Малкият закон
Издателство: Бяло Братство
И тъй, който наруши една от най-малките тези заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в Царството Небесно, а който стори и научи, той ще велик да се нарече в Царството Небесно. (Ев. Матей 5:19)
Има големи и малки заповеди, големи и малки закони. Христос казва: „Който наруши една от най-малките заповеди или закони, най-малък ще се нарече в Царството Божие, а който изпълни закона, най-велик ще се нарече“.
Имайте предвид, че тези закони, за които говори Христос, не се създават, а вечно съществуват, и всяка култура, всяко мирово проявление се дължи на тях. Според разбирането на тия закони, такъв е и нашият морал. Съвременните философи казват, че схващанията на хората за нещата са относителни, според техните понятия. Това отчасти е вярно, но ако нашите разбирания са слаби, това не показва, че в света не съществуват абсолютни закони, които регулират отношенията на хората. Правото във всички векове е Право; Доброто във всички векове е Добро; Любовта във всички векове е Любов и т.н. Ние може да имаме различни разбирания за Доброто, за Правото, за Любовта, но те ще бъдат по отношение на нас, а не по отношение на великата вселена, която съдържа всичко в себе си. Злото започва оттам, отдето започват малките закони. Ние може да мислим, че всички стадания се явяват като резултат от нарушение на малки и големи закони, обаче аз няма да обяснявам подробно причините и последствията при нарушението на един закон. Това е обширен въпрос, по който са писани много трактати. Аз ще се спра само върху две положения, върху малките и големите положения на великия закон. В една от своите беседи Христос казва, че неверният в малкото е неверен и в многото, и верният в малкото е верен и в многото. Някой казва: „Този закон е малък, защо да го изпълнявам, аз ще изпълня големия закон“. - Не, човек, който не е готов да изпълни малките закони, той не ще бъде в състояние да изпълни и големите. Често изпълнението на един закон може да стане по един чисто материален, физически начин. Държавата има свои закони, с които заставя своите поданици да изпълняват задълженията си. Българите се отличават с голяма смелост и често се противят при изпълнението на законите, но като им обърнеш другата страна, като им покажеш тоягата, те веднага отстъпват. Разказват един анекдот за българите от турско време. Те имали обичай да се събират в село около някое бунище и да се разговарят тихо и приятелски. Във време на разговора те взимат някоя пръчка и както си говорят, дялкат я на едро, защото в разговора си са смели и герои. Някой от тях се обажда: „Знаете ли, братя, че в село е дошъл юшюрджията (бирника) и събира данъка?“ - „Е, че какво от това - се обаждат други и дялкат пръчката едро едро, - няма да му платим.“ - „Да, но тези, които му се противяли, той ги биел, лошо се отнасял с тях.“ - „Е, тогава и ние ще се погрижим, ще съберем оттук-оттам пари и ще си платим данъка“, но започват да дялкат ситничко пръчката. Така постъпваме и ние: докато сме здрави, говорим и режем пръчката на едро, но заболеем ли, започваме да дялкаме пръчката ситно. Това е механическото изпълнение на този закон; трябва да има страх от бой, за да го изпълним. Такова е изпълнението на законите днес навсякъде в частния, в обществения, в политическия и в духовния живот на хората. Тъй че днес законите се изпълняват не по собствено желание, не от съзнание на своя дълг, а насила. И затова всеки, който нарушава законите, се наказва с лишение от наследство, изключване от обществото или от някое дружество. Навсякъде има принудителни мерки за изпълнението на закона. Ще кажете: „Ами нали всеки народ има свои схващания и разбирания?“ Да, всеки човек отделно, или всяко семейство, всяко общество може да си има свои схващания, но те не изменят онзи Божествен закон, върху който почива нашето растене. Докато сме в съгласие с тоя закон, за който говори Христос, у нас ще има растеж, ще има подем на нашите мисли и чувства, замах или разширение на нашата воля, и тогава ние лесно ще може да се разберем. Това ще бъде всякога, докато сме във връзка с малките и големите закони. Обаче от момента, когато нарушим съзнателно или несъзнателно един от тези закони, малък или голям, нарушава се и равновесието в нас. Ние не може да разберем причината на безпокойствието ни, криво ни е, недоволни сме и търсим причината у другите хора. Това безпокойствие може да произлезе от неща. Например, ти си духовен или културен човек, минаваш покрай някой овчар, който си пасе овцете, и си казваш: „Какво хубаво ядене може да се приготви от тези агънца!“ Взимаш едно от тях и го заколиш. Не мине много време и у тебе се заражда една необяснима тъга. Или един богат човек вижда едно дете и казва: „От това бедно дете ще стане нещо“, и го издържа в училището. Аз взимам агнето като емблема на всички наши криви постъпки, а не говоря за месоядството. Ние се мислим много културни хора, а въпреки това цял свят страда, и евреите от страдания не може да се освободят. Днес всички се запитват кои са причините на страданията. Един мислят, че виновници за страданията на човечеството са богатите хора; други мислят, че виновници са управляващите и т.н., а всъщност причината на нашите страдания са ония агънца, които ние сме яли. Щом изядете едно от тези агънца, всички в семейството ви ще имате много неприятности през целия си живот. Нарушили сте една от малките заповеди и ще бъдете най-малък в Царството Божие. Ще ме запитате: „Ами какво да правим ние, които сме изяли толкова агънца?“ - Ще бъдете най-малки в Царството Божие. „Няма ли поне едно