От книгата "Петимата братя", сборник от неделни и други беседи (1923,38 г.)
Издание - София, 1949. Книгата за теглене - PDF Съдържаниена томчето.
От книгата "Петимата братя", сборник от неделни и други беседи (1923,38 г.)
Издание на ИК "Жануа'98", 2010 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето.
Като се върнете в София, какво ще занесете със себе си? Да изправим грешките си. Ще обичаме братята си, както Бог ни обича. Ще работим на Божията нива и ще направим една малка вадичка, през която ще прекараме Божието благословение в София. Всичко, каквото мислите, е вече проектирано. Всичко, каквото казвате, става. Така е в Божествената наука. Водата ще дойде в София, само че нивата трябва да бъде посята. Кой ще отвори капаците на нашите прозорци? - Тази сутрин аз ги отворих. Не само капаците на прозорците, но отворих и покривите на къщите ви. Освен това смъкнах и дебелите ви зидове. Ако се огледате, ще видите, че нямате нито капаци на прозорците, нито зидове, нито покриви. Това е светлината. Това е свободата. Искам да запазите свободата си, да не туряте главата си в ярема и да казвате: „Докога, Господи, този живот, този товар, тези недъзи, тези нещастия? Затова ли ме е родила майка ми?“
Сега ще помните Мусала. Ще знаете, че тук и в целия Балкански полуостров има души, затворени от векове, които чакат своето освобождение. Те ви правят пакости. Кой не иска свобода? Двама души се бият, карат се. - Защо? За свобода се бият. Като се набият, един другиму си казват: „Позна ли ме сега?“ Някога духовете, които причиняват разправиите, дохождат при вас, искат помощ. Като не знаете как да им помогнете, почвате да се карате и биете помежду си. Значи нужна ви е повече светлина. Като отидете някъде, започвате да отваряте капаците на прозорците, покривите и стоборите на къщите. Днес ще дам на всички по един спомен - една тревичка, един малък стрък. Тя ще ви служи като емблема. Колкото и да е малка, като я погледнете, кажетеси: „Аз трябва да уча закона на растенето, законана ангелите“. Всяка тревица крие в себе си формулата: „Великата наука на животае служене наБога“. Ето, давам на всички от тази тревица. - „Да дадем ли на други от нея?“ - Ще им дадете, но ще вземете обещание да служат на Бога. Обаче трябва да разберете закона „служене на Бога“ като важен закон и да се спрете на него. Нямате ли тази идея в себе си, тревата сама по себе си е без значение. Така аз мога да ви събера цял коштрева. И тъй, във великата Божествена наука от всички се иска служене на Бога. Кажете ли, че ще служите на Бога, трябва да посеете нещо. Като откъснете един лист, той трябва да представя образ на идеята „Божието Слово“. Тази тревица да ви бъде образ, символ на идеята „служененаБога“.Ако носите тази трева без съдържанието на тези думи, тя ще бъдекатосвещена книга без съдържание наСловото. Щом в нея са написани Божествените слова, тя ще бъде ценна. В бъдеще, като сядате на тревата, ще имате предвид идеята „служене на Бога“. Тя ще ви говори за закона на служенето. Като разбирате този закон, щом седнете на тревата, тя ще ви каже: „Добре дошли!“ Значи на този, който има тази тревичка, прозорците и покривът му ще бъдат отворени. Който се заемес изучаването на великатаБожествена наука, покривът ипрозорцитему трябва да са отворени, слънцето да го грее отвсякъде, а земятада му бъде основа.
Както виждате, ние сме обиколени с мъгла. - Какво означава тази мъгла? Когато Моисей се качи на Синайската гора, гъст облак го закри, гръмотевици се чуваха, но никой не виждаше какво става там. Така беше по-добре. И сега Господ казва: „Външният свят не е готов още да види моето лице, нито да вижда какво става тук“. Затова днес мъглата се разстила пред нас. Дълго време трябва да работи Божественото рало върху вас, за да възприемете Божествената светлина. За света иде такова разтърсване, че покрив няма да остане на къщите им. - За какви покриви се говори? Това са оковите, веригите на хората. Когато всички покриви се махнат, когато капаците на прозорците се отворят, тогава ще дойде Господ и вие ще бъдете свободни. Има ли нещо лошо в това? Ще паднат веригите от ръцете и краката ви! Какво лошо има в това, че конят пасе свободно в гората, без никакви юзди и вериги? - Де да търсим коня? В гората. Като го видя, аз го потупвам по гърба и му казвам: Радвам се, че си свободен от веригите и юздите. Както си пасе, конят ме погледне, вдигне главата си нагоре и пак продължава да пасе. Това е говор. Аз се разговарям с коня. С вдигането на главата си конят иска да ми каже: „Ти научи ли науката на светиите и ангелите? Пасеш ли трева като нас?“ И волът казва същото. Питам: Като сте изучавали науката на светиите и на ангелите, знаете ли защо конят и волът пасат трева? Казват за някого, че дъвче и преживя като вол. - Според мене човек трябва да се учи да дъвче, а не да гълта храната си. Дъвченето е символ на живота. Като водиш един кон в гората, иди при него, спри се с почитание, поглади го по гърба, отправи погледа си към Бога и продължи пътя си. Ако видиш вол, направи същото. - Какво ще стане с нас? Чудно, какво ще стане с вас! Ще се пробуди Божественото във вас и Бог ще ви проговори. Душата ви ще се отвори за великото в света и ще се възрадвате. Само така ще познаете Бога. Ушите ви ще се отворят за Неговото Слово и умовете ви ще Го възприемат. Само така ще бъдете братя и сестри помежду си.Аз не говоря за сегашното братство и сестринство, което в четири поколения сеизтрива и не остава следа от него. Аз говоря за онова братство и сестринство, което нищо не може го изтрие. Това е братство! И приятелство, което нищо не може го изтрие, тое приятелство.
Тревицата, т.е. малкият стрък, който ви дадох, не се губи. Той винаги ще ви говори. Щом го потърсите от сърце, ще го намерите. Бъдете бодри, весели, радостни. От вас се иска служене на Бога.
Да бъдем смирени като децата. Тази беседа не можа да се държи на Мусала. Краката ви бяха изстинали. Щом слязохме долу, даде се беседата. Доброто у вас е в това, че имате смелостта да вървите и в лошо време. Щом можахте да се качите на Мусала в такова лошо време, това показва, че ще можете и в духовно отношение да преодолявате всякакви мъчнотии и препятствия. Този ваш подвиг ме радва. От гледището на Божия закон който дава, винаги придобива нещо. Каквото решите, всичко става - важно е умът и сърцето ви да бъдат отворени. Решихме да се качим на върха - качихме се. Колкото и лошо да беше времето, можахме да се качим. Колкото по-нагоре се качвахме, гръмотевиците се оттегляха - постепенно намаляваха. Те казваха: „Който се качва горе, трябва да бъде чист като снега!“ Ето на върха има вече слънце. Трябва да се качим горе още един път - да видим слънцето.
Обикновено хората се борят за първенство, кой да вземе първото място. Който върши Божията воля, той е пръв. Който не върши Божията воля, той е последен. От това гледище всеки може да бъде пръв.
От книгата "Сборник лекции", беседи от младежки окултен клас, неделни беседи,
рилски беседи, общ окултен клас от периода (1917-1943),
Първо издание, ИК "ЖАНУА-98", 2009 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето
Сега вие, които сте оживели, защодоведохна Мусала?Да познаете Господа. Той ви говори отгоре, но вие не разбирате езика Му. Нече е мъчен езикътМу, но не го разбирате. Той ви казва: „Вие трябва да се обичате.“ Казвате: „Как трябва да се обичаме, Господи?“ Е, питам ви, как трябва да се обичате? („Да си прощаваме всички грешки и обиди.“) Това е наполовина право. Може ли да простите някому, ако той не се разкае? Аз искам да ви изнеса истината - тълкувам думите ви. Ако едно умряло магаре го пече слънцето, какво ще стане с него? Ще се разложи и ще започне да вони. Тогава, ако някой човек е мъртъв, и ние се молим за този човек, какво ще стане с него? Той ще започне да вони, да се разлага. Мъртвия или трябва да го заровим, или да го занесем някъде далече да се схуми и всичката му материя да се разнесе из пространството. След време Господ ще събере тази материя и ще направи един нов човек от нея. Сега, щом започнете да миришете, трябва да знаете, че сте мъртви. По някой път и човек мирише. Какво трябва да правим с този мъртъв човек? Как трябва да проявим любовта си къмнего? Ако магарето е живо, ще му дадем малко зобчица, храница и после малко водица. Ако има някоя рана, ще го превържем. Щом магарето оздравее, ще зареве - ревът на магарето е белег, че то е здраво, че може вече да работи. Ти го питаш: „Какво има?“ То казва: „Сега може вече да туриш товара на гърба ми.“
Разумно трябва да постъпваме. Всеки от вас има нужди, които разумно трябва да постигне.
Та ние се качихме на Мусала. Това с хубаво, то не е само един външен подвиг. Външния подвиг направихме хубаво. Неколцина от нас се върнаха назад. Това показва, че във всички няма още тази пълна готовност. Тези, които се върнаха назад, ако не знаем как да ги изкачим горе, ще ни спънат. Да обясня своята мисъл. Ако ти, който се качваш на Мусала, имаш сто добродетели в себе си, но същевременно имаш един голям недъг или си извършил едно голямо престъпление - туй престъпление ще парализира твоята деятелност към добро, твоя стремеж към Бога. Следователно това престъпление или този лош навик трябва да го превърнеш в добродетел, та всичко в тебе да е само добродетели. Аз съм казвал, че човек все трябва да има един недъг. То е така, но кога? Така е, докато си в закона на развитието, но дойде ли да служим на Бога, трябва да бъдем съвършени, без никакъв порок. Когато говоря за служене на Бога, разбирамтозисвещен момент на нашата душа, когато пристъпваме към Бога с всичката си чистота исъвършенство: чисти исвятив своите мисли, желания и действия. Само при такова съвършенство на духа и чистота на душата ще разбираме какво изисква Бог от нас в даден момент.
Да бъдем добри вече и за Господа. За доброто има три категории: човек може да бъде добър за себе си, човек може да бъде добър и за ближните си, а аз считам най-идеалното състояние - човек да бъде добър и към Бога. Ние научихме изкуството да бъдем добри към себе си, да бъдем добри към ближните си също научихме, но сега трябва да научим изкуството да бъдем добри и за Господа. Туй е най-хубавото, което се изисква от нас. Сега вие питате: „Какво трябва да правим?“ Да бъдем добри не за себе си, но за Господа. Ние за себе си сме добри, за ближните си сме добри. Отсега нататък трябва да бъдем добри за Господа.
За нас, които сме дошли до Мусала, още като тръгвахме от София, Господ каза на всичките Си служители така: „На тия малки деца ще приготвите пътя, ще пречистите всичко наоколо им и горе ще ги приемете като гости добре дошли.“ И затова там имаше дъжд, сняг, град. В Божията наука, в която Бог работи с малките величини, ядене и пиене няма. В човешката наука -обратното - навсякъде има ядене и пиене. Ние сме добри само когато ядем и пием. Когато няма ядене и пиене, не сме добри. Някой трепери. Питат го: „Защо трепериш?“ Защото няма какво да яде и пие. Когато яде и пие, той е доволен.
Вие казвате, че трябва да сипрощавате. Да, хубаво е човек да прощава.Тое първото нещо. Велико е човек да прощава. И Бог се отличавас това качество, че Той е дълготърпелив и прощава.Друго важно нещо за нас е да обичате тъй, както Бог обича, а не както хората обичат. Това запомнете. Да обичаш, както хората обичат - това развращава. Това трябва да знаете. Вие трябва да обичате тъй, както Бог обича. Защо? Ако влезете в Божествения свят и искате да обичате тъй, както хората обичат, няма да имате никакъв резултат. Като влезете в Божествения свят, ще обичате тъй, както Бог обича. Ще обичаш, ще прощаваш, ще работиш - за кого? Само за Господа. Ако тази мисъл за Бога седи всякога в ума ви - каквото вършите, само за Бога да го вършите, това е велико благословение за вас. Ти ще вършиш всичко заради този велик Господ, Който е направил света. Тази мисъл да седи постоянно в ума ви. Ако дойде в тебе мисълта, че си грешен, ще кажеш: „Хубаво е, така е - аз зная, че съм грешен, но аз зная, че има нещо друго в света, нещо хубаво, а то е, че Бог ме обича. Щом Господ ме обича, аз ще изпълня Неговата воля, ще Му служа тъй, както трябва.“ Ако някой ме попита: „Защо обичаш Господа, защо Му служиш?“ Защото Бог ме обича. На любовта винаги се отговаря със служене, с работа. Не Го ли обичаш, няма да Му служиш. Любовта работи, това да знаете! Не работиш ли, ти си извън любовта. Ние работим за онзи, когото любим. Бог ще работи отгоре, а ние ще работим отдолу.
Казвам: ако учиш науката на светиите и на ангелите, ще учиш закона на растенето, закона на самопожертването, закона на безкористието. Аз откъснах тази трева и тя се радва. Защо? Защото е предметно обучение за вас. Тази трева един ден ще бъде свидетел пред Бога, там ще ви срещне и ще каже: „Аз съм свидетел.“ За какво? Че ви е говорено за Бога, за тази велика Божия наука. Тази трева говори. Ето защо вие ще отворите сърцата си, ще направите едно пречистване, ще се разкаете и каквито прегрешения сте направили, до едно ще изправите. Всеки ще отвори книгата на живота си и ще направи преглед на всички свои добрии лоши постъпки. Колкото прегрешения намерите, ще ги поправите. Аконе съзнаете някои ваши прегрешения или ако въпреки вашите усилия, въпреки вашето вниманиене можете да ги изправите, ние ще гипоправим. Някой път и учителятпоправя.Не евъпросъткойпоправя.Ако ученикътпоправя - добре е; и ако учителят поправя, пак е добре. Ако ученикът не довиди да поправи погрешката са, нищо от това - учителят ще я поправи. Следователно все някой трябва да поправи. Важното е грешката да се поправи. Някой казва: „Ама аз имам недостатък.“ Много хубаво. Приеми, че този твой недостатък, тази грешка е допусната от Бога. Тогава защо се докачате, защо се обиждате?
Сега, като се върнете в София - мястото на мъдростта, какво ще занесете със себе си? („Ще си поправим погрешките.“ „Ще обичаме братята си, както Бог ни обича.“ „Ще работим за Божията нива.“ „Ще направим една малка вадичка, да прекараме Божието благословение в София.“) Всичко туй, което казвате, е турено вече в проект. В Божествената наука е така: всичко, каквото казвате - става. Вие като кажете нещо, ангелите започват. Каквото кажете, се реализира. Вадата ще дойде в София, само че нивата трябва да бъде посята. („Вие, Учителю, трябва да отворите кепенците ни.“) Тази сутрин аз отворих не само кепенците ви, но и покривите на къщите ви не оставих. Ако някой е погледнал, няма да види нищо отгоре ви. Не само това, но смъкнах и всички ваши дебели дувари. И ако се погледнете, ще видите, че нямате нито покриви, нито кепенци, нито дувари. Това е светлината, това е свободата.
Искам сега да запазите тази свобода, да не си туряте главата в ярема, да не казвате: „Докога, Господи, този живот, този товар, тези недъзи, тези нещастия! Майка ми за това ли ме е родила?“
Сега, ще помните Мусала. Ще помните, че много грехове има българският народ. Тук, и в целия Балкански полуостров, има души, които са затворени от векове и чакат своето избавление. Те са, които ви правят пакости. Някой път двама души се скарат, набият се помежду си. Защо? За свобода се бият. И като се набият, казват: „Ти позна ли ме сега?“ Някой път тия духове дойдат при вас, искат ви помощ, но вие, като не знаете как да им помогнете, набиете се, скарате се помежду си. Сега, където идете, ще започне да отваряте кепенците, покривите и дуварите.
Та основната идея, основната мисъл в тази беседа е служенето на Бога. Ще започнем с най-мъчната наука - Божествената наука, която ще ни научи всичко онова, за което душата ни копнее, всичко онова, към което духът ни се стреми.
Когато казваме, че отиваме на Мусала, всички казват: „Луди, глупави хора ли сте, или ще полудявате? Чакайте да изгрее слънцето. Не виждате ли, че дъжд, сняг вали? Ще изпопадате, ще измрете от студ.“ Ние другояче разбираме тази работа. В хубаво време всеки може да се качи, но в лошо време всеки не може. И действително нас не ни е притупало да се качим на Мусала, но за едно предметно обучение ние направихме тази екскурзия и аз искам вие да я задържите в ума си като една паметна екскурзия. Тя да не остане за вас един мъртъв паметник: „Тук почива еди-кой си славен юнак, който се е сражавал в двайсет и пет сражения.“ Такива надписи аз не искам. Не, паметниците на нашите герои са живи. Като отидем при някой от нашите герои,казваме:„Излезте, покажете вашето геройство.“ Всички трябва да бъдете живи паметници.
Аз искам сега всички вие да оживеете. Не да оживеете, а най-първо да станете. След това още веднъж ще ви изведа на Мусала и тогава ще оживеете. Стига само да станете, после ще оживеете и най-после ще възкръснете. Ставането е възрастване. Като отидете в София, ще ви питат: „Какво научихте от Мусала?“ Ще кажете: „Да станем.“ Друго положение - когато ви питат: „Вие от кои сте?“, ще кажете, че сте от онези, които са станали.
И тъй, знаете ли какво показва тази мъгла наоколо ви? Когато Мойсей беше на планината, имаше гръмотевици, облаци, та каквото ставаше горе на планината, не се виждаше. Така беше по-хубаво. И сега Господ казва: „Външният свят още не е готов да види Моето лице, да види какво става тука.“ Затова е тази мъгла пред вас. Има още много време да работи Божественото рало върху вас, докато дойде Божествената светлина. А за света иде такова разтърсване, че покрив няма да остане. Някои питат: „За какви покриви се говори?“ Когато всички покриви се махнат, когато всички кепенци се отворят, тогава Господ ще дой-де и вие всички ще бъдете свободни. Покривите, това са букаите, оковите на хората. Какво лошо има в това, ако всички букаи паднат? Какво има от това, ако конят иде в гората, свободен от всякакви окови, от всякакви юзди? Казвате: „Тогава къде ще търсим коня?“ В гората. Като видя този кон в гората, ще го потупам, ще му кажа: „Много се радвам, че твоите букаи паднаха.“ Той пасе, попогледне ме, вдигне си главата нагоре и ми говори. Ние можем да си приказваме с коня. Защо си вдига конят главата? Защо пасе? Конят казва: „Ти ангелската наука, науката на светиите научи ли?“ И волът казва същото. Сега е тази наука стана ли ви ясно защо конят, волът пасат трева? Казват някому: „Ти дъвчеш като някой вол.“ Дъвкането трябва да се учи. То е емблема, символ на живота. Като видиш един кон, с почитание ще идеш при него, ще се спреш, ще го погладиш, ще се обърнеш към Бога, ще направиш една молитва и тъй ще си отминеш. Там някъде някой вол пасе. Пак ще се спреш.
Вие питате: „Какво ще стане с нас?“ Какво ще стане. Ще дойде великото в живота. Ще заговори Господ в душите ви, но вие трябва да бъдете весели и радостни. Само така ще можете да разберете Божественото. Само така ще разберете Бога, Неговата свята воля, и ще можете да слушате с отворени уши живото Му слово. Само тогава ще бъдем братя и сестри. Аз не говоря за сегашното братство и сестринство, което в четири поколения сеизтрива,но говоря за братство и сестринство, което от нищо не може да изтрие. То е братство и сестринство. Приятелство, което от нищо не може да сеизтрие - тое приятелство.
Тревицата, която ви дадох, не се загубва. Тя ще ви говори винаги: „Служене на Бога.“ Щом я потърсите от сърце, ще я намерите. Ще бъдете бодри, весели, радостни. Ще бъдете смирени като децата.
Сега видяхте, че като се качихме на Мусала, там такава беседа не можеше да ви се държи. Краката ви бяха изстинали, но затова, като слязохте отгоре, вече имате тази беседа. Хубавото във вас е това, че имате смелост да вървите и в лошо време. Това показва, че и в духовно отношение ще можете да преодолявате всякакви спънки и препятствия. Този ви подвиг ме радва. В Божия закон кой каквото дава - придобива. Стига сърцето ви и умът ви да се отворят, всичко, каквото решите, ще стане. Решихме да се качим горе на Мусала, каквото и да беше времето - можахме да се качим. Като наближавахме горе, гръмотевиците се оттеглиха. Те казват: „Този, който се качва горе, трябва да бъде чист като снега.“ Затова вали сняг. Който е горе сега, там има слънце. Ние трябва да се качим горе, да видим слънцето.
Всякога, когато човек върши волята Божия, той е пръв. Когато не върши волята Божия, той е последен -нищо повече. Всякога човек може да бъде пръв. Мнозина, които се качват на Мусала, се побояха да не им изстинат краката и се върнаха. Други, които се бояха да останат тук още известно време, за да се не простудят, пожелаха да се върнат в Чамкория - и се върнаха. Питаха ме: „Да останем ли, или да се върнем в Чамкория, защото краката ни изстинаха?“ Понеже аз държа на закона на свободата, казвам им: „Щом не искате да оста-нете, идете си.“ Аз можех да им кажа:„Останетевсички тук, утре ще имабеседа“,ноне им казахтова и те си отидоха. Аз постъпих по закона на свободата.