Моята заповѣдъ

Неделни беседи , София, 4 Януари 1925г., (Неделя) 10:00ч.
Издателство: Бяло Братство

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Ще взема нѣколко интимни думи отъ рѣчьта на Христа къмъ своитѣ ученици.

Тая е моята заповѣдь, да имате любовь помежду си както ви азъ възлюбихъ. (Иоана 15:12)

Въ паралелъ съ това ще взема едно изречение, прѣводъ отъ свещената книга: „Люби, учи, свободенъ бѫди!“

Разумниятъ животъ, самъ по себе си, трѣбва да се разясни. Туй разяснение е необходимо за човѣшката душа. То е единъ вѫтрѣшенъ процесъ, важенъ и необходимъ. Затова именно човѣкъ е дошълъ на земята. Земята не е била, и нѣма да бѫде едно постоянно жилище на човѣка. Тя е едно прѣходно жилище. Човѣкъ е гостенинъ тукъ на земята и слѣдъ врѣме ще я напусне. Слѣдователно, при сегашното негово гостуване на земята, той има да научи извѣстни уроци, да придобие извѣстни знания. Той нѣма защо да се оплаква отъ тия уроци, той е пѫтешественикъ. Попитайте онзи англичанинъ, който се качва по високитѣ върхове на Алпитѣ, оплаква ли се отъ мѫчнотиитѣ, които срѣща? Единъ англичанинъ счита за привилегия да мине прѣзъ всичкитѣ мѫчнотии, за да стигне върховетѣ. Нима онѣзи англичани, които искатъ да се качатъ на Хималаитѣ, да стигнатъ върха Евересъ, има защо да се оплакватъ? Не, нѣкои отъ тѣхъ жертвуватъ живота си даже. Онѣзи хора, обаче, които не разбиратъ смисъла на живота, казватъ: не струва човѣкъ да прави толкова усилия. Най-великитѣ нѣща въ живота седятъ именно въ такива условия. Въ какво седи разликата между едно животно и човѣка? - Въ интенсивностьта на тѣхнитѣ усилия. Човѣкъ има високи стремежи въ живота си, а едно животно има обикновени стремежи. Пъкъ и между всички хора пакъ има разлика. Всички хора нѣматъ еднакви стремежи. Нѣкои казватъ: ние съ философия не се занимаваме. Питамъ тогава: съ какво се занимавате? - Съ обикновенитѣ нѣща въ живота. Философията е за философитѣ. Е, нѣма съмнение, че туй изречение е право. Философията е за философитѣ. Мѫдростьта е за мѫдритѣ хора, глупостьта е за глупавитѣ хора. Подъ думата „глупавъ животъ“ разбирамъ единъ обикновенъ животъ, въ който състоянията не сѫ разяснени. Ние не знаемъ, защо трѣбва да живѣемъ. Ние не знаемъ, причинитѣ на страданията. Раждаме се като дѣца, растемъ и остарѣваме, а при това, ако ни запитатъ, защо се раждаме и защо остарѣваме, ще кажемъ: такъвъ е законътъ на природата. Е, какъвъ е този законъ? - Законъ се дава само на разумнитѣ сѫщества, а на неразумнитѣ сѫщества се туря юларъ, никакъвъ законъ не имъ се дава. На воловетѣ не казватъ: новъ законъ се пише. Турятъ имъ юларъ и казватъ: ще вървишъ напрѣдъ! Разумнитѣ сѫщества, които разбиратъ какво нѣщо е законъ, нѣматъ гемъ, нѣматъ юларъ и на тѣхъ се казва: нова заповѣдь се пише; или, тази е моята заповѣдь: „да имате любовь помежду си“. Хората, при сегашнитѣ условия, при които се намиратъ, не могатъ да схванатъ, какво нѣщо е истинската любовь, която, се проявява. Защо? Тия органи, съ които могатъ да я схванатъ не сѫ още съградени у тѣхъ. Прѣдставете си единъ човѣкъ, който има слаби прояви на електричество и магнетизъмъ въ себе си. Какъ се проявяватъ тия сили въ него? - Тѣ се проявяватъ въ видъ на извѣстни течения. Това сѫ сѫстояния на самата жива природа. При слабитѣ прояви едва забѣлѣзваме нѣкакви движения, а при силнитѣ прояви тия движения сѫ много силни и произвеждатъ такъвъ ефектъ, какъвто може да се прѣдизвика отъ силния електрически токъ. Това лесно може да провѣрите въ града Вашингтонъ, гдѣто американцитѣ иматъ два голѣми топа, свързани съ силни електрически батерии, които топове се намагнитизирватъ така силно, че всѣки, който отива тамъ съ нѣкакъвъ желѣзенъ прѣдметъ, или съ обуща съ гвоздеи, трѣбва да ги остави вънъ и така да влѣзе, иначе, ще намѣри обущата си свалени отъ краката. Този магнетизъмъ нѣма да те пита, благороденъ ли си, или простъ. Всѣки, който отива съ обуща, подбити съ гвоздеи, ще намѣри обущата си закачени на топа. Тъй бързо става това, че нѣма врѣме да се сѣтишъ, какъ е станало. Ние нѣкой пѫть се спираме прѣдъ природата и питаме: защо става това нѣщо? Когато отивашъ при единъ такъвъ силенъ токъ, нищо нѣма да питашъ. Ще оставишъ навънъ всичкото желѣзо, което имашъ въ себе си и ще влѣзешъ безъ желѣзо. Значи, магнетизмътъ казва: азъ не искамъ никакви орѫжия. Той взима всичкитѣ ти орѫжия. Човѣкъ, който отива при Любовьта съ желѣзо, по сѫщия законъ ще постѫпятъ съ него и тукъ. Всичкото желѣзо, което е у тебе; всичкото сребро, което е у тебе; всичкото злато, което е у тебе и всичко туй, което те е спъвало въ живота, ще оставишъ на страна и така ще отидешъ при Любовьта. Мнозина запитватъ: ами безъ това не може ли? - Не може. При сегашнитѣ условия на живота има много нѣща, безъ който не може, но въ този великъ законъ на живота, къмъ който се стремимъ ние, разумнитѣ сѫщества, много отъ сегашнитѣ нѣща ще станатъ за насъ непотребни. Тия прѣходнитѣ състояния не трѣбва да считаме за вѣчни, за неизмѣни. Туй, което сега ти служи като една потрѣба, ти го използувай, но не обвързвай сърдцето и ума си съ него, да мислишъ, че като ти е полезно днесъ, ще ти е полезно и слѣдъ вѣковете. Не, за сега само ти е потрѣбно. Обаче въ закона на Любовьта има нѣщо особено, различно отъ това въ обикновената любовь. Обикновената любовь внася разединение и умраза между хората. Сега, нѣкои казватъ: какъ се е родила умразата? Азъ се изразявамъ математически, казвамъ: плюсъ и плюсъ даватъ плюсъ. Плюсътъ означава една положителна сила. Когато хората сѫ положителни, когато и природата е положителна, получава се една положителна величина, която е злото. Когато природата е положителна, а ние сме пасивни, или отрицателни, ражда се доброто. Това сѫ само прѣдположения. Това можемъ да докажемъ на всѣки едного отъ васъ. Запримѣръ, двама млади хора отъ София спорятъ за една хубава кѫща въ града, на много хубаво мѣсто, добрѣ съградена. И двамата сѫ заинтересувани, искатъ да я купятъ. Защо? - И двамата сѫ млади, искатъ да се женятъ, а тѣхнитѣ възлюбени искатъ именно тази кѫща. По-хубава отъ тази кѫща нѣма, затова и двамата се сърдятъ, претендиратъ за нея. Обичатъ тази кѫща и считатъ, че само въ нея е тѣхното щастие, защото и тѣхнитѣ възлюбени я обичатъ. Ако единиятъ отстѫпи, безъ да се бори, ще кажатъ за него: той е малодушенъ, той е баба. За другиятъ пъкъ, който настоява, ще кажатъ: а той е герой! Въ Любовьта има единъ законъ, споредъ който, онзи, който отстѫпва, е юнакъ; а онзи, който не отстѫпва е баба. Вие ще кажете сега: защо е баба? Прѣди 10-15 години отъ Варна излѣзе единъ тренъ, мина прѣзъ Гебедже и продължи по-нататъкъ пѫтя си. Обаче, къмъ Гебедже излѣзе единъ биволъ, наежи се срѣщу машината и каза: никого не пущамъ да мине отъ тукъ! Машинистътъ дава сигналъ - пиу, пиу, но биволътъ не отстѫпва. Машинистътъ пуща машината, и тя минава върху този биволъ, който става само на кожа и кости. Какво спечели този гебедженски биволъ? - Искаше да покаже своето юначество. Що му трѣбваше да стои на пѫтя на тази желѣзница? Тамъ гората е широка, да отиде и да пие вода, колкото иска. Да, но той искаше да покаже своето юначество. Онѣзи, който се противятъ на законитѣ на Любовьта, участьта имъ всѣкога е като участьта на този биволъ. Всѣко едно сѫщество, въ което се поражда желание да тури ограничения въ проявленията на Божията любовь, бива смачквано като този биволъ. Ще ви дамъ друго едно сравнение. Прѣдставете си, че вие отивате при единъ прѣкрасенъ изворъ, при който нѣкой благочестивъ, разуменъ човѣкъ е направилъ една хубава, мраморна чешма, съ хубаво корито, съ хубави широки кранчета. Прѣдставете си сега, че всички тия хора, който отиватъ всѣки день да черпятъ вода отъ този изворъ, рекатъ да си отчупватъ по едно парченце отъ мрамора. Какво би станало съ тази чешма? - Ще се развали. Не е важно да взимаме камъчета отъ тази чешма, но водата на този изворъ е важна. Законътъ на Любовьта казва: ще вземешъ отъ водата на този изворъ, а камънитѣ, които сѫ украшения, ще оставяте незасегнати. Чешмата това е човѣшкото тѣло, а любовьта, която се проявява въ човѣка - това е водата на този прѣкрасенъ изворъ. Ние мислимъ, че като обсебимъ тѣлото, ще придобиемъ Любовьта. Не, Любовьта е извънъ тѣлото, а тѣлото е условие, чрѣзъ което тя се проявява. Каква е разликата между любовьта на една птичка и любовьта на единъ човѣкъ? Нима птичката не защищава своитѣ малки, не се жертвува за тѣхъ по сѫщия начинъ, както и майката защищава и се жертвува за своитѣ дѣца? Ще кажете: да майката се жертвува! По отношение на любовьта, и майката се жертвува, и птичката се жертвува. Любовьта имъ има еднакво проявление, само че по количество майката е единъ голѣмъ изворъ, а птичката - по-малъкъ. По отношение качеството на любовьта, обаче, водата и на голѣмия, и на малкия изворъ е еднаква. Нѣкой пѫть ние мислимъ, че се различаваме въ любовьта си. Туй различие е само привидно. Прѣдставете си единъ голѣмъ изворъ въ периферия, и водата отъ него изтича отъ множество различни цѣви. Да кажемъ, че нѣкой цѣви сѫ прави, други образуватъ разни букви, трети сѫ спиралообразни, четвърти - крѫгообразни, пети дѫгообразни, изобщо съ всевъзможни форми. Сега, прѣдставете си, че нѣкои отъ васъ получаватъ водата отъ една цѣвь, а други отъ друга цѣвь. Какво ще кажете за водата отъ тия различни цѣви? Ще кажете: моята вода е по-хубава. Защо? Защото моята цѣвь не мяза на твоята. Вѣрно е, че тия цѣви не сѫ еднакви, но не сѫ цѣвитѣ, които опрѣдѣлятъ качеството на водата. Слѣдователно, ако единъ човѣкъ има единъ видъ характеръ, другъ човѣкъ - другъ характеръ, нѣкое животно пъкъ - свой особенъ характеръ, любовьта на всички тия сѫщества, обаче, ще се проявява по единъ и сѫщъ начинъ. Въ проявлението на любовьта между хората и животнитѣ сѫществува само тази разлика, че когато любовьта се проявява въ животнитѣ, съзнанието у тѣхъ се пробужда мигновено и послѣ пакъ загасва. А когато любовьта се пробужда у човѣка, съзнанието се проявява и задържа за по-дълго врѣме. Слѣдователно, проявлението на любовьта зависи отъ пробуждането на съзнанието. Какво изисква тази любовь, когато се пробужда нашето съзнание? Ще ви приведа единъ примѣръ за единъ отъ младитѣ царе въ Европа, чието име нѣма да кажа. Този случай е станалъ прѣди войната. Единъ день този царь излиза на разходка съ своя файтонъ и по пѫтя срѣща единъ дѣдо и една баба, които се подпиратъ на тояжката си, едва вървятъ. Като ги вижда, царьтъ веднага спира файтона си и казва на тия стари хора: „Заповѣдайте, качете се на моя файтонъ да продължите пѫтя си“! Качватъ се тѣ на файтона при него, и той започва да ги занимава. Питамъ какви сѫ били побужденията на този младъ царь, за да спре файтона си, да покачи въ него тия двама старци и да се разговаря по цѣлия пѫть съ тѣхъ? Въ него имаше нѣкакви побуждения. Този дѣдо казва на царя: „Е, синко, благодаря ти, че ме покани въ файтона си, краката ми се бѣха откѫснали отъ умора, всрѣдъ пѫтя щѣхъ да си остана“. - Нѣма нищо, мене ми е приятно, че ми се отдаде случай да ви услужа. И бабата сѫщо казва на царя: „Господь здраве да ти дава, синко, ако не бѣше ти, щѣхме да си останемъ по пѫтя“. - Нѣма нищо, мене ми е приятно, че ви срещнахъ и можахъ да ви услужа. Той ги завежда до кѫщата имъ, взима имъ адреса и казва: „И другъ пѫть бихъ желалъ да ви услужа“. Тѣ му казватъ: „Е, синко, такива хора много рѣдко се срѣщатъ, не знаемъ гдѣ си възпитанъ“. - Не, има добри хора по свѣта, има ги навсѣкѫдѣ. Когато човѣкъ иска да прояви любовьта, той може и като царь да я прояви, може и като простъ, като бѣденъ човѣкъ пакъ да я прояви. Въ тоя случай тия двамата стари хора сѫ били разумни, добри хора! Сега, азъ нѣма да ви разправямъ нищо за разговора, който се е водилъ между тѣхъ. Това е единъ цѣлъ разказъ. Царьтъ е почерпилъ единъ великъ урокъ отъ този разговоръ. Стариятъ дѣдо казва на царя: „Е, синко, добрѣ да живѣешъ! Виждашъ ли моята глава, какъ е побѣлѣла отъ страдания? Много съмъ страдалъ въ живота си, и знаешъ ли защо съмъ дошълъ до туй положение? Гледай ти поне да бѫдешъ изпълнителенъ, и прави на всички тъй, както направи и на насъ. Бѫди тъй услужливъ не само къмъ старитѣ, но и къмъ всички нуждающи се!“ Какво би било отъ васъ, ако въ сърдцата ви би проникнала тази любовь! Не че тази любовь не сѫществува въ васъ, но нѣкой пѫть не искате да я проявите, а за сега проявявате само любовьта, която разединява. Любовьта има еднакво проявление въ всички хора. Когато тя дѣйствува въ човѣка, кара го да люби, да се учи и свободенъ да бѫде. Любовь, която не прави човѣка свободенъ, не е любовь. Любовь, която обвързва човѣка, която носи заблуждения за него, която го спъва и събужда въ него онѣзи отрицателни качества, е положителна любовь, тя не е за насъ. Онази любовь, която сега е потрѣбна на съврѣменното човѣчество, е любовьта, която носи сила вѫтрѣ въ себе си. Тя е любовьта, която трѣбва да внесе миръ, разумность и търпение въ човѣшката душа. Тази любовь трѣбва да внесе себеотрицание въ човѣшката душа. Тази любовь трѣбва да внесе свободна жертва въ човѣшката душа. Когато ние изучаваме самата природа, виждаме, че въ своитѣ прояви тя носи всички благородни качества. И ако нѣкой пѫть ни се показва така груба, то е просто, за да ни упѫти, да ни покаже правия пѫть. Нѣкой пѫть ни прави като дѣцата. Съ това тя иска да каже: ти трѣбва да имашъ духа на младото дѣте. Какъвъ е духътъ на младото дѣте? - То има силна вѣра. Въ него нѣма двѣ мнения. Каквото кажешъ на онова непокварено дѣте, то вѣрва безъ колебание, безъ всѣкакво съмнѣние. Дѣтето, това е човѣкътъ който е готовъ да се учи. Стариятъ човѣкъ е разумния човѣкъ. Стария човѣкъ въ материалнитѣ работи не е готовъ да дава. Той тамъ не е щедъръ, но ако дойде да ти разправя едно-друго, той е готовъ да ти разправя съ часове. Седни при нѣкой дѣдо, ще видишъ, какъ е готовъ да ти разправя това-онова съ часове: но бутнешъ ли този дѣдо за кесията, той казва: не пипай! Умътъ пипай, всичко пипай но кесията не пипай! Вслѣдствие на това, онѣзи, които бутатъ кесията на дѣдото, иматъ много лошо мнѣние за него и казватъ: много стипца човѣкъ е този дѣдо! Дѣдото казва: „Паритѣ развалятъ човѣка, дѣдовото. Ако ти дамъ пари, ти ще отидешъ да пиешъ, това ще направишъ, онова ще направишъ, ще се развалишъ. Ако искашъ, азъ мога да ти дамъ знания“. И готовъ е този дѣдо, това да ти разправя, онова да ти разправя. Но младиятъ, слуша, слуша, току бръкне въ кесията. Този младъ не разбира духа на дѣдото, а дѣдото го разбира. Има млади, които разбиратъ дѣда си, и тогава се образува хармония между млади и стари. Любовь между двама млади не може да сѫществува. Азъ мога да ви докажа това. Двама млади не може да се обичатъ, но младъ и старъ могатъ да се обичатъ. Между тѣхъ може да се завърже най-хубавата, най-идеалната любовь. Дѣдото слѣдъ 4-5 години ще замине, у него, нѣма никаква користолюбива цѣль къмъ младия. Между дѣдото и младия може да се образува такава връзка, че единиятъ и другиятъ добрѣ да се разбиратъ. Слѣдователно, между насъ и природата може да се образува най-интимна връзка. Защо? - Природата е стара. Тя носи всички знания, всички богатства въ себе си, и ние, като млади, които сме дошли, на земята да се учимъ, тя е готова да ни услужи. Но и тя си има своя кесия. Щомъ бутнешъ кесията ѝ, тя казва: а, дѣдовото, не може! И като казватъ, че има нѣща невъзможни, вѣрно е. Защо? - Тия богатства сѫ врѣдни за насъ.

Сега, Христосъ се обръща къмъ своитѣ интимни ученици, които Го разбиратъ, и имъ казва: „Да имате любовь помежду си! Отъ това свѣтътъ ще познае, че сте мои ученици“. Кой свѣтъ? - Не този неразумниятъ свѣтъ, но висшиятъ, Божествениятъ свѣтъ. Този висшъ свѣтъ, въ който царува Любовьта, ще познае, че сте мой ученици по това, че Любовьта прѣобладава въ васъ. А щомъ този висшиятъ, Божествениятъ свѣтъ познае, че сте мои ученици, тогава вие ще имате всичкото негово благоволение.

И тъй, при сегашнитѣ условия човѣчеството минава въ една нова фаза. Именно тази новата любовь трѣбва да се насади. Туй наричатъ любовь между народитѣ, любовь между обществата. Съврѣменното човѣчество търси единъ методъ, единъ начинъ, по който народитѣ ще могатъ да се споразумѣятъ, но тѣ може да се споразумеятъ само възъ основа на Божествената Любовь. Тя ще дойде по единъ много естественъ начинъ. Всички съврѣменни народи се отличаватъ по нѣкакви качества. Българитѣ, като народъ, се отличаватъ; англичанитѣ, като народъ, се отличаватъ; французитѣ, като народъ, се отличаватъ; германцитѣ, като народъ, се отличаватъ; руситѣ, като народъ, се отличаватъ; китайцитѣ, като народъ, се отличаватъ; японцитѣ, сѫщо като народъ, се отличаватъ. Всички народи се отличаватъ по нѣщо, но за да познаете единъ народъ, трѣбва да живѣете дълго врѣме между него, за да видите, какви сѫ неговитѣ основни качества, които го характеризиратъ, като народъ. Тия характеристики, тия различия, които сѫществуватъ между народитѣ, само любовьта може да ги смекчи, да ги облагороди. Тия отношения, тази непримиримость, която сѫществува въ живота на народитѣ, само Божествената Любовь, само съзнателната любовь може да я изглади. Само тя може да внесе вѫтрѣшния смисълъ въ живота. Христосъ се обръща къмъ своитѣ ученици и имъ казва: „Тази е моята заповѣдь: да имате любовь помежду си!“ Христосъ е говорилъ дълго врѣме на своитѣ ученици, но сега нѣмамъ врѣме да възпроизвеждамъ тази бесѣда. Той ги училъ три години и имъ казвалъ, какви сѫ качествата на Божията Любовь, какви сѫ основнитѣ ѝ правила. И тази любовь си има свои правила. Азъ казвамъ, че едно отъ качествата на тази любовь е като видишъ онзи, когото обичашъ, сърдцето ти да се зарадва. Бащата като види сина си, да се зарадва; майката като види дъщеря си, да се зарадва. Даже хората трѣбва да се радватъ не само на своитѣ ближни, но и на по далечнитѣ отъ тѣхъ. Въ нѣкое сѣмейство кравата се изгубила, нѣма я 4-5 деня, и всички се безпокоятъ за нея, мислятъ си, дали не я изялъ нѣкой вълкъ. По едно врѣме чувашъ, че кравата мучи. Иде, иде кравата - всички ставатъ на крака, посрѣщатъ я. Защо? - Полезна имъ е тя. Само че тази любовь трае за малко врѣме. И сега, при тази Божествена радость трѣбва да се стараемъ да запазимъ любовьта си.

Мнозина християни мислятъ, че Любовьта е сила, която може да дойде отвънъ. Не, любовьта може да дойде само отвѫтрѣ, отъ дълбочината на човѣшката душа. Въ тази дълбочина работи човѣшкия духъ, който има всички възможности, всички условия да ти даде тази Любовь. Когато тази Любовь се прояви, Духътъ започва да работи за онази велика Мѫдрость, която е необходима, за да схванемъ смисъла на нашия животъ. Слѣдъ това Той започва да приготовлява условията за свободата, която е висшето, къмъ което се стремимъ. Всички, се стремимъ къмъ какво? - Да се освободимъ отъ онѣзи ограничения, които свѣтътъ ни налага. Свобода има само въ Бога. Като казвамъ „Богъ“ Вие разбирате Бога споредъ вашитѣ вѣрвания. Не, не за това вѣрване ви говоря азъ, не за тази свобода, която вие познавате. Подъ свобода азъ разбирамъ състоянието, което има рибата, когато напусне водата и отиде въ въздуха. Тя може да направи разлика въ това си ново състояние. Прѣдставете си, какво ще бѫде състоянието на една птица, която напуща въздуха и отива въ една още по рѣдка срѣда? Тя ще се усѣти свободна и ще започне единъ още по смисленъ животъ. Така ще се почувствуваме свободни и ние, когато промѣнимъ срѣдата на нашия животъ, когато дойдемъ до една по-висша срѣда, дѣто можемъ да задоволимъ всички свои нужди по единъ естественъ начинъ. Тогава нѣма да работимъ и ще дойдемъ до положението, както пише онзи вѣстникъ: „не работи!“ Не, въ този вѣстникъ „не работи!“ не се подразбира да не работишъ, но се подразбира да не се трудишъ, да не се мѫчишъ. Една срѣда има Божествената Любовь, дѣто твоитѣ нужди се задоволяватъ по Божествено. Ти самъ нѣма да си образувашъ тази срѣда, тѣзи условия, но обществото, окрѫжаващитѣ те хора, ще ти създадатъ тази срѣда. Всички онѣзи, които те заобикалятъ, ще те разбератъ. Ти ще разбирашъ Бога, и тѣ ще те разбератъ: ще живѣешъ въ миръ. Ще кажете: е, какво идеално има въ такъвъ животъ? Какво идеално ли? Око не е видѣло, и ухо не е чуло възможноститѣ, които се съдържатъ въ такъвъ единъ животъ. Първата възможность, която съществува е слѣдната: ти ще имашъ carte-blanche, свободенъ билетъ за пѫтуване. Съ този свободенъ билетъ ти ще имашъ възможность да посѣтишъ всички слънчеви системи, да гостувашъ, дѣто искашъ и по колкото врѣме искашъ, и въ която слънчева система да отидешъ, ще бѫдешъ добрѣ дошълъ. Питамъ тогава: животътъ ще има ли смисълъ? - Ще има, разбира се. Но ще кажете вие: това сѫ далечни работи, това сѫ приказки изъ 1001 нощь. Това сѫ Аладиновитѣ приказки. Не, това сѫ възможноститѣ, къмъ които човѣшката душа се стреми, и които единъ день ще постигне. Това е висшиятъ идеалъ - да се съединимъ съ Бога, да бѫдемъ служители нему, да влѣземъ въ Божествения свѣтъ, да изявимъ любовьта си къмъ Него. Това е, което е скрито въ насъ. То ще ни покаже, въ какво седи Божията Любовь. Ние още не знаемъ, въ какво седи Божията Любовь.

Съврѣменнитѣ хора се колебаятъ. И вѣрующи, и невѣрующи се съмнѣватъ. Щомъ дойдатъ прѣдъ едно мѫчение, казватъ: кой знае, Господь, Който е толкова великъ, който се занимава съ такива велики работи, съ едно такова нищожно сѫщество, като мене, ли ще се занимава? Той не може да се занимава съ мене. Ако грѣшишъ, ако вървишъ по своята воля, Богъ не се занимава съ тебе; но ако се стремишъ къмъ Неговата Любовь и вършишъ Неговата воля, колкото и да си малъкъ, колкото и микроскопическа любовь да имашъ, Той те държи въ своя умъ, занимава се съ тебе. И ако нѣкои хора успѣватъ, а други не успѣватъ, ако нѣкои сѫ благородни, а други неблагородни, азъ отдавамъ това на слѣдното нѣщо: колкото повече врѣме Господь те държи въ ума си, толкова повече успѣвашъ, толкова по-благороденъ ставашъ, а колкото по-малко те държи въ ума си, толкова по-малко успѣвашъ, толково по-неблагороденъ си. Нѣкой пѫть като те тури задъ гърба си, въ нищо не успѣвашъ, и всичко ти тръгва назадъ. Тогава и хората те забравятъ и те занасятъ на гробищата. Всички хора, които сѫ на гробищата, сѫ все отъ забравенитѣ. Ако хората мислятъ, че на земята, или на гробищата има почивка, тѣ не разбиратъ смисъла на живота. Ако, слѣдъ като излѣземъ отъ туй малко тѣло, въ което днесъ сме затворени и можемъ да се освободимъ отъ него тъй, както се освобождава бубата отъ пашкула си и хвръква на високо като пеперуда, това разбирамъ. Такъвъ да е смисълътъ на живота, разбирамъ. Ще ти каже нѣкой: ти ще умрешъ! Отговори: не, азъ само ще измѣня своето състояние.

Сега, не е въпросътъ да мислимъ, какъвъ трѣбва да бѫде задгробниятъ животъ. Външната страна на духовния животъ е хиляди пѫти по-красива, отколкото на физическия. Вѫтрѣшната страна пъкъ, дѣто Любовьта царува, дѣто Мѫдростьта царува, дѣто Истината царува, е хиляди пѫти по-красива отъ нашия животъ тукъ на земята. И, ако казваме, че духовниятъ животъ не струва, ние сме дошли до края на нашето сѫществуване. Въ такъвъ случай, кажете ми: какъвъ е смисълътъ на този животъ тукъ на земята? - Да яде човѣкъ. Не, въ яденето, което сега употрѣбяваме, има извѣстни горчивини. Ако ти си на бойното поле и те ранятъ на нѣколко мѣста, а слѣдъ това ти дадатъ най-хубавата супица, туй ядене ползува ли те нѣщо, има ли нѣкакъвъ смисълъ? Тукъ те боли, тамъ те боли. Има разлика въ това, когато нѣкой здравъ човѣкъ яде, и когато нѣкой боленъ човѣкъ яде. Ние, съврѣменнитѣ хора, сме толкова наранени, та казваме, че има нѣщо въ любовьта, което причинява болка, има нѣщо, което липсва въ любовьта. Ние сме толкова изопачени, че като любимъ нѣкого, искаме той да се жертвува заради насъ. На какво основание? За мене, като ученикъ, важи жертвата, която ще направи когато нѣкой учитель, когато нѣкой виденъ ученъ ме повика отъ игрището, иска да напусна играта. Тази жертва има смисълъ, защото този човѣкъ ще ми даде нѣщо. Но, ако този човѣкъ е невѣжа и повика младитѣ въ прашната стая и ги забавлява само, какъвъ смисълъ има тази жертва? Ако този учитель може да даде такива знания на ученицитѣ си, че въ тѣхъ да има смисълъ, да има разбиране на живота, това повикване го разбирамъ. Слѣдователно, когато идемъ при Любовьта, ние казваме: Любовьта е сила въ своето изявление. Тя дава плодове. Това вече го разбирамъ. Въ това има смисълъ. Когато Божествениятъ Духъ дойде, Той казва: „Елате да ви науча, какво нѣщо е Любовьта!“ Духътъ може ли да учи? - Може, разбира се. Че кой учи? Като говоря съ устата си, тя ли говори? Като виждамъ съ очитѣ си, тѣ ли виждатъ? Не, задъ устата ми седи туй невидимото, което говори. Задъ очитѣ ми седи туй невидимото, което вижда. Невидимото говори, невидимото чува, невидимото вижда - то прави всичко. Нѣкой пѫть вие казвате: сърдцето ми тупа, чувствувамъ любовь. Кой може да покаже тази любовь на сърдцето? Казватъ: е, какъ се зачервило лицето! Чудно нѣщо! Като се зачервило лицето, това любовь ли е? Ако е въпросътъ за зачервяване, азъ мога да зачервя и своята соба, азъ мога да зачервя и една книга. Червеното лице не показва любовь, то е едно съвпадение на нѣщата. Червениятъ цвѣтъ на любовьта може да изпѫква като единъ признакъ, но това ни най-малко не показва тази любовь, която носи животъ въ себе си. И тогава падаме въ заблуждение, мислимъ, че сме напипали нѣщата, напипали любовьта и казваме: е, лицето му е червеничко. Хубаво, но слѣдъ двѣ години това лице не е червеничко, а жълтичко и казваме: не е червено вече лицето. Тамъ е погрѣшката, че ти повѣрва въ червеното лице. Ти трѣбваше да повѣрвашъ въ Любовьта, която, когато дойде, не носи червеното лице, но носи единъ свѣтълъ, свѣтящъ образъ, съ единъ мекъ гласъ, съ една разумность въ очитѣ. Когато Любовьта дойде въ кѫщата ти, ще я изчисти, ще ти послужи, ще внесе миръ и радость, и когато си свърши работата, ще си излѣзе навънъ и ще отиде на друго мѣсто. Тя има остро ухо. Щомъ усѣти, че ти имашъ нужда отъ нея, веднага пакъ ще дойде при тебе. Тя повдига хората, насърдчава ги, за да могатъ да понесатъ всичкитѣ мѫчнотии. Тя казва на хората: не бойте се, докато азъ работя въ свѣта, всичко ще е въ редъ, всичко ще се оправи. Сега, като казвамъ, че тя всичко оправя, какво подразбирамъ подъ това? Азъ подразбирамъ, че задъ нея седи Богъ - онзи разумниятъ, великиятъ, непознаваемиятъ, неизмѣняемиятъ за хората, за когото тѣ спорятъ, дали сѫществува, или не.

И сега, седнали нѣкои да казватъ за насъ: какво сѫ взели тия хора да говорятъ за Бога? Не, за Бога още не сме говорили. Туй, което хората говорятъ, то още не е за Бога. Азъ бихъ желалъ да чуя нѣкой да говори за Бога, но да говори съ любовь и да бѫде образецъ на Любовьта. Светотатство е да се говори за Бога безъ Любовь! Щомъ отидешъ при единъ човѣкъ, комуто искашъ да говоришъ за Бога, не му говори най-напредъ за Бога, за Любовьта, но му покажи, въ какво седи тази любовь. Започни съ най-малкитѣ нѣща. Изчисти кѫщата му. Гладенъ е, заведи го дома си и го нахрани съ най-скромното ядене. Сипи му малко бобъ. Не го завеждай въ най-хубавата гостилница да го нахранишъ. Това не е любовь. Ти ще проявишъ любовьта си въ най-малкото, и ако съзнанието на този човѣкъ е пробудено, като излѣзе навънъ, той ще си въздъхне свободно, ще подигне погледа си нагорѣ и ще каже: има хора по свѣта, у които живѣе Божията Любовь. Любовьта не прави разлика. Къмъ всички сѫщества, каквито и да сѫ, тя гледа съ еднакво око. А ние нѣкой пѫть гледаме отъ висотата на своето положение къмъ всички други хора и казваме: той не е като мене уменъ, той не е като мене тъй културенъ. Ами ако рече Господь да те погледне отъ висотата на своето положение, какъ ще се почувствувашъ? Той ще погледне на тебе тъй, както ти поглеждашъ къмъ всички други души, въ които Богъ живѣе. Ако видишъ нѣкой заякъ съ счупенъ кракъ, ще му кажешъ: слушай, моятъ братъ не е знаялъ, като ти счупилъ крака, но азъ ще ти помогна. Ти си добро зайче, азъ познавамъ това по голѣмитѣ ти уши. Ще починешъ малко, азъ ще ти поправя крака. Ти нѣмашъ никаква злоба въ себе си, затова ще ти помогна. Голѣмитѣ ти уши показватъ щедрость. Наистина, по нѣкой пѫть прѣгризвашъ коритѣ на дърветата, но то е отъ нѣмай-кѫдѣ. Тъй, че ако ти погледнешъ така снизходително къмъ това зайче, и Господь ще погледне така къмъ тебе. Господь ще каже както постѫпи ти съ това, малко зайче, така ще постѫпя и азъ съ тебе. Вие не можете да избѣгнете този великъ законъ. Както ти си постѫпилъ въ дадения моментъ съ нѣкого, така ще постѫпятъ и съ тебе. Слѣдователно, ако ние искаме да бѫдемъ умни така трѣбва да постѫпваме. Кой отъ васъ не иска да бѫде уменъ? Кой отъ васъ не иска да бѫде благороденъ? Кой отъ васъ не иска да бѫде силенъ? Кой отъ васъ не иска да бѫде способенъ? Кой отъ васъ не иска да бѫде богатъ? Всичко това вие може да имате само при едно условие: когато вие имате моята любовь, можете да разполагате съ това, съ което азъ разполагамъ; и когато ние любимъ Бога, и Той ни люби, можемъ да разполагаме съ всичко, съ каквото и Той разполага.

Сега, ние се срѣщаме, и казваме единъ за другъ: той е отъ друго вѣрую. Споредъ мене, има само едно вѣрую - вѣрую въ Любовьта. Азъ бихъ казалъ така: вѣрвамъ въ едната истинска Любовь, която изтича отъ Духа; вѣрвамъ въ едната истинска Мѫдрость, въ която се проявява Духътъ; вѣрвамъ въ едната Истина, въ която се проявява Богъ. Туй е едно вѣрую. Щомъ вѣрвашъ въ всичко това, ти имашъ вече вѣрую. Може да си единъ търговецъ - нищо отъ това. Може да си единъ воененъ - нищо отъ това. Може да носишъ една шашка, но ако Богъ се проявява въ тази шашка, нищо отъ това. Тя ще бѫде едно благословение, ти ще защищавашъ слабитѣ съ нея. Ако ти си учитель, ако ти си свещеникъ, или каквото и да е, и тази любовь се проявява въ тебе, всичката твоя работа, твоятъ езикъ ще бѫде на мѣстото си. Ние казваме: кога ще дойде Господь, да влѣе въ насъ тази Любовь? Господь се проявява всѣки день. Той хлопа на вратитѣ на сърдцата ни, очаква да му отворимъ и казва: „Дѣца, иде вече този день!“ Ученитѣ казватъ: да, ще дойде този день, но по закона на еволюцията. Ние казваме: за нѣкой е дошълъ този день. Нали мнозина отъ васъ сте развъждали бубитѣ. Какво сте забѣлѣзали? Всички въ единъ день ли завиватъ пашкула си? Не, едни завиватъ пашкула си по-рано, а други - по-късно. За нѣкои буби деньтъ е дошълъ. Но, вие не чакайте да излѣзете всички заедно! Ако ти чакашъ да излѣзете всички заедно, врѣмето ти ще мине. Въ този вѫтрѣшенъ стремежъ, именно, трѣбва да проявимъ Божията Любовь. Тази Любовь ни най-малко не изисква да напуснемъ общественото си положение; тази любовь ни най-малко не изисква да напуснемъ обществото, народа си, дома си, жената си, дѣцата си, тя изисква да осмислимъ живота си. Ако ти си жененъ, тя изисква отъ тебе, да покажешъ на жена си, въ какво именно седи Божията Любовь. Тя изисква да покажешъ на приятеля си добрата ѝ страна, да изявишъ прѣдъ него тази Божия Любовь. Запримѣръ, ние често правимъ жертви, но въ тия наши жертви още не седи Божията Любовь. Азъ мога да дамъ на приятеля си половината си имане, но въ това още не седи Божията Любовь. Всичко, което правимъ сега, това е едно предисловие. Има велики нѣща въ Божията Любовь и когато ги правишъ, ти ще ги изнесешъ само прѣдъ себе си и ще считашъ, че това е едно благословение. Ако вие можете да покажете най-малката любовь, първиятъ признакъ, по който ще познаете, че имате Божието благословение, е въ това, че ще ви се открие нѣщо велико. Ако човѣкъ би могълъ да изрази най-малката Божествена Любовь, моментално прѣдъ неговия взорь, като че ли ще се дигне една завѣса и ще види възвишени сѫщества, които живѣятъ въ Любовьта. Те ще му се усмихнатъ и ще кажатъ: „Да, върви по пѫтя! Този е пѫтьтъ, по който и ние вървимъ.“ И слѣдъ това тази завѣса моментално пакъ ще падне. Той ще си помисли дали това е вѣрно, или не; дали това е халюцинация, или не. Хората казватъ: а, това е халюцинация! Че кое не е халюцинация? Утрѣ твоята кѫща може да изгори - това е една халюцинация; паритѣ си може да изгубишъ - това е една халюцинация. Не, има една реалность. Ако тази завѣса всѣки день се вдига, и ти виждашъ всичко онова, което дава животъ, всичко онова, което осмисля нѣщата, ти ще се обезсърдчишъ ли? Тази завѣса пакъ ще падне прѣдъ твоитѣ очи, но вие нѣма да имате никаква тѫга, никаква скърбь. Не че нѣма да имате никаква тѫга, но вие съ радость ще носитѣ вашитѣ страдания. И като дойдете чрѣзъ това учение до тази любовь вие ще имате едно качество, и то е слѣдното: всѣки, който може да прояви Божията Любовь, той ще може да носи цѣлата земя на гърба си. Ще кажете сега: а, ще може да носи земята на гърба си! Да ще може. Щомъ такъвъ човѣкъ може да носи земята на гърба си, той е герой, и никой не може да му прави пакости. Какъ смѣе нѣкой да ми пакости, когато нося цѣлата земя на гърба си? Малко да се поразтърся, ще видите и ще патите. Ще кажа: не ме бутайте, защото азъ нося цѣлата земя на гърба си и тичамъ по нейната орбита! Не ме бутай, защото азъ нося цѣлата земя, отъ менъ зависи вашето щастие. Кой си ти, който носишъ земята? Какво искашъ да кажешъ съ това? - Искамъ да кажа, че ако любите Бога, земята нѣма да се тресе; ако не любитѣ Бога, земята ще се тресе. Онзи, който люби Бога, ще може да носи земята на гърба си. Единъ фигуративенъ изразъ ви казвамъ. Ще кажете: ама че много е казано! Въ Писанието е казано, че Господь държалъ всичкитѣ свѣтове въ шепата си, а азъ казвамъ, че нося земята на гърба си. Господь държи земята въ рѫката си, а азъ - на гърба си. Да държишъ на рѫката си всичкитѣ свѣтове и земята заедно, за това се изисква голѣма сила! Слѣдователно, за да бѫдете силни хора, ще ви кажа, какъвъ опитъ трѣбва да направите. За да се кали единъ християнинъ, за да се кали единъ вѣрующъ, трѣбва да направятъ единъ опитъ. Опитвали ли сте се нѣкой пѫть мислено, да видите, дали можете да носите на гърба си по три, четири, петь до десеть тона тяжесть? Човѣшката сила може да се развие. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, отъ който ще видите, че е възможно това. Единъ хилавъ неврастеникъ, американски студентъ, билъ на едно прѣдставление, въ което единъ отъ американскитѣ ужилисти, който билъ много силенъ му ударилъ една плѣсница, и той се търкулилъ три пѫти на земята. Този американецъ билъ много уменъ и си казалъ въ себе си: ще ти докажа, че не съмъ толкова слабъ. Започналъ този студентъ да изучава живота на ужилиста, да разбере, какъ е придобилъ тази сила, и като разбралъ, заелъ се всѣки день да прави редъ упражнения. Въ продължение на 10 години той добилъ такава сила, че могълъ съ двѣтѣ си рѫцѣ да дига единъ конь съ двѣ малки кончета. Единъ день той отива при този ужилистъ и му казва: ти знаешъ ли кой съмъ? - Не зная. Тогава той го подига съ едната си рѫка въ въздуха и му казва: ето кой съмъ! Кой си, наистина? - Азъ съмъ този, на когото прѣди 10 години ти удари една плѣсница и ме търкули три пѫти на земята. - Ще ме извинишъ, азъ не те познавахъ. Както виждате, човѣкъ, може да развие въ себе си сила. Така може да развие въ себе си и тази мощна сила на Любовьта. А ние безъ да сме развили въ себе си тази сила на Любовьта, казваме: не можемъ. Можемъ да я развиемъ! Ако този хилавъ студентъ може въ продължение на 10 години да развие въ себе си такава сила, че да може съ двѣтѣ си рѫцѣ да дигне единъ конь и двѣ малки кончета, значи всѣки отъ васъ може да развие въ себе си тази сила на Любовьта. Вие казвате: какво нѣщо е Любовьта? Любовьта е сила, съ която можете да носите на гърба си цѣлата земя. Тогава ще казвате: Господи, всичкитѣ страдания, който ми дойдатъ, ще мога да ги нося.

И тъй, стихътъ: „Всичко мога да направя чрѣзъ Господа Исуса Христа“ - има вече смисълъ. Всичко можемъ да направимъ. Чрѣзъ кого? - Чрѣзъ Любовьта Божия. Богъ иска вѫтрѣшно да ни се изяви.

И Христосъ казва: „Тази е моята заповѣдь: да имате любовь помежду си, и този висшиятъ Божественъ свѣтъ да знае, че сте мои ученици“. На всѣки единъ отъ васъ прѣдстои едно велико вѫтрѣшно учение: да промѣни своя животъ и вѫтрѣшно, и външно - да прѣобрази напълно себе си. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва всѣки день да се огледва въ огледалото и да види, дали лицето му се е измѣнило. Не само лицето му трѣбва да се измѣни, но и умътъ, и сърдцето му. Не казвамъ така да се измѣнитѣ, че да се забравитѣ, но всѣки день да усѣщате, че нѣщо благородно, възвишено се влива въ вашата душа, нѣщо ново се заражда вѫтрѣ въ васъ, и вие растете отъ сила въ сила, отъ любовь въ любовь, отъ знание въ знание, отъ свобода въ свобода. Това е великото, къмъ което онѣзи, който любятъ Бога, трѣбва да се стремятъ. Тогава, всичкитѣ ви занятия въ живота, каквито и да сѫ, ще се осмислятъ.

И тъй, като имате любовь помежду си, вие ще дойдете до онзи първиченъ животъ, който ще ви освободи по единъ разуменъ начинъ отъ сегашнитѣ ограничения на живота.

Слѣдователно, прѣдъ васъ седи една вѫтрѣшна велика наука: Люби, учи, Свободенъ бѫди!

Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 4 януарий, 1925 г. въ гр. София.

Моята заповед

Неделни беседи , София, 4 Януари 1925г., (Неделя) 10:00ч.
Издателство: Жануа '98

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

‘‘Беседа, държана от Учителя, на 4 януари, 1925 г. в гр. София.‘‘

Ще взема няколко интимни думи от речта на Христа към своите ученици. „Тази е моята заповед: Да имате любов помежду си!“ [„Тая е моята заповед, да имате любов помежду си както ви аз възлюбих“. (Иоана 15:12)]

В паралел с това ще взема едно изречение, превод от свещената книга: „Люби, учи, свободен бъди!“

Разумният живот, сам по себе си, трябва да се разясни. Туй разяснение е необходимо за човешката душа. То е един вътрешен процес, важен и необходим. Затова именно човек е дошъл на земята. Земята не е била и няма да бъде едно постоянно жилище на човека. Тя е едно преходно жилище. Човек е гостенин тук на земята и след време ще я напусне. Следователно, при сегашното негово гостуване на земята, той има да научи известни уроци, да придобие известни знания. Той няма защо да се оплаква от тия уроци, той е пътешественик. Попитайте онзи англичанин, който се качва по високите върхове на Алпите, оплаква ли се от мъчнотиите, които среща? Един англичанин счита за привилегия да мине през всичките мъчнотии, за да стигне върховете. Нима онези англичани, които искат да се качат на Хималаите, да стигнат върха Еверест, има защо да се оплакват? Не, някои от тях жертват живота си даже. Онези хора, обаче, които не разбират смисъла на живота, казват: Не струва човек да прави толкова усилия. Най-великите неща в живота седят именно в такива усилия. В какво седи разликата между едно животно и човека? - В интензивността на техните усилия. Човек има високи стремежи в живота си, а едно животно има обикновени стремежи. Пък и между всички хора пак има разлика. Всички хора нямат еднакви стремежи. Някои казват: Ние с философия не се занимаваме. Питам тогава: С какво се занимавате? - С обикновените неща в живота. Философията е за философите. Е, няма съмнение, че туй изречение е право. Философията е за философите. Мъдростта е за мъдрите хора, глупостта е за глупавите хора. Под думата „глупав живот“ разбирам един обикновен живот, в който състоянията не са разяснени. Ние не знаем, защо трябва да живеем. Ние не знаем, причините на страданията. Раждаме се като деца, растем и остаряваме, а при това, ако ни запитат, защо се раждаме и защо остаряваме, ще кажем: Такъв е законът на природата. Е, какъв е този закон? - Закон се дава само на разумните същества, а на неразумните същества се туря юлар, никакъв закон не им се дава. На воловете не казват: Нов закон се пише. Турят им юлар и казват: Ще вървиш напред! Разумните същества, които разбират какво нещо е закон, нямат гем, нямат юлар и на тях се казва: Нова заповед се пише; или, тази е моята заповед: „да имате любов помежду си“. Хората, при сегашните условия, при които се намират, не могат да схванат, какво нещо е истинската любов, която, се проявява. Защо? Тия органи, с които могат да я схванат не са още съградени у тях. Представете си един човек, който има слаби прояви на електричество и магнетизъм в себе си. Как се проявяват тия сили в него? - Те се проявяват във вид на известни течения. Това са състояния на самата жива природа. При слабите прояви едва забелязваме някакви движения, а при силните прояви тия движения са много силни и произвеждат такъв ефект, какъвто може да се предизвика от силния електрически ток. Това лесно може да проверите в града Вашингтон, където американците имат два големи топа, свързани със силни електрически батерии, които топове се намагнитизирват така силно, че всеки, който отива там с някакъв железен предмет или с обуща с гвоздеи, трябва да ги остави вън и така да влезе, иначе, ще намери обущата си свалени от краката. Този магнетизъм няма да те пита благороден ли си или прост. Всеки, който отива с обуща, подбити с гвоздеи, ще намери обущата си закачени на топа. Тъй бързо става това, че няма време да се сетиш как е станало. Ние някой път се спираме пред природата и питаме: Защо става това нещо? Когато отиваш при един такъв силен ток, нищо няма да питаш. Ще оставиш навън всичкото желязо, което имаш в себе си и ще влезеш без желязо. Значи, магнетизмът казва: Аз не искам никакви оръжия. Той взема всичките ти оръжия. Човек, който отива при Любовта с желязо, по същия закон ще постъпят с него и тук. Всичкото желязо, което е у тебе; всичкото сребро, което е у тебе; всичкото злато, което е у тебе и всичко туй, което те е спъвало в живота, ще оставиш на страна и така ще отидеш при Любовта. Мнозина запитват: Ами без това не може ли? - Не може. При сегашните условия на живота има много неща, без които не може, но в този велик закон на живота, към който се стремим ние, разумните същества, много от сегашните неща ще станат за нас непотребни. Тия преходните състояния не трябва да считаме за вечни, за неизменни. Туй, което сега ти служи като една потреба, ти го използвай, но не обвързвай сърцето и ума си с него да мислиш, че като ти е полезно днес, ще ти е полезно и след вековете. Не, за сега само ти е потребно. Обаче в закона на Любовта има нещо особено, различно от това в обикновената любов. Обикновената любов внася разединение и омраза между хората. Сега, някои казват: Как се е родила омразата? Аз се изразявам математически, казвам: Плюс и плюс дават плюс. Плюсът означава една положителна сила. Когато хората са положителни, когато и природата е положителна, получава се една положителна величина, която е злото. Когато природата е положителна, а ние сме пасивни, или отрицателни, ражда се доброто. Това са само предположения. Това можем да докажем на всеки едного от вас. Например, двама млади хора от София спорят за една хубава къща в града, на много хубаво място, добре съградена. И двамата са заинтересувани, искат да я купят. Защо? - И двамата са млади, искат да се женят, а техните възлюбени искат именно тази къща. По-хубава от тази къща няма, затова и двамата се сърдят, претендират за нея. Обичат тази къща и считат, че само в нея е тяхното щастие, защото и техните възлюбени я обичат. Ако единият отстъпи, без да се бори, ще кажат за него: Той е малодушен, той е баба. За другия пък, който настоява, ще кажат: А той е герой! В Любовта има един закон, според който, онзи, който отстъпва е юнак; а онзи, който не отстъпва е баба. Вие ще кажете сега: Защо е баба? Преди 10-15 години от Варна излезе един трен, мина през Гебедже и продължи по-нататък пътя си. Обаче, към Гебедже излезе един бивол, наежи се срещу машината и каза: Никого не пущам да мине от тук! Машинистът дава сигнал - пиу, пиу, но биволът не отстъпва. Машинистът пуща машината и тя минава върху този бивол, който става само на кожа и кости. Какво спечели този гебедженски бивол? - Искаше да покаже своето юначество. Що му трябваше да стои на пътя на тази железница? Там гората е широка, да отиде и да пие вода, колкото иска. Да, но той искаше да покаже своето юначество. Онези, които се противят на законите на Любовта, участта им всякога е като участта на този бивол. Всяко едно същество, в което се поражда желание да тури ограничения в проявленията на Божията любов, бива смачквано като този бивол. Ще ви дам друго едно сравнение. Представете си, че вие отивате при един прекрасен извор, при който някой благочестив, разумен човек е направил една хубава, мраморна чешма, с хубаво корито, с хубави широки кранчета. Представете си сега, че всички тия хора, които отиват всеки ден да черпят вода от този извор, рекат да си отчупват по едно парченце от мрамора. Какво би станало с тази чешма? - Ще се развали. Не е важно да вземаме камъчета от тази чешма, но водата на този извор е важна. Законът на Любовта казва: Ще вземеш от водата на този извор, а камъните, които са украшения, ще оставяте незасегнати. Чешмата това е човешкото тяло, а любовта, която се проявява в човека - това е водата на този прекрасен извор. Ние мислим, че като обсебим тялото, ще придобием Любовта. Не, Любовта е извън тялото, а тялото е условие, чрез което тя се проявява. Каква е разликата между любовта на една птичка и любовта на един човек? Нима птичката не защитава своите малки, не се жертва за тях по същия начин, както и майката защитава и се жертва за своите деца? Ще кажете: Да майката се жертва! По отношение на любовта и майката се жертва, и птичката се жертва. Любовта им има еднакво проявление, само че по количество майката е един голям извор, а птичката - по-малък. По отношение качеството на любовта, обаче, водата и на големия, и на малкия извор е еднаква. Някой път ние мислим, че се различаваме в любовта си. Туй различие е само привидно. Представете си един голям извор в периферия, и водата от него изтича от множество различни цеви. Да кажем, че някой цеви са прави, други образуват разни букви, трети са спиралообразни, четвърти - кръгообразни, пети дъгообразни, изобщо с всевъзможни форми. Сега, представете си, че някои от вас получават водата от една цев, а други от друга цев. Какво ще кажете за водата от тия различни цеви? Ще кажете: Моята вода е по-хубава. Защо? Защото моята цев не мяза на твоята. Вярно е, че тия цеви не са еднакви, но не са цевите, които определят качеството на водата. Следователно, ако един човек има един вид характер, друг човек - друг характер, някое животно пък - свой особен характер, любовта на всички тия същества, обаче, ще се проявява по един и същ начин. В проявлението на любовта между хората и животните съществува само тази разлика, че когато любовта се проявява в животните, съзнанието у тях се пробужда мигновено и после пак загасва. А когато любовта се пробужда у човека, съзнанието се проявява и задържа за по-дълго време. Следователно, проявлението на любовта зависи от пробуждането на съзнанието. Какво изисква тази любов, когато се пробужда нашето съзнание? Ще ви приведа един пример за един от младите царе в Европа, чието име няма да кажа. Този случай е станал преди войната. Един ден този цар излиза на разходка със своя файтон и по пътя среща един дядо и една баба, които се подпират на тояжката си, едва вървят. Като ги вижда, царят веднага спира файтона си и казва на тия стари хора: „Заповядайте, качете се на моя файтон да продължите пътя си!“ Качват се те на файтона при него и той започва да ги занимава. Питам какви са били подбужденията на този млад цар, за да спре файтона си, да покачи в него тия двама старци и да се разговаря по целия път с тях? В него имаше някакви подбуждения. Този дядо казва на царя: „Е, синко, благодаря ти, че ме покани във файтона си, краката ми се бяха откъснали от умора, всред пътя щях да си остана“. - Няма нищо, мене ми е приятно, че ми се отдаде случай да ви услужа. И бабата също казва на царя: „Господ здраве да ти дава, синко, ако не беше ти, щяхме да си останем по пътя“. - Няма нищо, мене ми е приятно, че ви срещнах и можах да ви услужа. Той ги завежда до къщата им, взима им адреса и казва: „И друг път бих желал да ви услужа“. Те му казват: „Е, синко, такива хора много рядко се срещат, не знаем къде си възпитан“. - Не, има добри хора по света, има ги навсякъде. Когато човек иска да прояви любовта, той може и като цар да я прояви, може и като прост, като беден човек пак да я прояви. В тоя случай тия двамата стари хора са били разумни, добри хора! Сега, аз няма да ви разправям нищо за разговора, който се е водил между тях. Това е един цял разказ. Царят е почерпил един велик урок от този разговор. Старият дядо казва на царя: „Е, синко, добре да живееш! Виждаш ли моята глава как е побелела от страдания? Много съм страдал в живота си и знаеш ли защо съм дошъл до туй положение? Гледай ти поне да бъдеш изпълнителен и прави на всички тъй, както направи и на нас. Бъди тъй услужлив не само към старите, но и към всички нуждаещи се!“ Какво би било от вас, ако в сърцата ви би проникнала тази любов! Не че тази любов не съществува във вас, но някой път не искате да я проявите, а засега проявявате само любовта, която разединява. Любовта има еднакво проявление във всички хора. Когато тя действа в човека, кара го да люби, да се учи и свободен да бъде. Любов, която не прави човека свободен, не е любов. Любов, която обвързва човека, която носи заблуждения за него, която го спъва и събужда в него онези отрицателни качества, е положителна любов, тя не е за нас. Онази любов, която сега е потребна на съвременното човечество, е любовта, която носи сила вътре в себе си. Тя е любовта, която трябва да внесе мир, разумност и търпение в човешката душа. Тази любов трябва да внесе себеотрицание в човешката душа. Тази любов трябва да внесе свободна жертва в човешката душа. Когато ние изучаваме самата природа, виждаме, че в своите прояви тя носи всички благородни качества. И ако някой път ни се показва така груба, то е просто, за да ни упъти, да ни покаже правия път. Някой път ни прави като децата. С това тя иска да каже: Ти трябва да имаш духа на младото дете. Какъв е духът на младото дете? - То има силна вяра. В него няма две мнения. Каквото кажеш на онова непокварено дете, то вярва без колебание, без всякакво съмнение. Детето, това е човекът който е готов да се учи. Старият човек е разумния човек. Старият човек в материалните работи не е готов да дава. Той там не е щедър, но ако дойде да ти разправя едно-друго, той е готов да ти разправя с часове. Седни при някой дядо ще видиш как е готов да ти разправя това-онова с часове, но бутнеш ли този дядо за кесията, той казва: Не пипай! Ума пипай, всичко пипай, но кесията не пипай! Вследствие на това, онези, които бутат кесията на дядото, имат много лошо мнение за него и казват: Много стипца човек е този дядо! Дядото казва: „Парите развалят човека, дядовото. Ако ти дам пари, ти ще отидеш да пиеш, това ще направиш, онова ще направиш, ще се развалиш. Ако искаш, аз мога да ти дам знания“. И готов е този дядо, това да ти разправя, онова да ти разправя. Но младият, слуша, слуша, току бръкне в кесията. Този млад не разбира духа на дядото, а дядото го разбира. Има млади, които разбират дядо си, и тогава се образува хармония между млади и стари. Любов между двама млади не може да съществува. Аз мога да ви докажа това. Двама млади не може да се обичат, но млад и стар могат да се обичат. Между тях може да се завърже най-хубавата, най-идеалната любов. Дядото след 4-5 години ще замине, у него, няма никаква користолюбива цел към младия. Между дядото и младия може да се образува такава връзка, че единият и другият добре да се разбират. Следователно, между нас и природата може да се образува най-интимна връзка. Защо? - Природата е стара. Тя носи всички знания, всички богатства в себе си, и ние, като млади, които сме дошли, на земята да се учим, тя е готова да ни услужи. Но и тя си има своя кесия. Щом бутнеш кесията ѝ, тя казва: А, дядовото, не може! И като казват, че има неща невъзможни, вярно е. Защо? - Тия богатства са вредни за нас.

Сега, Христос се обръща към своите интимни ученици, които Го разбират, и им казва: „Да имате любов помежду си! От това светът ще познае, че сте мои ученици“. Кой свят? - Не този неразумният свят, но висшият, Божественият свят. Този висш свят, в който царува Любовта, ще познае, че сте мои ученици по това, че Любовта преобладава във вас. А щом този висшият, Божественият свят познае, че сте мои ученици, тогава вие ще имате всичкото негово благоволение.

И тъй, при сегашните условия човечеството минава в една нова фаза. Именно тази новата любов трябва да се насади. Туй наричат любов между народите, любов между обществата. Съвременното човечество търси един метод, един начин, по който народите ще могат да се споразумеят, но те може да се споразумеят само въз основа на Божествената Любов. Тя ще дойде по един много естествен начин. Всички съвременни народи се отличават по някакви качества. Българите, като народ, се отличават; англичаните, като народ, се отличават; французите, като народ, се отличават; германците, като народ, се отличават; русите, като народ, се отличават; китайците, като народ, се отличават; японците, също като народ, се отличават. Всички народи се отличават по нещо, но за да познаете един народ, трябва да живеете дълго време между него, за да видите, какви са неговите основни качества, които го характеризират, като народ. Тия характеристики, тия различия, които съществуват между народите, само любовта може да ги смекчи, да ги облагороди. Тия отношения, тази непримиримост, която съществува в живота на народите, само Божествената Любов, само съзнателната любов може да я изглади. Само тя може да внесе вътрешния смисъл в живота. Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Тази е моята заповед: Да имате любов помежду си!“ Христос е говорил дълго време на своите ученици, но сега нямам време да възпроизвеждам тази беседа. Той ги учил три години и им казвал, какви са качествата на Божията Любов, какви са основните ѝ правила. И тази любов си има свои правила. Аз казвам, че едно от качествата на тази любов е като видиш онзи, когото обичаш, сърцето ти да се зарадва. Бащата като види сина си, да се зарадва; майката като види дъщеря си, да се зарадва. Даже хората трябва да се радват не само на своите ближни, но и на по далечните от тях. В някое семейство кравата се изгубила, няма я 4-5 дена, и всички се безпокоят за нея, мислят си, дали не я изял някой вълк. По едно време чуваш, че кравата мучи. Иде, иде кравата - всички стават на крака, посрещат я. Защо? - Полезна им е тя. Само че тази любов трае за малко време. И сега, при тази Божествена радост трябва да се стараем да запазим любовта си.

Мнозина християни мислят, че Любовта е сила, която може да дойде отвън. Не, любовта може да дойде само отвътре, от дълбочината на човешката душа. В тази дълбочина работи човешкият дух, който има всички възможности, всички условия да ти даде тази Любов. Когато тази Любов се прояви, Духът започва да работи за онази велика Мъдрост, която е необходима, за да схванем смисъла на нашия живот. След това Той започва да приготовлява условията за свободата, която е висшето, към което се стремим. Всички, се стремим към какво? - Да се освободим от онези ограничения, които светът ни налага. Свобода има само в Бога. Като казвам „Бог“ Вие разбирате Бога според вашите вярвания. Не, не за това вярване ви говоря аз, не за тази свобода, която вие познавате. Под свобода аз разбирам състоянието, което има рибата, когато напусне водата и отиде във въздуха. Тя може да направи разлика в това си ново състояние. Представете си, какво ще бъде състоянието на една птица, която напуща въздуха и отива в една още по рядка среда? Тя ще се усети свободна и ще започне един още по-смислен живот. Така ще се почувстваме свободни и ние, когато променим средата на нашия живот, когато дойдем до една по-висша среда, дето можем да задоволим всички свои нужди по един естествен начин. Тогава няма да работим и ще дойдем до положението, както пише онзи вестник: „Не работи!“ Не, в този вестник „Не работи!“ не се подразбира да не работиш, но се подразбира да не се трудиш, да не се мъчиш. Една среда има - Божествената Любов, дето твоите нужди се задоволяват по Божествено. Ти сам няма да си образуваш тази среда, тези условия, но обществото, окръжаващите те хора, ще ти създадат тази среда. Всички онези, които те заобикалят, ще те разберат. Ти ще разбираш Бога, и те ще те разберат: ще живееш в мир. Ще кажете: Е, какво идеално има в такъв живот? Какво идеално ли? Око не е видяло и ухо не е чуло възможностите, които се съдържат в такъв един живот. Първата възможност, която съществува е следната: ти ще имаш carte-blanche, свободен билет за пътуване. С този свободен билет ти ще имаш възможност да посетиш всички слънчеви системи, да гостуваш, дето искаш и по колкото време искаш, и в която слънчева система да отидеш, ще бъдеш добре дошъл. Питам тогава: Животът ще има ли смисъл? - Ще има, разбира се. Но ще кажете вие: Това са далечни работи, това са приказки из 1001 нощ. Това са Аладиновите приказки. Не, това са възможностите, към които човешката душа се стреми и които един ден ще постигне. Това е висшият идеал - да се съединим с Бога, да бъдем служители нему, да влезем в Божествения свят, да изявим любовта си към Него. Това е, което е скрито в нас. То ще ни покаже, в какво седи Божията Любов. Ние още не знаем, в какво седи Божията Любов.

Съвременните хора се колебаят. И вярващи, и невярващи се съмняват. Щом дойдат пред едно мъчение, казват: Кой знае, Господ, Който е толкова велик, който се занимава с такива велики работи, с едно такова нищожно същество, като мене, ли ще се занимава? Той не може да се занимава с мене. Ако грешиш, ако вървиш по своята воля, Бог не се занимава с тебе; но ако се стремиш към Неговата Любов и вършиш Неговата воля, колкото и да си малък, колкото и микроскопическа любов да имаш, Той те държи в своя ум, занимава се с тебе. И ако някои хора успяват, а други не успяват, ако някои са благородни, а други неблагородни, аз отдавам това на следното нещо: колкото повече време Господ те държи в ума си, толкова повече успяваш, толкова по-благороден ставаш, а колкото по-малко те държи в ума си, толкова по-малко успяваш, толкова по-неблагороден си. Някой път като те тури зад гърба си, в нищо не успяваш, и всичко ти тръгва назад. Тогава и хората те забравят и те занасят на гробищата. Всички хора, които са на гробищата, са все от забравените. Ако хората мислят, че на земята, или на гробищата има почивка, те не разбират смисъла на живота. Ако, след като излезем от туй малко тяло, в което днес сме затворени и можем да се освободим от него тъй, както се освобождава бубата от пашкула си и хвръква на високо като пеперуда, това разбирам. Такъв да е смисълът на живота, разбирам. Ще ти каже някой: Ти ще умреш! Отговори: Не, аз само ще изменя своето състояние.

Сега, не е въпросът да мислим, какъв трябва да бъде задгробният живот. Външната страна на духовния живот е хиляди пъти по-красива, отколкото на физическия. Вътрешната страна пък, дето Любовта царува, дето Мъдростта царува, дето Истината царува, е хиляди пъти по-красива от нашия живот тук на земята. И, ако казваме, че духовният живот не струва, ние сме дошли до края на нашето съществуване. В такъв случай, кажете ми: Какъв е смисълът на този живот тук на земята? - Да яде човек. Не, в яденето, което сега употребяваме, има известни горчивини. Ако ти си на бойното поле и те ранят на няколко места, а след това ти дадат най-хубавата супица, туй ядене ползва ли те нещо, има ли някакъв смисъл? Тук те боли, там те боли. Има разлика в това, когато някой здрав човек яде, и когато някой болен човек яде. Ние, съвременните хора, сме толкова наранени, та казваме, че има нещо в любовта, което причинява болка, има нещо, което липсва в любовта. Ние сме толкова изопачени, че като любим някого, искаме той да се жертва заради нас. На какво основание? За мене, като ученик, важи жертвата, която ще направи когато някой учител, когато някой виден учен ме повика от игрището, иска да напусна играта. Тази жертва има смисъл, защото този човек ще ми даде нещо. Но, ако този човек е невежа и повика младите в прашната стая и ги забавлява само, какъв смисъл има тази жертва? Ако този учител може да даде такива знания на учениците си, че в тях да има смисъл, да има разбиране на живота, това повикване го разбирам. Следователно, когато идем при Любовта, ние казваме: Любовта е сила в своето изявление. Тя дава плодове. Това вече го разбирам. В това има смисъл. Когато Божественият Дух дойде, Той казва: „Елате да ви науча, какво нещо е Любовта!“ Духът може ли да учи? - Може, разбира се. Че кой учи? Като говоря с устата си, тя ли говори? Като виждам с очите си, те ли виждат? Не, зад устата ми седи туй невидимото, което говори. Зад очите ми седи туй невидимото, което вижда. Невидимото говори, невидимото чува, невидимото вижда - то прави всичко. Някой път вие казвате: Сърцето ми тупа, чувствам любов. Кой може да покаже тази любов на сърцето? Казват: Е, как се зачервило лицето! Чудно нещо! Като се зачервило лицето, това любов ли е? Ако е въпросът за зачервяване, аз мога да зачервя и своята соба, аз мога да зачервя и една книга. Червеното лице не показва любов, то е едно съвпадение на нещата. Червеният цвят на любовта може да изпъква като един признак, но това ни най-малко не показва тази любов, която носи живот в себе си. И тогава падаме в заблуждение, мислим, че сме напипали нещата, напипали любовта и казваме: Е, лицето му е червеничко. Хубаво, но след две години това лице не е червеничко, а жълтичко и казваме: Не е червено вече лицето. Там е погрешката, че ти повярва в червеното лице. Ти трябваше да повярваш в Любовта, която, когато дойде, не носи червеното лице, но носи един светъл, светещ образ, с един мек глас, с една разумност в очите. Когато Любовта дойде в къщата ти, ще я изчисти, ще ти послужи, ще внесе мир и радост, и когато си свърши работата, ще си излезе навън и ще отиде на друго място. Тя има остро ухо. Щом усети, че ти имаш нужда от нея, веднага пак ще дойде при тебе. Тя повдига хората, насърчава ги, за да могат да понесат всичките мъчнотии. Тя казва на хората: Не бойте се, докато аз работя в света, всичко ще е в ред, всичко ще се оправи. Сега, като казвам, че тя всичко оправя, какво подразбирам под това? Аз подразбирам, че зад нея седи Бог - онзи разумният, великият, непознаваемият, неизменяемият за хората, за когото те спорят, дали съществува или не.

И сега, седнали някои да казват за нас: Какво са взели тия хора да говорят за Бога? Не, за Бога още не сме говорили. Туй, което хората говорят, то още не е за Бога. Аз бих желал да чуя някой да говори за Бога, но да говори с любов и да бъде образец на Любовта. Светотатство е да се говори за Бога без Любов! Щом отидеш при един човек, комуто искаш да говориш за Бога, не му говори най-напред за Бога, за Любовта, но му покажи, в какво седи тази любов. Започни с най-малките неща. Изчисти къщата му. Гладен е, заведи го в дома си и го нахрани с най-скромното ядене. Сипи му малко боб. Не го завеждай в най-хубавата гостилница да го нахраниш. Това не е любов. Ти ще проявиш любовта си в най-малкото, и ако съзнанието на този човек е пробудено, като излезе навън, той ще си въздъхне свободно, ще повдигне погледа си нагоре и ще каже: Има хора по света, у които живее Божията Любов. Любовта не прави разлика. Към всички същества, каквито и да са, тя гледа с еднакво око. А ние някой път гледаме от висотата на своето положение към всички други хора и казваме: Той не е като мене умен, той не е като мене тъй културен. Ами ако рече Господ да те погледне от висотата на своето положение, как ще се почувстваш? Той ще погледне на тебе тъй, както ти поглеждаш към всички други души, в които Бог живее. Ако видиш някой заек със счупен крак, ще му кажеш: Слушай, моят брат не е знаел, като ти счупил крака, но аз ще ти помогна. Ти си добро зайче, аз познавам това по големите ти уши. Ще починеш малко, аз ще ти поправя крака. Ти нямаш никаква злоба в себе си, затова ще ти помогна. Големите ти уши показват щедрост. Наистина, по някой път прегризваш корите на дърветата, но то е от немай-къде. Тъй, че ако ти погледнеш така снизходително към това зайче, и Господ ще погледне така към тебе. Господ ще каже както постъпи ти с това, малко зайче, така ще постъпя и аз с тебе. Вие не можете да избегнете този велик закон. Както ти си постъпил в дадения момент с някого, така ще постъпят и с тебе. Следователно, ако ние искаме да бъдем умни така трябва да постъпваме. Кой от вас не иска да бъде умен? Кой от вас не иска да бъде благороден? Кой от вас не иска да бъде силен? Кой от вас не иска да бъде способен? Кой от вас не иска да бъде богат? Всичко това вие може да имате само при едно условие: когато вие имате моята любов, можете да разполагате с това, с което аз разполагам; и когато ние любим Бога, и Той ни люби, можем да разполагаме с всичко, с каквото и Той разполага.

Сега, ние се срещаме, и казваме един за друг: Той е от друго верую. Според мене, има само едно верую - верую в Любовта. Аз бих казал така: Вярвам в едната истинска Любов, която изтича от Духа; вярвам в едната истинска Мъдрост, в която се проявява Духът; вярвам в едната Истина, в която се проявява Бог. Туй е едно верую. Щом вярваш във всичко това, ти имаш вече верую. Може да си един търговец - нищо от това. Може да си един военен - нищо от това. Може да носиш една шашка, но ако Бог се проявява в тази шашка, нищо от това. Тя ще бъде едно благословение, ти ще защищаваш слабите с нея. Ако ти си учител, ако ти си свещеник, или каквото и да е, и тази любов се проявява в тебе, всичката твоя работа, твоят език ще бъде на мястото си. Ние казваме: Кога ще дойде Господ, да влее в нас тази Любов? Господ се проявява всеки ден. Той хлопа на вратите на сърцата ни, очаква да му отворим и казва: „Деца, иде вече този ден!“ Учените казват: Да, ще дойде този ден, но по закона на еволюцията. Ние казваме: За някой е дошъл този ден. Нали мнозина от вас сте развъждали бубите. Какво сте забелязали? Всички в един ден ли завиват пашкула си? Не, едни завиват пашкула си по-рано, а други - по-късно. За някои буби денят е дошъл. Но, вие не чакайте да излезете всички заедно! Ако ти чакаш да излезете всички заедно, времето ти ще мине. В този вътрешен стремеж, именно, трябва да проявим Божията Любов. Тази Любов ни най-малко не изисква да напуснем общественото си положение; тази любов ни най-малко не изисква да напуснем обществото, народа си, дома си, жената си, децата си, тя изисква да осмислим живота си. Ако ти си женен, тя изисква от тебе, да покажеш на жена си, в какво именно седи Божията Любов. Тя изисква да покажеш на приятеля си добрата ѝ страна, да изявиш пред него тази Божия Любов. Например, ние често правим жертви, но в тия наши жертви още не седи Божията Любов. Аз мога да дам на приятеля си половината си имане, но в това още не седи Божията Любов. Всичко, което правим сега, това е едно предисловие. Има велики неща в Божията Любов и когато ги правиш, ти ще ги изнесеш само пред себе си и ще считаш, че това е едно благословение. Ако вие можете да покажете най-малката любов, първият признак, по който ще познаете, че имате Божието благословение, е в това, че ще ви се открие нещо велико. Ако човек би могъл да изрази най-малката Божествена Любов, моментално пред неговия взор, като че ли ще се дигне една завеса и ще види възвишени същества, които живеят в Любовта. Те ще му се усмихнат и ще кажат: „Да, върви по пътя! Този е пътят, по който и ние вървим.“ И след това тази завеса моментално пак ще падне. Той ще си помисли дали това е вярно, или не; дали това е халюцинация, или не. Хората казват: А, това е халюцинация! Че кое не е халюцинация? Утре твоята къща може да изгори - това е една халюцинация; парите си може да изгубиш - това е една халюцинация. Не, има една реалност. Ако тази завеса всеки ден се вдига, и ти виждаш всичко онова, което дава живот, всичко онова, което осмисля нещата, ти ще се обезсърчиш ли? Тази завеса пак ще падне пред твоите очи, но вие няма да имате никаква тъга, никаква скръб. Не че няма да имате никаква тъга, но вие с радост ще носите вашите страдания. И като дойдете чрез това учение до тази любов вие ще имате едно качество, и то е следното: всеки, който може да прояви Божията Любов, той ще може да носи цялата земя на гърба си. Ще кажете сега: А, ще може да носи земята на гърба си! Да ще може. Щом такъв човек може да носи земята на гърба си, той е герой, и никой не може да му прави пакости. Как смее някой да ми пакости, когато нося цялата земя на гърба си? Малко да се поразтърся, ще видите и ще патите. Ще кажа: Не ме бутайте, защото аз нося цялата земя на гърба си и тичам по нейната орбита! Не ме бутай, защото аз нося цялата земя, от мен зависи вашето щастие. Кой си ти, който носиш земята? Какво искаш да кажеш с това? - Искам да кажа, че ако любите Бога, земята няма да се тресе; ако не любите Бога, земята ще се тресе. Онзи, който люби Бога, ще може да носи земята на гърба си. Един фигуративен израз ви казвам. Ще кажете: Ама че много е казано! В Писанието е казано, че Господ държал всичките светове в шепата си, а аз казвам, че нося земята на гърба си. Господ държи земята в ръката си, а аз - на гърба си. Да държиш на ръката си всичките светове и земята заедно, за това се изисква голяма сила! Следователно, за да бъдете силни хора, ще ви кажа, какъв опит трябва да направите. За да се кали един християнин, за да се кали един вярващ, трябва да направят един опит. Опитвали ли сте се някой път мислено, да видите, дали можете да носите на гърба си по три, четири, пет до десет тона тежест? Човешката сила може да се развие. Аз ще ви приведа един пример, от който ще видите, че е възможно това. Един хилав неврастеник, американски студент, бил на едно представление, в което един от американските ужилисти, който бил много силен му ударил една плесница, и той се търколил три пъти на земята. Този американец бил много умен и си казал в себе си: Ще ти докажа, че не съм толкова слаб. Започнал този студент да изучава живота на ужилиста, да разбере, как е придобил тази сила, и като разбрал, заел се всеки ден да прави ред упражнения. В продължение на 10 години той добил такава сила, че могъл с двете си ръце да дига един кон с две малки кончета. Един ден той отива при този ужилист и му казва: Ти знаеш ли кой съм? - Не зная. Тогава той го повдига с едната си ръка във въздуха и му казва: Ето кой съм! Кой си, наистина? - Аз съм този, на когото преди 10 години ти удари една плесница и ме търколи три пъти на земята. - Ще ме извиниш, аз не те познавах. Както виждате, човек, може да развие в себе си сила. Така може да развие в себе си и тази мощна сила на Любовта. А ние без да сме развили в себе си тази сила на Любовта, казваме: Не можем. Можем да я развием! Ако този хилав студент може в продължение на 10 години да развие в себе си такава сила, че да може с двете си ръце да дигне един кон и две малки кончета, значи всеки от вас може да развие в себе си тази сила на Любовта. Вие казвате: Какво нещо е Любовта? Любовта е сила, с която можете да носите на гърба си цялата земя. Тогава ще казвате: Господи, всичките страдания, който ми дойдат, ще мога да ги нося.

И тъй, стихът: „Всичко мога да направя чрез Господа Исуса Христа“ - има вече смисъл. Всичко можем да направим. Чрез кого? - Чрез Любовта Божия. Бог иска вътрешно да ни се изяви.

И Христос казва: „Тази е моята заповед: да имате любов помежду си, и този висшият Божествен свят да знае, че сте мои ученици“. На всеки един от вас предстои едно велико вътрешно учение: да промени своя живот и вътрешно, и външно - да преобрази напълно себе си. Всеки един от вас трябва всеки ден да се оглежда в огледалото и да види, дали лицето му се е изменило. Не само лицето му трябва да се измени, но и умът, и сърцето му. Не казвам така да се измените, че да се забравите, но всеки ден да усещате, че нещо благородно, възвишено се влива във вашата душа, нещо ново се заражда вътре във вас, и вие растете от сила в сила, от любов в любов, от знание в знание, от свобода в свобода. Това е великото, към което онези, който любят Бога, трябва да се стремят. Тогава, всичките ви занятия в живота, каквито и да са, ще се осмислят.

И тъй, като имате любов помежду си, вие ще дойдете до онзи първичен живот, който ще ви освободи по един разумен начин от сегашните ограничения на живота.

Следователно, пред вас седи една вътрешна велика наука: Люби, учи, Свободен бъди!

‘‘Беседа, държана от Учителя, на 4 януари, 1925 г. в гр. София.‘‘