Писмо от Пеню Киров до Учителя
№84
гр. Бургас, 24 юлий 1904 г., събота
[до] гр. Варна
Любез. бр. Дънов,
Днес получих писмото Ви от 21-ви того и всичко разбрах.
Д-рът от няколко дни е тука, както Ви е известно, но никога не мисли, че аз ще вземам участие в неговите работи. Наистина, че по задължение на Любовта аз му направих услуга, за да пита, но го предупредих, че аз не вярвам, каквото и да кажат духовете, и че просто за да не се оскърби скланям, за да се пита, което на друг не твърде лесно ще допусна.
Засега ще ти се похваля, че Господ чу молитвата ми и ми възвърна мира си. Но затуй пък от другаде ми произтичат болки. Мелкон не рачи да се събираме, и при това е уловил пътя на света. Той е дотам отишъл, че и тютюнчец си попушва и много други.
Аз по причина на самите приятели миналата седмица не отидох да ги събирам, но виждам, че е по-зле, всички падат. Затова тази седмица съм разпоредил да ги събера.
Вчера, а и също по-рано, получих писма от г-жа Казакова. Тя намерила човек, който искал да напечата биографията на баба Мария – желявската пророчица176 – и аз се съгласих.
Тези дни жена ми бе доста болна, но слава Богу днес е по-добре.
Приеми сърдечния ми поздрав.
Твой верен в Господа: П. Киров
_________________________
Обяснителни бележки:
176 Същата баба Мария, желявската пророчица, за която става дума в писмо №81 от 17.06.1904 г.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
