Всѣкий день по една добра мисъль
Издателство: Урания
Пишете върху една свободна тема, която ви интересува.
Ако ви попитатъ: „Защо човѣкъ трѣбва да яде?“ - какъвъ отговоръ бихте дали? Когато човѣкъ трѣбва да яде, той дава ли си нѣкакъвъ отговоръ за яденето? - Не. Той не му мисли много, не философствува. Щомъ дойде въ кѫщи, яде каквото е сготвено. Малкитѣ птички, малкитѣ насекоми си търсятъ храна. Една лястовичка трѣбва да направи най-малко 200-300 обиколки изъ въздуха. И казватъ: „Колко си играе“. А пъкъ всичката тази игра е за ядене. Щомъ се понаяде, кацне нѣкѫде и почне да разсѫждава тогазъ, почива си. Вземете една пчела. Тя ходи отъ едно дърво на друго, влиза, излиза, сондира дали има медецъ. И този медъ ще вземе и ще го занесе въ кошера, следъ като се наяде. Пита се: „Кога пчелата е научила това изкуство да ходи отъ цвѣтъ на цвѣтъ на посещение?“ Вземете единъ паякъ. Качи се той нѣкѫде. Знае изкуството да измѣрва. Направи си паяжината, седне си и чака нѣщо. Той си прави паяжината съ цель. Хване се нѣкоя муха въ паяжината. Паякътъ отива да види какво се е хванало на паяжината. Той може да каже: „Добре дошла. Приятно ми е, че кацна“. Но на мухата приятно ли ѝ е, че е кацнала на паяжината? - Тя съжалява, че е кацнала.
Въ съвременния животъ вие попадате нѣкой пѫть въ нѣкое течение, въ песимистично течение, и си неразположенъ. Казвашъ: „Не съмъ разположенъ“. Но причината на неразположението не знаешъ. Неразположението може да произлиза отъ яденето - ялъ си нѣкоя мѫчносмилаема храна. Стомахътъ ти не е разположенъ. И това неразположение на твоя стомахъ се отразява върху умствения процесъ и върху цѣлото ти тѣло.
Религиознитѣ хора казватъ: „Както Богъ е наредилъ свѣта“. Всички хора казватъ: „Както природата е наредила свѣта“. Но въ тази наредба трѣбва да се спазватъ правилата. Напримѣръ: ти говоришъ, но при всѣка една дума, която изкажешъ, тя ще произведе известенъ резултатъ вѫтре въ твоя мозъкъ. Азъ говоря сега за съзнателното говорене. Нѣкои хора говорятъ на подбивъ. Всички хора не говорятъ еднакво. Онзи, у когото чувството на страха е развито, той, когато говори, говори съ страхъ да не би да каже нѣщо. Онзи, който е користолюбивъ, който обича да яде хубаво, ще видишъ, че като говоришъ ще каже: „Да има малко баница, хлѣбътъ да е добъръ, да има круши, ябълки“. Той ще говори за тѣхъ какъ се садятъ, какво е предназначението имъ. Той говори това, защото обича да ги похапва.
Физическиятъ животъ има известни черти, които го очертаватъ. Сѫщо така - духовниятъ животъ и умствениятъ животъ. Вие сега живѣете на физическото поле. Какъ човѣкъ трѣбва да използува живота си? Правете научни изследвания. Напримѣръ: вие седите нѣкѫде и държите краката си разтворени, или си хванете рѫцетѣ една съ друга, или ги турите отстрани. Всѣки единъ отъ васъ има нѣщо, което го е заставило да седи така. Напримѣръ казваме, че човѣкъ трѣбва да постѫпва добре. Като седне човѣкъ, какъ трѣбва да седи? Човѣкъ може да разправя на другитѣ хора какъ трѣбва да седятъ, а той самъ не знае какъ трѣбва да седи. Вие въ вашата стая какъ седите? Защото както мислишъ, както чувствувашъ и както постѫпвашъ, така се строи лицето и тѣлото (ти). Има(те) едно дете, което плаче. Може да си турите рѫката на меката часть на ухото му, или хванете съ пръстъ върха на носа му и ще видите какво впечатление ще произведе това. Срещнешъ нѣкой човѣкъ, той ти направи впечатление. Има нѣкои хора, които ти правятъ впечатление съ своитѣ уши. И веднага ушитѣ му ти даватъ известно настроение. У нѣкой човѣкъ ще ти обърне внимание неговия носъ, у другъ - веждитѣ, у трети - строежа на неговитѣ уста, у другъ - рѫцетѣ му или цѣлата негова стойка, както върви. (Това) ще ви обърне внимание. И ние, съвременнитѣ хора, страдаме, понеже редъ поколѣния не сѫ живѣли и мислили, както трѣбва. Не че не сѫ искали да живѣятъ добре, но сѫ живѣли, както тѣ сѫ разбирали.
Нѣкой казва: „Азъ зная какъ да мисля“. /Учительтъ посочи рисунката/. Това изкуство ли е? Най-първо - тази уста не е устествена. Този човѣкъ има притиснати чувства. Той е сприхавъ човѣкъ. Най-първо - у човѣка съ тѣзи уста има нѣщо, което му липсва въ симпатичната му нервна система. Чувствата му не сѫ развити добре. Волята му може да е развита добре. Другъ нѣкой, като даде дума, не си отстоява на думата. Не че не иска. Иска да вдигне нѣкой товаръ, но нѣма сила въ мускулитѣ си. Този товаръ е 50-60 килограма. И често вие дадете известно обещание и то е толкова тежко, че не можете да го носите. Тогава не давай такова обещание. Обещавашъ да направишъ нѣщо. Онова, което обещавашъ, обещай го малко, но го направи, понеже то ще се отрази върху тебе. Има нѣща, които ще обещаешъ и тѣ ще дадатъ своитѣ последствия върху тебе, върху тѣлото ти. Ако мислишъ хубаво, тази мисъль ще удари отпечатъкъ върху строежа на главата ти. Ако обичашъ хубавото и красивото - ти красивъ ще станешъ. Но ако наблюдавашъ красотата отвънъ и се терзаешъ, че не си красивъ, ти ще погрознѣешъ. Всѣкой единъ отъ васъ, когато нѣщо не стане както той иска, добива черенъ цвѣтъ. Нѣкой пѫть (има) религиозно съревнование, че единиятъ е по-религиозенъ, а другиятъ не е толкова религиозенъ. Или, че единиятъ е по-музикаленъ, а другиятъ не е толкозъ музикаленъ. Има едно съревнование добро. Но има едно съревнование, при което човѣкъ почернява. И казва: „Защо азъ да не бѫда такъвъ?“
Правата мисъль има отношение къмъ здравето. Ти не можешъ да бѫдешъ човѣкъ съ хубаво разположение, не може да ти върви въ живота, ако нѣмашъ права мисъль. Щастието почива върху правата мисъль. Нѣкои хора искатъ да бѫдатъ щастливи. Могатъ да бѫдатъ, но ако сѫ работили. Астрологически и хиромантически, щомъ сте работили правилно, на дланьта на рѫката се образува сатурновата линия. Нѣкои я иматъ, а нѣкои - не. Който я нѣма, трѣбва да се впрѣгне да работи. Ако отидешъ въ училище, трѣбва да учишъ. Никой нѣма да ти помага. И материално нѣма да ти помогне. Трѣбва да работишъ. И ако не работишъ, така ще останешъ. Нѣкой казва: „Да съмъ късметлия“. Какъ се добива късметътъ? Да допуснемъ, че нѣкой отъ васъ изучава френски. За да бѫдешъ късметлия, трѣбва да знаешъ какъ да говоришъ единъ езикъ. Не само да имашъ дикция на езика. Да кажемъ, че вие отидете нѣкѫде и трѣбва да кажешъ думата „моля“. Искате нѣщо. Какъ ще започнете? - Грубо, съ силенъ акцентъ, или тихо? Кое е правилното сега? Човѣкъ трѣбва да е господарь на всички подбуждения, които се явяватъ. За да бѫде човѣкъ господарь, той трѣбва да знае следното: има хиляди влияния, които се натрупватъ въ неговия умъ и той трѣбва да прави изборъ. Азъ съмъ наблюдавалъ, (когато) край едно дете минаватъ хора. Тѣ го сграбчатъ и го цѣлунатъ. Нѣкой го цѣлуне на дѣсната страна, нѣкой - на лѣвата, нѣкой - по брадата, нѣкой - по челото, нѣкой - по очитѣ, нѣкой пѫть - (по) рѫчичката или крачката. Онази сестра, която цѣлува рѫцетѣ, азъ зная вече какво тя желае. Или ако цѣлува тя краката, или едната страна, или очитѣ, или челото - азъ зная. Тя, безъ да знае, изказва едно желание, което е скрито въ нея. Ако дойде единъ човѣкъ и ти цѣлуне слѣпитѣ очи, какво иска той отъ тебе? Или да допуснемъ, че се занимава съ палеца ти, гледа го и ти казва: „Много добъръ палецъ имашъ“. Или гледа показалеца ти. Като погледнешъ рѫката на единъ човѣкъ, ще видишъ дали той е религиозенъ или не, дали е уменъ или не, какъ той се проявява. Понеже се намѣриха много учени хора, които познаватъ характера по рѫцетѣ, светскитѣ хора почнаха да носятъ рѫкавици, туриха на мода рѫкавицитѣ, за да не изучаватъ рѫцетѣ имъ. И понеже се намѣриха много физиономисти да изучаватъ характера по физиономията, женитѣ почнаха да турятъ була, както туркинитѣ. Българинътъ, отъ дълго време, ако не искатъ да знаятъ какъ той мисли - туря си калпака ниско, за да не виждатъ какво има подъ него. Като отидешъ въ онзи свѣтъ, като влѣзешъ тамъ, като те погледнатъ - ще те изучатъ. Човѣкъ тамъ представлява предметно учение. Не може да (го) избѣгне. Ще ти гледатъ задната часть на главата, рѫцетѣ, краката - навсѣкѫде. Ти представлявашъ предметно учение. Когато отивате на планината, защо я разглеждате? Планинскиятъ теренъ нѣкѫде те интересува повече, а нѣкѫде - по-малко. Интересува те, защото въ този теренъ има вложена нѣкаква мисъль. Онѣзи, които сѫ строили планинитѣ, сѫ имали известни мисли. И ти, като погледнешъ