Изтълкувай ни тази притча

 Неделни беседи , София, 15 Май 1921г., (Неделя) 10:00ч.
Издателство: Бяло Братство

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча“. (Матей 15:15)

„Изтълкувай ни тази притча.“ Аз взимам един стих, на който съдържанието е неизвестно. Христос е говорил върху много въпроси, но това, което трябва да се тълкува, го няма в Евангелието. Притчата, за която става въпрос, я няма. Каква е тая притча? Тук математиците имат думата. Те се занимават с неизвестни величини, т.е. те разкриват тайните. Дай на математика най-загадъчните въпроси, но като работи върху тях четири-пет месеца, все ще изкара нещо. Каквито числа да му дадеш, все ще ги съчетае по някакъв начин.

Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча!“ Питам: Коя е най-важната притча за вас в дадения момент? Ако задам същия въпрос на една млада мома, та ще отговори: „Най-важната притча за мене е кой ще ме възлюби“. Ако попитате момъка коя е най-важната притча за него, и той ще отговори като момата. Ако зададете тоя въпрос на майката, тя ще каже: „Най-важна притча за мене е какво ще бъде детето, което ще родя, момче или момиче“. Оня, който се готви за професор, ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще успея да стана професор“. Лекарят ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще стана виден лекар“. Духовникът ще каже: „Най-важната притча за мене е дали ще достигна висок духовен пост“. Всеки човек си има по една притча в живота, която сам разрешава. И вие, които ме слушате, също имате по една притча.

Аз ще разгледам само една притча - най-важната. Според мене най-важната притча е самият живот. Как е произлязъл, какво е било началото му, коя е негова майка и кой негов баща, как се е развивал и т.н. Ще кажете, че Господ е Баща на живота. - Така е, но Господ е отвлечена идея. Вие се спирате върху нещо по-близко от живота - вашето положение, което всеки ден очаквате. Ако си военен, мислиш какво ще стане с тебе, когато се отвори война. Първо преглеждаш пушката, сабята си, да знаеш в какво състояние се намират. От състоянието на оръжията и оръдията зависи успеха на войната. Това са математически величини, с които човек работи. Какво ще разберете от числата 502, 516, 869, 634, 739 и 604? Ще кажете, че това е забава. И децата се забавляват с писане на числата. Знаете ли от колко кости е съставено човешкото тяло? Според някои те са на брой около 280. Костите не представят цялото тяло, но само част от него. Мускулите също представят част от теглото. Костите и мускулите, обаче, не представят функциите на човешкия организъм.

От черепа на човека може да познаете какъв е бил той: мъж или жена, прост или учен, честен или нечестен, търпелив или нетърпелив. Като поставите запалена свещ в черепа на човека, ще четете по него, като по книга. По черепа ще познаете целия живот на човека, живял преди хиляди години. По черепа се познава от каква смърт е умрял човек. В бъдеще, когато хората се научат да четат по черепа, ще узнаят всичките тайни. Тогава хората повече ще мълчат. И дали ви хвалят или корят, всякога ще мълчите. Не е важно какво мислят хората днес за вас; важно е какво ще мислят в бъдеще, когато ще могат да четат и по главата, и по лицето, и по ръката. Като изучавате тия науки ще дойдете до заключение, че клетките на човешкия организъм са живи. И като умре човек, те не изгниват, но минават от едно място на друго: някои влизат в състава на минералите, други - в състава на растенията, а трети - в състава на животните, а някои - в състава на човешкото тяло. Някой си откъсне една ябълка от гробищата, измива я добре и я изяжда. После се чуди защо разположението му се развалило. - Много естествено, той възприел някои елементи от тялото на един от великите покойници. Значи неразположението му се дължи на неразположението, което имал покойният. По вашето разположение или неразположение може да познаете какъв е бил тоя човек. И тъй, ако питате защо страдате, казвам: Сегашните хора страдат от мислите на своите предшественици. Техните мисли не са пръснати в пространството, но са материализирани и съставят организмите на минералите, растенията и животните. Много от мислите на миналото човечество представят съставна част на паразитите, микробите и други низши растения и животни. Съществуват около 16 хиляди микроби, някои от които не са изучени добре. Тия микроби са причина на различни болести: туберкулоза, тиф, чума, холера и други. Болестите са резултат на мислите на учени и философи, които са вървели по пътя на черното братство. Като знаете това, не мислете, че злото може само по себе си да изчезне. Злото и доброто са непреривни. Казвате: „Да унищожим злото!“ - Това е невъзможно. За да разберете злото като сила, а не като проява, трябва да познавате законите на разумната природа, както и тия на психологията. Изучавали ли сте злото като сила, като чувство и като принцип? Мнозина наричат злото с думата дявол и се питат: „Отде дойде тоя дявол между нас?“ - Защо са недоволни хората от дявола? - Защото той кара човека да работи, а сам никога не работи. Като влезе между хората, той обърква всичките им работи. Той е лихвар, дава пари с големи лихви и не иска да знае как ще се плащат тия лихви.

Дяволът е в състояние да бръсне и детето. Затова го наричат първият учител на човечеството. Той е господар на всички банки. Има ли нещо лошо в това? Банките услужват на хората, дават им пари на заем. Те плащат лихви на парите, но поне колелото се върти. Банкерът някога оскубва клиента си - това нищо не значи, но някога му помага. Който е влязъл в пътя, трябва да престане да се занимава с дявола, да не мисли, че е лош. Значи дяволът е лош, а ти си добър. Вие трябва да изучавате силите на злото, да ги хармонизирате. Използвайте само ония от тях, които са в хармония с вас. Не се страхувайте от силите на злото, но работете с тях, да ги превърнете в положителни.

Казва се, че от много мисъл или от много учене човек заболява. - Не е вярно. Нямам случай в своите изследвания да е заболял човек от мислене или учене. Ако е въпрос за криви мисли, за особени преживявания, човек може да заболее; правата мисъл, обаче, повдига човешкия дух. Ако си в положението на Дон Кихот, може да полудееш. Ако си в положението на Санчо Панса, ще се излекуваш. Дон Кихот е човек със силно развити лични чувства. Той мисли, че всичко знае и разбира: и наука, и изкуство, и политика. Светът е пълен с Донкихотовци и Санчопансовци. Ако това не е вярно, светът трябваше да бъде в пълна изправност. Дето и да се обърнете, все ще срещнете един Дон Кихот. Той е благороден, вярващ човек, но без дълбоко разбиране на живота. Санчо Панса е крайно наивен. Той е готов навсякъде да следва Дон Кихот с надежда да се спаси някога. Той очаква спасението си от Дон Кихот.

Днес съм решил да отговоря на всички, които очакват спасението си от човека. Това е криво разбиране. Спасението иде само от Любовта. Тя е сила, която преобразява всичко. Който се домогне до нея, влиза в областта на разумността. Дето е Любовта, там е разумността. Любовта се изявява чрез прави мисли и чувства, чрез благородни постъпки. Ето защо, когато Любовта ви посети, добре е да измерите носа, врата и ръката си. Ако мисълта ви се оправя, носът постепенно се удължава и стеснява; ако чувствата ви се усилват, носът ви се разширява и скъсява. И най-после, ако постъпките ви стават по-благородни, волята ви се усилва. Това се отразява на брадата, тя постепенно се оформява, придобива по-красива форма.

Казвате: „Ние не се интересуваме дали носът се удължава или скъсява“. - Трябва да се интересувате, както се интересува машинистът, дали налягането на парата в котела се увеличава, или намалява. Ако налягането е по-голямо, отколкото трябва, котелът ще се пръсне. Ползата от знанието е голяма. Ако знаете тия неща, лесно ще изправяте кривините в своя живот. Като знаете, че не може да разширите носа си, ще гледате да го удължите. Мисълта ви ще дойде в помощ. Ако нямате възможност да удължите носа си, ще потърсите помощ в чувствата си, ще гледате да разширите носа си. Това значи да направите психическа промяна в своя живот. По тоя начин човек може да избегне много нещастия. Когато майката се гневи и сърди на децата си, носът ѝ се разширява. Вместо да трансформира състоянието си, тя разширява своя нос. Взима пръчката и набива детето. Това не е правилно разрешаване на задачата. Наблюдавали ли сте как плачат децата ви? Ако не сте наблюдавали, защо сте се женили? Защо ставате баща или майка, само да раждате ли? Така и рибите раждат. След това минавате за учени и философи, мислите, че ще отидете на небето. Знаете ли, че като отидете на небето, първият въпрос, който ще ви зададат, ще бъде: „Как плачат децата ви и как си чистят очите?“ Ако кажеш, че не знаеш, веднага ще те върнат на земята да научиш това, което не знаеш. Това значи да изправиш ума и сърцето си, т.е. да се научиш да мислиш според законите на ума и да чувстваш според законите на сърцето.

Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча“. - Коя притча? - Притчата за живота, който разрешава всички противоречия и недоразумения. Тая притча обяснява защо като проповядваш Словото хората не Го приемат. Христос отговори на Петър: „Противоречията съществуват, защото носовете на хората се разширяват повече, отколкото трябва“. Те се разширяват за сметка на удължаването. Когато художникът рисува носа на човека, може да го удължи, може и да го разшири - това нищо не значи. На книга всичко може. Обаче, важен е живият нос, който се изменя постоянно. Защо носът на някого се изкривява на една или на друга страна? - Има причина за това. - Защо носът на свинята е вирнат нагоре? - Защото обича да рови. Ония хора, които копаят или ровят, вдигат ръцете си нагоре. Значи и свинята обича да копае, но с носа си. На птици, които грабят, клюнът им е закривен надолу.

Сега, като ви говоря така, не искам да вадите криви заключения, но казвам, че всяка силно отрицателна черта се отбелязва върху носа ви - на дължината или на широчината му. Това се отбелязва не само върху външната форма на носа, но и върху вашите мисли и чувства. Който чете мислите и чувствата, познава в какъв ум и в какво сърце са родени те. Всяка мисъл произвежда известен ефект върху ума на човека, а всяко чувство - върху неговото сърце. Това означават думите на Христа: „Няма нищо скрито-покрито в света“. Казвате: „Какво ще правим като влезем в духовния свят?“ - Ще изучавате своите мисли и чувства от хиляди години. И след като ги изучите, като видите добрата и лошата им страна, ще изучавате причината за това. Най-после ще ви пратят отново на земята да учите други неща. Някои проповядват лек начин на спасение, да дойде Христос и да заличи всичките грехове на хората. Те приличат на ония моми, които търсят богат мъж да ги облича хубаво, да ги разхожда - с една дума, искат охолен живот. Такива са идеите на мнозина. Охолният живот не разрешава въпросите. Той осигурява лошо бъдеще. Всеки живот носи в себе си и добри, и лоши условия, и които не разбират това, сами влошават живота си. Който мисли само за себе си, неизбежно ще влоши живота си. Той казва: „Днес съм длъжен да мисля за себе си. Утре ще мисля за другите“. Не, всеки ден трябва да мислиш за себе си и да правиш по едно малко добро. Има програма, която определя по колко добри дела трябва да правиш на ден и на колко души да помогнеш. Ако не изпълнявате тая програма, в живота ви ще се явят известни празнини. Ако помагате на хората, и те ще ви помагат; ако не им помагате, и те няма да ви помагат. Тоя закон е верен, както за отделния индивид, така и за всяко общество и всеки народ. Във всеки дом, във всяко общество, във всеки народ, във всяка раса, както и в цялото човечество съществува една обща душа, която обхваща отделните единици. Общите души се групират в едно общо цяло. Ако кажете това на външните хора, ще считат, че се занимавате с празни работи. За тоя, който не може да смята, смятането е празна работа. Обаче, не е така за оня, който знае да смята.

Сега, бих желал да дойде при мене човек, който има еднакви мисли и чувства като моите, и да се опитаме едновременно да нарисуваме един и същ предмет от природата. Ако между нас съществува не относително, но абсолютно единство в разбиранията ни, и действията ни ще бъдат еднакви. Значи ако мислите и чувствата на човека са правилни, и действията му ще бъдат правилни. Това е закон, в който няма никакво изключение. Казваш: „Прав съм във всички свои действия“. - Прав си в сегашния момент. Щом си прав в сегашния момент, ще бъдеш прав всякога. И обратно: ако сега не си прав, и в бъдеще няма да си прав.

Един индус дал една ябълчна семка на най-малкия си син, като му казал: „Синко, виж, какво се съдържа в тая семка“. Синът взел семката, сварил я и казал на баща си: „Татко, сварих семката, но нищо не излезе от нея“. Бащата дал друга семка на втория си син, и той да я изследва. Синът изял семката и казал на баща си: „Татко, изядох семката, оказа се малко горчива, нищо друго не разбрах“. Най-после, и третият син получил една ябълчна семка. Той посял семката и казал на баща си: „Татко, посях семката и след време ще видим, какво ще излезе от нея“. Следователно, дайте на човека една семка да видите как ще постъпи. Един ще свари семката, друг ще я изяде, трети ще я посади. Малцина посаждат семката. Оня син, който посадил семката, само той разбрал силата, която се крие в нея. Семката е непроявеното дърво. На същото основание, казвам: Всяка мисъл трябва да се посее, да израсте и да даде плод. По какво се познава силата на една мисъл? - По нейната светлина и благородство. Който има светли и благородни мисли, той е в състояние да възлюби и врага си. Може да си намислил да извършиш убийство, но посети ли те Божествената Любов, веднага се поляризираш. С убийство нещата не се завладяват. Убийството не разрешава въпросите. Какво ще придобиеш ако отвориш стъкленица, в която има отровен газ? Отровният газ трябва да се сгъсти, да се превърне на течност и после да се преработи. Злото трябва да се сгъстява, но не и да се разширява. Това е закон.

Сегашните европейски народи се намират във фазата на разрушаване. Те не прилагат Христовото учение, но старите учения на далечното минало. Войната е остатък от едно старо вярване. Идолите са остатъци от стари вярвания. Това е старата култура, която се явява в нови форми. Казвате: „Ние се бием по нов, модерен начин. Следователно, ние сме културни хора“. В Америка употребяват електричеството за умъртвяване на хората. Във Франция режат главите им.

„Изтълкувай ни тази притча.“ Ония от вас, които и сега задават тоя въпрос, трябва първо да се запитат коя е тая притча, коя е основната задача на тая притча. - Притчата е самият живот. Отде произлиза животът? Ще кажете, че животът произлиза от Любовта. Свързани ли сте вие с тая Любов? Тя е родила живота преди милиони и милиарди години. Днес не се ражда животът. Ако житните зрънца се унищожат, повече няма да съществуват. Ако и клетките на човешкия организъм се унищожат, втори път няма да се родят. Те са родени преди милиони години. Всяко нещо е създадено при особени условия, които не се повтарят. При това ние не можем да създадем тия условия. Всяка мисъл, всяко желание е създадено при особено време и при специално съчетание на условията. И за Любовта има особено време. Жената казва: „Може да се люби на всяко време“. - Не, не може. Да чувстваш, да се настройваш може на всяко време, но да любиш така, че да се преобразиш, да се освободиш от всички инстинкти, да възпиташ вълка, тигъра в себе си, това всякога не става. Това, което дразни човека и събужда низшето в него, не е Любов. То е изопаченият човешки живот, който сега се проявява.

Като ви говоря, мнозина искат да им открия някаква тайна. Аз мога да ви покажа само вратата на тайната, но вие сами ще си намерите пътя. Българинът казва: „Покажи му вратата, той сам ще намери плевника“. Който не може да намери плевника, не е готов за работа.

И тъй, мислете за двете измерения на носа - за дължината и широчината му. За дълбочината още не съм говорил. - От какво зависи дължината на носа? - От правата мисъл. - А широчината? - От правите чувства. Ако се свържете правилно с великия закон на Любовта, който работи в цялата вселена, носът ви ще има нужната дължина и широчина. Това значи да бъде човек в съгласие с великата хармония на живота, с всички звезди и планети. Ако носът ви се разширява правилно, вие сте във връзка с всички същества на Любовта. Който е свързан с Любовта, никога не прави зло. Казвате: „Съвсем се оплетохме, не можем да разберем какво се иска от нас“. - И това е добре. Докато не се оплете, човек не може да се оправи. Вижте как се оплитат дърветата! Има дървета, на които корените - главата им, е десетина метра дълбока в земята. Някога човек се заравя дълбоко в мъчнотиите си и, докато не мине през тях, не може да прогледа. Когато някой има големи страдания, казвам, че главата му е заровена в земята. Щом се освободи от страданията, той изважда главата си навън. За да се изявят силите във вашия организъм, вие трябва да потънете дълбоко в материята. Следователно, истинският духовен живот в човека ще се прояви само след като се погребе той в материята и после възкръсне. Малцина разбират духовния живот. Казват: „Духовният живот е подобен на въздуха и на вятъра“. - Не е така. Вятър има само на земята, но не и в духовния свят. Какво показват ветровете? - Че има глупави хора на земята. Между тях се образуват празнини, които произвеждат ветровете. Следователно, когато веят ветрове и дърветата се огъват, казвам: Глупавите хора царуват. От тях всичко може да се очаква. Тяхната кола се обръща на всички страни, като колата на Настрадин Ходжа. Те нямат никакъв морал. Според тях правото принадлежи на силния. Моралът на живота е в яденето и пиенето. Като живееш трябва да бъдеш богат и силен. Ако някой те удари един път, ти го удари два пъти. Това е философия на хората с празните глави. Такива хора има навсякъде. Те причиняват страдания на всички. Единственото нещо, което може да оправи живота на хората, това е разумността. Когато настане затишие и ветровете престанат, казваме, че умните хора царуват.

И тъй, ако мислите, че днес имам желание да ви направя адепти и последователи на моето учение, вие сте на крив път. Аз имам желание след хиляди и милиони години да кажете, че учението, което ви проповядвам, е право. Право верую е само Божественото. Всички човешки вярвания имат известни недостатъци. Обаче, човешкият език не е толкова гъвкав и пластичен, за да изпрази Божественото. Често съществителните имена и глаголите не се поставят на местата си, според правилата на граматиката, и от думите изкарват неща, обратни на това, което съм говорил. Казват, че говоря против свещениците. Не говоря против тях, но против всички криви вярвания, които правят хората нещастни; говоря против всички криви вярвания, които причиняват войните; говоря против всички криви вярвания, които причиняват жестокостите в живота. Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча“. Знаете ли на какво приличат съвременните хора? В древността живял един черен магьосник, който си поставил за задача да улови човешката душа, когато излиза от тялото, и да я затвори в нова форма. За своите опити той избирал египтяни от високо произхождение. За целта той изработил от особено вещество статуи и, като наближавал момента да умре някоя жена, веднага слагал душата ѝ в новата форма и написвал: „Тук обитава душата на еди-коя си принцеса“. Така той затворил душите на много мъже и жени в нови форми. Държал ги хиляди години затворени, но не могъл да ги накара да работят. И до днес още хората се мъчат да уловят душите на своите близки, да ги накарат да работят заради тях. Всичко могат да направят, но не могат да ги накарат да работят. Можеш да работиш, но доброволно, чрез закона на Любовта. С насилие никой не може да те накара да работиш. Заблуждение е да мислиш, че с насилие можеш да накараш човека да работи. Не само това, но някои мислят, че могат да заставят Любовта да работи вместо тях. Това е невъзможно. Работата е резултат на Любовта. Който иска да се научи да работи, трябва да възприеме Любовта. Щом придобиете разумния живот, вие влизате в Любовта. Обаче, ако попаднете в неразумния живот, вие ще изпитате мъчението. Питам: Как сте влезли в телата си - по свобода, или чрез насилие? Ако измените носа, лицето си, вие сте влезли доброволно в телата си; ако не можете да се измените, черният маг ви е вкарал насила в тия изкуствени форми. Ето защо, ако питате на какво се дължи злото, казвам: Злото произтича от факта, че хората са роби на своите страсти. А страстите не са нищо друго освен черният маг, който затваря душите в изкуствено направени форми. Затова някога мъжът е въртоглав, сърди се, гневи се, вика; някога жената е въртоглава. И досега още хората слугуват на тоя черен египетски маг. Като сте влезли в изкуствените форми, направени от него, питали ли сте Господа да влезете или да не влезете. - Не сте Го питали. Ще бъдете честни да си кажете истината.

Един богат търговец срещнал един млад човек, който се оплакал от жена си. „Ожених се, но не съм щастлив. Жена ми постоянно ме измъчва“. Търговецът го съжалил и го поканил у дома си, да поживее известно време при него. Младият човек злоупотребил с гостоприемството и опозорил дъщерята на търговеца. След тази нечестна постъпка той избягал. Така светът никога няма да се оправи. Злото увеличава злото, доброто увеличава доброто, Любовта увеличава Любовта. Това са закони, които действат както в природата, така и в живота. В Любовта ще се разширявате и нагоре ще се качвате; в безлюбието ще се смалявате и надолу ще слизате. Единственото нещо, което може да ви избави от злото, е Любовта. Ще живеете разумно и ще знаете, че Любовта царува навсякъде в света. Не говоря за вашата любов, не говоря за любовта между мъже и жени, нито за любовта между приятели; не говоря даже и за любовта между брат и сестра. Любовта, за която ви говоря, е особена. Тя действа и във вас, но вие не ѝ обръщате внимание. Когато ви посети една светла мисъл, това е Любовта, обаче, тя скоро изчезва. Като минават светли мисли през вас, вие се заблуждавате, започвате да се чувствате божества. Не се заблуждавайте! Божественото е силно, мощно. Де е вашата сила? Казваш: „Аз съм учен човек“. - Де е твоето знание? Божественият човек има Любов в душата си. Който няма Любов, той е черен маг, който всеки момент може да затвори душата на човека в изкуствена форма. Не се плашете. Старите форми трябва да се разрушат. Затова иде смъртта. Тя ще разруши всички тела, превърнати на автомати. Следователно, смъртта носи освобождение на всички затворени души.

„Не убивай!“ Това значи: Не убивай душата, която е влязла в едно тяло и работи по закона на Любовта. Обаче, ако една душа е влязла в бутилка, станала е роб или робиня на някого, казвам: Разбий тая форма. Принципът е следният: Никога не разрушавай жилището на душа, в която Бог живее и която работи по закона на Любовта. Убиеш ли такава душа, Бог няма да ти прости нито на тоя, нито на оня свят. Ако разбиеш бутилка, в която е затворена една душа, ти си направил добро. Ако умре една душа, която работи по закона на Любовта, трябва да плачем; ако умре една душа, затворена в бутилка, трябва да се радваме. Не е определено свободната душа да умира, но някога тя става жертва за повдигане на човечеството. Не убивай душа, която те обича и работи за твоето добро. Престъпление е да убиеш вола, който по цели дни работи на твоята нива. В бъдещата държава еднакво ще наказват за убийство на човека и на вола. Това изисква новият морал, новото разбиране на живота. Добрите души, които ще дойдат на земята да работят в името на Любовта, няма да се стремят към високи положения - царе, владици, патриарси, министри, но ще бъдат добри майки и бащи, добри учители и свещеници, които ще работят безкористно. Когато тия души вземат надмощие, светът ще се оправи. Прилагайте новото учение и не очаквайте да дойде Христос, да благувате. Дойде ли, Той ще разбие всички бутилки, всички автомати. Гробовете, за които се говори, това са ония затворени души, които от години чакат времето на своето възкресение. И досега православните спорят дали ще възкръснат със старите си тела, или с нови. - Никакво друго тяло освен това, в което сега живеете. Душата ще върви по пътя на Божественото, по пътя на Любовта. Жената, като види мъжа си, няма да иска пари, както постъпва днес. И мъжът няма да иска пари от жена си. Сега мислят само за пари, наричат се „милички“ докато има с какво да разполагат. Това са две души, затворени в бутилки. Докато са един срещу друг, недоволни са, искат да се разделят. Като се разделят, страдат един за друг. Не, вие трябва да имате еднакво отношение към човека, когато е при вас, и когато е далеч от вас. Това изисква истинското християнство.

Днес всички спорят за своята вяра и вярвания. Едно трябва да се знае: човек създава вярванията, а те не могат да създадат човека. Човек е създал много неща, от които днес сам страда. Следователно, не плачи от това, което си създал, но измени го. Не се моли на своите произведения, но ги измени. Човешкият дух е в състояние да измени всички вярвания и системи, които сам е създал. Следователно, човек може сам да измени живота си, да възкръсне, да научи истината. Казвате: „Вярно ли говориш, или не?“ - Сами ще си отговорите, верни ли са думите ми, или не. - „Много ни напече!“ - Какво трябва да правите, когато слънцето силно пече? Ще отидете на работа. Днес говоря на всички и ви питам: Свободни души ли сте, или не? Свободни граждани ли сте на Царството Божие, или роби на някого? Свободна религия ли имате, или религията на вековете, която заробва душите. Определете се на кой Господ служите: На Господа на истината, или на Господа на кръста? Ако дойда при тебе и ти ме обереш, аз зная на кого служиш. Ако дойда при тебе уморен, измъчен и те помоля да ме приемеш в дома си, аз ще позная на кого служиш. Кажеш ли, че не си разположен и нямаш място в дома си, аз зная вече на кой Бог служиш. Можеш да имаш прави вярвания, но постъпката ти с измъчения и нещастен човек ще определи на кого служиш. Важно е как ще постъпиш в дадения момент. Пророк Йезекил казал: „Една добра постъпка заличава всички лоши постъпки“. И обратното е вярно: Една лоша постъпка заличава всички добри. Казано е: „Който е паднал, да гледа да стане“. Трябва ли да плачеш, че си паднал? Стани и продължи пътя си! И тъй, ако искате да се утешите, приложете великия закон на Любовта. Използвайте тоя закон! Вие никога не можете да се докоснете до слънцето, да се ръкувате с него, но всякога можете да използвате светлината му. При Бога никога не можете да отидете, направо с Него никога не можете да се разговаряте, но към Духа Му всякога можете да се отправяте. Да отидете при Бога, това значи да се слеете с Него, да забравите всичко земно, да загубите всичко и да се пробудите в Божествения свят. Готов ли си за това? - „Не съм готов.“ - Иди тогава на лявото слънце и като се умориш ела при мене. Сега Бог ви е пуснал на земята. Знаете ли де ще бъдете следния път? Земята е извървяла половината от своя път. Остава ѝ още половината път. Като дойде дотам, ще започне да бие звънецът. Тогава ще минавате от един трен в друг, ще пренасяте и багажите си. Де ще отидете? Дето ви видят очите. Казвате: „Добър е Господ“. - Радвам се, че мислите така. Чувате ли гласа на Христа? Разговаряте ли се с Него, или предполагате, че Го чувате? Вашето предположение може да е като това на сватовете, които отиват при момата и започват да хвалят момъка, че бил добър, хубав, благороден.

Заставили един млад турчин да се ожени за една мома, която препоръчвали като много красива и добра. След венчилото тя го запитала: „На кого да се показвам?“ - „На когото искаш, но не и на мене“. Толкова грозна била тя.

Сега и на вас говорят за Христа, че бил добър, че спасявал хората. И вие, в края на краищата, ще се ожените не за тоя Христос, когото душата ви очаква, но за оня, когото хората ви препоръчват. Много христосовци и много богородици съществуват. Светът е пълен с такива христосовци и богородици. Една е истинската Богородица. Аз я познавам, отлична е тя. Един Бог има в света. Един Христос има. Не се заблуждавайте. Всичко друго е отражение. Душата, която е вложена във вас, това е Бог, това е Христос, това е света Богородица. Тая душа е затворена днес. Може ли да я освободите? Често тя пъшка и плаче, но като не я разбирате, казвате: „Парички ни трябват!“ Тя казва: „Достатъчно са, не ти трябват повече!“ - „Не, още, още!“ Не казвам, че е нужно богатство, но истинското богатство е в настоящето, в сегашния момент. Бъди богат в дадения момент. Знай, че като спиш, като ядеш и като работиш, ти си богат. За утрешния ден не мисли. Чудя се на сегашните хора! Дойде ти един приятел, когото не си виждал с години, и вместо да го нахраниш ти се безпокоиш за утрешния ден, да не се ощетиш. Нахрани приятеля си и не мисли за утрешния ден. Бог няма да те остави. С неразумния си живот ние сами си причиняваме страдания. Вие имате всичко - жена, деца, къщи, пари и пак сте недоволни. Какво искате още? Искате да бъдете богати повече, отколкото можете да носите. Който е истински богат днес, ще бъде богат всякога. Следователно, бъдете богати днес, бъдете доволни днес, приемете истината днес. Казвате: „Това, което ни говориш, умът ни не го побира“. Така казва и оня, от когото искаш пари на заем. Той се почесва по главата и казва: „Ще си помисля малко!“ - Колкото да мислиш, нищо няма да измислиш. Като ви наблюдавам, виждам недоволството и недоверието ви. Казвате: „Тоя човек иска да вложим капитала си в неговата банка срещу големи лихви“. - Нищо не искам от вас. Опитайте тая работа! Може да се съмнявате, колкото искате. На земята се допуска всякакво съмнение, обаче, може да се изпитаме. Опитайте учението и, което приемете с ума и сърцето си, то ще бъде вярно за вас. Това, което е вярно отвътре, вярно е и отвън. Ако не вярваш в себе си, не можеш да вярваш и в другите. Ако обичаш Духа, ще обичаш и другите. - Какво представя Духът? - Като се давиш, и някой те спаси, това е Духът. - Какво е Любовта? - Ако си гладен и те нахранят и напоят, това е Любовта, това е проява на душата. Вярвай в Духа, Който те извади от водата. Вярвай в душата, която те нахрани.

„Изтълкувай ни тази притча.“ - Коя е тази притча? - Животът, който разрешава всички противоречия и недоволства.

Недоволството ще превърнем в добродетел. Ученикът е недоволен, че не си знае урока. - Ще го научи. Момата е недоволна, че е красива. - От нея зависи да стане красива. Ако си доволен, иди да работиш на своите близки, да им покажеш как си станал доволен.

И тъй, измени носа си. Ако можеш да го продължиш поне с една стомилионна част от милиметъра, ти си постигнал много. Това е гениалност. Това може да стане и в ума, и в сърцето. От вас се иска разумно удължаване и разумно разширяване на носа. Само така ще се освободите от недоразуменията в живота си.

Следователно, ако удължите и разширите носа си с една стомилионна част от милиметъра, вие ще се домогнете до цялото. Каква работа може да свърши нос, който се удължава с една стомилионна част от милиметъра?

Представете си, че изливате водата от една каца на земята. - Ще свърши ли някаква работа тая вода? - Никаква работа няма да свърши. Водата ще се разлее, ще образува една пътечка - нищо повече. Друг е въпросът, ако тая вода се излее в едно езеро. Колкото и да е малко количеството на тая вода, все ще придаде нещо на езерото. В него ще се влее известно количество енергия. На същото основание казвам: Енергията, която се предава към носа с удължаването му. колкото и да е малка, ще се влее в целия организъм. Тя прониква в него, а не се разлива навън. Съмнението е недъг на ума, а завистта, злобата - на сърцето. Тия недъзи трябва да се изхвърлят вън от човека, както се излива водата от бурето направо на земята. Ония, които не могат да освободят сърцето си от омразата, са роби на черния маг. Те са играчка на живота. Същото се отнася и до ума. И той трябва да се освободи от своите недъзи.

И тъй, в центъра на вашия живот - вашият ум, водата трябва да бъде чиста, кристална. Никакви примеси не се позволяват! При това трябва да се знае дълбочината и големината на вашето езеро - сърцето. Тогава, Божествената енергия, която прониква във вас, ще продължи носа ви с една стомилионна част от милиметъра. От гледището на висшата математика може да се изчисли не само дължината и широчината на носа, но и обема на целия човешки живот. Не казвайте, че тия въпроси не са за вас. - Защо не са за вас? - Стари сме вече. - Стар е дяволът, защото не иска да работи за другите. Всеки човек, който казва, че не иска да работи, той е от черните братя. Който иска да работи в името на великата Любов, в името на Великия Бог, е от белите братя. - „Глупави сме, не можем да работим.“ - Няма глупав човек между вас. Скъсайте с тая мисъл, която ви ограничава! - „Как ще живеем при тия трудни условия?“ - Какви условия? В бутилката? - Не се страхувайте от нищо! Любовта е сила, която стопява всички прегради. Вложете тая мисъл в себе си, за да си помогнете не само индивидуално, но и колективно и да кажете: „Можем да живеем според изискванията на Любовта и да си изтълкуваме тази притча. Можем да продължим и разширим носа си с една и съща величина“.

Запишете си формулата: „Сърце топло, душа свежа, ум светъл и дух крепък“. Когато умът е светъл, човек се освобождава от ограниченията. Крепкият дух твори и пресъздава нещата. Кажете си: „Сърцето ми е топло, душата е свежа, умът ми е светъл, духът ми е крепък, защото живея в закона на Любовта, в която няма никаква измяна“. Това е новото правило на живота. Щом си кажете така, веднага ще решите задачата си. Знаете ли колко струва това правило? - Не по-малко от 25 милиарда. Има хора, които са работили усилено 20-25 живота, докато научат тая формула. Казвате: „Проста работа! Ние знаем тия неща“. - Тоя ред, в който са дадени думите „топло, свежа, светъл и крепък“, не сте го знаели досега.

Сега, като се върнете по домовете си, приложете новото правило. Като го приложат жените, ще стане по-леко на мъжете; като го приложат мъжете, ще стане по-леко на жените. Като го приложат майките, ще стане по-леко на децата; като го приложат децата, ще стане по-леко на майките. Като го приложат учителите, ще стане по-леко на учениците; като го приложат учениците, ще стане по-леко на учителите. Да се внесе мекота в живота на всички хора. По това ще се познае, че сте приложили новото правило. Кажете ли, че сте го приложили, ще ви питам: Стана ли ви по-леко? - „Не.“ - Значи не сте го приложили. Който не приложи новото правило, ще плати лихва едно на сто върху 25 милиарда. Хайде, да намаля - едно на хиляда. Мога да намаля още - едно на един милион. Колкото и да е малка глобата, все ще платите нещо.

И тъй, научихте едно ново правило, но ако не го приложите, ще плащате глоба.

Беседа от Учителя, държана на 15 май 1921 г. в София

Изтълкувай ни тази притча!

 Неделни беседи , София, 15 Май 1921г., (Неделя) 10:00ч.
Издателство: Жануа '98

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„Отговори Петъръ и рече Му: Изтълкувай ни тази притча!“ (Матея, гл.15, ст.15)

Ще говоря върху 15 стихъ отъ прочетената глава. „Отговори Петъръ и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча!“ Взимамъ единъ стихъ, на който съдържанието е неизвѣстно, защото Христосъ е говорилъ много работи и туй, което трѣбва да се тълкува, нѣма го въ Евангелието написано. Онази притча, за която е въпросъ, нѣма я. Каква е тази притча? Въ това отношение математицитѣ иматъ думата. Тѣ се занимаватъ все съ неизвѣстни работи въ свѣта, т.е. тѣ разкриватъ тайни. Дай на единъ математикъ най-загадъчнитѣ работи, като седне 4-5 м. да работи, все ще извади нѣщо отъ тѣзи числа.

Отговори Петъръ и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча!“

Азъ ще ви попитамъ: Коя е най-важната притча, която ви интересува сега? Ако попитамъ нѣкоя млада мома, коя е най-важната притча, тя ще каже: „Най-важната притча е кой може да ме възлюби за въ бѫдеще.“ Неизвѣстно. Ако попитате момъкътъ и той ще каже сѫщото. Ако попитате майката, тя ще каже: „Дѣтето, което ще се роди, дали ще бѫде мѫжко или женско?“ Ако попитате нѣкой професоръ, той ще каже: „Най-важната притча е какъвъ постъ ще заема?“ Ако попитате нѣкой лѣкарь, той ще каже дали ще бѫде прочутъ, дали ще спечели малко парици. Ако попитате нѣкой свещеникъ и той ще ви каже, че попъ или владика ще бѫде или нѣкой патриархъ. Тъй щото всѣки единъ човѣкъ си има по една притча въ свѣта, която разрѣшава. И всички я разрешаватъ и мѫже и жени. И днесъ вие, които ме слушате, имате по една притча. Азъ ще разгледамъ само една, а има и още много други.

Най-важната притча въ живота, това е самиятъ животъ, какъ е произлѣзълъ животътъ, какъ се обуславя, какъ се е развилъ, какви сѫ били неговитѣ първоначални състояния, кое е неговото начало на проявяване, кой е бащата и коя майката на този животъ? Ще кажете „Господь“. Но Господь, това е само една идея, не е една конкретна идея.

И тъй, вие си задавате въпросъ, запитвате се по нѣкой пѫть какво ще бѫде вашето положение. Ако си нѣкой воененъ, който се готви за война, ще кажешъ: „Какво ли ще бѫде моето бѫдеще?“ Ще извадишъ сабитѣ, пушкитѣ, конетѣ, за да ги прѣгледашъ и споредъ това ще започнешъ да смѣташъ позициитѣ, какъ да атакувашъ своя неприятель, дали ще сполучишъ или не. Това сѫ числа, съ които работишъ. Запримѣръ, ако ви кажа числата 502, 516, 869, 634, 739, 604, какво сте разбрали? Ще кажете: „Това е едно забавление, което и дѣцата често правятъ в училищата, пишатъ тѣзи числа.“

Когато отидете въ нѣкои гробища и изкопаете коститѣ на нѣкой мъртъвъ, прочетете ги всички колко сѫ на брой. Нѣкои намиратъ, че има около 280 кости въ тѣлото на човѣка. Мислите ли, че тѣзи кости прѣдставляватъ човѣка? - Не, тѣ сѫ часть отъ човѣка. Мускулитѣ, стомаха, дробоветѣ, функциитѣ, които сѫ вложени въ тѣхъ ги нѣма, имате само кости. Отъ коститѣ, запримѣръ отъ черепа, може да разгадаете какъвъ е билъ човѣкътъ, дали е билъ мѫжъ или жена, дали е билъ ученъ или простъ, дали е билъ честенъ или обичалъ да попийва, дали е билъ търпеливъ или не - всичко по неговата глава може да се познае. Като турите една свѣщь отъ вѫтрѣ, тя ще ви покаже всичко. Така може да се опише цѣлия животъ на нѣкой човѣкъ заминалъ отъ прѣди хиляди години и да се познае отъ каква смърть е умрѣлъ. Ако е билъ жена, ще се познае дали е живѣла съ мѫжа си честенъ животъ или е обичала да ходи по журфикси; ако е билъ мѫжъ, дали е обичалъ да ходи по кафенетата да разрѣшава политика. Вашата глава за въ бѫдеще ще говори всичко това. Всички ваши секрети, каквито сѫ били, тогава ще се разкриятъ, понеже тогава вие ще се учите на закона на мълчанието. И когато ви хвалятъ или обвиняватъ, вие ще мълчите. Тъй че, не е важно какво мислятъ хората за насъ сега, но какво ще мислятъ хората за въ бѫдеще по нашитѣ глави.

Ако вървите споредъ тази дълбока наука, ще разберете, че онѣзи клѣтки, за които мислите, че изгниватъ, не изгниватъ дѣйствително, не се губятъ. Не, едни влизатъ въ състава на растенията, други влизатъ въ състава на минералитѣ, трети влизатъ въ състава на водата, четвърти влизатъ въ състава на животнитѣ. И възможно е нѣкой пѫть, като изядете нѣкоя ябълка, която расла при нѣкой гробъ и си откѫснала отъ мазнинитѣ на този великъ човѣкъ въ гроба, да изпитвате, слѣдъ като изядете тази ябълка, малко неразположение. Какъ ще обясните този фактъ? Измили сте ябълката съ топла вода, а послѣ имате едно неразположение на духа. Казвате: „Тази храна ми прѣчи“. Казвамъ, погълнали сте отъ разтворенитѣ соли на този философъ и може да познаете какъвъ е билъ той. Ние съврѣменнитѣ хора страдаме отъ мислитѣ на нашитѣ прѣдшественици. Тѣзи мисли не сѫ въ въздуха, тѣзи мисли сѫ материализирани въ органическия свѣтъ и нѣкои отъ тѣзи клѣтки сѫ прѣвърнати въ паразити, въ микроби. Имаме около 16 000 микроби, нѣкои сѫ още неизслѣдвани. Такива сѫ микробитѣ на охтиката, на тифозната треска, на чумата и други. Това сѫ все мисли на такива философи, които сѫ вървѣли по пѫтя на черното братство.

Не мислете, че злото само по себе си може да изчезне. Не, злото е непрѣривно въ всичкитѣ свои проявления и доброто е непрѣривно въ всичкитѣ свои проявления. Нѣкой казва: „Да унищожимъ това зло!“ Не, на крива почва сте. Злото не може да се унищожи. Онѣзи отъ съврѣменнитѣ хора, които не се занимаватъ съ психологически закони или съ законитѣ на природата, не разбиратъ какво нѣщо е злото като сила, а не като проява. Изучавали ли сте вие какво нѣщо е злото като стремежъ, злото като чувство, злото като сила в свѣта? Вие тукъ се нахвърляте на дявола и казвате: „Този пусти дяволъ, дѣ се яви въ свѣта? Той разбърка всичко.“ Защо да е пустъ? Знаете ли защо го наричатъ „пустъ“? - Защото той на хората умъ дава, а самъ не работи. Той като нѣкой банкеринъ дава пари съ лихва, а самъ не работи. 5-10-1000%, мога да ви кажа, че дяволътъ и дѣте бръсне. Нѣкои казватъ: „Какво е дявола?“ - Банкеринъ и то първокачественъ, такъвъ, какъвто свѣтътъ не е виждалъ. Въ всички съврѣменни банки той е великия учитель. Какво лошо има въ тѣзи банки? Нали услужватъ на свѣта? Взиматъ лихви, но сѫщеврѣменно каратъ това колело да върви. Този банкеринъ може да ви оскуби понѣкога, но нѣкой пѫть може да ви помогне, това нищо не значи. И тъй, онѣзи, които сѫ влѣзли въ пѫтя, трѣбва да напуснатъ това старо вѣрване, да казватъ че дяволътъ е лошъ, а ние добри. Ние трѣбва да научимъ тѣзи сили, да видимъ кои сѫ въ хармония, кои въ дисхармония съ насъ. Сега ще напрегнете ума си малко повече, т.е. нѣма да се тревожите.

Съврѣменнитѣ хора казватъ, че човѣкъ отъ много мисъль се разваля. Бѫдете увѣрени, че човѣкъ отъ много учение или много мислене не е полудѣлъ, нито лошъ не е станалъ. Азъ въ всички свои изслѣдвания това не съмъ срѣщналъ. Не, това е отъ нѣкои особени прѣживѣвания. Ако човѣкъ е като Донъ Кихотъ, полудявания ще има, ако е като Санчо Панчо, може да се излѣкува. Донъ Кихотъ е човѣкъ, у когото личното чувство е взело надмощие и мисли, че като него нѣма никой другъ и той познава всичко - и религия и наука и общество и политика. Свѣтътъ е пъленъ само съ Донъ Кихотовци и Санчо Панчовци. Ще кажете, че моята мисъль е малко особена. Не, ако това не е така, свѣтътъ трѣбваше да бѫде наредъ. Този Донъ Кихотъ навсѣкѫдѣ го има. Той е благороденъ човѣкъ, вѣрующъ. Азъ не взимамъ Донъ Кихота въ лоша смисъль. Това е неразбиране на свѣта. Това значи да имаме идеитѣ на Донъ Кихота. А Санчо Панчо е човѣка, който очаква своето положение отъ Дон Кихота, дано се качи Донъ Кихотъ. Санчо Панчо е човѣкъ на крайното довѣрие, да влиза навсѣкѫдѣ, дано може да се спаси и той.

Сега на всички тѣзи отговарямъ: „Това е лъжливо схващане!“ Спасение въ свѣта има само чрѣзъ една велика сила. Тя е сила, която е донесла всичко въ свѣта. Ако се домогнете до нея, въ тази сила всичко става разумно, всѣко дѣйствие, всѣка мисъль, всѣко желание, става окисляване и по-разумно. Когато дойде въ душата ви, тя ще произведе извѣстенъ ефектъ. Азъ ви казахъ въ друга една бесѣда, че не само любовьта, но всѣка благородна мисъль, всѣко благородно чувство и дѣйствие, което взима надмощие у васъ, създава едно малко различие и ако измѣрватъ ѫгъла, ще намѣрятъ туй различие. Измѣрете само рѫката или врата си и ако имате запримѣръ една благородна мисъль, ще има едно обикновено различие отъ това, когато вашиятъ умъ е билъ пасивенъ. Ако умътъ ви не е пасивенъ, нѣма да бѫде това обикновено състояние. Направете измѣрване да видите, дали при силната мисъль или силното чувство ще има по-голѣмо разширение. Какъ мислите, дали носътъ при силна мисъль или силно чувство ще има по-голѣмо разширение? При силна мисъль ще има едно продължение и стѣснение на носа, а при силно чувство ще има едно разширение и скѫсяване на носа.

Вие сега може да ми възразите, да ми кажете: „Какво ни интересува, дали носътъ се разширява или скѫсява!“ Трѣбва да ви интересува това, тъй както онзи машинистъ, който измѣрва атмосферното налѣгане на паритѣ въ котела, иначе котелътъ ще се пръсне. Именно въ това стои науката, че ако вие знаете законитѣ,. може да измѣните нѣщата. Като знаете, че вашиятъ носъ се разширява и това разширение създава неприятно чувство, тогава ще трѣбва да продължите носа си, да усилите мислитѣ си. Ако има опасность отъ продължение на вашия носъ, тогава ще трѣбва да го разширите, ще направите една психологическа промѣна въ вашия животъ. Ако така бихте мислили, много нещастия въ вашия животъ бихте ги избѣгнали. Да допуснем, че майката е недоволна отъ дѣцата си и крайно инервирана, разширява се носа ѝ. Какъ постѫпвате по стария методъ? Взимате една пръчка - тупъ, тупъ, натупвате дѣтето. И виждашъ, онѣзи дѣца триятъ очитѣ си. Ако носътъ ѝ [е] разширенъ, казватъ, че майката много неправилно разрѣшила въпроса. Ако е продълженъ надолу, казватъ, че дѣтето говори на единъ много правиленъ математически езикъ. Наблюдавали ли сте какъ плачатъ вашитѣ дѣца? Защо се жените тогава? Вие защо сте станали баща? Само за да народите дѣца ли? А, така ги раждатъ и рибитѣ. И сега всички минавате за философи, че много знаете, имате претенции да отидете на небето! Но знаете ли, че като отидете на небето, първо ще ви питатъ какъ плачеха вашитѣ дѣца, какъ си чистиха сълзитѣ? Ще кажете: „Това не зная!“ - Ще се върнешъ още единъ пѫть, да научишъ това. А това значи да изправишъ двѣ важни погрѣшки, т.е. умътъ не е наученъ да мисли правилно и второ - другиятъ законъ, че не сте се научили да чувствувате споредъ закона на вашето сърце.

Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча!“

Коя притча? - Притчата на живота, защо сѫ тия противорѣчия въ свѣта, защо като проповѣдвашъ на хората това учение, не го приематъ, защо сѫ тия недоразумѣния въ свѣта? И Христосъ отговори на Петра: „Всички тия противорѣчия въ свѣта сѫществуватъ, защото носоветѣ на хората не се продължаватъ, а се разширяватъ.“ Какъ казва апостолъ Петъръ? - Че ние виждаме хора съ много дълги носове! Да, когато нѣкой художникъ нарисува нѣкой човѣкъ на книга, може да му тури дълъгъ носъ, може да му тури и широкъ, това нищо не значи. Само онзи живиятъ носъ е важенъ! Слѣдователно, носътъ трѣбва постоянно да се измѣня, не да става голѣмъ. Защо нѣкой пѫть у хората носътъ се изкривява на една или друга страна? Защо? Забѣлежете, у свинята носътъ е вирнатъ нагорѣ. Защо? - Защото обича да бучка. Това желание все нагорѣ да бучка, образува една вдлъбната елипса. И онѣзи, които копаятъ, ровятъ, все тъй казватъ. Значи свинята е майсторъ да копае. А онѣзи птици, които иматъ желание да залавятъ нѣщо, тѣхниятъ носъ е завъртянъ.

Не искамъ сега вие да правите своитѣ заключения, но ви казвамъ, че всѣкога една крайно лоша черта ще се отбѣлѣжи въ вашия носъ, въ неговата широчина и дължина. Това ще се отбѣлѣжи не само на носа, но и всички ваши мисли и чувства ще иматъ сѫщия ефектъ. Всѣки, който погледне на вашитѣ мисли, ще познае въ какъвъ умъ и въ какво сърце сѫ родени. Знайте, че всѣка ваша мисъль, която е излѣзла отъ васъ, има свой ефектъ въ вашия умъ. Мисъльта на Ивана, на Стояна, на нѣкой банкеринъ, тя е написана. Като казва Христосъ, че нѣма въ свѣта скрито-покрито, това е вѣрно. Единъ день, като влѣзете въ духовния свѣтъ, ще си кажете: „Какво ще правимъ?“ - Ще изучавате вашитѣ мисли отъ хиляди поколѣния, какъ сте живѣли. И слѣдъ като проучите и двѣтѣ страни на живота си и доброто и лошото и намѣрите всички причини, тогава ще ви проводятъ пакъ на земята.

Нѣкои проповѣдватъ сега лесно учение, да дойде Христосъ, да заличи всичкитѣ ви грѣхове. Вие искате като нѣкоя мома да иска да се намѣри нѣкой князъ или графъ да я облѣче, да ѝ създаде положение и по паркове да я води. Това сѫ идеитѣ на съврѣменния свѣтъ - охоленъ животъ! Това не разрѣшава въпроса. За въ бѫдеще вие ще си създадете още по-лошо положение, защото всѣки единъ животъ, въ който живѣемъ, е едно добро условие, но ние отъ животъ въ животъ го влошаваме. Всѣки день мислимъ само за себе си. Казвате: „Днес така да бѫде, че утрѣ, другъ пѫть ще извършимъ добро“. Не, всѣки день трѣбва да правите добро. Има програма, споредъ която е опрѣдѣлено на колко души трѣбва днесъ да направите добро, да изкажете съчувствие. Ако вие не направите това, въ вашия животъ ще се явятъ извѣстни промеждутъци. Ако помогнете на тѣзи души, за въ бѫдеще тѣ ще ви помогнатъ. Ако не имъ помогнете, тѣ ще ви спѫнатъ. Този законъ е вѣренъ не само за единъ човѣкъ, но за всѣко общество, за всѣки народъ. Въ всѣки домъ има една обща душа, която обхваща индивидитѣ. Единъ народъ и той си има една обща душа. Една раса и тя си има обща душа. И цѣлото човѣчество и то си има душа. Въ всички, въ всѣки отдѣлно, тия души сѫ групирани. Сега, ако кажете това нѣщо на съврѣменния свѣтъ, ще кажатъ: „Това сѫ празни работи!“ Всѣки, който не може да смѣта, това сѫ за него празни работи.

Бихъ желалъ да дойде единъ човѣкъ, съ когото имаме еднакви чувства и да нарисуваме нѣщо общо отъ природата. Ако ние сме прави въ всички свои мисли, непрѣменно и дѣйствията ни ще бѫдатъ прави. Ако нашитѣ религиозни схващания и вѣрвания бѣха правилни, не само относително, но абсолютно правилни, защото въ природата има единъ великъ законъ, споредъ който нѣма никакви изключения, то и дѣйствията ни щѣха да бѫдатъ правилни. Правиятъ човѣкъ е правъ само въ настоящето. Човѣкъ може да бѫде правъ само въ настоящето. Ако той е правъ въ настоящето, правъ ще бѫде и въ бѫдещето и обратно. Ако поддържаме другата философия, това е една крива основа.

Тогава съврѣменнитѣ учени хора на какво мязатъ. Единъ индуски баща дава на сина си едно ябълчно сѣме и казва: „Синко, искамъ да ми кажешъ какво има въ това ябълчно сѣме.“ Взима сѣмето този малъкъ синъ и го туря въ едно джезве, сварява го. Нѣма нищо... - „Какво излѣзе?“ - „Нищо, сварихъ го, нищо не излѣзе“. Бащата повиква втория си синъ, казва му: „Вземи ти това ябълчно сѣме, вижъ какво има!“ Взима го той, чопли го, изяжда го най-послѣ и казва: „Малко горчиво, но никакво величие нѣма.“ Повиква третия синъ, дава и нему сѣмето. Той го посѣва. Та съврѣменнитѣ хора, като имъ дадемъ сѣмката, турятъ я въ джезве и я сваряватъ, други философи я изяждатъ и никой не се сѣща да я посѣе. Онзи синъ, който посѣлъ тази сѣмка, той разбралъ силата, която е вѫтрѣ въ нея. Сѣмката, това е дървото.

Слѣдователно, всѣка мисъль трѣбва да израсте, да даде своя плодъ. По какво ще познаете силата на една благородна мисъль? - По това, дѣто казва Христосъ - да любишъ врага си. Запримѣръ, ти имашъ мисъль да убиешъ нѣкого, готовъ си за това, но дойде ли въ тебе тази Божествена любовь, веднага ще се поляризирашъ. Ако го убиешъ, ти нѣма да го завладѣешъ. Убийството не разрѣшава въпроса. Ако отворишъ една стъкленица съ отровенъ газъ, каква полза има отъ това? Този отровенъ газъ трѣбваше да се сгѫсти и послѣ да се прѣцѣди. Сгѫстяване трѣбва на злото, а не разширяване!

Слѣдователно, всички европейски народи се намиратъ въ положение само да разрушаватъ. Тѣ не прилагатъ Христовото учение, тѣ прилагатъ учение на много стари вѣрвания на миналото. Войната е едно старо вѣрване, идолитѣ сѫ едно старо вѣрване. Това е стара култура, която се явява въ нови форми. Казвате: „Ние, който можемъ да се биемъ по единъ модеренъ начинъ, сме културни хора!“ Въ Америка употрѣбяватъ електричеството за убийство, въ Франция рѣжатъ глави.

Онѣзи отъ васъ, който сѫ заинтересувани съ самия животъ, трѣбва да разрѣшатъ въпроса за себе си, каква е тази притча и коя е основната задача на притчата. - Животътъ. Отъ дѣ произтича животътъ? Ще кажете: „Отъ Любовьта.“ Но тази Любовь, отъ която произтича животътъ, въ свръзка ли сте съ нея? Азъ говоря за Любовьта въ особена смисъль. Тази Любовь, която е родила живота, го е родила прѣди много години и сега не се ражда вече. Ако всички житни зрънца се унищожатъ, нѣма да има повече. Тѣзи клѣтки, които сега имаме въ организъма си, не се раждатъ сега, тѣ сѫ родени прѣди милиони години и ако се унищожатъ, втори пѫть не се раждатъ. За всѣко нѣщо се изискватъ особени условия, които ние не можемъ да си ги създадемъ. Слѣдователно, за всѣка мисъль, за всѣко желание има извѣстно врѣме, извѣстно съчетание. И за Любовьта си има особено врѣме. Женитѣ казватъ: „Може да се люби всѣкога.“ Не, гъделичкане може да има, но Любовь, Любовь, която може да прѣобрази въ човѣка всички негови инстинкти, да не е онзи вълкъ, да не е онзи тигъръ, да не е онази патица. Любовь, която гъделичка човѣка, това не Любовь. Това е проява на изопачения човѣшки животъ, който сега виждаме.

Сега, азъ ви навеждамъ на една философска мисъль. Нѣкои отъ васъ казватъ: „Кажи ни нѣщо тайно!“ Азъ казвамъ: Мога да ви покажа тайни, но ще ви покажа само вратата, а вие ще си намѣрите пѫтя. Българитѣ казватъ: „Покажи му само вратата, а той ще намѣри плѣвника.“ Който не може да го намѣри, той не е достоенъ.

И тъй, мислете върху това продължение и разширение на носа. Кога се продължава човѣшкиятъ носъ? - Когато започне да мисли правилно. Азъ говоря само за двѣтѣ измѣрения на човѣшкия носъ - дължина и широчина, а не и за дълбочината. Ако вие се съедините правилно съ великия законъ, който работи правилно, вашиятъ носъ ще има това продължение, което показва, че вие сте въ свръзка съ Божествената хармония, въ съгласие съ всички звѣзди, съ всичката материя. Ако вашиятъ носъ се разширява правилно, това показва, че^сте въ свръзка съ всички сѫщества на Любовьта и не сте човѣка, който може да направи пакость нѣкому.

Колко е мѫчна тази философска мисъль! Като ме слушате, казвате си: „Забатачихме се ние!“ Човѣкъ трѣбва да се забатачи. Вижте дърветата какъ се забатачватъ долу! Коренитѣ по нѣкой пѫть сѫ до 10 метра долу. Тази глава! Да, човѣкъ трѣбва да се зарови въ неприятноститѣ. Когато има много страдания, казвамъ: главата е заровена; а когато прѣстанатъ мѫчнотиитѣ, казвамъ: главата е отровена. Когато имате много мѫчнотии, казвате: „Главата ми е заровена.“ За да се проявятъ тѣзи сили въ насъ, ние трѣбва да се погребемъ въ материята, защото истинскиятъ животъ започва съ погребване на материята. Вънъ отъ това животъ Духовенъ не сѫществува.

Съврѣменнитѣ хора не разбиратъ какво нѣщо е Духовенъ животъ. Тѣ казватъ: „Духовниятъ животъ е нѣщо като въздуха, като вѣтъра.“ Да, вѣтъръ има само на земята, но въ Духовния свѣтъ нѣма вѣтъръ. Знаете ли защо се образуватъ вѣтроветѣ? То е, защото глупавитѣ хора иматъ много празнини. Явява се вѣтъръ, увиватъ се дърветата, казватъ: „Глупавитѣ хора царуватъ.“ Щомъ има затишие, умнитѣ хора царуватъ. Щомъ има вѣтъръ, глупавитѣ хора царуватъ, между тѣхъ може да стане всичко. На такива хора колата имъ се обръща като Настрадинъ Ходжа. Въ такъвъ човѣкъ нѣма никакъвъ моралъ. Такъвъ човѣкъ казва: „Правото въ свѣта е да ядешъ и пиешъ, нищо друго нѣма. Богатъ да бѫдешъ, силенъ да бѫдешъ, който те удари, удари го и ти, въ затворъ го тури.“ Това е философията на хората съ празнитѣ глави. Навсѣкѫдѣ ги има такива. И ние всинца страдаме отъ тѣхъ. Понѣкога ние се завладаме отъ тѣхнитѣ мисли. Азъ не говоря конкретно за нѣкой човѣкъ. Единственото нѣщо, което може да оправи живота, то е животътъ да се обуслови разумно.

Ако въ днешната си бесѣда имамъ желание да ви направя адепти на моето учение, ако имамъ желание да ви направя послѣдователи на моето учение, не е право. Азъ имамъ желание слѣдъ хиляди и милиони години да кажете, че това учение е право. Да, защото въ свѣта право е само Божественото. Всички човѣшки вѣрвания иматъ извѣстни недостатъци. Човѣшкиятъ езикъ не е тъй пластиченъ, за да изкаже това Божествено. Нѣкой пѫть сѫществителното, глаголътъ не сѫ турени на мѣстата си по правилата на граматиката и отъ една моя бесѣда изкарватъ двѣ противоположности. Казватъ: „Той говори противъ поповетѣ“. Не съм говорилъ противъ поповетѣ. Говоря противъ онѣзи криви вѣрвания, които докарватъ нещастия на хората. Говоря противъ онѣзи криви вѣрвания, които докарватъ войнитѣ; говоря противъ онѣзи криви вѣрвания, които докарватъ жестокоститѣ въ свѣта. Да, противъ тѣхъ говоря.

Отговори Петъръ и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча!“

Знаете ли на какво мязаме съврѣменнитѣ хора? Въ древностьта имало единъ черенъ магьосникъ, който си задалъ задача да улови човѣшката душа щомъ като излѣзе отъ тѣлото и да я затвори въ нѣкоя бутилка. За своитѣ опити, той избиралъ египтяни отъ високо произхождение. Той си направилъ особено красиви жени отъ нѣкакво особено вещество и когато наближавало нѣкоя жена да умре, веднага вързвалъ душата ѝ въ това ново тѣло и турялъ надписъ: „Тукъ е душата на еди-коя си принцеса.“ Всѣки день прѣглеждалъ тѣзи души. Затворилъ ги той, но никога не е могълъ да ги накара да работятъ въ тѣзи нови тѣла. Съ хиляди години ги държалъ тъй затворени, но не могълъ да ги накара да работятъ. Слѣдователно, ние, съврѣменнитѣ хора искаме да хванемъ тѣзи души. Може да ги хванемъ, но не можемъ да ги накараме да работятъ. Работа въ живота може да става само чрѣзъ закона на любовьта, доброволно може да става тя, а не на сила. Крайното заблуждение е, че искаме на сила да ги караме да работятъ. Не само това, но искаме да накараме Голѣмия Великия Законъ въ свѣта да работи. Работата произтича само отъ любовь. Онзи, който иска да се научи да работи, трѣбва да се научи на закона на Любовьта. Придобиете ли разумния животъ въ свѣта, вие сте придобили Любовьта, а влѣзете ли въ неразумния животъ, ще имате мѫчението. Питамъ ви, свободно ли сте влѣзли въ тѣзи тѣла или насила? Ако видоизмѣните вашитѣ очи, носъ, коса, вие сте влѣзли доброволно, а ако не стане промѣна, този магъ ви е вкаралъ насила въ тази бутилка.

Слѣдователно злото въ свѣта произтича отъ това, че хората сѫ роби на своитѣ страсти. Страститѣ, това сѫ този магъ, който впрегналъ тѣзи души. Затова често сте като въртоглави. Нѣкой пѫть жената е въртоглава, сърди се, а нѣкой пѫть мѫжътъ е въртоглавъ. Вие слугувате на този черенъ магъ въ Египетъ. Като сте влѣзли вѫтрѣ, питали ли сте Господа? - Не сте Го питали.

Знаете ли на какво ще уподобя честностьта на съвременнитѣ хора? Единъ търговецъ срѣща единъ младъ момъкъ, който му се оплаква: „Оженихъ се, но съмъ нещастенъ, жена ми ме измѫчва.“ Търговецътъ го съжалилъ и го взелъ въ кѫщи, при себе си. Но слѣдъ нѣколко години този младъ човѣкъ опозорява дъщерята на търговеца и офейква. По този начинъ нѣма да се оправи свѣта. Ние трѣбва да разберемъ себе си.

Злото - злото увеличава, доброто - доброто увеличава, любовьта - любовьта увеличава. Това сѫ закони, които дѣйствуватъ въ свѣта. Въ любовьта ще се разширявате и нагорѣ ще отивате, а въ противоположното ще отивате надолу. Единственото нѣщо, което може да ви избави отъ това, то е разумния законъ, да знаете, че любовьта царува навсѣкѫдѣ въ този свѣтъ. Не разбирайте вашата любовь, не разбирайте тази между мѫже и жени, не разбирайте даже и тази между приятели, не разбирайте даже и тази между братъ и сестра, защото тази любовь, за която ви говоря е особена. Тя дѣйствува и въ васъ, но вие не се спирате върху нея. Когато ви минава нѣкоя свѣтла мисъль прѣзъ ума, тя е тази любовь, обаче скоро изчезва. Нѣкой пѫть, като мине такава мисъль у нѣкого, той става грандоманъ, мисли, че е божество. Не се самозаблуждавайте! Божеството има сила. Дѣ ви е силата? Нѣкой казва: „Азъ съмъ ученъ човѣкъ“. - Дѣ сѫ знанията ти? Когато нѣкой каже, че е Божественъ човѣкъ, това значи, че трѣбва да има неизмѣнна любовь. Нѣма ли я, той е единъ черенъ магъ, който може да затвори твоята душа въ нѣкоя бутилка. Не се плашете! Тѣзи стари бутилки трѣбва да се разрушатъ. Затова и смъртьта иде въ свѣта, за да разруши тѣзи тѣла, които сѫ прѣвърнати въ автомати. Смъртьта е едно освобождение на всички онѣзи затворени души.

Слѣдователно, когато азъ казвамъ „не убий“, подразбирамъ не убивай една душа, която е влѣзла въ едно тѣло и работи по закона на Любовьта. Никога не убивай. Но когато една душа е влѣзла въ една бутилка, станала е робъ, робиня, казвамъ: „Разбий!“ Слѣдователно, принципално разбирамъ въпроса - душа, която работи по закона на любовьта, никога, не смѣй да разрушишъ нейното жилище, защото Господь нѣма да ти прости нито на този, нито на онзи свѣтъ. Ако успѣешъ да освободишъ една душа отъ бутилката, направилъ си добро. Слѣдователно, когато една душа, която работи въ закона на любовьта, умре, трѣбва да се плаче, а когато умре една душа, която е затворена въ бутилка, трѣбва да се радваме. Тѣ не могатъ да проявятъ своята енергия, затова още ще плащатъ. За първитѣ души не е опрѣдѣлено да умиратъ, но трѣбва да станатъ нѣкога жертва, за да се подигне свѣта. Никога да не посмѣешъ да убиешъ човѣкъ, който ви обича, който работи за вашето добро. Да убиешъ единъ волъ, който работи на нивата ви, това е голѣмо прѣстѫпление. За въ бѫдеще, въ законитѣ на държавата ще бѫде вписанъ такъвъ законъ за вола, както и за човѣка. Такъвъ трѣбва да бѫде новиятъ моралъ, новото схващане. И онѣзи добри души въ свѣта, който сѫ влѣзли да работятъ споредъ закона на любовьта, тѣ не искатъ да бѫдатъ царе, тѣ ще бѫдатъ за въ бѫдеще най-добритѣ майки, най-добритѣ учители, свещеници и ще работятъ безкористно. Когато тѣ взематъ надмощие, този свѣтъ ще се оправи и нѣма да има това сегашно разбиране.

Казвамъ ви, прилагайте това Ново учение, не чакайте да дойде Христосъ, защото Той, като дойде, ще разруши всички бутилки, всички автомати до единъ ще се пукнатъ. И гробоветѣ, за който се говори, това сѫ онѣзи затворени души, който съ хиляди години чакатъ да дойде врѣме, за да възкръснатъ. И сега въ православнитѣ църкви се спори, дали въ това тѣло ще възкръснатъ или въ друго. Казвамъ, въ никакво друго тѣло, въ сѫщото! И такъвъ възкръсналъ човѣкъ ще се води само по своя Божественъ Духъ, само по своята Божествена душа и споредъ закона на Любовьта. Ще живѣемъ по единъ великъ законъ. Жената като види мѫжа си, нѣма да каже: „Дай пари!“, както днесъ казва. Послѣ, като даде пари, да каже: „Ехъ, милички, отдѣ идешъ?“ И мѫжътъ сѫщо нѣма да иска само пари отъ жена си и като е богата, да ѝ казва: „Ехъ, миличка, отдѣ дойде?“ Тукъ има двѣ бутилки, двѣ души, който не сѫ свободни. Трѣбва да бѫдете еднакви спрѣмо човѣка и когато той отсѫствува и присѫствува. Това е едно правилно християнско схващане.

Хората днесъ спорятъ за своята вѣра. Вѣрванията се създаватъ отъ човѣка, а не човѣкъ отъ вѣрванията. Всичко, което сега сѫществува въ свѣта, е произлѣзло отъ човѣка, слѣдователно, той не трѣбва да се моли, а трѣбва да видоизмѣни всичко. Човѣшкиятъ духъ е въ състояние да видоизмѣни всички вѣрвания и системи. Слѣдователно и вие може да измѣните вашия животъ. Вие може да възкръсите себе си, да научите истината. Казвате: „Дали този човѣкъ говори вѣрно или не?“ Азъ казвамъ: Вие какво знаете? Когато слънцето ме напече не питамъ: „Може ли да ме напечешъ, а азъ да отида на работа?“ Слѣдователно, като ви говоря, нѣма да казвате: „Много ни напече това слънце“, а ще отидете на работа. Азъ говоря за всинца ви. Опрѣдѣлете се - свободни души ли сте или не, свободни граждани на Царството Божие ли сте или роби, свободна религия ли имате или нѣкоя религия, която е създадена отъ вѣкове. Слѣдователно, опрѣдѣлете се на кой Господъ служите, на Господа на Истината или на трънения? Ако азъ дойда при тебе и ти ме оскубешъ съ толкова пари, азъ зная на кой Богъ служишъ. Ако дойда при тебе и кажа: „Приятелю, уморенъ съмъ, приеми ме!“ - „Да, но не съмъ разположенъ.“ Азъ зная на какъвъ Господъ служишъ. За мене важи какъ ще постѫпишъ въ дадения моментъ съ единъ обиденъ, оскърбенъ човѣкъ. Иначе, може да имате най-прави вѣрвания. Важно е въ дадения моментъ какъ постѫпвате. Пророкъ Иезекиилъ казва: „Една добра постѫпка може да заличи всичкитѣ ви грѣхове.“ И едното и другото е вѣрно, т.е. че една лоша постѫпка може да заличи добрия ви животъ. Слѣдователно, онзи, който е падналъ, да не стои да плаче надъ това падение, а обратно, като е падналъ, да гледа да стане. Значи, онзи който е падналъ, да гледа да стане. Еднакво вѣрни сѫ тѣзи двѣ формули.

Сега ще приложите този великъ законъ, ще се поутѣшите. Използувайте го! Ние съ слънцето никога не можемъ да дойдемъ въ съприкосновение, да се рѫкуваме, но неговата свѣтлина може да я използуваме. Вие съ Бога никога не може да се разправяте, при Него не можете да отидете, но съ Неговия Духъ всѣкога може да имате обръщения. Ако искате да отидете при Бога, вие ще се слѣете съ Него, всичко ще забравите и ще се пробудите въ вашия Божественъ животъ. И Господь казва: „Който иска да дойде при мене, трѣбва да изгуби всичко! Готовъ ли си?“ - „Не съмъ.“ - „Тогава иди на лѣвото слънце и когато се уморишъ, ела при мене!“

Сега Господь ви е пусналъ, слѣзли сте до земята. Послѣ знаете ли кѫдѣ ще бѫдете втори пѫть? Земята е извървѣла половината си пѫть, още половината пѫть ѝ остава и като дойдете до тамъ, ще започне да бие звънецъ. Тогава ще се минава отъ тренъ въ тренъ, багажи ще се прѣнасятъ. Ама на кѫдѣ? - Кому кѫдѣто очитѣ виждатъ. На кѫдѣ ще тръгнете? Казвате: „Добъръ е Господь!“ Хубаво, азъ се радвамъ. Чувате ли гласа на Христа, разговаряте ли се съ Него или тъй по прѣдположение говорите? Или както когато дойдете да сватосвате нѣкой момъкъ, казвате, че е много хубавъ, съ такива мустачки. Дошли при единъ момъкъ, сватосвали една мома, казвали, че била много хубава. Като се оженила, тя питала на кого да се показва. Момата била много грозна и мѫжътъ ѝ казалъ: „На всички се явявай, но само на мене недей!“

Сега ще ви каже нѣкой, че Христосъ билъ такъвъ онакъвъ. Вие може да се ожените, но не за този Христосъ, Когото очаквате, а за нѣкой другъ, когото не очаквате. Азъ не се церемоня, много Христосовци има, много богородици има, пъленъ е свѣтътъ съ такива. Една е истинската Богородица. Азъ я познавамъ, отлична е тя. Единъ Христосъ има, единъ Господь има, не се самозаблуждавайте! Всичко друго въ свѣта е отражение, то е наше заблуждение. Слѣдователно, вашата душа, която Богъ е вложилъ въ васъ, това е Христосъ, това е Света Богородица, това е Богъ. Вашата душа е затворена душа. Може ли да я освободите? Нѣкой пѫть, като пъшка тя, плаче, вие казвате: „Парици трѣбватъ.“ Тя плаче, казва: „Стига ти толкова!“ - „Не, още, още!“ Трѣбва да се откажемъ. Не искамъ да кажа, че не трѣбва да имате никакви богатства, но казвамъ, че има едно истинско богатство въ свѣта, то е настоящето. Богатъ да си въ дадения моментъ, като ядешъ, като пиешъ - да чувствувашъ, че си богатъ и за утрѣ да не мислишъ. Чудя се съ тѣзи хора! Дойде му нѣкой приятель, съ когото отъ години не се виждалъ, не го нахрани, ами започва да се безпокои какъ ще бѫде утрѣ. Не, като дойде при мене, азъ нѣма да го изпѫдя, ще го нахраня и нѣма да се безпокоя за утрѣшния день. И Великиятъ Господь нѣма да ни изпѫди. Но ние съ неразумния си животъ правимъ себе си нещастни. Вие имате всичко: жени, дѣца, пари, богатства, царе, министри сте и пакъ сте недоволни. Е, какво искате? Всички хора сѫ недоволни. Защо? Защото не сѫ богати сега. Онзи, който е богатъ сега, той е богатъ и за въ бѫдеще. Слѣдователно, ние ще обърнемъ сега да сме богати, сега да разбираме истината, сега да сме доволни.

Вие казвате: „Чакай не го схваща умътъ ми!“ А, така е и когато искашъ отъ нѣкого пари, той се почесва, казва: „Да помисля!“ Никога нѣма да го измислишъ. А пъкъ азъ сега отъ васъ нищо не искамъ. Вие имате едно недоволство и казвате: „Той този хитрецъ иска да си вложа капитала, но голѣми лихви ще искамъ.“ Опитайте тази работа! Може да имате това съмнѣние, на земята може да се съмнѣвате. И азъ и вие може да се изпитаме. Опитайте това учение и това, което намѣрите вѣрно въ вашия умъ и сърце, вѣрно е. Това, което е вѣрно отвѫтрѣ, вѣрно е и отвънъ. Ако единъ човѣкъ не вѣрва въ себе си, не може да вѣрва и въ другитѣ. Ако единъ човѣкъ обича Духа, ще обича и другитѣ. Ще кажете: „Какво нѣщо е духъ?“ Когато се давишъ и нѣкой те спаси, това е духътъ. Що е любовь? - Когато отидешъ нѣкѫдѣ и тамъ те нахранятъ, измиятъ краката и ти постелятъ меко, това е любовь, това е душа. Вѣрвай въ духа, който те извади отъ водата, вѣрвай въ душата, която те нахрани!

И тъй: „Изтълкувай ни тази притча!“

Притчата е живота, притчата е нашето недоволство. Всѣко недоволство въ даденъ моментъ, ще го прѣобърнешъ въ добродѣтель. Недоволенъ си, че не си знаешъ урока. Научи го! Момата е недоволна, защо не е красива. Достави си това, което ти липсва. Можешъ да бѫдешъ доволенъ. Щомъ си доволенъ, иди да работишъ при своитѣ братя, да имъ покажешъ, какъ да сѫ доволни и тѣ.

И тъй, изменѣте носа си! Да се продължи най-малко съ 1/100 000 000 часть отъ милиметъра и съ толкова да се разшири. Знаете ли, ако това може да направите, какви гении сте! Това е гениалность! Това продължение може да стане и въ ума и въ сърцето, навсѣкѫдѣ. Разумно разширение и разумно продължение на носа. Само така всички недоразумѣния въ свѣта ще изчезнатъ! И като намѣрите този законъ, разширение на носа с 1/100 000 000 часть отъ милиметъра и продължение на носа съ толкова, турете тѣзи двѣ пропорции и ще намѣрите на какво е равно цѣлото. Ако носътъ трѣбва да се продължи съ 1/100 000 000 часть отъ милиметъра каква е работата на този носъ? Ще ви обясня този законъ. Ако вземете една каца вода и я разлѣете по земята, ще направите една голѣма пѫтека. Но прѣдставете си, че я изливате в едно езеро, какво видоизмѣнение ще направи въ самото езеро? Като казвамъ 1/100 000 000 част отъ милиметъра, разбирамъ този вѫтрѣшенъ законъ. Все ще стане една малка промѣна въ васъ, защото тази енергия е влѣзла вѫтрѣ въ вашето тѣло, а не се е разлѣла вънъ по вашето тѣло. Съмнението трѣбва да се изхвърли. Съмнѣнието е единъ недѫгъ на човѣшкия умъ, а умразата, завистьта сѫ недѫзи на човѣшкото сърце. Хора, които не могатъ да освободятъ сърцето си отъ вѫтрѣшна умраза, външна умраза може да сѫществува, сѫ роби на този черенъ магъ, тѣ не сѫ свободни и слѣдователно тѣ сѫ играчка на живота. Затова ще освободите и ума си отъ недѫзи.

Въ голѣмия центъръ на вашия животъ, на вашия умъ водата трѣбва да бъде кристална, никакви примѣси не се позволяватъ! Слѣдователно, ще намѣрите колко е голѣмо вашето езеро. Значи, въ дадения случай, Божествената енергия, която сега идва, ще ви продължи носа само съ 1/ 100 000 000 часть отъ милиметъра. Въ висшата математика може да се разрѣши този въпросъ, какъвъ ще бѫде обема на цѣлия човѣшки животъ, въ който сега живѣемъ. Не искамъ да кажете: „Тѣзи работи не сѫ за насъ, ние сме стари хора.“ Старъ е само дяволътъ, защото той не иска да работи за другитѣ. Всѣки човѣкъ, който каже, че не иска да работи, казвамъ че той е отъ чернитѣ братя. Който работи въ името на тази велика Любовь, въ името на Великия Богъ, той е отъ бѣлитѣ братя.

Казвате: „Глупави сме, не можемъ да работимъ“. Нѣма глупавъ човѣкъ между васъ, азъ ви намирамъ умни. Скѫсайте тази нишка, съ която сте вързани! Нѣкой казва: „Какъ ще живѣемъ сега?“ Да, братко, като си въ бутилка! Не се плашете отъ нищо! Тази любовь, която е въ васъ, тя е сила. Всички трѣбва да вложимъ тази Божествена мисъль, да си помогнемъ не само индивидуално, да се насърчимъ и да казваме: Можемъ всички да живѣемъ споредъ този законъ, да обяснимъ притчата, а тя е - да продължимъ носа си и съ толкова сѫщо да го разширимъ.

Азъ казвамъ тази формула: Сърцето ти трѣбва да е топло, душата - свежа, умътъ - свѣтълъ, а духътъ крѣпъкъ. Свѣтлината, която иде, дава свобода; духътъ като е крѣпъкъ, може всичко да твори и да работи. Кажете: „Сърцето ми е топло, душата ми е свѣжа, умътъ ми е свѣтълъ, духътъ ми е крѣпъкъ. Защо? - Защото живѣя въ закона на любовьта, въ която нѣма никаква измѣна.“ Кажете това и задачата е рѣшена. Азъ ще живѣя по това ново правило. Сега знаете ли колко струва това ново правило, което ви дадохъ? То струва 25 милиарда. Има хора, които въ миналото сѫ прѣкарвали 20-25 сѫществувания, докато научатъ тази формула. Вие ще кажете: „Много просто нѣщо е, ние знаемъ тѣзи нѣща.“ Никога не сте знаяли тѣзи нѣща по този начинъ, както вървятъ - топло, свѣжа, свѣтълъ, крѣпъкъ.

Сега, като се върнете дома си, искамъ да приложите това правило. Женитѣ, като го приложатъ, да стане по-леко на мѫжетѣ и мѫжетѣ, като го приложатъ, да стане по-леко на женитѣ. Майкитѣ, като го приложатъ, да стане по-леко на дѣцата и дѣцата, като го приложатъ, да стане по-леко на майкитѣ. Учителитѣ, като го приложатъ, да стане по-леко на ученицитѣ и ученицитѣ, като го приложатъ, да стане по-леко на учителитѣ. Да настане една лекота и всички да разберемъ, че сте приложили това правило. Азъ ще питамъ слѣдъ това много мѫже и жени: „Като приложихте това правило, стана ли ви по-леко?“ - „Не.“ - Не сте го приложили. Който не приложи правилото, ще плати 1% лихва върху тѣзи 25 милиарда. Хайде, ще намаля. Едно на хиляда. Или още по-малко? Едно на единъ милионъ, но ще има глоба.

Тъй че правило научихме, но и глобата ще дойде!

Бесѣда, държана на 15 май 1921 година