене си отказах, като им казах откровено, че аз не мога да се съглася с тях по вярата в някои и др. точки, които са твърде важни за мене; и че ний си имаме Призвание и съгласно него ще чакаме Господ да ни привдигне. Те ме упрекваха и предиз­викваха, но аз запазих себе си да не имат върху ми никаква власт. Защото Христос ни призова в свобода.<br /> <br /> И така, тази дълга разправия стана причина, че приятелят Н. Велчев оттегли от нас всяка ду­ховна симпатия.<br /> Твоето писмо от 27 ноемврий получих. След­ваме изискваното се от нас.<br /> <br /> Мисля да се запиша за чужд поданик165 [за­черкнато от П.К.].<br /> <br /> Сега в това положение сме.<br /> <br /> С поздрав, твои верни в Христа Господа: Пеню и Тодор<br /> <br /> Честитя ви Рождество Господне — денят.</span><br /> <br /> <br /> .......................<br /> 165. Вероятно зачеркнатото идва като отражение от размишленията на П. Киров за войната и военната служба. Като чужд поданик той не би подлежал на военна служба. (П.К., № 46, 21.12.1900 г.) <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ