Реалността на живота

Съборни беседи , Рилски беседи , 7-те езера, 16 Юли 1939г., (Неделя) 5:00ч.
Издателство: Бяло Братство

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Размишление.

„Бог е Дух, и които Му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят“. (Йоана 4: 24)

„Бог е дух.“ Думата „Бог“ на всички езици е неразбрана. Тя не е просто понятие. Човек трябва много време да я изучава, докато я разбере. Като неразбрана дума, тя не допринася никаква полза. Само разбраните неща могат да принесат полза на човека. Бог е Дух, или Духът е Бог, това е едно и сащо. Не е важно, как ще го изговори човек; важно е да го разбере. Думите „Бог е Дух“ съдържат реалността на живота. Дали човек отрича или признава тази реалност, не е важно. Колкото да я отрича, колкото да се съмнява в нея, колкото да философствува върху съществуването й, в края на краищата човек усеща, че нещо го ограничава и не може без нея. Без нея той не може да живее. Както човек не може да живее без въздух, така не може да живее и без тази реалност. Колкото да отрича човек въздуха, колкото да казва, че може да живее без него, достатъчно е няколко минути само да престане да го възприема, за да разбере, че не може да живее без въздух. Физическият живот на човека се обуславя от дишането. Престане ли да диша, животът му се прекратява. На същото основание казвам: Престане ли да мисли за Бога, човек умира. Понякога животът на човека се обезсмисля, понеже той търси реалността в сенките. Той мисли, че това, което го обикаля, е реално. Това, което обикаля човека, е относителна реалност, т. е. сенки на реалността. Докато вярва в сенките на реалността, човек става суеверен, постоянно губи нещо от себе си. Вярва ли в абсолютната реалност, той расте и се увеличава, придобива знание, сила и богатства. Който живее в сенките на реалността, той гладува, изпада в сиромашия. Влезе ли в истинската реалност, той започва да се храни добре, влиза в изобилието на живота.

„Бог е Дух“. За да разбере дълбокия смисъл на тия думи, човек се нуждае от светлина на ума. Той трябва да влезе в светлината на живота, която разкрива присъствието на Бога. Който е влязъл в тази светлина, само той може да види широкия свят около себе си. Чрез тази светлина човек вижда живота вътрешно. Без нея той вижда света по отражение, а не направо. О6ширен е реалният свят, вследствие на което човек не може да го схване. Запример, какво нещо е слънцето, човек го схваща по светлината, която иде от него, но какво в същност представя, той не знае. Учените казват, че слънцето е горящо тяло, с висока температура, която, според различните учени, е различна: от 5000° - 45,000,000°. Обаче, никой учен не е ходил на слънцето, да има абсолютни знания за него.

Щом се говори за слънцето, това показва, че прости и учени знаят нещо положително за него. Всички знаят, че слънцето е носител на светлина и на топлина. Според това, как падат слънчевите лъчи на земята, какъв е ъгълът на падането им, топлината бива по-силна и по-слаба. Забелязано е, че различните температури действуват различно върху телата. Запример, при слабата топлина телата замръзват, при умерената - растат, а при силната се топят. Слабата топлина е за слабите същества, умерената - за обикновените, а силната - за силните, разумни същества. Че наистина при умерената топлина живеят обикновените същества и по-голяма част от човечеството, виждаме по това, че температурата на човешкото тяло е едва 37 градуса. Увеличи ли се с три-четири градуса, човек заминава за другия свят. Обаче, има микроби, които живеят и над 120 градуса, а някои издържат и до 500 градуса.

Това са научни твърдения, които се нуждаят от доказване. Според сегашните учени слънцето е горящо тяло, а земята е твърда, тъмна маса, която се осветява от слънцето. Вътрешността на земята е огнена, разтопена маса, а повърхността й е твърда, поради налягането, под което се намира. Значи, твърдостта на някои хора се дължи на същата причина. И те, като земята, се намират под голямо налягане. Често в природата стават големи депресии, големи налягания. Тогава хората се чувствуват крайно неразположени. Щом мине депресията, и неразположението им изчезва. Депресия съществува и в психическия живот на човека. Запример, всяко неразбрано чувство произвежда депресия в сърцето, а всяка неразбрана мисъл - депресия в ума. Разбере ли ги, човек изпитва голяма радост. В него настава вътрешен мир и спокойствие. В Божествения свят разбраните мисли и чувства представят плодове, с които човешкият дух се храни. Не се ли храни с такива мисли и чувства, духът постепенно отслабва и става немощен, както тялото на човек, който не се храни добре. Слабият, мършавият човек не може да бъде красив. Красотата не е само външно качество, но и вътрешно. Иска ли да бъде красив, с приятно лице, с ясен поглед, човек трябва да знае, каква храна да дава на духа си. Храни ли го със съответна за него храна, човек придобива духовна и физическа красота. Не е ли едновременно и духовно, и физически красив, той не може да се нарече красив човек.

Христос казва: „Аз имам ястие да ям, което вие не знаете“. (- 32 ст.). Какво е това ястие? Христос отговаря: „Моето ястие е да струвам волята на Оногова, Който ме е пратил да извърша Неговата работа“. (- 34 ст.). Христос дойде на земята да извърши волята Божия, да предаде на хората разбрани мисли, които да им покажат правия път и да ги обърнат към Бога. Които не са приели Христовите мисли, те живеят вън от Бога, вследствие на което умират. Иска ли да стане безсмъртен, човек трябва да познае Бога. Безсмъртието седи в познаването на Бога. Затова е казано: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Защо трябва да вярва човек? За да живее. Ако не вярва, ще умре. Следователно, ако искаш да умреш, не вярвай; ако искаш да живееш, вярвай. Ако искаш да страдаш, не вярвай; ако искаш да не страдаш, вярвай. Страданията са резултат на неразбрани мисли, чувства и постъпки. Каквато е разликата между изкуствения плод, направен от човека, и естествения, създаден от природата, такава е разликата между разбраните и неразбрани мисли. Щом има разлика между разбраните и неразбрани мисли, и резултатите, които те произвеждат, ще бъдат различни.

Неразбраните мисли, чувства и постъпки в човешкия живот произвеждат скръб, мъчнотии и най-после смърт; разбраните пък произвеждат радост, веселие и живот.

Като говорим за разбрани мисли, ние имаме пред вид тия мисли, които са произлезли от Божествената светлина. Духът се храни само с Божествени мисли. Казано е същевременно, че Бог е Любов. Значи, като се храни с Божествени мисли, Духът ражда любовта. Плодът на Духа е любовта. Любовта пък ражда живота. Ето защо, за да влезе в реалността на Духа, човек трябва да мине през любовта. За да разбере любовта, той трябва да мине през живота.

„Бог е Дух.“ Вярващите четат този стих, но въпреки това търсят начин, как да повярват в Бога, в Неговия Дух. Питам: може ли човек да повярва в слънцето, докато слънчевата светлина не го озари? Може ли да повярва в огъня, докато не възприеме неговата топлина? Може ли да повярва в хляба, докато не опита живота, който се съдържа в него? Може ли да повярва в словото на кого да е, докато не го опита? Много от това, което говоря, може да ви се вижда неразбрано, или можете да мислите, че го знаете. Както да мислите, вие трябва да изпитвате нещата. Понеже хората не изпитват нещата, и много от тях приемат наготово, може да се каже, че те знаят малко неща. Те имат много синтетически и аналитически знания, но нямат психически знания. Малко от знанията им са станали тяхна плът и кръв. Когато анализира веществото на тялото, химикът го разлага на съставните му части. Като синтезира веществата, химикът образува все по-сложни съединения. Като разлага сложните тела и синтезира отделните елементи в сложни съединения, химикът извършва ред процеси, които заслужват изучаване. Ако при съединяване на два елемента получите някакъв газ, той може да се запали и да свети, но може и да избухне. При разумното използуване на газа, вие можете да получите светлина, а при неразумното му използуване, смесен с въздуха или кислорода, той може да се запали и да избухне. Много химици са пострадали при такива експлозии.

Един виден американски професор получавал пред студентите си едно взривно вещество, чиято експлозивна сила била десет пъти по-голяма от тази на динамита. За тази цел той взел една малка част от него и я запалил. Като знаел експлозивната сила на това вещество, щом го запалил, професорът казал на студентите си: Бягайте вън! Моментално аудиторията се изпразнила - професорът със студентите се намерили вън. Опасно нещо са взривните вещества. И най-малката частица от тия вещества съдържа толкова експлозивна сила, че може да произведе големи нещастия. Като работи с такива вещества, човек трябва да знае, как да ги употребява.

Има думи в човешката реч, които съдържат голяма експлозивна сила в себе си, вследствие на което произвеждат взрив в човека. Достатъчно е възлюбеният на момата да й каже, че не я обича, за да се върне тя дома си смазана и убита: погледът й става мътен, лицето й почернява. Животът изгубва смисъл за нея, не й се живее. Защо? Възлюбеният й казал, че не я обича. Той произнесъл една дума, с която раздвижил малко въздуха, и тя не иска вече да живее. Какво трябва да направи момата? Тя трябва да научи закона за превръщане на нещата. Вместо да повтаря думите „не ме обича“, тя трябва да ги превърне, да каже „мене обича“. Или, каже ли й възлюбеният, че не я обича, след отрицателната частица „не“, тя трябва да постави запетая. Тогава смисълът на думите ще стане положителен: Не, мене обича. Следователно, за да не страда излишно, човек трябва да се научи да поставя запетаи след всички отрицателни мисли. Каже ли някой, че Бог не го обича, след частицата „не“ веднага трябва да тури запетая: Не, Бог ме обича. Единственият, който обича, това е Бог. Ако някой мисли, че Бог не го обича, причината за това е той сам. Като не разбира законите, той отправя лоши мисли към Бога. Тия мисли, като негово дело, се връщат обратно при своя създател. И човек, като не знае, че лошитъ мисли, които идат към него, са собствено негово произведение, счита, че те идат от Бога. Не, Бог не се занимава с отрицателни мисли. Сега, като знаете този закон, никога не казвайте, че този, или онзи не обичате. Кажете ли, че не обичате някого, вие вършите престъпление по отношение на Бога. Във всеки човек е вложено нещо красиво и велико, заради което трябва да го обичате. Казано е в Писанието: „Възлюбил е истината в човека“. Значи, във всеки човек е вложена частица от Бога. Всеки човек се нуждае от любов, затова трябва да се обичате. Да обичаш някого, това значи, да го храниш. Да те обичат, това значи, да те хранят. Човешкият дух се храни с разбрани мисли. Изпратете на човека една светла, разбрана мисъл и го оставете свободен. Той ще приеме мисълта ви, ще я обработи, т. е. ще се нахрани с нея, и след време ще ви изпрати друга някаква мисъл, от която вие ще се нахраните. Едва се домогнат до любовта, хората започват да я губят. Те искат да я задържат само за себе си. Забелязано е, че когато двама души се обичат, те затварят всички кранове в себе си, да не излезе любовта навън. Те искат сами да я използуват. Не, щом се нахрани, човек трябва да даде останалото ядене на други хора, и те да се ползуват от любовта. Два вида любов има в света: любов на сенките и любов на реалността. Любовта на сънките е любов на ограничения и страдания. Ние не говорим за тази любов. Ние говорим за реалната любов, която нито ограничава, нито се ограничава. Любовта, която се описва в романите, е любов на сенките. Тази любов бива три вида: драматична, комична и трагична. В драматичната любов и героят, и героинята страдат. Те страдат един за друг, припадат, докато се оженят. Щом се оженят, никой вече не припада. В трагичната любов героите умират. В комичната любов героите остават живи и всичко превръщат на смях. Те не гледат сериозно на живота. Трагедията има отношение към ума, а драмата - към сърцето. В реалната любов няма страдания, няма смърт. Там връзката между душите се усилва и никога не се къса. В реалната любов има растене и постижение.

И тъй, знайте, че човешката любов е любов на сенки. Тя представя външна, красива дреха, с която сърцето се облича. Щом се облече в тази дреха, вместо да се радва, сърцето започва да страда. Защо? Дрехата не му е удобна. Тази любов постоянно взима. Тя нищо не дава на човека, вследствие на което той се намира в голямо противоречие. Какво виждаме в живота? Двама души се обикват, но по неразбиране на законите и двамата се натъкват на любовта на сенките, която само взима. Единият иска да вземе, и другият иска да вземе, докато един ден се намразят. За да запазят любовта си, те трябва да минат в реалната любов, която се отличава с даване. Ако не дава и не взима, човек не може да бъде обичан. Човек трябва да знае, кога да приеме Божията Любов и кога да я даде. В любовта нещата трябва да стават на точно определено време.

Като говорим за любовта на сенките, човек не трябва да се самоосъжда: той не трябва нито да се подценява, нито да се надценява. Човек трябва да има правилна мярка, с която да мери нещата, да знае, че има две ценни неща в себе си: дух и душа. Като знае това, той не трябва нито да подценява духа и душата си, нито да ги надценява. Духът и душата представят майката и бащата в човека. Следователно, обичайте баща си - своя дух, и майка си - своята душа. Работете в единство и съгласие с тях, за да развивате ума и сърцето си, които ви са дадени като пособия за физическия свет.

„Бог е Дух.“ Къде се проявява Бог? Бог се проявява в ума чрез светлината, в сърцето - чрез топлината, във волята - чрез силата. Бог се проявява още в душата и в духа на човека. Ако в тия пет места не можем да намерим Бога, никъде няма да Го намерим. В душата на човека зреят всички благородни и възвишени чувства. Те зреят, благодарение на Божествената топлина и светлина. Не само душата на човека трябва да ражда, но умът и сърцето също трябва да раждат. Какъв ум е този, който не ражда мисли? Какво сърце е това, което не ражда чувства? Каква воля е тази, която не ражда сила? Следователно, умьт трябва да ражда светли мисли и да ги отхранва. Сърцето трябва да ражда топли чувства и да ги отхранва. Волята трябва да ражда сила, която постоянно да се увеличава. Ако не може да отхранва своите мисли, чувства и постъпки, човек ще ги осакати, а същевременно ще осакати и себе си. Мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да бъдат здрави, разбрани, защото влизат в строежа на неговото тяло. Същевременно те влизат и в строежа на бъдещия свят.

Сега се твори нов свят. Този свят е проектиран в пространството като върху платно. За да го разбере, човек трябва да се вглъби в себе си. За тази цел той трябва да започне да изучава малките величини. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка представят малки величини, които човек съзнателно трябва да изучава. Дойде ли една светла мисъл в ума ви, вижте, как се е родила, какъв е произходът й и т. н. Дойде ли едно благородно чувство в сърцето ви, намерете неговия произход. Изучавайте произхода на своите мисли, чувства и постъпки като отбелязвате минутата, часа, деня и времето, когато те са се родили. Мисъл, родена през пролетта, има едни свойства, през лятото - други, през есента и зимата - различни свойства от тия на първите два сезона.

Когато спря при кладенеца да си почине, Христос се разговаряше със самарянката. Той й говореше за живата вода, а тя разбираше обикновената вода и се чудеше, как може да й даде вода, когато няма почерпало. Сега и вие мъчно разбирате въпроса за мисълта и, в края на краищата, ще кажете като самарянката: Дай ни от тази вода да не ожадняваме. Най-после Христос каза на самарянката: „Иди и повикай мъжа си!“ - Нямам мъж. Мъжът представя човешкия ум. Значи, самарянката нямаше ум, т. е. в нея не беше събуден висшият ум, който възприема правилно нещата. Като живее, човек трябва да работи върху себе си, да развива своя възвишен ум. Да прояви човек своя възвишен ум, това значи, да прояви мъжа в себе си.

Днес всеки човек иска да бъде мъжествен, да прояви характер и сила. Човек не може да бъде мъжествен, ако няма ум. Човек не може да бъде устойчив, ако няма сърце. Умът развива мъжественост, а сърцето - устойчивост. Затова, именно, мъжът се отличава със сила, а жената - с устойчивост. Пуснете жената в празна къща и вижте, какво ще стане. След няколко години къщата ще бъде пълна. Това, което човек върши отвън, същевременно става и вътре в него. Понеже едно от качествата на сърцето е да събира, затова и жената събира, пълни къщата. Човек не се нуждае от много неща. Малко неща са нужни на човека, но съществени.

Като ученици, вие трябва да се стремите към придобиване на светли мисли, които струват скъпо. Тия мисли идат от далечни пространства. Те са донесени на земята от разумни същества, които имат специална мисия. Тези същества обичат хората, и затова специално слизат на земята да им донасят светли Божествени мисли и възвишени Божествени чувства. Тези мисли и чувства са подаръци за хората. Приемат ли ги на време, те трябва да ги обработят в себе си. Така обработени, те произвеждат коренна промяна в живота им. Всяка разбрана мисъл, всяко разбрано чувство и всяка разбрана постъпка са велико благословение за човека. Който ги оценява, той става велик човек.

Христос казва: „Аз имам ястие да ям, което вие не знаете“. Това значи: Аз имам задача да изпълня волята на Отца си, а не моята воля. Всеки човек е изпратен на земята да изпълни волята Божия. За тази цел на всеки човек е дадена специална мисия. Тази мисия се заключава във възприемане и прилагане на светли мисли и възвишени чувства. Изпълни ли мисията си, както трябва, човек е придобил нещо ценно, което може да занесе на другия свят със себе си.

16 юли, 5 ч. с.

Реалното в живота

Съборни беседи , Рилски беседи , 7-те езера, 16 Юли 1939г., (Неделя) 5:00ч.
Издателство: Жануа '98

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

На Молитвения връх 6 ч.с.

Небето чисто, ясно. Времето тихо, топло.

Слънцето изгря в 5 ч.10 мин.

Добрата молитва

“Духът Божий”

Малко размишление

Ще прочета 4 глава от Ев. Йоана.

“В начало бе Словото”

От 24 стих ще взема само двете думи: “Бог е Дух”.

Само разбраните неща допринасят полза. Думата Бог на български, и на френски, и на английски, и у всичките народи е дума неразбрана и трябва човек дълго време да я изучава, за да я разбере. Тя не е едно просто понятие. Духът е Бог, значи това е реалността. Това е реалното в света. Що е реалното? Бог е Дух. Това е реалността. Ти колкото и да Го отричаш и да не Го признаваш, усещаш, че има нещо, което те ограничава. Ти Го чувствуваш в себе си, ти може да се противиш, да отричаш, да се съмняваш, да философствуваш, но ти усещаш, че има нещо, което те ограничава и без което ти не можеш. И само едно сравнение може да ви дам - човек може да отрича въздуха, той може да каже: “Няма въздух, аз и без него мога.” Който престане да възприема въздуха, веднага ще усети една тяжест. Та в физическо отношение, дотолкова доколкото ние дишаме, ние живеем. Щом престанем да дишаме, животът се прекратява. Идеята за Бога е аналогична. Щом престане човек да мисли за Бога, той умира.

Някой път нашият живот се обезсмисля, понеже ние търсим реалността в сенките. Ние мислим, че тоя живот, който живеем и виждаме наоколо, че това е реалното. Това е относителна реалност. Това е сянка на реалността. Сега, каква е разликата, когато човек вярва в реалността и когато вярва в сянката? Щом вярва в сянката, той става суеверен. Той се смалява постоянно, а щом вярва в реалността, той расте и се увеличава, добива знание, сила и всичко. Някой казва, че е празна работа да вярва в Бога. Той е в сенките на живота тогаз. Който е в сянката на живота, той е прав. От сенките на живота не може да се храни.

Сега се изисква отличен ум, отлична светлина. Човек трябва да влезе в светлината, светлината, която разкрива присътствието на Бога. Следователно в сегашния живот всеки един, който има светлина в ума си, той ще види света, който съществува. Той ще го схване вътрешно. Понеже ние не можем да схванем тоя обширен, реален свят направо, а по отражение. Ние схващаме слънцето по светлината, която иде. А какво има на слънцето, не знаем. Учените хора казват, че слънцето е гореща материя. Някои учени казват, че има 5000, 6000, 10 000, 25 000 градуса, 1 000 000 градуса, 45 000 000 градуса. Никой от учените не е ходил на слънцето да провери това.

Сега за топлината. По какво се отличава по-силната и по-слабата топлина? При слабата топлина нещата замръзват, при силната се стопяват, а при умерената растат. Слабата топлина е за слабите същества, а пък силната топлина е за силните, умните същества. А пък умерената топлина е като за вас тук. За целия свят е умерената топлина. Например топлината, която имаме в тялото си, е едвам 37 градуса и ако се увеличи топлината с 3-4 градуса, човек заминава за другия свят. И постоянно хората мерят температерата. Нормалната температура е 37 градуса, 38 е анормална, 39 е още по-анормална, а при 40 градуса още повече. При 41 градуса човек умира. Обаче има микроби, които при 120 градуса като ги поставят, пак си живеят, не умират. Има едни микроби, които издържат и на 500 градуса. Сега, това са научни предположения, но нито един от вас не е правил опит. Пък и учените хора, които твърдят това и те не са правили опити.

Запример всички учени хора, които казват, че слънцето е разтопено, те не са ходили да проверят това. Учените предполагат, че слънцето е разтопено. Сега, според обикновените схващания, земята в центъра е разтопена. Следователно ние мислим, че е течна. Твърдостта произтича от известно налягане и всичките хора стават твърди, когато има голямо налягане върху тях. А пък понякога хората имат депресия. Нали Някой път има депресии и в природата - голямо налягане. И хората тогава са крайно неразположени. Щом се отмахне депресията, минава им и неразположението. Всека една неразбрана мисъл произвежда депресия вътре в човешкото сърце или в човешкия дух. А пък всека разбрана мисъл произвежда едно олекване. И всичките радости в живота идат от разбраните мисли. Разбраните мисли, това са плодове на Божествения свят, с които човешкият дух се храни. Човешкият дух се храни с разбрани мисли. Всека разбрана мисъл това е едно ястие за духа. И ако ти не храниш духа си с разбрани мисли, тогава твоят дух получава същото състояние, както тялото, което не се храни добре - става хилаво, мършаво. Някои от вас, които искате да бъдете красиви, да имате отлично лице, ясни очи и прочие, ако не знаете как да храните духа си, не можете да постигнете това - красотата не може да дойде във вас.

Христос казва: “Аз имам ястие да ям, което вие не знаете.” И какво е това ястие? Той трябваше да върши Волята Божия с онези разбраните мисли, да ги предаде на хората, да ги обърне към Бога, да им покаже пътя, где е онзи истински живот. Ние търсим живота в света в Бога и вследствие на това умираме. А пък безсмъртието седи в познанието на Бога. Писанието казва: “И това е живот вечен да позная Тебе Единаго Истинаго Бога.” Питат: “Защо трябва да вярваме?” - За да живееш. Казват: “Ако не вярвам?” - Ако не вярваш, ще умреш. Ако искаш да умираш, не вярвай; ако искаш да живееш, трябва да вярваш. Ако искаш да страдаш, не вярвай; ако искаш да не страдаш, вярвай! Страданията в живота се осмислят, защото всяко страдание произтича от една неразбрана мисъл, от една необмислена мисъл. И колко е голяма разликата между един изкусен плод, който Някой човек е направил от гипс и един естествен плод, който изяждате. Който и да е от вас може да види каква е разликата между гипсените круши и ябълки и тези родени в природата - плодовете, които са създадени от слънчевата светлина.

Та рекох, когато говоря за разбраните мисли, разбирам всека една мисъл, която е създадена от Божествената светлина и от Божествения Дух. И тя е храна за духа. С какво се храни духът? Казано е: Бог е любов. Плодът на Духът е Любовта. Следователно за да опитаме ний реалността на Духа, ние трябва да опитаме Любовта. Защото Духът се проявява чрез Любовта. А пък Любовта носи живота. А пък неразбраният живот носи страдания и радост. Разбрания живот какво носи в себе си? - Той носи блаженство.

Та Христос казва: “Бог е Дух.” Някой път верующите се спират и казват: “Кажете ми пътя как да повярваме в Бога?” Можеш ли да вярваш ти в Слънцето, докато не те озари неговата светлина? Можеш ли да вярваш в огъня, докато не възприемеш неговата топлина или можеш ли да вярваш в хляба, докато не опиташ живота, който той носи в себе си? Или можеш ли да вярваш в каквото и да е Слово, докато не го опиташ?

Някои неща, които ви говоря сега, може да ви се видят неразбрани; някои неща може да ви се струват, че ги знаете. Съвременните хора много малко знаят. Аналитически и синтетически много знаят. Какво е анализът? Химикът при анализ разединява съставните части на веществото, а при синтез ги съединява. А пък като разединява и съединява какво прави той? Ако образуваш един газ и го запалиш какво ще направи той? Ако разумно го запалиш той ще свети, но ако го запалиш така неразумно, той ще направи едно избухване. Така има много химици, които са загивали. В Америка имало един химик, който изнамерил едно взривно вещество, което може би е 10 пъти по-силно от динамита. И една малка частица от това вещество той искал да представи на студентите, за да видят те какво е силен взрив. Той видел, че тая работа е опасна и е видел, че от учениците му нищо няма да остане и казал на студентите: “Бягайте!” Та студенти[те] и професорът, всички напуснали аудиторията.

И в най-малката частица от тази материя се съдържа такова силно нещо, че ако ти не знаеш как да я употребиш, можеш да направиш цял взрив. Ами, я ми кажете например от една дума, която е достигнала до вашето ухо, някоя лоша дума, не става ли цял динамичен взрив. Ако на една млада мома нейният възлюбен ѝ каже: “Не те обичам”, тогава тя, като се върне, ще бъде смазана. Той само е размърдал въздуха и само тези въздушни вълни се допрели до нейното тъпанче и тя се връща убита, лицето ѝ почернело. Младата мома, като я разлюби нейният възлюбен, понеже той е слънцето за нея, та лицето ѝ почернява, очите ѝ хлътват и се образуват черни вдлъбнатини под очите ѝ. Питаш я: “Защо страдаш?” Тя казва: “Той не ме обича.” Сега как трябва да превърнете нещата? Ето как: в думите “не ме обича” отхвърлете частицата “не” и кажете: “мене обича”. Той е бил умен, че ѝ казал ония думи, че ѝ казал така, а пък тя го е разбрала, че не я обича. Ти тури една запетайка и кажи: “Не, мене обича!” А пък без запетайка ще значи: “Не ме обича.”

Сега вие туряйте такива запетаи в живота си, иначе ще си образувате страдания. Вие казвате така: “Бог не ме обича”. Единственото Същество в света, което обича, е само Бог. И ако Някой път Бог привидно не ни обича, причината на това сме ние. Онази наша лоша мисъл, която Му изпращаме, Той ни я изпраща върху нас, за да я опитаме. А пък ние считаме, че това, което Той ни повръща, от това [което] сме Му изпратили, че то изхожда от Него и затова ние считаме, че Той не ни обича.

Когато ти кажеш, че не обичаш някого, знаеш ли какво значи това? Ти казваш: “Аз не го обичам.” Тогава ти правиш престъпление пред Бога. И ако хората в света ще ви обичат, те ще ви обичат заради божественото, заради Духът, който е вложил Бог във вас. Когато обичаш Някой човек, то неговият Дух се нуждае от твоята любов. И ако не го обичаш, ти си отхвърлен. Да обичаш някого, то значи да го храниш. А пък да те обичат то значи да те хранят. Сега не зная дали ще размишляваме така и друг път. Изпратете на някого една хубава, разбрана мисъл и той като я възприеме, неговият дух след време ще ти изпрати друга хубава мисъл. Сега, Някой път в любовта ставате много особени. Някой, като го обичат, той затваря всичките кранове, та водата да тече само за него. Не. След като се наядете, каквото остане дайте го на другите.

Сега говорим за оня, вътрешния духовен живот, а не за външните прояви, защото Някой път вие ограничавате любовта. Има една любов на сенките, аз за нея не говоря. И тези, които пишат романи, се занимават с нея. Любовта в романите, това е любовта на сенките. И какво става в един роман? Онзи, който е създал един роман, може да създаде роман трагичен, драматичен или комичен. В драматичния роман героите страдат и двамата. И след като страдат, той и тя припадат. И след като се оженят, не припадат вече. А пък в реалната любов, любовта се усилва. Драмата е за сърцето, а пък трагедията е за духа, за човешкия ум е трагедията. Като разсъждава човек, трагедията за него вече не е такава трагедия. Трагедията за сърцето е драма за човешкия ум. Човешкият ум има тогава постижения.

Та рекох, дръжте в ума си следното: тази любов, която вие имате, не е реалната любов. Тя е една хубава дреха, с която само сърцето се облича. И това сърце само страда от тази дреха. Тя не е много пригодна, тя не е много хубава. В тази любов има следното: любовта на сенките винаги взима, нищо не дава. И вследствие на това между хората се ражда противоречие: след време, двама души, които се обичат с тази любов на сенките, се намразват. Защо? Понеже единият взел и другият взел. И като не си дават, намразват се, понеже истинската любов произтича от даването. Тебе не те обичат, ако не даваш; и не могат да те обичат, ако не вземеш. Да знаеш навреме да даваш и на време да вземеш, значи на време да възприемем Божията Любов и на време да придаваме Божията Любов. Сега аз не искам да остане във вас мисълта на самоосъждане. Някой път човек се подценява. Човек никой път не трябва да се подценява, но и никой път не трябва да се надценява. Той трябва да има една норма, да знае, че в него има две ценности - душата и духа. Умът и сърцето са дарби в човека. Две неща човек трябва да знае: не трябва да подценява душата и духът. Така както ги разглеждам, това са майката и бащата на човека. Ще обичаш баща си - ще обичаш духа си. Баща си няма да го подценяваш и майка си няма да подценяваш. Вие казвате: “Какво е Духът?” -Това е бащата на човека. -“Какво е душата?” - Това е майката на човека.

Та рекох сега, в сегашият век ние казваме, че Бог е наш Баща. Той е Бащата, който се проявява вътре. Де се проявява Той? - В душата ни, проявява се в ума ни чрез светлината, в сърцето чрез топлината и в нашата воля чрез силата си. Но единственото место, където можем да познаем Бога и да Го намерим, това е нашият дух. Ако умът има светлина, можем да го познаем. Трябва да познаем Бога и в нашата душа. Ако там има топлина, можем да Го познаем. В топлината зреят всички благородни чувства у човека. Не могат в душата ти да се родят тия хубави чувства, ако нямаш Божествена топлина. Новата религия е дете на старата религия. Всека религия, която не ражда, тя не е естествена религия. Че ако един човек има ум и неговият ум не ражда мисли, тогава защо му е умът? И ако има едно сърце и то не ражда чувства, тогаз защо му е сърцето? И ако има една воля и тя не ражда сила, тогава защо му е волята?

Следователно ум, който ражда мисли, сърце, което ражда чувства и воля, която ражда сила, това са неща, с които трябва да се занимаваме. Умът трябва да ражда най-хубавите мисли и после не само да ги раждаш хубавите тези мисли, но трябва и да ги отхраниш. Мислите трябва да ги отхранвате. Ако ти не знаеш как да отхранваш мислите и да ги пазиш, то ще ги осакатиш. Понеже хубавите мисли, които ний придобиваме, те влизат в строежа на нашето тяло. Хубавите чувства, които придобиваме, влизат също в строежа на нашето тяло и хубавите постъпки. Значи разбраните мисли, разбраните чувства и разбраните постъпки, които приемаме, влизат в строежа на сегашното ни тяло. Религията не трябва да бъде нещо отвлечено. Този свят е нещо, отражение на нещо вътрешно. Светът, който виждаме, е проектиран, като на едно платно, на един екран се проектира нещо в голям размер. Един човек, който иска да разбере реалния свят, той трябва да се обърне в обратна посока, той трябва да се вглъби в себе си. Само че, като се вглъбява в себе си, той може да заспи. Ще започнете вглъбяването с изучаването на най-малките неща в света. Изучавайте свойството на една хубава ваша мисъл. При кои условия се ражда тя във вас. Изучавайте свойствата на едно ваше благородно чувство при какви условия се ражда то. Имайте си една малка книжка и когато ви дойде една хубава мисъл или едно хубаво чувство, забележете деня и часа, какво е било времето, дали е било облачно, ветровито; после дали е било лятно време, зимно време и прочие, за да разберете какъв е произходът на вашата мисъл и какво ви е дадено. Една мисъл, която се роди през пролетта, има едно свойство; роденото през лятото - друго свойство; а родената през есента и зимата - друго свойство.

Зароди се цял един разговор между Христа и тая самарянка при кладенеца. Тя не може да разбере, работата е непонятна за нея. Когато Христот ѝ говори за живата вода, тя разбира обикновената вода и казва: “Нямаш почерпало да извадиш вода.” Та когато аз ви говоря за мисълта и вие ще ме разберете както самарянката. И вие ще кажете: “Дайте ми почерпало да мога да извадя от тази вода.” Христос каза на самарянката: “Иди и повикай мъжа си.” А пък кой е мъжът? - Умът. Тя беше без мъж, понеже не можеше да мисли.

И вие, ако не можете да мислите, тогаз вашата мисъл е неразбрана. Сега трябва да имате един ум. Ако сте без ум, тогава немате мъж. Всеки иска да бъде мъжествен. Ти не можеш да бъдеш мъжествен, ако нямаш ум. Ти не можеш да бъдеш устойчив, ако нямаш сърце, сърцето е, което дава устойчивост на характера. Умът дава мъжество, а пък сърцето дава устойчивост. Затова мъжът се отличава със сила, а жената с устой. Тури една жена в къщи и ще видиш цялата къща ще е пълна само в няколко години и с какво ли не: гардероби, тигани, съдини, паници, малки петала, че панталони, обуща, кълба, вретена. Аз сега пренасям факта от външния живот във вътрешния. Всичко, което става от вън, става и в нас. Често в хората има един бит-пазар. Не е необходимо да имаш толкова много. Тебе ти трябва много малко: една стомна, една малка чашка, една масичка, един стол, един тиган, малко хляб, няколко ябълки и свършена работа. А пък ти мислиш да имаш 100-200 овце, хиляди говеда, да имаш няколко милиони - 10, 15, 20 милиона и т.н.

Има човешки мисли, които струват по 15 000. За да се образува тази мисъл, нейната материя не е дошла от земята, но тя е дошла от далечните пространства - специални същества са я донесли. Аз сега говоря за известни мисли. Някой път ти имаш една мисъл и мислиш, че тя е дошла в тебе така. Не. Това е резултат от едно възвишено същество, което от обич към вас ви е дало тази мисъл и се връща назад. Всички хубави, светли мисли и светли чувства са подаръци от онези ваши приятели, които ви обичат и са ви донесли тези подаръци. Може в годината да имаш един такъв подарък и тогаз за втората година или за следующата година животът ви се променява. Но Някой път ние не оценяваме тези мисли и казваме: “Защо ни са тези мисли?” И ги туриш настрани. Не, хвани тази мисъл. Тази мисъл ти носи благословение от Бога. Всека разбрана мисъл, всяко разбрано чувство и всека разбрана постъпка са едно велико благословение. И всички велики хора се отличават с това, че те ги оценяват.

Христос казва: “Аз имам ястие да ям. И моята задача е да слугувам. Не дойдох да изпълня своята воля, не дойдох да живея както искам, но дойдох да изпълня Волята на Отца, Който ме е изпратил.” И вие сте изпратени на земята да изпълните една мисия. Тази мисъл е най-първо в това да се научите да възприемете хубавите мисли, чувства и постъпки. И ако научите това, като заминете на другия свят, вий много сте придобили. И от там насетне ще имате да учите много други неща.

Сега ви пожелавам следното: тази мисъл, която ви дадох днес приемете я и мислете върху нея, за да имате Божието благословение.

Отче наш

6 ч. 2 м.

(При огнището всички с Учителя направихме паневритмичните упражнения. Отлично слънце грее.)

Неделно утринно слово

16 юлий 1939 г.,

Рила, Второто езеро Ел-Бур