Учителя присъства на четвъртия младежки събор - 7 юли, София

За този събор няма конкретно намерени спомени засега. Общо за младежките събори може да се прочете в записките на Светозар Няголов:

Младежки събори

  Под напора на голямата любознателност и наличието на различни гледища и течения в живота , които вълнуват братя и сестр и от втория ешалон, Учителят провежда т.н. Младежки събори за поясняване и правилно насочване на младите. Те са осем на брой, от 1923 до 1930 г. включително.* Провеждат се преди деня на Учителя - Петровден, с изключение на V-тия събор, проведен от 14 до 17 август 1927 година, поради построяването на новия салон на Изгрева, и последния 8-ми събор от 12 до 14 юли 1930 г. Всичките се провеждат в София.
Цветът на младата интелигенция в Братството изнася, доклади и реферати, които засягат въпросите за анархизма, комунизма, атеизма, толстоизма и новото учение. Учителят с голяма любов и умение ръководи и коригира младежките, в повечето случай наивни разбирания и ги насочва към практическо приложение на новите идеи, изнесени в Словото. Той дава много педагогически и идейни правила за живота. В резултат на тази интензивна духовна дейност, започва издаването на „Житн о зърно", което като целогодишно списание, продължава да излиза до заминаването на Учителя 1944 г.** Негов вдъхновител и главен редактор е Георги Радев. В него се публикуват статии по текущ и въпроси, по окултните науки, резюмета от беседи на Учителя, а понякога и цели беседи, много стихотворения и разкази на наши млади, талантливи поети и писатели. Въведена е рубрика „Из нашия живот" от Боян Боев, в която се дават сведения за братския живот на групите в България. Дейността на братството се разширява. В Севлиево под редакцията на Атанас Николов започна да излиза вестник „Братство"***. , а по-късно и неговият превод на есперанто - „Фратецо". Издаването на списанието и вестниците е съпроводено с много трудности, предимно финансови. Отпечатването на беседите е цяло геройство за печатарите, които вършат неуморно тази работа. Създава се редакционен съвет и дешифрираните, и редактирани от Паша, беседи започват да се печатат в София, Казанлък, Стара и Нова Загора, главно от семейство Камбурови: Петър, Никола и Слави Камбурови, в Русе от брат Никола Ватев и в печатницата на Борис Малджиев. Учителят държи за хубавото издаване на беседите, на подходяща хартия, и препоръчва всички духовни книги да се подвързват с тъмночервена подвързия, за да може Словото, вложено в тях да увеличава своята сила.
Поради финансови затруднения се създава фонд за печатане на беседите. По-късно, след събора през 1936 г., Учителят дава така наречената „задача за левчето", която се състои в следното: всеки ден братята и сестрите, от края на събора започват да отделят по един лев за Господа за една година**** Така те събират 365 лева. На следващия събор приятелите донасят торбички със събраните 365 лева и ги дават наУчителя. Той нарежда на Боев да ги приеме по списък и срещу парите да им даде беседи, останали от печатането. Тогава приятелите в София не купуват беседи, а предпочитат да слушат само Учителя. Тази задача има тройна полза. Застоялите беседи тръгват из Братствата, събират се средства, за да могат да се печатат нови, а братята и сестрите имат на разположение напечатано Словото на Учителя.

* Виж « Изгревът» том II, стр. 210; том IV стр. 377-379, 438-446.
**Виж« Изгревът» том ІI, стр. 215-217; том IX стр. 148-149.
***Виж« Изгревът» том ІІ, стр. 214-215.
****Виж « Изгревът» том І, стр. 206-207..

Глава: 6. МЛАДЕЖКИ СЪБОРИ

Светозар Няголов