Учителя Петър Дънов - статия по френология

“Темпераментите”

в сп. "Родина"

Информацията за тази статия е от Людмила Т. Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г. (Издателство Бяло Братство)

Статията е в раздела “Из науката и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”.

 “Темпераментите” , Г. III, кн. VI и VII, юни и юли 1901, с. 266–272 – подпис “П. К. Д-в”;

1. Статията "Темпераментите"

2. Статията за теглене на PDF

„Темпераментите - ПДФ“


„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII. До този момент тя не е излизала другаде и сега се публикува за първи път. В нея е използван научен изказ и са представени модерни за времето си тенденции, които тогава тепърва навлизат в нова България. В началото авторът прави една кратка ретроспекция, дефинираща темпераментите до ХІХ в., след което дава своя оригинална класификация, която той нарича „нова“. Темата за темпераментите е основополагаща както за духовните (окултни) науки, като френология, астрология, хиромантия и др., така  и за редица съвременни хуманитарни науки.



І. Общи положения.

Между човеците съществуват големи различия, които произлизат сложните и различни качества на организмите им. Някои дървета както палмовото са порести, сюнгероподобни и слаби, други подобно на дъба, са плътни, яки и силни. Има дребни коне, които превъзхождат в работата някои едри, и човеци с малък ръст да проявяват по голяма физическа сила и издръжливост отколкото някои с голям ръст. Тези различия и много други се дължат на особеното качество на всяко телосложение. Такова особено свойство прониква тялото изцяло и придава влиянието си на мозъка и нервите, тъй както и на мускулите и посредством материалните органи на ума, афектира умствените изявления. Това качество е така тясно свързано с физическия организъм на човека, че запознаването с темпераментите които влизат в човешкото устройство, става най-вече важно при изучаването на ума, а особено на характера на външните му черти.

Думата „темперамент” произлиза от латински корен и означава смешение или нареждане на качества или части. Темпераментът може да се определи като особено състояние на тялото, което произтича от относителната съразмерност на неговите разни части и относителната енергия на разните му функции. Темпераментите в разните им форми са тъй многобройни, както индивидите на човешката раса. Не се срещат нито две лица, които да имат същата физическа организация или темперамент. Обаче като ги следим и изучаваме назад от начало намираме, че всички произлизат от безбройните съчетания и съединения само на няколко прости елементи.
Според учението на Хипократ – бащата на медицината, установени са били 4 главни темперамента, които зависели според него от 4-те първоначални съставни части на тялото: кръвта, флегмата, жълтата жлъчка, и черната жлъчка. Според преобладаващото влияние на коя и да е от тези части на индивида се определя да принадлежи на сангвиничния темперамент ако преобладава кръвта; на флегматичния ако преобладава флегмата; на холеричния, ако жълтата жлъчка е била развита; на меланхоличния ако черната жлъчка е имала надмощие.

В това подразделение мозъкът не е бил взет предвид да управлява някакво особено влияние, както днес неговата функция е приета да е най-важната в животната управа. Вниманието на д-р Гал  [Franz Joseph Gall – 1758-1828] и д-р Шпурцхайм [Johann Spurzheim – 1776-1832] е било обърнато на този факт и те почувствали потребността да отчетат мозъка за особено темпераментно състояние.

ІІ. Разпределението на Шпурцхайм.  

Според класификацията прието от първите учители на френологията усвоени са 4 темперамента: лимфатически, сангвинически, билиозен [лат. biliosus 1. жълчен, жълтозелен, 2. фиг неразположен, избухлив, раздразнителен], и нервически, всякой от който е зависел от преобладаващото относително влияние на стомаха, белите или черните дробове и мозъка. Тези темпераменти са очертани от външни признаци достъпни да наблюдение.



1. Лимфатическия [флегматичен] темперамент (фиг.10) зависи от преобладаващото влияние на стомаха. Характеризира се с бледобяла кожа, възжълта коса, закръглено и пълно тяло, обло и пълно лице. Жизнената деятелност е бавна, плътта мека и пластична, мускулите отпуснати, телосложението хлабаво е кръвообращението бавно.




Мозъчната деятелност е мудна и умствените проявления медлени [бавни]. Този темперамент предразполага хората към бездействие, леност и общо безгрижие и затова не са твърде достъпни за болестите.

2. Сангвиническия [лат. sanguis - кръв] темперамент (фиг. 9) зависи от преобладаващите влияния на дробовете, сърцето и кръвоносните съдове. Той се отличава с умерена пълнота на тялото и частите, достатъчно набита плът, руса коса или кестенява, сини очи, румен цвят, румено и обло лице. Притежава голяма деятелност на артериалната система и особено пристрастие за леки упражнения. Мозъка изобщо е много деятелен и умствените изявления са бързи и магнетически. Лица с този темперамент са готови към всичко. Те приемат всичко набързо и нямат време да обсъждат дълбоко работите.

3. Билиозния [холеричен] темперамент (фиг.11) има за основа черния дроб и се отличава с черна коса, черно жълта или тъмна кожа, черни очи, средна пълнота на тялото, но с добре развити яки и силни мускули и кости, силно определени физиономически черти. Всичките телесни функции се отличават с голяма енергия и деятелност, която се простира и върху мозъка, от което лицето придобива строго и натегнато изражение. Лица от този темперамент са постоянни и предприемчиви без да се колебаят в своите намерения, но тъй също са склонни и към гняв и отмъстителност.



4. Нервическия [меланхолечен] темперамен (фиг.12) който произтича от преобладаващото влияние на нервите и мозъка, се отличава с тънка коса, тънка и бледа кожа, малки мускули, деликатно тяло, обемиста глава, добре очертано лице. Впечатленията в този темперамент са ярки и мускулната деятелност бърза, цялата нервическа система включително и мозъка е крайно деятелна и умствените изявления живи. Лица от този темперамент са склонни към умствен труд и занятия, но стават и много докачливи и мъчно пренасят дребните работи в живота.




ІІІ. Новото подразделение.

Класификацията на темпераментите употребявана от ранните френолози, както и тези на съвременните, ако и да е важна и ценна от физиологическо становище, не е основана всецяло на здравословните състояния на телосложението; два от темпераментите – лимфатическия и нервическия – могат да се считат като ненормални състояния на телесните органи. Затова ние предпочитаме една по-последна квалификация която почива върху по-добре физиологическа основа, а при това е по-проста, понятна и достъпна за ума.

Човешкото тяло е съставено от три главни системи на органи, всяка от които има една особена и отличителна обща функция в общата управа на телосложението. Те са: 1. мотивната [лат. Motion – движение] или двигателно-механичната [опорно-двигателната] система; 2. виталната [жизнената] или питатателната [храносмилателната]  система и 3. умствена или нервическа система.

Мотивната или механическа система е съставена от костите, лигаментите [лат. Ligamentum – мед. термин: връзка от здрава фиброзна съединителна тъкан, свързваща едни органи с други] и мускулите и чрез съчетанието на тези три разряда органи образува един вид апарати от лостове, чрез които всичките механически движения на тялото се извършват. Преобладаването на тази система от органи в кой и да е индивид произхожда това особено състояние в организма, което ние наричаме мотивен темперамент.

Виталната или питателната система е тъй също съставена от три класа органи: лимфата, кръвоносните съдове и жлезите, които посредством техните функции на поглъщане, кръвообращение и отделение са инструментите за телесното хранене и пречистване. Когато тази система от органи преодолява със своето действие, образува едно физиологическо състояние или разположение на тялото, което в новата класификация се нарича витивен [лат. Vita – живот] темперамент.

Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на съединителната нишка между душата, т.е. психическия принцип и външния свят и посредством която мисълта и чувствата се проявяват, е тъй също образувана от три разряда органи: органите на чувствата, мозъка и нервите. Когато преобладават тези три вида органи в тялото образуват онова душевно състояние и разположение на тялото, което в новата класификация се нарича интелектуален темперамент.

И тъй ние имаме тогава под тази квалификация три първоначални темперамента, всеки от които е означен от външни признаци във физическата организация и упражнява особено влияние при изявленията на ума.
ІV. Характеристики на темпераментите.  


1. Мотивният [двигателният] темперамент (фиг.13) почива върху развитието на костната и мускулна система и се отличава с висок и отличителен ръст, клонящ към ъглообразност. Костите са големи и повечето дълги, отколкото широки; лицето е продълговато, страните изпъкнали, шията е повечето дълга, рамената широки, гърдите умерени, членовете дълги и добре свързани. Мускулите са масивни, твърди и яки; цветът на кожата и очите изобщо са черни и косата тъмночерна, гъста и дебела. Чертите на лицето са строго определени, изражението е внушително. Този темперамент придава голяма телесна сила и енергия и обич за физически упражнения. Тези които владеят този темперамент имат силен характер и са склонни да се захващат за такива предприятия [дейности], които изискват голямо усилие на телесните сили, те са повече наблюдатели отколкото мислители и се отличават с голяма твърдост, предприемчивост, постоянство и себенадеяност в работата си. Те не се лесно отклоняват настрани от пътя си и често прокарват своята цел с крайно безразсъдство както за своето добро, така и за доброто на другите. В своите амбиции и стремления те често увличат и другите подире си. Те обичат да са водители и господари в сферата в която се движат.

Този темперамент е с редки таланти – големи работи, големи разблуждения [заблуждения], големи погрешки, големи представления нему принадлежат. Този темперамент е повече естествен за мъжете отколкото за жените. Той е бил темпераментът на старите римляни, той е и на днешните американци, само че в тях е под влиянието на умствения темперамент.
Наблюдателния ум и способности в тоя темперамент са добре развити.


2. Витивният [жизненият] темперамент (фиг. 14) зависи от преодоляващото развитие на органите на питателността [храносмилането] и поглъщането и се отличава чрез дебелина и широчина на тялото отколкото чрез дължина. Пълнота и облост са неговия характер. Раменете са широки, гърдите пълни и обемисти; корем добре развит; членовете са пълни и конусообразни, ръцете и краката относително малки, шията е къса и дебела, главата валчеста и лицето обло; очите сини, косата руса или кафява, цветът румен и изражението на лицето миловидно, приятно и често весело. Умствено лице от този темперамент се отличават с постоянна деятелност, усърдие, нетърпение, ентусиазъм, чести колебания и двоумения. Те притежават повечето променчивост, отколкото настойчивост, повече блясък, отколкото дълбочина
. Те скоро се възбуждат от своите чувства и страсти, но и скоро утихват, както и се възбуждат. Изобщо владеят весело разположение. Този темперамент е повече свойствен на жените, отколкото на мъжете и придава симетрия и облост на чертите и известна привлекателност и приятност на линиите. От европейските народи – англичаните, германците и русите притежават в доста голям размер от този темперамент. Тези, в които този темперамент е развит, обичат твърде много пищните храни и напитки и веселото общество и другари и често страдат от преяждане. От този темперамент хора ги бива за придворници. Извънмерното развитие на този темперамент дава място на лимфатическия (флегматическия) темперамент, който изобщо се среща повече у англичаните. Хора с този темперамент обичат изобщо да прекарват тихо и спокойно и да имат съзнанието, че те живеят.





3. Менталния или умствен темперамент (фиг. 15) зависи от преобладаващото влияние и развитие на мозъка и нервната система и се характеризира с телосложение относително слабо и деликатно; глава относително голяма, лице обло или крушообразно, чело високо и бледо, светли очи и изразително лице с деликатно очертани черти. Косата е мека и коприненоподобна, кожата прозрачна с деликатно устройство; гласът някак си с висок тембър; изгледът на физиономията е оживен и пълен с умствено изражение. Лица от този темперамент притежават прекрасни чувства, изящен вкус и голяма любов за хубавото и прекрасното в природата. Техните мисли са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики поети и художници. Тези, които го притежават в добра степен, са склонни към литературни и художествени занятия.

Тези първоначални темпераменти, като се съчетават в разни размери образуват всичките видове, които съществуват. Един чисто мотивен или витивен или ментален темперамент не може да се намери в своята първоначална чистота; в съгласие със своето преодоляване по необходимост става едно отклонение от симетрията на развитието. Най-доброто темпераментно състояние е това, в което трите тези първоначални елементи се хармонически смесват. В това се добива съвършенството на физическото устройство на тялото и най-доброто състояние за хармонията на умствените проявления.

Текстове и документи от Учителя