Отворени и затворени фигури

Общ Окултен клас , София, 18 Декември 1940г., (Сряда) 5:00ч.
Издателство: Урания
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Отче нашъ.

Всичко въ живота е постижимо.

Богъ е Любовь.

/(Учительтъ) разглежда темитѣ/. Сега нѣкои отъ васъ сте направили отворени фигури, други - затворени. Каква е била идеята, когато нѣкой (е) начерталъ отворена фигура, единъ отворенъ свѣтъ, а пъкъ другъ - затворенъ? Запримѣръ: фигурата А е отворена, а В е затворена. Отворена е, понеже виждате и заднитѣ страни. Въ другата виждате само отпредъ какво е. Затворенитѣ хора сѫ богати. (Тѣ) казватъ: „Насъ не ни трѣбва много да човъркаме“, затворенъ въ кѫщи живѣе. Отворениятъ мисли да гради, турилъ основа и мисли още втори и трети етажъ да дигне нагоре. Не само като идея, но има и затворена картина. Сега мисли какъвъ трѣбва да бѫде единъ по-високъ свѣтъ. Вие имате единъ свѣтъ съ три измѣрения. Въ плоскостьта имате две измѣрения, но вие сте начертали трето измѣрение. Вие си въобразявате, защото всичкитѣ линии на тѣлото сѫ въ плоскостьта начертани. Вие си представяте, че има нагоре, надолу. По нѣкой пѫть, когато говоримъ за четвъртото измѣрение, питате какво е. Въ третото измѣрение може да проектирате четвъртото измѣрение. Въ четвъртото измѣрение, като държишъ единъ конецъ съ дветѣ си рѫце за краищата, може да го свържешъ, безъ да пускашъ единия край. Въ третото измѣрение трѣбва да пуснешъ края, за да завържешъ. Въ четвъртото измѣрение може да завържешъ краищата, безъ да пускашъ.

Както виждате, човѣкъ навсѣкѫде мисли затворено. Като имате четири страни, считате, че е затворенъ свѣтътъ. Едно сѫщество отъ третото измѣрение ще види, че този свѣтъ е отворенъ. На едно сѫщество отъ двуизмѣрния свѣтъ ти можешъ да бръкнешъ въ неговия свѣтъ и да извадишъ нѣщо изъ неговия свѣтъ. То ще се чуди кѫде се изгубиха (нѣщата). Тѣ се взематъ отъ второто измѣрение и се поставятъ въ третото. Има сѫщества, които отъ четвъртото измѣрение идатъ при насъ въ нашия свѣтъ, който е затворенъ за насъ, а отворенъ за тѣхъ и тѣ могатъ да взематъ нѣщо. Това тѣло е вече затворенъ свѣтъ - не знаете какво има вѫтре. Въ фигура А знаешъ, че има още да се гради. Турилъ си нѣкои мертеци, мисли да гради, но не е съградилъ още. Сега това е научна работа. Когато гледаме природата, не знаемъ кое е отворено и кое е затворено. Има нѣща, които не знаемъ. Да допуснемъ: имате линията А____________В . То е единъ резултатъ на физическото поле. Тази линия въ духовния и въ Божествения свѣтъ има отношение. Между две точки може да се тегли една права линия. Правата линия - това е най-кѫсото разстояние въ природата. Трето лице не може да влѣзе помежду. Туй е отношение. Тогава имате отношение А:В. Туй отношение, да кажемъ, се отнася къмъ В:С. Имате А:В=В:С - имате едно равенство. Въ дадения случай А е положително и С е положително, В е отрицателно. А и С винаги се отблъскватъ. Ако имате отношение А:С=В:В , въ дадения случай тия две сѫщества ще се отблъснатъ и В ще се отблъсватъ. Какво трѣбва да се прави? Тогава ще свържемъ А съ едното В и съ другото В - тѣ се привличатъ.

Сега се изисква единъ философски умъ. Ако се занимаваме само съ разбранитѣ работи въ живота, животътъ щѣше да остане неразбранъ. Туй, което знаемъ, не е вече интересно. Интересни сѫ нѣща, които сѫ непреривни, които растатъ. Да кажемъ, вие знаете едно дете на една година, но следъ една година вие не познавате детето. То е израснало. Ако го познавашъ на три години, на четири ще се измѣни и следъ петата година нѣма да го познавашъ, следъ 10-20 години нѣма да го знаешъ, следъ 40, 50, 60, 70 години ще се измѣни. Нѣщата постепенно се измѣнятъ. Онѣзи отъ васъ, които не изучавате нѣщата въ себе си, вие мислите, че едно време сте били млади.Ще бѫде смѣшно, ако вие никога не сте се оглеждали, никой нищо не ви е казалъ, че сте се измѣнили. Ще се чудите, като видите лицето си - виждате, станала една промѣна въ вашето лице. На какво се дължи тази промѣна? Сега промѣнитѣ се дължатъ на много работи. Запримѣръ, ако ти си свободенъ, нѣмашъ нищо, вървишъ така и въ тебе се зароди едно желание да искашъ да имашъ скѫпи работи, да ги туришъ въ нѣкоя торба и (да) носишъ торбата. Ти вече нѣма да ходишъ изправенъ, но ще ходишъ прегърбенъ. Казва (нѣкой): „Защо този човѣкъ се навелъ?“ - Доста товаръ турилъ на гърба си, пази равновесие. Ако седи изправенъ, тежестьта може да го дръпне назадъ. Има нѣкои хора, които тръгватъ смѣло. Каква е причината, че нѣкой върви бързо, други - полека. Онзи, на когото работитѣ сѫ уредени - той върви полека, бавно. Въ старо време нѣкой българинъ, като стане чорбаджия - той върви бавно. Въ миналото (е) имало чорбаджии. Една сестра мисли, че господинъ и чорбаджия е едно. Казвамъ ѝ: Чорбаджия е онзи, който бърка чорбата. Той е кашаварь, казва кѫде да се сипва яденето. Той заповѣдва кому да се сипе и колко да се даде. Щомъ хората взематъ чорбата, той (вече) не е чорбаджия. Сега се (е) пренесла думата „чорбаджия“ (като) да иде и да заповѣдва. Той заповѣдва, докато има въ казана чорба. Щомъ нѣма чорба въ казана, той не може да заповѣдва никому. Докато вие сте богатъ човѣкъ, имате пари - вие сте чорбаджия. Щомъ ви взематъ паритѣ - чорбаджилъкътъ отива. Казватъ, че въ еди-кое си село нѣкой е станалъ чорбаджия. Преди да стане чорбаджия - коремътъ му е хлътналъ, има хубава линия на кръста, горе раменетѣ (сѫ) широки, сухичъкъ е. Щомъ стане чорбаджия - пусне благоутробие, стане малко тромавъ. Не че не мисли, но той мисли, че си (е)(за) да не го хвърлятъ на кучетата - даватъ го на беднитѣ. Щедриятъ човѣкъ е този, който отдѣля отъ най-хубавото, което има въ себе си и половината ще отдѣли (и) ще даде на другитѣ. Той е щедъръ човѣкъ, понеже отъ своето си отдѣля. Онзи, (който) следъ като се (е) наялъ казва: „Хайде това, което е останало, да го дамъ на другитѣ за Господа“ - то е минусъ. уредилъ живота като стане чорбаджия. Щомъ е станалъ чорбаджия - значи има нѣщо въ казана за ядене. Нѣма какво да му мисли. Но животътъ така не се разрешава съ чорбаджилъкъ. Ако е за чорбаджилъкъ - всѣки има по единъ казанъ, всѣки може да бърка въ чорбата и нѣма никой, който да не е чорбаджия. Стомахътъ на човѣка е чорбаджия. И действително - важенъ е този казанъ. Казва нѣкой: „То съ ядене работа не става“. Много важенъ институтъ е въ природата. Щомъ се разстрои стомахътъ, той не може да мисли добре. Когато се хранишъ хубаво, ако си здравъ и умътъ ти е здравъ. Щомъ се разстрои стомахътъ ти - разстройватъ се и гърдитѣ, разстройва се и човѣшкиятъ мозъкъ. Когато говоримъ за яденето, то е нормално. Когато човѣкъ яде повече, отколкото трѣбва, то е болезнено състояние. И когато човѣкъ яде по-малко, отколкото трѣбва, и то е болезнено състояние. Две болезнени състояния има, ако А яде повече и ако В яде по-малко. Следователно - А и В ставатъ ортаци. Като станатъ ортаци тогава, ако А има слуги - не иска да ядатъ повече, много разноски има въ яденето. Слугитѣ не ядатъ повече, понеже той знае, че който яде по-малко - не може да работи. Иска неговиятъ слуга да яде повече, че повече да работи. Туй е въ едно семейство. Нѣкой пѫть господарката вижда, че слугитѣ ядатъ повече, понеже тя яде повече. Нѣкой пѫть тя е щедра. Щедри сѫ богатитѣ хора, но не много. Щедри сѫ, но следъ като са яли туй, което е останало,

Та казвамъ: Човѣкъ трѣбва да се изучава, да се види кои сѫ положителнитѣ черти и кои сѫ отрицателнитѣ черти. Защото има два вида черти - отрицателни и положителни. Когато човѣкъ е много положителенъ, той става несносенъ, неустойчивъ. Ако човѣкъ е гениаленъ - е хубаво, но когато той не разсѫждава, не устоява - ще се зародятъ голѣми противоречия.

Миналата година, мисля, минаватъ презъ единъ мостъ единъ полковникъ, единъ подполковникъ, единъ майоръ и още други офицери. Шофьорътъ казва: „Господинъ полковникъ, този мостъ не е здравъ“. Той казва: „Азъ заповѣдвамъ да минемъ“. Заповѣдва, но пострадватъ. Когато не разбирашъ, ще слушашъ шофьора. Не може да се мине. Не само човѣкъ, но и животнитѣ иматъ развито това чувство. Ако прекарате единъ конь по единъ мостъ, щомъ си тури крака и той вече знае ще може ли мостътъ да издържи или не. Ако не може да го издържи, спре се коньтъ. Да кажемъ, ако пѫтувате на конь и мостътъ е покритъ съ вода, остави коня свободно: ако той върви - ще минете, ако се спре - не го карай. Ако го насилишъ - ти и коньтъ ще отидете заедно. Ако си съ каруца - върни каруцата назадъ. Ако самъ потегли въ водата - ще излѣзе. Още отъ началото коньтъ знае. Слонътъ, още като тури крака си на единъ мостъ, знае дали ще го издържи. Казвамъ: Тамъ, дето слонътъ минава - мини и ти. Тамъ, дето мишкитѣ минаватъ - не минавай. Ако мишкитѣ минаватъ по единъ мостъ - не разчитай на тѣхъ. Не разчитай на хора, които не разсѫждаватъ. Нѣкой ще ти говори за нѣща, които не разбира. Не минавай по този пѫть.

Сега трѣбва да имате едно понятие за добро, за истина. Вие не може да имате единъ добре организиранъ организъмъ, ако не се основавате на любовьта. Любовьта е въ свѣта, която дава топлина и развива чувствата. Чувствата сѫ една сила въ свѣта. Знанието носи свѣтлина въ себе си. Понеже живѣете въ единъ свѣтъ и безъ свѣтлина не можете да живѣете, свѣтлината, пъкъ и топлината, е необходима. Значи, когато говоримъ за любовьта, ние подразбираме Божествената топлина, която дава потикъ на живота. Когато говоримъ за Божественото знание, разбираме Божествената мѫдрость, която дава широчина на това растене. Когато говоримъ за истината, разбираме за ония сили, които работятъ отвѫтре и организиратъ. Казвате: „Защо ще обичаме?“ - За да живѣешъ, ти трѣбва да имашъ любовьта въ най-малкия размѣръ, трѣбва да обичашъ. Нѣма сѫщество, което да не обича. Но ние считаме (за) безлюбие (тогава), когато хванешъ една кокошка и тя се моли да живѣе, (а) ти казвашъ: „Азъ трѣбва да живѣя и ти трѣбва да станешъ моя жертва“. Но ти се заблуждавашъ. Ти, като ядешъ кокошката, нѣма да живѣешъ. Ти, преди да изядешъ тази кокошка, живѣеше. Отъ въздуха ти живѣешъ, друга храна има за тебе. Кокошкитѣ не сѫ създадени за тебе. Тѣ сѫ постоянна храна, която хората отпосле сѫ се научили да ядатъ. Тогава, ако много обичашъ да ядешъ кокошки, ще си създадешъ въ себе единъ характеръ, ще обичашъ да ровишъ. Ако искашъ да станешъ кореспондентъ - яжъ кокоше месо, (за) да се ровишъ въ чужди работи. Въ всѣки казанъ - или мерудия, или соль, или пиперъ да станешъ.

Добре е човѣкъ да бѫде любознателенъ. Трѣбва да се изучаватъ човѣшкитѣ добродетели. Трѣбва да изучавашъ хората, да се интересувашъ отъ тѣхния умъ - може да се ползувашъ. Като изучавашъ хората, интересувай се отъ тѣхната душа или отъ тѣхнитѣ чувства - ти се ползувашъ. Като изучавашъ човѣшкото - ти се ползувашъ, изучавашъ вече силитѣ на човѣка. Щомъ изучавашъ отрицателната страна на човѣка - ти нищо не се ползувашъ, но губишъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде мѫдрецъ съ високи науки, за да може да се ползува отъ отрицателнитѣ страни на човѣка. Какво ще се ползувашъ отъ единъ човѣкъ, който е мързеливъ. Знаете ли кой е образувалъ мързела въ свѣта? - Гениалнитѣ хора. Ами знаете ли кой е образувалъ сръднята въ свѣта? - Талантливитѣ хора. А пъкъ обикновенитѣ хора грѣшатъ. Талантливитѣ се сърдятъ, а гениалнитѣ - мързеливи ставатъ. То е отрицателната страна. Когато обикновениятъ човѣкъ е отрицателенъ, той грѣши, не му мисли. Погрѣшки - колкото искашъ. Той ще работи туй, което не му трѣбва. Кога талантливиятъ трѣбва да се сърди? - Талантливитѣ хора много се сърдятъ и иматъ право да се сърдятъ. Запримѣръ: Ако единъ музикантъ е талантливъ, или единъ художникъ е талантливъ, ако нѣкой не вземе вѣренъ тонъ, туй (не) го радва. Ако е писатель и види нѣкѫде нѣкоя запетая, се сърди, тури му една линия. То е харчене (на) енергия напраздно. Достатъчно е капелмайсторътъ да го погледне умилно, да му даде единъ любовенъ погледъ (и) онзи музикантъ, който е сбъркалъ - знае да поправи тона. А той ще се навѫси. Навѫсването е вече изразходване на голѣма енергия. Другъ свие мускулитѣ си, маха съ рѫка. Въ невидимия свѣтъ пишатъ, че той губи сила напраздно. Сега нѣкой пѫть азъ гледамъ - тукъ сте талантливи. И вежди свивате и движения правите. Не е лошо да правите, но се харчи много енергия. По възможность - съ най-малко Божествена енергия една погрѣшка да се изправи.

Казвамъ: По нѣкой пѫть трѣбва да се пазите. Има една голѣма опасность въ ученицитѣ, даже опасность има за учителитѣ, за когото и да е има опасность. Хората, като дойдатъ при васъ, разположението, което иматъ, ви го предаватъ. Единъ човѣкъ, който обича да се сърди, отиде при другъ и му повлияе и той почва да се сърди. Ако се запознаешъ съ единъ човѣкъ, който има тихъ и спокоенъ характеръ, ти вземашъ неговия характеръ. Като срещнешъ нѣкой, който е сприхавъ, дигне знамето, ходи (и) казва: „Азъ съмъ откровенъ“. Добре, но откровеностьта не поправя грѣшкитѣ. Какъ ще поправите единъ затворенъ човѣкъ? Затворенитѣ хора психологически - тѣ сѫ скрити въ себе си. Има хора скрити - не искатъ да знаятъ плановетѣ имъ. Той не е потаенъ като мѫдрецъ, но има известни планове, които държи тайни, докато постигне цельта. Като постигне цельта, той се извинява. Нѣкой пѫть и децата сѫ затворени. Турятъ едно корито, подпрѣно на една малка клечка, свързана съ едно вѫженце. Скрили се нѣкѫде, турили малко житце подъ коритото и гледатъ. Птиченцата дойдатъ и като влѣзатъ подъ коритото, тѣ дръпнатъ връвчицата и затворятъ птиченцата. Но мислите ли, че човѣкъ, който ви прави една услуга, той е добъръ човѣкъ? - Може да ви захлупи подъ коритото си. Азъ да хвърля храна, но да нѣма корито. Щомъ птичкитѣ влѣзатъ въ коритото, казватъ децата: „Кой ви позволи да влѣзете?“ Туй корито е турено само за даровититѣ. Понеже безъ позволение сѫ влѣзли, ще ги осѫдятъ на смъртно наказание.

Казвамъ: Въ сегашния животъ хората остаряватъ, понеже безразборно харчатъ своята енергия. Богатиятъ тича, за да забогатѣе. Той остарява, заради богатството. Учениятъ тича, (за) да стане ученъ. И той остарява, заради учението. Религиозниятъ тича за религията. И той остарява, заради религията. Всички тичатъ и всички остаряватъ. Учението има за цель да ни научи да харчимъ най-малка енергия, за да бѫдемъ млади. Сега не съмъ и противъ това, може хората да се сърдятъ. Ти нѣкога въ сръднята кипнешъ. Наблюдавайте себе си, че когато кипвате - ти не може да се въздържашъ. Това е едно болезнено състояние. Забелязалъ съмъ мнозина отъ васъ да кипвате за малки работи. Казалъ нѣкой нѣкоя дума по вашъ адресъ и четири реда сълзи потекли отъ очитѣ ви. Казвате: „Времето се развалило“. Не се е развалило времето. Провѣтрение става. Въ Божествената кѫща вѣтърътъ се движи. Казва: „Студено станало“. Хладина влѣзла. Нѣкои хора вече сѫ се изпотили и молятъ за хладина. Това не е студъ. За нѣкой човѣкъ този студъ е приятно разположение. Хората въ студено време сѫ добри. Тури сприхавия на 35 градуса студъ - стегне се, вече започва да мисли. Хичъ не се сърди. Казвамъ: Студеното време прави хората умни, сдържани, да мислятъ. Въ топлото време може да иждивишъ повече енергия, отколкото въ студеното време. Казвамъ: Въ студа умътъ работи, въ топлината сърдцето работи. И тогава свѣтлината и топлината се урегулиратъ съ волята. Човѣшката воля работи, за да урегулира отношението на топлината и свѣтлината. Тогава ще се прояви твоята воля. Ще изберешъ толкозъ топлина, колкото е потрѣбно или ще опредѣлишъ какъвъ ходъ ще дадешъ на топлината. Топлината има отношение на чувствата. Значи, когато едно чувство е по-топло, отколкото трѣбва, то е пакъ неестествено. Когато едно чувство е по-студено, отколкото трѣбва, то е пакъ неестествено. На туй чувство ще дадешъ такава топлина и такава външна краска, каквато е потрѣбна. Защото чувствата растатъ, развиватъ се, облагородяватъ се. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка, всичко въ човѣка работи и се развива. И тогава, като гледате онзи гениаленъ човѣкъ - той има особени черти. Талантливиятъ има особени черти и обикновениятъ има особени черти. Светията има особени черти. Но светията зависи отъ качествата на свѣтлината, отъ качествата на топлината и отъ особената сила. Силата на гениалния човѣкъ е особена, свѣтлината е особена, по-долу отъ светията. И на талантливия човѣкъ е особена.

Сега имаме характера на Христа. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Има ли нѣкой ножове?“ Казватъ: „Имаме тукъ единъ ножъ“. И най-голѣмиятъ герой Петъръ го взе и тури го, тръгнаха да бранятъ Христа. Христосъ знаеше какво щѣше да стане, но казва: „Нека носятъ, за да се изпълни Писанието“. Като дойдоха онѣзи, които искаха да хванатъ Христа, Петъръ рече: „Какво искате, Учителя ли да хванете?“ Толкова смѣлъ, че намѣсто да го удари по главата, отрѣза ухото. Христосъ разбра и каза: „Петре, ти не знаешъ да воювашъ. Тия хора знаятъ по-добре да воюватъ. Тури ножа въ ножницата, защото не сме ние хора за война“. Взе, че залепи ухото на онзи. Петъръ тури ножа въ ножницата за друго време. Хубаво, умниятъ човѣкъ съ ножъ ли трѣбва да воюва? Но има и умствени орѫжия. Духовниятъ човѣкъ съ орѫжие воюва ли? - Духовниятъ съ топлината да воюва. Силниятъ - съ истината да воюва, съ сила трѣбва да воюва. Който не знае да воюва съ свѣтлината, съ топлината и съ силата да воюва - той воюва съ тояга. Има една поговорка, дето казва, че тоягата е излѣзла отъ рая. То е онова буквалното тълкувание - едно много лошо тълкувание. Какъ ще биешъ човѣшката душа? Единицата е тояга. Тя е разумностьта. Детето ще научишъ да познава, че има единъ Богъ, на който трѣбва да се подчиняватъ. Ще събудишъ съзнанието му. После то трѣбва да се научи да обича този - Единия, и на него трѣбва да му служи. Туй значи наказание. Да накажешъ едно дете - трѣбва да го поучишъ. Сега, когато не могатъ да го поучатъ - биятъ го. Ако съ бой работата ставаше, говедата трѣбваше да бѫдатъ философи. Колкото сѫ бити, бити - какво сѫ придобили? - Нищо. После отъ едно нѣщо се пазете. Казвате: „Трѣбва да се каже“. Ако Господь те е пратилъ - ти знаешъ, вече имашъ една опитность. Ако не знаешъ - не говори. Ако си на нѣкой концертъ - не си давай мнението, слушай. Ако си въ нѣкой театъръ - пакъ слушай, не си давай мнението. Той, авторътъ, мислилъ и написалъ една драма или една трагедия. Може нѣщо да не харесашъ, тогава ти направи друга. Направи една драма, една трагедия, дай ги и вижъ какъ хората ще се произнесатъ. Хората винаги обичатъ нѣща, които имъ прилѣгатъ, които имъ допадатъ. Да кажемъ, ако на една драма вие ѝ дадете духовенъ характеръ или, ако на единъ крадецъ му дадете религиозенъ характеръ - ще станатъ ли хората религиозни? - Нѣма да станатъ. Човѣкъ може да е религиозенъ и пакъ да краде. Религиозностьта не поправя човѣка въ кражбата. Кражбата е написана горе на главата. Трѣбва знание да имашъ. Казва: „Всичко е на Господа, азъ имамъ право“. Понеже всичко е на Господа, и кѫщата е на Господа - може да отидешъ въ нѣкоя кѫща. Но това е буквално разбиране. Всичко е на Господа, но тебе Господь те е пратилъ не въ всичкия свѣтъ, тебе ти е далъ едно мѣсто. Трѣбва да бѫдешъ на мѣстото си. Може да те е пратилъ на Луната, или на Земята, или на Юпитеръ, на Марсъ. Ще вървишъ споредъ своя пѫть. Нѣма да се мѣсишъ въ пѫтя на другитѣ хора. Запримѣръ: Васъ какво ви интересува какво става на месечината? Има време, когато религиознитѣ хора се нуждаятъ отъ месечината. Ако нѣкой иска да стане религиозенъ, трѣбва да излиза вечерно време и да гледа месечината въ всичкитѣ фази, да я обикне и тогава човѣкъ може да стане религиозенъ. Човѣкъ, който иска да има животъ въ себе си, да има едно отлично тѣло, да бѫде радостенъ и веселъ, топлина да има - непременно трѣбва да излиза и да обръща внимание на слънцето. Като изгрѣва - да го следи и после да го следи. Не всѣкога да го гледа, но ще се ползува отъ енергията му. Онзи, който се ползува повече отъ енергията на слънцето, той е съ топла кръвъ. Онзи, който се ползува повече отъ свѣтлината на луната, е студенокръвенъ, хладенъ е. Сега буквално, ако разбирате нѣщата, какъ ще го разберете? Въ умствено отношение луната дава едно спокойствие да разсѫждавашъ, а слънцето дава енергия. При слънчевата енергия не може да бѫдешъ, както при енергията на луната. И тѣзи хора, които сѫ топлокръвни, този центъръ, отъ който излиза топлината на живота - то е слънцето. Тамъ, дето излиза силата за човѣшкия умъ - то е месечината. Месечината е създадена, за да регулира човѣшкитѣ умове за лошитѣ последствия, които има. Та казватъ, че луната ще потъмнѣе и слънцето нѣма да дава свѣтлината си. Щомъ се говори, че луната ще потъмнѣе - разбира се, че всички религии ще потъмнѣятъ, нѣма да вѣрватъ хората. Слънцето нѣма да дава свѣтлина - значи държавенъ порядъкъ нѣма да има. Когато човѣкъ не се подчинява, ще има слабо тѣло. Стариятъ човѣкъ, който обръща повече внимание на луната, губи силата си. Старитѣ хора, щомъ започнатъ да остаряватъ, обърнатъ ума назадъ. Щомъ човѣкъ обърне ума назадъ, започва да разгледа миналото - вече старостьта е турила крака. Казва: „Не е време сега“. Едно време какъ сме живѣли? Въ времето на Христа какъ сѫ живѣли? Какъ трѣбва да се живѣе? Едно време какъ живѣхте? Едно време човѣкъ, като учи, както Христосъ учи, разпънаха го на кръстъ. Сегашнитѣ християни, ако не учишъ, както те учатъ - какво ще стане? - Сегашнитѣ християни веднага ще те изгонятъ (и ще) казватъ: „Този човѣкъ не е заради насъ“.

Въ свѣта, въ който сѫществуваме, всичко Богъ е създалъ. Богъ съгласенъ ли бѣше съ постѫпката на евреитѣ? - Не бѣше съгласенъ. Господь съгласенъ ли е съ сегашнитѣ хора? - Не е съгласенъ. Защото религията е школа за възпитанието на човѣшкото сърдце. Свѣтскиятъ животъ на хората е едно възпитание на човѣшкия умъ. Ако остане на съвременнитѣ хора, тѣ ще се отдадатъ само на чувствата да съзерцаватъ само Господа. Какъ ще съзерцавашъ този Господь? Писанието казва: „Господь толкозъ възлюби свѣта, че даде своя синъ въ жертва“. А ние считаме, че свѣтътъ не е намѣсто. Богъ толкозъ го обича, че прати своя синъ да го научи, да го спаси, да го научи какъ да мисли, да тури мисъльта въ правата посока. Свѣта Богъ го учи, възпитава ума да работятъ добре. Въ религиознитѣ хора възпитава чувствата въ тѣхъ. Свѣтскитѣ хора излизатъ вънъ отъ себе си. Религиознитѣ хора сѫ влѣзли много въ себе си. Религиознитѣ хора за себе си мислятъ. Нѣкой пѫть единъ религиозенъ човѣкъ трѣбва да го учишъ да живѣе за ближнитѣ си. Той казва, че живѣе за ближнитѣ си. Имаше единъ евангелски проповѣдникъ, който казваше на подигравка: „Когато хората си уреждаха работитѣ, азъ пасѣхъ магарето на владиката“. Подразбира (се), че когато хората си уреждаха работитѣ, той проповѣдвалъ на хората - пасѣлъ магарето на владиката. Като пасешъ магарето, какво ще добиешъ? Магарето ти нѣма какво да пасешъ. Знаете (ли) какво постигна този проповѣдникъ после? - Най-после той се самоуби. Много способенъ човѣкъ, даровитъ, и най-после искаше да си уреди живота, напусна проповѣдничеството и стана търговецъ да спечели повече. Започна търговия и се самоуби. Има и други подобни случаи. Въ спиритизма, като се занимаватъ съ духовния свѣтъ - дотѣга имъ и най-после казватъ: „Да си поживѣемъ“. То сѫ крайности. Свѣтскитѣ хора навсѣкѫде иматъ прозорци. Религиознитѣ хора иматъ само отгоре прозорци, къмъ Господа. Тѣ сѫ като художницитѣ - за да могатъ да рисуватъ, наоколо нѣматъ прозорци, но отгоре (иматъ). Азъ казвамъ: Какъ е направено небето? - Небето е направено (така), че отвсѣкѫде има прозорци - отгоре и отстрани, отвсѣкѫде. То е истинскиятъ животъ. Отдолу вече прозорци не можемъ да туримъ. Но въ духовния животъ подътъ, на който ще живѣемъ, ще бѫде прозраченъ - нагоре, надолу, навсѣкѫде ще виждаме. Като погледнешъ надолу, нагоре, настрани - ще виждашъ.

Толстой сънувалъ единъ сънь. Сънувалъ, че спи на едно легло, но не му е приятно. Като започналъ да рови, да види на какво легло лежи, заслужава ли той да лежи на такова легло - започналъ да се мърда. Като се мърдалъ вижда, че пада една прѫчка, после пада друга. Той продължава да се мърда, за да види какъ падатъ. Най-после останала една прѫчка на кръста му и чува единъ гласъ му казва: „Не се мърдай“. Той спрѣлъ да мърда и като поглежда - видѣлъ, че отдолу подъ леглото му има една пропасть. Той седи на леглото надъ пропастьта. Ако се мръдне - ще падне и тази прѫчка, дето го държи и хайде долу въ пропастьта. Той оглежда и гледа една стълба. Казва: „Не гледай надолу, но нагоре“.

Ние съ нашето мърдане въ свѣта влошаваме положението. Ние сме недоволни отъ това, което Богъ ни дава. Ще започнатъ да падатъ прѫчкитѣ подъ насъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да се държи за Божията Любовь, за Божията Мѫдрость и за Божията Истина. Тогава, както намѣримъ живота, така ще го изучаваме. Сега васъ ви е приятно, като се срещнете, защото всинца сте разнообразни, нѣма еднообразие, различавате се. Между васъ има търкане. Не е лошо. Дойде единъ положителенъ, дойде и другъ - и той е положителенъ, трети - и той положителенъ. Тѣ сѫ единъ крѫгъ. Дойдатъ и други трима, но тѣ сѫ отрицателни. То тогава ще съединимъ единъ положителенъ съ единъ отрицателенъ. Сега азъ говоря за онова отрицателно въ васъ, което се дължи на миналото, което сте придобили. То не е само ваше, така сѫ живѣли редъ поколѣния. Тѣ ни влияятъ. Сега какъ ще се справимъ съ тѣхното влияние? Дотолкозъ, доколкото по-дълго може да задържимъ една добродетель въ насъ да се упражнява - то ние сме господари. Дотолкозъ, доколкото можешъ да изправишъ единъ недѫгъ на миналитѣ поколѣния - ти си туй, което работишъ. Ако не може да задържишъ своята добродетель по-дълго време и, ако не може да поправишъ своитѣ погрѣшки по-дълго - ти си слабъ човѣкъ, ти не разбирашъ. Сега ти предстои работа. Имашъ едно хубаво чувство, да го задържишъ по-дълго време за тебе. То е сегашниятъ животъ. За да можешъ да го задържишъ, ти трѣбва да развивашъ вѣрата си. Искашъ да знаешъ Господь кѫде е. За мене не е важно кѫде е Господь. Да допуснемъ, че азъ съмъ въ тъмнина. Казвамъ: „Господи, малко свѣтлинка“. - Свѣтлината дойде. Азъ не се интересувамъ откѫде дойде. Но, като помисля за Господа, свѣтлината иде. Трѣбва ми малко топлина и топлината дойде. Не специално отъ нѣкоя соба, но смѣни се времето, цѣлото време се смѣни. Значи Господь присѫтствува. Сега ние грѣшимъ и искаме специфично да тури. Ние туряме на Него единъ характеръ, който Той го нѣма. То е човѣшки характеръ. Той, като се помолилъ, послушал Го. Ако азъ се моля съобразно съ волята Му - служа, но ако не се моля съобразно волята Му - ни гласъ, ни слушание. Апостолъ Павелъ нѣмаше ли вѣра? Колко пѫти го биха? - Биха го петь пѫти по 39. Казва: „Братя, съ много мѫчнотии ще влѣземъ въ Царството Божие“.

Сега да ви опредѣля какво е мѫчението. За мене мѫчението е движение надолу. Научно да се обясни. Мѫчението е за дявола - М , трудътъ е за човѣка - Т . Щомъ кажешъ: „Азъ се мѫча“ - вече дяволътъ е въ тебе. Той е влѣзалъ въ тебе и отива надолу. Ти ще се мѫчишъ. Какво трѣбва да правишъ, за да се освободишъ отъ мѫчението? - Трѣбва да напуснешъ дявола. Трудътъ е движение нагоре. Горната черта на Т-то - то е пробиване на тази плоскость, както растението израства. За предпочитание е трудътъ предъ мѫчението. Мѫчението е движение надолу, трудътъ е движение нагоре. Работата е идеалното вече. Христосъ казва: „Отецъ ми работи и азъ работя“. Работата започва съ любовьта. Ще се свържешъ съ любовьта и ще работишъ. Всѣко нѣщо, което започвашъ съ любовь, ще свършвашъ съ любовь. Да кажемъ единъ художникъ започва една идея да рисува. Започва съ любовь, доволенъ е. Той е работилъ. Художникътъ, нарисувалъ една картина, че не е доволенъ отъ картината си - то е трудъ. Щомъ съдира картината си - то е мѫчение. Въ музиката е сѫщото. Щомъ започнешъ да свиришъ или да пѣешъ, съ любовь започвай. Като свършишъ свиренето, пакъ си доволенъ - то е работа. Ако добре си започналъ и после си недоволенъ - то е трудъ. А пъкъ, ако кажешъ: „Тази работа ще взема да я строша“ - то е мѫчение. Щомъ искашъ да напуснешъ религията - то е мѫчение. Въ религията има вече мѫчение - (като) излизашъ отъ религията. Че въ свѣта живѣятъ съ мѫчение. Че въ свѣта хората се самоубиватъ, обезсмисля се животътъ имъ. Но и въ свѣта да сте, дето и да сте - всѣко нѣщо да го започнете съ любовь и да го свършите съ любовь. Да започнете всѣко нѣщо съ знание и да го свършите съ знание. Да започнешъ всѣко нѣщо съ истина и да го свършишъ съ свобода. То е Божественото. И въ началото и въ края да е любовьта. Въ началото знанието и въ края знанието - да придобиешъ малко. Единъ художникъ, който започва съ свобода да рисува една картина - за себе си е полезенъ, той рисува добре. Нѣкои казватъ, че е даровитъ. Казвамъ: Всинца сте даровити хора. Споредъ онова, което азъ зная, всичкитѣ хора сѫ еднакво одарени. Всички хора, които сѫ излѣзли отъ Бога, сѫ приели дарбата. Нѣкои сѫ станали по-известни - тѣ сѫ работили повече. Други не сѫ работили, следствие на това тѣ сѫ занемарили благата. Тогава ходимъ да търсимъ нѣкой да ни помага тукъ и тамъ. Щомъ дойдемъ до разбирането - да потърсимъ това, което Богъ е вложилъ въ насъ. Ти може да имашъ една отлична паметь, ти може да имашъ едно отлично музикално чувство, ти може да имашъ едно чувство къмъ изкуствата. Въ много направления може да се проявишъ. Когато правилно проявявашъ чувствата - ти се разширявашъ, нищо не те спъва, работа има. Щомъ чувствувашъ, че нѣщо те спъва - отклонилъ си се нѣкѫде. Не мислете, че тия - талантливитѣ, гениалнитѣ хора, наготово имъ сѫ дадени дарбитѣ. Тѣ преди вѣкове сѫ работили. Дошълъ този човѣкъ - работи. То е било трудъ и постоянство.

Сега азъ бѣхъ на единъ концертъ на една млада ученичка, която даде единъ концертъ. Първата часть бѣше клавиръ на пиано, втората часть бѣше на цигулка. Доста мѫчни работи свири. Преди години бѣхъ слушалъ това момиче, тукъ въ салона свири. Сега е направила грамаденъ прогресъ. Прилежание трѣбва, трѣбва работа. Въ какво седи таланта? Тя е ученичка въ пети класъ и е една отъ първитѣ ученички въ гимназията, следва и въ Музикалната Академия. Научава и пиано, и цигулка, изучава три-четири езика и навсѣкѫде е първа ученичка. Де намира време? - Умътъ ѝ е концентриранъ, че не е разсѣяна. Концентрирана е, като свири. Всичко, каквото го свири, го свири наизустъ. Изпълнение има. Има още да развива. Казвамъ: Постоянство има, едно самообладание. Нѣкой ще каже: „Господь да ми даде“. Какъ на нея даде така? Всичко е дадено, но трѣбва време да иждивишъ. Казвамъ: Благословението, което Богъ далъ на гениалния, ако той не работи, той става баща на мързела. Мързелътъ се е родилъ отъ гениитѣ въ свѣта. Талантливитѣ хора, тѣ търсятъ погрѣшкитѣ на всичкитѣ, критици сѫ. Пъкъ обикновенитѣ, като не мислятъ много, се раждатъ погрѣшкитѣ. Тогава обикновенитѣ, като сѫ умни - работятъ добре, талантливитѣ изпълняватъ добре и гениалнитѣ създаватъ добре. Гениятъ създава, талантътъ изпълнява, а пъкъ обикновенитѣ работятъ. Та споредъ тази теория всѣки човѣкъ се състои отъ обикновенъ, талантливъ и гениаленъ. Тѣлото е обикновениятъ, сърдцето е талантливо, а умътъ е гениаленъ. Следователно, ако ти не разбирашъ законитѣ на сърдцето - това е талантътъ въ тебе и, ако не разбирашъ законитѣ на гениалния - ти не разбирашъ себе си. Имаме една задача за бѫдеще: Да станемъ слуги на обикновенитѣ хора - на тѣлото, да станемъ слуги на талантливитѣ и да станемъ слуги на гениалнитѣ. Казва Христосъ: „Не дойдохъ да ми послужатъ, но да послужа“. Кой е по-горе: който служи или комуто служатъ? - Онзи, който служи, е по-горе.

Тогава въ всѣки човѣкъ зачитайте Божественото. Азъ съмъ забелязалъ: често пѫти нѣкое дете, (като го) питамъ: „Какъ ще стане тази работа, какъ да я направимъ?“, казва: „Ти нали знаешъ“. Азъ въ туй дете чета писмото на Бога. Като дойда при него, азъ въ туй дете питамъ Господа въ него (и) казвамъ: „Господи, какъ да стане тази работа?“ Като дойде да постѫпи съ детето, като съ дете, вземамъ друго положение. Сега, като дойдете при единъ човѣкъ, ще му дадете уважение и почитание, понеже Господь е въ него. Като човѣкъ ще го поставишъ наравно съ себе си. И той, като погледне Господа, който живѣе въ тебе, нека се учи. Вие, като останете като хора, приказвате наравно съ него. Искате да знаете кой е по-силенъ. Ще си премѣрите силитѣ. Ще се хванете. Единиятъ казва: „Азъ съмъ по-силенъ“. Като се хванатъ да се борятъ децата - това дете, което надвие другото, е по-силно. Битото казва: „Ти си по-силно отъ мене“. То е по човѣшки. Щомъ човѣкъ е по-уменъ отъ мене - работилъ е. И азъ ще работя. Но въ всѣки единъ човѣкъ има по едно Божествено начало. Ако го турите правилно, то ще образува една вѫтрешна връзка или взаимно почитание. Вие ще кажете: „Мене това не ме интересува“. Въ новото учение, въ новата епоха искатъ да имате уважение и почитание къмъ другитѣ. Ще почиташъ Божественото въ човѣка. Ти уважавашъ, заради Божественото. Тебе те уважаватъ, заради Божественото. Тази е една погрѣшка, която всички трѣбва да изправите.

Азъ имамъ нѣкой пѫть мѫчнотии. Но тѣзи мѫчнотии се дължатъ на друго. Дойде нѣкоя високопоставена дама, нѣкоя министерска дама. Тѣзи, високопоставенитѣ, иматъ желание да имъ услужа. Дойдатъ нѣкои по-прости хора. Като дойдатъ тѣзи, по-проститѣ, азъ и къмъ тѣхъ имамъ едно почитание, както и къмъ високопоставенитѣ. Едната е хубаво облѣчена, другата не е хубаво облѣчена - безъ разлика. Онова Божественото, което е въ човѣка, на него услужвамъ. Азъ услужвамъ на хората, заради Господа, който живѣе въ тѣхъ. Виждамъ: човѣкъ не е работилъ - не е живѣлъ хубаво. Като го изследвамъ - Божественото е много повече. Но съмъ срѣщалъ деца, които да разрешаватъ философски въпроси. Веднажъ ми дадоха едно цвѣте. Понеже азъ не обичамъ кѫсани цвѣтя, на едно малко момиче давамъ това цвѣте. „А, казва, това цвѣте азъ не може да го нося. Имамъ голѣма кака, тя може да го носи“. Философски разреши въпроса. Казва: „На това цвѣте азъ животъ не мога да дамъ. Кака може да (му) даде животъ“. Казвамъ: Правилно разреши въпроса.

Та казвамъ: Най-гениалнитѣ хора на земята, като идатъ въ Божествения свѣтъ, тѣ сѫ тамъ деца обикновени. Гениалнитѣ на земята - тѣ сѫ обикновенитѣ хора на Божествения свѣтъ. Обикновенитѣ хора на Божествения свѣтъ, тукъ като дойдатъ, сѫ гениални. Ти си мислишъ, че си на земята гениаленъ. Като идешъ въ Божествения свѣтъ, ти си едва обикновенъ човѣкъ. Искамъ сега въ васъ да събудя онова чувство на справедливость. Чувствувамъ нѣкой пѫть нѣкой дойде, че е много скроменъ. При скромностьта хората иматъ единъ вѫтрешенъ страхъ, какво азъ ще кажа за тѣхния характеръ. Нищо нѣма да кажа. Какво ще кажа за една картина на единъ художникъ. Картината не показва художника. На единъ художникъ виждамъ картината. Нѣкои художници иматъ слабость - не могатъ да рисуватъ очитѣ, нѣкой пѫть не могатъ да рисуватъ носоветѣ. Тия способности не сѫ развити. Нѣкой работи - много хубаво направени, но дойде до очитѣ - има нѣщо въ очитѣ, което липсва. Много мѫчно е да се нарисува едно око, да туришъ фокусъ на свѣтлината. Като нарисувашъ тази картина, така поставишъ окото на фокуса, (че) тази картина те гледа, дето и да вървишъ. Знаешъ (ли), колко мѫчно е да се намѣри фокуса?

Пазете се отъ следното: Въ духовния свѣтъ има единъ законъ, който казва: „Щомъ мислишъ, че знаешъ - ти си пълно шише“. Всички сѫщества минаватъ и заминаватъ. (Че) ти си натоваренъ повече, никой не обръща внимание. Щомъ си празенъ - чувствувашъ, че нѣмашъ нѣщо. Казватъ: „Да ти направя една услуга“. Та казвамъ: Щомъ помислите, че вие вече нѣма какво да достигате, че сте достигнали съвършенство - вие вече оставате незабелязани. Духовниятъ свѣтъ не се интересува отъ васъ. Щомъ си станалъ съвършенъ - трѣбва да се интересувашъ отъ другитѣ. Господь казва на съвършенитѣ: „Работа“. А ти седишъ цѣлъ день предъ Господа и му разправяшъ. Той не се нуждае да му говоришъ, (а) казва: „На работа“. Да не съжалявате, когато казвате: „Ние сме невежи“. Радвайте се, че сте невежи, понеже за туй, вашето невежество, доста напреднали братя има, които ще дойдатъ да ви възпитаватъ.

Сега, като говоря върху тази тема, азъ не искамъ да оправдавамъ миналото. Миналото само по себе си не може да се изправи. Какъ ще се използува бѫдещето? Онзи, който разсѫждава статически, той не знае. Казва: „Какъ ще използуваме миналото?“ Има едно движение отъ бѫдещето къмъ миналото. Бѫдещето е реално и миналото е реално. Има едно движение на добродетельта, което слиза въ миналото. Ако знаешъ какъ да се справишъ съ закона, ти ще минешъ въ настоящия животъ. Туй Божествено движение, ако знаешъ - ти може да използувашъ и миналото и бѫдещето. Бѫдещето слиза, минава презъ миналото, иде въ тебе. Тогава отъ миналото има друго едно движение, което минава презъ бѫдещето и то слиза при тебе. И тия две течения се прекръстосватъ. Едното носи противоречие на миналото, другото носи добродетелитѣ на бѫдещето. Всичко туй се прекръстосва. Въ момента, въ който ти можешъ да изправишъ погрѣшката си, твоето съзнание е будно. Въ момента, въ който ти можешъ да използувашъ своитѣ добродетели, твоето съзнание е будно. Оставяшъ една своя погрѣшка - поне малко (я) поправи, направи едно усилие. Нали сте виждали сегашнитѣ професори. Ако искашъ търпеливъ да станешъ, трѣбва да (те) турятъ касиеръ въ банката - да изпращашъ чекове, изплащашъ марки и да се отнасяшъ добре съ всичкитѣ хора. Или пъкъ да си въ нѣкоя гостилница - да иска всѣки отъ тебе, да знаешъ въ даденъ моментъ какъ да постѫпишъ, да не кипнешъ. Въ тия изпитания се изпитва характерътъ ти. Да кажемъ нѣкой иска отъ тебе една малка услуга. Идва единъ нѣколко пѫти и иска да му услужа. Като дойде, се ми приказва, че ималъ жена, която била болна, ималъ четири деца, които ходили въ училище. Понеже е жененъ и жена му е болна, и понеже има деца и децата ходятъ въ училище, трѣбватъ му известни средства. Казвамъ (му): „Това, че жена ти е болна и децата ти ходятъ въ училище, това не е въпросъ да ти помогна. Жена ти е болна, понеже не е живѣла, както Господь иска. Че децата ти се намиратъ въ трудно положение, нѣмашъ пари - и ти не си живѣлъ, както Господь иска. Ти си доста даровитъ човѣкъ. Помагамъ ти, защото Господь живѣе въ тебе. Заради Господа въ жена ти и въ децата ти ти помагамъ. Да не мислишъ, (че) понеже жена ти страдала. Не затова ти помагамъ. Петь пари не давамъ за болестьта. Че Господь е въ твоята жена, да се научи, да ѝ кажешъ за бѫдеще не трѣбва да е болна. И децата ти, като идатъ въ училище, да учатъ добре. Доста даровити сѫ. Ако не учатъ, ще направятъ погрѣшка. Ти да не идвашъ да ми разправяшъ, че жена ти е болна и, че децата ти сѫ въ нужда, но да дойдешъ да ми кажешъ: „Господь ми далъ четири деца, благословилъ ме е. Да ми дадешъ единъ добъръ съветъ какво да правя“. Азъ така постѫпвамъ.

И на васъ казвамъ: Правете добро, заради Господа. Азъ виждамъ доброто въ жена му, виждамъ хубавата черта, но виждамъ защо е болна. И децата виждамъ защо не сѫ напредъ, виждамъ и неговата работа защо не е наредъ. Той не е изпълнилъ волята Божия. Казвамъ му: „Слушай, ти обичашъ да пиешъ. Не искамъ да ми кажешъ, че не пиешъ. Ти съзнай въ себе си, че обичашъ да пиешъ, муцкашъ. Ако азъ кажа туй, което не е вѣрно, кажи: „Той не знае“. Но съзнай въ себе си. Азъ ти казвамъ истината. Не пий, отъ тебе зависи. Пий вода. Тия пари, дето ги употрѣбявашъ за вино, ще има цѣръ за жена ти и за децата ти“. Той седи и започна да мига. Когато човѣкъ не е готовъ да реши, той мига бързо. Въ движението има единъ споръ между чувствата да каже ли. Мигането показва, че не е решилъ. Когато е решилъ, той остава съ съсредоточенъ погледъ. Като гледа надолу, турцитѣ казватъ: „Който гледа надолу, душа гори“. Като кажешъ нѣщо, гледай нагоре. Това значи: Онова, което казвамъ - ще изпълня. Когато решите да изпълните нѣщо предъ Господа, не гледайте на земята. Не бързайте да обещаете. Малко обещайте, но изпълнете го. Трѣбва да имате една опредѣлена мѣрка. Защото най-първо, когато човѣкъ много мига, има много голѣма енергия, (която) задръства цѣлитѣ му очи. Щомъ енергията започва да образува едно движение, погледътъ става спокоенъ. По нѣкой пѫть се безпокоите - енергията изчезва. Спрете се петь-десеть минути - ще мине енергията, ще се успокоите вѫтрешно, тогава вземете решение.

Първото нѣщо (е) да се научите взаимно да се самоуважавате, заради Господа. Не да уважавате нѣкого за неговото богатство. Тия работи сѫ хубави, но тѣ сѫ второстепенни работи. Първото нѣщо: по възможность - уважавайте се. То е доста трудна работа. Не е лесно. Ако турите въ действие това, ще имате едно благословение въ съзнанието, че правите нѣщо за Господа. Съзнавате, че Господь е въ този човѣкъ. Тъй, както постѫпвашъ, Господь те оценява и те наблюдава. Христосъ казва: „Да не обиждате тѣзи, малкитѣ, понеже тѣхнитѣ ангели гледатъ лицето на вашия Господь, Който е на небето“. Лицето значи разумния животъ, който е вѫтре. Туй е разумното. Богъ те наблюдава и ти го гледашъ. Тогава, като познавашъ Господа, Той ще ти покаже по кой начинъ да помогнешъ на този човѣкъ, ако иска помощь. Щомъ между твоя Господь и неговия Господь, Който живѣе въ него, се образува връзка, тогава се образува връзка и между васъ. И двамата може да бѫдете полезни единъ на другъ. Ако туй може да го направите, ако Господь живѣе въ всинца ви, тогава работитѣ спорятъ. Всички съзнаватъ. Христосъ казва: „Ти, когато речешъ да се молишъ, влѣзъ въ скришната си стая да се помолишъ Отцу твоему, затвори се и помоли се тайно. Да не те виждатъ другитѣ, като се молишъ“. Туй е въ тритѣ свѣта на затворено. Но и въ другия стихъ, който казва: „Така да просвѣтнатъ вашитѣ дѣла предъ человѣцитѣ, че като ги видятъ, да прославятъ Отца Бога“.

Този, който е начерталъ отворената фигура, той е свършилъ молитвата си и каквото има наредено е за градежъ. Туй не го знаехте досега. Вие правилно сте разрешили. Другъ е затворенъ. Трети казва: „Съ любовь да се молишъ“. /червенъ боядисанъ кубъ/.

Сега много мѫчно е да се освободите отъ своя личенъ егоизъмъ. Нѣкой пѫть мислите, ако дойде да служите на Бога, че не му е времето, човѣкъ остарява. Значи въ човѣка има единъ старъ мърморко, не го слушайте. Писанието казва: „Стариятъ човѣкъ, той е недоволенъ отъ новия човѣкъ“. Едновременно миналото, бѫдещето и настоящето ще ги съединишъ и тогава ще се подмладишъ. Човѣкъ, който не може да примири младия съ стария, той остарява. Онзи, който примирява младия съ стария, той се подмладява. Когато научишъ и младия и стария да работятъ, ти си въ Божествения свѣтъ. То е най-идеалното. Като остарява човѣкъ, казва: „Мене това не ме интересува“. Яденето не го интересува. Азъ бихъ желалъ да има здравъ стомахъ, че тогава да каже, че яденето не го интересува. Сега стомахътъ се затворилъ, нищо не му дава, казва: „Не ме интересува яденето“. Казватъ: „Да нѣмате никакви изкушения“. Като имашъ изкушения, да ги преодолѣешъ, то е човѣкътъ. Като нѣмашъ изкушения, тогава всѣки ангелъ може да бѫде. Затуй казвамъ: Онзи ангелъ, който падналъ и се издигналъ, седи по-високо отъ онзи, който никога не е падалъ. Не бойте се отъ погрѣшкитѣ. Погрѣшкитѣ сѫ направени. Погрѣшкитѣ на миналото - тѣ създаватъ сегашнитѣ условия. Невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Тамъ, дето човѣкъ не е билъ въ състояние да работи, Богъ иде на негова помощь. И Писанието казва: „Апостолъ Павелъ, като се моли три пѫти за единъ свой недѫгъ, който имаше, Господь му казва: „Достатъчна ти е моята благодать, понеже моята сила се показва въ твоята немощь. Онова, което ти не можешъ да направишъ, азъ ще го направя“. Казва още: „Потърсете ме въ деня скърбенъ. Потърсете ме въ день, когато всичкитѣ ви работи сѫ объркани - ще познаете, че Богъ работи“. Казвамъ: На всинца ви сега пожелавамъ да имате съзнание, че Господь съ Духа си живѣе въ васъ. Да виждате, че Господь не само въ васъ живѣе, но живѣе и въ другитѣ. За този Господь ще имате уважение, тъй както себе си уважавате. То е много хубаво, понеже Господь е въ васъ. Тъй да го уважавате и въ другитѣ хора. Да виждате Господа въ другитѣ. Макаръ, че има погрѣшки, нищо не значи. Детето прави много погрѣшки, но не отъ желание, но естеството на човѣка е такова. Туй дете е съ тия недѫзи, но майката вижда хубавото. Хубавото, което за бѫдеще ще дойде. Сегашнитѣ погрѣшки ще ги оставимъ настрана. Тогава ще се родятъ по-хубави отношения и може да работимъ. Музиканти ще има, художници ще има, инженери, всичкитѣ изкуства - всичко като по вода ще тръгне. Нѣма да има нѣщо невъзможно въ свѣта. За такъвъ единъ опитъ насъ ни трѣбватъ 25 години най-малко. За да приложите тази лекция, която ви говоря, трѣбватъ 25 години. Толкозъ е взело на мене - 25 години. Всѣки, каквито желания има въ себе си, каквито мисли имате, които въ живота си да ги реализирате. Да се научи човѣкъ да обича хората - то е разрешението на въпроса. Като видишъ човѣка, да видишъ нѣкоя хубава черта. Азъ за мене си пазя едно правило: Като видя човѣка, най-първо да видя хубавото, да видя доброто въ него. Другото после изпъква. Като срещна нѣкого, искамъ да видя хубавото, после изпъкватъ и другитѣ черти - лошитѣ, но вече държа Божественото. Щомъ не мога да видя въ единъ човѣкъ доброто, не мога да му помогна. Ако идешъ при нѣкой банкеринъ, като влѣзешъ - да му внушишъ да ти даде. Азъ, като погледна, ще му кажа: „25, 50 хиляди ще ми дадешъ“. Вие, при вашето незнание, какъ правите? Вие сте пръвъ министъръ, като влѣзешъ при банкера, 50 хиляди нѣма ли да ви даде? Ще каже: „На ваше разположение“, но да имате сила. Ако една млада мома - изящна, пълна съ магнетизъмъ - иде при единъ банкеринъ, нѣма ли да ѝ даде? Най-после, ако иде нѣкой философъ, той (банкеринътъ) ще се поколебае. Започва да се мърда и казва: „Нѣмамъ“. Сега философътъ какво трѣбва да прави? - Като влѣзе тамъ, ще каже: „Ти си боленъ, азъ ще те лѣкувамъ“. Тогава 25 хиляди ще ти даде.

Казвамъ: Обикновениятъ трѣбва да стане министъръ, за да вземе 25 хиляди лева отъ банкерина. Талантливиятъ трѣбва да стане една красива мома, като го погледне - да вземе 25 хиляди лева, не книжни, но звонкови. А пъкъ гениалниятъ трѣбва да знае, че може да направи нѣщо - може да лѣкува болести. Банкеринътъ ще даде. Тогава, както виждате, банкеринътъ при гениалнитѣ хора се поколебава, при обикновенитѣ дава. Затуй правя едно сравнение съ войницитѣ. Въ небето войницитѣ заповѣдватъ, генералитѣ слугуватъ. На земята генералитѣ заповѣдватъ, войницитѣ слугуватъ. Затова работата не отива.

Сега това, което ви говоря и което ви го давамъ като задача за цѣлата година, не да се объркате, не да си турите идеята, колкото пѫти ви дойде на умъ да си кажете: „Какво може да направя за Господа?“ Презъ цѣлата година, каквато работа е невъзможна, ще кажешъ: „Туй за Господа може да го направя“. Туй е бѫдещето благословение. Ако единъ човѣкъ би гледалъ, че Господь живѣе въ другия, ако единъ народъ би гледалъ, че Господь живѣе въ другъ народъ, ако единъ домъ гледа, че Богъ живѣе въ другъ домъ - свѣтътъ ще бѫде другъ. Сега всѣки мисли, че Богъ само въ него живѣе, пъкъ въ другитѣ не живѣе. Божественото присѫствува навсѣкѫде. Нѣкои искатъ да се убедятъ отъ нѣкои доказателства.

Мисля, че преди 30, 35 години бѣше въ Варна, седя и си мисля върху единъ въпросъ за Божествения промисълъ. Гледамъ една котка, доста угоена, носи една мишка. Казвамъ: Кой може да помогне на мишката? Казвамъ: Азъ мога да помогна да хвана котката. Но питамъ: Вънъ отъ мене, кой може да освободи мишката? - Че азъ мога да освободя мишката - мога. Но разсѫждавамъ: Вънъ отъ мене има ли промисълъ? Рекохъ: Сега азъ съмъ освобождавалъ много пѫти. Сега ще видя безъ мене кой ще я освободи. Дойде тази котка, застана предъ мене и започна да си играе съ мишката. Остави я свободна и пакъ я хване. Рекохъ: „Ти си играешъ, но зная какво ще направишъ. Ти я залъгвашъ (така), че когато каже, че си я обикнала - ще я изядешъ“. По едно време, като я освободи, като си игра - така се захласна, че мишката влѣзе въ едно сандъче, скри се. Рекохъ: „Освободи се“. Следъ две-три минути котката отиде и пакъ я хвана. Рекохъ на мишката: „Че иди на друго мѣсто“. Втори пѫть пакъ успя мишката да побѣгне и се скри въ другъ сандъкъ, но котката пакъ я намѣри. Третия пѫть, като се захласна котката, мишката се скри въ единъ купъ камъни и тамъ остана. Котката обикаля единъ сандъкъ, обикаля, влиза въ другия, ходи край купа, мърда опашка. Рекохъ: „Азъ ти объркахъ работата“. Тя ме погледна, погледна, пъкъ каза: „Ще ида да хвана друга. Като хвана втора, при тебе не идвамъ. Втори пѫть не искамъ да правишъ опити съ мене“.

Казвамъ: Изисква се единъ буденъ умъ. Азъ седя спокоенъ, не се безпокоя. За мене бѣше интересно, повече отъ единъ часъ си игра с нея. Седѣхъ и гледахъ какъ ще свърши тази мишка. Казвамъ: Има една права мисъль. Ако не бѣхъ тамъ, котката щѣше да я изяде тази мишка. Азъ видѣхъ тази мишка и зная, защо котката я хвана. Азъ искамъ да зная, може ли тази мишка да се освободи. И можа. Сега извеждамъ примѣра.

При най-мѫчнитѣ условия въ живота си, когато уповавате на Бога, очаквайте да видите, какъ ще се разреши въпроса. И най-малката помощь, която ви се даде, приемете я. Да кажемъ, вие се давите въ морето. Единъ хвърля едно вѫже, което не е ново, не е намазано, не е и чисто. Нѣма ли да се хванете за вѫжето? Че не било копринено вѫжето - нѣма да гледате. За каквото и да е вѫже, каквато и помощь да ви се даде - ще я използувате. Щомъ си недоволенъ, страданията ще дойдатъ. Най-малкото, което въ даденъ случай Богъ прави - бѫдете доволни и благодарни. Защото другояче въ свѣта не може да преодолѣемъ голѣмитѣ мѫчнотии. Има време, когато Господь работи. Има време, когато трѣбва ние да работимъ.

Сега не отлагайте. Всички трѣбва да учите. Трудолюбиви бѫдете. Кой каквито таланти има - да ги обработва. Всички писатели нѣма да бѫдете, всички художници нѣма да бѫдете, но се таки - за себе си рисувайте. Вземете едно огледало, пъкъ нарисувайте себе си. Вземете едно огледало, пъкъ нарисувайте ухото си. Следъ години правете наблюдения, дали има промѣна въ ухото. Доста мѫчно става промѣната. Но щомъ стане една промѣна въ ухото, то е единъ добъръ признакъ. Става промѣна и въ рѫцетѣ. Запримѣръ: Нѣкои рѫце сѫ влажни, нѣкои рѫце сѫ сухи, нѣкои рѫце сѫ студени, други сѫ топли. То сѫ вѫтрешни състояния. Това не трѣбва да го знаете, защото ще се изплашите.

Нѣкои отъ васъ сте изостанали гении. Нѣкои отъ васъ сте изостанали талантливи хора.

Да изпѣемъ една пѣсень. /Изпѣхме: „Блага дума на устата, туй е ключа на сърдцата“/. Гимнастическитѣ упражнения всѣки самъ ще си ги направи. Да използуваме този день. Шестьтѣ упражнения ще си ги направите до обѣдъ. Сега нѣма да има общи упражнения. Кой когато намѣри за добре, да ги направи. Отдѣлно всѣки самостоятелно да ги направи.

Добрата молитва.

ХХ година

11. Лекция на Общия Окултенъ класъ

18 декемврий 1940 год., Срѣда, 5 ч.с.

Изгрѣвъ.