Малките величини

Общ Окултен клас , София, 1 Декември 1943г., (Сряда) 5:00ч.
Издателство: Бяло Братство

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Упражнение за дишане с движение на ръцете.

Защо понякога великите хора пропадат, а малките, слабите се повдигат? Всички мислите, че в света великото управлява. Всъщност, какво виждате в живота? Значи, в живота оказват влияние и това, което знаете, както и това, което не знаете. С други думи казано: В живота оказват влияние и видимите, и невидимите процеси. Например, видим процес е яденето, невидим е смилането на храната. Като не разбираш смисъла на храносмилането, казваш: Защо трябва да ядем? Направи опит да не ядеш два-три дена, да видиш, каква сила ще имат мисълта и чувствата ти. Без ядене не може. И без дишане не може. Опитай се да не дишаш половин или една минута, да видиш, какво нещо е дишането и може ли без него.

Някой не разбира смисъла на добрия живот и казва: Не струва човек да живее добре. - Защо не трябва да живееш добре? - Защото придобивките на добрия живот идат бавно. Право е, плодовете на доброто узряват бавно, а тия на злото - бързо. Не се заблуждавайте от външните неща. Казвате, че някое ядене е добро, защото е вкусно. Външно може да е хубаво, на вкус - приятно, обаче на стомаха не се отразява добре. Външните качества на това ядене са примамка. Често момите и момците по селата правят седенки, на които кладат огньове от конопени пръчки. Те лесно се запалват, буйно горят, но скоро изгасват. На такъв огън не можеш да се отопляваш. Тоя огън е външно голям, но вътрешната му сила е малка. Това е все едно да се стремиш към някаква велика идея, тя да те въодушеви и повдигне. От Божествено гледище, и малките, и големите идеи имат еднаква сила. Малките идеи изглеждат малки, защото са далеч от вас. Те са перспективно представени. Големите неща са близо до човека, затова изглеждат големи.

Бъдете последователни в разсъжденията си. Ставаш сутрин, казваш си: Да отида ли в клас, или да си полежа още малко? Какво съм придобил, като съм посещавал класа години наред? Да мислиш така, то е все едно да си кажеш: Какво съм придобил, като съм се хранил години наред по три пъти на ден? - Все си придобил нещо. Всичко, което имаш днес и с което разполагаш, се дължи на яденето и пиенето. Всички мисли и чувства са резултат на това, което си ял и пил. Ако не беше ял и пил, спомен нямаше да остане от тебе.

Сега вие искате да бъдете добри, без да разбирате закона на любовта. Това е невъзможно. Ще кажете, че любовта няма нищо общо с доброто. Не е така. Обаче, думата „любов“ е обезсолена за вас. Тя е обезсолена на всички езици, не само на български. Щом е обезсолена, тя трябва да се осоли. Ще кажете, че като се осоли, ще предизвика жажда. Ония, които обичат да пият, първо се осоляват, хапват си нещо соленичко. Ние не говорим за такова осоляване. Под „осоляване“ в прав смисъл на думата, разбираме уравновесяване на силите. В химията соли се получават, когато се неутрализират киселини и основи. Осоляването е защита. Ако вълкът не може да хапе, гладен ще остане. Ако конят не рита, всеки ще го язди. В тоя смисъл, ритането е на място. - Не трябва да се рита. - Не трябва да се рита напразно, Ако е на място, ритането принася полза. Тая дума не се харесва, защото й се предава друго значение от това, което всъщност има. Понеже много думи имат по няколко значения, те се опорочават. Например, в музиката тоновете „ми и ла“ имат едно значение; в говоримия език те имат друго значение. Българинът казва: „Тя ми съдовете; или кучето ла, т. е. лая. В тоя смисъл, частиците „ми и ла“ играят роля на глаголи. Ако свържете тоновете ми и ла в една дума, ще образувате думата „мила“. Значи, някой човек ви е мил на сърцето.

Често значението на дадена дума се определя от интонацията. Беден е човешкият език, не може точно да предаде всичко, което човек мисли и чувства. В английски език има букви, които, вмъкнати в думите, остават без значение. Те не влизат в работа, но се пишат. Ако не ги пишеш в думите, минаваш за невежа. Ако не пише тия букви, ученикът може да пропадне на изпита си. И на френски език има букви, които се употребяват в някои думи, без да се произнасят.

Казвам: Малките величини, незнайните работи са важни. - Защо? - Защото едни не ги знаят, а други ги знаят и работят с тях. Има безброй неща, които ние не знаем, а други ги знаят. Ето защо, ония, които знаят незнайните за нас работи, те ни управляват. Ние се подчиняваме на ония, които знаят повече от нас. Някой не знае, какво представя доброто. Да се ръкуваш, както трябва, това е добро. - Защо? - Защото истинското ръкуване крие пет ценни качества, които трябва да предадеш чрез себе си. При ръкуването ти внасяш един Божествен елемент - участието на палеца; после ти внасяш благородство - участието на показалеца; след това внасяш справедливост - участието на третия пръст - Сатурн. С участието на безименния пръст ти влизаш в красотата на живота. Най-после ти участваш с малкия си пръст - внасяш добра обхода в отношенията на хората. Ако се ръкуваш и нищо не даваш на хората, това не е никакво ръкуване.

Казваш за някого: Тоя човек не знае да се ръкува. Истинското ръкуване подразбира да внесеш нещо Божествено в човека. Някога гледаш човека и не знаеш, как да гледаш. Да погледнеш човека криво, това значи, да го прободеш с копие. Христа прободоха с копие, защото не знаеха, как да гледат. Ако евреите знаеха, какви последствия ги очакват, не биха пипнали с пръст Христа. В много отношения, и вие сте евреи. Дойде една Божествена идея в ума ви, но веднага се отказвате от нея. Защо се отказвате? Страх ви е да не станете за посмешище с нея. Лъжете се. Ако приемете тая идея, ще се благословите. Ако се откажете от нея, тогава ще станете за посмешище.

Ставате сутрин и се питате: Да се моля, или да не се моля? Щом се питате, да се молите, или не, вие още не сте се научили, какво нещо е молитвата. Сега трябва да се учите. Какво печели Бог от вашата молитва? Ти просиш нещо от Бога и, ако знаеш, кога и как да просиш, молитвата ти ще бъде чута. Ти се занимаваш с една велика идея, а просяк тропа на вратата ти. Сърдиш се, недоволен си, че те пресича. Не се гневи на просяка, той не знае, кога да дойде. Той поставя своята работа на пръв план. Казва: Цял ден съм гладувал. - Няма нищо, че си гладувал. Ти не си единственият, който гладува. Като погладуваш малко, ще изчистиш стомаха си. Понякога гладът се налага за хигиена на организма. Така човек оценява яденето; така се учи да яде сладко. Като ядете, не бързайте. Яжте бавно, дъвчете добре и мислете върху процеса, който става във вас. Сега, не е въпрос да се спирам върху яденето.

Кое е най-важно във вашия живот? Казвате, че и това е важно, и онова е важно. Точно трябва да определите, кое е важно и кое не е. Ако сте гладни, за вас е важно яденето. Но това не е достатъчно. Трябва да знаеш, как да ядеш. Ако ядеш бързо, ще разстроиш стомаха си. Работата, която зъбите трябваше да свършат, стомахът я свърши. Той е недоволен и казва: Това не е моя работа. Ще се оправдаеш, че бързаш, нямаш време да дъвчеш храната. Защо бързаш? Търговецът бърза, защото го чакат търговски работи. Ученикът бърза, защото има уроци. Професорът бърза, защото трябва да преподава. Не е достатъчно само да предаде лекцията си, но трябва да знае, как да я предаде, да се ползват студентите му. Някой казва, че слънцето е милион и 500 хиляди пъти по-голямо от земята. Какъв интерес имате от големината на слънцето? Важно е, че ако слънцето се увеличи, и ние ще се увеличим. Ако слънцето се намали, и ние ще се намалим. Закон е: Ако майката и бащата се повдигат, с тях заедно се повдигат синът и дъщерята. Ако родителите се понижават, и децата се понижават. Който не разбира закона, казва: Майка ми и баща ми са остарели, изветрели са вече. Не е така. Ако те са остарели, и ти ще остарееш; ако те са изветрели, и ти ще изветрееш. Каквото мислиш за другите, ще дойде до главата ти. Ако мислиш, че някой е глупав, и ти ще оглупееш.

Бъдещето изисква нова философия, ново разбиране, нов начин на живот. Като седнеш да ядеш, ще мислиш, че яденето е Божие благословение. Ще ядеш с голяма благодарност, като че за пръв път ядеш. Знай, че ако унижаваш яденето, унижаваш себе си. Повдигаш ли яденето, повдигаш и себе си. Христос казва: „Който ме яде, има живот в себе си.“ Това значи, да ядеш и да взимат участие в яденето мислите и чувствата. Сегашният морал е позлатен, благодарение на което се върши всичко изкуствено. Молят се изкуствено, обичат се изкуствено. Всичко правят, но в проявите им няма съдържание. Отвън шишетата са хубави, но празни, И златно да е шишето, щом е празно, нищо не ползва. Златното шише и хлябът имат различна цена. Хлябът ще те спаси от глад, а не златното шише. Приемеш ли хляба вътрешно, той внася живот в тебе. Златото, обаче, може да туриш в джоба си, и оттам всеки може да го вземе. То е като лека мома, във всеки джоб отива. Друг е въпросът, ако златото те обикне. Тогава никой не може да го извади от джоба ти. Това значи, че златото е влязло вече и в кръвта ти. Това злато има смисъл. Обаче, докато златото излиза от джоба ти и не се връща при тебе, ти си на крив път. Какво допринася тинята, която се наслоява върху почвата? Ако е подобна на тор, има смисъл. Ако е глина, никаква полза не допринася. Тя е ценна, когато попадне в ръката на грънчаря.

Имайте предвид малките величини. Малкото, слабото върши чудеса. Вижте, какво правят малките росни капки. Понякога росните капки причиняват големи пакости. Отнасяйте се добре с росните капки. Падне ли някоя росна капка на дрехата, ти я тръснеш веднага, особено, ако дрехата ти е нова. Всяко небрежно отнасяне с росните капки причинява зло. Ето защо, щом капне една росна капка върху тебе, кажи й няколко нежни думи и я остави, не я тръскай. Вие знаете, каква сила се крие в малките капчици. Като се съберат много на едно място, те образуват големи порои, които разрушават къщи, откъртват дървета, завличат говеда. Така те наказват хората за небрежното им отнасяне към малките капки. Те казват: Ние създадохме благата, от които се ползвате. Ако ние не работехме в тревите, в житното зърно, в плодовете, вие нищо нямаше да направите. Без нас вие сте осъдени на смърт. Признателни трябва да бъдете.

Казват за някоя мома, че прегръщала момците. Това е неразбиране на закона, поради което се ражда користолюбиво чувство в човека. Момата и момъкът трябва да прегръщат росните капки и от тях да изучават закона на безкористието. Майката прегръща детето си, което направила кумир за себе си, и мисли, че то ще я спаси. Това е користолюбие. Тя взела един камък, изваяла от него дете, коленичи пред него и казва: О, Ваале! Тя мисли, че детето й ще я спаси. Тя мисли, че в детето се крие някакъв велик дух. Ако е така, готова ли е да му служи, както трябва? Ако не е готова, детето ще си замине. След това майката се чуди, защо Бог взел детето й. Много естествено, тя не знае, как да му служи.

Сегашните хора сами се спъват. Като не разбират любовта, те казват: Никой не ни обича. - Не е вярно - росните капки ви обичат. Тяхната любов датира от незапомнени времена. Една росна капка падне на дрехата ти, и ти веднага я тръснеш. Вали дъжд, намокри дрехата ти - не го изтърсвай. Нека росните капки попият вътре - дрехата няма да се развали. Дойде една малка мисъл в тебе, като росна капка, но ти не я приемаш. Тя се движи тук-там, не може да си намери място. Ти погледнеш към нея, казваш: Малка си, не мога да те приема. Ако успее за малко време да проникне в мозъка ти, веднага я запитваш, кога е дошла и кога ще си отиде. В това отношение, вие постъпвате като проповедниците и свещениците. Когато един проповедник или свещеник отиде някъде, всички се считат задължени да го приемат като гост, с всичкото внимание и уважение. Ако някой отиде на гости при свещеника, последният ще го запита: Кога ще си отидеш? Той ще се оправдае, че е зает, не може да приема гости. Човек, който няма любов в себе си, е всякога зает. Той няма време да покани някого и да го нагости. За оня, който люби, времето се продължава.

Веднъж запитали дявола, как е забогатял и отде черпи своето богатство. Той нищо не отговорил. Един ден, поради слабост към един от своите ученици, той се навел близо до ухото му и пошепнал: Само на тебе ще кажа една истина, но с никого да не я споделяш. Аз забогатях по следния начин. Когато някой реши да направи едно добро, аз му нашепвам: Не бързай, не е време сега. Друг намисли да помогне на някого, аз му нашепвам: Не разсипвай богатството си, никой няма да се погрижи за тебе. Искат ли от някого пари на заем, аз му нашепвам: Кажи, че нямаш. В това време, аз ги обирам: На тоя взимам парите, на оня хляба и така трупам богатства. Като видя, че сърцата на хората са затворени, аз отивам при ония, които не са получили нищо от тях, и им нашепвам да ги хулят, да ги критикуват.

Сега на вас казвам: Не давайте мнението си за неща, които не познавате. Не се поддавайте на външни внушения. Не критикувайте, но първо вие дайте пример, как се живее. Професор казва на един свещеник: Вие не знаете да пеете църковните песни - много ги увъртате. Като започнете да ги извивате и ... и ..., край няма. С това изопачавате песните. Добро нещо е буквата „и“, но трябва да се пее добре. - Там е въпросът, казал свещеникът - трябва да се пее добре. Тъй щото, колкото и да критикувате, трябва да покажете на хората, как се пее. Ако не можете да покажете, по-добре мълчете. Има свещеници, които пеят отлично. Като запее, всички млъкват. Обикновено българите обичат да говорят в черква. Като се срещнат, ако е в село, ще се разговарят, кой колко ниви изорал, колко посял, колко кокошки пронесли, колко са насадени. Запее ли свещеникът, всички престават да говорят - добре пее човекът. Не се чува вече никакъв разговор нито за кокошки, нито за волове, нито за ниви. Хората се увличат в песента на свещеника, слушат внимателно и започват да го подражават. Селянката се върне вкъщи, да пере и да чисти и се мъчи като попа да пее.

Какво се иска от човека? Да бъде добре написана книга, че всеки да пожелае да прочете нещо от нея. - Какво трябва да се чете в една книга? - Това, което Бог е написал. Аз съм една добре написана книга. Нека всеки чете в мене това, което Бог е написал, и да го прилага. Това, което е благо за мене, е благо за всички.

Едно желая на всички: да се освободите от мъчнотиите и дребнавостите на живота. Туриш ръката в джоба си, нямаш пари и се стреснеш. Погледнеш се в огледалото, но не се харесваш. Погледнеш дрехите, обувките си, не си доволен, оплакваш се, казваш: Докога ще ме мачка тоя живот? - Докато изправиш нещо в себе си. - Кога е празен джобът на детето? - Когато майката не го обича. Когато майката обича децата си, те са добре облечени и нахранени. Дето е любовта, там няма глад, няма беднотия. Дето е любовта, там е благословението. Дето любовта отсъства, там няма никакво благословение. Когато любовта се откаже от земята, когато отнеме щедростта си от нея, всичко изсъхва и става пустота - земята се превръща в пустиня. Бог благославя всеки, който е готов да се жертва, да изпълнява Божията воля. Да имаш вътрешно общение с Бога, да чуваш Неговия глас, да чувстваш, че Той е доволен от тебе, това значи, да имаш вътрешен мир и спокойствие.

Когато небето е ясно, и слънцето грее, това показва, че има любов в света. Когато чувствата на човека се изменят към Бога, и природата се изменя: слънцето се покрива с облаци, мъгли покриват небето. Неправилните човешки мисли, чувства и постъпки образуват облаци, които забулват Божественото слънце. Облаците поглъщат слънчевата енергия, необходима за човека, ако той не съзнава, че сам е причина за това. - Вярно ли е това? - Опитайте. Аз съм правил ред опити и наблюдения и дойдох до заключение, че най-малката неправилност в човека произвежда промяна в природата. Това става в малък периметър, дето е даденият човек, Щом измениш чувствата си и проявиш любовта, и небето се прояснява.

Казвате: Като отидем на оня свят, всичко ще постигнем. Оставете тая мисъл настрана. Вие сте дошли на земята да се учите и от това, което научите, зависи как ще ви приемат на оня свят. Това, което тук придобиете, ще го приложите в другия свят. Как ще отидете на оня свят, когато още не сте приготвени? Ако на земята не си се приготвил, на оня свят ще те държат само три дена, като гостенин, и ще те върнат назад. Така постъпват и бедуините. Те могат да те държат като гост три дена. После те питат, имаш ли намерение да останеш още. Ако кажеш, че ще стоиш още, турят те на работа. Питат те, какво можеш да работиш и ставаш работник. Вие мислите, че като отидете на оня свят, ще се освободите от всички безпокойства. Това е погрешно схващане. Смисълът на живота се заключава в прекрасните работи, които свършваме; в доброто, което правим; в любовта, която проявяваме; в знанието и свободата, които придобиваме. Много работи осмислят живота. Знаете ли, колко работа предстои на човека, докато облагороди езика си и подобри състоянието на своето гърло? Ако разглеждате езика с окото на художника, виждате, че още много трябва да се работи върху него. Каквито са мислите и чувствата на човека, такъв е и неговият език, такова е и неговото гърло. Тая е причината, дето някой говори дебело и грубо, а друг - приятно.

Мнозина искат да отидат в другия свят, но не са готови. Някой започва да се моли, но в съзнанието му се върти образът на Христа, и той казва: Защо се моля на Господа? Ето, Христос хлопа на вратата ми. - Може ли такава молитва да отиде при Бога? Тоя човек се кланя на въображаеми образи, т. е. на изкуствено слънце. Откажи се от това слънце и иди да посрещнеш онова, което всеки ден изгрява. Бог ни гледа през слънчевите лъчи и наблюдава, как съзерцаваме в един незнаен свят. Така и младата мома си представя образа на някой момък, съзерцава го и казва: Добър е тоя момък. Аз познавам характера му. Казвам й: Радвам се, че си намерила такъв момък. След две години я срещам, вече разочарована. Защо е разочарована? Момъкът не бил толкова добър, както си го представяла.

При Иоан Веслей, виден английски реформатор, се явил един от неговите ученици и му казал: Учителю, намерих една добра сестра, истинска последователка на Христа, искам да се оженя за нея. Какъв съвет ще ми дадеш? - Ще те посъветвам да не бързаш, докато не се опознаете. Тя е добра християнка, с Христа може да живее добре, защото Христос знае да се обхожда с нея, а ти не знаеш. За Христа тя е добра, но не и за тебе.

Съвременните хора едва сега учат, как да се отнасят помежду си. Не е лесно да се справяш с хората. Лесно е да се справиш с един учител или търговец, защото имаш интерес към тях. Обаче, как ще се справиш с ония, към които нямаш никакъв интерес? Какви отношения трябва да имаш към всичко живо в природата? Ти се молиш и се чудиш, как Господ не ти обръща внимание. Ти искаш внимание от Господа, а не Му отдаваш своето. Той хлопа на вратата ти, иска да направиш нещо за Него, а ти се преструваш. че не чуваш. Той хлопа, ти отговаряш: Чакай! После ти ще хлопаш, и Той ще ти каже: Чакай!

Един поет отишъл при един богаташ да иска пари назаем. Богаташът казал на слугата си: Кажи му, че ме няма. Слугата казал на поета: Няма го господарят. Поетът си отишъл. След време богаташът имал нужда от поета. Отишъл в дома му и похлопал на вратата. Поетът излязъл сам пред богаташа и казал: Няма го поетът. - Как да го няма, нали те виждам? - учудено запитал богаташът. - Аз повярвах на слугата ти, че те няма, а ти не вярваш на мене. Тук съм, но не за тебе.

Освободете се от старите идеи, от старите разбирания за живота. По какво се отличават младите? Младите лесно изправят погрешките си, а старите мъчно ги изправят. Младият лесно пада и лесно става. Той е като детето. Като падне, показвате му един орех, и той става. Старият мъчно става. Младият е пъргав, подвижен, лесно се огъва. Старият казва: Остарях вече. Щом мисли така, той постепенно губи своята подвижност. Като си остарял, поумнял ли си? - Възрастен съм вече. - Какво означава думата „възрастен“? Възрастният започва вече да мисли за другия свят. Какво представя другият свят? Какво означава смъртта? Няма по-велико нещо от смъртта, но трябва да знаеш, как да умреш. Няма по-лесно нещо от отричане от богатството си, но да знаеш, как да се отречеш. Някой се страхува, че трябва да се откаже от богатството си. Който лесно се отказва от богатството си, лесно заминава за другия свят. Ако не може лесно да раздаде богатството си, мъчно умира. Той хърка с часове, докато се освободи от тялото си. Множество същества го обикалят, докато най-после го оберат. В тоя смисъл, смъртта не е нищо друго, освен ограбване на човека от множеството. Човек вика, мъчи се, но никой не го слуша. Положението му е като бента на някоя река. Когато бентът се запуши, водата го разрушава. Колкото и да се чисти, бентът не може да издържи на напора на водата.

Дръжте се за старите правила, без да пренебрегвате новите. Старо правило е: Цени росните капки. Цени всяка добра мисъл, колкото и да е малка. Тя е свещена мисъл. Ценете най-малкото чувство и най-малката постъпка и отдавайте им нужното почитание. Някое дете вижда един паднал лист от дърво, навежда се, взима го и го туря в джоба си. От това дете добър човек ще стане. Листът е част от Божествената книга. Друго дете, вижда лист на земята, бутне го с крака си и върви напред. Това дете не е умно, от него не може да излезе нещо добро.

Мнозина не успяват, защото отлагат реализирането на Божествените мисли и чувства. Вие сте даровити хора, но отлагали сте, не сте работили за развиване на своите дарби. Какво сте направили за развитието на вашия ум, на вашето сърце и на вашата душа? Умът, сърцето и душата са инструменти, подобни на цигулката, и трябва да се развиват. Какво постига цигуларят, който само показва цигулката си и лъка си, без да свири? Той разказва историята на цигулката, произхода й, без да свири. Свирете и пейте! Бъдете свободни в пеенето. Какво ще кажете, ако накарам някоя сестра да пее? Ще кажете, дано излезе някоя млада сестра да пее, по-добър глас има. За пеенето е нужна любов. С любов и младата, и старата сестра пеят добре. Думите „млад и стар“ са само наименования, които пред любовта са еднакви. Изворът е извор, понеже всякога тече. Пеенето е Божествен извор, който крие в себе си и потенциална, и кинетична енергия. Не спирай тоя поток в себе си. Не оставай да изтече той изведнъж.

Много даровити музиканти съм срещал, но малцина от тях са успели, защото не работят с любов. Аз обичам музиката, работя с любов, и тя ми се разкрива. Не е бил случай в живота ми, да чуя, че някой пее - дете, мома или момък, гениален или обикновен музикант, да не се спра да слушам. Каквато работа и да имам, поне една минута ще отделя да слушам пеене. Птичка ли пее, или гениален певец, аз еднакво съм готов да слушам. Дали крава мучи, или куче лае, щом има нещо музикално в тях, пак се спирам да слушам. Музиката е ценна във всички свои прояви. Слушайте навсякъде музика и пеене, да развивате ухото си. Ще кажете, че това е губене на време. Давайте ухо на доброто. Отправяйте погледа си към доброто. Така ще привикнете да възприемате музиката на разцъфтяването. И в зреенето на плода също има музика. Слънцето изгрява - музика е това. Небето е чисто, светло - музика е това.

Обръщайте внимание на всичко, чрез което Бог се проявява. Само така човек може да се възпитава. Казвате: Да оставим възпитанието за бъдещето, когато се преродим. - Ти сега си прероден и нищо не си научил. Каква е вероятността, че като се преродиш втори път, ще бъдеш по-добре? Ако в бъдеще се родиш при по-лоши условия? Днешният ден е най-добър; той носи най-добри условия за човека. Когато утрешният ден стане настояще, той носи по-добри условия. Третият ден носи още по-добри условия. Като се отива все по-нагоре, във възходяща степен, условията постепенно се подобряват. Така е и в музиката: колкото по-нагоре се качваме, толкова по-голяма; е височината на тоновете.

Знае се от музиката, че колкото по-високи са тоновете, толкова по-голям брой трептения имат. Същият закон се отнася и до доброто. И в доброто има степени: възходящи и низходящи. И в доброто има различни интервали: секунда, терца, кварта, квинта и т. н. Трябва да разбирате терцата добре. В нея има един потенциал. Той е средната нота, която не звучи. Обаче, той е най-важен и най-мощен. В терцата do - mi най-важна е нотата „re“. Двама приятели образуват терца. Яви ли се между тях един, който мълчи, той е най-важен, като основа на терцата. Без него двамата нищо не могат да направят. Приятелството на двама души е силно, когато между тях има един потенциал. Той е връзка между двама души. Ако не оценявате оня, който отвътре ви подкрепя, нищо не може да постигнете. Изобщо, потенциалите, непроявените неща са мощното в живота. Мощен е непроявеният капитал; проявеният е изгубил вече своята сила. Сегашните хора, които водят войната, са проявени. Те очакват час по-скоро да се свърши войната. Те мислят за бъдещето. Проявените съзнават, че направиха погрешка и търсят начин, как да я изправят.

Казвам: Изправете и вие погрешките си. Някой казал една обидна дума на своя близък, и трябва да изправи погрешката си. Малка обида е да кажеш на човека да не яде. Обаче, зависи, на какъв човек казваш. Ако кажеш на болния да не яде, добро му правиш. Кажеш ли на здравия човек да не яде, ти го обиждаш. Той се върнал от работа гладен, уморен, а ти му забраняваш да яде. Ако не яде, отде ще черпи сила за работата си? Щом съзнаеш погрешката си, кажи: Братко, извини, искам да изправя погрешката си. Има хубаво ядене, приготвено за тебе. Малките погрешки се изправят лесно. Покани брата си да си хапне от благото, което Бог е приготвил.

Задача на човека е да изправя погрешките си. Задача на Адам и Ева е да изправят погрешката, която първоначално са направили. Ева била добра ботаничка. Тя се разхождала из райската градина да изучава растенията. Като дошла до дървото за познаване на доброто и на злото, тя се спряла пред него и си казала: Това е дървото, от което Бог забрани на Адама да яде. Трябва да има нещо особено в него. Някаква сила крие то. В тоя момент дяволът се промъкнал до дървото и започнал да изкушава и ласкае Ева. Той й казал: Ти си учена, интелигентна и с големи възможности. Защо не опиташ плода на това дърво? - Забранено ни е да ядем от него. - Страх ли те е? Ако хапнеш от това дърво, ще станеш божество, ще създаваш светове и вселени. - Това е крива идея. Има само Един в света, Който създава светове. Ако искаш да създадеш един свят, трябва да станеш едно с Бога. Вън от Бога никакъв свят не може да се създаде. Христос казва: „Дойдох в света да извърша не моята воля, но волята на Отца си.“ И ние трябва да кажем същото: Дойдохме в света да извършим Божията воля и да се върнем пак при Него, да кажем, какво сме направили. Казано е още в Писанието: „Ние живеем и се движим в Господа.“ С други думи казано: Ние живеем и се движим в любовта. Да се ползваме от любовта, за да станем едновременно и малки, и големи. Любовта учи човека, как да расте и да се намалява, т. е. да става голям и малък, според нуждата. Ти ще опитваш благата на живота и като малък, и като голям. Като малък, ще се ползваш от благата, и никой няма да те вижда. Като голям, пак ще се ползваш от благата, но всички ще те виждат и на всички ще помагаш.

Кога трябва човек да се върне при Бога? - Когато свърши работата си. Някой иска да се върне по-рано, преди да е свършил работата си. Друг иска да остане по-дълго време на земята, отколкото му е определено. Нито единият е прав, нито другият. Ако откъснеш плода преди да е узрял, грешиш; ако го оставиш да презрее, пак грешиш. Ще откъснеш плода точно навреме. Това е най-добре.

Турете в ума си мисълта: Всичко, което е потребно за вас, използвайте го. Всичко, което не е потребно, турете настрана. Ако раницата ви тежи 40 кг., снемете 30 кг., те не са потребни. Оставете само десет килограма и вървете напред. - Друг ще я носи, а не аз. - И за другия ще мислите, както за себе си. Никога не претоварвай ума, сърцето и душата си. Носи само толкова товар, колкото можеш. Да оставяш раницата си празна, и това не е правилно. Яж умерено и благодари на Бога. Дишай умерено и не роптай. Не казвай, че времето е лошо, ветровито или облачно. Виждай във всичко доброто и хубавото - и във вятъра, и в облаците, и в мъглата. Дисхармонията, която виждаш в природата, е създадена от хората. Тя е отражение на човешкия живот. Дисхармонията в човешкия живот създава натегнатост в атмосферата. Когато хората живеят в хармония помежду си, и природата е весела и разположена. Има черкви, в които хората се лекуват. - На какво се дължи това? - На силните молитви на богомолците. Стените на тия черкви са пропити с целебна сила. Всяка душа, в която Духът живее, е мощна.

Сега вие се нуждаете от спокойствие. Всеки ден се запитвате: Дали ще има днес бомбардировка? От вас зависи: Ако живеете в закона на безлюбието, ще има бомбардировка; ако живеете в закона на любовта, няма да има бомбардировка. Дължиш на някого и го молиш да отложи плащането на полицата. Ако е по закона на безлюбието, никакво отлагане не може да стане. Строг, неумолим е тоя закон. Ако е по закона на любовта, може да се отложи. Няма по-меко и по-отстъпчиво нещо от любовта. Тя, сама по себе си, е закон. Живейте в тоя закон, в който всички неща са възможни и реализуеми. Животът е безсмъртен само в любовта. Без любов нищо не се постига.

Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ С други думи казано: „Аз съм Божествената любов, която показва пътя, истината и живота на хората.“ Мнозина се отказват от тоя път, от тая истина и от тоя живот и пожелават да напуснат земята. - Защо се отказват от живота? - Защото не искат да служат на любовта. Досега те са служили на хората без любов, а сега ще работят с любов. Само при това положение човек ще познае своя господар, и господарят - своя слуга. И двамата ще говорят мекичко и с разположение един към друг.

Как бихте нарекли новата любов? - Любов на слугуване. Да проявиш новата любов, това значи, да отстъпиш своя стол на оня, когото обичаш. Десет години си седял на тоя стол, господарувал си, но щом дойде твоят възлюбен, веднага ставаш от стола и казваш: Заповядай, седни на моя стол, аз отивам да работя. Когато си готов да отстъпиш мястото си на някого, това показва, че ти го обичаш. Щом приеме твоето място, и той те обича. Това, което човек може да направи за едного, ще направи за всички. Бог е и в един човек, и в много хора, т. е. в единството, и в множествено. Под „единство“ разбираме многото в едното и едното в многото. В многото Бог се проявява единен. Колкото и да са различни проявите на любовта, всъщност те са единни.

Като се говори за отстъпки, някой казва: За нищо не давам мястото си. Питам: Какво ще правиш, ако на 7 - 8 метра от тебе падне бомба? Ще отстъпиш ли мястото си? Колко души биха останали на мястото си, ако близо до тях падне бомба? Един пътник слязъл в един голям хотел в Ню-Йорк. Понеже обичал да си поспива, всякога ставал късно. Една сутрин хотелът се запалил. Всички пътници се разбягали и напуснали хотела. Извикали и него, казали му, че хотелът гори. Той си помислил, че се шегуват, и промърморил: Оставете ме да си поспя. Пламъци обхванали хотела от всички страни. Като усетил дима, пътникът се стреснал, скочил от леглото, но било вече късно. Всички входове били обхванати от пламъци. Само един изход му оставал: да се качи на покрива и да вика за помощ. Как да му се помогне? Проснали едно голямо платнище, да се хвърли от покрива Ако скочи направо в платнището, ще бъде спасен. Но ако не може да улучи платнището, смърт го чака. Ето защо, когато ти казват да станеш, стани, не отлагай. Иначе, ще слизаш с парашут от покрива. Ако парашутът се отвори навреме, ще бъдеш спасен; ако не се отвори, ще платиш с живота си. На никого не желая да бъдете на покрива.

Каква идея се крие в тоя пример? Пътникът ще каже: Да бях станал по-рано. Сега и аз казвам: Да бях дошъл по-рано, но закъснях. - Какво трябва да правим с малкото време, което ни остава? - Да го ценим. Ако не ценим малкото време, не можем да ценим и многото време. Трябва да отидем на оня свят подготвени. Всички желаем да свършим работата на Господа. Ако отидем на оня свят, трябва да сме свършили работата за Господа. Невидимият свят се нуждае от добри работници, да свършат работата си. - Трябва да проповядваме на хората! - Това е лесна работа. Ако джобът ти е пълен с пари, ще го изпразниш. Няма по-лесна работа от тая, да раздадеш парите си на бедни. - По колко да давам? - На всички по равно. Ако не даваш по равно и справедливо, ще те критикуват. Неравенството е в човешкия порядък, а равенството - в Божествения. Бог дава еднакво светлина, въздух, вода и хляб на бедни и на богати, на праведни и на грешни. Разликата се заключава само в това, как се приемат и използват тия блага. Външно на всички хора е дадено еднакво, но вътрешно се използват различно. От Божия страна всичко е добро, но хората не възприемат нещата правилно.

Изпейте песента: „Аз ще се подмладя.“ Еднократното раждане е подмладяване, а двукратното - остаряване. Като се родиш един път, ти се подмладяваш. Като говориш за второ раждане, това показва, че си остарял. Когато майката и бащата се подмладяват, и децата се подмладяват. Подмладяването е вечен процес. Затова казваме, че вечното подмладяване е Божествен процес. Ето защо, майката никога не трябва да остарява. Тя трябва да има само едно дете. И детето трябва да бъде първо, а не изтърсак. Бог създаде само Адама, но Адам пожела второто дете. Той взе участие в създаването на Ева.

В една легенда от Талмуда се казва, че Адам пожелал да има другарка, да не е сам. Тая идея се реализирала вътрешно. Ева се проявила като тежест, която се сложила на гърба му. Понеже Ева била обърната с гърба си към Адама, той не виждал лицето й. Той гледал пред себе си, та не могли да се видят. Като разбрал тежестта на Адама, Бог прерязал връзката, и Ева се явила пред него лице срещу лице. Щом я видял, той се зарадвал и я запитал; Ти ли си, която носих на гърба си? Той я възлюбил и нарекъл своя другарка. Казвам: Когато двама души се обичат, стоят лице с лице един срещу друг; когато не се обичат, стоят гърбом. Като не разбирала мъчението на Адама, Ева го запитала: Няма ли човек, който да ме носи по-удобно? Обаче, още при първото виждане на Адама, Ева се влюбила и останала при него.

И тъй, докато хората са обърнати с гърбовете си, никога няма да се разберат и познаят. Щом се срещнат лице с лице, те ще се разберат. В Божествения свят хората се опознават, защото се срещат лице с лице. Любовта живее в Божествения свят. Докато са в човешкия свят, в света на промените, хората са обърнати с гърбовете си. Досега хората изучаваха гърбовете си и се познаваха в обърнато положение. Време е вече да се погледнат лице с лице и така да се опознаят.

9. Лекция от Учителя, държана на 1 декември, 1943 г. София. - Изгрев.

Малките работи

Общ Окултен клас , София, 1 Декември 1943г., (Сряда) 5:00ч.
Издателство: Жануа '98

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„Добрата молитва“

„Аз ще се подмладя“

Направихме упражнението за дишането с ръцете.

„Добър ден“

Защо някой път най-великите хора пропадат, а най-слабите се издигат? Сега всички имате идеята, че великото в света управлява. Но в живота това ли виждаме?

Туй, което знаем, и туй, което не знаем, и двете упражняват влияние. Туй, което знаем, упражнява толкоз влияние, колкото туй, което не знаем.

Имаме и такива процеси, които ни се виждат нищожни. Три пъти трябва да се яде на ден. Каква полза има от яденето? Направи един опит два-три дена да не ядеш, и виж тогава твоята мисъл, твоите чувства и твоята сила каква е. Не може и без ядене. Или вземете дишането. Опитай се половин минута да не дишаш, и да видиш какво ще стане.

После, много пъти се спъвате и казвате, не си струва човек да живее добре. Защо не си струва човек да живее добре? Понеже придобивките на доброто идат медлено[1], а придобивките на злото идат бързо. Туй е всичкото.

Ние се заблуждаваме. Не мислете, че хубавото ядене е доброто ядене. Сладко е, вкусно е, но е една примамка отвън. След като ядеш, след половин час става нарушение в твоя стомах, яденето не е добро. Не се заблуждавайте отвън.

Момите в България често правят седенки и лятно време от пъздер[2] и от съчки правят огън. Конопът бухне, загасне, не е нещо постоянно.

Вие искате някоя велика идея, която да ви въодушевява. В Божествения свят и малките, и големите идеи еднаква сила имат. То е перспектива. Нещата, които са близо, се виждат големи. Нещата, които са далече, се виждат, че са малки.

Във вас има два процеса. Като станете сутрин, нещо ви казва: „Що ми трябва да ходя на събрание, не мога ли един ден да прескоча? Какво съм придобил досега?“ Вие ще кажете: „Като съм ял толкова години, какво съм придобил?“ Много си придобил. Всичко, каквото имаш, е благодарение на яденето. Всичките твои мисли, твоите чувства, туй, което сега го имаш, се дължи на яденето, на пиенето и яденето.

После, ние искаме да бъдем добри, без да разбираме закона на любовта. Тепърва трябва да учите. Тази дума „любов“ е малко обезсолена - на български обезсолена, и в другите народи е обезсолена. Щом е обезсолена, трябва да се осоли малко. Под думата „сол“ вие разбирате нещо, което е соленичко, запаля, жажда ще имате. За да пият, ядат соленичко.

Соленето е закон на равновесие. Туй, което обича да хапе, и туй, което обича да рита, е солено. Защита е. Ако един вълк не може да хапе, той гладен ще остане. Ако един кон не знае да рита, всеки ще го язди. Рита- нето е намясто. Казвате: „Не струва да рита.“ Не ритай напразно. Като риташ, на света да риташ.

Какво значи ритане? Съвременният език е позлатен, няма съдържание. Някои думи имат две значения, три значения. Не го знаеш какво иска да каже.

Вземете два хубави тона: „ми“ и „ла.“ Като ги турите на български, значи „ми“ - измила нещо, и „ла“ - кучето лае. В музиката „ла“ има съдържание. Българинът туря нещо, което лае - свързано е е един глагол.

Двата тона като ги турите заедно, става „мила“, значи мила на сърцето. Зависи от интонацията как го изказвате. „Мила“ малко деликатно като го произнесете, какво показва? Това е беднотия на езика.

В английски, ако вземете буквата „А“ - има много произношения. Това е беднотия на езика. „А“ се произнася като „а“, като „и“, като „е“. В английския език турили са три-четири букви - нямат значение. Седят проформа - не се произнасят, трябва да ги пишеш.

Често ние в нашия език и в живота ни имаме такива букви наредени, които не влизат в работа. Ще ги пишеш. Ако не ги пишеш, за невежа минаваш. Професорът може да припадне, ако не напишеш една дума, както трябва. И във френския език се пишат ред букви, които нямат никакво съдържание.

Казвам, малките работи - туй, което не знаеш - е важно. Незнайното е важно. Туй, което ти не знаеш, другите го знаят. Хиляди неща, които ние не знаем, другите ги знаят. Следователно другите, които знаят нещата, те ни управляват. Ние винаги се подчиняваме за неща, които не знаем.

Някой път някой не знае какво нещо е доброто. Има едно добро - да се ръкуваш добре. Как ще се ръкуваш? Не само да се ръкуваш, но пет качества има. В ръкуването трябва да внесеш един Божествен елемент, в ръкуването трябва да внесеш благородство, в ръкува- нето трябва да внесеш справедливост, в ръкуването трябва да внесеш красота и в ръкуването трябва да внесеш обхода. Това е ръкуване.

Ти се ръкуваш, и нищо не внасяш. Казваш: „Той не знае да се ръкува.“ Хванеш за ръката, не ти харесва.

Лошо ли ще бъде, ако се ръкуваме, че внасяме всичките Божествени качества?

Някой път погледнеш някой човек, и не го гледаш, както трябва. Ако не знаеш как да гледаш човека, ще образуваш копие, с което ще прободеш.

Христа Го прободоха, защото не знаеха да гледат. Ако евреите знаеха какви бели ще им дойдат след две хиляди години, щяха да кажат: „Да си върви!“

Често ние сме евреи. Пожертваш една идея, която е дошла в живота ти. Цял живот ще те благославя. Отказваш се от една идея, която за хиляди години ще те благославя. Казваш: „Аз, ако я приема, ще стана за посмешище.“ Ти, като я отхвърлиш, ще станеш посмешище на хората.

Ти станеш сутрин и искаш да се молиш. Как трябва да се молиш? Тепърва има да се учим да се молим. Какво печели Господ от нашата молитва? Какво печеля аз, като дойде един просяк и подаде ръка да му дам нещо? Аз таман се занимавам с някоя велика идея, и той дошъл. Най-първо, просякът не е умен, той трябва да чака аз да довърша работата. Той турил своята работа на преден план и хлопа на вратата. Казва: „Аз съм гладувал един ден.“ Един ден гладувал - няма нищо. Малко хигиена за неговия стомах. Не е първият, който е гладувал. Да опита и той глада, за да оцени яденето.

Човек трябва да яде сладко. Не трябва да бързате да ядете. Не искам да се спирам върху процесите на яденето.

Кое в живота е най-важно? Казваш: „Туй е важно, онова е важно.“ Кое е най-важното? Най-важното кое е за гладния? Да се наяде. Да се наядем, но в този процес трябва да знаеш как да се наядеш. Може да седнеш и бързо да ядеш, след туй заболи те коремът. Не си сдъвкал добре храната. Работата, която трябваше да свършат зъбите, оставил си я на стомаха. Стомахът казва: „Тази работа не е за мен.“ - „Аз бързам!“ В какво бързаш? Търговецът бърза, че търговия има; ученикът бърза, че учение има; професорът бърза, понеже има длъжност, преподава. Ако професорът преподава, и не знае как? Не е само да кажеш една лекция.

Аз може да ви кажа, че слънцето е един милион и петстотин хиляди пъти по-голямо от земята. Какво ви интересува, че слънцето е един милион и петстотин хиляди пъти по-голямо? Имате едно цяло и една половина. Ако слънцето се намали, и ние ще се намалим. Ако слънцето се уголеми, и ние ще се уголемим.

В света съществува един процес. Ако унижиш бащата, и ти се унижаваш; ако подигаш бащата, и ти се подигаш. Ако се унижава майка ти, и ти се унижаваш; ако се подига майка ти, и ти се подигаш. Ако се подига брат ти, и ти се подигаш; ако се унижава брат ти, и ти се унижаваш.

Следователно хората, като не разбират, мислят: „Баща ми е остарял.“ Не говори така. Ако баща ти е остарял, и ти ще остарееш. Ако майка ти е остаряла, и ги ще остарееш. Ако майка ти е изветряла, и ти ще изветрееш. Каквото мислиш за другите, ще ти дойде до главата. Мислиш: „Този е глупак.“ И ти ще оглупееш. „Онзи е глупав.“ И ти ще станеш глупав.

За бъдеще се изисква една съвсем нова философия. Като седнеш при яденето, ще мислиш че е Божие благословение. Като че за пръв път ядеш - ще ядеш е всичката благодарност. Като ядеш, ще благодариш - на Господа е тази храна. Унижаваш яденето - унижаваш себе си. Подигаш яденето - подигаш себе си. Христос казва: „Който Ме яде, има живот.“ То е яденето в мислите, в чувствата, в твоята душа, което възприемаш.

Казвам, сега моралът е позлатен (на повърхността). Показва как се молят някои. Какво съдържание има такава молитва? Ако ви покажа хубаво шише, празно, може да е от злато, но златото за ядене не става. То е спомагателно средство. Обаче едно златно шише и един самун хляб, те се различават. Едно златно шише струва сто-двеста хиляди лева. Един самун хляб струва пет-десет лева. Хлябът в нас е хиляди пъти по-голям от златото. Златото обича да го обичаш. Не го ли обичаш, нищо не дава. В тебе не остава. Като дойде в тебе, мяза на разпусната мома. От твоя джоб - в който го вземат отива. Казва: „Мене ми е все едно.“ Някой път, като те обикне златото, то остава в джоба ти. Като те обикне, ти не може да го изкараш из джоба. Като го изпъдиш, пак влиза в джоба.

Докато парите излизат из нашия джоб, ние сме на кривия път. Туй, което отива от нас и не се връща, показва, че ние сме на кривия път. Онази тиня, която слезе и наводни някъде, каква полза принася? Грънчарят, като пече тази тиня, изважда нещо.

Казвам, сега малките работи имайте предвид. Вие виждате реалността в какво седи. Туй малкото, слабото в света знаете какво може да направи.

Вземете малките росни капчици на водата, знаете - всичките злини произтичат от тия росните капки. Ако някоя росна капка е накапала някъде по тебе и ти я тръснеш, тя за в бъдеще ще ти причини голямо зло. Трябва да я целунеш, да кажеш: „Миличка!“ Като капне, пак да я целунеш. Ако е на новата дреха, ти ще я тръснеш. За това тръскане тя ще те накаже. Буквално няма да го вземете. Безбройните милиарди капчици, като се съединят, образуват течения, наводнения, какво ли не. Завличат хората, къщите. Нали сте виждали големи порои. И цял потоп ще стане.

Когато хората станаха грешни, дойдоха малките капчици, събрани в едно, да накажат хората за греховете им, че не почитат малките капчици. Те казват: „Вашето благо ние го създадохме. Ако ние не работехме в тревите, в житното зърно... Ние работим, вие нищо не плащате.“ Признателност трябва.

Като дойде някой, казва, че някоя сестра прегърнала брата. Тази сестра, която прегръща брата, нищо не е направила. Ако не прегръща росните капки, които са невидими, тя не е научила закона. Това е користолюбие и търговия. Майката прегръща детето - това е търговия. Мисли, туй дете ще я спаси. Тя го направила кумир на себе си. Тя е създала един камък, издълбала го и коленичи и казва: „О, Ваале!“ Тя мисли, че туй дете ще я спаси. „Ти не знаеш - в туй дете е изпратен някой велик дух, да живее.“ Ако в туй тяло дойде един велик дух, ще остане ли? „Ще изпратя Духа Си.“ Ако Божият Дух не дойде да живее в нас, тогава? Ние ако не Му служим, както Той изисква, Той не седи дълго време.

Сега на земята се спъват и казват: „Той не ме обича.“ Тази росна капка, която е капнала, тя е единствената капчица, която те обича, от памтивека. Тя дойде на дрехата ти, ти я тръснеш. Аз гледам хората - тръскат дрехите си. Не казвайте: „Отърси се!“ Вали те дъжд, не търси дрехата си. Нека се попият капките вътре, не ги изпъждай. Видимо дошла една мисъл, много дребна някъде, не знаеш на кое място. Дошла мисълта в мозъка, не знаеш на кое място. Виждаш - тя се движи. Ти още не си я поканил, тя ходи, разхожда се в тебе. Ти не си поканил хубавата мисъл тъй, като гостенка да я поканиш, да й дадеш апартамент, една стаица, легло. Тя хлопа, ти гледаш и казваш: „Кога дойде, кога ще си ходиш?“

Един българин казва: „Чудни са съвременните хора!“ Той представяше евангелистите и православните попове. Казва: „Попът като дойде, поканим го, нагостим го. Проповедник като дойде, поканим го, нагостим го.“ Ние като идем при проповедника, проповедникът казва: „Кога дойдохте, кога ще си ходите?“ Като дойде попът, казваме: „Заповядайте, дядо попе.“ Ще го нагостим. Той, без да ни нагости, казва: „Кога дойде?“ - „Сега.“ - „Кога ще си ходиш?“ Все са заняти.“

Всеки човек, който не обича, е все занят. Всеки човек, който не обича, време няма. Той е все занят. Онзи, който обича, времето се продължава.

Попитали дявола, откъде той черпи своето богатство, как е забогатял. На едного само веднъж се е изпуснал да каже на ухото, на един негов избран ученик. Казва: „Ще ти кажа, но никому да не казваш. Когато някой реши да направи нещо, аз му внушавам: „Нямам.“ Някой дойде, казва: „Дай ми пари назаем.“ Казвам: „Нямам.“ Аз вземам парите, аз вземам хляба, всичко, което има, аз вземам, аз събирам. Тъй, казва, да не правиш.

Вие като дойдете, казвате: „Туй нямам, онова нямам.“ Всеки казва: „Той не е добър.“ Не си давайте мнението. Не по буквата на нещата. Не си давайте мнението.

Вие имате характер, придобит от вашите деди. Казвате: „Нямам това.“ Един професор казва на един свещеник: „Не знаеш да пееш църковните песни.“ - „Аз не ги пея, понеже сте ги разкривили. Не искам да ги пея криво. Тъй не се пее, както вие пеете. Някои работи много ги продължавате, много ги извъртате. И- то като го турите, увъртате го. И-то е добро, много добро, но вие добре не постъпвате.“ - „Че как трябва да се пее?“

Там е, казвам, как трябва да се пее? Каквато философия да ви казвам, аз трябва да ви попея. Аз зная един свещеник - идете да го слушате. Кой е? Идете него да слушате, мене друг път ще слушате. Идете да слушате еди-кой си свещеник, да видите как се пее. Какво ще ида да го слушам, и той пее като мене? Не, този е особен поп, идете него да слушате.

Българите, като идат в църква, не обичат да стоят мирно. Все си приказват, краката си вдигат, разговарят се кокошката колко снесла, патиците колко снесли, как насадили кокошката, воловете как са, нивите изорани ли са. Този свещеник като запее, всички мълчат - ни за яйца, ни за волове, ни за говеда говорят, мълчат. Друг свещеник ще кряска, ще ги хока. Той като запее, всичко се заковава. Не че се заковава, но го слуша. Той запее, погледне ги, казва: „Всички ще ме слушате, аз пея.“ Вие тъй ще правите. В тази църква аз виждах и жени, и мъже да пеят хубаво. Като излязат от църквата, тананикат като попа. Целия ден прави нещо и пее, мъчи се да пее, каквото попът е пял. Пере и пее, както попът е пял.

Казвам, ние трябва да бъдем една хубаво написана книга, че който ни вземе да ни чете, да прочете нещо хубаво. Ако нас ни отворят да ни четат, ползата седи в това, да четат, каквото Господ е писал. Аз съм една книга, написана от Господа, този да ме чете, онзи да ме чете. Всеки да чете онова, което Господ е писал и да го приложи. Туй, което е благо, полезно е за мене и за него.

Искам да се освободите от дрязгите на сегашния век. Бутнеш в джоба, пари нямаш, притесниш се. Туриш ръката си, гледаш, изскочила. Гледаш се в огледалото, не ти се харесва нещо. Погледнеш дрехата - туй няма, онова няма, обущата скъсани. Ти казваш: „Докога този живот?“ Нали сте били в къща, дето майката обича децата. Там, дето майката обича децата, децата са хубаво облечени. Дето има любов, в джоба беднотия няма. Всичко може да възприемеш.

Аз съм наблюдавал - там, дето има най-малката любов, Господ благославя. Там, дето отсъства Божията любов, благословението го няма, там е пустота. Законът е все същият. Земята, когато се отказва от любовта, да дава живот, да бъде щедра, остава пуста, песъчлива. Онази, в която се зароди желанието да изпълнява волята Божия, да се жертва, Бог я благославя.

Казвам, да имате в себе си онова вътрешно общение, да слушате гласа на Бога. Да чувствате, че Бог е доволен от вас.

Аз ще ви кажа какво е доволство. Когато небето е ясно и слънцето ме грее, това показва, че слънцето ме обича. То се поставя да ме грее, то е любов. Забелязал съм - стане промяна в мене, ако се изменят чувствата ми към Бога, и в пространството става промяна, явяват се облаци, мъгла, замъгляват слънцето, лишат ме от светлината.

Ние с нашите неразположения, с нашите неправилни мисли, с нашите постъпки образуваме цели облаци, които запушват Божественото слънце. Тогава необходимата енергия, която е за нас, те я поглъщат.

Сега, може да се яви във вас мисълта, дали това е така. Опитайте. Аз ви говоря това, което съм опитал, с което съм направил най-малките промени, които стават. Щом се измени сърцето, и небето се прояснява. Това става в един малък периметър, дето съм аз.

Вие седите и казвате: „Като идем в оня свят.“ Оставете се от това, като идете в оня свят. Вие сте в оня свят. Вие се учите. От туй учение, което придобивате, ще зависи как ще ви приемат в другия свят. Като свършите училището тук, ще идете в другия свят. Във външния живот туй, което сте научили, ще бъдете полезни работници.

Сега, какво ще учите в оня свят. Вие не сте приготвени. „Отивам да ви приготвя място“, казва Христос.

Вие трябва да се приготвите. Ще идеш в оня свят и какво ще вършиш? В оня свят три дни те държат гостенин, както бедуините. Те казват: „Три дни ще бъдеш гостенин.“ После те питат: „Ще седиш ли още?“ - „Ще седя.“ Тогава ще ти дадат работа - някой кон да гледаш, някоя крава, на работа си вече. Казват: „Какво може да вършиш?“ Вие мислите, че като идете в оня свят, ще се освободите от всичките тревоги на земята. То е погрешно схващане.

Смисълът на живота седи в онези прекрасните работи, които свършваме - доброто, което направим; любовта, която показваме; знанието, което показваме; свободата, която показваме. Колко хиляди работи има!

Знаеш езикът колко трябва да се облагороди.

За в бъдеще художниците трябва да дойдат да рисуват човешкия език. Езикът не е много красив, формата не е много красива. Трябва да се работи върху езика, да стане красив. Да стане малко гърлото хубаво. Някой говори дебело, някой говори тънко. Едно куче, което лае, мечката, онзи лъв, който реве - трябва да се измени. Всичките хора както мислят, както чувстват, и езикът става такъв.

Ние сега очакваме да идем в духовния свят. Представете си, че вие се молите на Бога. Христос чука. Ще кажеш: „Почакай, защо се моля на Господа?“ Напуснеш молитвата. Твоята молива никъде няма да иде. Ти си намерил изкуствено слънце и на него се молиш. Като изгрее това слънце, престани да се молиш на другото, иди да го посрещнеш. Може да ви кажа, че през слънчевите лъчи Бог ни гледа. Като гледа, Той вижда, ние седим и съзерцаваме в един свят никъде незнаен.

Някой път мязаме на младата мома. Като видяла момъка, съзерцава го, турила го в ума си. Как го съзерцава? Често някоя мома дойде и казва: „Той е много добър.“ Аз зная какъв му е характерът. Казвам: „Радвам се, че си намерила много добър момък.“ Мине се една-две години, казва: „Излъгала съм се, не е такъв.“ Че как така? Доброто, то е извън. Той е добър - добър, че не се проявява. Виновата е тя, не е той.

При Веслей[3], един английски реформатор, отива един негов ученик и казва: „Учителю, намерих една добра сестра. Да се оженя ли за нея?“ Той му казва: „Тя е много добра и с Христа може да живее, но не и с тебе. Христос знае как да се обхожда с тази сестра. Ти не знаеш как да се обхождаш.“

Тепърва хората има да се учим. Не е лесна работа да се обхождаш с хората. Да се обхождаш с един търговец, да се обхождаш с един учител, те са изключителни случаи, ти си заинтересован. Да имаш отношение към всичко в природата, то е труден въпрос. Ти се молиш, чудиш се как Господ да не обръща внимание на тебе. Често Господ ти хлопа да направиш нещо, ти се потриваш. Каквото ти правиш, Той го прави. Той ще хлопа, хлопа, ти казваш: „Чакай!“ Ти идеш, и ти хлопаш, и Той ти казва: „Чакай!“

Привеждал съм този пример между един богаташ и един поет. Един ден поетът отива при богаташа да го търси, имал нужда пари да поиска от него. Хлопа на вратата му. Той казва на слугата си: „Кажете му, че ме няма.“ Той чува това. Слугата казва: „Няма го господаря.“ Той се върнал. След няколко време дошъл богаташът. Имал нужда от поета, отива да го търси. Поетът излиза и му казва: „Няма го тука.“ - „Как да го няма, нали те виждам?“ - „Аз на твоя слуга повярвах, че те няма, ти на мене не вярваш ли, че ме няма? Тук съм, но за тебе ме няма.“

Освободете се от старите идеи. По какво се отличават младите от старите? Децата лесно поправят погрешките. Старите мъчно ги поправят. Детето е подвижно - като падне, стане; покажат му един орех, скочи. На стария показват орех, но той седи. Не трябва да се изгубва тази пластичност на човека. Вие седите и казвате: „Остарях!“ В какво си остарял? Под старост разбирате ли да си поумнял? Казвате: „Станах възрастен.“ Какво разбирате под думата „възрастен“? „Готвим се за другия свят.“ Разбирате ли какво нещо е другият свят? „Сега ще умрем.“ Разбирате ли какво нещо е умирането?

Няма по-хубаво нещо от умирането, ако знаеш какво е. Няма постижение, ако не знаеш как да умираш. Няма по-леко нещо, когато човек е дошъл да се откаже от всичкото богатство. Няма по-страшно нещо да му вземат богатството.

Някой път човек, когато умира, хърка. Той не иска да излезе. Влезли са същества, искат да вземат нещо, влязат сто, двеста, триста, четиристотин, петстотин, искат да вземат. Най-после, дойдат, ограбят го.

Смъртта не е нищо друго, освен Господ те е оставил на произвола на множеството. Казва: „Оберете го!“ Като дойдат, оберат го. То е смъртта. Този задигне, онзи задигне. Ти викаш, викаш.

Ние мязаме на онези малки деца - запушват малък бент, турят, воденичка правят. Водата се издига, издига, докато дойде до едно място, бентът не може да издържи. Колкото и да дигаме този бент от тиня, не може да издържи.

Да не си туряме нови правила. Правило е - когато дойде росната капка, целуни я, погали я. Ти тръскаш, и благословението в салона остава. Всяка хубава мисъл - отдавайте й почитание. Тя е свещена мисъл. Най-дребното чувство - дайте му почитание. Най-малката постъпка - отдавайте й почитание. Хубаво нещо има. Някое листо - взел го някой. Гледам, някое дете вземе листа, носи го в джоба си. Туй дете носи този лист, той е от Божествената книга. Турило го в джоба. Казвам, туй дете човек ще стане. Друго дете вземе, накъса го. Няма да стане човек. Онова дете, което взема листа и го туря в джоба, умно дете е. Някое погледа го, погледа го - тежко ли е, или леко. Като усети, че е леко, хвърли го настрана.

Вие - не че сте лоши. Вие сте отлагали. Даровити сте, но сте отлагали. Де е вашата душа, вашият ум, вашето сърце? Те са като цигулката. Вие имате много хубава цигулка, лък, но сте затворили цигулката и лъка, не свирите. Само ги показвате на този и онзи. На този ваш приятел разправяте историята на цигулката - откъде е взета, кой я е направил, но вие не свирите. Казвам: „Я ми кажи някое хубаво парче.“ Да се научите да свирите!

Сега, ако рече някой да пее, вие не сте свободни. Ако стане някоя сестра да пее, ще кажете: „Някоя по- млада да пее.“ Старата сестра като стара да не става и младата мома като [млада] да не става да пее. Каква трябва да бъде? Тя трябва да има любов за пеенето. То е извън младия и стария, нищо не значи. Те са наименования. В дадения случай изворът е извор, той трябва да тече. Пеенето е един Божествен поток. Този извор тече. Не спирай водата, нека да тече. Той е един извор, който има потенциал в себе си и кинетика. Не искай да изтечеш изведнъж, да се покажеш, че много знаеш.

Колко даровити музиканти не съм срещал! Аз не ходя да изследвам всичко това, но забелязвам, че те нямат постоянство, нямат любов към музиката. Музика не съм учил много, но имам любов към музиката. Обича ме музиката и ми се е разкрила. Като дойдат музикални гении, слушал съм ги. Някое дете пее, слушам. Не е било в живота някоя мома да пее, аз да не се спра да я слушам. Най-малко половин минута ще послушам, каквато и да е важна работата.

Хубавото пеене, който и да пее, млад или стар, някое птиче ли пее, спри се! Някое говедо мучи - слушам. В звука има нещо. Някое куче лае музикално, спра се. Навсякъде, във всичките проявления музиката съм я слушал.

Казвате: „Той не знае да пее.“ Така съм упражнил своето ухо. Казвате: „Губил си времето.“ Не съм си губил времето.

Казвам, спирайте се за всяко добро. Прави някой добро - спрете се да го видите. Цъфнал някой цвят - музика има. Един плод зрее - музика има. Слънцето изгрява - музика има. Някой път небето е нажалено, навсякъде съществува музика.

Всичко онова, в което Бог се проявява, обръщайте внимание. Възпитава се човек. Вие седите и казвате: „Остави за бъдеще, като се преродим на земята.“ Ти сега си се преродил, нищо не си научил. Каква е възможността за бъдеще, че ще се родиш по-добре? Ако за бъдеще се родиш по-зле?

Днешният ден е най-добрият ден. Бъдещият ден ще бъде по-добър, третият - още по-добър, във възходяща степен като нотите.

Трептенията на нотите се увеличават, колкото се отива нагоре. Доброто върви по същия начин. Започнеш един основен тон, една идея, втори, трети, четвърти, пети, постепенно в идеята ще се превърне. „До“, „ре“ ще пееш. После ще прескачаш по един тон: „до“, „ми“ ще пееш, „ре“, „фа“; „ми“, „сол“. После ще започнеш през два, два потенциала ще имаш, ще образуваш кварта. Според мене трябва да разбирате закона на терцата. Тя е е един потенциал. Тази нота, която е между двете ноти, мълчи. Тя е най-важна - най-мощната сила дава. Между „до“ и „ми“ най-мощно е „ре“. Ако двама души приятели имат приятел, който мълчи, той е основата. Без него те нищо не могат да свършат.

Терцата значи, че двама души не могат да се обичат. Ако вашата обич се дължи на секундата, тя е без потенциал. Най-силното приятелство един потенциал трябва да има. На „до“ и „ми“ „ре“ е потенциалът. Приятелят е вътрешна съединителна нишка между две живи същества, това е „ре“.

Казвам, ако вие не може да оценявате онези, които ви подкрепят отвътре... Вие показвате внимание на онези хора, които са показали своето добро. Онези неща, които не са проявени, те са мощните в света. Непроявеният капитал е мощен, проявеният е проявил силата си.

Сегашните хора, които водят войната, те са проявени. Какво ще се добие от войната? Непроявените мислят по кой начин да се свърши войната, как трябва да се живее за в бъдеще. Съзнават, че направиха една погрешка. Сега търсят начин, как да се поправи.

Често и ние трябва да търсим един начин, как да поправим една погрешка. Направил си една погрешка, поправи я. Да допуснем, че си обидил един човек. Кажете ми една малка обида, която може да нанесеш. Аз ще ви кажа: „Не яж.“ Не яж в дадения случай. Защото си болен, не яж. Едно добро е. Но един здрав човек е работил на нивата и ти казваш: „Не яж!“ Че как тъй? Ти знаеш, че казваш обида. Този човек е работил - не яж! Готово ядене има за него. Тогава ти си го обидил. Той казва: „Обиди ме. Каза ми да не ям. Че аз съм работил! Откъде ще взема сила?“ Ще кажете: „Братко, извинете ме. Аз погрешка имам. Яж! Има хубаво ядене за тебе.“ Ето как се поправя погрешката.

Не са големи погрешките в света, малки са. Малките погрешки много лесно може да ги поправим. Ще кажете: „Яж! Господ е приготвил хубаво ядене.“ Станете да услужите. Образува се вътрешна връзка.

Сега вие имате такива идеи като Ева. Тя ходила из рая да изучава. Много учена била по ботаника, ходила да изучава всичките растения. Един ден гледа дървото на познанието добро и зло и казва: „Господ за туй дърво беше говорил на Адама. Види се, има някакво добро.“ Дяволът вижда, взема повод, вижда слабостта. Казва: „Много си учена, много интелигентна. Познания имаш. Знаете какво се крие в туй дърво.“ Казва: „Който яде от този плод, на божество става. Всичко може - цял свят и вселени да създава.“

Тя е погрешна идея. В света само Един има, Който създава. Той е Бог. Тогава, ако ние искаме да създадем един свят, трябва да станем едно с Бога. Вън от Бога, като божество, да създадем една вселена, то е заблуждение. Ние сами се заблуждаваме. Христос казва: „Излязох от Отца. Дойдох в света, за да извърша волята на Бога. Оставям света и се връщам при Отца, да Му кажа какво съм свършил.“ Излизаме от Бога, дойдохме в света да извършим волята Му. Пак ще се върнем при Бога, за да разправяме какво сме свършили.

Сега не вземайте буквално: „Ние живеем и се движим в Господа.“ Ние живеем и се движим в любовта. Искаме само да се ползваме от нея, да бъдем големи хора. Да се ползваш, да бъдеш и най-малък, и най-голям едновременно.

Две неща да знаеш в любовта - да бъдеш най- малък и най-голям. Едновременно да не са. Когато си най-малък, най-малък да станеш; когато си най-голям, най-голям да станеш. Ще опиташ благата, че в най-малкото всичко ще правиш. Никой няма да те вижда. Като станеш най-голям, всички ще те виждат и всички ще те ползват. Еднакво действа любовта в най-малките и в най-големите.

Сега как бихте произнесли новата любов, как бихте я кръстили? Много лесна работа.

Представете, десет години сме седели на един стол като господар, заповядвали сме на хората. Като обикнете някого, казвате: „Заповядайте на този стол. Аз ще отида да работя.“ То е любовта. Щом си готов да вземеш мястото на един човек, ти го обичаш. Щом не си готов да станеш от своя стол, ти не го обичаш. Отгде да го зная?

И в множеството е Бог, и в единството е Бог. Единство значи много в едното - многото в едното и едното в многото. В многото хора Бог се проявява Единен. В най-малките работи Той се проявява. Някой път безбройните начини на любовта се проявяват в едно.

Нас ни трябват примери. Вие казвате: „Мястото не го напущам.“ Мястото не го напущаш, но ако се пусне една голяма бомба на седем-осем метра, ще напуснете мястото. Не зная колко души от вас биха останали.

Аз съм привеждал един пример за един пътник, който обичал да си поспива. В града Ню Йорк, в един хотел спи. Събуждат го и му казват да става - хотелът гори. „Оставете ме, нека гори хотелът!“ Иска да си от- спи. По едно време гледат, качил се на покрива, вика да го снемат. Запалил се хотелът, всичките входове запушени, не може да слезе. Какво става? Турят големи платнища и отгоре се хвърля. Ако скочи в платнищата - добре; ако не скочи в платнищата - всичко отиде. Казвам: „Стани!“ - „Нека да се отспя.“ Горе от покрива ти ще свършиш по-лошо, ще скачаш с парашут. Ако се отвори парашутът, ще свършиш добре; ако не се отвори, ще свършиш зле.

Сега, не желая да бъдете на покрива. Още като те събудят, стани, да не ходиш на покрива. Опасна работа е. Гледам идеята, казвате: „Да бъде малко по-рано!“

И аз казвам, да бях дошъл малко по-рано. Сега съм закъснял. И вие сте закъснели, и аз закъснях да дойда. Какво трябва да правим? Малкото време, което ни остава, какво трябва да правим? Ако не знаем да ценим малкото време, не знаем да ценим и голямото време.

Не трябва да идем в другия свят неподготвени. Всички желаете да свършим работата на Господа, тъй както я разбираме. Като се върнем, да се върнем, когато сме свършили работата. Казва: „Да замина за другия свят.“ Замини за другия свят, когато свършиш работата! Сега светът се нуждае да свършим една работа. Невидимият свят не се нуждае от нас. Невидимият свят се нуждае от добри работници на земята, да свършим добре работата.

Какво трябва да проповядваме? Лесно е да се проповядва. Да се проповядва е много лесна работа. Ако джобът ти е пълен с пари, каква мъчнотия има да раздаваш тия пари? Да кажем, пълен е със звонкови турски лири - джобът е пълен с двеста-триста. Като изваждаш по една, даваш. Казваш: „Колко да ти дам?“ Една, една - на всичките, отдето си минал, по една си дал. Казват: „Щедър човек, все по една златна монета.“ Щедър е, никой няма да каже нито една лоша дума.

Ние мислим, че сме излезли от Бога, искаме да се върнем. Намирам, че е много умно да се не връщаме, докато не свършим работата. Като свършим работата, ще се върнем.

Някой път преждевременно искат да ни изпратят в другия свят. Някой път искат да ни задържат в този свят, да останем повече, отколкото трябва. Ако откъснем един плод, преди да е узрял, правим една погрешка. Ако го оставим да презрее, правим друга погрешка.

Да откъснем плода точно когато е узрял. То е най- хубавото.

Та казвам, сега се спрете върху идеята - всичко онова, което е потребно, задръжте го. Онова, което не е потребно, оставете го настрана.

Да ме разберете добре. Туриш раница от четирийсет кила. Тебе ти трябва най-много десет килограма. И то е много даже. Трийсет килограма снеми от гърба си, не ти трябват. Има кой да носи, ти или той, все същото. Ако е за мене по-леко, за друг - по-тежко. Еднаква мярка.

Мисли за другите, както за себе си, нищо повече. Никога не претоваряй нито ума, нито сърцето, нито душата си. Никога не туряй повече товар. Не оставяй и раницата си съвсем празна. И то е погрешно. Яж умерено и благодари на Бога. Дишай умерено и после - не роптай.

Казваш: „Таман днес е облачно, ветровито времето.“ Виж хубавото във вятъра, виж хубавото в облаците. Във всичко в света, което съществува, виж хубавото.

Онази дисхармония, която ти усещаш, тя се дължи на хората. Туй, което виждаш в природата, то е отражение на хората. Когато хората са в дисхармонично състояние, атмосферата е натегната. Когато са в хармонично състояние, природата е весела. Природата отразява нашия живот.

Идете на едно място, дето хората са добри в църквата. От хиляди години има църкви, където хората се лекуват. Благодарение на онази сила, която излиза от онези, които се молиха, напити са стените. Тази енергия лечебно действа. В някои църкви няма тази лечебна сила. Хората не са се молили така, малко лечебна сила има.

Всяко тяло, в което живее духът, който се е молил, е мощно.

Сега имате нужда от спокойствие. Вие казвате: „Дали днес ще има бомбардировка?“ Дойде някой, има да му плащаме. Той е извадил изпълнителен лист. Казвам сладко на човека: „Отложи!“ Казвам, всичко в света може да се отложи. То не е така, казват, закон е. Когато сме в закона на безлюбието, законът е строг. Няма по- строг закон. Когато сме в любовта, няма по-меко нещо от закона. В любовта законът е толкова мек, че на всичко става. В безлюбието законът е строг, няма отстъпчивост. Едното и другото е право. В безлюбието законът е строг, в любовта законът е мек. Защото любовта сама по себе си е закон. Затуй трябва да живеем в любовта, в най-малкият закон, чрез който всичко може да стане. Само с това човек става безсретен. Без любов, онзи живот, който търсим, няма да дойде.

„Аз съм пътят, истината и животът.“ Три неща има. В тази любов Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Или казва: „Аз съм онази Божествена любов, която показва пътя, истината и живота на хората,“

Сега не трябва да се откажете. Запример вие искате да напуснете сегашния живот. Ти като слуга ще хванеш любовта и от нея ще излезеш като слуга. Не да напуснеш живота и да кажеш: „Аз вече не слугувам.“ Ти досега си слугувал на хората без любов и какво ли не си турил на гърба на господаря, че той е такъв.“

Сега, като се обърне тази любов, постоянно да му се реваншираш. Да каже: „Много бил добър човек. Аз не съм го разбирал. Виждам какви хубави качества имал. Не зная какво става с моя слуга. Беше упорит, своенравен. Сега започнах да го обичам.“ Едно време хукаше, сега говори мекичко. Меко говори господарят - любовта е дошла.

Добре работи слугата, защото любовта е дошла.

Ако в джоба имаш по двайсет лева, после имаш по петдесет, по сто, по петстотин, по хиляда лева, и на едни даваш по двайсет, на други - по петдесет, на други - по сто, като се съберат, ще има да критикуват. То е човешки порядък. Божественото е еднакво. Имаме същия порядък.

Бог ни е дал - и на праведни, и на грешници - еднакъв въздух да дишаме, светлина да приемаме, както Той я приема. Разликата седи как аз я приемам и как я употребявам.

Вътрешният порядък се различава - външно имаме еднакви условия. От Божия страна всичко е добро, само от наша страна, ние не възприемаме нещата тъй, както трябва.

Я изпейте „Аз ще се подмладя“.

Еднократното раждане е подмладяване, двукратното е остаряване. Аз ще се подмладя, както майка ми се е подмладила. Както баща ми се е подмладил, аз ще се подмладя. Когато баща ми остарее, и аз остарявам, когато майка ми остарее, и аз остарявам. Ние разбираме - подмладяването един вечен процес. Вечното подмладяване е в Божествения процес. Майка ти млада трябва да бъде, не стара. Едно дете да роди - да не бъдеш изтърсак. Първото дете трябва да си ти, което е родила.

Най-първо, Бог създаде Адама. Адам искаше второто, Адам взема участие. В Талмуда има един мит, че Адам недоволен в рая бил, че е самичък. Тази идея се обърнала. Като мислил, че той има другарка като себе си, тя се качила на гърба му. Започнал да усеща, че има тежест на гърба си. Понеже тя била обърната с гърба към него, той гледал на една страна, тя - на противната. Той я носил, не може да я види. Наведе се, пак не може да я види. Тя гледала пред себе си, и той гледал пред себе си. Господ я отрязал. Адам казва: „А, ти си, дето беше на гърба ми!“ Анекдот е това. Защото двама души, които не се обичат, обръщат гърбовете си; двама, които се обичат, се гледат лице в лице. Ева, която не разбрала, казва: „Нямаше ли някой да ме носи по-добре?“ Като го видяла, харесала го.

Казвам, когато ние се видим лице с лице, да се разпознаем. Обърнати са два противоположни свята. Щом се влезе в Божествения свят, ние сме лице с лице, виждаме се. В Божествения свят хората се опознават.

Казвам, любовта е в Божествения свят. В човешкия свят са промените, които стават. Те показват, че са гръб с гръб. Гръб с гръб се познават в човешкия свят, лице в лице не се познават.

В Божествения свят лице с лице се опознават.

Сега, понеже гърба го опознахте, сега остава лицето да се опознае.

Сега остава хората лице в лице да се опознаят.

„Отче наш“

Прочетете стотната страница от Рилските беседи.

Прочете се.

Девета лекция на Общия окултен клас

1 декември 1943 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев

-----------------------------------------------------------------------

[1] медлено - (рус.) Бавно.

[2] пъздер - нар. Кълчища, клечки, смет. Изсушени части от стръкове на растения.

[3] Веслей - Джон Уесли (1703 - 1791), английски протестантски реформатор.