Двете възможности

Младежки окултен клас , София, 18 Януари 1925г., (Неделя) 19:00ч.
Издателство: Бяло Братство
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

ДВЕТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ

Любовта ражда доброто.

Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода.

Размишление.

Прочете се резюмето: “Произход на съзнателните и несъзнателните движения у човека.“

Прочетоха се темите: “Какво зная аз?“

Тема 13: “Коя буква е най-важната в азбуката“, или: “Най-важната буква в азбуката“, като символ може да я вземете.

Георги Радев, я излезте на дъската! Математически какъв знак ще турите, за да означите: “Аз зная, че зная“ (1); “Аз зная, че не зная“ (2); После: “Аз зная, че излизам от Бог и се връщам при Бог“. Това с какъв знак ще го означите? (3) Всичките положения в кръга ще бъдат ли положителни? (- Не.) Връщането при Бог какъв процес е: положителен или отрицателен? (- Отрицателен.)

Телата се връщат, когато изгубят своята сила. Когато душата завърши своето развитие на Земята, остава тялото си долу, а тя отива при Бога. Какви други идеи имаше в темите ви? Какво знае гладният? (- Че е гладен.) Какво знае ситият? (- Че е сит.) Гладният може ли да знае друго, освен глада? (- В дадения момент той не знае нищо друго.) Да, защото гладът, в дадения случай, ангажира всичкото му внимание, той е център за него. А щом се насити, тогава се намира в едно противоположно на това състояние.

Колко положителни и колко отрицателни страни има квадрата, разбира се, като вземете всяка една негова страна? (4 - две положителни и две отрицателни, ако се вземат като движение.) В окултната наука трябва да изучавате мозъка, той е едно динамо, в което се набират разни видове енергии - положителни и отрицателни. Сега тия състояния, които изпитвате някой път, на дряхавост* на духа, това се дължи на мозъка. Някой път изключително на излишните потенциални енергии, а друг път изключително на излишните кинетически енергии. На това се дължат тези състояния. Тези енергии се намират и на различни места на главата и на ръцете ви. Горната, косматата страна на ръката е положителна, а гладката или вътрешна страна на ръката е отрицателна; двете бърни на устата са отрицателни; веждите са положителни; челото в горната си част, там действат висши съзидателни енергии - творчески, повече магнетични, а горната част на главата, покрита с косми, там има повече положителни морални енергии; долната част на лицето, дето е брадата, е положителна. Тъй че, на всяка част на лицето може да поставите различни знаци: плюс - минус. Въобще, лицето е един негатив или трансформатор на енергиите.

В човешкия мозък има едно движение във вид на една осморка. Но има и едно друго движение в мозъка - кръгообразно, то е в неговия етерен двойник. Туй движение спомага ние да ходим право. Обаче по някой път, вие може да направите опит. Ако туй движение се повлияе отвън, човек изгубва своето равновесие и пада. Понеже тялото на човека не е достатъчно устойчиво, като се наруши туй въртене, той пада. Направете следния опит: когато вървите по пътя, помислете си за някое лице, което седи по-долу от вас, но малко дисхармонично и като помислите само, вие ще паднете или в ляво, или в дясно, или напред, или назад. Тези мисли ще направят една спирка на туй етерно движение. И винаги, когато падате на земята, някоя мисъл за друго лице е заела вашето съзнание. Или пък някоя мисъл от друго лице е дошла във вашето подсъзнание, или съзнание, или самосъзнание, която не е хармонична с вас и вие падате.

Ако туй лице, което е предизвикало вашето падане е с отрицателен характер, вие ще паднете на лицето си; ако неговите енергии са положителни, вие ще паднете на гърба си, а ако помислите за някое лице и не паднете, тогава туй лице е в хармония с вас. Въобще ще знаете - когато ходите на високи места, винаги трябва да се пазите. Когато пътувате абсолютно няма да мислите за никого, а ще мислите за нещо възвишено, то да занимава вашия ум, никаква идея за посторонни предмети, само с жива идея за възвишеното, благородното, за да става движението правилно. Другояче много пътници са платили с живота си. При най-малкото отклонение в такъв случай, човек може да се отплъзне.

(- Навярно, както Земята запазва плоскостта на своето въртене, така и туй движение запазва равновесието на човека.) - Да. Ще ви дам един пример: В Сливен имаше един наш приятел много слаб, който ред години боледува. Отиват на разходка до Кутелка. Долната страна на този отвес е много стръмна. Единият приятел изува обущата си, понеже те му препятстват в мисълта и толкова е съсредоточен в краката си, че докато стигат горе, изпотява се. Другият, слабият приятел и той се изкачва, обаче отива с обущата си, нему не пречат обущата, понеже неговата мисъл в дадения случай е била заета с нещо по-високо. И той излиза горе. И туй болезнено състояние, което е имал дотогава, го напуща, той се освежава и добива вяра. С обущата се е изкачил. Защото мисълта му не е била раздвоена е запазил равновесие. Затуй в планинските места се иска съсредоточена мисъл. Та даже и в софийските улици може да ти се пукне главата, ако разрешаваш противоположни идеи, които нямат нищо общо с твоето развитие. Те са такива мисли, несвързани една с друга. Тия въпроси се разрешават само в къщи, а не на пътя. На пътя съвсем идеални въпроси ще разрешаваш, за да бъдат тези движения правилни. Ако някои от вас се съмнявате в това, може да проверите. Направете опит при единия случай. Затова именно в дадения случай, човек трябва да мисли туй, което е в полза.

Да знае човек, че знае, то е една формула много далечна. Аз бих турил тази формула: “Аз зная, че знанието седи в незнанието.“ И второ: “Аз не зная, че знанието седи в знанието.“ Когато писахте върху тази тема: “Какво зная аз“ - интимната ви идея, на себе си ли казвахте туй? Че то е най-лесната работа, която може да направите. Нима е мъчно аз да видя колко пари има в моята каса? Нима е мъчно за един ученик да знае колко знае по математика, по химия, по геометрия? Щом обърнеш 495 страници от учебника; всички формули, които не разбираш, не ги знаеш, а формулите, които разбираш - ги знаеш.

Сега, можете ли да кажете, че водата е направена от водород и кислород? (- Това го знаем.) Не, ние предполагаме, че водата е направена от водород и кислород, защото и учените хора предполагат това. Но туй, което те наричат кислород, един ден може да се обясни. Законът може да е верен, но кислородът може да не е такъв елемент, както го описват учените хора. Тази теория за създаването на водата може да се обясни и по друг начин. Но и сегашното обяснение не е лошо. Разбира се, кислородът си има свои признаци, нали; и водорода, и той си има свои признаци, а какви са признаците на водата? (- Преди всичко, че е течност.) Интересно е, ако се превърне водорода в течно състояние, би ли уталожил жаждата на човека? Нали водородът може да се превърне в течност? (- Може.) Може ли да уталожите жаждата на човека с това? (- Не може, защото водородът се превръща в течност при много ниска температура и със силно налягане. В дадения случай водородът е силен негатив и при тази ниска температура човек може да замръзне.) Какво придава кислородът на водата? (- Повече свежест.) После, и топлинка придава, по-енергичен е той като положителен елемент, и усилва горението. Част от водата се поглъща и се разлага в организма. Някъде трябва водород в елементно състояние за организма; някъде трябва вода само за промивка; а някъде част от водата се разлага на своите елементи и образува някое съединение в тъканите. Една малка част от водата се поглъща, другата се изхвърля навън. Така е и с другите елементи.

Например тази сутрин аз ви говорих, че ако се вложи желязо в органическо състояние в човешкия организъм, човек съвършено огрубява, груб и сух става и се окислява. Всичките пороци у човека се дължат на желязото. После, неустойчивостта на човека се дължи на неорганическото желязо. А това, че човек някой път в своята реч има язвителни думи, това на какво се дължи? На бакъра, на медта, стават известни отровни окиселявания. На кой от боговете е качество медта? (- На Венера.) Значи, любовта съдържа бакър. Тази любов, която хората имат, тя не съдържа злато в себе си и затова на съвременната любов липсва злато в чувствата и за бъдеще хората трябва да научат закона да привличат повече злато в състава на любовта. (- Как ще се изхвърли медта и желязото от човешкия организъм?) Желязото ще се разложи, медта също ще се разложи на своите съставни елементи. Този вътрешен процес е работа на алхимията: разлагане или превръщане на всички тия прости елементи в благородни елементи.

Разбира се, има и много други благородни елементи, които още не са познати на съвременната култура. (- Нали радият досега не беше известен.) Да, има и други елементи, които още не са известни. Всички елементи в малка доза, ги има в тялото и понеже този състав не е правилен, има една малка дисхармония между елементите, вследствие на това се проявява тази аномалия в организма. Тази е една от причините. И затова в алхимията се учи да се превръщат тия, нисшите елементи, в благородни.

Какви са качествата на благородните елементи, които са още непознати за човечеството? За да бъде една душа така великодушна и щедра, какво ѝ трябва, какъв елемент ѝ е нужен? (- Калай, защото е елемент на Юпитер. Злато трябва.) (- Платина.) Едно нещо имайте пред вид: всичките тия алхимици зад тези прости елементи, зад калая и други, са скрили нещо друго. Тези думи: мед, желязо, калай, са само за простите хора, а за тях и за посветените те са скрили нещо и те си го разбират. Ако те биха изнесли всичко, биха ги изгорили. Част от тази материя, от която е образуван нашия организъм, не е правилно разпределена. От тази неправилност, произтичат тези аномалии: набирането на тия енергии, някъде повече, някъде по-малко и вследствие на това става у нас избухване.

Например вие ще забележите някой път някоя част от лицето ви да се движи. Например известна част при носа, показва набрана енергия, иска да излезе навън или на някои други места на лицето. Ще знаете, енергии се набират в долната част на ухото, някой път в гънките на устата, някой път става набиране на енергиите в скулите. Тогава в човека се заражда едно желание, както у бивола - индеферентен става, но това не е индеферентност на философ, а е своенравност, или упоритост, ние го наричаме: глупавият консерватизъм. На това се дължи упадъкът на шотландската раса, когато в бялата раса енергията е положителна, има разширяюща сила на мисълта.

Сега, за да опитате силата на волята, вие не сте правили такива опити, например да заповядате на всеки един косъм на главата си да улегне хубаво и цялата ви коса да стане по-мека. Ако вие заповядате така на космите си, те ще ви служат. Не на косата отделно, но на клетките, отдето почват космите, на тях ще заповядате. И те веднага ще пратят мека енергия и космите ще улегнат. А може да кажете и другото: “Аз заповядвам на космите на главата да се нахохорят.“ (- Това по-лесно можем да направим.) В туй отношение това става лесно за вас. Когато космите почват да се изправят, туй показва, че има повече електричество. Електричеството винаги изправя космите и вследствие на това трябва често да изтривате туй електричество с ръцете си от главата и да го полагате на тялото си. Така ще се изразходва тази енергия. От набирането на тази енергия често става скъсване на тези нишки в мозъка или пукване. Това става от електричество и затова природата ни праща страдания, които ще погълнат част от тази енергия. А някой път, за да не се скъса една нишка или да не се пукне някой кръвоносен съд, когато вървиш по пътя, спънеш се някъде и паднеш, тогава всичките тия излишни енергии излизат навън. Най-първо мислиш това да направиш - онова, а след като паднеш, станеш весел, разположиш се и не се тревожиш вече, значи земята е взела всичката излишна енергия от тебе и ти си дошъл до онова нормално състояние. Така че, от невидимия свят често ви помагат. Те вземат излишната енергия чрез земята и вие благодарете на тях, защото иначе ще дойдат по-големи страдания.

Сега вие мислите, че тия малките неща, които стават в живота, нямат връзка. Не, всичко е свързано, всичко има смисъл. Дали вие го съзнавате или не, има си ред причини, които обясняват всяко нещо. Природата обича реда и порядъка и ако вие произведете някъде известна малка дисхармония, тя ще ви уравновеси, тя ще уравновеси всичките тия сили у вас, за да даде ход на нови енергии. Ако вие сте умен, оставете на нея, тя ще регулира живота и работите ви. А че вие ще пострадате малко, нищо не значи за нея, тя не ви държи отговорни. Някой път тя е много нежна, казва: “Не бутай това, този ключ, защото ще се опариш.“ Но щом ви даде 10-15 урока и вие все не слушате, тогава тя ще ви удари и ще ви разправи какви са последствията. Тези същества, които действат в природата, са умни, но ние някой път като не разбираме този език, почваме да се съмняваме и тогава стават полудявания. А опасността седи в непослушанието. Щом се съмняваш в този вътрешен глас, тогава ти се намираш между човека в плът и твоята душа. При тези две противоположни мисли ти ще бъдеш смазан, при такова състояние хората полудяват. Имаш едно верую, усъмниш се в него - подлудееш; имаш едно желание, не можеш да го постигнеш, усъмниш се - подлудееш. Затова винаги считайте, че желанието ви е постигнато; изгубите парите си, считайте че е постигнато желанието ви, това ще даде подтик на нова идея у вас и вие ще познаете в една нова форма живота. Всякога трябва да знаете, че зад туй, което ви се е случило, има нещо по-велико. Имайте само една основна мисъл в ума и всичко ще върви хармонично. Но внесете ли две противоположни мисли, непременно ще се разправяте с един голям неприятел.

Сега, разбрахте ли основния закон? Може да направите опит и с едното и с другото. В тази възраст вие, младите, по-лесно може да излезете из релсите. Старите са по-опитни в това отношение. Считайте, че всяко едно желание в положителен или отрицателен смисъл, е реално. Защото невъзможностите за човека са възможности за Бога. Има и друго: “Невъзможностите за Бога са възможност за човека.“ Как ще разрешите това противоречие? Кое е невъзможно за Бога? (- За човека е възможен греха, а за Бога той е невъзможен.) Да, той е невъзможен за Бога, а за човека е възможен. Тогава второто: “Възможното за Бога е невъзможно за човека.“ Това как разбирате? (- Е, защо се изисква това от човека?) Какво е то? Човек не може да бъде Любов! (- Но той може да прояви Любовта.) Да, може да прояви, но човек не може да бъде Любов, това е невъзможно заради него, то е атрибут на Бога. Бог е Любов. Следователно всички, които излизат от Бога, са Любов, но ето как се разбира това, то е Бог вътре у тях. Човек е наречен “същество на мисълта“, а не “същество на любовта“.

Тези неща са гимнастика на ума, те са математически величини, не го считайте за една абсолютност, аз ги наричам относителни разсъждения на езика са те. Ако човек е невнимателен, може да изнесе отрицателни резултати от тези съждения. Нали казвате: “Всичко е възможно за Бога“, а сега говорим за невъзможното у Бога. Но аз питам: За Бога възможно ли е да стане човек? Вече настъпваме в една област, която се нарича област на противоречията. Тъй както хора, които делят богатство, как се явява противоречие у тях: един взел повече, друг - по-малко. Това е противоречие. Нас какво ни ползва като мислим какво е възможно за Бога или кое е невъзможно за Бога, ползва ли ни това да разсъждаваме върху него? Ние разискваме кое е възможно заради нас, греха, нали? Щом е възможен грехът, тогава кое е невъзможно за нас? - Любовта, нали така? Добре. Но аз ще ви кажа друго нещо, за да се прояви Божествената любов, трябва да се яви грехът. Човек трябва да направи възможното - това, което Бог не може да направи, за да направи Бог възможното - това, което човек не може да направи.

Значи, за да се прояви Божията любов, човек трябва да направи възможното. А кое е това, възможното за човека? - Греха. За да се прояви положителното у Бога, по-напред трябва да предшества положителното у човека. Но казах ви, това са само разсъждения, това може да бъде така, а може и да не бъде така. Но ние не можем нито да го отречем, нито да го утвърдим.

В живота ние виждаме, че всякога любовта се ражда при следното състояние: когато видим, че едно същество е слабо, в нас се заражда любов, отваря ни се сърцето, а когато сме пред едно силно същество, ние не можем да се смилим над него, не можем да го обичаме, затуй се обичат само слабите същества, които не завземат нито пространство, нито време. Малките неща се обичат.

Сега да оставим тези философски твърдения за друг път. Ще спазите едно правило: всякога в мисълта си трябва да бъдете искрени в себе си. Когато мислите, то е един велик закон. Човек трябва да се стреми да бъде искрен, да пази известно смирение в душата си. Решаваш известна задача, да знаеш, че тя е свързана с други задачи. Имаш една точка, да знаеш, че тя е свързана с ред други точки. Тия точки имат отношения една към друга. Образуват права линия, плоскости, кубове, тесаракт. Най-после те влизат и като проекции у самия човек. Първото нещо: човек трябва да има у себе си онова смирение, което ще му даде подтик да се учи!

Размишление.

Една малка забележка: тези разсъждения, които имате сега, да ви не спъват. Например да мислите коя енергия къде преобладава. Вие имате настойници от невидимия свят. Всички вие сте под опекунство и ще слушате вашите наставници, каквото ви кажат, ще се учите и вечерно време ще си давате отчет. Някой път вие мислите, че сте независими. То не е право положение, под настойничество сте всички. Може да каже някой: “Няма ли свобода?“ Свободата после ще дойде за вас. Свободни ще бъдете след време, но сега имате настойници и тия настойници, както ние ги знаем, те са възвишени, имат всичкото добро желание вие да успявате и ако вие носите в душата си великата идея, вие ще опитате тази истина през живота, който ще минете сега. Вие ще опитате верността, че сте под ръководство, под едно разумно ръководство на същества, които са завършили своето развитие и те имат добрата воля да ви направляват, доколкото то е необходимо за вашето развитие.

Например, от тия неща, които ние разискваме, може да кажете: “Тогава аз не зная какво да правя?“ Да ви не смущава това. Основната идея трябва да знаете, че сте под ръководство, под едно живо ръководство на великия Божествен Дух или под живото ръководство на великите Божии Духове в света.

Любовта ражда доброто.

Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода.

Двете възможности

Възможното у Бога, възможното у човека