Усилвайте връзката
Издателство: Урания
Да направимъ упражнението за дишането, като при поемане ще мислите за думата „животъ“ , при задържане - „сила“ , при издишане - „здраве“.
Свикнали сте въ живота само съ обикновени работи. Има едно писмо написано - обикновена работа. Но умниятъ човѣкъ, който разбира писмото, вижда отъ писмото свѣтлина. Нѣкой пѫть вие искате да знаете кой е виноватъ въ свѣта. Азъ ще ви представя нѣколко примѣра. Когато наказватъ вълка, за какво го наказватъ? Понеже изѣда овцетѣ. Влѣзе въ тази кошара - задигне едно агне, влѣзе въ онази кошара - задигне друго агне. Тукъ хване нѣщо, тамъ хване друго. Съгласни сме, че го убиватъ, одератъ му кожата и я носятъ. Хората, които намиратъ постѫпката на вълка, несъобразна съ законитѣ, обичатъ да носятъ неговата кожа. Понеже въ вълчата кожа въшки не влизатъ и бълхи не влизатъ. Паразититѣ бѣгатъ отъ кожата на вълка. Вълка гонятъ, защото прави престѫпление. Ами заека защо гонятъ? Заекътъ не е изѣлъ овци, но нѣкоя хрътка го подгонила. Тукъ стрелятъ по него, тамъ стрелятъ. Защо го гонятъ, кажете ми? Отъ любовь го гонятъ. Но и заекътъ, и той има престѫпление. Зимно време, когато падне голѣмъ снѣгъ, той иде при нѣкое дърво и огложди кората му и го осакатява. Направилъ голѣма пакость - заради това го гонятъ. Когато си човѣкъ, поне на свѣтъ да ходишъ, да не правишъ пакость на дърветата. Сега хората иматъ престѫпления отъ две категории: престѫпленията на вълка и престѫпленията на заека. Заекътъ зимно време, като нѣма какво да яде, иде и обѣли на нѣкое дърво кората. Намразятъ го хората.
Човѣкъ трѣбва да се освободи. Линията АВ е пѫть на човѣшкото движение. АВ е пѫть, отъ който човѣкъ започва да се движи. Първоначално лицето е било свързано съ гръбначния стълбъ. Въ змията лицето е сраснало съ гръбначния стълбъ. Както виждате лицето се подвижило отзадъ напредъ и човѣкъ е дошълъ отпредъ, успоредно на гръбначния стълбъ. Лицето отзадъ започнало да се подига, подига и сега е дошло отпредъ. Знаете какъвъ дълъгъ периодъ е взело, докато се обърне. Сега вие искате да станете благородни хора. Това зависи отъ нашето лице. Лицето на слона се е подигнало на 90 градуса. При човѣка е изминало единъ пѫть отъ 180 градуса и е станало успоредно на гръбначния стълбъ.
Да вѣрваме въ Бога. Знаете ли какво нѣщо е вѣрата? Какъвъ процесъ е вѣрата? Не да вѣрвашъ само. Какво придобивашъ, ако вѣрвашъ? Първоначалното течение, което изтича отъ материята въ свѣта, то е червения цвѣтъ, елементарния животъ. Червениятъ цвѣтъ е, който изтича, който дава отъ себе си. Имате портокаления цвѣтъ. Нѣщата се индивидуализиратъ. Не представятъ общо течение, както въ червения цвѣтъ, но представятъ живота на едно отдѣлно сѫщество, на единъ комаръ, на едно цвѣтенце - индивидуализиратъ се. Зелениятъ цвѣтъ представя растенето у човѣка, у растенията. Следователно, въ зеления цвѣтъ вече се строи нѣщо. Жълтиятъ цвѣтъ се отнася до една по-висока область. То е умствения животъ на човѣка. Дойдете до синия цвѣтъ. То е цвѣта на поглъщането. Ти трѣбва да вѣрвашъ, да поглъщашъ, да вземашъ. Вѣрата е усилване на човѣка. Съ вѣрата ти нищо не добивашъ - ти вземашъ. Като вѣрвашъ въ нѣкого - вземашъ. Казвашъ: „Вѣрвамъ въ тебе“. Като вѣрвашъ въ мене, вземашъ нѣщо отъ мене. Като не вѣрвашъ, нищо не вземашъ отъ мене. Сега вие разбирате, че като вѣрвашъ въ нѣкого - ти му придавашъ нѣщо. И то е възможно. Като вѣрвашъ въ човѣка, ти използувашъ онзи капиталъ, който този човѣкъ ти дава. Та казвамъ: При сегашното разбиране на нѣщата ние въ сѫщность не разбираме какво нѣщо е вѣрата. Вѣрата сѫщевременно разбира, че дава голѣма широчина на ума. Надеждата е по-близо до човѣшкото лице. Затуй тя бърза винаги, има по-добри условия. Въ надеждата по-лесно се придобиватъ нѣщата. Въ вѣрата хиляди години се изискватъ, за да се придобие нѣщо. Вие искате да станете светии, въ единъ животъ да станете светии. Тъй се казва, но за светия да стане човѣкъ, се изискватъ хиляди години. И гении да станете се изискватъ хиляди години. Гениятъ нѣма едно чело отъ два сантиметра. Гениалностьта си има гениално чело. Челото има гениална форма. Нѣма да ви казвамъ каква е гениалната форма на челото, да не би да се обезсърдчите. По-добре е да не знаете гениалната форма каква е. Има и гениални очи, има и талантливи очи, и обикновени очи.
Да кажемъ, обикновениятъ взема една семка, погледа я, или я тури въ джоба си. Или ако е костелива, напримѣръ отъ праскова, той ще каже: „Да бѣше златна“. Хвърля я на земята. Той не знае, че цѣло щастие зависи отъ костилката на тази праскова. Ако той можеше да посади хиляда праскови и всѣко дърво да му даде по 30 кила праскови, хиляда дървета - по 30 кила, 3 хиляди кила - по десеть лева - 300 хиляди лева. Вие сега казвате: „Кой ще го прави това?“ Кой ще го прави? Въ живота само онова, което човѣкъ направи, то е негово. Всѣко нѣщо, което не е направено, не е негово. Туй, което направишъ, то е твое. Ядешъ - ползувашъ се ти. То е една работа, която си свършилъ. За свършването на тази работа приемашъ Божиитѣ блага. Най-малката работа, която направишъ, ти се ползувашъ.
Нѣкой пѫть питате: „Защо човѣкъ трѣбва да прави добро? Какво трѣбва да прави? Защо трѣбва да чука камъни?“ Какво трѣбва да прави? Защо трѣбва да пише? Защо трѣбва да свири? Защо трѣбва да рисува? Защо трѣбва да спи? Всичко онова, което върши човѣкъ, той си има по една малка полза. Сега вие по нѣкой пѫть искате да бѫдете свободни. Има една местность, дето сѫ израстнали цигански търни. Изуйте обущата си, изуйте чорапитѣ си и искате да ходите боси свободно. Каква свобода ще имате? Никаква свобода нѣма да имате при циганскитѣ търни. По-добре да държишъ обущата на краката си, отколкото да имашъ свободата на боситѣ крака. Аналогията, която ще извадя, е следната: и вие по нѣкой пѫть отивате въ свѣта и си изувате обущата. Свѣтътъ е една нива съ трънища. Свѣтътъ е една студена нива. Дрехата си ще я носишъ, нѣма да я хвърляшъ - да не изстинешъ. После, хората въ свѣта не сѫ така лековѣрни. Казвате: „Да му кажемъ нѣщо за Господа“. Не вѣрватъ. Въ свѣта казватъ: „Има ли злато - има Господь. Има ли кѫща - има Господь. Има ли волове - има Господь. Има ли сила - има Господь“. Вие говорите за Господа и имате старото понятие за Бога. Не зная кой е създалъ това първо понятие за Бога. Адамъ, който бѣше възлюбленото дете на Бога, като направи погрѣшката - скри се. Вика го Господь: „Адаме, кѫде си?“ Цѣлия день го търси изъ градината, най-после надвечерь едва Господь го намѣри въ рая. Пита го: „Защо мълчишъ? Какво правишъ тукъ?“ - „Срамъ ме е да излѣза предъ тебе - голъ съмъ“. Кой ти каза, че си голъ? Откѫде си оголѣлъ? Оголѣлъ, защото ходилъ да яде и пие, продалъ си дрехитѣ. Той носеше скѫпоценни дрехи. И Ева, и Адамъ имаха скѫпоценни дрехи, но като дойде черниятъ адептъ, имъ каза: „Ако ми дадете вашитѣ дрехи, ще ви дамъ такива дрехи, дето не сте ги виждали“. Тѣ си дадоха дрехитѣ и останаха голи. Тѣ чакаха и двамата да се облѣкатъ съ царски дрехи, както боговетѣ. Скриха се, да имъ ги донесатъ. Онзи взе дрехитѣ и си замина. Мислите ли, единъ човѣкъ, който изгуби своята добродетель, че той не е голъ? Мислите ли, че човѣкъ, който изгуби своята разумность, всички ония хубави нѣща въ живота, не оголѣва? Всички хубави нѣща - то сѫ неговитѣ дрехи. Ти, като изгубишъ своята добродетель, ти оголѣвашъ. То е голота на човѣка. Съ придобиването на каквато и да е добродетель, ти придобивашъ костюмъ. Ако станешъ разуменъ - придобивашъ дреха. Ако станешъ силенъ - придобивашъ