Пловдив, 10 декемврий 1902 г. [отворена карта]

11. XII. 1902 г. получена сумата [бел. на П. Киров.]

Л. б. Киров,

На девети Ви изпратих една сума от единадесет лева, на която знаете предназначението . Съобщете ми, кога[то] я получите.

Относително другите работи, за които питахте в прежното си писмо, направих запитвание, според както желаехте, но не съм получил никакъв отговор. Кога[то] получа, ще Ви отговоря.

Надея се занапред да бъдете по-предвидлив. И кога се яви духът на лицемерието, да го държите вън от себе си. Не всякой, който се показва, че има желание да слугува на Господа, е действително такъв. Съжалявам за някои постъпки, но за в бъдеще ще взема всичките мерки. Зная аз всичките причини, но всякой сам себе си да върже. За в бъдеще всякой да знае сам за себе си да отговаря.

Да, има человек такива приятели, които да спират и него, и делото. [...] 97.

С поздрав. Ваш верен: П. К. Д.

Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)

-----------------------------------------------
97 От последното изречение се разчита само: „Ще пре... и сега…“