Учителя води разговор с група ученици, София, 17 септември

Тези разговори са записвани от П.Гумнеров и се предполага, че са провеждани в дома му - ул. "Опълченска", 66, София, където Учителя е пребивавал през тази година. Протоколирани са в приложение към Протокола на 1910 г.

На 17 септември 1909 г., събота, на обед около един часа, в присъствието на Арнаудов и дядо Тихчев, г-н Дънов ни поясни:

- Деветте блаженства, те са деветте правила, които християнинът трябва да изпълни, преди да започне да люби Господа с всичкото си сърце. Добре е да се спираме и да размишляваме например що значи „нищите духом".

Светът казва: „Отнеми, Господи, благословението Си, но ни дай блага и не ни наказвай", когато ние трябва да казваме: „Накажи ни, Господи, но не отнемай благословението Си от нас." Тука е именно разликата между нас и света.

Страх Божи е в Стария завет, а в Новия завет страх Божи подразбира благочестие.
А вечерта същия ден, 19 септември 1909 г., когато се бяхме събрали около г-н Дънов, заедно с Я. Арнаудов, г-н Дънов в разговора си каза, че умният се поучава от погрешките на хората, а безумният се поучава от своите погрешки.

Нищият духом е преди всичко от всичко доволен, хорските радости са негови радости, скърбите на хората са негови скърби. Той не е слабохарактерен и не иска нищо за себе си. От външните работи не се безпокои. На него пари не трябват. Че умрял някой, не се безпокои и най-после нищият духом разбира смисъла на живота.

Гина каза: - Такива хора са рядко.

- Да, на такива е Царството Божие. Всичко е лесно, когато отвътре е светло; всичко е мъчно, когато отвътре е мрачно.

Записано от П. Гумнеров в

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни

Изгревът - Том 11