Заминава си Буча Бехар, писателка,
учителка и последователка на Учителя
(6 януари 1903 г., Пловдив - 10 февруари 1978 г., София)
Буча Кемал Бехар е родена в Пловдив на 6.I.1903 г. Семейството е бедно. Баща й е пътуващ амбулантен търговец по панаирите, а майка й - шивачка. Детството й минава в Пловдив. През 1930 г. завършва средно педагогическо училище в Стара Загора. Работи като учителка. От малка нейната най-голяма любов са книгите. След като завършва образованието си пише и издава свои произведения. През 1937 отпечатва сборник битови разкази под заглавие: “Когато зреят житата”, през 1939 година: “Песен над равнините", също така разкази.
За Буча Бехар има много малко спомени за живота й в Братството. Или поне не сме намерили до сега. Не е ясно кога се е запознала с идеите на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев е посветил на нейното творчество цял том от поредицата "Изгревът на Бялото Братство" - т.28. В своите произведения Буча разкрива през призмата на своя поглед идеите на Учителя, принципите на учението, атмосферата на "Изгрева" и в Братството преди и след заминаването на Учителя. Пише за всичко друго, но не и за себе си.
Учителя е имал последователи и ученици евреи. Те са поканени да се покръстят в християнството. Буча Бехар и Лилия Аладжем изпълняват нареждането на Учителя, покръстват се официално и приемат християнството. Буча приема името Божанка. Това е описано от Борис Николов в спомена му: "Еврейският равин в София става християнин" в Изгревът - Том 1.
Д-р Вергилий Кръстев е написал очерк за Буча Бехар в Изгревът - Том 4, в който засяга два важни момента от живота на Буча в Братството - покръстването и историята с останалите пари от рилския лагер през 1972 г., които Буча Бехар по препоръка на ръководството слага на свое име в спестовна книжка. Случи се така, че Буча Бехар за кратко време си заминава от този свят и парите в книжката останала на нейно име и не можаха да се изтеглят. За това може да се прочете в материали от В. Кръстев. (т.4 и т. 28, Изгревът)
Буча Бехар си заминава от този свят на 10.II.1978 г. в София.
В поредицата Изгревът - Том 28, са публикувани последните записки на Буча Бехар
За Буча Бехар може да се прочете по-подробно в темата:
1901_01_06 Родена Буча Бехар, писателка, учителка и последователка на Учителя
Произведения на Буча Бехар:
Есета и поеми за школата от Буча Бехар - Изгревът - Том 28 (с линкове към тях)
Снимка № 29: Учителят на екскурзия с приятели на 5.VIII.1931 г. до петото езеро - Бъбрека (Махабур).
Седящи отляво надясно: 1. Йордан Савов. 2. Стоянка Илиева. 3. Учителят. 4. Иван Кисьов. 5. Елена Хаджи Григорова. 6. Наталия Чакова. 7. Теофана Савова - с плетената шапка. 8. Савка Керемидчиева. 9. Дора Савова (сестра на Теофана). Прави: 10. Димитър Цеков. 11. Буча Бехар. 12. Петра Шелингозова - със забрадката. 13. Крум Няголов.
Снимка № 30: Екскурзия с Учителя на 5.VIII.1936 г. при шестото езеро - Сърцето.
Отляво надясно: 1. Димитър Цеков, държи в лявата си ръка бялата шапка, а с дясната се подпира с бастуна си. 2. Стоянка Илиева. 3. Йордан Савов. 4. Елена Хаджи Григорова. 5. Учителят. 6. Савка Керемидчиева. 7. Теофана Савова до Савка. 8. Дора Савова. 9. Наталия Чакова. 10. Иван Кисьов. 11. Крум Няголов - с бялата рубашка. 12. Буча Бехар. 13. Петра Шелингозова с бялата забрадка.
Снимка № 31: Екскурзия на 5.VIII.1931 г. при Пазар-дере срещу Тодорини кукли и езерото Карагьол. Казва се Пазар-дере, защото тук по турско време са докарвали стадата - говеда, коне, овце - и търговците са купували стоката, като са я дамгосвали с горещо желязо, като всеки търговец си е имал подходящ знак. За това върхът над Пазар-дере се нарича Дамга - от дамгосва- не на зачервено желязо по хълбока на животните.
Седящи първи ред: 1. Наталия Чакова. 2. Стоянка Илиева. 3. Петра Шелингозова. 4. Буча Бехар. Втори ред: 5. Дора Савова. 6. Савка Керемидчиева. 7. Елена Хаджи Григорова. 8. Йордан Савов. 9. Учителят. 10. Иван Кисьов. 11. Теофана Савова с плетената бяла шапка. 12. Крум Няголов.
