Условия и възможности

 Младежки окултен клас , София, 17 Май 1935г., (Петък) 5:00ч.
Издателство: ЕТ "Дали"

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Отче наш

Кои бяха основните положения на миналата лекция? (-Трите вида сили в човека: органически - стомахът, духовни - чувствата, умствени - мозъкът и причини за сръднята. Сръднята винаги показва липса на мисълта и цярът на сръднята е правата мисъл. Щом дойде мисълта - сръднята се премахва.)

Как може да се докаже, че това е така? Аксиомите нуждаят ли се от доказателство? Как ще докажете, че един човек е по-тежък от друг? Как ще докажете математически и геометрически това? (-Трябва да се пристъпи към претегляне.) Как ще докажете геометрически, че един човек е извървял по-дълъг път от другиго? (-Трябва да се наблюдават движенията на двамата хора от някоя точка на земята и оттам да се докаже, че единият е извървял повече път от другия.) Как ще докажете сега, че единият е извървял по-бързо пътя? Пак чрез наблюдения, друг метод няма. Тогава всичко, което знаем, наблюдавали ли сме го? (-Никой не знае, но някои са го наблюдавали това и са го оставили в наследство.) Да допуснем, че имате едно корито. Нали има три начини туй корито да се напълни? Единият начин е човек да напълни коритото с вода, но може човек да не е напълнил коритото, а то се е напълнило. По какъв начин? - Валяло е дъжд дълго време и се е напълнило коритото. Ако човек не го е напълнил и дъждът не го е напълнил, а пък се е напълнило коритото, значи някоя чешма е имало, която е текла и коритото се е напълнило - третото положение.

Да кажем има три отношения в разумния живот. За едно и също явление има три обяснения. Първото: от какво е напълнено коритото - от разумен човек. Второто - от природата. Но питам: природата, като е напълнила туй корито, мислила ли е за него? (-Ни най-малко не е мислила.) А как без да мисли го е напълнила?

Сега ще се отклоним от мисълта. Вие знаете онази поговорка: “Видяла жабата, че подковават вола и тя поискала да я подковат.“ Така казва поговорката, нали? Аз да ви поясня това - видяла жабата, че коват вола и протестирала, че не е право. В първия случай каква е целта? -Искала жабата да я подковат, отказали й: “Жаби не ковем, само волове подковаваме.“ Да вземем втория случай: жабата, като видяла, че коват вола, протестирала за това. Казва: “Не е право, не е създал Бог вола да го подковават.“ Значи човешката култура изисква да подковават вола. Да допуснем, че вас ви подковават. В дадения случай за хората ли е това? Ако две жаби се разговарят, какво ще кажат?

Имате идеята за морала. Как се е образувал той? Какво нещо е моралът? Сега как го разбират хората? Нали казват: “Това не е морал.“ Кои неща са морални и кои не са морални в строг смисъл на думата? Запример вие сте турени при един камък хубаво издялан, вземете този камък и го преместите от една страна на друга. Хваща ви законът, че сте направили нещо неморално - преместили сте камъка от една страна на друга. В какво седи неморалното тук? Бръкнали сте в една торба, взели сте хляб и сте го турили в друга торба. Казват: “Тази постъпка не е права.“ Че сте преместили хляба от една торба в друга, считат го неправда. Де е нарушението? Този закон Божествен ли е? (Щом се оценяват интересите на отделни индивиди или общество, туй действие се смята неморално.) Вземете един умрял, турят тялото му в земята, поставят отгоре едно растение и туй растение изгражда своето тяло от умрелия човек. Никой не протестира от това. Защо хората не протестират, че растенията излизат от умрелите хора? (-Може би умрелите протестират.) За човека туй е малко неизвестно. Когато растенията изяждат хората, това са превозни средства. Един умрял човек има интерес растенията да го изядат, понеже като го изядат, го изваждат, покачват по листата си отгоре, той минава някъде по дърветата. Този човек по растенията може да се качи в някой плод. И някой път, когато ядете този плод и го глътнете - умрелият почне да живее. Затова умрелите не протестират против растенията, че ги ядат. Растенията са врата, една възможност, чрез която умрелите сполучват да влязат, да живеят в живите хора.

Сега се изисква доказателство, нали? Нещата се доказват. Идваме до въпроса: Кои неща се нуждаят от доказателство? В геометрията нали доказвате известни аксиоми? Доказват, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. Затова има формули, с които се доказва, че тези ъгли са равни на два прави. Аз съм слушал как го доказват, но и сега не ми е ясно, тази работа е останала неразбрана в ума ми. Те чертаят и доказват как вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави. Това е право и не е право. Аз привеждам тогава в движение. Според мене, когато ми кажат тази формула, тя е геометрическа и трябва да се преведе. Вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. Аз разбирам, че туй същество е извървяло 180 градуса. Направило е една крива линия М - това са два прави. Вътрешните ъгли на триъгълника са направили едно движение или туй същество е направило едно движение. В една фигура да станат ъглите два прави е така, но в разумния живот, дето фигурите постоянно се менят? Взели сте положението на един триъгълник. Тогава този триъгълник е пак път на движението, но каква е идеята? Казвам, че геометриците доказват това - че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, но какво доказват с това? (-Констатира се един факт.) Сега вие ще се намерите в чудо. Ще разберете това, което аз ви говоря толкова, колкото аз съм го разбрал. Не че не съм разбрал. Аз, като съм слушал, съм разбрал и се чудя на тази работа, че са равни на два прави. Не го отричам, понеже не го разбирам. Защото всяко нещо, което аз мога да го отрека, трябва да го разбирам. Някой казва: “Аз разбирам тази работа.“ Тогава можеш да я отречеш. Но ако не разбираш тази работа, не може нито да потвърдиш, нито да отречеш. Та някои от вас отричате нещата без да ги разбирате. Смешното е там: как ще отречете това, което не сте разбрали? Като го разберете, тогава ще го отречете. Сега в чертежа: М, тази крива линия права ли е? (Смях между учениците.) Под думата “права ли е“ - начертана ли е право? Не е начертана правилно, понеже перспективно е турена така, че да е крива. Перспективно като я гледаш, не е начертана правилно, разбира се вътре в органическия свят. Ако е тъй, както е в органическия свят, ще извадите съвсем друго заключение, но в статическо положение турната показва, че които чертаят някакъв план, ако не начертаят и кривата линия правилно, може да се даде друга насока в някое здание. Тогава тази линия може да даде един повод за едно криво разбиране на нещата, ако не е начертана както трябва.

Вие казвате, че някои хора се гневят, понеже са нетърпеливи. Не! Понеже носът им е тесен. Много хора са нетърпеливи, защото носът им е тесен, сприхави са те, гневят се по единствената причина, че носът им е тесен. Ако тия хора са нетърпеливи, какви са причините за това - външни или вътрешни. (-Причините са вътрешни.) Когато на някой човек носът му е сплескан, той не е използувал възможностите. В него те са по-слаби. Хора, които имат сплескан нос, имат богати условия отвън, но възможности отвътре нямат. Значи вътрешните възможности са по-слаби. Когато носът е широк, условията са повече вътре, а възможностите са по-малко отвън. Как ще примирите тия хора? (-Трябва да се съберат заедно.)

Допуснете сега, че на някой от вас се издига корубата на стомаха. Туй се дължи на диафрагмата, на някое органическо развитие. В един момент може да се издигне стомаха на един - два пръста, тъй да изпъкне, но една минута ако се мине, стомахът ви пак спада. Туй става при дишане. Туй някакъв придатък ли е? - Показва едно движение на дишането. Когато диша човек, може неговата диафрагма да се види при това положение. От туй движение може да се покаже каква е силата на дишането. Някой човек се гневи. Какво нещо е гневът? Сам по себе си гневът е нещо много хубаво. То е нужно, но ако много ядеш, яденето се втръсва на човека. Човек, който се гневи, той е като пипер, който трябва да се тури в яденето. Без гняв хората не биха се помръднали. Казваме: да не се гневим, а няма същество, което да се не гневи. Ний проповядваме, че човек не трябва да се гневи, а той всякога се гневи, само че някой път ние не виждаме гнева. Някой човек прави усилие да прикрие, че се гневи. Запример по какво познавате, че някой човек се е разгневил? Всички казват, че той не се гневи. Кои са признаците, по които познавате гневен ли е човек или не? Какви са вашите наблюдения? Олга, ти кажи. (-Аз, като се разгневявам, веднага давам външен израз на това. Винаги повишавам гласа си и се намръщвам. Пък съм наблюдавала и хора, които се прикриват, но по лицето забелязвам тогава едни трепвания най-често около устата и носа и си изменят цвета на лицето.) Значи ти повишаваш гласа си. (-О, каква гюрултия вдигам!) Че повишил човек гласа си, какво от това? Или че маха с ръката си, няма нищо лошо в това. Да е само повишаването на гласа.

Сега да се върнем към първото положение. Как ще докажем, че 180 градуса са два прави ъгла или не? (-Не са прави ъглите, но ако пуснем перпендикуляр, те ще се образуват от само себе си.) Значи не може да се докаже, че са прави, ако не се спусне перпендикуляр. Лошото е не да се гневи човек. Зад гневът седи нещо друго. Ние казваме, че гневът е виновен. Но ни най-малко не е виновен гневът. От толкова години товарят гнева с едно престъпление, което той не е направил. Разгневил се някой. Няма нищо лошо, че се е разгневил. Де е лошото в гнева? Ако ти си повишил тона си и махаш с ръката си, туй показва, че си жив. Значи този човек може да ни услужи - жив е той. Че говори високо и си маха ръката показва, че е жив. Ами ако той никога не говори и не си маха ръката?

Тогава кое е по-хубаво: да се гневи ли човек или да не се гневи? (-Има и кротки хора.) Как има кротки хора? Всеки човек, който се движи, все е гневлив. Че ти ще настъпиш някое живо същество, ще стъпчеш някоя буболечица, всичко това показва, че ти си гневлив. Вървиш по земята, газиш с крака си по тревата, самият живот е израз на гняв. И като вървиш, навсякъде има гняв. Ти като мислиш и в мисълта има гняв и като чувствуваш нещата и там гневът е влязъл. Сега где е кривото на тази философия? Всички почти осъждат гнева. Тъй както в баснята, че жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват. Казали й, че нейните крака не съответствуват за такива копита. Казали на жабата: “Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме.“ Те й обясняват това така: два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които за двукопитни. Казали на жабата: “Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен пак ще те подковем.“ Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен. И въпросът останал неразрешен за жабите. Те мислят как да ги подковат, а не могат. Виждали ли сте крака на жабата какъв е? Какво животно е жабата? Еднокопитно, двукопитно, трикопитно или четирикопитно? (-Тя има пръсти като човек.) Човекът какъв е? Петкопитно, но това са посторонни въпроси. Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор. В литературата може да се приведе като хумор, за да изпъкнат по-ярко известни идеи. Някои неща могат да се изнесат като хумор, като иносказателни неща. Питам тогава: откъде е дошла идеята в човека, че след като излезе една подкова от някой кон, хората да я вземат и турят в къщата за късмет? За да забогатеят, турят подковата на прага. (Къде трябва да се постави подковата, отгоре ли?)

Как ще се поправи гневът? Гневът е динамическата страна в живота. Човек като си повиши гласа, туй е вече динамично положение на гласа и после мръдването на ръката - също. А някой път няма повишение на гласа, нито помръдване, но цветът на лицето тогава се изменя. Лесно се поправя гневът. Искаш да покажеш, че си се разгневил някому, ти не говориш, но така направиш лицето си, че му трепне сърцето. Сега колко ти струва на тебе да изправиш гнева? Едно дете, ако е близо до някой, който е гневен, това се отпечатва на лицето му и то тогава трепне. Какво ви костува малко да измените израза и се усмихнете на детето? После пак вземете първото положение и детето пак трепне. Детето не знае гневите ли му се или се усмихвате. Вие нищо не говорите, само изменяте положението на лицето си.

Погрешката, която най-лесно се поправя от всичките съществуващи погрешки, това е гнева. Няма друга погрешка, която може да се поправи тъй лесно, както гнева. Тази погрешка моментално може да я изправите. Затова всеки, който иска да започне изправянето на погрешките, да започне с изправянето на гнева. Най-първо ще си носите винаги едно огледало, щом се разгневите, ще погледнете в него, ще се измените, после пак ще го поставите в джоба. В университета една студентка вижда един, който не е бил толкова красив - намръщил си малко лицето, тя не му обърнала внимание, защото не е бил красив. Но слуша тя, казват за него, че е председателя на университета. Веднага тя се усмихнала и го погледнала. Той бил грозен, но като казали, че той бил председател на университета, където тя следва, тя му се усмихнала. Като че има някаква задна цел. (-Значи тя признава в него едно вътрешно качество.) Тя знае, че е едно длъжностно лице и един ден ще се яви пред него. И ако тя покаже, че е недоволна от туй нагрочено лице, малко зле ще й се отрази. Тогава когато погледнете на слънцето, защо му се сърдите, защо, като видите, че слънцето си набръчкано лицето, вие му се сърдите?

Сега да дойдем до онези неща, които ви са потребни. Дребни работи са те. Запример вие често искате да бъдете красиви. Отличното изучаване на геометрията. За да бъдете красиви ще поставите геометрията в движение. (Защо природата прави така, че погрознява човек в края на краищата.) Не, тя никога не е причина за погрозняването. Когато вземете бялата вълна, че я вапцате черна, природата ли е направила това? Ако аз взема призма и слънчевия спектър така го наглася на стената, боядисва ли той някого? Не боядисва. В природата няма боядисване. Природата бои няма. Боядисва само човекът. В природата ти в един момент може да бъдеш боядисан, а в друг момент да бъдеш разбоядисан моментално. Човек всякога си остава такъв, какъвто е. Той нито е кротък, нито е лош, нито е добър. Но може да вземе вид на лошевина и на добрина. Две неща, външни са те, но нещата отвън са в едно статическо положение. А човек при известни условия може да бъде добър, а при други лош. Ако тебе те ударят с камък, ще бъдеш лош, но ако ти дадат хляб, когато си гладен - ще се радваш. Запример стоите под някоя круша. Падне някой плод и ви удари по главата, защото вятърът го полюлял. Тогава не се гневите ни най-малко. Крушата е слезнала долу, ударила ви е по главата, но вие вземете крушата, изядете я и не сте недоволен от това.

Има нещо, в което вярвате. Вие вярвате в лошите условия на живота, а лоши условия в живота няма. И добри условия няма. Това са две положения. Значи добро няма и лошо няма. Това се дължи на вашето неразбиране. Казвате: “Лошо положение настъпи в света.“ Във вашето разбиране е така. Показвате, че сте лош човек, ще попитате някой друг: “Ти разбра ли, че съм лош?“ -“Не, това не съм разбрал, но тъй ми казаха.“ Тогава туй, което не сте разбрал, не може да го твърдите. Казват, че сте много добър. Вярвате ли, че съм много добър? По какво ще познаете, че съм много добър? -Доброто в света е непреривно. Ти не може да си добър. Ти можеш да покажеш доброто. Добрият човек от хиляди години е бил добър и не е било време, когато той да не е бил такъв. И лошият човек никога не е било време, когато той да не е бил лош. Но законът е там, че в дадения случай ти можеш да проявиш само едното. Щом кажеш, че един човек е добър, а друг лош, ние подразбираме, че само за известно време той е лош, а за известно време той е добър. Защото лошавината, която той е проявил, се дължи на доброто, което той е направил на другиго. И понеже той е направил добро на другите, той е направил сега на вас лошо. Понеже си е позволил спрямо един да бъде добър, затова е станал лош за вас. Щом искам да направя добро на децата, ще обера някоя круша, тогава на децата правя добро, а на крушата може плодовете й да не са узрели още. В природата има един морал. Ако ти откъснеш зелен плод и костилката не е узряла, това е престъпление. А щом плодът е узрял, в природата няма никакво престъпление. В растителното царство какъвто и да е плодът може да го изядеш, ако плодът е узрял няма престъпление. Няма закон в растителното царство, с който могат да те осъдят. Щом плодът е зелен и ти го ядеш, могат да те хванат, че си направил престъпление. На какво се дължи туй престъпление? - Костилката не е узряла.

Допуснете че майка ви е направила една пита, както в селата правят и я е заровила в огнището да се пече. След десет минути вие я изваждате и отчупвате от питата. Майката дойде и каже, че сте направили една погрешка. В какво седи погрешката? - Не сте оставили питата да се опече. И майката взема питата и пак я зарови в огнището. Ако бяхте извадили питата навреме, майка ви щеше да каже: “Много добре сте направили!“ Добрината седи в това, че питата е извадена от жаравата опечена добре. А в какво седи погрешката в първия случай? -Че детето извадило питата преждевременно, тя не е опечена още.

В сегашното предаване на морала има една неразбрана страна. Моралът трябва да се подведе при ония условия, от които е излязъл, да се вземе основата. И в сегашния живот за неща, които преди са били морални, сега казват, че моралът е паднал у хората. Не, разбирането на хората се е изменило. Представете си, че мода беше едно време хубаво ядене, сготвено с добре опържен лук, но така опържен лук, че нищо не остава от него. Туй е хубаво ядене. И щом намериш, че лукът не е опържен хубаво, яденето не е сготвено добре. Има някои хора, които не искат да ядат това ядене, а като погледне, че лукът е хубаво опържен, той казва, че готвачът е добър. Сега вече в нови времена, ако лукът е много опържен, яденето не е хубаво. Лукът трябва да остане малко суров. (-Сега в изложбата на Пловдив са изнесли едно ядене - гръцки сърми. И всичкото изкуство седяло в това, че лозовият лист го разделят на 3, 4, 5 парченца и правят такива малки сърмички.) Практичността на това ядене стои в това, че няма нужда да го режеш, а тъй ще си вземеш и ще ядеш! Щом се измени моралът в една култура, показва, че хората влизат в една нова обстановка, нови условия са дошли. Нови максими влизат в действие - старите форми се изменят, докато се измени това положение, всичко туй промеждутъчно състояние ще го считат неморално. Така в сегашната култура считат, че няма честни хора. Аз не зная доколко са били честни хората някога. Някои казват: “Няма справедливи хора, няма добри хора.“ Не, че няма. Туй е едно особено разбиране, но в света съществува известен друг морал.

За природата запример моралът е такъв: ако ти ядеш както трябва, стомахът няма да те боли, ако ти дишаш както трябва, дробовете ти няма да страдат; ако ти мислиш както трябва - право, мозъкът ти няма да страда. Това всичко е морал и метод в природата. Ако нервната ти система функционира правилно, това е морално; ако дробовете ти функционират правилно и то е морал; и ако стомахът ти функционира правилно, то е морал в тебе. Щом стомахът не функционира, има нещо неморално в тебе; щом дробовете не функционират правилно, щом мозъкът не функционира правилно, това е пак неморално. Ти имаш главоболие - неморално е тогава, имаш ревматизъм - неморално е. И сега трябва да хванем хората да ги държим отговорни за това. Да кажем, че имаш известен закон какво е морално. Щом го заболи някого корем, той е отговорен за това. Няма какво да го съжаляваме, а трябва да го дадем по съд - да бъде съден, защото го боли корема. На какво основание отгоре той е позволил да го боли корема? Ако внесете такъв закон, тогава който го боли корема няма да каже. Щом има закон за наказание, ще кажете ли, че ви боли корем? Ще си мълчите. Има двеста лева наказание, триста, четиристотин, петстотин лева, защото сте казали, че ви боли корема. Боли ви главата - една глоба от хиляда лева. Ще кажете ли тогава, че ви боли главата?

Това ви казвам, за да мислите. Представете си, че искате да кажете на хората, че ви боли корем. Някой път може да се лекувате така. Ще кажете на себе си само, че ви боли корема, а няма да разправяте на хората, че ви боли корема. Представете си тогава, че има такъв закон - 50 хиляди лева глоба се налага на този, който каже! Това че ви боли корема и въпрос няма да го правите. Така ще кажете на себе си, а ще се въздържате да го разправяте на другите. Ако има такъв закон - 50 хиляди лева, ще се научите да мълчите. Ако при закон може да мълчите, защо и като ви боли корема по същия начин да не може да мълчите? Какво се ползувате, като ви боли корема да кажете на другите това? Щом ви заболи корема и вие кажете това, ще дойде един господин, ще ви укаже своите услуги, ще ви премахне коремоболието и след туй ще си представи своята визита - ще трябва да платите сто лева за излекуването. Боли ви главата, пак кажете това, той пак дойде, ще ви направи една услуга, но ще платите. Има лекари и между вас. Тук-там ще ви поразтрият малко. Аз съм виждал доста млади лекари, даже и на 15 години, които разтриват и минава главоболието, без да им се плаща. На външните, дипломираните лекари, щом те разтрият и каквото лекарство трябва да се даде, вие трябва да платите. За такава разтривка на лекари трябва да се плати, но това е един стар начин. Лечението трябва да дойде от вас. Заболи ви главата, има повече електрическа или магнетическа енергия в мозъка ви. Ако един човек, който е така и го разтрие някой сприхав, може някой път да му мине, а някой път туй главоболие, освен че няма да му мине, но ще се усили още повече. Тогава трябва да намериш един човек пълничък, който да не е сприхав. Та единият придава от своята енергия и в случая главоболието минава. Главоболието произтича от факта, че единият придава, а другият отнема от човека. Някой път главоболието произтича от факта, че имаш много малко магнетическа сила в мозъка, става едно натрупване на електричество. Тогава от електричеството трябва да се отнеме, а да се придаде магнетизъм. А някой път главоболието произтича от натрупване на много магнетична сила. Тогава трябва да се предаде известно количество от електричеството, а да се отнеме известна сила от магнетизма. Така главоболието може пак да се премахне.

Да се върнем, за да докажем, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. Какво трябва да направим? Ти може да го докажеш само като се движиш. В науката как се доказва това, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави? (Гр. - има начини, по които се доказва това.) Можете ли да докажете това, излезте на дъската. (-Вътрешните ъгли в триъгълника не са прави, взети така разделени, затуй теглим една права, успоредна на основата и тогава ъглите при основата 1 и 2, като съответни, ще минат горе при построената успоредна. А това - ъглите 1, 2, 3 са два прави: I и II. Тези два прави искат да покажат, че половината от кръга е извървял, че един триъгълник е символ на половина извървян кръг. То е цяла една линия.) Човешкото лице е успоредно на гръбначния стълб. Значи, с туй се доказва, че човек е извървял половината път - 180 градуса. В каква посока се движи човек?

Сега разбрахте, че трите ъгъла в триъгълника са равни на два прави. Значи всичката философия стои в това, дето извървяния път е от 180 градуса.

Само светлия път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

27-ма лекция на МОК, 14 година, държана от Учителя на 17 май 1935 г. 5 ч.с., София, Изгрев

Условие и възможности

 Младежки окултен клас , София, 17 Май 1935г., (Петък) 5:00ч.
Издателство: Алфа-Дар

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„Отче наш“

Кои бяха основните положения на миналата лекция. (Трите вида сили в човека: органическистомахът, духовничувствата, умственимозъкът, и причини за сръднята. Сръднята винаги показва липса на мисълта и цярът на сръднята е правата мисъл. Щом дойде мисълта, сръднята се премахва.) Как може да се докаже, че това е така? Аксиомите нуждаят ли се от доказателство? Как ще докажете, че един човек е по-тежък от друг? Как ще докажете математически и геометрически това? (Трябва да се пристъпи към претегляне.) Как ще докажеш геометрически, че един човек е извървял по дълъг път от другиго? (Трябва да се наблюдават движенията на двамата от някоя точка на земята и оттам да се докаже, че единият е извървял повече от другия.) Как ще докажете сега, че единият е извървял по-бързо пътя? (Пак чрез наблюдение, друг метод няма.) Тогава всичко, което знаем, наблюдавали ли сме го? (Никой не знае, но някой са наблюдавали това и са ни го оставили в наследство.) Да допуснем, че имате едно корито. Нали има три начина туй корито да се напълни? Единият начин е човек да напълни коритото с вода. Но представете си, че не човек е напълнил коритото, а то се е напълнило. По какъв начин?Валяло е дъжд дълго време и коритото се е напълнило. Ако човек не го е напълнил и дъждът не го е напълнил, а коритото пак се е напълнило, значи някоя чешма е имало, която е текла и коритото се е напълнилотретото положение.

Да кажем, че има три отношения в разумния живот. За едно и също нещо има три обяснения. Първото е от кого е напълнено коритотоот разумен човек. Второтоот природата. Но питам: Природата, като е напълнила туй корито, мислила ли е за него? (Ни най-малко не е мислила.) А как, без да мисли, го е напълнила? Сега ще се отклоним от мисълта. Вие знаете онази поговорка: „Видяла жабата, че подковават вола, и тя поискала да я подковат“. Така казва поговорката, нали? Да ви обясня товавидяла жабата, че подковават вола и протестирала, че не е право. В първия случай каква е целтаискала жабата да я подковат. Отказали й: „Жаби не ковем, само вол подковаваме.“ Да вземем втория случай: като видяла жабата, че коват вола, протестирала за това. Казала: „Не е право, че Бог е създал вола, да го подковават.“ Значи човешката култура изисква да подковават вола. Да допуснем, че вас ви подковават. В дадения случай за хората ли е това? Ако две жаби се разговарят, какво ще кажат?

Имате идеята за морала. Как се е образувал той? Какво нещо е моралът? Сега как го разбират хората? Нали казват: „Това не е морал.“ Кои неща са морални и кои не са морални в строг смисъл на думата? За пример вие сте турени при един камък, хубаво издялан, вземате този камък и го премествате от една страна на друга. Законът ви хваща, че сте направили нещо неморалнопреместили сте камъка от една страна на друга. В какво седи моралното тук?Бръкнали сте в една торба, взели сте хляб и сте го турили в друга торба. Казват: „Тази постъпка не е права.“ Че сте преместили хляба от една торба в друга, считат го неправда. Де е неправдата? Този закон Божествен ли е? (Щом се ощетяват интересите на отделни индивиди или на обществото, туй действие се смята неморално.) Вземете един умрял човек. Турят тялото му в земята. Поставят отгоре му едно растение и туй растение изгражда своето тяло от умрелия човек. Никой не протестира против това. Защо хората не протестират, че растенията излизат от умрелите хора? (Може би умрелите протестират.) За човека туй е малко неизвестно. Когато растенията изяждат хората, това са превозни средства. Един умрял човек има интерес растенията да го изядат; понеже като го изядат, те го изваждат, покачват по листата си отгоре, той минава някъде но дърветата. Този човек по растенията може да се качи и в някой плод. И някой път, като ядете този плод и го глътнете, умрелият почва да живее. Затова умрелите не протестират против растенията, че ги ядат. Растенията са врата, една възможност, през която умрелите сполучват да влезат да живеят в живите хора. Сега туй изисква доказателство, нали? Нещата се доказват. Идваме до въпросакои неща се нуждаят от доказателство. В геометрията нали доказвате известни аксиоми. Доказват, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави. За това има формули, с които се доказва, че тези ъгли са равни на два прави. Аз съм слушал как го доказват, но и сега не ми е ясно, тази работа е останала неразбрана в ума ми. Те чертаят и доказват как вътрешните ъгли на един триъгълник са равни на два прави. Това е право и не е право. Аз привеждам тогава в движение. Според мене, когато ми кажат тази формула, тя е геометрическа и трябва да се преведе. Вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, аз разбирам, че туй същество е извървяло 180 градуса. Направило е една крива линия. Мтова са два прави ъгли (фиг. 1). Вътрешните ъгли на триъгълника са направили едно движение или туй същество е направило едно движение. В една фигура да станат ъглите два прави е така, но в разумния живот, дето фигурите постоянно се менят! Ти си взел положението на един триъгълник, тогава този триъгълник е пак път на движението. Но каква е идеята? Казват ви, че геометриците доказват товаче вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави, но какво доказват с това? (Констатира се един факт.) Сега вие ще се намерите в чудо. Ще разберете това, което аз ви говоря толкова, колкото аз съм го разбрал. Не че не съм разбрал. Като съм слушал, аз съм разбрал и се чудя на тази работа, че са равни на два прави. Не го отричам, понеже не го разбирам. Защото всяко нещо, което аз мога да отрека, трябва да го разбера. Някой казва: „Аз разбирам тази работа.“ Тогава можеш да я отречеш. Но, ако не разбираш тази работа, не можеш нито да потвърдиш, нито да отричаш. Та някои от вас отричате нещата, без да ги разбирате. Смешното е тамкак ще отречете нещо, което не сте разбрали? Като го разберете, тогава ще го отречете. Сега в чертежа (фиг. 1) тази крива линия (М) права ли е? (Смях между учениците.) Под думата „права“ ли еначертана ли е право? Не е начертана правилно, понеже перспективно е турена така, че да е крива. Перспективно, като я гледаш, не е начертана правилно, разбира се вътре в органическия свят. Ако е тъй, както е в органическия свят, ще извадите съвсем друго заключение, но турена в статическо положение, показва, че които чертаят някакъв план, ако не начертаят кривата линия правилно, може да се даде друга насока на някое здание. Тогава тази линия, ако не е начертана, както трябва, може да даде повод за едно криво разбиране на нещата.

Допуснете сега, че на някой от вас се издига корубата на стомаха. Туй се дължи на диафрагмата, на някое органическо развитие. В един момент стомахът може да се издигне на един-два пръста, тъй да изпъкне, но една минута като се мине, стомахът пак спада. Туй става при дишане. Туй някакъв придатък ли е?Показва едно движение на дишането. Когато човек диша, неговата диафрагма може да се види при това положение. От туй движение може да се види каква е силата на дишането. Някой човек се гневи. Какво нещо е гневът? Сам но себе си гневът е нещо много хубаво. То е нужно, но ако много ядеш, яденето ти се втръсва. Човек, който се гневи, той е като пипер, който трябва да се тури в яденето. Без гняв хората не биха се помръднали. Казваме да не се гневим, а няма същество, което да не се гневи. Ние проповядваме, че човек не трябва да се гневи, а той всякога се гневи; само че някой път ние не виждаме гнева. Някой човек прави усилие да прикрие, че се гневи. За пример по какво познавате, че някой човек се е разгневил? Всички казват, че той не се гневи. Кои са признаците, по които познавате, че не се е разгневил? Какви са вашите наблюдения? Олге, ти кажи? (Аз като се разгневявам, веднага давам външен израз на това. Винаги повишавам гласа си и се намръщвам. Пък съм наблюдавала и хора, които се прикриват, но по лицето забелязвам тогава едни трепвания, най-често около устата и носа и си изменят цвета на лицето.) Значи ти повишаваш гласа си? (О, каква гюрултия вдигам!) Че повишавал човек гласа си, какво от това? Или че маха с ръката си, няма нищо лошо от това. (Да е само повишаването на гласа!)

Сега да се върнем към първото положение (фиг. 2). Как ще докажем, че 180 градуса са два пръви ъгли или не са? (Не са прави ъглите, ако спуснем перпендикуляр те ще се образуват от само себе си.) Значи не може да се докаже, че са прави, ако не се спусне перпендикуляр. Лошото не е да се гневи човек. Зад гнева седи нещо друго. Ние казваме, че гневът е виновен, но той ни най-малко не е виновен. От толкова години товарят гнева с едно престъпление, което той не е направил. Разгневил се някой. Няма нищо лошо, че се е разгневил. Де е лошото в гнева? Ако ти повишиш тона си и махаш с ръката си, туй показва, че си жив.Значи този човек може да ни услужижив е той! Че говори високо и маха ръката си, показва, че е жив. Ами ако той никога не говори и не си маха ръката? Тогава кое е по-хубаво: да се гневи ли човек или да не се гневи? (Има и кротки хора.) Как има кротки хора? Всеки човек, който се движи, все е гневлив. Че ти ще настъпиш някое живо същество, ще стъпчеш някоя буболечица, всичко туй показва, че ти си гневлив човек − вървиш по земята, удряш с краката си по тревата. Самият живот е израз на гняв. И като вървиш, навсякъде има гняв. Ти и като мислиш, и в мисълта ти има гняв, и като чувствуваш нещата, и там гневът е влязъл. Сега где е кривото на тази философия? Почти всички осъждат гнева. Тъй както в баснятажабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват. Казали ù, че нейните крака не съответствуват за такива копита. Казали на жабата: „Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме.“ Те ù обясняват това така: „Два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които са двукопитни.“ Казали на жабата: „Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитенпак ще те подковем.“ Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен. И въпросът останал неразбран за жабите. Те мислят как да ги подковат и защо не могат. Виждали ли сте крака на жабата какъв е? Какво животно е жабата? Еднокопитно, двукопитно, трикопитно или четирикопитно? (Тя има пръсти като човек.) Човекът какъв е?Петкопитноно това са посторонни въпроси. Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор. В литературата може да се приведе като хумор, за да изпъкнат известни идеи. Някои неща могат да се изнесат като хумор, като иносказателни неща. Питам тогава: От къде е дошла идеята, че, след като излезе една подкова от някой кон, хората да я взимат и турят в къщата си за късмет?За да забогатеят, турят подковата на прага. (Къде трябва да се постави подковата, отгоре ли?)

Как ще се поправи гневът? Гневът е динамическата страна в живота. Човек, като си повиши гласа, туй е вече динамично положение на гласа и после мръдва ръката. А някой път няма повишение на гласа и крака не помръдваш, но цветът на лицето тогава се изменя. Лесно се поправя гневът. Искаш да покажеш, че си се разгневил някому. Ти не говориш, но така направиш лицето си, че му трепне лицето. Сега колко ти струва на тебе да изправиш гнева? За пример често едно дете седи при някой, който с лицето си показва, че е гневен и то тогава трепне. Какво ви коствува, ако малко се измените и се усмихнете на детето? После пак вземете първото положение и детето пак трепне. Детето не знае гневите ли му се или се усмихвате. Вие нищо не говорите, само изменяте положението на лицето си.

Та казвам: Погрешката, която най-лесно се поправя, това е гневът, прегрешението на гнева. Няма друга погрешка, която може да се поправя тъй лесно, както гнева; можеш моментално да изправиш тази погрешка. Затова всеки, който иска да започне изправянето на погрешките, да започне с изправянето на гнева. Най-първо ще си туриш едно огледало, ще се погледнеш, ще се измениш, после пак.

В университета една студентка видяла един човек, който не бил толкова красив намръщил си малко лицето. Тя не му обърнала внимание, защото не бил красив. Но слуша тя да казват за него: „Председателят на университета!“ Веднага тя се усмихнала и го погледнала. Той бил грозен, но като казали, че бил председател на университета, където тя следва − новия председател, тя му се усмихнала. Защо се усмихнала? Като че има някоя задна цел. (Значи тя признава в него едно вътрешно качество.) Тя знае, че той е едно длъжностно лице и че един ден ще се яви пред него. И ако тя покаже, че е недоволна от туй нагорчено лице, малко зле ще ù се отрази. Тогава, когато погледнете слънцето, защо му се сърдите? Защо, като видите, че слънцето си набръчкало лицето, вие му се сърдите?

Сега да дойдем до онези неща, които ви са потребни. Дребни работи са те. За пример често вие искате да бъдете красиви. Отлично, то е научаване на геометрията. За да бъдете красиви, ще поставите геометрията в движение. (Защо природата погрознява човека в края на краищата?) Не, тя никога не го погрознява. Когато вие вземете бялата вълна, че я вапцате черна, природата ли е направила това? Ако аз взема слънчевия спектър и го туря на стената, боядисва ли той някого? Не боядисва. В природата няма боядисване. Природата бои няма, боядисва само човекът. В природата ти в един момент можеш да бъдеш боядисан, а в друг момент можеш да бъдеш разбоядисанмоментално. Човек всякога си остава такъв, какъвто си е. Той нито е кротък, нито е добър, нито е лош. Но може да вземе вид на лошевина и на добрина. Две неща, външни са те, но нещата отвън са в едно статическо положение. А човек при известни условия може да бъде добър, а при другилош. Ако тебе те ударят с камък, ще бъдеш лош; но ако те ударят с хляб и ти си гладен, тогава ще се радваш. За пример вие стоите под някоя круша. Падне някой плод и ви удари по главата, защото вятърът го полюлял. Вий не се гневите ни най-малко. Крушата е слезнала долу, ударила ви е по главата, но вий вземете крушата, изядете я и не сте недоволен от това.

Та казвам сега: Има нещо, в което вие вярвате. Вие вярвате в лошите условия на живота, а лоши условия в живота няма. И добри условия няма. Това са две положения. Значи добро няма и зло няма. Това се дължи на вашето неразбиране. Казвате: „Лошо положение в света.“ Във вашето разбиране е така. Ти показваш, че си лош човек и ще попиташ някой друг: „Ти разбра ли, че съм лош?“„Не, това не съм разбрал, но тъй ми казаха.“ Тогава туй, което не си разбрал, не може да го твърдиш. „Казват, че ти си добър човек.“ − „Ти това вярваш ли, че съм много добър?“ По какво ще познаете, че съм много добър?Доброто в света е непреривно. Ти не може да си добърти може да покажеш доброто. Добрият човек от хиляди години е бил добър и не е било време, когато той да не е бил такъв. И лошият човек никога не е било време, когато той да не е бил лош. Но законът е там, че в дадения случай ти можеш да проявиш само едното. Щом кажем, че един човек е добър, а друг лош, ние подразбираме, че само за известно време той е лош, а за известно време той е добър, защото лошавината, която той е проявил, се дължи на доброто, което той е направил на другиго. И понеже той е направил добро на другиго, той е направил сега лошото. Понеже си е позволил спрямо един да бъде добър, затова е станал лош за тебе. Щом искам да направя добро на децата, ще обера някоя круша; тогава на децата правя добро, а на крушата може плодовете ù да не са узряли още. В природата има един морал. Ако ти откъснеш зелен плод и костилката не е узряла, това е престъпление. А щом плодът е узрял, в природата няма никакво престъпление. В растителното царство, какъвто и да е плодът, може да го изядеш; ако плодът е узрял, няма престъпление. Няма закон в растителното царство, с който могат да те осъдят. А щом плодът е зелен и ти го ядеш, могат да те хванат, че си направил престъпление. На какво се дължи туй престъпление? − Че костилката не е узряла. Допуснете сега друго изяснение на човешкия живот. Допуснете, че майка ви е направила една пита, както в селата правят, и я заровила в огнището. След десет минути вие я изваждате и отчупвате от питата. Майката дойде и каже, че сте направили една погрешка. В какво седи погрешката?Не сте оставили питата да се опече. И майката взема питата и пак я заравя в огнището. Ако бяхте извадили питата навреме, майка ви щеше да каже, че много добре сте направили! Е, в какво седи добрината − че питата е извадена от жаравата, опечена е добре. А в какво седи погрешката в първия случай? − Че детето извадило питата преждевременно, тя не е опечена още.

Та казвам: В сегашното предаване на морала има една неразбрана страна. Моралът трябва да се подведе при ония условия, от които е излязълда се вземе основата. И в сегашния живот за неща, които преди са били морални, казват, че моралът е паднал у хората. Не, разбирането на хората се е изменило. Представете си, че на мода беше едно време хубавото ядене, сготвено с добре опържен лук, но така опържен лук, че нищо не остава от него. Туй е хубаво ядене. И щом намериш, че лукът не е опържен хубаво, яденето не е сготвено добре. Тогава има някои хора, които не искат да ядат това ядене, а като погледне, че лукът е хубаво опържен, той казва, че готвачът е добър. Сега вече, в новите времена, ако лукът е много опържен, яденето не е хубаво. Лукът трябва да остане малко суров. (Сега на изложбата в Пловдив са изнесли едно яденегръцки сърми. И всичкото изкуство седяло в това, че лозовият лист го разделят на три, четири, пет парченца и правят такива малки сърмички.)

Практичността на това ядене стои в това, че няма нужда да го режеш, а тъй ще си вземеш и ще ядеш; такива лакоми стават! Щом се измени моралът в една култура, това показва, че хората влизат в една нова обстановканови условия са дошли. Следователно нови максими влизат. − Старите форми се изменят, а докато се измени това положение, промеждутъчното състояние те считат за неморално. Така в сегашната култура считат, че няма честни хора. Аз не зная доколко са били честни хората. Някои казват: „Няма справедливи хора, няма добри хора.“ Не че няма. Това е едно особено разбиране, но в света съществува известен друг морал. За пример в природата има друго нещо: ако ти ядеш морално, стомахът няма да те боли. Ако ти дишаш морално, дробовете ти няма да страдат; ако ти мислиш право, мозъкът ти няма да страда. Всичко това е морално. Това е един метод в природата. Ако нервната ти система функционира правилно, това е морално; ако дробовете ти функционират правилно, и то е морално; и ако стомахът ти функционира правилното е морал в тебе. Щом стомахът не функционира, има нещо неморално в тебе; щом дробовете не функционират правилно, щом мозъкът не функционира правилно, това е пак неморално. Ти имаш главоболиенеморално е това; имаш ревматизъмнеморално е. И сега трябва да хванем хората, да ги държим отговорни за това. Да кажем, че има известен закон за това какво е морално. Щом някой го заболи корем, той е отговорен за това. Няма какво да го съжаляваме, а трябва да го дадем под съдда бъде съден защо го боли коремът. На какво основание отгоре той е позволил да го боли коремът? Ако внесете такъв закон, тогава, който го боли коремът, няма да каже. Щом има закон за наказание, ще кажат ли хората, че ги боли коремът? Той ще си мълчиима 200 лева наказание, 300, 400, 500 лева, защото си казал, че те боли коремът. Боли те главата − 1000 лева, една глоба от 1000 лева. Ще кажете ли тогава, че ви боли главата.

Сега аз ви навеждам на това, за да мислите. Представете си, че искате да кажете на хората, че ви боли коремът. Някой път може да се лекувате така. Ще кажете на себе си, че ви боли коремът. Ти искаш да разправиш на хората, че те боли коремът. Представете си тогава, че има такъв закон50 000 лева глоба! Това, че те боли коремът, и въпрос няма да го правиш. Така ще кажеш на себе си, но ти ще искаш да се въздържаш. Ако има такъв закон 50 000 лева, ще се научиш да мълчиш. Ако при закон може да мълчите, защо и като ви боли коремът, по същия начин да не може да мълчите. Какво се ползувате, като ви боли коремът и искате да кажете на другите хора? Понеже, щом ви заболи коремът, и вие кажете това, ще дойде един господин, лекарят, ще ти окаже своите услуги, ще ти премахне коремоболието и след туй ще си представи своята визитаще трябва да платите 100 лева за излекуването. Боли те главата, ти пак кажеш това, той пак дойде и ти направи една услуга, но ще платиш. Някой път има доста лекари между вас. Тук-там ще те поразтрият малко. Аз съм виждал доста млади лекари, даже и на 15 години, които разтриват и минава главоболието, без да им се плаща. Но външните, дипломираните лекари, щом ви разтрият и, каквото лекарство трябва, ви се даде, вие трябва да платите. Как го казвате вие? Те искат своя хонорар или визита. За такава разтривка на лекаря трябва да се плати, но това е един стар начин. Лечението трябва да дойде от вас. Заболи те главата, има повече електрическа или магнетическа енергия в тебе, в мозъка ти. Може да те заболи главата, дължи се пак на натрупване на тази енергия. Ако един човек, който е в това състояние, го разтрие някой, който е сприхав, може някой път да му мине, а някой път туй главоболие освен че няма да му мине, но ще се усили още повече. Тогава трябва да се намери един пълничък човек, който да не е сприхав. Та единият предава от своята енергия и в случая главоболието минава. Главоболието произтича от факта, че единият предава, а другият отнема от човека. Някой път главоболието произтича от факта, че имаш много малко магнетическа сила в мозъка, става едно натрупване на електричество. Тогава от електричеството трябва да се отнеме и да се предаде магнетизъм; а някой път главоболието произтича от натрупване на много магнетична сила. Тогава трябва да се предаде известно количество от електричество, а да се отнеме известна сила от магнетизма. Така главоболието може да се премахне.

Да се върнем сега, за да докажем, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави (фиг. 3). Какво трябва да направиш? Ти може да го докажеш само като се движиш. В науката как се доказва, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави? (Г. Р.: Има начин, по който се доказва това.) Можете ли да докажете това? Излезте на дъската. (Вътрешните ъгли на триъгълника не са прави, взети така разделени, затуй теглим една права, успоредна на основата, и тогава ъглите 1 и 2 при основата, като съответни, ще минат горе при построената успоредна. И тогава ъглите 1, 2 и 3 са два правиI и II. Тези два прави искат да покажат, че половината от кръга е извървяна, че един триъгълник е символ на половин извървян кръг.)

То е цяла една линия. Човешкото лице е успоредно на гръбначния стълб. Значи с туй иска да се докаже, че човек е извървял половината път 180 градуса. В каква посока се движи човекът? Да оставим това!

Сега разбрахте, че трите ъгли в триъгълника са равни на два прави. Значи всичката философия стои в това − взет е извървяният път от 180 градуса.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

27 лекция от Учителя, държана на 17 май 1935 г., София, Изгрев.