Разговор с Учителя на 29 април 1938 г.,
записан от Ана Шишкова
Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17":
Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, понеже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя."
1. Спомен на Ана Шишкова: Новата музика
Спомен на Ана Шишкова
31. Новата музика
29.IV.1938 год.
По някой път невидимия свят ви туря такива работи, да не кряскате. Сега други фасон да ви дадат. В човека много сурдинки има.
И още от Любовта не ви говоря. Свиря ви, да видите, че Бог ви е дал несметни богатства и не ги оценявате. Не всички едно да свирите!
„Do", „do" свири, усилвай, усилвай! Не бой се! Не се обезсърчавай! Смел бъди!
Който е направил цигулка, е снел модел от музикалния свят. Иска много работа да се направи човек според както Бог ни е направил. В музиката да има мисъл, после - чувствувание; движение на физическия свят, широта - в духовния свят и дълбочина - любовта по-мъчно се изразява.
Почвай от „do", да премахнеш препятствията. И в мисълта ти да има „do", напрежение. И в чувствата ти да има „do", и във волята ти да има „do" и тогава дохождаш до разрешение на мъчнотиите.
Между клетките на цигулката има място, пълно с енергия. Пълни се и празни при сухо време. При влага по мен е гласът на цигулката.
Бъди весел, без дати казва времето. Тури си крака в студена вода, изменя се настроението. Увеличи тогава трептенията си. Обикни студа и ще ти стане топло. Повиши си трептенията и няма да се изгориш, ще ти стане хладно. Обикни топлината, ще ти стане хладно.
Учете се да знаете, че сте добри, че Бог ви е направил добри. Различно може да се изпее „Мога да кажа".
На здравия пей песни за болни хора, а на болния пей песни за здравите хора.
Всичко разумно придаде на челото. Разумното ще стане, с нозете ще стане.
Грей, дигни!
Тъжни сте, че няма светлина във вашите сърца. Като грейне, ще се зарадвате. Божественото слънце е вътре във вас.
„Мога да кажа": „Мога" - ръката отзад на главата; „да кажа" - на устата. С разумни движения и с мисълта, чувствата и постъпките съсредоточени, ще повдигнеш трептенията на болния и той ще оздравя.
Вяра! Които влязохте без колебание, ще дойдат нещата навреме - ни по- рано, ни по-късно.
С туй гребенче меко се свири. Човек казва: „Без него - пак същото." Казвам: Малкото, което ангелите чуят, хората не чуят; което човеците чуят, ангелите не чуят.
Страданията са едно хубаво гребенче, че и ангелите тогава ви слушат. Когато човек нито се радва, нито страда, индиферентен е. Тогава е най- лошото състояние.
Който обича, е музикален.
Та до известно време вървим с любов.
Дълбочината в страданието става, и да се радваме тогава!
„Ти ми дай пари, тогава да повярвам", казва. То е вече знание.
Вяра е да повярваш, преди да ти са дали нещо. Дръж се до ония разбирания, които са практически, за самия тебе.
Едно пение за себе си го държа. Друго - за близките си.
Изгревът - Том 17
