Двата порядъка

 Утрини Слова , София, 6 Октомври 1935г., (Неделя) 5:00ч.
Издателство: Бяло Братство

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

6 октомври 1935 г.,

5 ч сутринта.

(Небето ясно, звездно, лазурно.

Времето тихо, топло, меко.

Хоризонтът ясен, отворен,

предрича хубав изгрев.)

Нарядът:

„Добрата молитва“

91-ви псалом

„Отче наш“

„Молитвата на Царството“

15-та глава от Евангелието на Матея

„В начало бе Словото“

(От полицията дойдоха и съобщиха да прекъснем събранието. Искаха личните карти, прегледаха. Които нямаха лични карти, закараха с полиция долу, за изследване. И в 5.30 ч казаха: „Свободни си бъдете. Ние нямаме нищо против. Имайте си събрание, свободно е.“)

6.20 ч

„Бог е Любов“

В прочетената глава Христос се спира върху два порядъка. Единият - човешки и един - Божествен порядък. Според Неговите думи тия двата порядъка трябва да се съгласуват. Разногласието произтича от факта, че човешкият и Божественият порядък не са в съгласие. Ако човек всякога върши онова, което произтича от Божествения порядък, то е естественото положение; щом върши онова, което не е в съгласие с Божествения порядък на нещата, той е в разногласие.

Като съгласуване на тия двата порядъка, изисква се известна чистота отвънка, която поддържаха фарисеите за миенето. То е външният порядък. И Христос настоява, казва: не само външният порядък, миене на ръцете, но казва, че нечистите работи излизат отвътре, от сърцето. Отвътре навънка. И казва кои са, или в какво седи нечистотата. (Матея 15; 19:) „Защото от сърцето излезват помисли лукави, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжливи свидетелства, хули.“ (20:) „Тези неща са, които оскверняват человека, а да яде някой с немити ръце, не осквернява человека.“

Казвам: Силата на човека седи във вътрешния порядък, в онова, Божественото. Значи, неговото съзнание трябва всякога да бъде чисто, трябва да бъде свързано с онзи духовен живот, дето няма никакво противоречие. Има едно прогресивно състояние. Нещата на Земята не са тъй наредени, както трябва. Всякога ще има едно противоречие. И всичките ни страдания на Земята показват, че човек е в човешкия порядък. Там, дето има страдания, преодоляюще влияние има човешкият порядък. Дето престават страданията, Божественият порядък съществува. Дето страданията съществуват, значи вътрешната чистота я няма. Дето страданията изчезват, вътрешната чистота вече е влязла.

И казвам: Тъй, както болният съзнава кои неща са необходими за здравето му. Необходими неща са: светлината, въздухът, водата и храната. Те са необходими неща за здравето на човека. И често ние желаем туй, което не ни трябва. Ти искаш неща, които не ти са потребни в дадения случай. Да кажем, в дадения случай човек може да мисли след 120 години какъв ще бъде неговият живот. Животът е определен; и онова, което е скрито в семето, семето ще развие точно онова, което е вложено в самото семе. Така трябва да се разбира. А туй, което го няма в семето, то отвън не може да се почерпи. Вътрешните заложби могат да се изявят вън. Бог е вложил нещата вътре в човека. Дал е цял ред условия.

Сега, хубавото в света е, когато човек върви в този Божествен ред и порядък на живота. И щастието на човека седи в този Божествен порядък. Има известни неща, които човек трябва да спазва. Турил е известен морал, как трябва хората да живеят. И в човешкия порядък има много закони. А в Божествения порядък няма закони, има само един закон. Щом човек има любов, той няма противоречие; щом няма любовта, ще има много закони, които да го упътват как трябва да живее. Щом има любов, той ще знае как да живее. И Христос казва там: който живее в Божествения порядък - Любовта не прави пакост никому.

Сега, порядъкът трябва да се спазва. Човешкият порядък и Божественият порядък не могат да се спазват без любов. Любовта е единственият признак на порядъка. И не може да има нещо без порядък. Порядъкът е нещо вътрешно, а не отвън. И един организъм е здрав отвътре, а не отвън. Външно може да има всичките благоприятни условия, но ако отвътре не е здрав, да възприема условията, туй е безполезно.

Та казвам: Туй разбиране е потребно. В съзнанието си индивидуалният човек трябва да разбира своите отношения спрямо Бога какви са, спрямо себе си и спрямо ближния си. Те са три положения. В дадения случай човек трябва да разбира какви отношения има. Силата на човека е там. Този закон какъвто е за човека, така е и за дома; така е и за религията, и за всички. Навсякъде може да го приложите. Еднаква сила има и еднаква валидност.

Та казвам: Върху този закон почиват всичките противоречия, които съществуват в живота. Ако така се разбира, може да се премахнат противоречията. И всичкото изкуство е, докато човек намери пътя, по който да тръгне. Вземете, много хора при най-хубавия въздух пак страдат. Не могат да дишат. Не възприемат достатъчно количество въздух, който да пречиства дробовете. Някои хора не възприемат достатъчно количество храна, която да обнови тялото. Човек може да взема много храна и тя да не го ползува. Само добрата храна може да ползува. И само чистият въздух може да ползува.

Сега, да преведа. Храната, това е доброто у човека. Чистият въздух, това са мислите. Човек, ако неговите мисли и неговите желания не са чисти, тогава не може да има той ония резултати. Животът трябва постоянно да се проверява, в какво състояние се намира човек. Всяка една мисъл трябва да се проверява. И какъв сте били вчера, е едно. А днес какъв сте? Днешният ден ще определи вашето положение за утре какви ще бъдете.

Сега, по някой път всичките хора се спират върху своето минало. Какви сте били едно време? Това е добре, едно време. То е минало време. Сегашният ден носи Божествения порядък. Сегашното ще покаже какви сте били едно време и какви ще бъдете за бъдеще. И сегашното положение е положението на онзи Божествен порядък, който трябва да цари. И човек може много пъти да твърди, че може да говори върху известен порядък, но ние трябва да живеем в Божествения порядък. И ако живеем в този Божествен порядък, ние ще имаме подкрепата на порядъка, понеже тя е една връзка. И ако ти си в Божествения порядък, ще имаш съдействието на този порядък. Ако не си свързан, тогава няма какво.

Забележете, малките деца най-първо не могат да ходят. Защо? Защото не са в Божествения порядък на нещата. И постепенно уякват крачката, надвиват на едно състояние и дойде Божественият порядък. Изправят се на своите крака.

И нещастието на Земята се дължи, че човек в духовно отношение пъпли още по Земята. А да се премахне, той трябва да се изправи, да ходи на краката си. А да се изправи, значи доброто да стане сила, той да може да ходи свободно.

Тези са елементарни работи, които хората пропущат. Някои хора обръщат много голямо внимание само на храната. Не обръщат внимание на въздуха. Не обръщат внимание на светлината. Но храната, светлината, въздухът, всички трябва да се турят в действие. Човешките мисли, човешките чувства, човешките постъпки трябва да бъдат в съгласие с Божествения порядък на нещата.

Сега, в туй отношение човек трябва да бъде съвършено строг! Строг, изправен трябва да бъде. А под думата „строг“ разбирам да не прави никакви опущения. Строг е в туй отношение. Ако ти допуснеш най-малкото опущение, ако допуснеш най-малката микроба в организма си, тази микроба в 24 часа, тя ще се увеличи на милиони. Не допущай никакви микроби! Нищо повече. И следователно, ако ти допуснеш една лоша мисъл, едно лошо чувство, една лоша постъпка, тия след време, може би няма да се минат ден, два, три, месец, година, ще дойдат лоши резултати.

Та, често ние сме немарливи спрямо себе си. Казваме: „Една лоша мисъл нищо не значи. Нищо не струва.“ Но лошата мисъл след време ще даде своите лоши последствия. Та, човек се учи на една опитност.

Сега ние сме заети повече с човешкия порядък. Засега много малко ние посветяваме за Божественото. От сутрин до вечер ние сме заети само с ония недоволства, за онова, което не ни е дадено, което Бог не ни е дал. Това е все човешкият порядък. Не сме в един живот да се радваме на нещата, а постоянно имаме една скръб, нещо не сме постигнали. Седиш ти, казваш: това не си постигнал. Искаш да станеш силен, добър човек, светия. Как ще станеш? Светия, това е един резултат на разбиране. Трябва да имаш един отличен ум. Умът е даден, този ум трябва да се разработва. Сега могат да се дадат много сравнения и съвети. Може да имаш най-хубавите струни, най-хубавия лък. Но ако ти не се упражняваш, няма да знаеш да свириш и да се ползуваш.

Казвам: В цялата тази глава Христос е влязъл в съприкосновение с тогавашните учени. Тогавашните учени са във връзка със сегашните учени. И сегашните учени са във връзка с тогавашните. И сега имат противоречие. И сега имаме по някой път особени правила. По някой път ще ви кажат, че не си миете ръцете, къщите ви са нечисти, дрехите не са чисти. И тогава и Христос ще обърне внимание, ще каже: „То е така, но външната нечистота ни най-малко не трябва да ни даде повод да бъдем нечисти вътрешно.“ А ние по някой път, понеже нямаме условия да бъдем чисти отвън, позволяваме си да бъдем [не]чисти отвътре. Един човек е беден, той ще открадне малко - значи външните неща тогава стават. [От] мъчнотиите, сиромашията [трябва да] иде един подтик към Бога. Страдаш някой път - това да бъде подтик към градеж. Значи, да градиш, за да поддържаш човешкия порядък. Тогава казвам: Сиромашията в дадения случай е една възможност да опитаме Божиите блага. Ако го разбираме; ако не го разбираш, ще влезнеш в противоречие. И всичките противоречия, които съществуват, те са възможности.

Та казвам: Сега е важен момент. Някой път в дадения случай важно е онова, което аз чувствувам, онова, което аз мисля; каквото мисля, то е важно. Понеже не трябва да спираме върху мислите на миналия ден. Всеки ден у човека [се] ражда нещо ново, върху което животът е построен. Има постоянно подновяване на нови и нови неща. Всеки ден трябва да имаш нещо ново, което да внасяш в ума си; ново, което да внасяш в сърцето си. Ако внасяш туй, новото, то ще те подигне. Ако не мислиш да внесеш туй, новото, ще се явят сегашните спънки. Сега виждате в живота си колко мъчнотии има. Че и един ден има да се справите със смъртта. Всеки ден има да се справим с ред изключения, с ред престъпления, наши и на другите хора. Какво може да направим от тях? Че, трябва да се справиш с нечистата вода. Запример трябва да бъдеш умен, да я очистиш. Трябва да се справиш с нечистия въздух и др.

Най-после Христос искаше да убеди Своите ученици и казва им: „Мъчно е да се хранят хората.“ Те казват: „Ако всички хора биха обичали Бога, Той щеше да ги нахрани.“ И там казва с колко хляба нахрани толкова души. (Учителят чете от 15-та глава, от 32 ст.)(36 ст. „И като взе 7-те хляба и рибите, и благодари, преломи и даде на учениците Си, а учениците - на народа.“ (38 ст. „А онези, които ядоха, бяха 4000 мъже, освен жени и деца.“ Със 7 хляба това. Туй показва нещата, които се крият в Бога. Ти имаш вкъщи само един хляб. Безпокоиш се как ще прекараш, трябва да нахраниш 5-6 деца. А Христос нахрани 4000 души със 7 хляба, ти с един хляб не може ли да нахраниш 5-6 деца? Може.

(В това време закарват братята, които не си показаха личните карти, със стража и щикове. Тихо и мирно вървят те. Учителят ги изгледа един момент Няма нищо, те си учат уроците.

Казвам: В човешкия порядък вече иде гладът. Ние трябва да обработваме нещата, да изкарваме нещата. В човешкия порядък човек трябва дълго време да работи, за да получи малко. Ти обработваш земята, да израсне малко. В Божествения порядък, той се отличава: с малко труд много нещо се постига. В човешкия порядък, за да се постигнат същите резултати, много хора трябва да работят.

Сега туй ще го пренесете върху себе си. Вашите работи не вървят - в човешкия порядък сте, [в него] живеете. Там много ще работиш, малко ще придобиеш. А в Божествения порядък малко ще работиш, значи с малко усилие ще минеш, и много ще придобиеш.

Сега, туй е една опитност, която всички трябва да имате. Опитността, която човек постоянно трябва да проверява. Защото, вземете светлината - не само един момент да свети, но непреривно в ума ви да има все нова и нова светлина. Да идва нова и нова светлина, която да поддържа връзката. (Учителят затваря Библията.) Светлината е една връзка непреривна. Като прекъсне един момент, ще настане тъмнина. Някой път, да кажем, вие поддържате доброто. Да кажем, прекъснете го - пак се появи тъмнина. Някой път мислите, после кажете: „Само с мислене не става.“ Престaнете да мислите - образува се тъмнина в ума ви.

И тогава се образуват другите положения. Че ние очакваме щастието да ни дойде по пътя на човешкия порядък. То е невъзможно. Ти едно ядене може да сготвиш за един, за два дена, но да го държиш за 7 дена, то ще се развали. Ти даже по човешкия порядък може да си направиш консерви, но ще се развалят. А в Божествения порядък, там всичко е все прясно!

Сега, като казвам това, не че отсега трябва да добиете тази способност, но трябва да развиете онова, новото във вас, онова постоянство на съзнанието! Това е въпросът. Ние казваме кой в какво вярва. Вярата не определя в какво ти вярваш. Защото има една вяра външна. Когато се говори за вярата, се разбира: някои неща, в които ти вярваш, ти ги правиш. А има неща, в които ти вярваш и не ги правиш. Има нещо, което ти го обичаш и не го пазиш; има нещо, което ти обичаш и го пазиш. Тя, Божествената Любов, пази нещата! Туй пазене в какво седи? Христос казва: „Аз дойдох да им дам Живот.“ Значи, от изобилието дава. А другата любов, човешката любов, всякога взема. А Божествената, в нея обмяната е правилна. Тя взема и дава. Взема онова в тебе, което е непотребно. Божествената Любов като дойде, ще вземе твоите скърби и страдания, набралото се всичко туй, и ще ти даде в замяна на това спокойствие на душата. Това е Божественият порядък.

Та казвам: Трябва цяла една школа за самовъзпитание. Каквото се случи на човека, веднага да е съобразителен човекът. Запример, ако вас ви турят на едно въже да пътувате, веднага вие ще загубите присъствие на духа. Вече няма сигурност. И там ще се покаже каква е вашата вяра. Вие на земята сте свикнали да ходите, но като се качите на едно въже, губите присъствието. Има хора, които по въжето така вървят, както по земята.

Та казвам сега: Аз ви привеждам този пример, защото човек трябва да се учи как да мисли. И мисълта, Божествената мисъл се отличава от човешката мисъл. В човешката мисъл всякога има едно пресекване, така, преставане на мисълта. Пресекване, отделяне - не е свързана. В Божествената мисъл всяка една мисъл дава условие за развитие, свързани са там мислите. В Божествения порядък нещата щом дойдат, щом дойде Божествената мисъл, всичко друго само по себе си иде да помага. Хората, които са в Божествения порядък, всички си помагат. А в човешкия порядък един като работи, другите почиват.

Сега, много пъти, някои като страдат, другите казват: „Нека страда, да си научи урока.“ И като страда някой, ние не знаем как да му помогнем. И в помагането има едно изкуство. Как ще помогнеш на един човек? Допуснете, че детето му е болно или е умряло - как ще му помогнеш? Ти ще го утешаваш, че детето му отишло при Бога. Че, като беше на Земята, не беше ли при Бога? Нашата идея „отишло при Бога“ - като че, като било на Земята, не било при Бога, а като умряло, отишло при Бога. Тогава стихът, който казва: „Всички ние живеем и се движим в Бога“... Тогава каква нужда има да умра аз, та да ида при Бога? Или каква нужда има аз от горе да слезна долу? Значи, едни от Небето слизат и идат на Земята, а други от Земята умират и отиват при Бога. То е едно неразбиране на нещата.

Човек трябва да иде в другия свят, когато вече почти няма запас. Тогава трябва да иде в другия свят. Значи, когато е спечелил, забогатял на Земята, само тогава може да отиде в другия свят. И когато осиромашава в другия свят... Според туй разсъждение по някой път и духовно човек отгоре осиромашава. Сиромашията седи в следующето. Един богат човек може да осиромашее. Той гледа, касите му пълни, всичко това, и той усеща една вътрешна празнота. Неговите пари какво ще го ползуват? Този човек, за да забогатее, трябва да влезе в съобщение с други живи същества като себе си. Туй благо, което има, да влезе в съобщение. Тогава ще му дадат. Туй богатство седи в туй: ние ще се запознаем с една душа, с втора, трета, четвърта. Запознаването с душите - туй е богатство в духовния свят. Там колкото хората са запознати, толкова са по-богати. А ако познаваш Бога, тогава богатството ще бъде най-голямо. Ти ще бъдеш най-богат.

Сега, повидимому вас ви се вижда тази мисъл ясна. Но опитали ли сте я в нейното приложение? Приложението на мисълта. Запример някой път един човек си пее една песен, [...] е в музикално отношение; започва песента с известен тон, но онзи музикант, на когото ухото е развито, той схваща едно, а който наполовина е музикален, той схваща друго. Между едното и другото схващане има грамадно различие.

Представете си сега другото: един обикновен човек, един талантлив човек, един гениален човек и един светия, и един Учител - първокласен Учител; дойдат двамата, обикновеният човек като положи ръката си на един човек, какво ще стане? Нищо няма да стане. Талантливият ще остави малка бучка захар, гениалният ще остави едно кило, а светията ще остави един чувал. А Учителят като дойде, Той ще освободи човека! Ако този човек е болен, като положи ръката [си], той ще оздравее. Един гениален Учител ако положи ръката [си] на най-неспособния ученик, той ще просвети ума му. И оттам насетне, обикновеният човек и да пипне, нищо няма да стане. Тази е разликата. По това се познава един Учител - той като положи ръката си, всичко става.

Сега на вас мисълта не е ясна. Но ще ви дам един пример по-близо до вашето съзнание. Представете си една кола, едно дете бута, бута - колата не се мърда. Това - едно 5-годишно дете. Дойде 10-годишно дете, то едва помръдне колата; дойде едно 15-годишно дете - колата малко се разтърси; а дойде детето на 21 години и като бутне колата, и тя тръгне. Ти може да буташ нещата като едно малко дете, после буташ ги като 10-годишно, като 15-годишно, но трябва да имаш силата на 21-годишния. Ако нямате силата...

И казват там: без Учител. Трябва да имаш един учител в себе си, който да има сила. Щом имаш сила, ще направиш нещата. Онзи, който прави нещата, той е силен. Та, Онзи, Когото търсиш, Той е вътре в тебе. И когато аз казвам: Трябва да имаме връзка с Бога - ти, след като си опитал всичко в света, съсредоточаваш [се в] оная връзка, която имаш с Бога. Ако връзката ти е правилна, веднага онази мъчнотия, в която ти се намираш, тя ще бъде разрешена. По един или друг начин. Казва Писанието там тъй: че две жени - едната се вземала, другата се оставя. Един баща има две дъщери - едната красива, другата грозна. Красивата се взема в един случай, грозната вкъщи остава. Туй е едното положение. Но ако е за работа, грозната се взема, красивата вкъщи остава. Защото на нивата винаги пращат грозните да работят, а вкъщи красивите остават. И въобще всякога това е като едно правило. На един талантлив, гениален човек, винаги оставят по-лека работа; грубата работа се оставя за другите, на които силите са развити. А техните сили не са развити.

Сега аз искам да ви обясня. По някой път вие се намирате в едно противоречие: защо ви се дават такива големи страдания в света? Е, туй е до степента на вашето съзнание. В какво седят големите страдания? Големите страдания седят в известни желания. Ти можеш да страдаш, може да имаш едно страдание, което произтича от човешкия порядък. Може да имаш едно страдание, което искаш да победиш, известна мисъл или известно чувство, или известна хубава постъпка, най-хубавата, и не можеш да намериш един начин, един ред, по който да постигнеш това, тогава в тебе ще се зароди една малка скръб. И всякога, когато човек не може да направи това, което той иска, той всякога усеща една малка скръб.

Та казвам: Христос настоява на онази вътрешна чистота. Тя е основната. Аз казвам: Вътрешната чистота на човека винаги зависи от любовта, която има. Степента на любовта определя степента на чистотата. И туй може да видите във всеки дом. Ония деца, които майките им ги обичат, винаги дрешките им са чисти. Значи, като влезеш вкъщи, по дрехите може да познаеш кое дете е обичано и кое не е обичано. Онези, които не са обичани, и дрехите им са тъй, неглиже. Значи, ако на един човек на Земята всичко му върви, има някои, които го обичат, които мислят за него. Пък онези, на които работите им не вървят, показва, че обичта към тях не е така силна. Има някои, които не ги обичат и има нещо, което им куца. И вследствие на туй остава нещо, сега няма какво да се спирам. Тогава, по кой начин да добиеш онова, което нямаш? И тогава всички казват: „Трябва да обичаме.“ Но в обичта винаги трябва да имаш предвид не своето благо.

Три положения трябва да има. Трябва да имаш предвид онова благо, което Бог е определил. После, някой път трябва да имаш предвид благото, което ти си определил. Трябва да имаш предвид и благото, което твоите ближни са определили. Сега, ако най-първо ти си разбрал добре Божественото благо, ти ще разбереш добре и своето благо. Ако си разбрал своето благо добре, и благото на ближния ще разбереш. Но ако ти не си разбрал своето благо, ти не можеш да разбереш и благото на своя ближен.

(6.30 ч. Слънцето грее в салона вече. Току що е изгряло.)

Та, първото нещо, което се изисква сега. В какво седи Божията Любов? Нали сега дойдоха при вас и искаха личните карти. Личната карта е любовта. Нямаш лична карта - ще те карат. Имаш любов - свободен си. Нямаш любов - без лична карта си. Най-хубавата карта, която може да имаш всякога - щом имаш любов. Личната карта навсякъде е потребна. Щом нямаш любовта, трябва да търсиш навсякъде личната карта. Пък без лична карта никъде не може да тръгнете. Те са от разни категории, личните карти. Идеш в един университет - трябва да имаш лична карта. Ще носиш и диплома си. Ще излезеш от университета, че си свършил - пак трябва да имаш лична карта. Навсякъде се изисква личната карта. Каквато работа и да свършиш, все трябва да имаш лична карта. И тази лична карта навсякъде в живота ти трябва. Трябва да имаш личната карта на Любовта. То значи нещата да вървят. То е нормалният път, естественият път - Божественият. Най-лесният път и най-приятният път, по който ще ходиш. Пък другите пътища, и те са хубави, но там човек ще има вътрешни страдания. И човек ще се ограничи.

И казва Христос: Не разваляйте заради вашия език, заради вашите представи онова, което вие [чистите]: не разваляйте Божиите пътища, Божиите правила, Божиите закони. [Човекът себе] си никога не трябва да разваля. Не разваляй онова, Божественото, което е в тебе. Понеже туй, Божественото, е твоята [Свобода]. То е, което съдържа Живота. И щом има страдания, трябва да знаеш: ще дойде щастието. То е Божественото. И един ден, докато ти превъзмогнеш... И Писанието казва: „Който победи докрай, той спасен ще бъде.“ И който победи, на него ще му дадат камъчето, за което Иоан казва. Камъчето, това е ценното в него. На него ще се дадат силите, с които той ще може да оперира в дадения случай.

Божият Дух носи всичките блага на живота. (Три пъти.)

7.25 ч сутринта

(Слънцето грее! На поляната - упражненията.)

3-то неделно утринно слово,

държано от Учителя

на 6.X.1935 г., 5 ч сутринта,

София - Изгрев

Двата порядъка

 Утрини Слова , София, 6 Октомври 1935г., (Неделя) 5:00ч.
Издателство: Жануа '98

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Размишление.

В глава 15 от Евангелието на Матея се говори за два порядъка: човешки и Божествен.

Засега те са в разногласие, но трябва да се съгласуват. Разногласието между тях създава противоречия, както в отделния човек, така и в обществата и народите. Докато постъпвате според изискванията на Божествения порядък, вие сте в хармония с Цялото. Живеете ли според изискванията на човешкия порядък, вие сте в дисхармония с природата и с Бога.

„Защо Твоите ученици пристъпват преданието на старите и не си мият ръцете, когато ядат хляб?” (-2ст.). - Това изискване на старите има отношение към човешкия порядък. Фарисеите подържаха външната чистота, затова миеха ръцете си преди ядене. Христос им отговори, че не само външната чистота е важна, но и вътрешната.

„Което излиза от устата, излиза от сърцето, и то осквернява. От сърцето излизат помисли лукави, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжливи свидетелства, хули. Тези неща са, които оскверняват човека, а да яде някой с немити ръце не осквернява човека”. (-18,19,20ст.).

Силата на човека се заключава в изпълнението на вътрешния порядък. Ето защо, съзнанието му трябва да бъде чисто; да бъде свързано с духовния живот в който няма никакви противоречия. Докато страда и се мъчи, човек живее във временния порядък на нещата, дето няма вътрешна чистота. Щом престанат страданията, той влиза в Божествения порядък, в света на вътрешната чистота или в света на абсолютната чистота.

Защо е нужно да влезе човек в Божествения порядък? - За да се освободи от болестите, от тъмнината, от противоречията. Както болният се нуждае от светлина, от въздух, от вода и от храна, за да оздравее, така всеки човек се нуждае от вътрешна чистота. Без чистота не може да се живее и в този, и в онзи свят; чистотата е нужна на всяко време. Има неща, от които човек не се нуждае. Например, нужно ли му е да знае какъв ще бъде животът му след 120 години? Това не е нужно днес, но, ако се интересува много, може да знае. - Как? - Бъдещето на човека е в зависимост от сегашния му живот. Както в семето е скрит бъдещият живот на растението, така и във всеки човек е скрито неговото бъдеще. Това значи: вътрешните качества се извисяват навън. Като живее, човекът постепенно извисява всичко, което Бог е вложил в него.

И тъй, който иска да бъде щастлив, трябва да се стреми към Божествения порядък. За тази цел той трябва да спазва известни правила. Едно от правилата е спазване на Божествения морал. Влезеш ли в абсолютния порядък, ще живееш според неговия морал. Ще кажете, че мъчно се живее по законите и правилата на Божествения порядък. В същност мъчно се живее по законите на човешкия порядък, понеже са много и неустановени. В Божествения порядък има само един закон - законът на любовта. Който има любов, няма противоречия; който няма любов, има противоречия, той се ръководи от човешки закон. В който порядък живееш, трябва да спазваш неговите закони, а това става само чрез любовта. Порядъкът, като сбор от закони и правила, подразбира вътрешно прилагане. Ако се прилагат само външно, натъкваме се на нещо механично. И здравето е вътрешен процес. Ако организмът не е здрав отвътре, каквито благоприятни външни условия да има, той не може да ги използва.

Какво е нужно на човека, за да бъде здрав? - Да определи отношенията си първо към Бога, после към своята душа и най-после към ближния си. Ако тези отношения са правилни, той непременно ще бъде здрав. Това се изисква, както от отделния човек и от семействата, така също от обществата и от народите. При такива отношения човек е свободен от противоречията. Този е пътят, по който може да върви безпрепятствено. Не спазва ли тези отношения, и при най-чистия въздух той се задушава и страда; и при най-чистата храна той гладен остава. Чистият въздух представя чистите мисли и желания на човека, а чистата храна - доброто в него. Ако няма правилни отношения към Бога, чистите мисли и желания ще минават през него, без да го ползуват. Той ще бъде затворен за тях, както и за доброто, и ще бъде нещастен. Човек трябва да отвори ума си за чистите мисли, сърцето - за чистите желания, за да бъде здрав, да има добри резултати в живота си. Будно съзнание се изисква от всички, всеки ден да проверяват мислите и чувствата си, да не допущат нищо нечисто в себе си. Не е важно, как сте живели в миналото, важно е как живеете днес. Днешният ден определя утрешния.

Мнозина се спират върху миналото, искат да знаят, какви са били едно време. Това не е важно. Божественият порядък е в настоящето. Сегашният живот определя и миналото, и бъдещето. Живейте в Божествения порядък и не мислете нито за миналото, нито за бъдещето. Божественият порядък свързва човека с Първата Причина на нещата и го води в нов, възвишен свят. Влезете ли в този свят, ще имате съдействието на съществата, които живеят там. Нямате ли връзка с тези същества, вие ще бъдете в положението на деца, които не могат да ходят. Защо малките деца не могат да ходят? - Защото крачката им не са заякнали, гръбнакът им е слаб. Щом крачката и гръбнакът им се засилят, те постепенно се изправят и започват да ходят. Краката са символ на доброто, а гръбнакът - на моралния живот. Приложете доброто и Божествения морал, за да влезете в Божествения порядък. Не приложите ли доброто, ще бъдете малки деца, които още пълзят по земята. Доброто е сила, без която животът няма основа. Ще кажете, че за живота на земята храната е от първа необходимост. Колкото е необходима храната, толкова са нужни светлината, водата и въздухът. Колкото са важни постъпките на човека, толкова са важни неговите мисли и чувства. Мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да бъдат в съгласие с Божествения порядък.

Будно съзнание е нужно на човека, за да бъде изправен към своя вътрешен живот. В духовния живот на човека не се позволяват никакви опущения. Най-малкото опущение води към катастрофа. Не става ли същото и във физическия живот? Достатъчно е човек да даде път на една микроба в организма си, за да заболее от някаква опасна болест. В 24ч. тази микроба се размножава и увеличава с милиони. Като знаеш това, не допущай нито една микроба в организма си. Не допущай нито една лоша мисъл в ума си, нито едно лошо чувство в сърцето си. Допуснеш ли ги, след 24 ч. те ще се размножат толкова много, че ще заплашат твоето съществуване. Страшни са последствията на нечистотата, на нечистия живот. Ще кажете, че една лоша мисъл не може да разруши живота. Ако не се размножава, лесно ще се справиш с нея, но ако се размножава, ти си изгубен. За да се запазите от нечисти мисли и чувства и от техните последствия, излезте от човешкия порядък, от недоволството и противоречията и влезте в Божествения порядък. Трябва ли от сутрин до вечер да сте недоволни, да мислите защо не ви е дадено богатство, сила, знание? Работете съзнателно, с любов и постоянство и ще постигнете всичко, каквото желаете. Бог ви е дал ум, сърце и воля - нищо не ви остава, освен да работите. Имаш цигулка с добри струни, имаш лък, имаш и учител. Не ти остава нищо друго, освен да свириш.

В прочетената глава виждаме, че Христос се натъкнал на тогавашните учени, които подържали известни правила. И сегашните учени подържат известни правила и не отстъпват от тях. Добре е да си миете ръцете преди ядене, да бъдете външно чисти, но външната чистота налага и абсолютна вътрешна чистота. Същевременно, външната чистота не изключва вътрешната чистота. Ако външно си нечист, беден, или болен, това не значи, че трябва да се напуснеш вътрешно. Ако си беден, това не значи, че трябва да крадеш, да убиваш, да вършиш престъпления, за да подобриш материалното си състояние. Бедността, страданията са подтик към Божественото. Ще работиш, ще градиш, за да влезеш в Божествения порядък. Използвайте противоречията като възможност за придобиване на ценности, а не като условия за спъване. За онзи, който разбира, противоречията са благо. За онзи, който не разбира, те са нещастие.

Задачата на всеки човек е да използва настоящия момент. Той е най-важен, върху него се гради бъдещето. Всеки момент носи нещо ново за човека, което постоянно го обновява. Вложете новото в ума, в сърцето си, за да се повдигнете. Не внасяте ли нищо ново, вие сами се спъвате. Новото подмладява човека, старото води към остаряване. Всеки ден, всеки момент човек трябва да се чисти, да се обновява. Иначе, той е осъден на преждевременна смърт. Колко престъпления, колко погрешки стоят пред вас, с които непременно трябва да се справите. Всеки ден трябва да пречиствате храната, водата и въздуха, които приемате. Не е лесно да се нахрани човек. От храната, която възприема, зависи неговият бъдещ живот. Ще каже някой, че е важно да приеме малко храна, за да напълним стомаха си, да го заставим да мълчи. Не е така. В първо време стомахът ще мълчи, но ако го напълниш с нечиста храна, ще протестира. Как нахрани Христос няколко хилядния народ, който беше дошъл да Го слуша? Колко хляба имаше на разположение? - Седем хляба и няколко риби. „И като взе седемте хляба и рибите и благодари, преломи и даде на учениците си, а учениците - на народа. И ядоха всички и наситиха се”. (- 36 и 37ст.). Защо можа Христос да нахрани толкова хиляден народ със седем хляба и няколко риби? - Защото имаше любов. Той беше свързан с Бога, а в Бога са всички възможности. Който не е свързан с Бога, живее в човешкия порядък и страда, безпокои се, че има само един хляб на ден, с който не може да нахрани семейството си. Чудно нещо! Христос нахрани четири хиляден народ със седем хляба, а вие не можете с един хляб да нахраните едно семейство. Това са последствията на човешкия порядък. Той поглъща много труд и усилия, а дава малко резултати. Божественият порядък дава големи резултати при малко труд и усилия. Ако искаш да разбереш, в кой порядък живееш, наблюдавай колко работиш и какъв резултат имаш. Изобщо, ако работиш много, а малко придобиваш, ти си в човешкия порядък; ако работиш малко, а много придобиваш, ти си в Божествения порядък.

Задачата на човека е да изучава себе си, да прави опити, постоянно да придобива нещо ново. Нова светлина и повече светлина му е нужна. Възприемането на светлината е непреривен процес. Прекъсне ли само за момент тока на светлината, той остава в тъмнина, която е причина за нещастията и катастрофите. Всяко прекъсване на добродетелите води също към катастрофа. Защо ще престанеш да прилагаш доброто? Ако си добър, бъди всякога добър. - Не ме оценяват. - Това нищо не значи. Ти проявяваш доброто за себе си, а не за другите. Някои прекъсват тока на своята светлина, отказват се от доброто и, въпреки това, очакват щастието. Щастието не иде по пътя на човешкия порядък. Щастието се постига по пътя на постоянството, по пътя на Божествения порядък, дето любовта цари. Тя закриля всички живи същества, като взема непотребното от тях и дава потребното. Затова Христос казва: „Аз дойдох да им дам живот и то изобилно”. Значи, Божията Любов дава а човешката - взема. Божията Любов отнема скърбите и страданията на човека, а в замяна на това му дава мир и спокойствие на душата и на духа.

Човек трябва да мине през специална школа на самовъзпитание, да се кали, да понася смело и решително мъчнотиите и страданията. Да ходи по земята човек знае това изкуство. Обаче, турят ли го да ходи по въже, веднага той губи присъствието на духа си, защото не знае това изкуство. Тук, именно ще се познае неговата вяра и самообладание. Има хора, които свободно ходят по въже. Ще кажете, че това изкуство не ви интересува, не искате да ставате акробати. Няма да ставате акробати, но като спирате вниманието си върху придобивките на хората, ще се научите да мислите право. Правата мисъл е Божествена - тя е мисъл на Божествения порядък. Тя се отличава от човешката по това, че никога не се прекъсва. Божествените мисли вървят една след друга последователно. Всяка една дава условия за проява и развитие на следващата. Човешките мисли, обаче, не са свързани тясно една с друга и често се прекъсват. В Божествения порядък всички същества си помагат, в човешкия всеки мисли повече за себе си; в много случаи едни работят, а други почиват. Ако някой страда, окръжаващите не знаят как да му помогнат. Изкуство е да знаеш как да помагаш. Ако умре детето на вашия приятел, вие не знаете как да му помогнете. Започвате да го утешавате, да му казвате, че то отишло при Бога. Ще излезе, че докато е било на земята, детето е било вън от Бога, а след смъртта си отишло при Бога. Това е неразбиране на нещата. Тогава, как ще се разбере стихът, в който е казано: „Ние живеем и се движим в Бога”. Ако само на онзи свят човек живее при Бога, в този стих има нещо противоречиво и непълно.

Кога отива човек на онзи свят? - Когато няма никакъв запас, нито физически, нито духовен; когато е изгубил всички условия на земята за развитие. Това състояние наричаме крайно обедняване. Кой човек обеднява? - Богатия. Когато изгуби вяра в парите си, когато те се обезсмислят за него, той се усеща празен, нещастен, беден. За да се освободи от беднотията, той трябва да се свърже с разумни същества, да направи познанство с душите им. Това значи раздаване на своето богатство. Колкото повече души познава и на колкото повече хора е дал нещо от себе си, толкова по-богат става вътрешно. Свърже ли се с Бога и Го познае, той става истински богат - животът му се осмисля. Всички хора говорят за връзка с Бога, разбират тази идея, но като дойде до приложение, малцина я прилагат. Голяма е разликата между разбирането и приложението. И обикновеният човек я разбира, и светията я разбира, но резултатите от техните разбирания са различни. Ако обикновеният човек тури ръката си върху главата на един болен, нищо не може да направи - болният си остава болен; ако талантливият постави ръката си, болният ще се помръдне малко, с желание да стане, но по нямане на сила ще остане на леглото си; ако гениалният направи този опит, болният ще се почувства по-добре, ще се повдигне малко, ще се насърчи; ако светията и Учителят поставят ръката си, болният ще стане от леглото си, ще започне да се движи, да се храни. Той е възприел живот от тях и напълно оздравява. Достатъчно е светията и Учителят да турят ръката си върху главата на някой неспособен ученик, за да започне той да мисли, да учи и да се развива нормално. Дето влязат светията и Учителят, всичко върни на добре. - Възможно ли е само с едно поставяне на ръката всичко да се нарежда добре?

Представете си, че една кола е застанала на сред пътя и пречи на движението на минувачите. Минава едно петгодишно дете и прави опит да помести колата. Оттук я бутне, оттам я бутне, но колата не се мърда; дойде десетгодишно дете, бутне колата, но тя едва се мръдва; дойде 15 годишно момче, поразтърси колата, подвижи я, но не може да я махне от пътя; най-после дохожда млад момък, 21 годишен, дръпне здраво колата и я отмества от пътя. Следователно, искаш ли да свършиш една работа докрай, трябва да имаш силата на 21 годишен момък, т.е. силата на светията и на Учителя. - И без Учител може. - Не може без Учител. Той представя духовната сила в човека, с помощна на която върши всичко. Който има сила, всичко може да направи. Който може да прави всичко, той е силен. Който търси Учителя си, който търси Бога, ще Го намери в себе си. Това значи, да има човек връзка с Бога. Ако връзката е правилна, човек лесно разрешава мъчнотиите си. Казано е в Писанието: „Две жени ще бъдат на нивата; едната ще се вземе, другата ще остане”. Какво означава този стих? - Бащата има две дъщери: едната е красива, другата - грозна. Когато дойде жених, красивата ще вземе, а грозната ще остане вкъщи. На същото основание, казвам: Когато има трудни, мъчно разрешими въпроси, викат или гениалния, или светията, или Учителя. Дойде ли до груби, физически работи, дето е нужна груба сила, там викат обикновения или талантливия.

Като не разбирате законите и изискванията на живота, мнозина се запитват, защо имат големи страдания и противоречия. - Защото имат големи желания, а малки възможности за реализирането им. Обикновеният може да постигне само ограничен брой от желанията си и, като не успява, страда, натъква се на противоречия. За да понася леко страданията, да се справя с тях, човек трябва да се познава, да не превишава своите възможности. Затова е казано: „Познай себе си!”

Познаването е свързано с любовта, а любовта - с чистотата. Ти познаваш човека, само когато го обичаш. Степента на любовта пък определя степента на чистотата. Забележете, деца, които са обичани от родителите си, всякога са чисто облечени. Ето защо, когато работите на някого се нареждат добре, ще знаете, че има някой, който го обича. Колкото по-добре вървят работите му, толкова повече хора го обичат. Онзи, на когото работите не се нареждат добре, малко хора го обичат. - Какво трябва да прави такъв човек? - Да обича. Само онзи може да обича, който има предвид благото, което Бог е определил за неговия възлюбен; после трябва да има предвид благото, което той сам е определил за него и най-после, да има предвид благото, което неговият ближен му е определил.

Какво е нужно но човека, за да прояви обичта си и да го обичат? - Да не разваля това, което Бог е създал, да не се отклонява от Божиите пътища. Не се отказвай от Божественото, което носи щастието ти. Който се държи за Божественото, колкото и да страда, в края на краищата страданията му ще се превърнат в радост. Затова е казано, че който издържи докрай, спасен ще бъде. Той разполага със сила, чрез която се справя с всичките си мъчнотии.

Божият Дух носи всички блага на живота.

3. Утринно Слово от Учителя, държано на 6 октомври, 1935 г. 5 ч. с. София. - Изгревът.

---------------------

*) Матея, гл.15.