Бъди верен
Издателство: Аск-93
Няколко стиха от 20-та глава на Йоана.
Нашият век е век на реалното. Реалистичния век няма да го нарека материалистичен, понеже го свързват с думата безверие. Понеже думата безверие не съществува в света. Тя е псевдоним. Някой не вярва. Той не вярва в едно, но вярва в друго. Бих желал да срещна някой човек съвършен безверник. Този век не е на безверие, но е реалистичен век. Понеже е реалистичен век, костеливи орехи има, като ги чоплиш със зъбите, ще си повредиш зъбите, трябва чук. Много деца повреждат зъбите си с чупене на лешници. Кой въпрос е много лесен? Казват някои: Откровение имаме. Откровение на един гениален човек разбирам, но един обикновен човек никакво откровение не може да има. Ако откровението може да се даде на обикновените хора, до сега светът щеше да цъфне. Но на гениалните, на талантливите хора ще дадат. Талантливите и обикновените до като ги убедят в туй, минава се време. Сега има едно положение, което трябва да знаете: Как да гледате на света. Сега на вас ви трябва почивка. Всички сте турени като на парила. Тия парила може би, вие да сте ги създали. Тия парила може и другите да са ги създали. Но ще ви преведа един български анекдот. Не е много поетичен, но е изразителен. То седи в следното: Някой селянин се оженил за една селянка, и тя му забранявала да яде яйца. Казва: Яйца няма да ядеш, само ако ти позволя. Без мое позволение нито едно яйце няма да изядеш! Не зная, може би от Великден на Великден му е давала. Анекдотът е следният: Един ден тя умряла, дошла една болест, припаднала и умряла. Той като видял, казва: Отървах се вече. Не плача заради нея, но взел човекът 4-5 яйца, заровил ги в огъня и казва: Сега не може да ми заповядваш! Чули съседите, че се е поминала жена му и 4-5 дошли да го посетят. Като чул да се тропа, той извадил набързо яйцата и ги сложил в пазвата. Забравил за момент, че жена му умряла и помислил, че ще има скандал. Те започнали да го окайват и казват: Голям огън гори на тази къща. - Много голям е, но този, дето гори /показва сърцето/, е по-голям. Виж, казват, колко обичал жена си! Не, че обича жена си, но яйцата го горят. Ние, съвременните хора, страдаме от нашите яйца, от печените яйца. Създаде се една мисъл, създаде се едно чувство, създаде се една постъпка, които не може да се организират.
Да дойдем до основните работи. Физическият свят е твърд. Материята, от която е създаден, е твърда и се дели до безкрайност. Духовният свят е жидък, на вода мяза, воден е. Умственият свят е въздухообразен. Божественият свят и той е твърд, но той е неделим. От него се образува голямото тяло, от физическия свят се образуват малките тела. Има едно подобие. Когато идваш да създадеш едно нещо голямо, трябва да се хванеш за Божествения свят. Когато искаш да създадеш едно малко нещо, трябва да се хванеш за човешкия свят. Хората когато създават малки работи, хващат се за Божественото; когато създават големите - хващат се за човешкото - не върви работата. Ако човек не разбира вътрешния смисъл на света, ако той не разбира своите чувства, ако няма ясна представа за чувствата, за постъпките и за своите мисли, мъчно може да се справи със света. Той мисли. Всеки мисли, че е най-важното нещо. Ако попитате един комар, той мисли, че е най-важното нещо. Като комара няма друго такова същество. Жабата мисли, че като нея няма друго същество. Ами вярно е, че няма. Не че светът е създаден само за комаря, то е въпрос. Светът да е създаден само за жабата, то е въпрос. Трябва да имаме една ясна представа. Не само теоретически нещо да го помислим, трябва да го почувствуваме и още трябва да го направим. Не само трябва да го направим, но има едно състояние, трябва да го опитаме. Аз вземам опита като една проверка. Има неща, които могат да се проверят. За пример, как определят учените хора с каква бързина се движи светлината? Или как далечните слънца от земята, по какъв начин измерват? С аршин ли? Макар, че не може да идат на слънцето, знаят какви елементи има. После определят температурата му. Има други работи, които не знаят. Не че не знаят, но не искат да кажат, понеже ние разглеждаме света от чисто земно гледище, според законите на земята. Целият физически свят стои в едно безкрайно разнообразие на живота при разни състояния. Животът може да се яви при 37 градуса, при сто градуса, при 125, при 250 градуса, при 1000, при 2000, при 100 000 и при няколко милиона градуса. Сега ние само от нашето гледище на земята мислим. Тук на земята е така. Ами, че как мислите? В Библията се казва: „Бог създаде небето и земята, и земята била неустроена и пуста и Дух Божи се носел на повърхността на земята“. Голяма температура имаше в този Дух. Имаше живот. Той се носеше по повърхността на земята. Сега всички вие имате един свят неустроен във вас. За пример по това се отличава небето. Небето е устроено. В началото Бог създаде небето и земята и земята беше неустроена. Светът се създава всеки ден. Той се създава разумно. Небето е създадено. То носи разумния идеал в света. От там се вземат всичките форми. Казвам: Всеки един трябва да работи, да пресъздаде себе си. То е задачата на земята. Ако дойде един художник, той няма да се роди със своята гениалност. Той се ражда с всичките възможности. Постепенно като работи, той става виртуоз в тази област, да рисува. Така става с музикантите, така става с писателите, така става с онези, които говорят или работят. Религиозните хора казват: От Духа ще дойде! От Духа ще дойде, но Бог иска работа. Не може да дойде така. Аз не го помня. Че ти не го помниш. Много религиозни хора мислят, че като не помнят, забравили го. Не трябва да го забравяш. Някои неща, които са важни защо ще ги забравяш? Ако забравиш как да си обуваш обущата, какво ще бъде? Ако забравиш как да се качиш на един кон, или как да се качиш на някоя каруца или ако забравиш от къде да влезеш в къщата, идеш от там дето няма врата, искаш да влезеш, търсиш нова врата.
В човека има вродено едно тщеславие и гордост. Човек мисли, че много знае. Да ви приведа един анекдот. Трябва да се пазите. Той не е поетичен, но обяснява. Една доста интелигентна селянка не знаяла как да готви. Отива в съседите и пита: Вие как варите боба? - Туряме го във водата и като стоплим първата вода, хвърляме я. Втората не я хвърляме. - И ние така го варим. Пита, житото как го варите. Казват ѝ. - И ние така го правим. Казва: Баницата как я правите? - Казват ѝ как. - Тя казва: И ние така. Един ден съседката искала да я изпита колко знае и когато тя дошла да ги пита как те готвят охлювите, тя казва: Туряме ги в чутурата, начукаме ги, начукаме ги хубаво, туряме ги в тенджерата, туряме ориза отгоре. - И ние, казва, така ги правим. Това е човекът, който не знае. Така не се говори. Има един анекдот, ще го оставим него. Нас ни е потребно едно знание, което да ни освободи от тежестите, които имаме. Съвременните хора имат големи тежести. Има неща неверни, празни. Четеш едно съчинение, писал някой, всичко това те смущава. Писал друго нещо. Той доказва. Все неверни работи от всякъде. Смущаваш се. Трябва човек да проверява нещата. Често има преувеличение. У българина чувството на преувеличение е силно развито. Харесвам това чувство на българина. Не казва нещата както са, той ги преувеличава. За пример, в практическо отношение някой казва толкова свят много - 20 000, а то едва 1000 души има. Друг казва: Като отиде на някой събор свят, свят, яйце да хвърлиш няма къде да падне. Събрали се 1000 души и яйце нямало къде да падне. - Преувеличение. Само в едно нещо той не преувеличава. Като го попиташ колко даде нивата, няма да преувеличи. Казва: Едва ще прекараме. Там няма увеличение. Като е за друго много увеличава. Казва: Учен човек е, звездите снема от горе. Щом дойде до там, трезвен е вече, разсъждава. Много знае. Та казвам: Сега ако вземеш един човек, който много те обича, преувеличава работата. Ако ще ти даде мнението си за някой човек, когото обича, казва: Този човек е ангел, той е добър, добър! Да ви приведа един анекдот, колко са добри хората. В едно богато семейство през постите заклали един паток. Идва един гост, скрили патока в една голяма тенджера, турили коприва да ядат. Поседял гостът, мирише му. Питат го: Кога ще си ходиш? - Утре рано. Казват: По-добре тъй, времето ще се развали. Турят го там да спи дето е патокът. Сутринта става рано, взема патока в торбата. Казват му: Ха, на добър път! Той казва: На добър път, но се опасявам. В моя живот патиците дойдоха да царуват, ако ме хванат някъде. Казват: Няма, няма да те хванат, от патка нищо не става. Казва: Няма лошо. Търсят патока в тенджерата, няма го. Ти ще преувеличиш една работа, ще туриш на един човек, той да е способен. Всичките хора, които са създадени, те са с различни способности. Някой човек не може да го туриш на някоя работа, за която няма способност. Ние мислим, че всеки може да бъде съдия. Не всеки може да бъде учител. Не всеки може да бъде майка. Не всеки може да бъде баща. Не всеки може да бъде адвокат. Не всеки може да бъде виртуоз или певец. Раждат се хората в света. Следователно, ние трябва да уповаваме на онова, което природата е внесла, или онова, което Бог първоначално е вложил, на туй трябва да разчитаме. Често в живота ни се ражда един дисонанс, който аз го отдавам на две причини, три причини има. Един дисонанс се ражда от движението на земята, друг - от движението на месечината, около земята, един - от движението на слънцето. Светлината се движи с една скорост 300 000 клм в секунда. В подсъзнанието на човека, човек трябва да вземе влиянието на земята, на слънцето и на месечината заедно. Един човек, който няма перпендикуляр, който не е свързан с центъра на слънцето, аз считам центъра на слънцето интелигентността на слънцето. Слънцето е разумно. Земята е разумна. Между тия две разумности има отношение. Видимата земя е тялото на земята. И земята има душа. И слънцето има душа. Туй не искам да ви доказвам дали вие вярвате или не, аз вярвам, това е важно. Нещата, които не съществуват, те съществуват, те са. Нещата, които не съществуват, аз и да не вярвам нищо не значи. Не важат за мене доказателствата има ли Господ, няма ли Господ. Казвам: Какво