Божията воля

 Утрини Слова , София, 26 Декември 1943г., (Неделя) 5:00ч.
Издателство: Бяло Братство

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Ще прочета 1. Псалом.

Малко хора търсят причината на неразположението си. Някой мисли, че е неразположен, защото няма пари. Друг мисли, че е неразположен, защото няма къща. В същност, това не са съществени причини за неразположението. Една от причините, която спъва хората, произтича от факта, че те не приемат достатъчно светлина; не приемат достатъчно въздух - дихание Божие; не знаят, как да пият вода и как да ядат хляб. Светлина, въздух, вода и хляб - ето същественото, от което хората се нуждаят. Искаш да се облечеш хубаво, да имаш нови обувки и шапки - това е мода, не е необходимост. Какво са допринесли на човека обувките и дрехите? Птиците носят ли обувки? Млекопитаещите обличат ли дрехи? С каквито обувки и дрехи дохождат, с такива са отиват. Ще започнете да философствувате върху живота на птиците и млекопитаещите, но философията още не подразбира абсолютната истина.

Казвам: Който говори много, показва своите слабости; който мълчи много, показва своето невежество или темерутство. Правило е: Не говори за неща, които не са станали. Говори за онова, което е предсказано да стане. И, като стане, всички ще го видят. Вие не знаете, какво ще стане; не знаете, коя част от София ще нападнат самолетите. Някой иска да знае, коя част на града ще нападнат. Като стане, ще видите. Сега, при бомбардировките, виждате, колко слабо същество е човекът. В известни случаи той е по-слаб от комара. Комарът е доста издръжлив. Същевременно, човек е страхлив и неустойчив. Той е неустойчив и в мислите, и в чувствата - в любовта си, във взимането и даването. Затова е казано в Писанието: „И разкая се Бог, че направи човека”.

Често хората уповават един на друг, а после се разочароват. На четири неща може да уповава човек: на светлината, на въздуха, на водата и на хляба. Под „вода“ разбирам живота; под „хляб“ разбирам Духа Божи, за който е казано: “Аз съм живият хляб, който слиза от небето”. Мъчно ще разберете, какво нещо е хлябът, както младата мома мъчно разбира живота. Щом се яви в нея желание да се жени, тя не иска вече да живее в бащиния си дом: майка ѝ, баща ѝ, братята и сестрите ѝ вече не са и мили, и тя ги напуща. Няма по-голямо нещастие за човека от женитбата. Ожениш се, родиш деца, които едно след друго умират.

И кокошката измъти пиленца, на които отрязват главичките и ги изяждат. И тебе, човека, след 120 години най-много, ще те хванат, ще ти оголят костите, ще ти вземат, каквото си спечелил, и ще кажат: Хайде, иди сега да работиш! Ще дойдеш отново на земята, но след време пак ще те оберат, ще оставят само костите ти и ще ти кажат пак да дойдеш да работиш. Ще печелиш, ще те обират - край няма тая история. Казвате : Да си наредим живота. - Как ще го наредите? Момичето, като стане на 19 години, а момчето на 21, започват да мислят да се оженят, да си родят едно момченце или момиченце, и напущат родителите си. Къде остава любовта им към тях? В първо време те се обичат, не могат да живеят един без друг; ако родителите им не позволяват да се оженят, животът им потъмнява. Като се оженят, животът им пак потъмнява и се питат, какво да правят сега. Ще ви кажа една истина: човек може да се ожени или за дявола, или за Бога. Засега повечето хора се женят за дявола. - Как го познават? - Лесно се познава дяволът.

В Ню Йорк, един американец, милиардер, дал обявление във вестниците, че търси касиер. Явили се около 20 младежи с големи препоръки. Той хвърлил поглед към тях и казал: Ще ви имам пред вид. Един ден влязъл в кантората един млад момък, без никаква препоръка, и, още ври влизането си, видял на земята една книжка; навел се, вдигнал я и внимателно я турил на масата. След това се обърнал почтително към банкера и казал: Четох във вестниците, че търсите касиер за кантората си. Аз съм готов да върша всякаква работа, но нямам препоръка. Можете да опитате, дали ще ви задоволя. Банкерът отговорил: Ти носиш най-добрата препоръка в себе си.

Някой религиозен казва: Аз се моля по три пъти на ден. И ученикът казва: Аз уча по три пъти на ден: сутрин, на обяд и вечер. По три пъти чета урока си. - Важно е, какво запомни. Някой чете урока си по 20 пъти, за да го запомни. Учене трябва! Ще четеш урока си, докато го разбереш и запомниш. Като го запомниш, да не го забравяш.

Много пророци и пророчици съм срещал в България, все им казва по нещо Духът, но забравили, какво им е казано. Питам: какъв пророк, или какъв човек си, ако забравяш това, което Господ ти казва? Ще кажеш, че Бог ти открил нещо, но си го забравил. Щом забравяш, твоята кесия е скъсана. Лошо е, когато забравяш. Мома, която има двама кандидати, непременно ще забрави единия. На два коня едновременно не можеш да яздиш. Кой човек може да си тури краката на два коня? Аз имам две идеи в ума си. - Това е невъзможно. Една идея трябва да има човек. Двете идеи раждат злото.

Какво нещо е злото? Аз не искам да определям злото. Само казвам, че методите на доброто и на злото коренно се различават. Дето и да те срещне злото, ще одере кожата ти, месото ти ще направи на пастърма, а най-после и костите ти ще използува. То използува всичко до конец. Ако си овца, ще остриже вълната ти, ще я опреде и изтъче, ще изкара хубав плат, който ще продаде скъпо. Ако след това те срещне доброто и види одраната ти кожа, то знае вече, как да постъпи. Каквото ти е взело злото, доброто ще ти го даде. Това, което връща взетите блага на човека, е добро. Това, което взима всичките блага на човека, е зло. Доброто дава Божиите блага, а злото ги отнема. Щом злото и доброто нямат еднакви отношения към Божиите блага, те представят сили от различен характер. Вземете едва цигулка и наблюдавайте, как е направена. Обърнете особено внимание на математичната линия в средата на цигулката. Ако всичките части но цигулката имат еднакво отношение към тая линия, тя звучи хармонично. Звуковете, тоновете се събират от двете страни на цигулката. Ако това не става едновременно, в тона на цигулката има нещо дисхармонично. Това зависи от майстора, който правил цигулката, а не от цигуларя. Тонът на цигулката зависи и от струните, от тяхното качество и дебелина. От значение за това а е и нагласяването на струните.

Като говоря за тоновете, правя аналогия: тонът „сол“ представлява човешкия дух, „ре“ е човешката душа, „ла“ е човешкият ум, „ми“ - човешкото сърце. Според сегашния строеж на човека, „сол“ е основният тон на живота. Тонът „сол“ дава условия за разцъфтяване на нещата. Без тоя тон човек не може да цъфне. Без тоя тон човек не може и да напъпи. Без тоя тон нищо не може да се посее. Без тоя тон нищо не може да израсте. Следователно, щом дойдете до духа, ще знаете, че без него нищо не може да цъфти. След цъфтенето иде другият процес - разнасянето на уханието из пространството. Насекомите усещат това ухание и влизат в цвета. Това прави душата. Тя възприема уханието, което иде от цвета на духа. Тя отправя насекомите, малките същества, към уханието на красивите подбуди и желания, като естествени цветя. Тя им казва: Търсете уханието и нектара на естествените цветя, а не на изкуствените.

Светът е пълен с изкуствени цветя. Някой туря една Божествена мисъл в заповедна форма и казва: Да се обичаме! Божествена е тази мисъл, но не е турена на място. Със заповед хората не могат да се обичат. Да се обичаме! - това е заповед, закон. Единственото нещо, което не се подчинява на закона, е любовта.- Защо? -Защото тя сама е закон. Ако любовта би повярвала в закона, тя щеше да направи престъпление. Законът е подчинен на любовта. Тя сама е закон на себе си, няма нужда от други закони. Това, което тя прави, е закон. Казвате: Да се обичаме! Помислете, каква форма трябва да дадете на тая мисъл „Да се“, ако буквата „с“ присъединим към частицата „да“, получаваме немската дума,,das“ - това. Предмет ли е любовта? Като говоря за любовта, аз не искам да произведа противоречие в умовете ви. И без това, вие сте пълни с противоречия. Ако река да разбъркам вашите противоречия, само кал ще направя. Ако искам да открия доброто във вас, първо ще се оцапам с калта ви. Вашето добро е покрито отгоре с кал. Много трябва да се ровя в калта, докато дойда до доброто. Казвате: Трябва да дойдеш до дъното. Аз не се интересувам от дъното на кръчмарските бъчви.

Мнозина ме питат ще се познаваме ли в оня свят. Тия хора приличат на оня турчин, който ходил в Багдад и, като се върнал в Дели Орман, разказвал на близките си, че в Багдад прескачал трапове 20 м. широки. Един ходжа му казал: Ефенди, прескочи и тук такъв трап. - Не може, тук хавата не позволява. Невъзможно е да прескачаш 20 м. широк трап. Можеш да прескочиш трап, но не 20 м. широк. Това е преувеличено. Източните народи обичат да преувеличават нещата. Един турчин казал: Имаше около сто милиона по сто милиона войници, събрани на едно място. Един българин му възразил: Това е невъзможно! И орехи да са, пак не могат да се съберат толкова но едно място. Така не се говори. Добре е това, но често хората страдат от крайното преувеличаване на нещата.

Във Варненско, един млад момък дошъл да иска дъщерята на един богат чифликчия. Той казал на момата: Ако се ожениш за мене, ще ти взема две слугини, ще ти купя хубаво кожухче с лисича кожа - ще бъдеш като царица при мене. Тя повярвала на думите му и се оженила за него. Мислите ли, че той изпълнил обещанието си? - Нито слугини ѝ взел, нито кожухче ѝ купил. През целия си живот тя работила сама, никаква слугиня не ѝ помагала. Двете слугини представляват двете ръце. Тя работила с ръцете си и на тях разчитала.

Следователно дойде ли някой да ви обещава нещо, за да се ожени за вас, отхвърлете тая женитба. Да се ожениш, това значи, да дадеш условия на една душа да се развива. Тя слиза от Бога, иде на земята, и ти трябва да я упътиш. Ще й кажеш : Ела при мене. Ако не иска да дойде, ще чака други условия. Обещават ли й много, ще я излъжат: ще вземат всичките й пари, да й направят къща, но ще ги изядат и изпият. В края на краищата, тя ще остане и без пари, и без къща. И тук, един брат излъга друг. Купи му къщата и обеща да му направи хубав апартамент. Пари не му даде, апартамента и до днес не му направи и го остави на пътя, без пари и без къща. Аз не вярвам в човешки обещания. Вярвам само в онова, което Бог е написал. Как ще вярваш в човешките заблуждения? Дошъл някой реформатор да оправя света. Ще описват неговата външност. Това не ме интересува - самият реформатор ме интересува. Той написал някаква книга. Не ме интересува книгата му; животът му, неговата мисъл ме интересува. Не ме интересува неговото вино, налято в бъчви; интересува ме неговото грозде.

Казва се: Да вярваме в Бога! Какво представлява вярата? Тя е път, който води към Божествената Любов. Питате: ще се познаваме ли в оня свят? Ще постигнем ли своите желания? Ако не зачиташ своя дух, ако не зачиташ своята душа, ако не зачиташ своя ум и ако не зачиташ своето сърце, нищо не можеш да постигнеш. Кое ще ви препоръча в невидимия свят? Само духът, душата, умът и сърцето препоръчват човека. Човек се препоръчва чрез духа, душата, ума и сърцето си. Като отидете в другия свят, никой няма да ви съди за погрешките. Ако сте прилагали закона на насилието, след час ще тръгнат десетки кокошки, агнета и прасета, с отрязани глави. Какъвто живот сте минали на земята, това ще се представи в картини. Давали сте обещания, които не сте изпълнили - и това ще бъде написано. Какво ще правите пред тая реалност? Как ще се оправдавате? Никой няма да ви съди, но делата ви ще вървят след вас - те ще ви съдят. От всички се иска чист живот. Освободете се от нечистите неща в живота си, както чистите лещата. Като заливате лещата с вода и хвърлите водата, тя се освобождава от много примеси и нечистотии. Оризът, обаче се чисти зрънце по зрънце. Не допущайте нито една фалшива мисъл в ума си, нито едно фалшиво чувство в сърцето си, нито една неблагородна постъпка в душата си. Нищо нечисто не допущайте в себе си.

Често цитират стиха от Писанието: „Вълкът и агнето ще живеят заедно”. Може ли сега човек да живее заедно с вълка? Ако е вълк, може, но ако е агне, по никой начин не може. Вълк, който не яде агне, не е вълк. Той се е преобразил и започнал да пасе трева, както агнето. Тогава вълкът и агнето могат да живеят заедно. Преди години, във Варненско се яви една голяма пророчица гадателка, която предсказваше па хората много неща. При нея идеха и вълци, и агнета - от двете категории хора. На всички предсказваше, на себе си не можа да предскаже. Една вечер влязоха в къщата й крадци и я обраха. Тя беше събрала много паря; крадците задигнаха всичките й пари.

Питам: Какъв гадател е оня, който не може да оправи своя живот? Аз не вярвам в пророци, които не могат да оправят своя живот. Аз не обичам ония пророци, които говорят лъжи. Всички сте пророци, но не знаете, кога ще бомбардират София. - Ще бомбардират ли София? - Може да я бомбардират, може и да не я бомбардират. Питат ме, защо ходя на планината. - Отивам при Господа. Той е на планината. Ако софиянци са без Господа, зная, какво ще стане със София. Каквото стана със Содом и Гомор, това ще стане със София. Господ не е между грешните хора. Той е на Витоша, като планина. Ако търсите Господа, ще Го намерите на Витоша, на планината. Някои не обичат да се качват по планините, мързи ги, не им се ходи. Други минават за герои, затова ходят. Трети ходят от страх. Не е лесно всеки ден да извървяваш по 18-20 км път нагоре и надолу, да се качваш и слизаш от планината. Оставаше ли Христос вечер в Ерусалим? Той отиваше на планината. Всяка сутрин, като отивам на планината, срещам един млад свещеник, който ме поздравлява любезно. Той слиза в София и се чуди, какво правя на планината. Според мене, София е празна кесия. Тя ме интересува дотолкова, доколкото мога да туря нещо в нея. - Трябва да почиваме. - Докато си в почивка, ще седиш вкъщи. Щом се свърши почивката ще излезеш, ще отидеш в духовния свят. - Какво ще стане със София? - Да не изкушаваме Господа. Когато Господ реши да погуби Содом и Гомор, прати ангели при Аврама да му съобщят тая вест. Тогава Аврам запита: Господи, ако има сто души праведни, ще погубиш ли тия градове? - Няма да ги погубя. - Ако има 80? - Няма да ги погубя. - Ако има 50? - Няма да ги погубя. - Ако има десет души праведни? -- Няма да ги погубя. Понеже нямаше десет души праведни, Содом и Гомор изгоряха. Сега някои питат, какво ще стане със София. - Ако в София има десет души праведни, кожата й ще остане здрава. Ако няма десет души праведни, ще й одерат кожата. Лошото, което става в България, е за непослушанието на българите. От 30 - 40 години говоря на българите, но те не са готови да изпълнят Божията воля. Аз им говоря, а те хвърлят кал върху мене. Заблуждавал съм хората. Аз не създадох света. Следователно, всички трябва да се подчинявате на онова, което Бог е вложил във вас - на Божественото. Вие се занимавате с чуждите работи, а своите оставяте настрана. Значи, занимавате се с мъчните работи, а лесните оставяте настрана. Питате се, кого обичам повече. Ако дойде някой болен при мене, аз го претеглям и намирам, че е доста тежък. Ако олекне, обичам го; ако не олекне, не го обичам. Ти си богат, пак си тежък. Ако олекнеш обичам те; ако не олекнеш, не те обичам. Който иде при мене, трябва да е доста олекнал. Аз обичам тежките хора, когато започнат да олекват. Обичам и леките хора, когато започнат да натежават. Кое дете носи майката на ръцете си? - Слабото, малкото дете. Коя майка носи на ръцете си 21 годишния си син или дъщеря?

Срещам един човек, който се нуждае от помощ. Мисля си, как да му помогна. С мене върви друг и ми казва: Тоя човек не заслужава никаква помощ. - Защо не заслужава? - Защото той има пред вид друг, на когото иска да помогне. Така не се говори. А той си мисли: Ако дам на единия, няма да остане за другия, или по-малко ще остане. Казвам му: Знай, че колкото дам на единия, толкова ще дам и на другия..

Помнете: Малките неща в природата растат и стават големи. Малкото зрънце става голямо. От малката семка става голяма диня. Разчитай само на онова, което расте - Всяка Божествена мисъл има условия да расте и да се развива. Дали тая мисъл е в духа, в душата, в ума, или в сърцето на човека, не е важно - тя всякога и навсякъде има условия да расте. Божественото е малко, но може да расте и да става голямо. Който не разбира Божественото, несъзнателно греши. Той взима човешкото вместо Божественото както неопитният взима фалшивата монета за чиста. Някой забелязва, че са му дали фалшива монета, но гледа да я прокара някак. Погрешката му е съзнателна. - Какво трябва да направи? - Да отдели монетата настрана. Така ще изправите погрешката на другите. Попаднете ли на фалшива монета, изгорете я, или я заровете в земята, но не правете опит да я прокарате.

Сега ви казах нещо от моя живот, което не обичам. Не е въпрос да кажа, че обичам човека. Важно е, да видя, какво мога да направя за него, да му помогна в това, в което той сам не може да си помогне. Важно е да помогна на човека така, че да се прояви Божественото в него. Аз не мога да свърша всичките му работи, но мога да съдействувам, да се проявят дарбите, които Бог е вложил в него. Всички трябва да си съдействуваме за проява на онова, което Бог е вложил в нас. Всеки трябва да помага на ближния си да се прояви Божественото в него. Ще дойде ден, когато благото на едного ще бъде благо за всички. Всички неща ще станат общи, а сега са частни. Докато са на нивата, житните класове са поотделно. Когато земеделецът овършее нивата, всичките класове отиват на едно място. Някога всичките блага ще бъдат събрани в общи, големи хамбари. Тогава Божиите блага ще бъдат общо достояние на всички хора. Докато е на нивата, всеки стрък трябва да расте, да завърже и да даде добър плод. Ще страдаш, че вятърът те духал, че дъжд или сняг те валял. Това не трябва да те смущава. От тебе се иска да си създадеш хубаво зърно. Представи си, че се намираш пред един чист, планински извор. Трябва ли да напътваш хората, как да пият от неговата вода? Когато човек се намира пред чистия извор, не му давай никакви съвети. Добрият и чист извор не причинява никакви пакости. При чистия извор ще пиеш толкова вода, колкото трябва. Човек греши, само когато се намира при лош и нечист извор.

Какво трябва да правиш, когато отиваш при Бога, като при чист планински извор? Три неща може да направиш: Да прославиш името Божие. Да прославиш Царството Божие и Неговата Правда. Да вършиш с любов Божията воля.

Преди години ме срещна един свещеник от Варненско, умен, но доста сприхав човек. Той ме спря и нервно запита: Защо разваляш тоя народ? Аз го оставих да се изкаже и спокойно го изслушах. След това му отговорих: Ти мислиш, че аз пакостя на хората. Прав си, ако не съм предал Божията Любов на тоя народ, ако не съм предал Божията Правда, ако не съм му посочил начин за изпълнението на Божията воля. Ако всичко това съм сторил, не си прав. Като се срещнем втори път, ще се разберем по-добре. След пет-шест месеца той иде при мене, навел си малко главата и ми говори по-мекичко. По-рано говореше строго, заповеднически, а сега омекнал. Какво ли е станало с него? Оказва се, че един ден пътувал за Варна. Той носел няколко големи куфари. По пътя станало сблъскване на два влака. Сътресението било доста голямо. Куфарите паднали върху главата му и го контузили силно.

Като ученици, вие трябва да се отличавате с чистотата си, да бъдете чисто злато. Отвън и да имате кал, това да не ви смущава. Съдържанието на вашия живот по дух, по душа, по ум и по сърце да бъде чисто злато. Давайте от онова, което Бог ви е дал. Някой път се сърдите един на друг, не можете да се търпите. - Защо не се търпите? - Краката ви са нечисти, трябва да се измият. Ако измиеш краката си и пак не те търпят, погрешката не е твоя. Ако измиеш краката си, и някой не може да те търпи, погрешката е в него. Ако не измиеш краката си, и той не може да те търпи, погрешката е в тебе. Когато отивате в някой магазин да си купите нещо, не се пазарувайте. Колкото ви искат, толкова дайте. Ако ви искат десет лева за едно яйце, дайте и благодарете, че сте го намерили. И 20 или 30 лева да ви искат, дайте и благодарете. В миналата война, когато германската марка падна много, германците плащаха за едва обяд милиони марки, даже един милиард. Толкова скъп беше животът тогава, че германците не можеха да се справят, не можеха да оправят сметките си. Какво представлява днес десет лева за едно яйце? Тогава едно яйце струваше милиони. Ще възразите, те стойността на лева или на марката е била различна от сегашната.

Казвам: Всички хора се различават по нещо. Право е, и музикантите, и певците се различават. Някой казва, че може да свири и да пее. Може, но има разлика между него и опитните музиканти. Слушаш някой музикант да свири и на душата ти става тъжно; продължаваш да го слушаш, тъгата ти изчезва. Слушаш друг музикант, мисълта ти се прояснява, светло ти става в съзнанието; слушаш го още, тъмнина се явява в съзнанието ти. Добър музикант е оня, който вдига болните от леглото. Те оздравяват и започват да работят. Добрият музикант отваря сърцата на скъперниците. Те отварят кесиите си и започват да дават. Оня музикант, от свиренето на когото болните не стават от леглата си и не оздравяват, богатите не отварят кесиите си и не дават, той не е добър, не свири хубаво. Питам: Колко души от вашето свирене станаха от леглата си, и колко богати развързаха кесиите си?

Сегашните хора сами създават нещастието си. Господ те е пратил на земята да посадиш една добра мисъл, но ти не я посаждаш - мъчиш се. Трябва да приложиш едно желание, да се повдигнеш, но не го прилагаш - мъчиш се. Вложено е нещо в душата ти, което трябва да реализираш, но го отлагаш - пак се мъчиш. И след това се оплакваш, че работите ти не вървят. Много естествено, не изпълняваш, това, което трябва.

Един мой познат ми разправяше следната опитност : Случи се в живота ми нещо, което ме доведе до голяма немотия - останах само с един лев в джоба си. Вървя и пипам лева, на него разчитам. Мисля си, какво да правя. Как да изляза от това трудно положение? Пак пипна джоба си, да видя, стои ли левът. Седнах в градината на една скамейка и обмислям положението си. Ето, задава се един просяк, иде точно срещу мене. Много богаташи отмина той и право към мене иде. Спря се, погледна ме, иска помощ. Нещо отвътре ми казва: Дай лева на тоя просяк. Не мислих много, бръкнах в джоба, извадих лева и го дадох на просяка. Последният ми лев отиде! Нищо не ми остана. Започнах да мисля и си казвам: Голям нехранимайко съм. Има нещо лошо в мене. В това време виждам един мой приятел, с когото не бяхме се срещали десет години. Той дойде при мене, зарадва се и ми каза: Къде се губиш? Откога те търся? Върви с мене! Заведе ме у дома си, нагости ме добре и каза: Ако имаш нужда от мене, аз съм на твое разположение. Приятно ми е, че те видях след толкова дълга раздяла.

Казвам: Когато извадите последния лев от джоба си и няма на какво да уповавате, Господ ще ви се изяви. Докато уповавате на последния лев, вие спъвате Бога, и Той не може да дойде при вас. Освободете се от всичко човешко, на което уповавате. Когато Бог ти каже да дадеш нещо от себе си, дай и не съжалявай. Някой каза : Ще раздам всичко, което имам да спечеля доброто мнение на Господа. Това е изкушение. Не трябва да изкушаваме Господа. Ако нямам пари, а съм здрав, ще отида да копая. Няма да се моля на Господа де ми прати пари, но ще отида да работя и ще си изкарам хляба. Младият момък казва: Отиде и последното, на което разчитах! Какво ще се прави? - Ще работиш!

Като четете Стария Завет, натъквате се на стиха: „Да се кланяш на слънцето”. Ако се кланяш на слънцето и не работиш, грешиш. Казано е още да не уповаваш на хората. Това значи: не прави хората божества, та да не изпадаш в изкушение. Обаче, Бог може да ти помогне чрез хората. Не мислете, че човешката любов е като Божията. Според мене, само една любов съществува, но в обикновения човек тя се проявява по един начин, а в добрия и праведния - по друг начин. В цялото Битие съществува една любов. Дето влезе, любовта смекчава и облагородява. Ако те обикне едно животно, то е готово на жертва и на услуга за тебе; ако те обикне една птичка, и тя е готова на услуги. Когато пророк Илия остана сам в пустинята, гарван му носеше хляб. Обичаше го тоя гарван.

Един българин, в миналата война, останал далеч от своята част, под неприятелските куршуми. Едва успял да се скрие в една пещера, дето прекарал три деня, лишен от парче хляб. Дошло му на ума да се обърне към Бога, макар, че не вярвал в Него. Той казал: Господи, покажи ми по някакъв начин, че съществуваш. Не се минало много време, една костена жаба се приближила до пещерата, оставила хляба, който носела в устата си, и продължила своя път. Една костена жаба го накарала да повярва в Бога. Ако тя върши Божията воля, защо човек да не я върши?

Сега всички се страхуват де не падне отнякъде някоя бомба, да не ви бомбардират. Когато изхвърляте бомби от устата си, не се страхувате. Една такава бомба може да скара 10-20 души. Да скараш няколко души само с една дума, това не е ли бомба? Това не е ли поражение? Казваш за някого: Не вярвай на тоя човек, той е голям лъжец. Това не е ли бомба? Не говори зад гърба на човека. Ако искаш да му кажеш нещо, бъди смел, кажи му го в очите. Първо се помоли на Господа да го просвети; после му кажи, каквото си намислил. Кажи му: Не искам де говоря лошо за тебе пред другите. Казвам ти направо, че това, което вършиш, не е добро.

Казвам на всички: Блажени сте, ако познавате пътищата Господни. Днес всички хора са поставени на изпит, сами да разберат, доколко познават Господните пътища. Досега бомбардираха София няколко пъти. Три пъти бях в града, един път не Витоша и един път вън от града. Ако българите бяха ме послушали, София нямаше да пострада. Не казвам, че мене трябва да слушат - Господа трябва да слушат, да приложат учението на Христа. Да оставим настрана това, което аз говоря. Приложете това, което Христос е говорил. Ако българите, англичаните, русите, германците, италианците бяха приложили Христовото учение, нищо лошо нямаше да им се случи. Божието Слово, преди две хиляди години и сега, е едно и също. Във всички времена и епохи Божието Слово е еднакво ценно. Божествените неща никога не губят цената си. Колкото ценни са били едно време, толкова ценни са и сега. Едно време Божественото е било пъпка, сега е цвят, след време ще бъде зрял плод. Не е въпрос за греховете на хората. Аз говоря за живия Бог - Бог на любовта. Зная, че Той е единственият, Който обича грешниците. Казано е в Писанието: „Бог не съизволява в смъртта на грешника“»

Сега, пред ужаса на бомбите, всички хора са готови да жертвуват. Страхът ги прави щедри. Човек трябва да бъде еднакъв и в лошите, и в добрите времена. Обещае ли нещо, трябва да го изпълни. Трябва ли да приличате на оня циганин, който извадил няколко косерчета от едно гнездо и, като се явила буря, уплашил се и обещал да си раздели косерчетата с Бога. С това той искал да омилостиви Бога, да не го накаже. Като престанала бурята, той слязъл от дървото и казал: Господи, защо ти са косерчета? Жена нямаш, циганчета нямаш, нека всички косерчета останат за мене.

Доброто, което сте обещали да направите, изпълнете го без отлагане. Всяка добра мисъл и всяко добро чувство, колкото и да са малки, приложете ги. Така ще имате една опитност, която никой не може да ви даде. Пророците, като помагаха на хората, минаха през големи изпитания, но придобиха големи опитности. Никой не може да мине но пътя, през който пророците са минали. Обикновеният човек греши и не забелязва, че е направил погрешка. Когато пророкът сгреши, той изпитва голямо страдание. Христос казва: „Ако кажа, че не познавам Господа, ще бъда подобен на вас. Аз Го познавам и волята Му изпълнявам”.

Първата задача на човека е да изпълни Божията воля по любов, а не по закон. Много неща изпълняват хората, но по закон, Кой човек не е правил милостиня? Кой не се е женил? Това не е Божествено. Младият момък се жени, защото намерил красива, богата и здрава мома, която ще му роди няколко здрави и красиви деца. Това е користолюбие. Ако мъжът не носи нищо в къщи, жената започва да се сърди, недоволна е. Изкуство е, при това положение, тя да не каже нито дума, да счита, че това е в реда на нещата и да го приема като гост, да го изпраща като гост. Коя жена постъпва така? Тя се чуди, какво да мисли за него и казва: Аз съм разочарована от мъжа си, повече нещо очаквах от него. Не очаквайте хората да правят по-голямо добро от вас. Бъдете в доброто първи, а в злото - последни. Това е правило, което трябва да спазвате. Не обичайте вашите идоли, вашите фалшиви мисли и чувства. Откажете се от тях, както се отказвате от фалшиви монети. Възлюбете духа си, душата си, ума си и сърцето си. Любете Бога, Който се проявява във вашия дух, във вашата душа, във вашия ум и във вашето сърце. Изпълнявайте волята Му без никакво раздвояване в себе си.

Бъдете внимателни едни към други, без да се стремите да угаждате на човешкото. Мнозина угаждат на хората и така изоставят работата си. Дойде някой при тебе, иска да си поговорите, но ти трябва да отидеш на нивата. Кажи на госта си: Хайде да отидем на нивата. Ще вървим и ще говорим. - Не може така, остани да си поприказваме. - Работата не чака. Друг отива на Витоша; някой го спира, иска да го върне назад, да му каже нещо. Кажи: Тръгнал съм за Витоша и не мога да се върна. - Страх ли те е да се върнеш? - Не ме е страх, но днес Господ минава през Витоша, искам да Го видя. Бог минава само за момент, не се спира. Достатъчно е да Го зърна, да почувствувам Неговата благост и любов - повече не ми трябва. Казват някои, че Бог праща бомбите да възпитават хората. Това е заблуждение. Оня, който убива и разрушава, не е Бог. Оня, Който лекува, помага и повдига, е Бог. Оня, който лъже и заблуждава, е един. Оня, Който всякога говори истината, е друг. Единственият, Който обича, е Бог. Единственият, Който дава живот, знание и свобода, е Бог. Дето минава Той, душата усеща наслада и готовност за всякакви жертви. Следователно, угаждайте и на хората, но не се отказвайте от Божественото.

Един петел намерил едно парче сирене. Взел го с клюна си, качил се на едно дърво и, в момента, когато се готвил да го изяде, под дървото минала една лисица. Тя погледнала към петела и казала: Петльо, много си красив! Райска птица си. Какъв ли е гласът ти? Попей малко, да те чуя. Поласкан от думите й, петелът отворил устата си и изкукуригал. Сиренето паднало на земята. Лисицата се навела, изяла сиренето и казала на петела: Много хубаво пееш. - Хубаво пея, но сиренето отиде в твоята уста. Петелът научил един урок. На другата година той пак намерил парче сирене. Качил се на едно дърво да си го хапне. Лисицата го видяла, похвалила го за хубавия му глас, но той първо изял сиренето и после изкукуригал. Лисицата казала : Тая година не пееш толкова хубаво, както миналата.

Казвам: Първо изпълнете Божията воля, а после угаждайте на хората. Когато свършим работата за Господа, тогава можем да седим, да пеем и да се разговаряме. Първо изяжте сиренето, т. е. изпълнете Божията воля. Първо изпратете Божествената мисъл в света, между хората, а после кажете: Сега съм на ваше разположение. Каквото искате, ще направя.

Да изпълним първо Божията моля, а после волята на хората,

11-то Утринно Слово от Учителя, държано на 26 декември, 5. ч. с. 1943 г. София.- Изгрев.

Волята Божия

 Утрини Слова , София, 26 Декември 1943г., (Неделя) 5:00ч.
Издателство: Жануа '98

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

“Добрата молитва“

91 псалом

“Молитва на Царството“

“В начало бе Словото

Ще прочета първия псалом.

Малко хора има по света, които обръщат внимание в какво седи тяхното неразположение. Някои мислят, че като нямат пари, неразположен е. Не е съществено. Някои мислят, че като няма къща. И то не е главната причина. Спънката на всичките хора произтича от факта, че не приемат достатъчно светлина, нямат достатъчно дихание Божие в себе си. Водата не знаят как да я пият. Хляба не знаят как да ядат. То е същественото, което трябва на хората. Искаш да се облечеш, да имаш шапка, обуща - то е мода. Обущата какво са допринесли? Птиците какви обуща имат, млекопитающите какви дрехи имат? С каквито се родят, с такива си отиват. То са понятия. Който много говори, показва своята слабост. Който много мълчи, показва своето темерутство. Всичката погрешка е - не говорете за неща, които не са станали. Пророците са казали, каквото е предсказано и стане, говорете за него. Нека стане да го видим. Вие не знаете какво е станало. Вие не знаете коя част на София ще нападнат. Някой казва: “Я ми кажи коя част ще нападнат.“ Като стане, ще видите, ще знаете тогава.

Най-слабото същество сега в света е човекът. Няма по-слабо устроено същество от човека, по-слаб е от комара. Комарът е доста силен, издръжлив. Човек не е издръжлив. По-страхливо същество от човека няма. Когато бяга, всичката кал хвърля на гърба си. Много неустойчиво същество е. И в любовта си е неустойчиво, и в своите мисли е неустойчиво. Каквото прави, е неустойчиво. И във вземането, и в даването е неустойчиво. “И разкая се - казва - Господ, че направи човека.“ Като видя това същество, се разкая. Всички вие уповавате един на друг.

На четири неща може да уповаваме. Може да уповаваме на светлината, може да уповаваме на въздуха, може да уповаваме на водата. Водата разбирам живота, не тази текуща вода. Водата е емблема на живота. Хлябът, това е духът Божи, живият хляб, който слиза и дава живот на хората. Мъчно може да разберете, както младите моми може да разберат, какво нещо е животът. В младата мома се пръкне идеята, иска да се жени. В дома на баща й не й се живее, домът й е черен, баща й, майка й, братята й, сестрите й не й са мили. Знайте, че по-голямо нещастие от женитбата няма в света. Онази кокошка, която ражда пиленцата, защо ги ражда? Утре ще им отрежат главата, ще ги изядат. Утре тебе ще те хванат. Днес бягаш, утре бягаш, насам ходиш, най-после след сто и двадесет години те хванат, ще те изядат, ще те оглождят. Каквото си спестил за сто и двадесет години, ще вземат, казва: “Иди да работиш отново.“ Идеш да работиш, след сто и двадесет години пак те оберат. Пак дойдеш да работиш. Край няма.

Казваме, ха да си уредим работите. Нека си родим момиченце или момченце. Стане на деветнадесет години, напусне майка си. Къде е любовта? Казва най- първо - не мога без него, умира за него. Без него не ми се живее вкъщи. Ако не й позволят да се ожени за този, който иска, потъмнява й животът. След като се ожени, животът пак й потъмнява. Казва: “Мамо, какво да правя сега?“

Аз да ви кажа една истина. В света за двама души човек може да се жени. Единият е дяволът, другият е Бог. Всичките хора засега се женят все за дявола. Как го познавате? Много лесно. Ще ви приведа един пример. В града Ню Йорк един голям банкер, американски милиардер, дал обявление, че се нуждае от един касиер, да му пази парите. Явили се мнозина с много препоръки. Всеки носил писма и той казва: “Ще ви имам предвид.“ Двадесет-тридесет души се наредили. Влиза едно момче. Не носи никаква препоръка, но още като влиза, забелязва на земята една книжка паднала и я вдига, туря я на масата. То казва: “Аз идвам, но нямам никаква препоръка. Вижте, че може да ви върша работа, може да ме опитате.“ Той му казва: “Ти носиш най-добрата препоръка.“

Сега някои от вас често ги слушам, казват: “Аз се моля три пъти на ден.“ Ученикът казва: “Три пъти на ден уча, сутрин уча, на обяд уча и вечер уча.“ Много хубаво. Какво запомни? Някой двадесет пъти чете и не може да запомни. Казвам, някои трябва да учите двадесет пъти, за да запомните един урок.

Чудното е, че много пророци съм срещал в България. Много пророци и пророчици. Все й се казва нещо от ухо, но го забравила. Ако забравяш онова, което Господ ти открил, какъв човек си? Твоята кесия е скъсана. Казва: “Откри ми се нещо, но го забравих.“ Лошото е, че хората забравят. Момата, която има двама кандидати, забравя едногото. Едновременно на два коня не може да яздиш. Кой от вас може да си тури краката на два коня. Казва: “Аз имам две идеи.“ Несъвместими работи са в моя ум. Една идея трябва да има човек.

Сега аз не искам да определям какво нещо е злото в света. Методите на доброто и злото се различават. Злото, като те срещне, ще ти одере кожата, месото ще ти направи на пастърма и костите ще употреби. Ти ще изчезнеш. От кожата ще направи добри цървули, добри обуща. Всичко използва до последно косъмче. Ако си овца, от вълната ще направи хубави дрехи, ще ги продаде скъпо и прескъпо. Доброто се отличава с обратен процес. Щом те срещне с одраната кожа, веднага знае какво да прави - каквото злото ти е взело, ще ти го даде. Всички взети блага доброто ги връща. Това, което връща всичките блага на човека, то е доброто. Туй, което взема всичките блага на човека, то е злото. Аз не обяснявам, казвам постъпките. Туй, което ти взема всичко и нищо не ти дава, то е злото. Туй, което ти дава всичко - не излишно, то е доброто. Доброто дава Божиите блага. Сега разбирайте злото. В един инструмент, в цигулката, която има един цигулар, има една погрешка, цигулката не е направена, както трябва. Малко цигулари съм срещал, които имат направени цигулки, както трябва. В цигулката има математическа линия по средата. Всичките части на цигулката към тази линия трябва да имат еднакви отношения. И от двете страни събира звуковете, да излизат навън. Когато тия звукове не се посрещат еднакво, стават дисонанси. Това зависи от майстора, не зависи от цигуларя. Другото зависи от струните какви са. Не може да тури дебели струни. Първата струна “сол“ се отличава по дебелина от другите. След като се турят струните, нагласяват се по особен начин. Българинът особен строеж има на цигулките, той има с три струни. Строежът на българските цигулки се различава от модерните цигулки.

Та казвам, вземам човешкия дух. Това е “сол“. Човешката душа, това е “ре“. Човешкият ум, това е “ла“. Човешкото сърце, това е “ми“. Абсолютно не го вземайте. В дадения случай, тъй както сега сме построени, основният тон е “сол“. Духът, това е разцветът. “Сол“ винаги дава разцвет на нещата. Без този тон човек в света не може да цъфне. Без тона “сол“ не може да напъпи. Без тона “сол“ не може да се посее. Без тона “сол“ не може да расте. Той е духът, туй, което цъфти.

След първия процес иде туй, което се движи. Този аромат, който излиза от цвета, трябва да се разнесе надлъж и нашир по цялата природа. Малките мушици усещат неговото ухание, за да дойдат да влязат в цвета. Туй го прави душата, която е в природата. Когато имаш побуждения, някое желание, душата ти трябва да схване онова ухание, което излиза от цвета на духа, да идеш там. Да не идеш да търсиш в изкуствените цветове. Сега доста изкуствени цветове има. Някой тури една Божествена мисъл, казва: “Да се обичаме.“ Тази мисъл, да се обичаме, не е Божествена, тя не е турена, както трябва. Да се обичаме със заповед, не става. Да се обичаме, то е закон. Единственото нещо, което не търпи закон, тя е любовта, понеже тя е закон. Ако любовта би повярвала в закона, тя щеше да направи престъпление. Законът е подчинен на любовта. Любовта няма нужда от закон. Казваме: “Да се обичаме.“ Не. Как ще го кажете сега “да се обичаме“? Аз бих желал да помислите малко. Дайте една форма, как трябва да се каже “да се обичаме“. “Дас“ - това, немско. Това значи. Любовта предмет ли е? Но аз не искам да се повреди. Някои оратори, като говорят в съвременната логика, искат да произведат противоречие.

Не искам да произвеждам във вашия ум противоречие, защото вие сте пълни с противоречия. Ако река да размътвам това противоречие, само кал ще образувам. Да река да потърся доброто във вас, само кал ще намеря. Доброто е заровено, с кал е покрито. Трябва много да бъркам тази тиня. Казва, трябва да му намериш дъното. Не искам да видя дъното. Аз не търся дъното на кръчмарските бъчви. Мнозина са ме питали, казват: “В онзи свят ще се познаваме ли?“ Ние мязаме на онзи турчин, който ходил в Багдат и като се върнал в Делиормана, казва: “Като бях в Багдат, двадесет метра трап скачах.“ Един ходжа му казва: “Ефенди, я прескочи тука.“ “Тук хавата не помага.“ Невъзможно е двадесет метра да прескачаш. Преувеличена турска работa. Всички източни народи много преувеличават. В турско време един турчин казва - сто милиона на сто милиона войници има. Един българин му казва: “И орехи да са на едно място, не могат да се съберат.“ Те са неверни работи. Така не се говори. Хубаво е, не е лошо това нещо. Но в крайното преувеличение ние страдаме

Аз имах един предмет преди петдесет-шестдесет години. Явява се един момък във Варненско и иска дъщерята на един доста богат човек. Казва й: “Ти при мене ще имаш две слугини да ти шетат, ще имаш кожухче с лисича кожа, всичко ще имаш.“ Тя повярва. Мислите ли, че този момък, който обещал кожухче с лисича кожа, че го дал? Мислите ли, че тя имала две слугини? През целия живот трябвало сама да служи. Две слугини, това са двете ръце. Две слугини й служили - ръцете. Като дойде някой и иска да се жени така, отхвърлете тази женитба.

Женитба е да дадеш път на една душа, която излиза от Бога, да я упътиш, да й дадеш условия. Кажи: “Ела.“ Ако не, чакай. Ще дойдат предприемачите на една душа, ще вземат всичкия материал, после изядат, изпият всичко, нито къща не направят. Тук имаше един брат, който обещаваше на друг да му направи апартамент за триста и петдесет хиляди лева. Къщата не му направи. Братът седи още, къщата не е направена и досега тази къща не е направена.

Аз не вярвам в никакви обещания. Вярвам в онова, което Бог е написал. Всичко, което съществува, е Божествено. Какво ще вярвам в едно заблуждение на хората? Дошъл някой реформатор, Драган, Иван. Мене не ме интересува образът на Драгана, самият Драган ме интересува. Той има някаква книга. Мене не ме интересува книгата. Мене ме интересува неговият живот, неговата мисъл. Мене не ме интересува неговото сладко вино от бъчвата. Мене ме интересува неговото лозе.

Казвам, вярата е една врата, през която трябва да се влезе, да влезеш до Божествената любов. Докога ще се скитам? Казвам, в оня свят ще се познаваме ли? Ти, ако не зачиташ своя дух, ако не зачиташ своята душа, ако не зачиташ своя ум и ако не зачиташ своето сърце, тогава какво очакваш? Ти нищо не може да постигнеш в света. В невидимия свят ако идете, най-първо кое ви препоръчва? Ще ви препоръча вашия дух, вашата душа, вашето сърце, вашия ум. Ще попитате вашия дух, казвате, как казвате. Мислите ли, че вашият дух ще каже. Той ще констатира нещата, както са. Вие, като влезете в оня свят, няма да ви съдят. Най-първо ще видите, че четиридесет-петдесет кокошки вървят отподире ви, шестдесет-седемдесет агнета с отрязани глави, и те вървят отподире ви, искат нещо. Ще видите ред насилия, картини, тръгнали отподире. Каквото си правил, всичко тръгнало. Какво ще кажете? Като погледнеш, че забележиш. Сега идат все такива писма, каквито си обещал. То иде отподире. Казва, няма какво да се съди. На тази реалност какво ще кажеш? Сега направете, както българите. Като ти дадат леща, потопете я във вода и излейте водата. Ориза зрънце по зрънце го чистите, изхвърляте всичко.

Сега чистота трябва. Мислите трябва да се очистят. Никаква фалшива мисъл не допущайте в ума си, никакво фалшиво чувство не допущайте в сърцето си, нищо неблагородно в душата си. Никакви нечисти работи, не ги допущайте. Често мене ме цитират: “И вълкът, и агнето ще живеят заедно.“ Тази идея е неразбрана. Засега аз може ли да живея с вълка? Ако съм вълк, може. Защото или си вълк, или агне. Ако съм вълк, дали може да живея. Щом не го ям, започна да паса трева. Ако съм агне, не изяждам вълка. Агнето и вълкът може да живеят заедно, когато вълкът не изяжда агнето. Кога вълкът не изяжда агнето? Когато вълкът се научи да пасе трева, както агнето. Преди години се яви голяма гадателка във Варненско, събираха се от цялата местност да предсказва. Голяма пророчица, много пари беше събрала. Всичко предвиждаше. Само не можа да предвиди, че разбойници ще я оберат. Взеха й всичко, каквото беше спечелила. Върна се без пет пари.

Един човек, който не може да оправи своя си живот, гадател ли е? Аз не обичам пророци, които не обичат да оправят своя си живот. Не обичам пророци, които плещят наляво и надясно, не обичам пророци, които говорят лъжливи работи. Всички сте пророци, пък не знаете кога ще бомбардират София. Че ще бомбардират, ще бомбардират. Може да бомбардират. Някои казват: “Учителят бяга на планината.“ Бягам, отивам при Господа. Оставям грешните хора. Ако съм в София, зная какво ще стане. София без Господ като Содом и Гомор ще стане. В планината е Господ. Господ не е долу в София. На Витоша е Господ. Като идеш там, ще го намериш. Някои от вас ви мързи, казвате: “Кой ще ходи.“ Някой минава за герой. Казвате: “Той е страхлив, те са страхливи.“ Краката ще отслабнат, ще изгубят сила, няма какво да ядат. Да ходиш осемнадесет километра и да се върнеш, приятно ли е? Христос седеше ли вечерно време в Ерусалим? Горе в планината ходеше. Всяка сутрин, като отивам горе в планината, срещам един поп, той слиза долу, в София. Той се чуди на ума ми. Доста млад, поздравява ме любезно. Всяка сутрин аз заминавам нагоре, той - надолу, аз - нагоре към планината. За мене София мяза на кесия. Когато тази кесия е празна, няма какво да бутам, но мене ме интересува, ако има нещо да туря в кесията. Ако спечеля да туря, какво ме интересува празната кесия. Казвам, не трябва да се самозаблуждаваме, когато почиваме вкъщи. Щом се свърши нашата почивка, трябва да излезем в духовния живот, човек трябва да излезе и да влезе в духа си. Той не трябва да изкушава Господа. Когато Господ дойде при Аврама, казва: “Имам намерение да погубя Содом и Гомор.“ “Господи - казва, - може да има там петдесет души праведни. Ако има петдесет души праведни, ще го погубиш ли?“ “Няма.“ “Господи, може дa не са петдесет, може да са четиридесет.“ “Четиридесет ако има, няма.“ Така намалява и най-после казва: “Да се не разгневи Господ, но ако не са двадесет, но ако има десет души, ще го погуби ли?“ “Десет души ако са, няма да го погубя.“ По същия закон, ако десет души имаше в Содом и Гомор, нямаше да ги погуби. Понеже нямаше нито един, трябваше да погине.

Какво ще стане със София? Ако има десет души праведни, кожата на София ще бъде здрава. Ако няма десет души, кожата на София ще се продере. Туй сега е разсъждение. Всичко в България става за непослушание. Не ме послушаха, вършат престъпления, от четиридесет-петдесет години все кал отгоре ми хвърлят: “Той заблуждава.“ Не създадох аз света. Всички трябва да се подчинявате на онова, което Бог е вложил във вас. Чудното е, че някои от вас сте доста находчиви. Вие знаете кого аз обичам повече и кого обичам по-малко. Пък другите работи не знаете. Че то е най-мъчното. Знаете най-мъчното, пък лесните работи не знаете. Че как е тогава, аз се чудя на вашето знание. Аз да ви кажа един пример. Слушайте да ви кажа. Щом дойдете при мене, ако сте болен, вие сте тежък човек. Ако олекнете, обичам ви. Ако не олекнете, не ви обичам. Вие сте богат, пак сте доста тежък. Ако олекнете, обичам ви. Ако не олекнете, не ви обичам. Хората, които дойдат при мене, да са доста олекнали. Аз обичам тежките хора, когато олекват. Обичам леките хора, когато понатежават. Малките деца ги вземате на ръце, защото са слаби. Майката взема ли на ръце двадесетгодишен син? Никога не го взема. Той трябва да олекне този син.

Ще ви приведа един смешен пример. Срещам едного и казвам как да му дам, как да му помогна. Казва: “Не заслужава да му помогнеш.“ Виждам защо не иска да му помогна. Понеже той има в ума си друг, на когото иска да му помогна. Ако помогна на този, няма да остане за онзи дa му помогна, на който той иска. Иска за него да има повече. Тъй не се разсъждава. Ще знаеш, че ти колкото искаш от мене, и на другия толкоз ще дам. Доброто е еднакво приложимо, вие сега разсъждавате. Малките работи в света големи стават. Малкото зърно става голямо, малката диня става голяма. Малките неща в природата растат. Туй, което не расте, не разчитай на него. Разчитай на онова, което расте.

Казвам, във всеки едного Божествената мисъл, която е любов, расте. Дали тази мисъл е в човешкия дух или в човешката душа, или в човешкия ум, или в човешкото сърце, тя расте. Туй, което расте навсякъде, то е Божественото. То е малко всякога. По някой път вие правите грешки несъзнателно. Някой тури фалшива монета, не я познавате. Някой път правите престъпления, не сте виновни вие. Виждам, не разбирате фалшивите монети, фалшива сте я взели, фалшива ще я дадете. Вие сега не разбирате, че тази монета е фалшива. Някой път виждате, че монетата, която сте взели, е фалшива, гледате да я прокарате. Прегрешението ви е съзнателно. Ще я отделиш. Като сте се излъгали вие, ще поправиш погрешката. Като не лъжете, претърпявате това. Тази монета хвърлете някъде, заровете я някъде. Нищо повече. Не я прокарвайте.

От моето гледище никога не съм говорил нещо в моя живот, което не го правя. Не говоря - един човек, че го обичам. Най-първо гледам какво може да направя. Какво ще казвам на човека, че го обичам. За да го обичам, трябва да му помогна в ония Божествени работи, които Бог е вложил в него. Аз да повярвам в Божественото, ще внеса нещо ново, ще помогна на Божественото в него. Даровит си. Това, което Бог ти дал, работи върху него. Може да му помогна, не може да свърша всичките работи. Всички трябва да съдействаме на онова, което е в нас. Всеки един трябва да помага на Божественото. Понеже един ден всичките неща ще станат общи. Сега са частни. Вземете, на нивата класовeтe са отделни. Човек като овършее всичките зърна, туря ги на едно място, събира ги на едно място. Един ден всичките блага в света иде бъдат събрани в големи хамбари. Тогава ще бъдат достояние на всичките. Сега, понеже са на нивата, всеки стрък трябва да расте, да завърже, да роди хубаво семе. Ще страдаш, че вятърът те духал, че сняг паднал, че дъжд паднал. Ни най- малко не трябва да те смущава. Най-първо трябва да създадеш едно хубаво зърно.

Допуснете сега, че отивате при един хубав извор. Трябва да давате наставления на хората как да пият. Когато човек отива при добрия извор, никакъв съвет не му давайте. Добрите извори никога не правят пакост никому. При този извор ще пиеш толкоз, колкото трябва. Всичките хора правят погрешка само при лошите извори.

Когато отива някой при Бога, също може да му дам три съвета. Да прослави името Божие. Да прослави Царството Божие и неговата правда. И винаги да върши волята Божия. Нищо повече. При Господа като идеш, да вършиш волята Божия, да търсиш Царството Божие и неговата правда и да славиш името Божие тъй, както ти знаеш. Трябват такива схващания, без да му кажа.

Преди години ме срещна един свещеник от Варненско. Доста умен човек, но много сприхав. “Ти - казва - защо разваляш този народ?“ Много работи ми каза. Исках да го изслушам, рекох: “Ти туй, което говориш, трябва да е вярно. Аз изхождам от друго. Ти мислиш, че вредя. Аз не съм предал Божията любов на един народ. Ако не съм предал правдата Божия на един народ, ако не съм предал Божественото право - там е всичко. Втория път, като дойдеш, ще се разберем по- добре.“ След пет-шест месеца иде един ден, понавел главата си, говори мекичко. Казва: “Господин Дънов, как си, добре ли си?“ По-преди говореше като генерал, заповядва. Какво е станало? Тръгнал за Варна. Натуряли големи куфари, става сблъскване, куфарите падат, смачкват го. Казва: “Случи ми се нещо. Щеше да ме утрепа.“ Нищо не му казвам. Казвам, те са другите куфари. Аз казвам на себе си: и аз ако не изпълнявам волята Божия, този куфар ще дойде върху моята глава. Няма лицеприятие.

Казвам, ние сега трябва да се отличаваме, трябва да бъдем чисто злато. Може да има кал отвън. За външната кал, за външните неща не съм. Съдържанието на нашия живот по дух, по душа, по ум трябва да бъдем злато. Да даваме само от онова, което Бог ни е дал. По някой път вие се сърдите, че не може да се търпите. Прави сте, че не може да се търпите. Някому краката миришат, вие имате ухание, не може да го търпите. Той иска ти да го търпиш. Не, той трябва да си умие краката. След като си умие краката, че не може да го търпиш, погрешката е твоя. Щом не си умие краката и ти не може да го търпиш, погрешката е негова. Две неща има. Трябва да си измие краката, да се изчисти хубаво. Ако ти не може да го търпиш, тогава погрешката е твоя. Но ако той не се очистил, не си умил краката и иска ти да го търпиш, погрешката е негова.

После, като отивате някъде да си купите нещо, не туряйте мисълта да смъкнете една стотинка по- евтино. Колкото го дава, толкоз платете. Колко искаш? Десет лева за едно яйце. Благодаря, че е десет лева. Ако е двадесет лева, благодари, че е двадесет. Ако е тридесет, благодари, че е тридесет. Във време на инфлацията в Германия един германец с десет милиона не можеше да се нахрани и с петдесет милиона не можеше да се нахрани, дойде до милиарди. Смешно. Германците не можеха да смятат. Но с десет лева за едно яйце. Едно яйце струва един милиард. Сега по някой път някои възразяват. Ще ви приведа пример. Казва: “И аз може да свиря, и аз може да пея.“ Не може да свири като мене, право е, не отричам. Но в свиренето има едно качество. Има няколко вида музиканти. Тебе ти е тъжно на душата. Като свирят, тъгата изчезне. После пак се яви тъгата. Има някой път, музикантът като свири, тебе ти стане светла мисълта, после пак тъмнотата дойде. Според мене добрият музикант като дойде да свири, даде концерт на болните хора. Всичките, които лежат на леглото, стават, оздравяват. Добрият музикант като свири на скържавия богаташ, този богаташ, като излезе, развързва кесията си, дава. Той е добър музикант. Онзи музикант, който свири и кесията не се отваря, при който болният не става, той не е добър музикант, не свири хубаво. И той като мене свири. Казвам, ние си мязаме. Аз разсъждавам, казвам, и той е като мене. Аз свирих, болният седи намясто. На богатия свирих, кесията не се отваря. Той свири, болният не става, богатият не си отваря кесията. Ние си мязаме. Дойде друг, свири, болните стават, богатите си разтварят кесиите си - различаваме се.

Казвам сега, колко души от вашето свирене станаха и колко богати си развързаха кесиите? Ние сами си създаваме своето нещастие в света. Тебе Господ ти е вложил една добра мисъл, посади я. Не я посаждаш, мъчи те. Едно желание турил, за да повдигне сърцето ти. Ти не го направиш, сърцето те мъчи. Турил нещо в душата ти, и него не правиш. Само се оплакваш, че работите не вървят.

Преди години ми разправяше един мой познат. Казва: “Закъсах, остана един лев в джоба, държа го, като че всичкото ми бъдеще зависи от този лев. Все пипам джоба, че защо един лев имам. Мисля си какво да направя. - Това е религиозен човек. - Седим на едно място. Не смея да си заръчам кафе, пипам само лева. Върти се една мисъл, какво ще правя. Ето, иде един беден човек, при мене имаше други богати хора, но дойде от мене да проси. В мене нещо ми казва: “Дай лева.“ Извадих го, дадох го. Казвам, отиде, без нищо останах, последният лев отиде. Седя, мъча се вътре и мълча. Закъсах, голям нехранимайко съм, има в мене нещо много лошо. Иде един приятел, десет години не бяхме се виждали. Казва: “Бре, Драгане, откога те търся. Ела с мене.“ Заведе ме в дома си на гости и ми казва: “Ако имаш нужда, аз съм на твое разположение. Не сме се виждали толкоз години. Колко ми е приятно, че те срещнах.“

Като извадите последния лев от джоба, няма вече на какво да уповавате. Тогава Господ ще дойде. Докато е този лев, спъвате Господа. Дотогава, докато уповаваш на един лев в джоба си, Господ няма да дойде, ще се освободиш от всичко, не да искаш сам да раздаваш. Сега не го давате. Не е приятел. Някой казва, да не изкушаваме Господа. Да раздам, добре Господ да мисли заради мене. То е изкушение. Не трябва да изкушаваме Господа. Ако нямам пари, здрав човек съм, ще ида да копая. С работа ще си изкарам хляба. Няма да очаквам да се моля, че Господ да ми даде. То е изкушение. Младият момък казва: “Отиде и последното. Какво ще се прави?“ Защо стават работите? Да се ползваме от тях.

Ние, като изучаваме Стария завет, всичките погрешки на хората седят все в онова - да се не покланяш на слънцето. Писанието казва да не уповаваш на хората. Смятай, че чрез тях Господ може да ти помогне. Не ги прави божества. Не правете човешката Божествена любов. В мене има само една любов. Тази любов при човеците се проявява по един начин, при добрите хора - по друг. Не правете различие в любовта. Животинска любов, казвате. Любовта в цялото битие е една и съща. Когато едно животно те обикне, става мекичко, готово на услуга. Една птичка, като те обикне, тя ти услужва. Като изпрати Господ Илия, гарваните го хранеха, понеже отиваше да върши волята Божия. Този гарван, за да ти донесе хляб, той те обича. Привеждал съм примера за онзи българин в гръцко-българската война, който останал да се моли и казва: “Господи, покажи ми, че си жив.“ Една костена жаба, която чула, задига половин самун хляб, занася му в пещерата. Жабата го накарала да повярва, че Бог е жив. Ако една жаба може да върши волята Божия, защо ние да не можем да вършим волята Божия.

Сега вас някой път ви е страх да не падне някоя бомба. Но когато вие изхвърлите една бомба из устата си навън, скарате десет-двадесет души, това не е ли бомба? Това не е ли поражение? Падне бомба, събори къщата. Ти казваш, не му вярвай, шмекер е. Бъдете смели, зад гърба на хората не говорете нищо. Най-първо моли се на Господа заради него, да го просвети. Ако си от смелите, кажи му: “Ще ти кажа, не искам да говоря за тебе пред другите. Това, което правиш, не е право.“

Казвам, целият псалом е - блажени са онези, които познават господните пътища, праведните. Онези, които ни изпратил. Те ни изпитват сега. Четири пъти бомбардираха досега София, три пъти бях В София, единия път бях на Витоша и последния път бях вън от София, в къщата на една сестра. Излезе един брат и казва: “Гори София, на четиридесет-петдесет метра дими.“ Излязох, гледам, един и половина километър има. Вие мислите, че сте силни.

Ако бяха ме послушали, туй не щеше да стане. Сега трябва да ме слушат и не само мене. Аз бих им казал, ако вземат и приложат учението на Христа. Да приложат, каквото Христос е говорил. Каквото аз говоря, оставам настрана. Ако българите биха приложили, каквото Христос е говорил, ако германците биха приложили, каквото Христос е говорил, това нямаше да бъде сега. Божието слово преди две хиляди години е едно и също. Божиите слова сега и едно време еднакво са ценни. Има неща, които са увити в човешкото. Божествените неща никога не губят своята цена. Както едно време, така и сега. Едно време беше пъпка, сега е цвят. След време ще бъде зрял плод.

Аз ви говоря сега по закона на любовта. Мене не ме интересуват греховете на хората, защото аз зная, че Бог е единственият, който обича грешните. Писанието казва: “Бог не благоволява в смъртта на грешника.“ Сега вие сте готови на всички жертви. Страхът действа. Човек трябва да бъде еднакъв и в лошите, и в добрите времена. Не трябва да бъдем като онзи циганин, който извадил четири-пет косерчета. Дошла буря, казва: “Господи, едно косерче за тебе, едно за мене.“ Бурята престанала. Като влиза: “Защо са ти косерчета? Жена нямаш, циганчета нямаш. Я си ми ги дай на мене.“

Обещаното в живота не го отлагайте. Хубавото, което сте го обещали, колкото и да е малко, никога не го отлагайте. То е едно от правилата. Всяка добра мисъл, колкото и да е малка, приложете я. Всяко добро желание, колкото и да е малко, приложете го. Ще имате една опитност, която никой в света не може да ви даде. Защото пророците, които помагаха, имаха една дълбока опитност. Големи изпитания са имали пророците. Отдето е минал един пророк, вие не може да минете оттам. Вие ще направите една погрешка, хич даже няма да усетите. Един пророк, като направи една погрешка, усеща голямо страдание. Христос казва: “Ако кажа, че не го познавам, ще бъда подобен на вас. Аз го познавам и волята му изпълнявам.“ Всичката сила на човека седи в познаването, във вършенето волята Божия без никакво колебание.

Първото нещо е в света да изпълним волята Божия по любов, не по закон. По закон хората изпълняват. Кой досега не е правил милостиня, кой не се е женил досега? Туй още не е Божественото. Ти се жениш за младата мома, защото е богата и красива, здрава. Ти се жениш за нея, понеже ще роди хубави деца. То е още користолюбие. Ожените се най-първо, не донася нищо вкъщи, започнеш да риташ. Щом се ожениш, той нищо да не донася, ти дума да не правиш, да кажеш - в реда на нещата е той нищо да не донася. Като гост да го нагостиш и ще го изпратиш. Сега казваш: “Не зная какво да мисля заради него.“ Често по същия начин казваше: “Аз от него очаквах нещо повече.“ Вие очаквате някой път повече добро от някого. Не очаквайте хората да правят по-голямо добро от вас. Винаги вие да сте първи в доброто. В доброто да бъдете първи и последни в злото.

Ето едно правило - първи в доброто, последни в злото.

Не любете вашите идоли. Не обичайте вашите фалшиви мисли, не им давайте живот. Божественото във вас пазете. Любете духа, любете душата си, любете ума си, любете сърцето си. Четири неща има. Да обичаме духа си, да обичаме Бога, който живее в нашия дух. Да обичаме Бога, който живее в нашата душа. Да обичаме Бога, който се проявява в нашия ум. Да обичаме Бога, който се проявява в нашето сърце. Навсякъде той е жив. На него трябва да изпълняваме волята му без никакво раздвояване във вас.

Сега във вас ще остане една малка погрешка. Вие всинца сте големи хатърджии. За хатър оставете да свършите една добра работа. Хатър правиш, но имаш работа да свършиш. Дойде някой, иска да поговори с вас. Кажи: “Имам работа. Аз отивам на лозето, вземи мотиката, ела да поговорим.“ “Чакай да поседим.“ Не може да седиш сега. “Не може да седим сега да поговорим. Отивам към Витоша.“ Отивам, не може да остана. Казва: “Страх ли те е? Не ме е страх. Днес минава Господ през Витоша. Като мине, искам да го видя. Той не остава там. Искам, като мине, да го видя само. Не казвам да остане Господ да поговорим. Той минава. Като го видите, достатъчно е. Само да видите Бога с неговата благост, не в неговите бомби. Тези ви заблуждават, казват: “Господ ни е пратил да ви научим.“ Онзи, който бие, не е от Господа. Онзи, който те лекува, да. Този, който те убива, той не е от Господа. Казва: “Той отначало е човекоубийца.“ Когато да лъжат, от своето да лъжат. Този, който ви е лъгал, той е друг. Този, който ви говори истината, е друг. Единственият, който ви обича, е Бог. Единственият, който праща светлината, е Бог. Единственият, който дава свободата, той е Бог. Дето мине, душата ни усеща тази наслада. Човек е готов на всичките жертви.

Сега бъдете хатърджии, нямам нищо против. Но не се отказвайте. Да ви дам един пример. Ще ви дам и тълкуванието. Един петел намира една голяма буца сирене. Качил се на дървото, мисли да я яде. Минава лисицата, гледа го, държи сирене. Казва: “Много хубава райска птица. Гласът ти трябва да е Божествен. Я, попей.“ Петелът, щастлив, изкукуригал и сиренето паднало. Лисицата казва: “Много добре пееш.“ Петелът казва: “Много добре пея, но отиде сиренето.“ Научил той урока. На другата година петелът пак държи сирене. Минава лисицата, хвали го. Той изял сиренето и след това изкукуригал. Казва: “Тази година малко не пееш, както миналата година.“

Казвам, извършете волята Божия, че тогава бъдете хатърджии. Като свършим работата за Господа, тогава може да попеем, може да поседим, може да си поговорим. Сиренето изяжте. Значи извършете волята Божия. Изпратете мисълта, която трябва да изпратите в света, и тогава кажете: “Сега съм на ваше разположение и каквото искате, ще направим.“

Да изпълним волята Божия, после волята на всичките други хора. Нищо повече.

“Отче наш“

Утринно слово

26 декември 1943 г., неделя, 5 часа

София - Изгрев