Опитано е

Съборни беседи , Рилски беседи , 7-те езера, 19 Юли 1937г., (Понеделник) 5:00ч.
Издателство: Бяло Братство

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„Всяко Божие Слово е опитано.“ [Притчи 30.5.]

„Всяко Божие Слово е опитано“. Само онзи човек може да напише този стих, който действително е опитал това слово. Значи, разумното слово е опитано хиляди години преди вас. Веднъж опитано Словото Божие, и вие ще го опитате. Опитано е още, че Бог е щит за тези, които уповават на Него. Някои мислят, че когато разумното слово влезе в човека, няма да произведе никакво действие. Точно обратно, когато влезе в човека, разумното слово ще произведе коренна промяна в него: всичко старо, нечисто, безценно ще постави на съответно за него място, и то само ще заеме своето определено място. Това е неизбежен процес. Ценните неща сами по себе си заемат видно място. Къде поставя човек своя скъпоценен пръстен? - На видно място, на един от пръстите си. Като се движи, от време на време той хвърля поглед към пръстена си, доволен го поглежда. - Защо? - Ценен е този пръстен.

„Божието Слово е опитано“. Опитано е, че когато влезе в човека, разумното слово извършва такива промени в него, каквито той никога не е очаквал. Словото Божие внася в човека топлина и мекота. Топлината стопява твърдите тела, прави ги меки. Обаче, топлината същевременно разединява. Поставите ли едно сложно тяло на действието на топлината, то веднага ще се разложи на съставните си части. Следователно, и любовта, като носителка на топлина, от една страна смекчава твърдите тела, а от друга - ги разлага, т.е. разединява, ако те са сложни по състав. Любовта пренася нещата от едно място на друго. Под влияние на любовта, детето излиза от утробата на майка си и възприема живота. Когато любовта посети младата мома, тя напуща дома на майка си и тръгва след нея. Когато любовта посети младия момък, той напуща дома на баща си и тръгва след нея. Когато любовта посети човека, тя изкарва навън всички негови мисли и чувства. И тъй, любовта изкарва навън всичко скрито в човека. Който не разбира законите, с които любовта работи, той се смущава. Няма защо да се смущава. Любовта поставя всяко нещо на своето място. Тя поставя сина, дъщерята, майката, бащата на техните места. Щом види, че нещо не е на мястото си, тя го изкарва оттам и го поставя на мястото му. Къде е мястото на малкото дете? - При майка му. Детето е предметно учение за майката. Майката е ученичка, на която е даден един предмет за обучение. Като плаче, детето иска да каже на майка си, че е гладно, че е нечие то и не може само да си помогне. Щом разбере езика на детето си, майката веднага стопля вода, сипва я в корито и започва да го къпе: обръща го на една, на друга страна, докато го изчисти. В това време детето плаче, пее своята минорна песен, с която изказва недоволството си. Майката е умна, тя знае, как да разположи детето си, да не плаче. Тя размесва горещата вода със студена, докато водата стане приятно топла, близка до телесната топлина. Тази топлина на водата разполага детето, и то престава да плаче. Първата баня за новороденото дете е необикновено явление в неговия живот. То се учудва на порядките на новия за него живот, но постепенно привиква към тях. Щом майката постъпва съобразно законите на природата, детето е доволно. Природата не търпи студени душове, студени бани. Топлите бани са за предпочитане пред студените. Като къпе детето си, същевременно майката го магнетизира: тя му разтрива тялото, обръща го на една, на друга страна, докато напълно се успокои. Чрез тези разтривки, между майката и детето става правилна обмяна. Майката внася в детето си част от своя магнетизъм, който го успокоява.

Следователно, както магнетизмът на майката успокоява детето, така и топлината внася нещо ново в човека. Докато топлината не влезе в човека, той се намира в противоречие със себе си и с окръжаващите, както детето - при първата баня. Топлината стопява, смекчава твърдите тела, а някои от тях разединява, като същевременно ги поставя на местата им. Два порядъка съществуват в света: човешки и Божествен. Човешкият порядък събира нещата на едно място, или ги поставя там, дето не им е мястото, вследствие на което те се втвърдяват. Когато много хора се събират на едно място, те се лишават от необходимото за тях пространство, вследствие на което стават инертни. Инертността е състояние, присъщо на човека. Инертният човек е мързелив. За да се освободи от това състояние, разумният свят го подлага на действието на топлината, и по този начин го въвежда в Божествения порядък на нещата. Когато изгуби смисъла на живота, човек излиза от Божествения порядък и влиза в преходния, в човешкия. По този начин той се излага на студ, на втвърдяване.

Когато нещата се втвърдяват, те изгубват своята свобода, своята пластичност. При студа хората стават стабилни, но изгубват същественото - свободата на своите-мисли и чувства. Да изгубиш свободата на своите мисли и чувства, това значи да изгубиш красотата на своя живот. Какво се ползва войникът от своите упражнения с пушката? Този войник е свършил два факултета, правил е ред упражнения с пушката и след това се връща дома си. Какво приложение имат неговите упражнения с пушката между братята и сестрите му, между майка му и баща му? - Никакво. Какво приложение има сабята му в неговия дом? - Никакво. Или какво приложение ще има ораторството на бащата между неговите четири-пет малки деца? - Никакво приложение. Външно погледнато, придобивките на човека в различните школи като че нямат особено приложение, но като вътрешна работа, като условия за растене, за повдигане, те допринасят нещо.

И тъй, смисълът на нещата не седи в тяхната външна страна, но в онова, което той вътрешно придобива. Виждате, че някой човек се качва на един висок планински връх. - Защо се качва? Като гледате усилията, които този човек прави, намирате, че това изкачване на върха е безпредметно. - Не, всяко изкачване по планините има свой вътрешен смисъл, своя добра страна. Когато някой се качва по планинските върхове, в това той вижда нещо добро, към което се стреми. Тъй щото, когато човек се качва по планинските върхове, той живее добре, стреми се към доброто - той е добър човек. Добрите хора са планинци, те се катерят по планинските върхове. Лошите хора ходят по отъпкани, по огладени пътища. Огладените, отъпкани пътища се отличават с много прах, а планинските - с простор. Когато се качват по планински върхове, хората вървят на разстояние един от друг, а в низините - се събират на едно място. Животът в низините е живот на човешки порядък.

Когато не разбират нещата, когато не съпоставят фактите, хората изпадат в заблуждения, изгубват мярка и място на нещата и задават въпроси, които нямат никакъв смисъл. Запример, някой пита, има ли Господ в света, или няма. Да се задава такъв въпрос, това е все едно да питате някого, има ли майка и баща. Този въпрос не е на място. Това показва, че този човек, вследствие на някаква катастрофа в живота си, е забравил същественото. Изобщо могат да се отричат само ония неща, които не съществуват, могат да се твърдят ония неща, които съществуват. Обаче, да се отрича това, което съществува, и да се доказва онова, което не съществува, в това няма никакъв смисъл. Тъй щото, безпредметно е да се доказва или отрича съществуването на Бога. Ако се доказва или отрича съществуването му като форма, това е друг въпрос но и това доказване или отричане няма да доведе човека до някакъв край.

Един американски професор заболял от някаква сериозна болест и временно изгубил паметта си. Един ден отишъл на пощата да получи препоръчано писмо от свой познат. Чиновникът на пощата го попитал за името му, но той не могъл да отговори - забравил името си. Професорът веднага излязъл от пощата и тръгнал за дома си, да попита своята жена, как се казва. По пътя срещнал един свой приятел, който се обърнал към него с думите: О, мистър Смит. Професорът бързо се ръкувал с него и се върнал обратно в пощата, да получи писмото си. Да забрави човек името си, това значи да забрави нещо съществено в своя живот. Да забрави човек съществуването на Бога и да пита, има ли Господ в света, или няма, това значи да забрави всичко в своя живот. При това положение, човек се намира в състоянието на професора, който отивал да пита своята жена за името си. Следователно, когато човек отива да пита любовта, има ли Бог в света, или няма, той все ще срещне на пътя си някой приятел, който ще му докаже, че щом любовта съществува, и Господ съществува. „Бог е Любов“ - е казано в Писанието.

Сега помнете следното нещо любов, която не дава свобода на човека и не го поощрява да се качва по високи места, не е любов. Докато човек ходи само по низки места и дига прах наоколо си, той не е влязъл още в любовта. Който се страхува от високите места, той е извън любовта. Любовта е пробният камък за добрия живот, за добродетелите на човека. Всички добродетели се изпитват чрез любовта. Тя служи като велик потик на човешката душа. Човек се качва по високите върхове, за да усили любовта си. Когато се качвате на камъните, с цел да ги изучавате, вие ще изучите човешкия егоизъм, човешката алчност. Камъните символизират егоизма, алчността в човека. Като слушат, какво се говори тук, камъните изказват желанието си да станат подобни на вас, свободно да се местят. Обаче, те не могат да се качат по-горе от мястото, до което днес са стигнали. На тях предстои слизане в долината, да научат великия закон на смирението, на жертвата. Всяко изкачване по върховете е малък опит за постигане на любовта. Щом се качите на някой връх, вземете си едно малко камъче и напишете върху него деня, часа и мястото, отдето сте го взели. Същевременно, запишете си и мисълта, която е минала през ума ви, когато сте взели камъчето. Както естественикът изучава състава на камъните, местонахождението и образуването им, така и вие, като естествоизпитатели, спирайте вниманието си върху всеки човек, като върху душа, която носи в себе си нещо велико и красиво.

Следователно, като срещнете един човек, вижте, до каква степен са развити в него съвестта, разумността, смирението, търпението и др. Щом изучавате добродетелите на хората и ги държите в съзнанието си, виеимат неговите упражнения с пушката между братята и сестрите му, между майка му и баща му? - Никакво. Какво приложение има сабята му в неговия дом? - Никакво. Или какво приложение ще има ораторството на бащата между неговите четири-пет малки деца? - Никакво приложение. Външно погледнато, придобивките на човека в различните школи като че нямат особено приложение, но като вътрешна работа, като условия за растене, за повдигане, те допринасят нещо.

И тъй, смисълът на нещата не седи в тяхната външна страна, но в онова, което той вътрешно придобива. Виждате, че някой човек се качва на един висок планински връх. - Защо се качва? Като гледате усилията, които този човек прави, намирате, че това изкачване на върха е безпредметно. - Не, всяко изкачване по планините има свой вътрешен смисъл, своя добра страна. Когато някой се качва по планинските върхове, в това той вижда нещо добро, към което се стреми. Тъй щото, когато човек се качва по планинските върхове, той живее добре, стреми се към доброто - той е добър човек. Добрите хора са планинци, те се катерят по планинските върхове. Лошите хора ходят по отъпкани, по огладени пътища. Огладените, отъпкани пътища се отличават с много прах, а планинските - с простор. Когато се качват по планински върхове, хората вървят на разстояние един от друг, а в низините - се събират на едно място. Животът в низините е живот на човешки порядък.

Когато не разбират нещата, когато не съпоставят фактите, хората изпадат в заблуждения, изгубват мярка и място на нещата и задават въпроси, които нямат никакъв смисъл. Запример, някой пита, има ли Господ в света, или няма. Да се задава такъв въпрос, това е все едно да питате някого, има ли майка и баща. Този въпрос не е на място. Това показва, че този човек, вследствие на някаква катастрофа в живота си, е забравил същественото. Изобщо могат да се отричат само ония неща, които не съществуват, могат да се твърдят ония неща, които съществуват. Обаче, да се отрича това, което съществува, и да се доказва онова, което не съществува, в това няма никакъв смисъл. Тъй щото, безпредметно е да се доказва или отрича съществуването на Бога. Ако се доказва или отрича съществуването му като форма, това е друг въпрос но и това доказване или отричане няма да доведе човека до някакъв край.

Един американски професор заболял от някаква сериозна болест и временно изгубил паметта си. Един ден отишъл на пощата да получи препоръчано писмо от свой познат. Чиновникът на пощата го попитал за името му, но той не могъл да отговори - забравил името си. Професорът веднага излязъл от пощата и тръгнал за дома си, да попита своята жена, как се казва. По пътя срещнал един свой приятел, който се обърнал към него с думите: О, мистър Смит. Професорът бързо се ръкувал с него и се върнал обратно в пощата, да получи писмото си. Да забрави човек името си, това значи да забрави нещо съществено в своя живот. Да забрави човек съществуването на Бога и да пита, има ли Господ в света, или няма, това значи да забрави всичко в своя живот. При това положение, човек се намира в състоянието на професора, който отивал да пита своята жена за името си. Следователно, когато човек отива да пита любовта, има ли Бог в света, или няма, той все ще срещне на пътя си някой приятел, който ще му докаже, че щом любовта съществува, и Господ съществува. „Бог е Любов“ - е казано в Писанието.

Сега помнете следното нещо любов, която не дава свобода на човека и не го поощрява да се качва по високи места, не е любов. Докато човек ходи само по низки места и дига прах наоколо си, той не е влязъл още в любовта. Който се страхува от високите места, той е извън любовта. Любовта е пробният камък за добрия живот, за добродетелите на човека. Всички добродетели се изпитват чрез любовта. Тя служи като велик потик на човешката душа. Човек се качва по високите върхове, за да усили любовта си. Когато се качвате на камъните, с цел да ги изучавате, вие ще изучите човешкия егоизъм, човешката алчност. Камъните символизират егоизма, алчността в човека. Като слушат, какво се говори тук, камъните изказват желанието си да станат подобни на вас, свободно да се местят. Обаче, те не могат да се качат по-горе от мястото, до което днес са стигнали. На тях предстои слизане в долината, да научат великия закон на смирението, на жертвата. Всяко изкачване по върховете е малък опит за постигане на любовта. Щом се качите на някой връх, вземете си едно малко камъче и напишете върху него деня, часа и мястото, отдето сте го взели. Същевременно, запишете си и мисълта, която е минала през ума ви, когато сте взели камъчето. Както естественикът изучава състава на камъните, местонахождението и образуването им, така и вие, като естествоизпитатели, спирайте вниманието си върху всеки човек, като върху душа, която носи в себе си нещо велико и красиво.

Следователно, като срещнете един човек, вижте, до каква степен са развити в него съвестта, разумността, смирението, търпението и др. Щом изучавате добродетелите на хората и ги държите в съзнанието си, вие принасяте полза и на тях, и на себе си. Всека добродетел, с която дохождате в съприкосновение, ви придава част от своето благо. Някой казва, че хората не го интересуват. Този човек е на крив път. Вие трябва да се интересувате от хората, защото, като души, те са излезли от Бога. Щом са излезли от Бога, те носят своето благо за всички живи същества. Цялата природа - светлината, въздухът, водата, слънцето, звездите, камъните, растенията и животните - носят в себе си частици от Божествения свят. И най-малкото цвете носи нещо хубаво в себе си. То търпи, радва се на малкото благо, което природата му е дала.

Съвременните хора лесно се обезсърчават. Щом се натъкнат на известна мъчнотия, те се обезсърчават. И вие лесно се обезсърчавате. Щом се намерите пред някой висок планински връх, вие веднага се обезсърчавате и се страхувате да не паднете от тази височина и да се осакатите. Не се страхувайте. Колкото и каквито страшни и неприятни неща да преживеете, в края на краищата все ще придобиете някакво благо. Когато домакинята чисти къщата си, тя първо изнася всички вещи навън, измазва, изчиства я и после влиза в чиста, наредена къща и се радва на благото, което чистотата носи със себе си. Безпорядъкът се превръща в порядък. Същото прави и природата. Като хване никого, тя изнася навън всичко старо, всичко нечисто и започва да работи със своята четка. Като изчисти и измие всичко, като обнови старите неща, тя поставя нов ред и порядък, нови условия за живот. Който не разбира законите, с които природата си служи, той се смущава, че къщата му е разхвърляна, че паднали частици от вар и изцапали дъските и мебелите. Не се смущавайте! Природата всичко ще изчисти, ще внесе във вас нов ред и порядък - нов живот. Днес всички хора са изложени на такова пречистване. Ангелите слизат от небето да извършат това пречистване. Страданията, които хората преживяват, не са нищо друго, освен пречистване на техните домове, след което ще бъдат поставени при нови, по-добри условия.

Сега, като се движите по върховете, вие правите снимки на красивите изгледи. И без това вие сте фотографи, но още не сте се научили да правите добри снимки. Добър фотограф е този, който може да дава добро и правилно положение на своите мисли и чувства. Ако мислите и чувствата на човека са прави, и отраженията, които ще се отпечатат на фотографията, ще бъдат прави. Щом отраженията във фотографията са прави, човек може да се учи от тях, да придобива знания. Силата на човешката памет се определя от неговите прави мисли, чувства и постъпки. Правата мисъл довежда ума в такова положение, при което предметите могат да се отпечатат в техния естествен вид. Следователно, искате ли да имате добри снимки, всякога дръжте в ума си прави мисли. Правата мисъл не подразбра неподвижност. - Не, правата мисъл е подвижна, пластична. Тя всеки момент се мени, за да могат впечатленията, които идат от Божествения свят, да се възприемат правилно. Правата мисъл е екран, върху който Божествените мисли се отпечатват в своята последователност и чистота. Затова е казано в Писанието: „Божието Слово е опитано“.

Днес е понеделник - ден на луната. Затова, мислете върху среброто. Колкото и да мислите за предназначението на среброто, за мястото му в природата и в живота, няма да го разрешите, но опитайте се поне да фотографирате среброто в себе си, за да запазите едно впечатление за него. Среброто се намира в човешката кръв и в човешката мисъл. Същевременно среброто се намира и във водата, във въздуха, в слънцето, в луната, в звездите - почти навсякъде, но в различни количества. Като добри проводници на топлината и електричеството, златото и среброто могат да се използват като лечебни средства. Дайте един грам чисто злато на някой неразположен човек и ще видите, че след известно време неразположението му ще изчезне. По същия начин действа и среброто. Среброто и златото осмислят живота на човека. Те оправят обърканите му работи. Среброто чисти, както луната, а златото се счита като емблема на живота. Чрез него животът дохожда. В този смисъл, златото и среброто идат като помощници в живота на хората, а не като идоли, като кумири, на които да се уповава. Благодарете на златото и на среброто за онова, което носят в себе си и което възприемате от тях. Среброто вади нечистотиите, а златото носи живот на обезсърчения, на падналия духом.

„Бог е Дух, и които Му се кланят, да Му се кланят в Дух и Истина“.

19 юли, 5 ч. с.

Божието слово е опитано

Съборни беседи , Рилски беседи , 7-те езера, 19 Юли 1937г., (Понеделник) 5:00ч.
Издателство: Жануа '98

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

“Бог е любов”

Отче наш

5 ч. сутрин. Хубаво, ясно време.

На молитвения върх.

(Днес прочете десетата страница от “Царският път на душата”.)

Ще ви прочета само един стих от 30 глава на притчите: “Всяко Божие слово е опитано. То е щит за тези, които уповават на него.”

Какво разбира този, който събрал притчите под думите: “Всяко Божие слово е опитано”? Значи онези, които са го написали, са го опитали. Словото Божие не само вие ще го опитате, но то е опитано преди вас и е намерено, че туй слово е щит за тези, които уповават на него. Едно малко сравнение. Кога се раждат недоразуменията? Ние мислим, че когато дойде Словото Божие в нас, то няма да направи никаква промяна. Точно обратното ще се случи. Когато Словото Божие дойде, всичко старо, вехто каквото има, ще го изхвърли навън. Не ще го изхвърли, но ще го тури там, дето подобава, пък то ще вземе своето място. В живота ценните неща са винаги на видно място. Вземете един ценен пръстен, де го носите? Сегашните хора де носят пръстените си? - Носят ги на пръстите си. И постоянно хвърлят око, поглеждат го, ценно е. Вземете един свещеник, който носи кръст. Къде го носи? - Носи го отпред на гърдите си. Въпрос е дали той може да търпи и да пренесе страданията на кръста, но той го носи.

Сега две неща трябва да имате пред вид. Когато дойде Словото в вас, ще стане това, което никога не е ставало. Първо Словото носи топлина. Словото носи мекота. Топлината сама по себе си стопява ония, коравите предмети, смегчава ги. Но едновременно с това топлината и разединява. Тъй щото мнозина от вас, след като мислите, когато дойде любовта, тя ще смегчи, ще стопи и ще разедини. Ами като дойде любовта, тя прехвърля нещата от едно място на друго. Когато дойде любовта, изважда детето от утробата на майката му, изважда го навън. Когато дойде любовта, дъщерята напуща дома на баща си и излиза навън. И синът напуща дома на баща си. Когато дойде любовта всяка една мисъл, всяко едно чувство, което е скрито вътре в човека, излиза.

Онези, които не разбират закона, изпитват едно малко смущение: “Защо да е така устроен света?” Че любовта като дойде, туря дъщерята точно на мястото, дето трябва. Тя досега не е била на мястото си. И ти сам не си бил на мястото. Тебе майката ще те тури на място. Дъщерята ще тури на място. Детето ще тури на мястото. Каква е задачата на детето? То е предметно учение. Каква е задачата на майката? - Тя е ученица, ще прави опити с това дете. Това дете казва: “Аз съм много нечисто, не може да се омия.” Тя ще стопли вода, ще го тури в коритото, ще го съблече, ще го въргаля, ще го обръща на една и на друга страна, това дете ще попее малко, ще започне с миньорната гама на неудоволствие. Някой път майката е доста умна не туря студена вода, но туря малко топла.

Не зная дали има майки, които мият децата си с студена вода. Сегашните учени хора препоръчват студените душове. Природата не ги препоръчва. Питам: какво понятие детето ще си състави за майка си? Щом го тури в коритото, тя започва да прави своите опити. Обръща го наляво и надясно, по гърба, разтрива го. Какво понятие ще има детето? То се очудва, много е странно за него. За пръв път му се случва. Първата баня е нещо чудно за въплатената душа. Тя не може да се начуди на това своеобразие, което съществува. Тогава майката започва да изучава изкуството на магнетизиране. Детето плаче, майката започва да го магнетизира, тя дава нещо от себе си. След туй детето се успокоява. Става обмяна между детето и майката.

Значи, топлината когато дойде, тя внася нещо ново в човека. Но ние се намираме в едно противоречие, в каквото се намира детето при майката. Топлината смекчава, разтопява коравите неща, разединява ги, туря ги, дето ние не ги знаем. Сега съществува в природата друг един порядък, човешки. Хората турят нещата на мястото, дето те ги знаят. Но с туй човешкият порядък събира нещата на едно място, но те се втвърдяват. Събраните хора на едно място винаги стават инертни. Щом изгубят онова пространство, което им е необходимо, те стават инертни. Инертността в света е едно човешко състояние. Инертните същества са мързеливи. Щом човек изгуби идеята за живота, излезе из Божествения порядък, изгубва онзи смисъл, който съществува в природата. Тогава се явява студът, втвърдяването. Втвърдяването на телата се дължи, че те изгубват своята свобода. Студът дава стабилност. При студа много хора стават стабилни, но те изгубват същественото - свободата на своите мисли и свободата на своите чувства.

Значи в всеки човешки порядък на нещата хората изгубват хубавата страна на своите чувства, своите мисли. Представете си, какво придобива един войник след като се упражнявал на военни упражнения. Да кажем, той свършил два-три факултета и като прост войник го карат да се обръща наляво, надясно, да туря пушката на рамо - елементарни работи. Питам: след като научи това изкуство, как да употребява пушката, като слезе в дома си, какво приложение ще даде на пушката? Или след като научил изкуството да си служи с сабята, какво приложение ще даде в къщи? - Никакво приложение няма. Представете си един оратор, който се е научил на ораторство, какво приложение ще има неговото ораторство вътре в дома, при неговите деца? Той бил оратор, каква реч ще държи най-първо? Да кажем има четири пет деца по на пет години, каква ораторска реч ще им държи?

Сега, среща ме някой и ме пита: “Има ли Господ или не?” Срещам ви аз и виждам да се катерите по стръмните места. Питам: “Ти виждаш ли?” Щом този човек се катери, то вече подразбира, че той вижда много добре. Питам: когато един човек виждате да се катери, по стръмните места, какво разбирате? Щом виждам един човек да живее добре, аз разбирам, че той се качва по планински места. Всички добри хора са планинци, те по планините ходят. Онези, лошите хора ходят по огладените пътища. Какво е лошото на огладения път? Огладеният път има доста прах. По планините, които ходят, има простор. По високите места хората не може да ходят един до друг. Един се качва на едно място, друг - на друго. В низките места хората се струпват. То е човешки ред на нещата. Какво трябва да подразбираме под думите: “има ли Господ или няма”? Някой пита: “Имаш ли баща или не?” На място ли е този въпрос? “Майка имаш ли?” На място ли е този въпрос? Има известна анормалност. Един американски професор заболял, че загубил паметта си. Един ден отива на пощата да си вземе писма. Пита го чиновникът как му е името. Но той си забравил името и отива в къщи да пита жена си. Среща го един негов приятел и казва: “О, мистер Смит!” - “Благодаря ти!” Ако вие сте забравили дали има Господ или не, не мязате ли на Смит? Когато отиваме да ни учат има ли Господ или не, ние ще срещнем някой приятел, който ще ни каже името. Щом ти живееш и съществуваш, има Господ. Щом умреш, тогава може този въпрос да го разискваш.

Другояче помнете две неща: Любовта, която не дава свобода на човека; любовта, която не поощрява човека да се качи по-високите места, не е любов. Щом те страх да се качиш по високите места, ти си страхлив. Щом ходиш по низките места и дигаш прах около себе си, това не е любов. Добрият живот е пробния камък за любовта. Всичките добродетели се опитват чрез любов. Тя дава онзи велик потик на човешката душа. Сега вие питате, защо сте се качили на това високо място. Онези от вас, които малко любов имат, качили сте се да се усили малко любовта ви. Защо се качвате по камъните? - За да опитате вашия егоизъм, ваша[та] алчност. Камъните това показват. Те казват: “Виж на какъв хал дойдохме. Едно време живеехме като вас, но сега Господ ни обърна на камъни.” То е символ. То е вярно, но не така буквално. Тия камъни, като ни слушат, казват: “Желаем и ние да станем като вас. Желаем да можем да се качим по-горе като вас.” От туй място не можете да се качите по-горе. Тяхното бъдеще е да слизат долу, да се търкалят в долината. Те слизат, за да научат онзи велик урок, който Бог е поставил вътре в живота. Рекох, ние сме дошли в планинските места да опитаме първия опит на любовта. Няма изведнъж да се качим, но полека, по по-малко. От високите места си взимайте по едно малко камъче за спомен. Всеки ден като дойдете, вземете камъчето, запишете деня, часа, името, кога сте го взели, каква мисъл сте имали, турете го на камъчето. Едно хубаво занятие е то.

Тогава се стремете като срещнете един човек да намерите една хубава черта. Например, срещнеш един човек, потърси в него в каква степен в него е развита съвестта, справедливостта. Срещате друг един човек, вижте доколко той е разумен, как схваща нещата в природата, какво е неговото разбиране. Срещате друг, вижте той музикант ли е, знае ли да говори. Търсете хубавите качества. Изследвайте добродетелите, които се намират в хората и от тях вие сами ще се ползувате. Защото всяка добродетел, с която вие дохождате в съприкосновение, тя ще ви придаде от своето благо. Не казвай: мене не ме интересуват хората. Хората нас ни интересуват, понеже са излезли от Бога и носят благо в себе си. Вие носите благо за другите и другите носят благо за вас. Цялата природа и тревата, и водата, и въздухът, и камъните, и Слънцето, и звездите, и малките цветя, всичко, което вие виждате, носи нещо от Божествения свят. В едно цвете вижте хубавата страна. Какво търпение има, какво доволство, радва се на малкото благо, което Бог му дал.

Сега аз ви напомням това. Някой път, когато някои ме слушат, се обезсърдчават. Обезсърдчават се по единствената причина, че някой път, като ги изведа на някой висок връх, казват: “Още веднъж там не се качваме. То е така високо, главоломно, че ако човек се търколи, нищо няма да остане.” То е така, но аз ще ви попитам: кой от вас, като иска да измаже къщата си, не изхвърля всички неща навън, намазва, изчиства къщата и тогава ще започне да внася своите вещи.

Та рекох, понякой път и аз правя същото. Като ида някъде в стаята, изхвърля всичко навън, не че го изхвърлям, изваждам всичко и започвам с своята четка оттук - оттам. Онзи, който не разбира закона, казва: “Оцапа ми къщата.” Понеже понякой път ще падне от мазането ми по някой мебел. Възможно е да падне. Това да не ви смущава. След като се изчисти стаята, стаята ви ще бъде изчистена. Вие ще имате малко по-друг живот. Сега в нас става пречистване. Ангелите идат да пречистват. Тия страдания, които чувствувате, някога вашата стая се пречиства и вие сте смутени. Малко пречистване става. Всичките страдания, които имате, считайте, че е пречистване на вашия дом. След туй вие ще се намерите в по-добро положение.

Та вие, когато дойдете сутрин, разсъждавайте, погледайте природата, нека остане в вас. Нали всеки един фотограф, като дойде, фотографира. Вие всички сте фотографи, само че не сте се научили, как да фотографирате предметите. Защото, ако ти не положиш мисълта си в една хубава поза, ако ти не положиш чувството в една друга хубава поза, ти не може да фотографираш. Ако мисълта е права и чувството е право, тогава впечатленията, тия фотографии ще бъдат правилни. Ти ще има какво да учиш. Паметта на човека зависи от неговата правилна мисъл, неговите правилни чувства и правилни постъпки. Това усилва паметта. Не, че нямате правилни мисли. Правилната мисъл подразбира онова състояние, в което може да се фотографира един предмет в естествено положение. Затова ви трябва правилна мисъл. Ако няма правилна мисъл, няма фотографии. Ни най-малко не разбираме, че нямаме правилни мисли и чувства. Не. Постоянно нашата мисъл трябва да се мени. Мисълта да бъде пластична. Чувствата да бъдат пластични, за да може тия впечатления от Божествения свят да се отпечатват правилно, за да имаме какво да учим. И затуй казва притчата: “Божието слово е опитано.” Ние опитваме Божието слово в света, което иде в нашите души.

Днешния ден вземете да мислите върху среброто. Какво е предназначението на среброто? Защо се явило среброто в света? Няма да го разрешите, но помислете за него, фотографирайте го. Фотографирайте го дето се намира. Среброто се намира в човешката кръв. Среброто се намира в човешката мисъл. Среброто се намира в въздуха; среброто се намира в Слънцето. Среброто се намира в месечината. Среброто се намира в звездите. Среброто се намира в водата. Среброто е добър проводник, добър лечебен елемент. Среброто лекува. Когато човек е неразположен, дайте му злато и вижте, как ще измени неговото състояние. Сто грама дайте на един, който не е разположен, да видите, как ще се измени състоянието му. Като му дадете един килограм сребро, пак ще се измени. И като му дадеш среброто, какво ще му дойде на ума? Щом като му дадеш едно кило сребро, ще поиска да си купи дрехи, шапка, обуща, ще си купи круши, ябълки. Казва: “Животът има смисъл.” Щом дойде среброто, щом дойде златото, работите се оправят. Защото златото е емблема на живота. Златото иде с живота заедно. Среброто премахва нечистотиите от живота в света. Всичките нечистотии в нашия живот се премахват чрез среброто. Животът приижда чрез златото. То е вътрешният смисъл на обичта, която ние имаме. Та затова трябва да знаете, че златото и среброто идат в живота да ни помагат, а не да станат като идол, като кумир в нашия живот и да уповаваме на тях. Да благодарим на златото за онова, което ни дава. Да благодарим и на среброто за онова, което ни дава.

Да изговорим изречението: “Бог е Дух и които му се кланят, в Дух и Истина да му се кланят.” (три пъти)

[2-ра] беседа,

държана от Учителя

на Молитвения върх при Второто езеро.

Понеделник, 19 юлий 1937 г.