Качване и слизане

Общ Окултен клас , София, 4 Юни 1941г., (Сряда) 5:00ч.
Издателство: Урания
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Пишете тогава върху: Защо човѣкъ се ражда младъ и защо става старъ? Но ако не знаете нищо, ще пишете: „Не зная“. Но ако ви дойде нѣкаква мисъль, ще кажете: „Зная защо човѣкъ се ражда младъ“. Ако ви дойде нѣкоя мисъль, пишете. Човѣкъ остарява отъ седене, подмладява се отъ работа. За подмладяването трѣбва работа.

Имате посока на движение A и B. Стариятъ, като се качва нагоре, полека върви, стръмно е. Раницата му доста голѣма. Младиятъ, като се е качилъ - изѣлъ всичко, той се подмладява и слиза надолу, даже безъ да ходи слиза надолу, търкаля се. Отъ нѣкой планински връхъ търколете единъ камъкъ, кой и да е камъкъ - той ще слѣзе долу. Казвамъ: Трѣбва да разбирате отношението, да разбирате отношението горе и долу. Надолу лесно се слиза, нагоре мѫчно се качва. Ако ти на мѫчното не се качишъ, какъ ще слѣзешъ на лесното? Запримѣръ: Вие всички искате да имате единъ учитель да ви тури 6. Едно съчетание има. Ученикътъ трѣбва да бѫде много способенъ, трѣбва да има богатъ езикъ, да има изразъ, да се изкаже. Ако той се запъва като говори, ако се колебае тукъ-тамъ - учительтъ ще му тури 3-4, 6 слага на най-способнитѣ. Нѣкѫде тури единица, нѣкѫде тури двойка. Тамъ се създава вече неприятность. Всичкитѣ ученици, които иматъ единици и двойки, иматъ голѣмо неразположение, считатъ учителя виновенъ за това, казватъ, че той не е щедъръ. Представете си, че азъ турямъ тази работа малко по-практично да се изяви бележката. Ако на всѣко едно кило товаръ се плаща по единъ левъ, петь кила носишъ - петь лева ти плащатъ, десеть кила носишъ - десеть лева ти плащатъ, на 15 кила - 15 лева, 30, 40. Казвашъ: „Защо на мене плащатъ петь лева, а на него 30 лева?“ Много ясно. Какъ искате? Носи 30 кила, 30 лева ще му дадатъ. Ти искашъ петь кила, а искашъ да вземешъ 40 лева. Питамъ: Справедливо ли е? Сѫщевременно желанието не е право, понеже хората харчатъ много енергия, а много малко сѫ свършили. Много имъ се плаща. Добре, има и друго сравнение. Добре, ако единъ конь пренесе една кола скѫпоценни камъни, негови ли оставатъ камънитѣ? Колко плащатъ на коня, който пренесе скѫпоценнитѣ камъни? Малко сенце, малко слама и въ обора. Единъ конь, който носилъ царь на гърба си, де го турятъ? Въ обора го турятъ. Защо е сега така? Азъ не искамъ вие да отговаряте, но мислете. Вие по нѣкой пѫть мислите, че сте нѣщо хубаво, че сте нѣщо. Но какво сте, и вие не знаете.

Запримѣръ вземете религиознитѣ хора. (Тѣ) казватъ, че за каквото се помолятъ, Господь ги слуша. То е много общо казано. Нѣкой пѫть има едно съвпадение. Стотина-двеста души сѫ се молили едновременно, а той мисли, че заради него Господь му дава. Пада му се едно на стотѣ, той мисли, че е заради него. Казва: „Азъ се помолихъ, Господь ме послуша“. Ако не бѣха сто души, Господь не щѣше да го послуша. Вие представяте работата както не е. Единъ човѣкъ не може да свърши работа на сто души за единъ день. Сто души може да свършатъ много. Единъ колко може да свърши? Тогава какво сте изработили? Да кажемъ - учили сте по пѣене, но да ви изпитатъ по пѣене, какво сте научили? Като бѣхте млади, пѣехте повече, по-хубаво. Като поостарѣхте, гласътъ започна да става дрезгавъ. Тукъ имаше една сестра, много даровита по гласъ, и сега даже запазила гласа си, но я нѣма тука. Тя мислеше, че като не пѣе - гласътъ се разваля. Човѣкъ постоянно трѣбва да се въодушевява. Сега представете си, че вие сте пѣвци, пъкъ ви прекарватъ презъ циганско търне съ модерни обуща. Обущата сѫ тънки, съ тънки чорапи, трънитѣ ви набодятъ, нареждате се на сцената, какъ ще пѣете? Ще усѣтите една болка въ краката. Да допуснемъ, че пѣете, но сте яли мѫчносмилаема храна. Мѫчите се на сцената. Какъ ще пѣете? Може да пѣете. Казвамъ: Какво трѣбва да прави човѣкъ, трѣбва ли да се наяде, като отива на концертъ? Малко трѣбва да яде, малко водица или по-добре хичъ да не яде. Трѣбва да работи. Всѣкога, който работи, безъ изключение, се благославя. Не какво мислятъ хората. Вѫтре въ себе си ще знаешъ работишъ или не. Ако съмъ художникъ, щомъ работя - ще излагамъ картинитѣ си. Правятъ хората забележки.

Има карикатуристи. Той ще направи една линия. Ще направи едно лице. Колко ще му турите? Геометрически този човѣкъ не е уменъ. Толкозъ любопитенъ, мисли, (че) като снесе едно яйце - цѣлиятъ свѣтъ е оправенъ. Когато се изучава физиономията, има работи, които се изучаватъ, но има много работи, които не се казватъ. Не трѣбва да се знае всичко. Вие носите признацитѣ на хиляди поколѣния, носите добритѣ признаци и лошитѣ признаци. Тѣ се пазятъ въ тайна. Нѣкой твой прадѣдо ималъ лоша черта и дѣдо ти турилъ на тебе. Нѣкой пѫть виждашъ, че дойде, той ималъ гласъ - не го обичашъ. Дразни се човѣкъ за нищо и никакво. Нѣкой пѫть дали ли сте си отговоръ защо се дразнишъ? Върви нѣкой човѣкъ, дразни ме. Отъ лѣвата страна като върви - ме дразни, и отъ дѣсната страна като върви - пакъ ме дразни. Той обича отъ лѣвата ми страна да върви. Азъ искамъ да го туря отъ дѣсната. Знаете ли защо? Отлѣво кои турятъ? - Грѣшнитѣ. Отдѣсно турятъ праведнитѣ. По европейски щомъ вървите, отъ коя страна турятъ дамитѣ? Мѫжете, като се разхождатъ, вървятъ отлѣво, женитѣ отдѣсно. Защо? Защо туряте женитѣ отдѣсно? То сѫ порядки. Единъ порядъкъ минава отдѣсно или отлѣво. Когато се говори, въ речьта може да се наведатъ много примѣри. Запримѣръ: единъ ораторъ говори нѣкой пѫть, намиратъ, че речьта не съответствува, намиратъ, че не е съобразна съ порядъка на нѣщата. Иска да се наруши порядъка. Въ турско време само беднитѣ хора имаха право да ходятъ боси, които нѣматъ нищо, отъ нѣмай-кѫде. Казватъ, че е закѫсалъ. Или ходи гологлавъ. Ако нѣкой другъ тръгне гологлавъ, мислѣха, че е изфирясалъ. Сега всички ходятъ гологлави, безъ шапки. Ако се пренесемъ въ турско време, това не е въ реда на нѣщата, но сега намираме, че на гологлавитѣ хора умътъ имъ е на мѣсто.

Тукъ има една сестра, която страда отъ кракъ. Азъ я убеждавамъ, казвамъ: Ти сега вървишъ по стария порядъкъ, трѣбва да вървишъ боса, ще хвърлишъ галошитѣ, боса ще ходишъ. - „Какъ? Какво ще кажатъ изгрѣвци?“ Сега по слънце ходятъ само по едни сандали, боси крака. - „Глупавитѣ ходятъ боси“. Сега започнаха да ходятъ безъ палта, само по жилетки. Въ турско време, като се напие, хвърли палтото, стане чакъркефлия.

Казвамъ: Има нѣщо, съ което мѫчно ще се справите, но трѣбва да се справите. Казвамъ: Отъ чисто хигиенично гледище съ галоши не е хубаво, съ галоши. Галошитѣ сѫ лошъ проводникъ. Ако иска човѣкъ да боледува - да носи галоши. Всѣки ще дойде да препорѫча, че подметката е по-хубава отъ галошитѣ. Подметката е кожа и е по-добъръ проводникъ между земята и тѣлото на човѣка. По-добре е човѣкъ да носи добри проводници. Само въ крайни случаи. Казвамъ: Ако боса ходишъ, ще стане обмѣна между енергиитѣ на земята и тѣлото, по-скоро ще оздравѣе кракътъ ти. Казвамъ: Кракътъ ти бѣше подутъ, поспадна, още малко остана и то ще мине. Сега другото, болестьта като гледатъ, ще питатъ: „Какъ се поду кракътъ?“ Подулъ се. „Какъ се подулъ?“ Носила тѣсни обуща. Сега отъ подутъ кракъ кой не е страдалъ? Сега, щомъ те боли кракътъ, ще гледашъ да станешъ добродетеленъ, да мине кракътъ. Болятъ те краката - основата на твоитѣ добродетели е разклатена. Болятъ те рѫцетѣ - основата на твоята справедливость е разклатена. Боли те глава - не си много отъ умнитѣ. Казва: „Глава не ме боли“. Глава не те боли, кракътъ те боли. Кракъ не те боли, глава те боли. Глава не те боли, рѫце те болятъ. Когато престанатъ да те болятъ рѫцетѣ, краката, главата - вие сте въ нормално състояние. Туй е общо казано. Ще дойде нѣкой, заболѣлъ го кракътъ. Нѣкой пѫть кракътъ може да ви боли по симпатия. Ако обичашъ единъ човѣкъ, хармонирашъ се съ трептенията, ти ще приемешъ половината отъ неговата болка. Сега мнозина, които не знаятъ да лѣкуватъ, мислятъ, че е лесно, искатъ съ нѣкакви треви, като сварятъ и да мине. Ако съ треви се лѣкуваше, лѣкуването съ треви е баене. Бабата ще ти бае, но излиза нѣщо отъ нея, тя трѣбва да даде нѣщо отъ себе си. Ако не излѣзе нѣщо, баенето не хваща.

Вие искате всички да станете учени, безъ да дадете нѣщо отъ себе си. Сега запримѣръ: има нѣкои увеличени нѣща. Приказватъ за оня свѣтъ. Оня свѣтъ е свѣтъ на голѣма интелигентность. Тамъ всѣки е заетъ съ сериозна работа. Тамъ не е свѣтъ на развлечение. Ние се намираме въ единъ свѣтъ, който Господь направилъ за развлечение. И най-великитѣ сѫщества, които работятъ хиляди години, приятно имъ е да дойдатъ тукъ, на земята, да си починатъ. На земята на курортъ идватъ. Като кажатъ, че ще дойдатъ на земята, идватъ на курортъ. Вие сте дошли на земята и сте се опретнали на сериозна работа. Тамъ е вашата погрѣшка. Като дойдатъ хората тукъ, искатъ да направятъ единъ апартаментъ, учени да станатъ. Тукъ за учение не сте пратени, за курортъ сте пратени. Вие искате учени да станете, философи да станете, това да станете, онова да станете, че нищо не ставате. После всички, които идатъ на земята, искате да се опознаете. Тукъ на земята никога не може да се опознаете. И Христа не Го познаха. Въ другия свѣтъ, като влѣзете, тамъ ще се опознаете. Всѣки си има по една особена маска. Хубаво е да сте свободни. Нѣкой пѫть вие мислите, че ви познаватъ хората. Ако маската е сериозна, казватъ: „Сериозенъ е“. Ако маската не е сериозна, ако е смѣшкарска, казватъ, че е смѣшкарь. Вие нито сте сериозни, нито сте смѣшкари. Приятно е като ги гледашъ различни и ти имашъ муцуна. Приятно ти е, че не те познаватъ. Позволявашъ си всичко да говоришъ, преправяшъ си гласа, нѣма да говоришъ естествено. Казвате: „Трѣбва да говоримъ тъй, както трѣбва“. Когато искашъ ти да заповѣдвашъ, туришъ другъ тонъ. Когато искашъ да ти услужатъ, ти ставашъ мекичъкъ. Въ единия и въ другия случай има нѣщо неестествено. Въ единия случай си мекъ повече, отколкото трѣбва, въ другия случай си повече твърдъ. Казвашъ: „Азъ ти заповѣдвамъ“. То не е естествено. Какво ще заповѣдвашъ. Споредъ мене ти не можешъ да заповѣдвашъ, ако не заповѣдвашъ на себе си. Ти кажешъ нѣщо на себе си и го направишъ. Ти не може да заповѣдвашъ, ако не заповѣдвашъ на себе си. Ти като не можешъ да го направишъ, искашъ другитѣ да го направятъ. Това е невъзможно. Казвамъ: Трѣбва да има една подбудителна причина. Запримѣръ: вие имате една работа. Най-първо дишането е една благородна работа. Тази работа вие не свършвате, както трѣбва. Всичкитѣ неприятности въ живота произтичатъ отъ дишането. Вие имате най-културната работа - дишането, и вие не го свършвате, както трѣбва. Нѣкой пѫть дишате бързо, не се диша бързо. После по нѣкой пѫть поемате дълбоко въздухъ. Защо го приемате? Или нѣкой пѫть го приемате много плитко, не вземате достатъчно количество въздухъ. Кой плаща за въздуха? Нищо не плащате. Даромъ ви се дава. При това всѣки день половината отъ въздуха остава неупотрѣбенъ. Питате: „Защо дойдоха болеститѣ?“ Не сте взели достатъчно количество въздухъ. Не сте приели достатъчно количество топлина. Не сте приели достатъчно количество свѣтлина. Не сте приели достатъчно количество сила и въ следствие на това има единъ недоимъкъ въ тѣлото ви, свѣтлината ви е малка, затова се спъвате. Топлината ви е малка, затова движението ви е слабо, силата ви е малка, затова и работата, която свършвате, е малка.

Силниятъ най-първо ще се качи, ще започне трудната работа да свърши. Онзи, който знае да пѣе, може да пѣе. На коя страница се намира „Въ начало бѣ Словото...“? - На 38. Сега може една пѣсень да се създаде по православному, може да я изпѣя сега на единъ гласъ, но какво ще разберете отъ този гласъ? Да кажемъ да се тури единъ новъ гласъ на пѣсеньта - то е единъ проводникъ. /Учительтъ пѣе по църковному „Въ началото бѣ Словото“/. Може да ви направя цѣла литургия съ туй пѣене, но съ туй еднообразно пѣене, какво се постига? Като не знаешъ нищо, да не пѣешъ. Защо така не се пѣе? /Пѣе по попски/.

Казвамъ: Свѣтътъ, въ който живѣемъ, е строго опредѣленъ. Азъ по нѣкой пѫть наблюдавамъ. Щомъ правя нѣкаква бележка, защото свѣтътъ не търпи никаква корекция. За да коригирамъ нѣкого, трѣбва да пѣя. Не трѣбва да му казвамъ, че той не знае да пѣе. Азъ ще покажа, пъкъ той, ако иска да се ползува. Азъ може да накарамъ всѣки отъ васъ да пѣе добре. Азъ съмъ добре разположенъ, ще пѣя хубаво. Щомъ бързамъ, зная, че не мога да пѣя. Нѣмамъ търпението да ви чакамъ. Много учители по пѣене има, като видятъ ученицитѣ, че не може да пѣятъ, учительтъ е неразположенъ, той иска способни ученици.

Та казвамъ: Тъй както е написана пѣсеньта „Въ началото бѣ Словото“ - има разрешение. Отъ какво започва тази пѣсень? - Ла. Имате вече узрѣлия плодъ. Плодъ, който е прѣсенъ, този плодъ ще го опитате. Всѣкога, когато една пѣсень почва отъ ла, трѣбва да имате сѫщото разположение. Започва една пѣсень съ соль - вие трѣбва да знаете смисъла, красотата, какво нѣщо е красотата. Или започва отъ ми - вие трѣбва да знаете какво нѣщо е обхода. Отъ ре - посоката на пѣене трѣбва да знаете. Ако искате да предадете енергия въ себе си, трѣбва да започнете съ пѣсень, която ще даде потикъ за работа. Ако искате обхода, пѣйте пѣсни, които започватъ съ ми. Вие безъ музика искате да се изправите. Човѣкъ безъ музика не може да изправи характера си. То е единъ начинъ, за да нагласишъ мозъка си - се трѣбва да излѣзешъ изъ една пѣсень. Той трѣбва да е нагласенъ. Не се ражда една идея, едно чувство лесно въ мозъка на човѣка. Онѣзи, които сѫ били светии, тѣ сѫ прекарвали 30 години, работили сѫ много усилено тия хора при най-голѣмитѣ неудобства на живота, преодолѣли сѫ неудобствата и сѫ станали светии.

Сега изпѣйте само думитѣ „Въ начало бѣ Словото“. Въ второто има нѣщо, което не е пълно. Изпѣйте „Въ начало бѣ Словото“ музикално, изпѣйте го, като че всичкото ви щастие ще дойде отъ него, като че всичко ще ви дойде оттамъ. Сега вие го пѣете, като че нищо нѣма да ви дойде. Представете си, че като го изпѣете, веднага сто хиляди ще дойдатъ, като го изпѣете, единъ апартаментъ ще дойде, яденето ще дойде. Боленъ си. Като го изпѣешъ, ще оздравѣешъ. Думитѣ трѣбва да се разбиратъ. /Учительтъ пѣе „Въ начало бѣ Словото и Словото бѣ у Бога“/. Сега може да вземемъ думитѣ „Само Тебъ Господи азъ обичамъ“, тогава ще дойдемъ до разрешението. „Само Тебъ Господи, Който всичко си създалъ, може да те обичамъ“. Има защо да Го обичамъ. Единъ лѣкарь, който излѣкувалъ хиляди хора - може да го обичатъ. Единъ лѣкарь, който изморилъ хиляди - не може да го обичатъ. Единъ учитель, който бие и постоянно осакаща своитѣ ученици - кой ще го обича? Но учитель, който повдига всичкитѣ - може да го обичатъ.

Като дойдете до закона на любовьта, всички имате една погрѣшка. Вие искате да ви обичатъ. Вие сте обичани, нѣма какво да ви обичатъ. Вие търсите туй, което нѣма да дойде вече. Да ви обичатъ, не може отсега нататъкъ вече, отсега нататъкъ Богъ не може да ви обича. Остава вие сега да обичате. Че вие още не сте се научили да обичате. Вие мислите, че обичате, но това не е любовь. Вие очаквате да ви обичатъ. Че вие сте обичани. Туй тѣло, което имате, умътъ, който имате, сърдцето, което имате показватъ, че вие сте обичани. Вие какво чакате? Вие сте заровили вашия талантъ. Като дойде господарьтъ, ще ви каже: „Какво направихте?“ Сега нѣкои казватъ, че не обичатъ. Но казвамъ: Цѣлата нова раса, която иде, трѣбва да има любовьта. Тъй, както вие искате да ви обичатъ, обичайте вие. Досега Господь не се явилъ да ти каже: „Ти трѣбва да ме обичашъ“. Днесъ говоря върху този предметъ. Господь се е затулилъ и азъ съмъ отъ онѣзи, необичанитѣ - времето е облачно. Затуй е облачно. Онзи не казва: „Азъ, който съмъ направилъ толкозъ много нѣща - не ме обичатъ“. Защото, когато обичаме Господа, времето е ясно. Той тогава отъ нашата необичь превръща и помага на растенията. Когато ние не Го обичаме - работи между растенията, тѣхъ полива. Защото не може да ни изпраща повече. Ако отъ любовь нахранишъ едно дете, следъ половинъ часъ пакъ може ли да го хранишъ? Ако една майка на всѣки половинъ часъ храни детето, съвсемъ ще го развали. Трѣбва да се минатъ три-четири часа. Три пѫти като го храни - то сѫ деветь часа. Сега вие търсите любовьта. Най-първо имайте уважение единъ къмъ другъ. Ако е за критика, ако има единъ, който знае да критикува, то съмъ азъ. Азъ не се спирамъ върху погрѣшкитѣ. Азъ зная защо хората правятъ погрѣшки. Вие искате винаги много да имате, вие искате да се осигурите на земята. Че ние сме осигурени. Съ въздуха азъ съмъ осигуренъ, какво ще го турямъ въ шишето. Може би като се качвамъ по високитѣ планини да ми трѣбва повече въздухъ. Но тъй, както съмъ, заради мене, като се качвамъ по планинитѣ, на високитѣ мѣста не ми трѣбва да нося въздухъ. Колкото се качвамъ нагоре, започвамъ обѣдитѣ да ги правя много рѣдки. Трѣбва да знае човѣкъ какъ да ги прави. Ще дишашъ полека и ще задържашъ въздуха. Ако се качишъ нагоре и започнешъ да дишашъ бързо - ти си слабъ човѣкъ. Седишъ въ ума си и се смущавашъ защо си беденъ. Беднотията е едно голѣмо благословение. Не го съзнавашъ това. Забогатѣешъ, радвашъ се. Богатството е голѣмо нещастие. Ти си измѣнилъ нѣщата. Въ нещастието ти си щастливъ и въ щастието ти си нещастенъ. Обърналъ си знацитѣ. Ще ги смѣнишъ - на щастието ще туришъ плюсъ и на нещастието ще туришъ минусъ. Сега нѣкои отъ васъ ще кажете, че здраве нѣмате. Ти не си здравъ по единствената причина, че не обичашъ. Всѣкога, когато човѣкъ престане да обича - боледува. Изопачената любовь носи всичкото нещастие въ свѣта и неразбирания. Ще обичашъ нѣкого, понеже е законъ. Ако искашъ да живѣешъ. Ако обичашъ баща си и майка си - животътъ ти ще се продължи. Ако не обичашъ баща си, майка си, брата си - ще се съкрати животътъ ти. Този законъ отъ памти-вѣка е констатиранъ. Казва: „Азъ не може да го обичамъ“. Сега какъвъ е аргументътъ, че не можешъ да го обичашъ. Има да ти дава - не можешъ да го обичашъ. Понеже не си платилъ. Искалъ си нѣщо да направи, нѣщо за тебе. Не го направилъ - не го обичашъ. Правъ е поводътъ. Но тогава ще му платишъ по следната причина. Отива единъ поетъ при единъ богаташъ. Богаташътъ казва: „Кажете му, че азъ не съмъ тукъ“. Поетътъ чува това. Слугата казва: „Не е господарьтъ тукъ“. Следъ време този богаташъ ималъ нужда отъ поета, поетътъ да направи нѣщо заради него. Той (поетътъ) му казва: „Нѣма го тукъ“. - „Какъ, казва (богаташътъ), чувамъ гласа му“. - „Азъ, казва, повѣрвахъ на твоя слуга, че не си въ кѫщи. Ти на мене не ми ли вѣрвашъ? Тукъ съмъ, но не съмъ заради тебе“.

Обичь нѣматъ хората. Нѣма законъ, който трѣбва да опредѣли какъ трѣбва да се обичаме. Нѣмате правило. Какво правило има да обичашъ единъ човѣкъ? То е единствениятъ законъ, който произтича отъ първата причина. Никой не може да ви опредѣли колко трѣбва да обичате. То е новото положение. И когато ти се откажешъ отъ това подбуждение, усѣщашъ една скърбь. Ти изпълнишъ това вѫтрешно подбуждение, ти се радвашъ, ти си на добрата страна. Изпълнявашъ Волята Божия, имаме одобрение. Не изпълнявашъ Волята Божия, нѣмаме вѫтрешно одобрение. Кой каквото да ти казва, ако нѣмашъ вѫтрешно одобрение, ти ще констатирашъ работата.

Сега азъ нося два плода. Опредѣлилъ съмъ по-хубавиятъ плодъ за себе си, другиятъ плодъ искамъ да го дамъ на другитѣ. Сега иде нѣкой при мене. Какъ ще направите вие? Знаешъ, колко мѫчно се дава хубавото на другитѣ. Азъ правя обратното - това, което съмъ опредѣлилъ на другитѣ, го давамъ на себе си и това, което съмъ опредѣлилъ на себе си, го давамъ на другитѣ. Пъкъ нѣкой пѫть оставамъ за себе си това, което съмъ опредѣлилъ за себе си. Казвамъ: Той не го заслужава. Тѣ сѫ философствувания. Всѣкога е хубаво ти, като дѣлишъ работитѣ, за себе си да оставишъ най-малкото, не оставяй най-голѣмото. Ако не искашъ да се изкушавашъ, като ти дадатъ кошница съ грозде - остави за себе си най-малкото, ако искашъ да бѫдешъ радостенъ. Ако оставишъ за себе си най-хубавия гроздъ и на другитѣ - малки, работата не е свършена. Хубаво е, ако ти си пѣвецъ, всички да пѣятъ и ти да останешъ най-после, като нѣма вече кой да пѣе. Всички сѫ изморени, тогава попѣѝ ти. Колкото да ти рѫкоплѣскатъ или не, ти да бѫдешъ доволенъ. Ти искашъ да излѣзешъ на първо мѣсто, да кажатъ, че като тебе пѣвець нѣма. Нѣкои хора сѫ по-одарени, работили сѫ въ миналото, иматъ хубавъ гласъ. Има сега едно съчетание на доброто, справедливостьта и разумностьта. Ларингсътъ е правенъ нѣкѫде, не е проста ципа. /Учительтъ пѣе „саааму“/. Какво ще разберете? Една дума е разбрана въ тебе, когато даде единъ импулсъ. Ти вземешъ, направишъ едно усилие и следъ туй импулсътъ зависи отъ първия. Когато ти пѣешъ, се усилва пѣенето, тия думи сѫ прави. Ако съ всѣко движение отслабва движението, проявата на мисъльта не е правилна.

Вие казвате: „Какво ще се качвашъ горе?“ После вървишъ, вървишъ, казвашъ: „Днесъ е много топло“. Като тръгнешъ, да ти е приятно, че е топло. Като се качишъ горе на върха, какво ще придобиешъ? Ще придобиешъ нѣщо, което никѫде другаде не можешъ да придобиешъ. Като се качишъ, какво ще чуешъ? Ще чуешъ това: „Така всѣкога постѫпвай въ живота си, качи се на върха, на най-високо мѣсто“. Така постѫпвай винаги, качи се на възможно най-високото мѣсто. Станешъ сутринь, бѫди благодаренъ на положението, въ което си. Ако си слѣзалъ въ долината, че станешъ неразположенъ - зарадвай се, че си долу на работа. Поработи малко, пакъ се качи горе на върха. Не си доспалъ - нищо. Може да си починешъ.

Та казвамъ:Въ мисъльта си намѣрете единъ човѣкъ, който да се е научилъ. Винаги правете връзка съ всички добри хора. Правете връзка съ умнитѣ хора. Правете връзка съ справедливитѣ хора. Постоянно трѣбва да се прави връзка съ добритѣ хора, умнитѣ и справедливитѣ хора, за да стане една обмѣна. Щомъ не правишъ връзка съ доброто - добъръ не можешъ да станешъ. Щомъ не правишъ връзка съ справедливостьта - справедливъ не можешъ да станешъ. Щомъ не правишъ връзка съ умнитѣ хора - уменъ не можешъ да станешъ. Да мислимъ за Господа тъй, както се проявява въ цѣлото битие. Всѣки човѣкъ, въ когото Богъ се проявява - направи връзка съ него. Това е единъ отъ най-добритѣ методи. Съ най-малкитѣ разходи става. Сега се заражда възражението: „Нѣмаме условия“. Въ свѣта условията ние сами си ги създаваме. Ако влѣза въ кладенеца и остана вѫтре, кой ме караше да влѣза въ кладенеца. Преди да влѣза, трѣбваше да опитамъ вѫжето. Ако се скѫса или ако оставя едно дете да ме тегли, детето не може да ме изтегли. Като влизамъ въ кладенеца, ще направя така: ще взема единия край, ще го завържа и азъ ще хвана единия край. Като влѣза, самъ ще се изтегля. Ако искашъ да влѣзешъ въ кладенеца, свържи едното вѫже, прехвърли го презъ колелцето, то е най-сигурното, и самъ започни да се теглишъ. Ще излѣзешъ. Нѣма да уповавашъ на никого. Щомъ остане нѣкой да те тегли, тогава работата е проблематична. Самъ като се теглишъ, трѣбва да бѫдешъ здравъ.

Казвамъ: Най-първо уповавайте на себе си. Разбирамъ - уповавайте на Бога, Който е въ васъ. Той ви учи. Ако вие Него не разбирате, тогава какъ ще се разберемъ съ хората. Най-първо имайте почитание единъ къмъ другъ. Естествено да произтича. Богъ изисква всички ние да се уважаваме и почитаме. Ако ти почиташъ еднакво зелената и узрѣлата череша, почитанието е на мѣсто. Ти почиташъ повече узрѣлата череша. Но и зелената върви по процеса на узрѣването. Следъ това ще дойде другъ процесъ. За всички нѣща въ Божествения свѣтъ трѣбва да имаме една и сѫща любовь. Въ любовьта не може да има различие. Ние се лъжемъ. Любовьта е неизмѣнна. Тя дава и си заминава. Любовьта не остава. Тя ти остави нѣщо и си замине. Нѣма да те пита: „Ти доволенъ ли си?“ Ако си доволенъ - доволенъ, но ако не си доволенъ - тя нѣма да те убеждава. Такова нѣщо нѣма въ Божествената любовь. Тя ти оставя точно онова, отъ което ти се нуждаешъ. Ако право го употрѣбишъ - добре, ако не - втори пѫть тя друго благо ти оставя. Тя остави трето, четвърто благо и най-после ние оставаме нещастни, понеже благата, които Богъ ни дава, ние не сме ги използували.

Казвамъ: Сега трима души кандидати да се явятъ, да изпѣятъ втория пѫть „Сила жива“ или „Въ начало бѣ Словото“. Или може да вземете „Единъ си ти, мой Мусала“. Отъ де започва? Отъ до - напрежение.

Какъ си представяте? Като идете въ оня свѣтъ, трѣбва да знаете езика на оня свѣтъ. Ангелскиятъ езикъ вие не сте го учили. На кой езикъ ще говорите, като идете тамъ? Точенъ езикъ е той. Като идете тамъ и ако говорите на български, трѣбва да намѣрите нѣкой преводчикъ. Докато намѣрите - ще чакате, докато ви разбератъ ангелитѣ. Като се научатъ, че сте българинъ, ще кажатъ: „Викайте нѣкой българинъ“. Тогава ще се осведомятъ. Ако сте французинъ, ще намѣрятъ нѣкой французинъ. Ако сте българинъ, да говорите съвършено български.

Търпението е въ качването къмъ върха /чертежа/, слизането е лесно. Хората не вървятъ по единъ пѫть. Казватъ: „По първия кой върви?“ Оттамъ, отдето мѫжътъ се качва, жената слиза. Оттамъ, отдето женитѣ се качватъ, мѫжете слизатъ. По това се отличаватъ мѫжетѣ и женитѣ. Отдето мѫжетѣ слизатъ, женитѣ се качватъ. Затова не могатъ да бѫдатъ на единъ умъ. Искатъ сега да бѫдатъ на единъ умъ. Не могатъ да бѫдатъ. Мѫжетѣ се качватъ, женитѣ слизатъ. На другата страна пакъ ще се размѣнятъ.

Другото нѣщо, за което вие правите погрѣшка е, че вие искате сърдцето на нѣкой човѣкъ. То не се позволява нѣкой да има сърдцето. Не се позволява нѣкой да залага сърдцето. Сърдцето нѣма да залагате. То не се залага. Сърдцето ще бѫде изворъ - да извира. Него нѣма никѫде да залагате, нито да се оплаквате. Нѣма да туряте сърдцето на показъ, да го пипатъ хората. Сърдцето надалечъ трѣбва да бѫде отъ човѣшкитѣ рѫце. Сърдцето не трѣбва да се пипа. Щомъ започнатъ да пипатъ сърдцето, отиде и се не видѣ.

Нѣма никой право да ме пита обичамъ ли го или не. Азъ зная самъ. Щомъ го обичамъ - ще придобия живота, щомъ не го обичамъ - ще загубя живота. Щомъ го обичамъ - ще придобия знание, щомъ не го обичамъ - ще загубя знанието. Щомъ го обичамъ - ще придобия сила, щомъ не го обичамъ - ще загубя силата. Казвамъ: Най-първо обичьта и необичьта засѣга мене. Та казвамъ: Вие, ако обичате или не обичате, сами ще се засегнете. Казвашъ: „Азъ не го обичамъ“. Ти ще страдашъ. Единъ човѣкъ, който не иска да го обичашъ, мине-замине, остави ябълката. Сега ние искаме да накараме нѣкой човѣкъ да ни обича, който не ни обича, ние искаме да му покажемъ, че го обичаме. Нѣма какво да му показваме. Нѣма какво да спираме Господа на мѣстото, нито да го извиняваме. По отношение на любовьта никога не коментирайте. Кой колко обича - този е единствениятъ въпросъ, на който не трѣбва да се спирате. Нѣкой искатъ да знаятъ колко ги обичамъ. Колко ме обичатъ хората - хичъ не мисля за това. Пъкъ и азъ колко обичамъ хората - и за това не мисля. Не е моя работа. Казва: „Колко ме обичашъ?“ Казвамъ: Не ви обичамъ. Какво ще разберете подъ думитѣ „не ви обичамъ“ или „обичамъ ви“? Какво разбирате, като казвате, че ви обича нѣкой човѣкъ? Човѣкъ, който ви обича, като мине и види ябълката - я остави. Който не ви обича - ще вземе ябълката и ще я изяде, ще замине. Мине, ябълката седи на мѣстото - той ви обича. Мине, ябълката изчезнала - той не ви обича. Който ви обича, ще ви остави ябълката. Който не ви обича, нѣма да ви остави ябълката. Пише ви писмо - обича ви, не ви пише писмо - не ви обича. Има три вида писма - на физическото поле, въ духовния свѣтъ и въ Божествения свѣтъ. Най-лесно се пишатъ Божественитѣ писма, духовнитѣ се пишатъ по-мѫчно, а физическитѣ - най-мѫчно. Единъ-два часа ще вземе, докато напишешъ едно любовно писмо. Понеже ще бѫдешъ критикуванъ. Въ любовьта знаешъ колко сѫ прецизни.

Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго и Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти Си пратилъ.

ХХ година

34. Лекция на Общия Окултенъ класъ

4 юний, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.

Изгрѣвъ.