Правият ъгъл отвътре

Обикновеният човек и геният

„Добрата молитва“

Каква тема имате? (Кои са причините за написването на Евангелието на Матея? И какво съдържа то? Няколко души четохме темите си.)

Сега ще се отклоним временно от Евангелието на Матея.

(Учителя взема линията и чертае на дъската.)

Един вътрешен ъгъл на един квадрат (фиг. 1) на колко външни се равнява? Колко ъгли се образуват вънка, ако се теглят линиите? (Още три прави се образуват.) Как си обяснявате явлението на три прави срещу един прав ъгъл. Отвън три, а отвътре един? − Правите линии, това са насоки на известни енергии, които влизат в ъгъла. Това са насоки, течения. Един прав вътрешен ъгъл е равен на три прави външни ъгли. Можете ли да го докажете това? − В квадрата един прав вътрешен ъгъл е равен на три прави външни.

Сега ако спуснете един перпендикуляр върху една права линия, колко прави ще се образуват (фиг. 1-2) (Само два.) Два прави ъгли. Добре. Но ако спуснете една права линия, която е полегата (фиг. 1 − 3), до колко ъгли може да се образуват? (Един.) И колко тъпи ъгли? (Един.) Най-малкият ъгъл от колко градуса е? − От един градус, нали? Правият ъгъл е от 90 градуса. Но какво означава тъпият ъгъл? Да кажем, в природата всичко е живо (фиг. 1 − 3). Можете ли да определите в такова едно положение накъде е движението, в каква посока? Имате един тъп ъгъл, имате и един остър ъгъл, съчетани са. В каква посока е движението? Към А ли е движението или към В? (От А към В.) Защо? (Защото върхът на ъгъла върви напред.) И двата ъгъла имат един връх. Линията С означава посоката, накъде се движи. Коя е била причината да изгуби своето перпендикулярно положение? Тя иска да се движи към В и към А. В даден случай туй изменение случайно ли е или е разумно, или е целесъобразно? Да допуснем, че тази теория може да се приложи. Да кажем, имате едно движение на енергията от една посока в друга и се образува една осморка на движение при очите. Но представете си сега, ако движението е в посока към дясната страна, какво ще стане? − Ще се изместят веждите на човека. В човешкото лице накъде е движението? − Има две движения едновременно. В човешкото лице движението не става в една и съща посока. Щом се продължава в една и съща посока по-дълго време, тогава се губи онзи ритъм в природата. В природата постоянно се сменя движението, то не върви в една и съща посока. Например Земята върви ли всякога в едно и също направление? Нали тя върви в кръг? Значи движението на Земята не е в една и съща посока.

Сега тук може да образувате една теория. Вземете във фиг. 1-2 този перпендикуляр С. В обикновената геометрия законите са други. Други изводи може да направите. Допуснете, че АВ означава движението на вашите очи (фиг 2). СD този перпендикуляр, показва висотата на вашето чело. Какво положение взема спрямо основата на вашите очи. Ако в дадения случай този перпендикуляр СD се измени, тука имате едно равновесие от 90 градуса. Ако тия ъгли се изменят, ще стане цяла една пертурбация вътре във вашия организъм. Ако за пример една от вашите вежди се сниши надолу, а другата се повдигне нагоре, малко се наклони тази площ, ако да кажем, се намали само с една половина от градуса, знаете ли какви органически пертурбации ще настанат? Туй е потребно за един физиогномист, който изучава линиите и, ако вие знаехте какво може да се случи, вие ще се ползувате. Да знаеш от кого има да вземаш е полезно, но да знаеш на кого има да даваш, не е толкова приятно. Да знаеш, че си здрав, като погледнеш някои черти на лицето си, да знаеш, че си здрав, има какво да се ползуваш. Но ако всяка една линия показва някакъв кърпеж в природата, че организмът не е тъй здраво създаден, какво ще те ползува физиогномията. При сегашното състояние благодарете, че не знаете много работи, защото ще се освободите от много страх.

Ако този перпендикуляр се спусне надолу и се измени, той ще има отношение към човешкия нос. И ако човешкият нос изгуби, това няма да те ползува. Човешкият нос трябва да бъде перпендикулярен на една вътрешна площ. Но ако и той загуби своята перпендикулярност, може да иде в една или друга страна. Някой път трябва да мислиш право, за да върви носът ти право. Щом не мислиш право, и носът ти губи своя перпендикуляр. Трябва да мислиш право, за да седят веждите ти хоризонтално. Ако не мислиш право, веждите ще се изменят, понеже те са антени; защото всеки един косъм това е антена за събиране на известна енергия в пространството. Щом се измени тази площ, туй равновесие, ти от външния свят няма да приемаш нещата навреме. Следователно ще се яви една аномалия. − Криво ще възприемаш нещата, криво ще ги тълкуваш.

Често тълкувате чертите на лицето на човека и казвате: „Много е сериозен.“ Какво означава сериозен и намусен? Казвате: „Не е весел, не е приятен.“ И в какво седи туй невеселие? Казвате за някого: „Той не е весел.“ Как познавате човека, че не е весел? Не сте физиогномисти. „Строг е, казвате, не е весел той.“ На какво се основавате? Защо казвате, че не е весел? − Тъжно е лицето му. Е, можете ли да напишете едно тъжно лице? По какво се познава тъжното лице? Тъжно лице няма в света. Лицето има напрежение някой път. Таксуване има, тъжни лица, напрегнати с някаква енергия. Тъжният човек е напрегнат човек с отрицателна енергия. А пък тия, веселите лица, са напрегнати с положителна енергия.

Напрегнато е лицето, някой път отрицателна енергия има, свиване на някой от мускулите и вследствие на туй свиване на мускулите в едно или друго направление вие виждате една такава дисхармония. А при веселието някой път някои от мускулите се продължават. Например вие сте весел, веднага вашето лице се продължи и разшири. Като сте сериозен, като искате да се представите, че сте благороден човек, вие ще си свиете устата, няма да се разширявате, скромен сте. Щом станете весел, устата няма да се свива, а ще се обтегне. Като се смее, човек не е толкова красив. Като се засмее, ти виждаш нещо неприятно. И вие казвате, че този човек е весел. Вземете един човек, който е начумерен, тъжен, той винаги си свива очите, очите му са под ъгъл. А онзи, който е весел, очите му са по-отворени. Питам сега: Защо свитите очи представляват скръб, а отворените очи − радост? Какъв превод ще имате? Ако очите на един човек са свити, той е тъжен, а пък ако са отворени, е радостен? − Който се свива, взема. Свитите очи вземат, а отворените дават. Но вие се лъжете някой път. Един човек, който иска да вземе, най-първо отваря очите си, а после ги свива. Та той започва с отварянето и свършва със свиването. А добрият човек започва със свиването, а свършва с отварянето. Вие може да правите наблюдение: и единият свива очите си, и другият ги свива; и единият ги отваря, и другият ги отваря. Вие се лъжете със своите наблюдения. Казвате: „Той е отворил очите си, ще даде. Той е весел.“ Ни най-малко − той ще вземе. А в друг случай ти казваш: „Той ще вземе.“ Казвам: Той ще даде. Очите му са свити. Важното е не как започва човекът, а как свършва. Туй наблюдавайте. Вие сега правите една погрешка. Вие гледате започването на нещата. Как свършва човек е важно. Човек трябва да изучава физиогномията. Срещне ви един човек, поухили се и след туй стане сериозен. Какво заключение ще извадите за него? А някой, като ви срещне, ви погледне сериозно и после ви се усмихне. Какво заключение ще извадите? Единият се усмихва и става сериозен, а другият ви погледне сериозно и после се усмихва. На кого ще разчитате? Сега вие се плашите, казвате: „Аз какъв ли съм?“ Аз ви навеждам на този закон. Всяка мисъл има своя форма. И мислите са живи. Някой път като ви дойдат външни мисли, ще ги наблюдавате: усмихват ли се, сериозни ли са или тъжни, или радостни. Е, добре, как ви се явяват? Една мисъл може да ви се яви в разни форми. Например в една тъжна форма. Свиването на една ваша мисъл как ще се яви? − Може да ви сплаши външно. Вие казвате: „Плаши ме известна мисъл!“ Кой ви плаши? За пример идва една ваша мисъл, която ви плаши. − Един ваш приятел ви се е разсърдил и веднага в ума ви седи образа на приятеля ви, тъй като че иска да ви каже нещо, туй ви плаши. Каквото и да мислите, има известна реалност, има известен обект отвънка.

Питам сега каква мисъл седи в ума ви? Какво мислите? Както виждам, едни от вас така сте готови, като минете отнякъде, да задигнете нещо. Такова разположение имате. В мнозина е тъй. Изведнъж да вземе. Вие искате да разрешите един въпрос. Дава се, да кажем, известна тема или някой научен въпрос да се проучи. И всичките учени хора се заемат да проучат въпроса, но не вървят по правия път на разрешението. Всеки иска да разреши. Да кажем има 25 хиляди долара. Не се разрешава научния въпрос, а се разрешават 25 хилядите лева. И аз ви давам 25 хиляди лева да разрешите АВС (фиг. 3). Да докажете кои са били първоначалните причини, които са изместили този перпендикуляр? − Ще кажете: „Това е лесна работа.“ Ще го пренесете в органическия свят. Искаш да знаеш преди колко поколения тази линия там се е изместила. Ще кажеш: „Лесно е!“ Измести се известна площ. Едно рало следва този принцип. Ще прилагате туй рало органически. 25 хиляди има. Да ми кажете как в някоя фамилия е станало туй променение, кога и как е станало. Как ще го докажете? Аз ви давам 10 хиляди лева премия. Всеки от вас има големи несрети в живота. Да докажете кои са причините, че не ви върви. Някой казва: „Защо не съм даровит?“ Има си причини за това. Може ли да докажете, защо не сте даровит? Ами ако вие сте заровили своето богатство в земята и казвате: „Аз съм сиромах човек?“ Скрили сте вашето богатство в земята и казвате: „Аз съм сиромах човек!“ Скрили сте вашето богатство. Какво разбирате под думите „сиромах сте?“ Сиромахът разрешава с буквата С. Той има мъчнотии там. А буквата С е половината на кръга. Да намерим именно туй от какъв кръг е извадено. Сега туй С хубаво ли е написано, както аз съм го написал? Не е въпрос за красиво, правилно ли е написано? Много правилно е написано, но не е научно. С-то винаги означава промени. Като казваш: „Сссс“, дето има опасност, там има съскане. Като минаваш покрай някоя патка, тя казва „сссс!“ Змията също. Забелязал съм, като приближиш при нея (змията), тя съска. Казва: „Гледай да не ме настъпиш, че работата е лоша.“ Или учителите казват „ш-ш“. Вие учителите, с какъв знак означавате СШЧ, понеже съскането е такова, че сте превърнали С-то в Ш. Защо учителите в България са превърнали С-то в Ш? − 5 хиляди лева. Научен е въпросът. Кои са причините дето С-то се е превърнало в Ш? Защо Ш-то е записано с три линии. Ш-то е европейското W − дубълве. На еврейски шина. А после З-то (3) е произлязло от Е-то (Е). Тези букви имат един и същ произход. Ако вие запишете З-то и Е-то по този начин, каква разлика има? И ако го запишете така (П) или (И). Това е все за разсъждение.

В дадения случай ние се връщаме към първата фигура. Тук имате един център в квадрата; около него може да опишете цял един кръг. Значи деятелността, тия външни ъгли са в потенциално отношение, а вътрешният ъгъл е в кинетическо отношение. Следователно количеството на силите взема една материя, която може да мине през този център. Този ъгъл А е път, през който енергиите на тия три ъгъла минават във вътрешния прав ъгъл А (фиг. 4). Но сега тази материя трябва да я пренесете в органическия свят. Тогава тя може да стане ясна. В съвременната геометрия може ли един прав ъгъл да бъде равен на три прави? (Не може.) Тогава ако кажем така, че А е равен на В, С и D какво се разбира? А е вътрешният ъгъл и е равен на трите външни ъгъла. Искаме да изведем една формула. Тогава ъгълът В на какво ще бъде равен? Един външен ъгъл на какво ще бъде равен? (На една трета от вътрешния.) Това как ще го поставите като формула? Излезте да напишете на какво ще бъдат равни външните ъгли.

1) <В = <А − (<С +

<С = <А − (<В +

Сега представете си, че един художник ви рисува лицето. Той може да го нарисува в анфас, лице срещу лице, и може да го нарисува в профил. Значи светлината, откъдето иде, да иде равномерно. Светлината, откъдето еднакво пада, лицето да е еднакво осветено. Ако вие се поставите прямо на туй осветление, че светлината еднакво да осветява лицето ви, то е анфас. Пък ако вие поставите лицето си настрани, че само едната част да е осветена повече, а другата по-малко, то е профил. Сега, за да изразите тази идея в профил, къде ще поставите сенките? Тогава някой път може да се турят по-тънки сенки, а някъде по-дебели сенки. Какви са причините, когато има по-дебели сенки? − Че осветлението от едната страна е било силно и е хвърляло повече сянка. Защото колкото светлината е по-силна и сянката ще бъде по-силна. Когато ние искаме да означим, че светлината е силна, трябва да хвърлим по-голяма сянка, за да изпъкне светлината. Гледаме перспективно да изпъкне светлината. Ако светлината е слаба, то и сянката ще бъде слаба. Допуснете сега, че се хвърли една сянка под очите и художникът напише тази сянка. Вие изучавате този образ. Само че много сенки са турени. Какво означава този образ? Когато под очите има сенки, какъв човек е този, когато има големи кръгове под очите? (Измъчено лице, изтощение, изразходване на повече енергия, отколкото трябва.) Но ако художникът е турил повече сенки, отколкото трябва, направил ли е той картината вярна? Да кажем, че вие сте един художник, нарисувате известна картина и турите повече сенки, да дадете ефект на картината. Рисувате някой тип и искате да го направите мъченик. Вие не можете да го направите мъченик. Този човек, когото вие рисувате, не е мъченик, вие го правите мъченик. Виждали ли сте Христос така нарисуван? Те са го рисували така, но аз не съм видял едно мъченическо лице, не тъй мъченическо, както аз познавам. Как се рисуват мъченическите лица? Че още му тече кръв, какво мъченическо лице има в това? Значи толкова кръв има, че излиза навън. Ако от една чешма, в която има много вода че излиза навън, мъченичество ли е това? То не е за чешмата, то е за хората. Ако излиза пот от челото на човека, мъченичество ли е това? Значи мъченичество не е, че кръв излиза навънка или че пот излиза навън, съвсем друго трябва да се тури, да се изрази мъченичеството. Това е едно противоречие в дадения случай с окръжаващата среда. Мъченици са хората, които се намират в противоречие с окръжаващата среда. В туй седи мъченичеството. И колкото противоречието между средата, тази разумна среда, и него е по-голямо, толкова и мъченичеството е по-голямо. Колкото противоречието е по-малко, и мъченичеството е по-малко. Туй мъченичество има и своя физиологическа формула отвън.

Та казвам, от чисто научно гледище на скръбта трябва да ù търсите произхода. Всяка една скръб е едно противоречие. Ти скърбиш и казваш: „Аз много скърбя!“ Не, така не се разсъждава. Ти ще търсиш противоречие, което се намира между тебе и окръжаващата среда. Скръбен си, трябва да знаеш откъде произтича твоята скръб. Ти можеш да скърбиш, че нямаш парици. Но защо ще скърбиш, че нямаш пари? За скръбта пак хората са причина до известна степен или че ти искаш пари да се облечеш, да се наядеш някъде. Но скръбта има две условия.

Има външна среда − хората, и при това има друго едно общество вътре. И с него ти си в противоречие. То иска от тебе, пък ти няма какво да му дадеш. Две среди има, с които ти не можеш да се справиш. Една среда е твоят организъм, който иска да да яде, и друга среда е обществото, което иска ти да бъдеш добре облечен. Ти си самият човек, който трябва да се справи с външната среда. Тебе ти е тъжно за парите. Към коя среда спадат парите? Сега тия пари се намират все в ръцете на живите хора. Всички банкери държат парите в своите ръце и ти трябва да идеш при банкера, да заемеш малко пари, да направиш един съюз с банкера. Тогава в тебе се явява едно противоречие − дали този банкер ще ти даде пари или не. После ще се яви друго чувство. − Ако не ти даде пари, усещаш се унизен, губиш нещо. Идеш при втори банкер и там не ти дават. Идеш при трети, 10 души банкери обиколиш и казваш: „Съвсем я загазих!“ Седнеш на един стол и се хванеш за главата. Какво трябва да решиш? − Ти имаш една хубава задача − числото 10, превърни го! Питаш как да се справиш с мъчнотиите. Ти имаш 10 души банкери, които не са ти дали пари. Ти виждаш числото 10 и се плашиш от него. Страшно е числото 10! Вземи нулата, дай ù почетно място, тури я пред единицата, намали единицата 10 пъти и веднага ще се издигнеш нагоре. Намали всичките тия банкери, тури им една нула отпред, тури една запетая или точка и тури единицата. Погледни тогава и какво ще мислиш? Като направиш този процес, всичките банкери почват да треперят вече. Ако аз ида при 10 души банкери и те не ми дадат пари, след като туря нулата отпред и единицата след нея, всички тия банкери ще бъдат болни, ще викат лекари. Тези лекари не може да помогнат на банкера. Аз ще напиша едно писмо на банкера, че мога да помогна на болестта му, ако той ми даде парите. Тогава аз ще кажа, че болестта е много сериозна и за нея болният трябва да даде 5 хиляди лева! Другите ще вземат по-малко, но няма да ти мине. А аз ще те изцеря, но 5 хиляди лева ще дадеш! Питам: Десетте болни банкери по 5 хиляди лева като им взема, колко правят те? − 50 хиляди лева! Само като преместя нулата, но да знаеш как да я преместиш − 10 0.1. Погрешката е там. Може и някаква запетая, точка да туря. (Туря се и запетая.)

Сега законът е: когато вие се намирате в едно голямо противоречие в живота, дойдете до отчаяние, пренесете нулата отзад напред! Това са условия вече. И турете единицата отзад, а нулата пред единицата. Тогава и тия условия се подобряват. Какво означава нулата? − Тя е човешката глава. Като туриш една точка, не се обезсърчавай, ами почни да мислиш. Защото всеки един човек се обича за две неща. Две неща има съществени, които в света работят. Те са три, но две има, които постоянно работят. Един човек се обича заради своята мисъл! И един човек се обича заради своето чувство! Ако мислиш право, ти ще бъдеш обичан. Туй е закон. Мислиш ли, ще те обичат. И ако право чувствуваш, пак ще те обичат. Има едно хубаво чувство, благородно чувство. Значи при най-лошите условия внеси едно право чувство. То е нулата отпред, а единицата отзад. Да туриш единицата отпред, ти си човек, който не разбира живота. То е егоизмът. Числото 10 е за мъдреца. Тъй написано числото 10 в света, е за който борави и регулира законите. А който не разбира тия закони, то е обратното 01. Тогава да ви приведа друго едно положение. Представете си, че числото 10, това са 10 килограма. Може да допуснем, че може да е един момък на 21 години и да носи 10 кила злато. На него може да разчитате, той ще ги занесе вкъщи. Но на едно дете на 3 години може ли да разчитате? Може ли вие да му дадете 10 кила злато? Колко може да дадете на едно дете? До колко мислите? Да турим, че то е на 4 години. Колко да му дадем от 10 кила? С колко може да го натоварите това четиригодишно дете? Добре, ако е на 1 година, една златна монета като му дадеш, то ще си играе с нея. Ако е на 2 години, тогава? − Увеличава се теглото. На 4 години колко трябва да му дадем? (Най-много половин кило.) Много са! 500 грама не може да ги носи то. Тя е грамадна енергия, не се носи. Не само количеството, но и материята − това е напрежение вътре. Електричество има вътре, то е мощна сила. Ще го намалите още. (100 грама.) Много са. Много е тази енергия, дете не може да я носи. Законът има приложение. При нашите чувства и при нашите мисли трябва да знаете, че известни мисли и известни чувства се намират при разни възрасти на развитие.

Едно твое нежно чувство, дето имаш, то е едно твое малко детенце. Ти ако не разбираш закона, можеш да осакатиш това благородно чувство или благородна мисъл от неразбиране. Ти можеш на тази мисъл да дадеш работа, за която тя не е готова още. И на едно чувство може да дадеш работа, за която не е готово. Дълбока работа е това. Вие мислите, че вашите мисли са силни или че чувствата ви са силни. Не мислете така. Не са силни. Възмъжалата мисъл, постъпка, то е друг въпрос. Те са силни. Когато във вас се внесе известна идея, не мислете. Казвате: „Идеята е мощна!“ И Христос като дух беше мощен! Но като се роди, беше ли мощен в тази малка форма?

Та вие сега имате едно понятие, което не съответствува на Истината. Казвате: „Една идея, мощна идея!“ Но която е реална вече, а не една идея, която се намира още в зачатък на своето развитие, една малка тревица. Това е мисълта. Туй е дълбока мисъл, която трябва да имате. Вие искате някой път да имате постижение на вашите чувства, на някоя ваша мисъл или желание. Най-малко се изискват 21 години едно ваше желание да се постигне. А вие искате още след 34 години и казвате: „Много съм чакал.“ Неразбиране е това и вследствие на това неразбиране идат много големи нещастия, които ние преживяваме. И казвате: „Защо ни е това, да го нямаме.“ Защото твоята мисъл и твоето чувство не са в състояние да пренесат туй, което може да им се даде.

Туй е едно научно обяснение. И ако вие вървите па този път на разбиране, ще се избавите от много страдания. Най-първо гледайте тази мисъл възмъжала ли е?

Сега ще ви попитам: Коя е във вас най-силната мисъл? И сега може да ми кажете „коя е най-силната мисъл у човека?“ Може да пишете като тема. И след туй и най-силното чувство? Вие не се лъжете с думата „Любов“. Тя е обща, колективна. Любовта не е идея. Ще кажете: „Любовта е най-силна.“ Често вие изгубвате интерес в живота. Когато в живота се яви едно противоречие, което човек не може да разреши, той заспива, не се интересува вече. Не поставяйте в ума си една мисъл, която не може да разрешите. И не поставайте едно желание в сърцето си, което не може да постигнете. Пазете си тези две неща. Никога не си поставяй една мисъл, която не можеш да разрешиш! И никога не си поставяй едно желание, което не можеш да постигнеш. Не да го искаш, остави го. Тази мисъл остави отвънка. Туй, което не можеш да разбереш, остави го отвънка. И после иди, наблюдавай го. Понаблюдавай, наблюдавай го, не го туряй отвътре! Понеже, щом туриш вътре нерешено чувство, ти ще носиш един излишен товар. Да допуснем, че в теб влезе мисълта да станеш гений, но не си уважаван. Казваш: „Искам да стана гениален.“ Но не можеш да разрешиш как да станеш гениален. Остави тази мисъл отвънка. Ти ако искаш да постигнеш гениалността, по кой път ще я постигнеш? − Трябва мисъл. И не всеки човек, който мисли, става гениален. По какво се отличават гениите от обикновените хора? Един гений, като го поставят в най-мъчните положения, той всякога ще си разреши задачата. Казват, че Паганини е разрешил една трудна задача. В Италия най-видните музиканти са писали нещо много трудно, най-мъчните музикални комбинации с по четири ноти, та с четирите пръста да ги вземат? Нещо, което не може да се вземе на цигулка. Та след като го угощавали, казали: „Ще ни е много приятно да изсвирите едно парченце.“ Той го видял, усмихнал се, взел си цигулката и веднага го изсвирил. И го признали, че е гениален. Е, колко души като Паганини можете да изсвирите толкова трудно нещо? Вие може да се объркате, а той като че е бил и пребил. Значи геният е запознат с нещата, а обикновените още не са запознати.

Сега всички вие сте от спящите гении. И вие сте гении, но спите, под юргана сте още и вследствие на това не можете да се проявите. Ако има някой, който да ви събуди, веднага ще проявите вашата гениалност. Нищо повече. Ще ви дам и още нещо. Какво е мисълта? Един човек, който не е гений, се намира като в мъгла, не знае накъде е наляво, надясно. Седи и се върти. Това е обикновен човек, а на гения небето му е ясно. Той като погледне, вижда си пътя, всичко знае. Обикновеният човек е в мъгла. А геният е в ясното небе, няма никакъв облак. Той като погледне, навсякъде пътят му е ясен, мъчнотии няма. Има, но той ги разрешава, докато обикновеният човек е обвит в мъгла. Тази мъгла аз наричам юрган, в който ти спиш. Трябва да се освободиш от него. Ти искаш да постигнеш нещо. Ти си под юргана. Казваш: „Непостижимо е!“ В мъгла си, какво можеш да постигнеш? Ти си в зимно време, в буря, сняг има, веявица. Ти си в условията, непостижими са нещата там. Лятно време, когато слънцето грее, топло е, влага има, дъжд, тогава нещата са постижими.

Та казвам: Не се обезсърчавайте! Щом се обезсърчиш, кажи: „Под юргана съм.“ Щом се насърчиш, юрганът е вдигнат. Всички хора, които са насърчени, без юргана са, а които са обезсърчени, са с юргана. Вие казвате: „С юргана е добре!“ − Само когато отиваш да спиш, юрганът е намясто. Ако туриш юргана и кревата в колата и отиваш да ореш, това не е намясто. Юрганите са потребни за вечерно време. Тогава по-хубаво нещо няма. Като си в стаята си, че си и в юргана, намясто е тогава юрганът, като искаш да спиш! Но след като се събудиш и да си в юргана, това не е намясто.

Сега главната мисъл каква остана? Иване, кажи ти. (Човек трябва да мисли право и да чувствува право. Да бъде добър проводник.) Не пресиляйте вашите мисли! Не пресиляйте вашите чувства! Туй пазете! Мисълта си не пресиляйте! Никога не пресиляйте сърцето си и мисълта си!

„Отче наш“

3 лекция от Учителя, държана на 26 октомври 1934 г., София, Изгрев.