Разговор с Учителя на 6 февруари 1935 г.,

записан от Ана Шишкова

Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17":

Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, по­неже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя."

Спомен на Ана Шишкова: Връзката

Спомен на Ана Шишкова

40. Връзката

6 февруари 1935 год.

Да правим кръгове около болното място с настояване.

Да ни е свързано съзнанието с Бога, с разумния свят, да е будно, за да не припадаме.

Разумните същества създават около нас живот на пълен ред и порядък.

Когато сме отпаднали духом, да употребим усилие да повдигнем духа си.

Да търсим светлината, за да растем. Умният човек се разтоварва, а глу­павият се натоварва. Да нямаме излишни желания, че камилата умряла.

Добрият човек не може да бъде сиромах.

Да се не сравняваме с другите, да сме благодарни на своето

Възвишеното и благородното в нас е лозата и ние трябва да сме пръчки­те. Лозата, тя е закон за самопожертвуване.

Любовта ни свързва с Бога. Обичта ни свързва с ангелите. Да търпим. Ангелите търпят. Всички да имаме разумността на ангелите и на светиите.

В ума да нямаме излишни мисли, които са непотребни и в сърцето си да нямаме излишни чувства,

При мъчнотии, болки, да не се смущаваме. Който разбира Божията Лю­бов, той болен не меже да бъде. Пъпки, подутини, затвърдяване на ставите да заграждаме с кръг. Изпитва ни се вярата и 3с да се усили вярата. Да се лекува­ме един друг. При мъчнотиите и страданията се развива човешката мисъл. Ще реализираме идеята си, ако преодолеем препятствията. Всяко противодействие е сила. Да я използваме за нашето постижение и повдигане.

Изгревът - Том 17

40. Връзката