Съработници

Общ Окултен клас , София, 1 Януари 1941г., (Сряда) 5:00ч.
Издателство: Урания
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Добрата молитва.

Махаръ Бену Аба.

Ще прочета 10 глава отъ Евангелието на Матея.

/Направихме упражнението за дишането. Учительтъ показа отъ темитѣ/. Този човѣкъ съ тази рѫка какво показва? Доста хубаво сѫ нарисувани.

Единственото благо е въ самия човѣкъ. Знаешъ въ какво седи неговото благо. Ние имаме освѣтление тукъ - въ тъмнината освѣтяваме салона. Човѣшкиятъ умъ носи свѣтлина вѫтре. Когато човѣшкиятъ умъ работи, той носи свѣтлина. Човѣкъ е буденъ - тогава е будно съзнанието. Сега по нѣкой пѫть ние искаме да си служимъ съ една външна свѣтлина. Онази свѣтлина, която Богъ (е) вложилъ въ насъ, я пренебрегваме, но разчитаме на ума си. Ти дотолкозъ може да познаешъ хората, доколкото познавашъ ума, доколкото довѣрие имашъ въ ума си, доколкото довѣрие имашъ въ себе си. Та казвамъ: Въ една тъмна нощь, когато се събератъ две свѣщи, четири-петь - освѣтяватъ повече пространство. Когато се групиратъ умоветѣ на хората - тѣ може да постигнатъ много работи. Сега по нѣкой пѫть правите една погрѣшка въ разбиранията. Работата, която умътъ свършва - тури я въ сърдцето си. Работата, която сърдцето свършва - тури я въ ума си. Разбъркватъ се работитѣ. Запримѣръ: По нѣкой пѫть ние казваме: „Да обичаме нѣкого“. Да обичашъ нѣкого, трѣбва да туришъ сърдцето си на работа. Тази любовь не е пълна. Това не е любовь. Когато употрѣбяваме думата „любовь“, подразбираме тамъ, дето работи човѣшкиятъ умъ, човѣшкото сърдце, човѣшката воля, човѣшката душа - всичко онова, което е Божествено, което работи. Умътъ, който работи, разумното сърдце, което работи, разумната душа, която работи, хубавото, мощното, което работи - това азъ наричамъ „любовь“. Пъкъ само нѣкое малко чувствувание - не, не е любовь. Казва: „Азъ го обичамъ, ама той не ме обича“. Не те обича човѣкътъ, понеже твоятъ умъ (е) загасналъ. Казва: „Запали си умътъ“. Не те обича, понеже сърдцето ти не гори, огъньтъ не е запаленъ. Не те обича, понеже тѣлото ти е хилаво. Сега вие мислите, че единъ човѣкъ може да бѫде обичанъ, когато тѣлото му е хилаво. Не се лъжете въ това. Човѣкъ, за да бѫде обичанъ въ пълния смисълъ на думата, трѣбва да бѫде здравъ, здравъ по умъ, свѣтлина трѣбва да има по умъ, топлина трѣбва да има по сърдце - здраво. Здраво сърдце да има и сила трѣбва да има по тѣло. Това сѫ нѣща, съединени въ единъ разуменъ животъ. Сила въ тѣлото, топлина въ сърдцето, свѣтлина въ ума - това сѫ разумни сили. Има една свѣтлина, (въ) която съзнанието не е пробудено. Когато Христосъ казва: „Азъ съмъ свѣтлината въ свѣта“, какво разбира? - Свѣтлина и виделина значатъ две различни нѣща. Свѣтлината е външната страна, виделината е вѫтрешната страна. Виделината значи този, който носи знание въ себе си. Сега умътъ се занимава съ реалностьта, съ образи. Напримѣръ: Това рѫка ли е? - Не е рѫка. /Показва темата/. Една истинска рѫка се познава. Още като се погледне рѫката, по рѫката се познава човѣкъ. Отъ първата фаланга, щомъ е добре развита, излиза свѣтлина. Отъ втората фаланга, щомъ е добре развита, излиза топлина и отъ третата фаланга излиза сила. Туй е бѫдещиятъ човѣкъ. Туй сѫ факти, които за бѫдеще ще се изяснятъ.

Може нѣкои работи да ви са тъмни, да ви не смущаватъ. Тази свѣтлина, която е въ нашия салонъ, тя не може да освѣтли цѣлия свѣтъ. Но има свѣтлина, която може да освѣти салона и да направи онова, което хиляди свѣщи не може да направятъ. Представете си денемъ слънцето, като изгрѣе, трѣбва ли да носите отдѣлна свѣщь и да мислите, че вие помагате на слънцето? Умниятъ човѣкъ се кооперира съ разумното слънце, той не държи своята свѣщь. Слънцето представя всичкитѣ свѣщи. Ако ти въ себе си не може да кооперирашъ всичката свѣтлина, всичката топлина и всичката сила, ако твоятъ духъ не може да се кооперира - тогава свѣтътъ ще бѫде неразбранъ.

Казва: „Той не ме обича“. Вие, по вашему, какъ карате хората да ви обичатъ? Майката, за да стане майка, трѣбва да носи деветь месеца въ утробата си. И природата, за да покаже своята любовь, и тя носи въ утробата човѣка съ милиони години, докато го роди. Човѣкъ не е роденъ така, както го мислите. Природата милиони години го носи, докато го роди. Сега, като го роди, вие мислите, че не се грижи. Грижила се е съ милиони години. Той е ценность. Тя ни най-малко не иска да умре, да изчезне. Вие, като не разбирате закона, казвате: „За мене никой не мисли“. Вие какъ схващате, какъ трѣбва да мислятъ заради васъ? Именно, когато мислите, че никой не мисли заради васъ, тогава мислятъ хората. То е една илюзия. Ако вашитѣ очи се повредятъ, че не може да виждате, казвате: „Никой на мене не ми донася свѣтлина, азъ съмъ въ тъмно“. Причината не е външна, тя е вѫтре въ васъ. Може да има хиляда свѣщи и пакъ вие да бѫдете въ тъмно. Пъкъ ако вашиятъ умъ е запаленъ, може да нѣмате никаква свѣтлина и пакъ вѫтре да имате свѣтлина.

Сега какви сѫ старитѣ възгледи? Старитѣ възгледи азъ ги наричамъ, когато детето се качи на коня (и го) мушка. Казва: „Азъ може да карамъ“. Но този конь е вашиятъ умъ. Какъ ще възбудишъ ума си? Единъ день коньтъ, който възседнешъ физически, ще вземе ролята да възпроизвежда свѣтлина, какъ ще го възседнешъ? Коньтъ до едно време ще го възсядашъ.Като стане вече на мѣстото на ума, какъ ще го възсядашъ? Да кажемъ: Вие възсядате единъ конь, туряме единъ кракъ отлѣво, другия - отдѣсно. Коньтъ тръгва. Ако се качите на единъ аеропланъ, какъ ще го възседнете? Ще бѫде ли единиятъ кракъ отдѣсно, другиятъ - отлѣво? Вие, като влѣзете въ аероплана, ще се скриете - никой да ви не види. Питамъ сега: Когато вие яздите единъ конь, коньтъ нѣма тъй възпитани чувства. Представете си, че вие вървите съ вашия конь въ единъ уреденъ свѣтъ, дето не се позволява никой да плюе на земята, да оставя своитѣ визитни картички. Представете си, че влѣзете въ този свѣтъ и вашиятъ конь новсѣкѫде си оставя визитни картички. Дойдатъ пазителитѣ на реда, че те снематъ и те питатъ защо не си възипиталъ този конь. Господарьтъ трѣбва да слѣзе отъ гърба на коня и ще го изведе. По цѣлия пѫть ще се качвашъ, ще слизашъ. Сега, колкото е уменъ коньтъ, колкото той върви и вие трѣбва да вървите. Не може да яздите. Следъ като си оставилъ визитнитѣ картички, казвате: „Той е здравъ конь“. Азъ не оспорвамъ здравето на коня, но онова, което коньтъ прави и вие правите, не е разумно. Сега азъ правя едно сравнение. Представете си, че вие говорите, но една дума вие не я изкажете навреме, защото думитѣ навреме трѣбва да се изказватъ. Азъ, ако искамъ да проявя любовьта си къмъ нѣкого, три (нѣща) нося съ себе си: ще нося една красива ябълка за очитѣ, ще нося единъ красивъ инструментъ за ушитѣ, който издава звукъ, ще нося и едно хубаво цвѣте за носа, ще нося и храница за устата. Защото вие разбирате само тази любовь на яденето и пиенето. Щомъ нѣма ядене и пиене, работата не върви. Право е. Оттамъ трѣбва да се започне. После любовьта трѣбва да се пипне. Туй, което обичате, вие всѣкога искате да го опитате. Пипането е благословение отъ Бога. Понеже чрезъ пипането ние предаваме нѣщо отъ себе си. Ние се рѫкуваме съ рѫцете. Щомъ обмѣната на рѫкуването е правилна - обмѣна има на вѫтрешнитѣ сили, които вие не ги виждате. Съ рѫкуването познавашъ единъ човѣкъ мисли ли, не мисли ли, чувствува ли, не чувствува ли, има ли сила или нѣма. Нѣкой пѫть ти е приятно като се рѫкувашъ, нѣкой пѫть ти е неприятно. Сега вие искате да бѫдете богати, да имате пари. То е слабовата страна. Истинското богатство седи въ ума на човѣка, въ сърдцето на човѣка, въ тѣлото на човѣка. Ако умътъ ти не е богатъ, ако сърдцето ти не е богато и ако тѣлото ти не е богато, отвънъ, каквото имашъ - не е твое. Щомъ имашъ богатъ умъ, всичката свѣтлина въ свѣта, всичко, което Богъ е създалъ, ти ще можешъ да го използувашъ. Щомъ сърдцето ти е добре развито, всичката топлина, която Богъ е вложилъ въ свѣта, ти ще може да я ползувашъ. Чрезъ топлината нѣщата се отварятъ, изявяватъ се чрезъ топлината. Вие искате нѣкой да ви обича, но той трѣбва да се изяви. Единъ цвѣтъ кога ще ви обича? Щомъ изникне, напѫпи и цъвне, отъ себе си веднага изпраща едно ухание. То е първото запознанство. Отъ туй ухание направи единъ плодъ, после чрезъ плода пакъ ви приканва да се запознаете съ него. Следователно: дърветата се запознаватъ съ хората чрезъ плодоветѣ, цвѣтята се запознаватъ съ хората чрезъ уханието си, пчелитѣ се запознаватъ съ хората чрезъ меда си. Хората се запознаватъ чрезъ ума си. Двама умни хора се запознаватъ съ ума си, двама добри хора се запознаватъ съ сърдцето си, двама силни хора се запознаватъ съ тѣлото си. Сега вие може да кажете, че тая работа вие не я разбирате. Азъ се радвамъ, че не я разбирате, защото, ако разбирате - нѣма за какво да ви говоря. Защото не разбирате - е интересно. Вие може да сте много способни, (но) се изисква време да се учите. Хората се раждатъ музиканти, но трѣбва да се учатъ. Детето е музикантъ. Като се роди, първиятъ признакъ, съ който дава, че е живо - изказва първата нота. Тя е до. То казва: „Вуа“. Знаешъ (ли), какво значи „вуа“? „Вуаа“ значи, че вече съмъ на границата на Божествения свѣтъ, въ проявения свѣтъ. Щомъ пристигне, като стѫпи на земята, казва: „Вуа“. То се предава. Онѣзи, които сѫ го пратили, по цѣлото небе съобщаватъ, че е пристигналъ този герой. То поздравява онѣзи, които го изпратиха. Казва: „Благополучно пристигнахъ на границата, посрещнаха ме добре“. Тѣ не го знаеха досега. Освенъ, че не го знаете, казвате: „Дали е така или тъй ни заблуждава?“ Какво лошо има, като отидете на кино - съ какво ви забавляватъ? Реално ли е киното? Дойдатъ нѣкои (и) разправятъ, че филмътъ е такъвъ. Всички тия работи сѫ 25% вѣрни, другитѣ сѫ скроени работи. Всичкото въ единъ филмъ не е реално. Като кажемъ, че не е реално - не подразбирайте, че е сѣнка на нѣщата. Ето какво разбираме, че е реалность въ свѣта: ако турятъ хиляда празни шишета на ваше разположение, какво ще ползувате отъ тѣхъ? Трѣбва да бѫдете много умни, (за) да ги напълните. Ако ви дамъ хиляда празни шишета и очаквамъ отъ васъ дали ще може да ги напълните - то е едното положение. Ако ви дамъ пълни шишета, тогава очаквамъ отъ васъ да ги изпразните. Та казвамъ: Нереални работи сѫ тия, които сѫ празни. Реални работи сѫ тия, които сѫ пълни. За мене реално е това. Дойде нѣкой, че казва: „Ще стана великъ човѣкъ“. 20 години все чакамъ да стане великъ, великъ човѣкъ не става. Казва: „Азъ вѣрвамъ въ Христа“. Че вѣрвашъ въ Христа е едно, но ти трѣбва да учишъ. Ти учишъ онзи Христосъ преди две хиляди години. Христосъ сега посещава твоя умъ, преподава и лекции. Той сега ти преподава, говори ти. Ти казвашъ: „Знаешъ (ли), преди две хиляди години какво е говорилъ Христосъ?“ Той казва: „Какво е говорилъ?“ - „Тъй и тъй“. Пита те: „Туй нѣщо разбра ли го?“ Казва: „Той трѣбва да дойде сега, да ни разправи. Колко години Го чакамъ, не е дошълъ“. Христосъ е духътъ вѫтре. Вие ще мислите. Разправяте какво виждатъ ясновидцитѣ. Азъ ще ви разправя какво виждатъ ясновидцитѣ, защото ясновидцитѣ виждатъ едно нѣщо, но тѣ не довиждатъ. Има работи, които недовиждатъ.

Сега са ме питали: „Кѫде е оня свѣтъ?“ Казвамъ: Оня свѣтъ и тоя свѣтъ сѫ тукъ. Казватъ: „Какъ?“ Казвамъ: Пространството е голѣмо, ние не виждаме пространството. Представете си, че азъ виждамъ хора на физическия свѣтъ. Но тия хора, като ги срѣщамъ, виждамъ материално - рѫце иматъ, крака иматъ, виждамъ други хора, които сѫ по-красиви отъ тия на този свѣтъ. Тамъ има ливади, планини, но река ли да ги пипна - нѣма нищо. Виждамъ ги - хора, но не може да ги хвана. Пѫть има, реаленъ пѫть, хората ходятъ, мърдатъ си устата, но не чувамъ. Вие сте въ единъ свѣтъ на отраженията. Духовниятъ свѣтъ още не е реаленъ свѣтъ. Вие имате тази опитность, когато спите вечерно време. Ядете, пиете, слънцето виждате, събудите се сутриньта - пакъ сте гладенъ. Яденето насънь ни най-малко не задоволява човѣка.

Та казвамъ: Реалностьта на нѣщата седи въ онзи моментъ - като обичашъ едно нѣщо, ти влизашъ въ реалния свѣтъ. Защото земниятъ животъ е подобенъ на Божествения. Земята трѣбва да ви свърже съ Божествения свѣтъ. Нѣщата ставатъ реални само по три начина. Ако въ ума ви нѣма свѣтлина, ако въ сърдцето ти нѣма топлина и въ тѣлото ти нѣма сила - ти си въ единъ свѣтъ на илюзии. Онзи свѣтъ е реаленъ, който носи свѣтлина. Свѣтлината е само една трета. Онѣзи чувства, които носятъ топлина, тѣ сѫ две трети. И онѣзи постѫпки, които носятъ сила вѫтре (така), че всѣко нѣщо, което ти мислишъ, чувствувашъ и може да го направишъ - тогава се намирашъ въ единъ реаленъ свѣтъ.

Та казвамъ: Може васъ да ви обичатъ хората заради вашето сърдце, заради вашия умъ и заради вашата добра воля. Писанието казва: „Възлюбилъ си истината въ човѣка“. Тази истина, която е вѫтре, наричатъ човѣкъ. Азъ казвамъ: Може васъ да ви обичатъ хората заради вашиятъ умъ. Сега нѣщата сѫ неразбрани, понеже на земята ви занимаватъ много работи. Може да ви разправятъ за оня свѣтъ, но отвънъ има 25 градуса студъ, вие обуща нѣмате, дрехи нѣмате, гладенъ сте - ще може ли да ме слушате? Нѣкои отъ васъ кашлятъ. Кашлицата е много тщеславна - да се покаже. Тѣзи сѫ сѫщества, отъ оня свѣтъ сѫ дошли, дразнятъ гърлото. Тѣ сѫ като младитѣ моми. Като минаватъ момцитѣ, тя се изкашли малко, тѣ я погледнатъ. Кашлицата ѝ е много хубава. Азъ искамъ сега любовно да кашлите, както трѣбва. Нѣкои сестри идатъ, кашлятъ при мене. Казвамъ имъ: „Не сте се научили още какъ да кашлите. Не е нотирана пѣсеньта - нито е цигулковъ ключъ, нито е басовъ ключъ. Сега или алтъ ще пѣете, или сопранъ, или теноръ, или басъ ще пѣете, но на свѣтъ ще пѣете“.

Сега говоримъ и вие искате да бѫдете свободни. Вие не може да бѫдете свободни, ако не се разбирате съ вашия умъ. Въ умствения свѣтъ само умътъ може да ви направи свободни. Въ духовния свѣтъ само сърдцето може да ви направи свободни. Въ физическия свѣтъ само тѣлото може да ви направи свободни. Сега ние мислимъ, че сме господари на ума си - заповѣдваме му. Ти на ума си не може да заповѣдвашъ. Въ съвременната наука, въ съвременния материалистиченъ вѣкъ на единъ човѣкъ може да му заповѣдвашъ до известна степень, когато туришъ само човѣка въ магнетиченъ свѣтъ - хипнотизирашъ го. Каквото каже хипнотизаторътъ, той ще го направи. Първа степень, втора и трета степень - той се подчинява. Щомъ мине въ четвърта степень - субектътъ не се подчинява. Тогава трѣбва да кажешъ: „Моля“. Този, прекараниятъ въ четвърта степень, вижда нѣщата. Невежиятъ, тури го въ магнетиченъ сънь - това става, онова става, философъ става, разрешава, на болнитѣ дава диагноза, цѣрове дава. Събудишъ го - пакъ е невежа. Туришъ го въ магнетиченъ сънь - пакъ знае. Много лѣкари има, които сѫ лѣкари, пъкъ има такива невежи лѣкари, които не разбиратъ. Казвамъ: По сѫщия начинъ и вие трѣбва да разчитате на вашия умъ. Този вашъ умъ е, който ще ви даде познания за всичко въ Божествения свѣтъ. Вашето сърдце ще ви покаже реалностьта на любовьта, каква е топлината. Когато познавашъ нѣщата, познава ги и сърдцето вѫтре, което претегля дали те обичатъ или не. После тѣлото е, което ви показва дали силата на други хора ще бѫде въ ваша полза или не, или пъкъ вашата сила ще бѫде въ ваша полза.

Представете си, че единъ човѣкъ се рѫкува съ васъ. Той може да бѫде дисхармониченъ. Единъ човѣкъ може да се рѫкува съ васъ и следъ нѣколко деня вие се разболявате. Нѣкой човѣкъ се рѫкува съ васъ, вие сте боленъ и следъ нѣколко дни оздравявате. Има нѣкои хора, като се рѫкуватъ съ васъ и умътъ ви потѫмнѣе, станете шашавъ. Има човѣкъ, като се рѫкува съ васъ и умътъ (ви) просвѣтне, дойде ви нѣкоя идея, сърдцето ви се запали, като се рѫкува съ васъ, веднага сърдцето ви се запали. Като се рѫкува другъ съ васъ - сърдцето ви изстине. Не е така, както мислимъ. Едно рѫкуване не е проста работа.

Този човѣкъ /картина показва/ ми прави впечатление - той слиза на физическото поле. Обича да се удоволствува. Обича реда и порядъка, хубаво изчиства говедата. Като дойде - хубаво си поспи, похапне си хубаво. Ако го събудишъ преди време, казва: „Нека да си отспя, че тогава ще стана рано“. Ако не знаешъ какъ да се обхождашъ съ него, той е готовъ да те удари. Ако го побутнешъ - готовъ е да удря. Много обещава, има всичкото добро желание да направи, обещава сто работи и едва 25% може да направи. Вие казвате, че не устоява на думата си. Не че не устоява, но не му мисли много. Вие услужвали ли ли сте на сто души хора? Щомъ слѣземъ на физическия свѣтъ, съприкосновението ни съ хората трѣбва да бѫде разумно. Понеже на физическия свѣтъ става една пълна обмѣна. Всѣки човѣкъ и възвишенитѣ сѫщества нѣматъ материалъ, трѣбва да слѣзатъ тукъ на земята, да събератъ материалъ. Нѣма съ какво да работятъ. Вие сега си представяте оня свѣтъ на ангелитѣ. Ангелитѣ има съ какво да се занимаватъ. На тѣхно разположение сѫ всичкитѣ слънчеви системи, колкото има - може да ги управляватъ, да се занимаватъ. Вие като идете въ оня свѣтъ, ангелитѣ иматъ толкозъ работа. Казвате: „Чакай, чакай“. Ангелитѣ нѣматъ време да се разправятъ съ тебе, че си дошълъ отъ земята. Той ще каже: „Ела съ мене“. Като тръгнешъ къмъ неговата държава, ти нѣмашъ крила, не може да ходишъ. Казвашъ: „Тази работа не е за мене“. Работата на ангелитѣ е за тебе. Искашъ ти той да се спре, да ти отдѣли нѣколко минути, да се разговаря съ тебе. Много голѣми претенции имашъ. Затуй казвамъ: Единствениятъ законъ въ свѣта, по който единъ ангелъ може да ти услужи - то е любовьта. Ти имашъ любовь къмъ него - той ще се спре. Безъ любовь той нѣма да се спре, даже нѣма да ти обърне внимание. Ти ще му кажешъ нѣщо - той ходи, не те чува. Щомъ го обичашъ - той ще те чува. Щомъ не го обичашъ - той минава край тебе, ти не сѫществувашъ за него. Единъ човѣкъ въ Божествения свѣтъ безъ любовь е като едно камъче. Ти вземешъ камъчето. Този ангелъ по пѫтя като едно камъче ще те вземе, ти му говоришъ, той не те чува и ще те тури настрана. Всичкитѣ камъни сѫ заспали ангели. Какво ще кажете? - Коскоджа ангелъ, има високо мнение за себе си, ти го ритнешъ съ крака, туришъ го нѣкѫде.

Очаквате, като идете въ другия свѣтъ, да иматъ високо мнение за васъ. Първото нѣщо - вашиятъ умъ трѣбва да бѫде носитель на Божествената Мѫдрость, сърдцето ви трѣбва да бѫде носитель на Любовьта и тѣлото ви - на Истината. Казвамъ: Ако Истината не може да пребѫдва въ тѣлото, ако Любовьта не може да пребѫдва въ сърдцето и, ако Мѫдростьта не може да пребѫдва въ ума ви - тогава вие сте самъ въ свѣта. Вие ще бѫдете неразбранъ човѣкъ. Каквото и да говорите - нѣма да ви обичатъ. Сега говоримъ за любовьта. Вие казвате за нѣкой човѣкъ, че го обичате. Да обичашъ човѣка - значи да му дадешъ нѣщо отъ своята свѣтлина. Да обичашъ човѣка - значи да му дадешъ нѣщо отъ своята топлина. Да обичашъ човѣка - значи да му дадешъ отъ своята сила. Тѣ сѫ размѣнна монета на духовния свѣтъ. Отъ своята мисъль ще му дадешъ нѣщо. Размѣна става на мислитѣ. Размѣна става на чувствата. Размѣна става на постѫпкитѣ.

1 9 4 1- тази година хората се намиратъ заклещени. Господь е отпредъ и отзадъ. 9 е човѣкътъ, който мисли. 4-тѣ въ дадения случай е човѣкътъ, който прилага. То е седалището, скамейката, на която може да седне и да раздава справедливость. 4-тѣ е законъ на справедливостьта. 9 е законъ на мисъльта, главата е. Считайте, че този кръгъ на 9-тѣ - това е главата - вече умътъ се е проявилъ, пусналъ е своето действие. 4-тѣ е законъ на справедливостьта. 1 - това е на Божественото. Хоризонталната линия въ 4-тѣ - това е човѣшкото. Божественото е, което слиза, а човѣшкото е онова, което възприема. После имате втора една линия. Божественото се проявява отдолу нагоре, пакъ то се проявява. Линията АВ е човѣшкото. Другитѣ сѫ две Божествени проявления - Божественото, което влияе на човѣшкия умъ и Божественото, което потиква човѣшкото сърдце. Съединени съ човѣшкото - то е неговото тѣло. Свѣтлината се проявява, топлината и силата. АВ е силата на човѣка, която се проявява. Имате два резултата - единиятъ е отгоре - Божествениятъ свѣтъ, който слиза и другиятъ, който възлиза нагоре. Имате и друго движение - хоризонтално, което влиза въ тѣлото на човѣка. Туй го наричатъ триизмѣренъ свѣтъ. Първото измѣрение е за ума. Второто измѣрение е за сърдцето. И третото измѣрение е за човѣшкото тѣло. То е тамъ, дето тѣлото живѣе. Тази идея е много нова. Вие идвате и се намирате въ нѣкое противоречие, понеже не съответствува на вашитѣ възгледи. Както и да ви разправятъ - вие трѣбва да го видите. Христа не може да го познаете. Христосъ има единъ отличенъ умъ - дето минава, освѣтява всичко, всички се изваждатъ отъ тъмнината. Христосъ носи топлина навсѣкѫде, дето е студено. Като влѣзе въ единъ домъ - всичко стопля. Хората не се нуждаятъ отъ вѫглища. Христосъ носи сила, че се нуждаятъ хората отъ храна. Кѫдето влѣзе - всичко дава. Като дойде Христосъ - избата ще бѫде пълна съ вѫглища. Като дойде Христосъ - кѫщата ви навсѣкѫде ще бѫде освѣтена. Щомъ има свѣтлина - дошълъ е Христосъ. То е външната страна. Вие казвате: „Искаме да го видимъ“. Че какво ви препятствува да го видите?

Ще ви кажа отъ какво произтичатъ противоречията. Не се спъвайте отъ примѣра, който давамъ. Представете си една млада мома, която е дошла да се запознае съ нѣкого. Всѣка млада мома е дошла да се запознае съ нѣкого. Като се запознае съ него - счита, че всичко може да постигне. Всѣки момъкъ, който (е) дошълъ, трѣбва да се запознае съ една мома. И туй е смисълътъ на живота - запознаването. Следъ като се запознаятъ, най-първо се вижда, че е доста красива. Но дойде изкушението. Ето - яви се другъ и той е облѣченъ хубаво. Тя се раздвои, сърдцето ѝ се раздвои. Тя не знае - първиятъ или вториятъ. И първиятъ и вториятъ е любовна работа. Единиятъ ѝ казва: „Ти си богиня, ти си царица“. И двамата говорятъ хубави работи. Пъкъ на нея само единъ ѝ трѣбва, двама не може. Какъ тя ще го познае кой е отъ двамата, кажете? Много лесна работа. Нѣма по-лесна работа да познаешъ. Най-първо една реалность ще се яви физически, но щомъ я разбирашъ - тази реалность влиза въ тебе и става невидима отвънъ, а вѫтре става видима. Тогава вие не сте запознати съ законитѣ на битието, ще се намѣрите въ едно противоречие.

Като започнаха да изучаватъ рѫцетѣ на човѣка, хората (започнаха да) носятъ рѫкавици. Когато започнаха да изучаватъ лицето, женитѣ си туриха воалъ. Когато започнаха да изучаватъ тѣлото, хората се облѣкоха. То е само защита. Да се не познава рѫката е рѫкавицата, булото е да се не познава лицето, дрехитѣ сѫ да се не познава тѣлото. Хубаво е да се види човѣшкото тѣло. Красотата на тѣлото е въ неговитѣ линии, които има. Туй, което сегашнитѣ хора иматъ, то не е всичкото. Има известна красота вѫтре въ тѣлото. Ако вие видите едно тѣло, както е билъ Адамъ въ рая, той е билъ облѣченъ въ свѣтлина. Царска дреха на свѣтлината и съ една хубава топлина. Следъ като съгрѣшилъ, свѣтлината изчезва и топлината изчезва - той остава голъ. Като поглежда, казва: „Голъ съмъ“.

Та казвамъ: Трѣбва да се пазите. Даже най-силниятъ човѣкъ, ако го ударите на нѣкое мѣсто, става прекѫсване на силата. Щомъ ударите два пѫти - на крака не може да ходи. Щомъ ударите още два удара на рѫцетѣ - и тѣ преставатъ. Ако му ударите очитѣ - и тѣ преставатъ. Ако му ударите ушитѣ - и тѣ преставатъ. Ако ударитѣ носа - и той престава. Ако ударите единъ ударъ на устата - и тя престава. Де е човѣкътъ тогава? Затова казвамъ: За да имате едно Божествено отношение, пропорция трѣбва да има. Ние се намираме на 92 милиона мили отъ слънцето. То е нормално състояние за жителитѣ на земята. Всѣки човѣкъ въ умствено отношение, ако ти искашъ да се запознаешъ съ човѣкъ - ти трѣбва да бѫдешъ на 92 милиона мили далечъ отъ него, за да го разберешъ. Ако си по-близо - работата не върви. Ако искашъ да разберешъ сърдцето на човѣка, колко(то) е далечъ месечината отъ земята - такова трѣбва да бѫде разстоянието. Онзи, когото обичашъ, ти трѣбва да бѫдешъ далече отъ него - колкото е далече месечината, мисля 400 хиляди километра. Ако искашъ другото положение, колко е диаметърътъ на земята? - 12 милиона километра. Значи физически, за да бѫдатъ хората въ хармония, ти трѣбва да бѫдешъ на 12 милиона километра далече, за да разберешъ хората физически. Да нѣма никакво стълкновение. За васъ да ви бѫде естествено въ Америка да виждате и той да ви вижда. Да си говорите ще бѫде много по-добре, отколкото, ако е близо - на едно мѣсто. При такива случаи казвате: „Толкозъ надалечъ“. Че ни най-малко не е далече. Една крачка е въ Америка - като направя една крачка, азъ съмъ въ Америка. Като направя две крачки - на месечината. Като направя три крачки - на слънцето. Казвате: „Много далече“. За мене слънцето е на три крачки, месечината е (на) две крачки, на земята - една крачка. Сега може да има много възражения на това. Онзи, който знае като мене да крачи, е съгласенъ съ мене. Който не може да крачи, казва: „На мене ли ще го разправяшъ туй?“ Три крачки до слънцето. Че вие сте дошли да влѣзете. 92 милиона мили за колко свѣтлината ги взема? Една слънчева вълна за колко иде? - За 8 минути. Значи една вълна тръгва и идва за 8 минути отъ слънцето. Ако тръгнемъ оттукъ до („Опълченска“) 66, ще ни вземе половинъ часъ. Свѣтлината тръгва отъ слънцето и за 8 минути ще дойде, ще ѝ остане време да се разходи. Азъ още на половината пѫть съмъ до 66. Колко пространство съмъ изразходвалъ? - Много малко пространство. Ние, съвременнитѣ хора, мязаме на микроби. Нѣкоя микроба казва: „Колко милиона мили е отъ Изгрѣва до „Опълченска“66?“

Мнозина сега искатъ да се запознаятъ. За да се запознаятъ съ Христа, трѣбва любовь. За да се запознаете съ ангелитѣ, трѣбва мѫдрость, знание трѣбва. Има други сѫщества. За да се запознаете съ тѣхъ, трѣбва здраво тѣло. Ако нѣмаме здрави тѣла, ние нѣма да може да се запознаемъ съ силнитѣ хора. Ако нѣмаме здрави сърдца, не може да се запознаемъ съ умоветѣ на хората. Силнитѣ умове сѫ свързани съ знанието. Мене ме интересува знанието на единъ човѣкъ, което може да ми даде и моето, което да му дамъ. Мене ме интересува любовьта, която може да ми даде и любовьта, която може азъ да му дамъ. Всѣки единъ отъ васъ е проводникъ на Божественото. Три нѣща се предаватъ. Чрезъ ума ви се предава Божествената свѣтлина, чрезъ сърдцето се предава Божествената топлина, а чрезъ тѣлото - Божествената сила. Азъ разглеждамъ човѣка като проводникъ. Човѣшкиятъ умъ като проводникъ на свѣтлината, човѣшкото сърдце като проводникъ на човѣшката топлина. И на тази, обикновената топлина на живота, и тѣлото като проводникъ на силата - на разумната сила. За да знаешъ какъ да работишъ, да ти е приятно да работишъ, като ходишъ, като дигашъ рѫцетѣ, като свиришъ - всѣки може да си туря рѫцетѣ на пианото, но по какво се различава единъ разуменъ пианистъ? - Трѣбва да знае какъ да свири. И да може да блъска клавишитѣ - нищо не излиза.

Сега нѣкой отъ васъ може да каже: „Кажи ми, азъ мисля ли право?“ Представете си, че азъ съмъ художникъ. Искате да ви нарисувамъ. Казвамъ: „Платно носишъ ли?“ Азъ може да ви нарисувамъ на стената. Колко години може да остане на стената? - За една година, като дойде да мажете, ще замажете и картината ще изчезне. Ако имате едно платно - ще ви нарисувамъ и ще имате за споменъ. Ако вашиятъ умъ е развитъ - може да се запознаете съ знанието, съ сѫществата на мѫдростьта. Ако вашето сърдце е развито - може да се запознаете съ сѫществата на любовьта, съ онѣзи сѫщества, които слизатъ да помагатъ на хората. Възвишенитѣ сѫщества идватъ да помагатъ. Моли се нѣкой на Господа. Господь има много работи, Господь има много работа. Нѣма сѫщество да замѣсти Господа. Като се помоли човѣкъ, Той приема молитвата. (Нѣкой) казва: „Господи, ще свърша работата“. Понеже къмъ Господа се отправятъ всички молитви, туй сѫщество най-напредъ ще иде да каже: „Да свърша тази работа“.

Сега вие да не направите такава погрѣшка, каквато направи единъ българинъ. Въ България има едно повѣрие, че между Новата година и Коледа има единъ щастливъ день, че като туришъ главата презъ малкия прозорецъ - каквото поискашъ, ще ти го дадатъ. Единъ, като си турилъ главата презъ малката дупка, казва: „Господи, да ми направишъ голѣма главата - като варелъ“. Главата станала като варелъ, не могла да излѣзе, заклещила се, не може да я извади назадъ. Не ви трѣбва голѣма глава като варелъ. Той намѣсто да каже: „Господи, искамъ да ми дадешъ всичкото благословение, че умътъ ми да мисли добре, сърдцето ми да чувствува добре и тѣлото ми да бѫде силно“, той казва: „Господи, дай ми голѣма глава, че да уплаша всички хора“. Като варелъ станала главата му. И въ всичкитѣ работи ние носимъ този варелъ. Нѣкои искатъ голѣма любовь - варелъ. Че ти щомъ носишъ голѣма любовь - нѣма да може да си изтеглишъ сърдцето.

Азъ горе имамъ две радиа. Имамъ едно радио „Джилетъ“, имамъ и едно голѣмо радио. Занимавамъ се съ дълги вълни, срѣдни и кѫси. Онова малкото „Джилетъ“ го конкурира. Нѣкой пѫть го харесвамъ, пусна и дветѣ - състезаватъ се, надпреварватъ се. Каквото говори едното, говори и другото. Шашардисватъ. Седя при малкото - не чувамъ голѣмото. Ида при голѣмото - не чувамъ малкото. Тѣ си помагатъ. Голѣмото казва: „Малъкъ е, много говори. Много дяволитъ е той“. Онзи ми казва: „Голѣмъ дяволъ е онзи, голѣмиятъ“. Казвамъ: Туй радио не (е) изникнало отъ само себе си. Отъ невидимия свѣтъ позволиха. Отъ разумния свѣтъ позволиха да се открие тайната на радиото, да се открие, че да може да говори. За бѫдеще ще се откриятъ още повече нѣща.

Сега мнозина сѫ ми казвали: „Чувамъ нѣщо вѫтре“. По радиото предаватъ. Трѣбва да намѣришъ станцията, да знаешъ на каква дължина да оперирашъ. Тукъ идешъ, тамъ идешъ. Казва: „Нѣщо ми говори вѫтре“. Неразбрана работа и разбрана работа. Отъ оня свѣтъ говорятъ. Много разбрани сѫ работитѣ по радиото. Първата станция е умътъ, втората станция е сърдцето, третата станция е тѣлото. Тѣлото има 300 милиарда станции. За бѫдеще ще се запознаемъ. За сега много отъ тия станции не опериратъ. Даже нѣкой пѫть може да оперираме чрезъ нѣкое дете. Нѣкой пѫть, когато искамъ да позная хората, ще намѣря нѣкое дете на 2-3 години и отъ неговата станция, понеже зная законитѣ, ще приема. Нѣмамъ време да се занимавамъ съ моята станция. Далече е още. Минава туй дете и казвамъ:„Този боленъ ще оздравѣе или нѣма да оздравѣе?“ Казвамъ: „Ще оздравѣе“. И оздравява човѣкътъ. Щомъ туй дете ще намѣри нѣкой старъ човѣкъ, нищо не казвамъ. Не работи станцията. На децата работятъ. (На) старитѣ станциитѣ имъ не работятъ.

Та казвамъ: Вие се спъвате въ свѣта. Казвате: „Какво нѣщо е Господь?“ Ние си представяме Господа, (че) наблюдава. Срѣщнешъ една млада мома, Господь вижда какъ я наблюдавашъ. Като срѣщнешъ една млада мома, най-първо трѣбва да поздравишъ нейния умъ, да поздравишъ нейното сърдце и да поздравишъ нейното тѣло. Следъ туй - да ѝ дадешъ единъ подаръкъ, който носишъ съ себе си. Следъ туй - втори подаръкъ, съ сърдцето и съ тѣлото. Следъ туй - да се запознаешъ. Тогава Господь гледа какво е запознанството. Ще даде ли той или нѣма да даде? Ти може да ѝ дадешъ единъ подаръкъ, който е позлатенъ, не е златенъ.

Та сега, тази година, вие сте заклещени. Господь е отпредъ и отзадъ. Който не върви, тогава кашлицата ще дойде, това, онова. Мнозина казватъ: „Този човѣкъ не може да го обичамъ“. Чудни сѫ хората. Азъ съмъ човѣкъ - майсторъ. Може да накарамъ да обикнете всѣкиго. Една каса, която не обичате, може да ви накарамъ да я обичате. Казвате: „Тази празна каса - не обичамъ“. Като туря сто хиляди златни монети - ще я обикнете. Веднага ще я обикнете. Казвамъ: Всичкитѣ нѣща, които обичаме, иматъ съдържание. Когато скулпторътъ тури ония красивитѣ линии на тѣлото, направи отъ камъка единъ красивъ човѣкъ - всичкитѣ хора искатъ да го видятъ. Казвамъ: Невидимиятъ свѣтъ работи въ васъ вѫтре, въ вашитѣ умове, въ вашитѣ сърдца, въ душитѣ ви. Единъ день ще имате тѣла, не като сегашнитѣ, нѣма да боледувате. Хрема нѣма да има, кашлица нѣма да има, туберкулоза нѣма да има, гладъ нѣма да има. Знаете (ли) какво ще е? - Ще имате голѣмитѣ благословения. Трѣбва да се учите сега.

Сега нѣкои ми казватъ: „Азъ видѣхъ Христа“. Онзи казва: „Азъ не съмъ видѣлъ Христа, че той го видѣлъ“. Онзи е горе, на върха на планината, (и) не видѣлъ Христа. Онзи (е) долу, въ долината, и го видѣлъ. Сега възможно е. Христосъ, който слиза отгоре, най-първо на планината ще го видятъ, после въ долината. Това сѫ теории. Когато онзи на планината не го вижда, а онѣзи въ долината го виждатъ - не зная какво виждане е това. Свѣтлината като иде, има проекция на свѣтлината. Имате червенъ цвѣтъ. Всѣки цвѣтъ си има мѣсто, особено мѣсто взематъ трептенията въ тази гама на цвѣтоветѣ. Значи червениятъ е този цвѣтъ, който дава потикъ. Ако ти си въ яйцето, червениятъ цвѣтъ ще те извади изъ ограниченията. Когато се измѫти едно пиле, червениятъ цвѣтъ го е освободилъ. Като тръгне по пѫтя, портокалениятъ цвѣтъ е, който дава движение. Зелениятъ цвѣтъ образува крива линия. Ти ще имашъ въ музиката фа, (то) е вече да знаешъ жълтия цвѣтъ, който използува само жълтия цвѣтъ. Нѣкои искатъ да станатъ богати. Всѣки богатъ може да бѫде, който е уменъ. Въ който умътъ не е развитъ, той богатъ никога не може да бѫде. Та казвамъ: Всичкитѣ тия цвѣтове показватъ пѫтищата, по които трѣбва да работите. Вие не може да проявите деятелность, ако не се храните съ жълтия цвѣтъ. Вие по тѣло не може да бѫдете здрави, ако не обичате зеления цвѣтъ. Трѣбва да акумулирате нѣщо въ себе си. Ти не може да имашъ вѣрата, вѣрата ти не може да бѫде силна, ако не възприемешъ синия цвѣтъ. Не може да имашъ сила, ако не знаешъ какъ да схващашъ виолетовия цвѣтъ. После човѣкъ не може да прояви чувствата си, ако не разбира правилата на розовия цвѣтъ, на червения цвѣтъ. Мислите ли, (че) на единъ човѣкъ, на когото лицето е пожълтѣло, че той може да обича? Хората на любовьта се отличаватъ съ единъ особенъ цвѣтъ. Хората на мѫдростьта се отличаватъ съ единъ жълтъ цвѣтъ. Въ сегашната свѣтлина то е само сѣнка. Проекция има. Кои основни цвѣтове имате? - Жълтъ, червенъ и синъ. Синиятъ цвѣтъ е на волята. Трѣбва да се учишъ да акумулирашъ тази свѣтлина въ себе си. Сега религиознитѣ хора се занимаватъ много едностранчиво, занимаватъ се само съ сърдцето на човѣка. Всѣко едно чувство не може да се роди, ако не му дадешъ широчина, просторъ. Туй чувство не може да се роди, ако не му дадешъ свѣтлина. Свѣтлина е необходима за чувствата. И сила е необходима. Сега ние се спираме и казваме: „Какъ да добиемъ тѣзи работи?“ Когато дойдатъ тѣзи свѣтли сѫщества въ ума - слушайте ги, каквото ви приказватъ. Когато дойдатъ свѣтлитѣ сѫщества въ сърдцето - слушайте ги, каквото ви говорятъ. Когато дойдатъ тѣзи свѣтли сѫщества въ тѣлото - слушайте ги. Те ви просвѣщаватъ. Ако искате да познаете силата на човѣка - ще слушате сѫществата, които ви говорятъ на тѣлото. Ще усѣщате една приятность. Вѫ рѫцетѣ, въ краката, навсѣкѫде тѣлото усѣща приятность. Като пипате коситѣ - навсѣкѫде ви е приятно. Щомъ те боли кракътъ - нѣма ги тия сѫщества. Тѣ не сѫ дошли. Сѫщиятъ законъ е за сърдцето. Когато тѣ дойдатъ, потикватъ те да се разбирашъ съ хората. Не дойдатъ ли тѣ, тогава човѣкъ казва, че не си струва да се живѣе за Бога.

Казвамъ: Тази година запознайте се съ свѣтлитѣ сѫщества. Не че не се познавате, но вие, като гледате главата, търсите нѣкоя друга глава. Нѣкой пѫть не ви харесва главата. При сегашнитѣ условия може да бѫдете въ единъ палатъ, пъкъ да нѣмате радио. Пъкъ може да бѫде(те) въ една колиба и да си носите радиото. Питамъ: Кѫде ще имате повече новини - въ палата или въ колибата? - Зависи. Единъ палатъ не е по-уменъ, отколкото една колиба. Важно е какъ е организирана една глава - може да има голѣми размѣри, но да не е организирана добре. Може да е малка, пъкъ да е добре организирана. Рѫката може да е малка, пъкъ да е добре организирана. Зависи какъ сѫ организирани очитѣ. Погледнешъ нѣкои очи - приятни ти сѫ, понеже сѫ добре организирани. Погледнешъ една рѫка, не е добре организирана, много груба работа е /показва чертежа/. Съ този човѣкъ искайте да бѫдете на 92 милиона далече, отъ този искайте да бѫдете на 400 километра, отъ този човѣкъ искайте да бѫдете на 12 хиляди километра далече физически, за да се разбирате съ него. За мене е тъй, пъкъ ако вие сте по-умни. Азъ, който съмъ толкозъ уменъ, намирамъ, че не бива да съмъ близо, на дистанция може да се разбирамъ. Ако намаля тази дистанция - ще стане стълкновение. Имайте идея. Ако слънцето би дошло въ своята голѣмина наблизо, какво ще бѫде? То е приятно, че е малко - малко се показва. Ако туй голѣмото слънце дойде на земята, кѫде ще го турите? Голѣмитѣ работи не сѫ толкозъ приятни. Азъ разсѫждавамъ за себе си по следния начинъ: турите единъ килограмъ на гърба си - приятно ви е, турите два, три, четири килограма - пакъ ви е приятно, но като турите десеть килограма, 20, 40 килограма - не ви е приятно. Та казвамъ: Не е въ многото. Въ дадения случай много малко ви трѣбва. Вижте - тукъ има хубава черта. Малкиятъ пръстъ показва, че обича да казва истината. Има една хубава черта. Пръстътъ му показва, че обича да си похапва. Може да е погрѣшно, но казва: „Трѣбва да се храни тѣлото“. Отъ музика не разбира много. Казва: „Майка ми пѣеше, азъ хичъ не се учихъ. Може би за бѫдеще. Обичамъ да слушамъ, но не обичамъ да пѣя“. Като хване мотиката - може да работи. Тѫпанъ може да бие. Отъ този хубавъ тѫпанарь става и добъръ капелмайсторъ. Може да бие тѫпана.

Вие всички се безпокоите за нищо и никакво. Земята е дадена на ваше разположение, свободенъ билетъ имате да се разхождате изъ пространството. Недоволенъ сте. Месечината свѣти. Слънцето грѣе денемъ, пъкъ сте недоволни. Даватъ ви работа, плодове ви даватъ дърветата - пакъ сте недоволни. Овцитѣ ви даватъ вълна, млѣко - пакъ сте недоволни. Какво ли не ви е далъ Господь, отъ кѫде намѣрихте това недоволство? Се търсите нѣщо. Търсите онова, което го нѣма. Цвѣтето трѣбва да има ухание, за да дойде пчелата. Тогава пчелата идва за него. Ако нѣма нищо цвѣтето, пчелата нѣма да дойде при него. Въ странство единъ художникъ направилъ много хубави цвѣтя, карамфилчета. Не могли да познаятъ кое е естествено и кое е изкуствено. Казва единъ: „Пратете една пчела, тя веднага намира цвѣтето“. Често азъ съмъ проучвалъ какво отношение иматъ пчелитѣ къмъ естественитѣ цвѣтя. Всѣко цвѣте, което дава медъ, е естествено. Всѣко цвѣте, което не дава медъ, не е естествено. Всѣки умъ, който дава свѣтлина, е естественъ. Който има такава, изкуствена свѣтлина, не е естественъ. Кибритени(тѣ) клечки иматъ ли свѣтлина? - Свѣтне и загасне. Туй, което така загасва, не е реално. Първото нѣщо - турете въ себе си да се не плашите, но Господь гледа. Ти никога не туряй въ ума си да излъжешъ нѣкого. Да кажемъ - продавашъ ябълки. Дойде нѣкой богатъ - веднага избирашъ по-хубавитѣ, като дойде сиромахъ - избирашъ дребнитѣ. На бедния и на богатия ще туряшъ еднакво. Дрехарь си. Като дойде нѣкой беденъ - ще дадешъ хубава дреха, както и на богатия. Ще ги оставишъ тѣ да си избиратъ свободно. Каквато дреха избератъ - нѣма да вземешъ повече, отколкото дрехата струва. Въ Божествения свѣтъ всички дрехи иматъ еднаква цена. Каквато дреха избератъ - цената е една и сѫща. Вие нѣкой пѫть подценявате хората. Не сте вѣрни въ преценката. Казвате: „Този братъ е невежа“. Така не се говори. Този братъ е малко ученъ, нищо повече. Способенъ е, но малко е работилъ. Казвате: „Не е добъръ“. Не че нѣма добрина, но той не се (е) научилъ на доброто още. Кого ще викате на изкуство - художника или онзи, който е роденъ, но не е работилъ?

Първо има да работите. Вие казвате: „Остарѣхме вече“. Мислете - като идете въ другия свѣтъ, пакъ ще се преродите. Не ви трѣбва никакво прераждане. Злоупотрѣбили сѫ хората съ закона на прераждането. Ти всѣки день ще употрѣбишъ единъ-два часа да учишъ нѣщо. Ще изучавашъ камънитѣ, но по минералогия - какъ сѫ направени, качествата имъ. Или единъ-два часа ще учишъ ботаника, ще се занимавашъ съ растенията, ще изучавашъ лечебнитѣ имъ свойства. Следъ туй ще се занимавашъ малко съ животнитѣ, да видишъ, че не сѫ толкозъ глупави животнитѣ. Тия всичкитѣ животни сѫ много учени сѫщества, но сѫ малко лениви. Тѣ сѫ ходили на такива журфиксове, ядене и пиене имало и сѫ останали назадъ, не сѫ учили. Всичкитѣ животни журфиксове сѫ правили. Като се освободи България, младитѣ момци взеха бастуни да носятъ, върти го. Бастунътъ го вземашъ да пипашъ съ него. Въртенето на бастуна не е култура още. Бастунътъ е да знаешъ да пипашъ съ него. Ти искашъ да докажешъ, че когато маймуната минала отъ положението на животно и се изправила, взела бастунъ да се подпира. Всичкитѣ хора носятъ бастуни, да се подпиратъ. Азъ нося бастунъ, но не се подпирамъ. Азъ му отдавамъ почитание. Казвамъ: Отдавамъ почитание и едно време помогна за подигането на свѣта. Третиятъ край е той. Бастунътъ - то е човѣшката воля. Този бастунъ е палката на капелмайстора. Ако волята е слаба - все ще имашъ единъ малъкъ бастунъ, ще го носишъ подъ рѫкава. Които иматъ слаба воля, ще носятъ подъ рѫкава една малка палка. Ще извадишъ, ще пипашъ съ двата края.

Седите и казвате: „Не може да мисля“. Ще започнешъ на рѫката си да попоглеждашъ и вече си действувалъ на ума. Искашъ духовенъ да станешъ - ще започнешъ да свиришъ.

Да дойдемъ до основното. Тая година има такива блага, за които трѣбва да работите. Имате условия, за които не сте сънували. Вие казвате, че сте стари хора. Едва въ Небето има 24 старци и сега се приготовлява още единъ. Тукъ на земята милиони има - все стари хора. Не мязате на стари. Стари съ знание, млади съ сила, възрастни съ любовь. Младиятъ силенъ трѣбва да бѫде. Децата сѫ, които воюватъ. Туй дете падне, поплаче и пакъ стане. После казва: „Ще ви победя“. Пакъ си удари главата, поплаче и пакъ стане. Казва: „Ще видите“. Туй дете се бори. Възрастниятъ вече въ любовьта трѣбва да търсите, любовни работи. Да се запознаете тогава съ любовьта. Щомъ се запознаете съ любовьта - не рисувайте картини по гърба ѝ. Никога не рисувайте картини на гърба на любовьта. Знаете ли какво значи то? Пазете едно свещено правило: Човѣкъ, ако е проявилъ любовьта си - никога не критикувайте единъ човѣкъ въ любовьта му, защото за да го критикувашъ - трѣбва да познавашъ любовьта му. Казвашъ: „Неговата любовь не е такава“. Че твоята каква ще бѫде? Въ любовьта не носете никаква критика. После въ любовьта не се налагайте. Казвате: „Азъ ви обичамъ“. Не говорете „Азъ те обичамъ“. Ти проявявай твоята любовь, както разбирашъ. Но не искамъ въ името на любовьта да насилвашъ хората. Щомъ обичашъ хората - ще те оценятъ. Щомъ обичашъ хората - и тѣ те обичатъ. Не може да обичашъ и да не бѫдешъ обичанъ. Следъ хиляди години и пакъ ще бѫдешъ обичанъ. Христосъ въ Неговото време не бѣше разбранъ. Сега 500 милиона хора разбиратъ Неговата любовь. Тя се дължи на тази любовь, която Той показа на земята. Ако Той не бѣше показалъ тази любовь, нѣмаше сега толкова хора да го обичатъ.

Та казвамъ: По сѫщия законъ, ако вие покажете любовьта - дайте свобода на всичкитѣ, въ себе си дайте свобода. Има нѣщо, отъ което вие сте недоволни. То е другъ въпросъ. Сега не ви казвамъ да обичате грѣха, не ви казвамъ да обичате злото. Ето азъ какво разбирамъ: Христосъ казва: „Не подобава на мене да вземамъ хлѣба отъ децата и да го давамъ на псетата. Първо ще нахранимъ децата, после псетата“. Любовьта е само за децата на Божествения свѣтъ. Да обичаме всички ония хора, на които съзнанието е пробудено, които сѫ Божествени деца. Може да е едно животно, едно карамфилче - може да обичамъ. Този карамфилъ ще стане добъръ човѣкъ. Може да е лоза, ябълка - нищо не значи. Азъ не може да не обичамъ. Като дойдемъ до единъ магарешки трънъ, (той) казва: „Да се обичаме“. Има една любовь разбрана въ свѣта. Въ тази любовь умътъ печели сърдцето. Печели, печели и тѣлото. То е любовь. Любовь е това, въ което умътъ печели. Любовь е това, въ което сърдцето печели. Любовь е туй, въ което всички хора печелятъ. Не е любовь това, въ което всички хора губятъ. То е безлюбие. Казвамъ: Да имате една ясна представа за любовьта. Любовь е това въ васъ, въ което умътъ печели, сърдцето печели и тѣлото печели. Може да живѣешъ сто години, може да живѣешъ 120 или 150 години, колкото и да е, но онова богатство, което умътъ печели, сърдцето и тѣлото печелятъ - то ще бѫде съ васъ. Съ туй богатство вие ще идете въ другия свѣтъ, ще знаете какъ да живѣете.

Та любовьта къмъ Бога, разбирамъ всичко онова, което Богъ ни далъ - да го оценимъ и пазимъ свещено. Ако пазишъ свещено твоя умъ, ако пазишъ свещено твоето сърдце и, ако пазишъ свещено твоето тѣло - ти обичашъ Бога. Тъй седи работата. Казва: „Какъ да Го обичамъ?“ Да обичашъ Бога за ума, който ти е далъ, ще го обичашъ заради сърдцето, което ти е далъ. Ще обичашъ Бога заради тѣлото, което ти е далъ. Да възлюбишъ Господа съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото сърдце, съ всичката си сила.

Въ тази година искамъ да ви кажа, за да знаете. Въ тази година хората ще се разбиратъ по-добре, отколкото миналата година. Какво искате да знаете сега? 365 дни всѣка сутринь наблюдавайте какво ще ви кажатъ тѣзи сѫщества, които слизатъ отгоре. Идната година ще ми разправите по-добре каква е била годината. Запишете си. Единицата сѫ тѣзи сѫщества, които слизатъ. Какво е единицата? Като напишете 9 - туй показва главата. Нѣкои трѣбва да направите да потече - туй е изворъ. Господь е, Който слиза. Противоречията сѫ съ човѣка, и тукъ Господь ги срѣща. Всѣка сутринь Господь казва: „Трѣбва да мислишъ, трѣбва да работишъ, трѣбва да бѫдешъ справедливъ“. Като погледнешъ главата, да кажешъ: „Има единъ Господь и този Господь е създалъ свѣта, за да мисля. Той иска да бѫда справедливъ, да не онеправдавамъ слугитѣ, братята, сестритѣ, да се отнасямъ тъй, както Той иска“. Като погледнешъ - да видишъ една усмивка на лицето, да видишъ. Ти носишъ една кошница съ плодове. Ако момата е по-красива - по-хубавъ плодъ ще дадешъ, ако е по-грозна - по-малъкъ плодъ ще дадешъ. Ти правишъ различие. Тѣ еднакво сѫ красиви. Много се лъжете. Грознитѣ моми сѫ тъй красиви, както красивитѣ. Тѣ сѫ и по-красиви отъ красивитѣ. Казвамъ: Тѣ сѫ по-умни. Като дошли, скрили се подъ маска - да не ги безпокоятъ младитѣ момци. Онѣзи, красивитѣ, сѫ малко по-сантиментални, облѣкли се хубаво, момцитѣ ги закачатъ, тѣ ходятъ да се оплакватъ.

Тази година да приемете благословението, което Богъ е далъ. Господь слиза въ райската градина - да почуствувате Господа. Идната година друго ще бѫде. Чрезъ ума, сърдцето и волята, каквото Господь иска - да го направите. Каквото поиска Господь - да го направите. 1941 - понеже обяснявамъ закона, имате четири елемента, отъ които два сѫ Божествени принципа, единъ е човѣшки. Божественото е, което освобождава човѣка. То е човѣшката воля - единицата. Миналата година имахме нула. Тази година имаме едно (1) - мощната Божествена сила, която ще накара синца ви нѣкои работи да ги разрешите. Тази година трѣбва да разрешите ще служите ли на Господа или не. Тази година ще разрешите дали ще учите или нѣма да учите. Тази година ще разрешите дали ще бѫдете здрави или нѣма да бѫдете. Ако сте здрави - ще имате шансъ да живѣете. Ако не сте здрави - ще ви уволнятъ. Щомъ си здравъ - не те уволняватъ. Щомъ си боленъ - уволняватъ те по болезнени причини.

Тази година само по едно нѣщо искайте. Всѣки да си тури въ ума си само едно нѣщо да постигне, не много работи. Другитѣ нѣща да сѫ като спомагателни. Искашъ да учишъ музика - тури го на пръвъ планъ. Или поезия, или изкуство, каквото и да е - едно нѣщо да имашъ въ ума си, не четири-петь работи. Другитѣ да бѫдатъ като спомагателни. Идната година друго ще туришъ. Ще живѣешъ 50-60 години, имате възможность да проучвате. Вие искате въ една година отгоре всичко да постигнете. Турете въ ума си само едно нѣщо. Да кажемъ, нѣкои отъ васъ сте бързореки, много говорите. Бързорекитѣ - тѣ сѫ силни извори, дето минаватъ - търкалятъ камъни. Тази вода трѣбва да я прекарашъ и на мѣста да намалишъ бързорекия, да може да поливашъ градини. Тя е силна вода, като върви - изкоренява. Ще туришъ малко да се укроти. Нѣкои отъ васъ си давате мнението. Какво мнение ще си давате за тази рѫка? Научно какво мнение ще дадете? Разбира се има гънки, които се образуватъ. Трѣбва седемь принципа да ви представя, та сами да правите сравнение. Тази рѫка спада къмъ чувственитѣ, активнитѣ рѫце. Този човѣкъ, ако го оставишъ да си свърши работата - ще я свърши. Хранишъ го добре - добре плаща. Ако речешъ да го ограничишъ, ако речешъ да злоупотрѣбишъ - и той знае. Доста дипломатъ е. Ако се отнесешъ добре съ него - ще свърши хубаво работата. Каквото каже - ще го направи. Ако злоупотрѣбишъ - и той ще злоупотрѣби. Като копае лозето - ще го изкопае. Ако обрѣзва нѣкѫде - той отъ три прѫчки ще остави само една. Ще бѫде като онзи Стоянъ. Единъ свещеникъ пратилъ своя слуга да обрѣзва лозето. „Знаешъ ли, казва, да обрѣзвашъ лозе?“ - „Зная, дѣдо попе“. Като отива, той го обрѣзва тъй хубаво, че пита го попътъ: „Плаче ли лозето?“ - „Да го видишъ, дѣдо попе, и ти ще плачешъ“.

Първото нѣщо е да се зароди едно самоуважение. Вие още не се познавате. Трѣбва да се зароди въ вашия умъ, като срещнете единъ човѣкъ - да му дадете съответствуващо почитание и той да ви даде съответствуваща любовь. Туй е красивото въ живота, то е запознаването, взаимното уважение и почитание, не принудително. То е. Като видя единъ човѣкъ, какво ме интересува главата му. Мене ме интересува дихателната му система, понеже единъ човѣкъ съ хубави дробове - то е една благо за цѣлото общество и за цѣлия народъ. Хора съ хубави тѣла сѫ едно благословение, хора съ хубави сърдца сѫ благословение, хора съ хубави умове сѫ благословение. Казвамъ: То е бѫдещата сила, отъ която ще се ползувате. Ако умътъ е на мѣсто, ако сърдцето е на мѣсто, азъ да ви подскажа - може да се подмладишъ. Ако кажа:„Нѣма да се подмладишъ“, ще констатирамъ - умътъ ви не е на мѣсто. Щомъ ние не се подмладяваме - умътъ не е на мѣсто. Щомъ не се подмладяваме - сърдцето не е на мѣсто. Щомъ не се подмладяваме - тѣлото не е на мѣсто. Ако умътъ ви е на мѣсто - тогава имате всичкитѣ условия. Мене ми казватъ: „Подиръ десеть години младъ ще станешъ“. Ако идете при единъ дрехарь и имате пари въ джоба си, мѫчно ли е да си купите дреха? Ако имате стотина лева - това гледате, онова гледате, търсите евтина работа. На васъ Господь ви е далъ, вашитѣ джуздани сѫ пълни. Ще си направите хубава дреха, нѣма да икономисвате отъ тѣлото. Защото две погрѣшки хората правятъ. Едни ядатъ повече, отколкото трѣбва, други не ядатъ, колкото трѣбва. Онѣзи трѣбва да съкратятъ - не трѣбва да ядатъ толкозъ, колкото ядатъ. Другитѣ трѣбва да се откажатъ да не постятъ. Нѣкои искатъ да постятъ повече. Ще дадешъ на тѣлото нужната храна. Да се помѫчи кончето. Хубаво хранете това конче, но не го пресищайте.

Първото нѣщо сега да ви кажа. Вие вече се обичате, за любовьта нѣма какво да ви говоря. Презъ годината може да се лѣкувате. Нѣкой заболѣе. Помолете се заради него - ще оздравѣе. Всички тукъ може да се лѣкувате. Казвате: „Карма има, нека си носи кармата“. Нѣкой не постѫпва добре - ще се събератъ нѣколко, ще се помолятъ заради него. Може да направите опитъ. Въ Америка, въ една църква, единъ богаташъ билъ много лошъ човѣкъ. Имало смущения отъ него. Всички въ църквата, каквото направятъ, искатъ да опрѣснятъ църквата. (Той) казва: „Отъ мене зависи. Азъ, каквото кажа - ще бѫде“. Съветватъ го - не разбира. Събиратъ се най-после цѣлата църква и въ негово присѫствие започватъ да се молятъ: „Или му дай умъ, Господи, или го вземи - да се освободимъ отъ него“. Той почва да чувствува, че ще го задигнатъ и съзнава погрѣшкитѣ си.

Азъ искамъ всички да проявите една интуиция, да проявите онова, което Богъ е вложилъ въ васъ, да проявите. Синца да бѫдете свободни. Щомъ дойдете до човѣшкото - тогава провѣрявайте. Божественото въ васъ да е свободно. Трѣбва да бѫдете свободни. Нѣкои нѣматъ свобода да се проявятъ. Ако азъ съмъ на вашето мѣсто, запримѣръ тукъ нѣкой пѫть ще дойдете на столоветѣ, може да имъ говорите. Когато салонътъ е пъленъ, азъ виждамъ - други се наредили и чакатъ като васъ. Вие какво ще кажете? Затова не трѣбва да се говори. Всѣки единъ столъ носи характера на хората, които сѫ сѣдали на него толкозъ години. Умни сѫ столоветѣ. Като седнешъ тамъ, явява се желание - искашъ да говоришъ. Седнешъ на нѣкой музикаленъ столъ - искашъ да пѣешъ, да свиришъ. Предметитѣ носятъ качествата на хората, които сѫ ги имали. Имашъ книги, дрехи - трѣбва човѣкъ да бѫде внимателенъ. Не мисли, че дето седишъ, дето ставашъ - навсѣкѫде оставатъ отпечатъци. Въ цѣлата природа виждамъ отпечатъци на всичкитѣ разумни сѫщества, които сѫ идвали. Рекитѣ, които текатъ, планинитѣ, плодоветѣ, ябълкитѣ, крушитѣ, сливитѣ, скѫпоценнитѣ камъни, звездитѣ горе - всички сѫ оставили отпечатъци. Говоримъ за онова великото, което сѫществува въ природата.

Турете сега на ума си да изправите три погрѣшки. Нѣкои отъ васъ сте занемарили вашия умъ, нѣкои отъ васъ сѫ занемарили вашето сърдце и тѣлото си. Ще бѫдете справедливи спрямо ума си, ще бѫдете справедливи спрямо тѣлото си. То е моралъ. Трѣбва да бѫде човѣкъ справедливъ. Като се научишъ - тогава ще приложишъ този, сѫщия моралъ и за другитѣ хора. Да бѫдешъ справедливъ. Три нѣща: да не занемарявате умовете на хората, тѣхнитѣ сърдца и тѣхнитѣ тѣла. Така може да бѫдемъ съработници на Богъ. За да бѫдемъ съработници трѣбва отличенъ умъ - ние го имаме, трѣбва отлично сърдце - ние го имаме, трѣбва отлично тѣло - ние го имаме. Часовникътъ трѣбва да се поправи, отличенъ умъ имаме. Малкитѣ деца иматъ мѫчнотии, когато тръгнатъ въ училище, но после, колкото годинитѣ минаватъ - тия деца разбиратъ. Въ туй отношение искамъ тази година тѣзи, които се оплакватъ, че не могатъ да помнятъ - да се усили паметьта имъ. Нѣкои отъ васъ не може да помните, понеже вашитѣ умове сѫ заети съ много работи. Съ едно нѣщо ще се занимавате. Ако съмъ шофьоръ, като хвана кормилото - нѣма да гледамъ налѣво, надѣсно, но напредъ. Нѣма да слушамъ този и онзи. Кой каквото говори - да ме занимава. Ако слушамъ - ще съборя колата. Казвамъ: „Оставете ме на спокойствие. Като спре автомобилътъ, като стигна цельта - тогава ще говоря. А сега никой да не ме закача“. Това значи човѣкъ да има една мисъль. Имашъ една тема. Свърши темата си и тогава говори върху други работи. Пишешъ нѣщо - свърши писането и тогава говори. Ходишъ - свърши ходенето и тогава говори. Това е истинскиятъ животъ. Не се занимавай съ много работи. Тия работи, за които ви говоря, сѫ лесни.

Отче нашъ.

Хайде сега да посрещнемъ Новата година!

ХХ година

13. Лекция на Общия Окултенъ класъ

1 януарий 1941 год., Срѣда, 5 ч.с. Нова година

Изгрѣвъ, София.