Който направи небето и земята

 Неделни беседи , София, 30 Юли 1933г., (Неделя) 10:00ч.
Издателство: Жануа '98

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще ви прочета най-късия псалом - сто трийсет и четвърти.

„Духът Божи“

Ще взема само последните четири думи „Който направи небето и земята“.

Онзи, който е направил небето и земята, и досега е неизвестен. Строго научен въпрос: направил ли е Вселена, или вечно съществува. Две мнения съществуват, но може да четете в книгите. Едните поддържат, че е направен, а другите, че е вечно съществуващ. И едното, и другото е вярно. Ще ви приведа един парадокс. Едно ядене е за предпочитане пред хиляди хубави обещания, които няма да се реализират. И хиляди обещания са за предпочитане пред едно ядене, което ще те отрови. То е една обстановка на човешката мисъл. Когато хората казват, че мислят, при известни условия може да мислят. Здравият човек мисли по един начин, болният мисли по друг начин. Сиромахът мисли по един начин, богатият мисли по друг начин. Ученият мисли по един начин, неукият мисли по друг начин. Добрият мисли по един начин, лошият мисли по друг начин. Всички хора при разни условия мислят различно. Всеки човек, в каквото състояние се намира, неговата мисъл съответства на онова негово вътрешно състояние. Но трябва да се определи какво нещо е мисълта.

Туй, което хората наричат мисъл, то всъщност не е мисъл. Да близнеш само една капка водица, това не значи още, че ти си се запознал с водата. Само водата, която утолява твоята жажда, може да усетиш каква е нейната сила. Ние говорим за човешката мисъл, без тази мисъл да произведе този ефект и ония процеси, които мисълта е в състояние да създаде. Единствената творческа сила в света, която има най-голяма мощ, това е мисълта. То е външната страна на онова, което е неизменно в света. Целият външен материален свят е израз на една велика мисъл, която съществува зад този свят. Попитайте някого къде седи тази сила. Питам, когато някой съвременен музикант напише някое музикално творение, откъде го е взел, де седи това музикално творение. Той го е измислил. Целият оркестър свири и вие казвате - свири отлично. Отде дойде туй съчетание на тоновете. Казвате - той го е измислил. Но той е турил само известно съчетание.

Допуснете, един българин, който нищо не разбира от музика, иде в странство, дойде да организира българската музика според западното пеене. Измислил ли е той начина на хармонизирането? Не, той го е взел отнякъде. Българите казват, че имали песни. И те ги взеха отнякъде, взеха индуски, египетски, и те ги взеха от предшестващите народи. Според мене хората изгубиха първата музика, която съществуваше на земята. На земята имаше една велика музика. Хората имаха една музика, която изчезна. Сега едва им е останало нещо. Сегашните хора не познават тази музика. Има едно деградиране на музиката. Мислим, че сме изследвали нещо. Ние едва започваме да изучаваме остатъците от музиката. Или другояче казано, тази раса живее някъде на земята. Ако ме попитате къде живее, аз ще ви дам отговор. Ако ме попита една мравя къде живее човек, аз бих ѝ казал: „Където ти живееш.“ Една мравя няма понятие за човека, тя и не подозира.

Ако влезете в мравешкия свят, те са големи философи. Имат голяма тактика, може да се гордеят в едно изкуство, те са го знаели, преди хората да го знаят. Ако идете при пчелите, преди хората да знаят, пчелите са знаели това изкуство, хората сега започват да правят мед. Пчелите преди хиляди и хиляди години преди човека знаеха как да произвеждат мед. Каква гениалност имат пчелите, че в един кошер от 40-50 сантиметра живеят 50-60 хиляди жители. Де може да съберете 50-60 хиляди хора в такова място? И при това такава чистота, такъв порядък, после поддържат еднаква топлина от 22 градуса. Нямат кухня, помии, такива работи нямат. Вие казвате - това са пчели. Ние по отношение на чистота не сме дошли на уровена на пчелите, до чистота, която пчелите имат. В някои отношения са по-напред. Само искам да ви покажа едно съотношение.

Ние сме се много индивидуализирали и мислим, че ние сме единствените най-умни същества на земята. Аз казвам така, единствените най-глупави същества, които съществуват на земята, са хората. И туй е вярно, че са най-умни и най-глупави. Туй, което хората вършат на земята, това и животните не са го вършили никога. Тия глупавите растения даже не са го вършили. Дори водата, която е по-глупава, никога не е направила толкоз безобразия, които човек е направил. Дето мине, водата ще направи пакост, ще направи и добро. А пък човек, дето мине, дето стъпи кракът му, трева не никне. Туй е малко преувеличено. Преувеличени работи има. Човек по някой път трябва да ги смича.

Един американски проповедник обичал да преувеличава нещата. Имал туй чувство. Малко хора се срещат, които говорят истината. Не че не иска да каже истина, но или ще преувеличи, или ще намали, но и двете неща са противоположни. Този проповедник обича много да преувеличава, та слушателите не вярвали. И той бил недоволен. Имал той един приятел, комуто казал: „Когато ме видиш, че преувеличавам, ще покажеш пръста си.“ Един ден проповядвал една проповед за Самсона, че хванал 300 лисици, на опашките на които турил свещи, които запалил, и така запалил нивите на филистимците. Но опашките на тия лисици били три метра дълги. Приятелят му показал пръста си. „Виждат ми се три метра дълги опашки много дълги.“ Навежда той друг автор, че казал, че са два метра и половина. Онзи пак му показал пръста си. „Това ми се струва, че не е намясто.“ Навежда друг автор, че казал, че са два метра и половина. Онзи пак му показал пръста си. И най-после идва до един метър, до половин метър. Казва: „Не смалявам вече повече.“ Има една опитност в света, която повече не може да смалим. До известно време не можеш, но при известни условия невъзможните неща стават възможни.

Че наскоро, мисля, по-миналата година се даваше един пример в Южна Америка. Двама паралитици лежали в болницата. Лекарите казали, че нелечима е парализата. Но един ден влиза в болницата една боа през прозореца в стаята на тия двамата паралитици и те като я видели, се намерили на улицата отвън. Невъзможното за лекарите, беше възможно за боата. Преследвали тази боа, и тя се скрива при тях. Те казали: „Благодарение че влезе тази змия, че ние се изплашихме.“ Сега туй още не дообяснява нещата.

„Онзи, който създал небето и земята.“ Под думата небе всякога трябва да разбирате туй великото, мощното, разумното в света, върху което се гради всичко хубаво и красиво. То е небето. Под думата земя се разбира обикновеният, материалният живот с всичките промени, култура, еволюция и т.н. Под думата земя разбираме чистата материя, която минава от една форма в друга. Онова незнайното наричат дух, който хората отричат. Не може да отречеш това, което не знаеш. Можеш да отречеш туй, което знаеш. Туй, за което нищо не знаеш, как ще отречеш. За да отречеш едно нещо, ти туряш друго на неговото място. Това е законът на отричането. Не е да поддържаме мнение. Имаме право да поддържаме каквото и да е мнение в света, но никога не може да изменим порядъка, който съществува.

Под думата мисъл разбираме, че зад съвременния материален свят седи една мощна мисъл. Някои турят в името на едно същество, някои турят в името на много разумни същества, на които мисълта е съгласувана в едно. Как, по какъв начин, отде се е добила, никой не знае. Някои мислят, че първоначално е дадено откровение. Човек може да достигне известно положение, когато пред него може да се открият известни тайни. Защото, когато се отрича Божественото Начало, хората имат съвсем груба идея. Мислят, че Бог мяза на човека, понеже мислят, че човек е направен по образ и подобие. Неговото лице е образ, подобие на неговата мисъл. Следователно по неговите ръце, по неговото лице, по неговото тяло съдим, човека не го знаем.

Когато се разгадава характера на човека, веднага си съставяме понятие, какво нещо е човек. Ако вие снемете кожата на човека и отворите неговия мозък, видите човека без кожата, видите това, с което оперира, то е страшна работа. Ако извадите мозъка от гръбначния стълб, нервната система представя една змия с такава голяма глава, че е страшно чудовище. Онази змия, която изкуси Адама и Ева, е в човешкия гръбначен стълб и в главата му. Ние бягаме от онзи дявол, който живее в нас, както негърът, който носи своята чернота. Ние не сме отговорни за това, когато човек иска да създаде жилище, когато влезе някоя микроба в нашето тяло. Човек не е отговорен за онези последици. Тия микроби съществуват, влизат и в човека и не искат да знаят. Някой път загнездят се в неговите дробове, някой път загнездят се в неговия стомах, загнездят се в неговите мускули и започват да го измъчват.

Какво трябва да прави разумното същество при тия неразумни същества? В същото време се полага пост, трябва да пости, да гладува. Някои искат да постят, за да си изкупят греховете. С пост греховете не се изкупуват. Постът е само за усилване. Мозъкът е електрическа батерия, свързана с космическия свят. Човек, за да бъде здрав, непременно трябва да има достатъчно енергия от този космически свят, за да се брани. Мозъкът е създаден като оръжие, да се браниш от всички врагове, които те заобикалят. Следователно, ако твоят мозък е здрав и силен с електрическа енергия, заболи те кракът, ще съсредоточиш ума и всичките бацили изгони навън. Заболи те коремът, ще насочиш всичката електрическа енергия в корема. Сега човешкият мозък няма никаква енергия. Когато човек стане нервен, липсва му електричество. И тогава учените хора са дошли до твърдението: когато у човека се образува голяма сухота, човек започва да говори грубо, рязък е гласът му. Не е лошо да говориш така, но това показва, че има малко вода в твоя организъм, малко влага има, малко мекота. Щом влезе водата, ще се прояви, една сила има човешкият характер. Това е магнетическата сила в човека, която е свързана с електричеството. Следователно, когато функционира електричеството в тебе, трябва да функционира и магнетизмът, за да може резултатите, които си добил чрез електричеството, да останат постоянно у тебе.

Та казвам, ние, съвременните хора, сме изложени на много болести и не само туй, но какви терзания. В едно управление вземете - анархисти, комунисти и какви ли не, започват дрязги между тях, преследвания, детективи, заговори правят да убиват този, онзи. Държавата следи. В училищата учителите имат известни мерки, известни правила. Някои ученици не се учат. В църквата имат правила, ред и порядък, някои не следват тези правила. Навсякъде хората се терзаят от туй, което някой път не съществува. Ако хората мислеха право, работите много лесно щяха да се свършат. Онзи, който знае, може да направи работата за една минута. Онзи, който не я знае, и цял ден може да употреби. Той ще мисли как да тури един винт на един часовник. Като го тури, казва: „Измислих как се туря винтът.“ То е лесна работа, ако знаеш, ще вземеш винта, ще завъртиш и ще свършиш за една минута.

Сега съвременните хора трябва да им се казва, че човешката мисъл има влияние. Тук веднъж в едно учреждение в София служещите искали да се подиграят с един техен колега, който казвал: „Мене не ми влияят човешките мисли.“ Четирима души се надумали да го срещнат един след друг: единият на вратата, другият на стълбите и третият горе. Първият го среща и му казва: „Какво си пожълтял, не ми се виждаш да си добре.“ Вторият го среща и му казва: „Виждаш ми се, като да си трескав.“ Третият му казва същото. Четвъртият пред стаята му казва: „Ти съвсем си заболял.“ Той казва, че никак не се чувства добре, че го боли коремът. Отива при началника и иска отпуска. Началникът му дал отпуск, но накарал четиримата негови колеги да свършат неговата работа. После му доказали, че внушението работи в света. Работи навсякъде. Някой път иска той да помогне, но иска той да даде временен съвет. Той казва: „Ако вие не бяхте повикали мене, отиваше животът.“ Той иска да покаже, че този човек е, който ще го спаси. Казва: „Работата е много сериозна, никакви лекарства не помагат, много сериозна работа.“ Проповедниците държат същата тактика. Те не искат да помагат на хората, които показват лошия живот.

Истинската философия е: никога не говори за злото. Колкото се може, по-малко говори за злото. Който иска да бъде здрав, за злото и дума да не става. Че става, няма какво да го признаваш, мисли повече за доброто. Злото определям като кал, дето нищо не расте, всичко гние и се разваля. Туй, което разваля, е злото. Какво нещо е доброто? Туй, в което всичко расте, живее и продължава живота, имаш всичките условия, при които може да постигнеш всичко, което желаеш. То е доброто. Такъв е редът в природата. В природата това е право, даже чрез закона може да ви приведа примера.

Преди години правех един опит във Варна на човешката мисъл. В едно семейство имаше четири момичета. Майката се смееше на най-голямата си дъщеря. Тя не можеше да вземе два верни тона, като че дъска цепи. Казва: „От тебе всичко може да стане, но певица не може да стане.“ Тя казва: „Не съм родена.“ Казвам ѝ: „Майка ти не разбира, ти можеш да пееш.“ Може, аз виждам, че в музиката този център е развит, после гърлото може да се развие, ако пееш и се упражняваш. Давам ѝ известни правила и след известно време тя можеше да пее по-хубаво, отколкото тези, които бяха учили в училище. Тя певица не стана, но можеше да пее.

Казвам, целият съвременен свят седи в отрицателната страна. Казват: „Обществото отива зле, непоправим е този свят, лоши са хората.“ Че има лошо, има, но като констатираме един лош факт, светът не може да се поправи. Какво трябва да се прави? Да допуснем, че един кораб се разчупва, какво трябва да се прави? Ако има компас, да се вземе. Ако се разчупи този кораб, да се хване всеки за малка дъсчица и всеки да се спасява. Или във всеки параход има лодки за спасяване, тях да вземат. Та в природата всичките мъчнотии, които съществуват в сегашното общество, има един начин, по който ние може да гледаме на работата. Аз се чудя на хората, на големите недоразумения. Запример аз съм опитвал. Първоначално казвах на тези, които идеха при мене: „Идете да се молите в църквата.“ Свещениците казват: „Тези лица, макар да идат да се .молят, имат задна цел, да окупират.“ Лошо. Тогава казвам: „Не ходете в църква, молете се отвън.“ Пак лошо. В църквата лошо, отвън - лошо. Казват: „Еди-какви са.“

Наричам добър човек, който е роден добър. А добрият не може да го направиш лош. Роденият човек с дарби, ти на него може да повериш, понеже природата е на негова страна. Онзи, на който Бог дал сила, на силния не може да прекъснеш пътя, понеже Бог е на негова страна. Този човек е носител на божествените закони. Ако ние се явяваме в света и носим всичките наши идеи, нищо няма да допринесем. Ако един човек е носител на божествените идеи общо за цялото човечество, всички трябва да съдействаме, за да се прояви божественото. В божественото няма туй различие, което съществува в сегашния наш живот.

Влезеш в един концерт, ще видите някои богати хора - взели първите места, не разбират от музика. На един симфоничен концерт по 140-150, дори по 500 лева струваха билетите. Някой взел за 30 лева, но слуша по-добре музиката, не слуша по-хубаво отблизо.

Сега религиозните хора искат да бъдат много близо до Господа. Те казват: „Който иде в рая.“ И рая си го представят по особен начин. Светските хора казват: „Всичко е тука, на земята.“ Ако е всичко тука, покажете им отрицателната страна, не само да покажете добрините. Като идете в една държава, идете да разгледате затворите - то е отрицателната страна. Трябва да се покажат и добрите страни, училищата, добрите заведения. Ще направите един паралел, да видите кое преодолява. Казвам, в София има много повече кръчми, а по-малко църкви има. Повече кръчми има от църкви. Всяка кръчма е израз на една стара култура. Хората мислят, че са излезли от областта на идолопоклонството. Кръчмарите са свещеници, които имат прибори, разполагат с много голяма сила. Който дойде при него, той казва: „Заповядай.“ Веднага ще даде бонбонче, кисела краставичка, зеле, казва: „Да те почерпя с нещо.“ Ще се почерпят. Онзи си отвори сърцето и казва: „Дай едно кило.“ Много умни са кръчмарите. Всички се опиват, кръчмарят остава трезв. Ще кажете - неговата цел е егоистична, нали така. Вземете един проповедник или свещеник, който служи, пари взема. Отнемете всичката материална страна, за да опитате религиозните хора. Аз не искам да им се отнемат, но само да се опитат има ли идея.

Сега в мене седи идеята: аз зная защо хората грешат. За мене този въпрос е решен. Зная и церът кой е и ако не казвам този цяр, аз имам съображения. Когато някой дойде и има цирей, казвам му: „Ела след 4-5 дни.“ Като ме срещне, казва: „Този цирей стана много голям. Ако така продължава, ще ме умориш.“ Казвам: „Не бой се. Природата е силна, аз не искам да спъвам природата. Трябва да изтекат някои от тези отрови. Понеже не може да се изхвърлят по обикновен начин и тя ще направи някой абсцес.“ Умна е, виждам този лекар в природата. Някой казва: „Много ме боли вратът, тупа.“ Казвам: „Когато тупа е хубаво, когато не тупа, не е хубаво. Ти си ял неестествено. Баща ти, майка ти имат нечиста кръв, сега природата иска да те освободи от нечистата кръв. Казвам - не бой се.“ Тогава ще му се даде едно наставление. Сегашните лекари имат един метод, който не е съобразен със законите на природата. Те веднага ще режат цирея. Някой път е полезно и рязането, но някой път човек ще си замине.

Преди години иде при мене една госпожа, забира ѝ ръката, подува се, иде при мене да иска моите наставления какво да прави. Казвам: „Като излезете оттук, идете при някой хирург, да ви направи малък абсцес.“ Завъртяла се на „Опълченска“, в един голям трап пада и си удря ръката. Казва: „Втасахме сега.“ Отива при хирург, той ѝ казва: „Кой ви направи този абсцес, идеален е.“ Гениално била изстискана ръката през тази дупчица. И за една седмица оздравява. Вие ще кажете, че то е съвпадение на известни условия. Съвпаденията са за невежите хора, а за умните хора съществуват разумни съчетания на нещата.

Та казвам, да вярваме, че Бог създаде небето и земята. Да се роди вътре в нас онази светла мисъл, че при всичкия този тежък живот, който сега минаваме, да знаем, че има един изходен път. В никоя система вие няма да намерите вашето спасение. В която и църква да сте, в което политическо верую да сте, може да сте англичанин, американец, русин, немец, вие не може да се избавите от лошите последствия на живота. Вие сте осъдени да умрете. Казвате: „Да си поживеем.“ Не се лъжете с един живот, след като се наядете хубаво, да ви обесят на въжето. Не считайте това живот. Предпочитам да ме обесят гладен. Ако ще умра, да умра гладен. Какво разбирате вие под думата смърт? Научно разбират само унищожение на човека. Да умре човек, подразбира един нов живот. Когато дадоха тази чаша на един от великите хора, той каза: „Ако е възможно, да мине тази чаша, Господи, ако не, да бъде твоята воля.“

Питам сега, след като разпънаха Христа, умря ли той. Христос днес живее повече, отколкото преди две хиляди години. Ако днес се яви Христос с тяло, кой човек няма да пита дали е Христос, или не. Но навсякъде неговата мисъл прониква, във всички области на човешкия живот прониква тази мощна мисъл. За нас не е важно слънцето да ни дойде на гости, но за нас е важно светлината на слънцето да проникне навсякъде. За нас е важна светлината и топлината. Следователно за нас не е важен онзи исторически Христос, но за нас е важна онази божествена мисъл, която изтича от него, важна е топлината, която изтича, да дойде и да преобрази света. Ние имаме едно материалистическо схващане за Христа. И досега ако църквата не е направила прогрес, то се дължи на онзи вътрешен спор, който те имат - канонически: дали православната, или католическата църква е права. За какво се борят? Кой вярва по-право. Хубаво, има и друга една страна: кой изпълнява по-добре учението. Не коя църква е по-добра, коя църква е по-права, но коя църква изпълнява учението, коя църква го прилага. Църквата, коя и да е, дали е някоя нова църква, дали е стара църква, ако старата църква изпълнява, добре е, ако новата църква изпълнява, пак е добре.

Сега мисълта, която искам да остане у вас, е: който създаде небето и земята. Бог ти е дал един мозък, едно тяло, в цяла една Вселена, в себе си ти си малък свят. Ако от туй голямото богатство, което Бог е вложил в тебе, ти си недоволен, че те занимават дребни работи, питам тогава, какво очакваш в света. Необходимо е сегашните хора да направят опити. Минало е времето с вяра да се ходи. Понеже вярата е път за знание, ако твоята вяра не носи положително знание, не е един път за знание, следователно ти нямаш вяра. Ако твоята вяра не ти дава знание, туй знание ще бъде полезно за самия тебе. Че ако ти се обезсърчиш от живота и си теглиш един куршум, какво си разбрал? След като свършиш училище, нямаш никакво вдъхновение, не знаят какво да работят. Гледал съм музиканти, знаят същината на музиката, той, като излезе на сцената, не само тук, но и в Америка, музикантът не гледа на първите редове на публиката, но някоя музикална сила, която си хармонира с него. Той свири, но същевременно има някой да му помага в публиката. Ако няма такива хора в един концерт - да му помагат, концертът всякога излиза несполучлив; когато има няколко души да му помагат, концертът е благополучен.

Законът е такъв. „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз.“ Дето са двама или трима души, събрани в името Божие, Божията любов и мъдрост и Божията истина, там е силата. Какво е любовта? Туй, което дава живот и освобождава от смъртта. Що е мъдростта? Туй, което дава знание и сила на човека, да го освободи от страданията. Що е истина? Туй, което дава свобода на човека, простор, освобождава го от всички ограничения, в които се намира. Аз разбирам другояче истината. Тогава ние говорим - да намериш някой да те обича. Как ще те обича? Той заспи за осем часа и не мисли заради тебе. През осемте часа какво ще правиш? Този, който трябва да те обича, ден и нощ трябва да мисли заради тебе. Единственото същество, което може да ни обича, което така мисли, то е Първото същество, което създало света. Ако искаш да успееш, трябва да имаш свещена идея, да имаш най-високо понятие за Бога. Като дойдеш до Бога, въпрос не прави. Ако дойде някой да ви пита има ли Господ, или не, какво бихте отговорили? Кажете ми, дали аз съществувам, или не. Аз съм или не съм. Аз, човекът, който съм пред тебе, след 50-60 години няма да ме има. Къде ще бъда? Ако ме попитате туй, което тебе те интересува, аз ще разреша този въпрос.

Не може да се разреши един въпрос без любов. Не може да разрешиш такъв велик въпрос без знание. Не може да разрешиш такъв един въпрос без свобода. Ако ти не си свободен да мислиш, ако нямаш достатъчно светлина, ако нямаш достатъчно живот, че да може да победиш, да познаеш какво нещо е Бог. Трябва да бъдеш силен, да пребродиш цялата Вселена. Един господин ме питаше за Бога. „Кажи ми - казва - има ли Бог, или не?“ „Ще ти отговоря - казвам. - В нашата Слънчева система има сто милиона слънца. Във всяко слънце има по десет планети, които съставят месечини. Ти вземи, че посети всички слънчеви системи и като дойдеш, да предадеш познания. След като изходиш тези сто милиона слънца и планети, ела при мене и ще ти кажа, има ли Господ, или няма. Аз сега съм тръгнал на път и аз отивам като тебе, от тази слънчева система се готвя да ида в друга планета.“ Казва: „Ти сериозно ли мислиш, или не.“ „Ако си от разумните, сериозно говоря, ако си от обикновените, шега правя. С умните хора - сериозно, с глупавите се забавлявам, шегувам се.“ Или да обясня. Едно дете, което е недоволно, което майката, виждам, не може да задоволи, това дете не утешава, това дете се налага, сърди се на майка си. Тя му даде ябълка, сърди се, после даде втора, трета, и то се усмихне, вземе ябълката. Въпросът беше само за три ябълки.

Сега ние казваме, че това са детински работи. Ако дойдем ние да разгледаме възрастните хора, ние - учените хора, които сме свършили по философия, по музика, по всяко изкуство, ако попитаме един проповедник защо проповядва, ще каже, че заради Господа. Ако попитате един учител защо учи, ще каже - за народа. Не, не е за народа, то е второстепенно. Ако попитате водата защо тече, ще каже, че иска да отиде в океана. Но тук има неправилен отговор. Тя иска да отиде в океана, за да излезе от него. Ако попитате вятъра защо духа, той, иска-не иска, трябва да духа от високо към ниско.

Съвременните хора мислим, че сме свободни. Онзи, когото карат стражари, той е свободен, докато върви. Като престане да върви, има пъшкане. Онзи, който отива в училище, ученикът, е свободен, когато учи; когато не учи, не е свободен. Свещеникът е свободен, докато служи; като престане да служи, не е свободен. Ти си свободен, докато ядеш; като престанеш да ядеш, не си, като се наядеш, не си свободен. Ти си свободен, докато имаш пари в джоба си. Щом нямаш пет пари, не си свободен, фасонът ти ще се измени. Имаш стотина хиляди лева в банката, може всичко да уредиш. Нямаш в банката нищо и Господ не дава. Да дадеш, ти изключваш вече, мислиш какво ще се прави, казваш: „Тежък е животът.“

Това са ред противоречия, всеки може да ги изнесе. Да изнесем противоречията на хората, то си има вътрешна причина. В някои случаи е необходимо да бъдеш богат, в друг случай е необходимо да бъдеш сиромах. В някои отношения необходимо е да бъдеш учен, в друго отношение е необходимо да бъдеш невежа. В едно отношение е необходимо да бъдеш силен, в друго отношение е необходимо да бъдеш слаб. Туй в природата съществува като природен закон, отношение между Великото голямо и Великото малко в света. Аз го наричам, това са степени, по които вървят всички божествени мисли и уравновесяват всичките неща. Като не разбираме Божия закон, преждевременно хората са съгрешили, понеже сме се наели да вършим една работа, която не е за нас. Аз съм забелязал, много ученици искат да свършат с отличие и пресилват своя мозък, заболяват и нищо не става. Заболяват и умират. Много посредствени, които започнали с посредствени знания, упражнили са своя мозък и свършват училището. Те не бързат. Имаш пред себе си всеки ден да реализираш работа по малко. Няма да ви приведа онази приказка за надбягването на костената жаба и заека. Вие я знаете.

Великото в света е: човек да е доволен от малките мисли, които му помагат. Някой път може да кажеш тъй: „Защо не съм даровит?“ Ти си даровит, но трябва да дойде учител, да вдъхне нещо. В едно житено зърно има възможности да създаде нещо, но непременно трябва да дойде слънцето, светлината, топлината, да дадат подтик. Та всички ония гениални хора в света, те са приели един подтик отвън, който развил техните дарби. Първите подтици, които дават, са майката и бащата. Какъвто и да е подтик, най-силният подтик - за каквато и да е дарба, дават майката и бащата. След туй, на второ място, иде учителят, на трето място е външното общество. Това са фактори.

Та сега да ви кажа кой ти е майка. Всеки един човек, който има знание, той разбира закона и може да ви помогне, той е баща заради тебе. Бащата трябва да внесе известна сила в човека, майката да даде направление на ония енергии. Ти ще разбереш майка си и баща си. Ти баща си ще намериш, ти не познаваш баща си. Онази може да ти бъде майка, която може да развие дарбите, твоите дарби и да те направи доволен в света. А баща е онзи, който може да те вдъхнови, който може да те повдигне. Всеки, който те ограничава, не е нито баща, нито майка. Аз така разглеждам майката и бащата. Дали е учител, пак същия закон прилагам. Дали е господар - същия закон, дали е слуга - същия закон. Навсякъде този закон. Слугата, ако те обича, ще ти служи. Ако господарят обича слугата си, той е добър господар. Ако учителят обича учениците си, той е добър учител. И ако ученикът обича учителя си, той учи и е добър ученик. Всякога там, дето има обич, вече има основа.

Казано е: „Бог създаде небето и земята.“ Като учение заради нас, хората, вие поглеждате към небето и казвате: „Дали е туй?“ Когато един съвременен ученик влезе в лабораторията, види всички инструменти, каже: „Това не е за мене.“ Това е създал човешкият дух, създал го е човешкият ум. Ако вие идете на земята, тя е населена. Ако идете на слънцето, и то е населено с човеци, малко по другояче създадени, не с такива форми. Техният идеал е по-велик. Понеже то не се занимава с частни работи. В цялата Слънчева система за всички планети има определен бюджет. Защото жителите на Слънцето, колкото и други народи да има, които съществуват, имат си история за тях. Сега аз не искам да ви карам да вярвате. Ако не вярвате, ще ми бъде по-приятно, защото, ако вярвате, ще кажете: „Това е една приказка.“ Ако вярвате, как е възможно - огън разтопен има на слънцето, да има жители, ще се стопят там. В слънцето много по-добре може да се живее. Учените хора поддържат, че много голяма топлина има там. Тия хора издържат много по-голяма топлина. Ние едва издържаме 39, 40, 42 градуса. На слънцето жителите издържат една топлина може би от 35 милиона градуса. Следователно, ако един слънчев лъч дойде на земята, ще се намери в голямо противоречие с онзи голям студ, който ще намери. Те се обезсилват, затова много рядко се решават да слязат. Даже слънчевите типове, които съществуват на земята, са много обезсилени. Те са най-весели, най-жизнени и радостни. Всички ония хора, които са допринесли нещо на човечеството, са все слънчеви типове. Астролозите обясняват другояче. За да мислиш, да може да успяваш, трябва да бъдеш слънчев тип. Той носи Господа със себе си, носи три качества: той носи любов на човечеството, той носи мъдрост и знание, той носи свобода, носи разширение. Казвам законите на причина и последствие, които съществуват.

Ние навлизаме в една област, дето трябва да се върнем назад. Аз четох преди няколко време - един астроном се молил Господ да му покаже величието на света. Молил се около 15-20 години. Една вечер сънува, че при него дохожда един ангел. Това било в XIX век. Той му казва: „Чу се молитвата ти.“ Чува един глас, който казва: „Тялото му промени, но сърцето му остави човешко.“ Пренесъл го този ангел на слънцето, после на другата система, разнасял го от система на система. Той казва: „Моля те, върни ме на земята.“ Той не може да издържа повече. Защото какво ще ви ползва вас и какво ще ви интересува, ако повярвате, че един жител на слънцето може да издържа 35 милиона градуса. Това е научен факт, това не е мое твърдение, някои са измервали. Аз не може да кажа отгде го зная, аз предполагам, имам основание.

Та казвам, трябва да се върнем към обикновения живот, към който ние сме нагодени, към ония дарби, ония сили, ония способности, които човек има в себе си, които сега развива в сегашния живот. Всякога трябва да бъдете благодарни. Когато четете една философска книга или слушате един музикант, или гледате художествена картина на някой художник, или изобретение на някой изобретател, или в природата вие разглеждате - природата може да се разглежда по много начини. Някои много механически разглеждат природата. За бъдеще има да изучавате природата. Има много творчески неща на съществата, които са живели преди хората, те са оставили своите останки, предците, които са приготвили сега да пресъздадат земята, да изменят нейната орбита, да изменят оста, да изменят вътрешното състояние, да изменят и човешкия организъм, да изменят човешките мисли, човешките чувствания, да турят един нов ред на нещата. При този нов ред, който сега влагат, то е един начин с един ред на любовта.

Идната култура, която иде, е култура на любовта. Бъдещата култура е култура на любовта. Че сегашните хора се избиват, че си пущат кръв, окултистите така тълкуват. Всяка жена, която ражда, нали ѝ се пуска кръв. Понеже сега се ражда новото, то на тия хора трябва да се пусне кръв. Че много кръв трябва да се пусне на хората, за да има за бъдеще къде да поникне културата. Понеже тази кръв е необходима, както водата за растенията. Всичката аномалия, която съществува, този хаос е, че всички разумни същества събират тази кръв. Тя не се разпилява. Щом умира човек, те събират тази кръв. В артериите е турена тази кръв като в шишета. Те събират кръвта в своите аптеки, кръвта от еди-кой си човек. Тя ще служи за бъдещата култура. Поддържат учението, че Христос пролял кръвта си за спасението на човечеството. Кръвта на Христа е потребна, за да се изкупи човечеството. Тогава някои обясняват малко по другояче, че кръвта на Христа, това е неговото разумно Слово. Кръвта е външната страна на Словото. Нямаш кръв, твоето разумно слово не може да се прояви. То може да съществува извън тялото на земята, но без тяло не може да се прояви.

Следователно, най-първо, трябва да пазим своето тяло, своя мозък, трябва да пазим своята нервна система. Трябва да се научим да бъдем доволни. Бъди доволен, че болестта ти е мярка. Като те боли, кажи: „Слава Богу.“ Тогава ще вярвате, както онзи американец, който, като работил, пада един камък и му откъсва първата фаланга на пръста. Той казва: „Слава Богу, благодаря, че не отиде целият пръст, ръката не отиде.“ Питат го: „Защо благодариш.“ „ Благодаря - казва, - че с много малко се освободих.“ Всички трябва да благодарите, че се освобождавате с едно малко засягане. Много малко ни е засегнало. Този промисъл, който съществува в природата, ни показва, че се намираме под известна благодат.

Бог, който създаде небето, то е нашият ум. Бог, който създаде земята, то е нашето сърце. Някои вземат сърцето, че е слънцето. Сърцето в Слънчевата система играе важна роля. От туй сърце, което човек има, човешкият ум може да богатее и да се повдига. Трябва една гениална мисъл. Не се обезсърчавайте, че не разбирате природата. Не се обезсърчавайте дали има Господ, или не. Не оставяйте този въпрос неразрешен. Не разрешавайте въпроса, дали има добро, или няма добро, дали има зло, или няма. Разрешавайте въпроса, дали може да вършим доброто. Казваш: „Може ли аз да живея в доброто, не в онази кал, в която всички отиват.“ Щом аз може да живея, ще зная дали и другите хора ще живеят, или не. Тогава не поддържам философията на Настрадин Ходжа: „Докато аз и жена ми живеем, има смисъл, като умре жена ми, половината смисъл изчезва, като умра аз, всичката смисъл изчезва.“ Аз не поддържам това. Тогава, ако тази поговорка е права, защо тогава мъжът ще се развежда с жена си. Това е верую по отношение на човешкия ум и човешкото сърце. Всеки човек, който изгуби своето сърце, той е осъден; който изгуби своя ум, също е осъден. То е вярно по отношение човешкия ум и сърце, но не по отношение външните форми, които съществуват. А пък човешкият ум не може да се разруши, не може да изчезне. Човешкото сърце не може да се разруши, то е невъзможно.

Запример вие мислите, че никой не ви обича, че никой не мисли заради вас. Питам тогава, как вие влязохте в този свят. Вие, които не сте обичани, как са ви вкарали в този свят. За да влезете в света, един билет струва 35 милиона лева златни. Вие сте влезли без пари. Тогава платихте или не сте платили. Безплатно, даром сте влезли. Вие сте минали през една епоха, когато някой артист дава билети гратис. Вие сте влезли гратис и сега казвате: „Няма никакъв смисъл.“ Продайте билета 35 милиона.

Аз не искам вие да останете с мисълта, когато ви разправям, като онези, които разправят за богатството. Преди години дойде една ясновидка от София, много набожна жена. Казва: „Искам да ми помогнеш. И от тебе човек ще стане.“ „Какво?“ „Има едно голямо богатство.“ „Къде е то?“ „Тук в София, заровено е на 500 метра дълбочина.“ Казвам: „Нямам толкова пари, на 500 метра дълбочина - трябват много хора. Иди тогава при православните, при владиците, кажи туй богатство на тях, не е заради мене тази работа.“ Доближавам се до ухото ѝ и ѝ казвам: „Не се заблуждавай, под 500 метра няма никакво богатство закопано. Може да има някаква руда, но не е за тебе. Туй богатство е в земята. У тебе - ти имаш отличен ум, имаш добро сърце, както виждам, даровита жена си, не ходи да се занимаваш с тези търговски работи, ходи да помагаш на ближните си и там ще откриеш това богатство. Послушай ме, няма да те боли главата. Ако не ме послушаш, две глави ще те болят.“ Тя ми хареса, с хубаво чело, с хубави възможности. „Може да ме излъгали духовете.“ Казвам: „Не те излъгали духовете, но ти не мислиш право. Ти искаш да направиш манастир, а пък няма нужда от манастир. В природата има много манастири. Не е правилно разбирането. Ще влезеш в стълкновение с живота. Иди в „Свети Иван Рилски“.“

Та сега ние искаме да въведем нов ред на живота. Невъзможно е. Трябва онова, което сме обещали, което сме разбрали, да бъдем верни на онези, които носим в себе си. Той не е свободен, той е задължен, той не трябва да мисли като един човек. Човечеството е едно условие. Той трябва да знае, че е изпратен от най-добрите мъдреци, от тези, които са създали всичко. Сегашното му положение и бъдещото му положение напълно зависи от тях, тъй както положението на един посланик на Англия, Америка, Русия, Германия зависи от държавата, която представя. Когато държавата не взема участие, той трябва да си вдигне багажа и да си върви в своето отечество.

Новото, което трябва да имаме: научете се да вярвате в онази светлата мисъл. Като се поставите в спокойно състояние, оставете всички нерешени въпроси за сиромашия, богатство, оставете всичко настрана, понеже, тъй както гледате на света, няма ред и порядък. Впрегнал си вола и 10 часа оре заради тебе, казваш: „Господ го направил.“ Че Господ дал ли е тапия, да кажат, че Господ им е дал възможност да работят. Ти хващаш кокошката, заколваш я. Хващаш рибата, казваш: „Господ я създал.“ Хващаш птицата, казваш - Господ я създал за тебе. Възможно е. Вие трябва да оставите всички противоречия, които съществуват. Кокошката, която изяждате, тя нищо няма да изгуби, тя ще спечели, вие ще изгубите.

В това отношение в херметическата философия поддържат следния възглед. Колкото кокошки си изял, колкото агънца си изял, колкото рибки си изял, един ден, когато тия кокошки, агънца, рибки стават хора, ти може да си в положението на ангел и Господ ще те праща да им помагаш, Да им служиш на земята. Той ще ти каже: „Те едно време поддържаха живота ти.“ Те ще се чудят, как този ангел да ни помага, да ни обича. Ангелът казва: „Имам задължение спрямо вас.“ Вие казвате: „Задължение.“ Вие още вървите по закона на задълженията. Ти казваш: „Обичам Господа.“ Как няма да го обичаш? Ти си длъжен. Има любов по свобода, има любов по задължение. Сега гледайте да минете през фазата на задължителната любов и да дойдете до фазата на свободната любов. Като кажа свободна любов, вие настръхвате. В задължителната любов се вършат престъпления. В свободната любов няма абсолютно никакви престъпления. То е любов към всички, то не е външна форма.

Онзи, който създал небето и земята, трябва да живее във вас. Слушайте неговия глас, и вашето бъдеще той ще го определи. Ще имате едно познание. Ще проверите нещата. Аз не искам да вярвате. Ще проверите. Може да си болен, ще оздравееш. Може да си невежа, ще станеш учен. Може да си лош слуга, ще станеш добър. Всичко ще се измени. Когато един ден се намериш в положението на ангел, който владее законите, тогава ще бъдеш свободен.

Тогава ще кажеш: „Има един, който е създал небето и земята, комуто ще служа.“ Понеже три неща има, които са вечни: Любов, която носи живот, Мъдрост, която носи знание, и Истина, която носи вечна свобода за човешката душа.

„Благословен Господ, Бог наш“

„Добрата молитва“

Четиридесет и втора неделна беседа

30 юли 1933 г., неделя, 10 часа

София - Изгрев

Който направи небето и земята

 Неделни беседи , София, 30 Юли 1933г., (Неделя) 10:00ч.
Издателство: Сила и живот

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Ще Ви прочета най-късия псалом -134. Ще взема само последните четири думи “Който направи небето и земята”.

Онзи, който е направил небето и земята и досега е неизвестен. Строго научен въпрос: Направена ли е вселената или тя вечно съществува? Две мнения съществуват: едните поддържат, че е направена, а другите, че е съществувала вечно. И едното и другото е вярно. Ще ви приведа един парадокс. Едно ядене е за предпочитане пред хиляди хубави обещания, които няма да се реализират. И хиляди обещания са за предпочитане пред едно ядене, което ще те отрови. Това е една постановка на човешката мисъл.Когато хората казват, че мислят, при известни условия може да мислят. Здравият човек мисли по един начин, болният мисли по друг начин, сиромахът мисли по едни начин, богатият мисли по друг начин. Ученият мисли по един начин, неукият мисли по друг начин. Добрият мисли по един начин, лошият мисли по друг начин. Всички хора при разни условия мислят различно. Мисълта на всеки човек съответства на неговото вътрешно състояние. Но трябва да се определи какво нещо е мисълта. Това, което хората наричат мисъл, то всъщност не е мисъл. Да близнеш само една капка вода, това не значи че си се запознал с водата. Можеш да усетиш силата на водата, която утолява твоята жажда. Ние говорим за човешката мисъл, без да сме опитали онзи ефект и онези процеси, които тя е в състояние да създаде. Единствената творческа сила в света, която има най- голяма мощ, това е мисълта. Тя е външната страна на онова, което е неизменно в света. Целият външен материален свят е израз на една велика мисъл, която съществува над него. Кой ще ми каже, къде седи тази сила? Когато някой съвременен музикант напише някое произведение, откъде го е взел? Къде е било то преди това? Оркестърът свири и Вие казвате: Свири отлично. Откъде дойде това съчетание на тоновете? Казвате: Той го е измислил. Не, той само съчетава отделните тонове.

Допуснете, че един българин, който нищо не разбира от музика, след като е бил в странство, се заема да организира българската музика според западното пеене. Той ли е измислил начина на хармонизирането? Не, той го е взел отнякъде. Българите казват, че имали песни. И те са ги взели отнякъде, от Индия, от Египет и други предшестващи народи. Според мене хората са изгубили първата музика, която съществуваше на земята. На земята имаше една велика музика, която изчезна. Сега едва ли е останало нещо. Сегашните хора не познават тази музика. Има едно деградиране на музиката. Мислим, че сме изследвали нещо. Ние едва започваме да изучаваме остатъците от музиката. Или другояче казано: Тази раса живее някъде на земята. Ако ме попитате къде живее, аз ще ви дам отговор. Ако ме пита мравката къде живее човека, аз бих й казал: Където ти живееш. Една мравка няма понятие за човека, тя и не подозира неговото съществуване. Ако влезете в мравешкия свят, ще видите, че мравките са големи философи. Имат голяма тактика, може да се гордеят с едно изкуство, защото са го знаели преди хората да го знаят. Ако идете при пчелите, те също са знаели отдавна това изкуство, а хората сега започват да правят мед. Пчелите хиляди и хиляди години преди човека са знаели как да произвеждат мед. Каква гениалност имат пчелите, за да живеят 50-60 хиляди жители в един кошер с. размери 40 на 50 сантиметра. Могат ли да се съберат 50-60 хиляди души на такова място? И при това такава чистота, такъв порядък, поддържат еднаква топлина от 22 градуса. Нямат кухня, помии. Вие казвате: Това са пчели. Ние по отношение на чистотата не сме дошли до уровена на чистота, която имат пчелите. В много отношения те са по-напред от нас. Сега искам да направя едно сравнение. Ние много сме се индивидуализирали и мислим, че сме единствените най-умни същества на земята. Единствените най-глупави същества на земята, това са хората. Вярно е, че са най-умни и най- глупави. Това, което хората вършат на земята, това животните не са го вършили никога. И глупавите растения даже не са го вършили. Дори водата, която е по-глупава, никога не е направила такива безобразия, каквито човекът е направил. Където мине водата ще направи пакост, ще направи и добро. А където мине човек, където стъпи кракът му, трева не никне. Това е малко преувеличено. Човек по някой път трябва да го намали.

Един американски проповедник обичал да преувеличава нещата. Малко хора се срещат, които говорят истината. Не че не иска да каже истината, но или ще преувеличи, или ще намали, но и в двата случая не отговаря на истината. Този проповедник обичал много да преувеличава, затова слушателите не му вярвали. И той бил недоволен. Имал един приятел на когото казвал: Когато ме видиш да преувеличавам, ще покажеш пръста си. Един ден като проповядвал, казал, че Самсон хванал 300 лисици, на опашките на които поставил свещи. Той запалил свещите и така подпалил нивите на филистимците. Проповедникът казал, че опашките на тези лисици били дълги по три метра. Тогава приятелят му показал пръста си. Тези опашки ми се виждат много дълги. Според друг автор те били дълги 2 метра и половина. Приятелят пак показал пръста си. Той ги намалил на 2 метра. Приятелят пак показал пръста си. Проповедникът стигнал до един метър, после до половин метър. Казал: Не намалявам повече. Има една опитност в света, която повече не можем да смалим. Някой казва: Аз това не мога да го направя, аз така не мога да мисля. До известно време не можеш, но при известни условия, невъзможните неща стават възможни.

Наскоро съобщиха една случка в Южна Америка. Двама паралитици лежали в болница и лекарите казвали, че болестта им е нелечима. Но един ден в стаята на двамата болни влиза една боа. Като я видели двамата паралитици не се усетили как се намерили на улицата. Невъзможното за лекарите беше възможно за боата. Тази боа я преследвали и тя се скрила при тях. Те казали: Благодарение на тази змия, която ни изплаши, ние оздравяхме. Но само това не обяснява нещата.

“Онзи, Който създал небето и земята.” Под думата небе Всякога трябва да разбирате великото, мощното, разумното в света, върху което се гради всичко хубаво и красиво. Това е небето. Под думата земя се разбира обикновеният, материалният живот с всички промени, култура, еволюция и т.н. Под думата земя разбираме чистата материя, която минава от една форма в друга. Онова незнайното наричаме дух, който хората отричат. Не можеш да отречеш това, което не знаеш. Можеш да отречеш това, което знаеш. Това, за което нищо не знаеш, как ще го отречеш? За да отречеш едно нещо, ти поставяш друго на неговото място. Това е законът на отричането. Имаме право да поддържаме каквото и да е мнение в света, но никога не можем да изменим порядъка, който съществува. Под думата мисъл разбираме, че зад съвременния материален свят има една мощна мисъл. Някои я свързват с името на едно същество, а други с името на много разумни същества, мисълта на които е съгласувана. Как, по какъв начин се е създала, никой не знае. Някои мислят, че първоначално е дадено откровение. Човек може да достигне известно повдигане, когато пред него се от-крият някои тайни. Защото, когато отричат Божественото начало, хората имат съвсем друга идея, мислят, че Бог има образ на човек щом е казано, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Обаче, лицето на на човека е образ и подобие на неговата мисъл. Затова по лицето, по ръцете, по неговото тяло съдим какъв е човекът. Много трудно се разгадава характерът на човека. Ако снемете кожата на човека, отворите неговия череп и видите открито това, с което той оперира, то е страшна работа. Ако извадите мозъка от гръбначния стълб ще видите, че нервната система представлява една змия с такава голяма глава, като едно страшно чудовище. Онази змия, която изкуси Адам и Ева, е в гръбначния стълб и в главата на човека. Ние бягаме от онзи дявол, който живее в нас, както негърът от своята чернота. Ние не сме отговорни за това. Когато влезе микроб в нашето тяло, човек не е отговорен за последиците. Тези микроби съществуват, влизат в човека и не искат да знаят. Някой път се загнездят в неговите дробове, друг път в стомаха му, в мускулите му и започват да го измъчват. Какво трябва да направи разумният човек при тези не-разумни, неканени същества? Ще си налага пост, трябва да пости, да гладува. Някои постят, за да си изкупят греховете. С пост греховете не се изкупуват. Постът е само за усилване. Мозъкът е електрическа батерия, свързана с космическия свят. Човек за да бъде здрав, непременно трябва да има достатъчно енергия от космическия свят, за да се брани. Мозъкът е създаден като оръжие да се браниш от всички врагове, които те заобикалят. Следователно, ако твоят мозък е здрав, зареден с електрическа енергия, ако те заболи кракът, ще съсредоточиш ума си, ще изгониш навън всички бацили. Заболи ли те коремът, ще насочиш цялата електрическа енергия в корема. Сега човешкият мозък няма никаква енергия. Когато човек стане нервен, това значи, че му липсва магнетизъм. Той започва да говори грубо и гласът му е рязък. Не е лошо да говориш така, но това показва сухота в организма, малко вода, малко влага има, малко мекота. Щом влезе водата, ще се появи една сила в човешкия характер. Това е магнетическата сила в човека, която е свързана с електричеството. Следователно, когато в тебе функционира електричеството, трябва да функционира и магнетизмът, за да може резултатите, които си добил чрез електричеството, да останат постоянно у тебе.

Съвременните хора са изложени не само на много болести, а и на какви ли не терзания. Днес всички партии се борят за власт, преследват се, заговорничат, избиват се едни други. Държавата следи дали се спазват законите. В училищата учителите също изискват от учениците да спазват училищния ред. Някои ученици не се учат, не се подчиняват на наредбите. Всичко това създава безпокойства и грижи на хората. Ако хората мислеха право, работите лесно щяха да се наредят. Онзи, който знае, може да свърши работата за една минута, а който не знае и цял ден може да употреби, без да има резултат. Той дълго мисли, как да постави един винт на часовника. А това е лесна работа, за която не е нужно да се мисли.

Много хора не вярват, че мисълта е голяма сила. Искат доказателства. В едно учреждение служителите искали да се подиграят с един колега, който казвал, че не се влияе от мисли. Четирима души се надумали да го срещнат един след друг и да му кажат едно и също нещо. Първият го срещнал и му казал: Болен ли си, изглежда си трескав. Вторият го срещнал и му казал: Какво си пожълтял, струва ми се, че не си добре. Третият му казва същото. Четвъртият пред вратата на стаята му казва: Ти съвсем си заболял, защо си дошъл на работа? Той казал, че никак не се чувства добре, че го боли коремът. Отива при началника и иска отпуска. Началникът му дал отпуска, но накарал четиримата неговите колеги да свършат неговата работа. После те му признали, че искали да му докажат, че внушението е сериозно нещо. Някой иска да помогне с внушение и казва: Ако не бяхте ме повикали, животът щеше да си отиде. Той иска да покаже, че той е човекът, който ще го спаси. Казва: Работата е много сериозна, никакви лекарства няма да помогнат, само аз ще му помогна. Проповедниците държат същата тактика. Те искат да помогнат на хората като им показват лошия живот. Истинската философия е: Никога не говори за злото. Колкото се може говори по-малко за злото. Който иска да бъде здрав, да не отваря и дума за злото. Мисли повече за доброто. Злото определям като кал, където нищо не расте, всичко гние и се разваля. Това, което разваля, е злото. Какво нещо е доброто? Това, в което всичко расте, живее и продължава живота. Следователно, условие, при което можеш да постигнеш всичко, което желаеш, е доброто. Такъв е редът в природата. Ще ви приведа един пример. Преди години във Варна правех един опит с човешката мисъл. В едно семейство имаше четири момичета. Майката се смееше на най-голямата си дъщеря. Тя не можеше да вземе два верни тона, пееше като че дъска цепи. Казва: От тебе всичко може да стане, но певица - никога. Тя казва: Не съм родена да пея. Казвам: Майка ти не разбира, ти можеш да пееш. Може, аз виждам, че музикалният й център е развит и гърлото може да се развие ако пее и се упражнява Давам й известни правила и след известно време тя можеше да пее по-хубаво, отколкото тези, които бяха учили в училище. Тя не стана певица, но можеше да пее.

Целият свят днес си служи с отрицанието. Всички казват: Обществото върви зле, непоправим е този свят, хората са лоши. Че има лошо, има, но като констатираме един лош факт, светът няма да се поправи. Какво трябва да се поправи? Да допуснем, че един кораб се разбива, какво трябва да се прави? Всеки да се хване за една малка дъсчица и да се спасява. Или да взе-мат спасителните лодки и пояси. Всички мъчнотии, които съществуват в сегашното общество, могат да се оправят. Аз се чудя на големите недоразумения в света. Например, първоначално казвах на тези, които идваха при мене, да се молят в църквата. Обаче, свещениците казали: Тези лица, макар че се молят при нас, имат задна цел - да ни окупират. Лошо. Тогава казах: Не ходете в църква, молете се отвън. Пак лошо. В църквата лошо, отвън пак лошо.

Добър човек наричам този, който е роден добър. А добрия не можеш да го направиш лош. На родения с дарби ти можеш да се довериш, понеже природата е на негова страна. Онзи, на когото Бог е дал сила, не можеш да го спреш, понеже Бог е на негова страна. Този човек е носител на Божествените закони. Ако ние се явяваме в света с нашите идеи, нищо няма да допринесем. Но ако един човек е носител на Божествените идеи, които ползват цялото човечество, всички трябва да съдействаме, за да се прояви Божественото. В Божественото няма това различие, което съществува в нашия живот.

Като отидете на концерт ще видите, че богатите хора са заели първите места, макар че не разбират музиката. На един симфоничен концерт билетите струваха по 140, 150 долара, по 500 лева. Някой вземе билет за 30 лева, но слуша по-добре. Музиката не се слуша по-добре отблизо.

Сега религиозните хора искат да бъдат много близо до Господа. Те казват: Който иде в рая, ще бъде по-близо до Бога и си представят рая по свой особен начин. Светските хора казват: Всичко е тук, на земята. Ако всичко е тука, покажете ми отрицателната страна, не само да показвате добрините. Като отиде-те в една чужда страна разгледайте затворите - те са отрицателната страна на живота. Трябва да се покажат и добрите страни - училищата, добрите заведения. Тогава ще направите един паралел, ще видитe кое надделява. Казвам: В София има много повече кръчми отколкото църкви. Всяка кръчма е израз на една стара култура. Хората мислят, че са излезли от областта на идолопоклонството. Кръчмарят е свещеник, който има прибори, разполага с много голяма сила. Който дойде при него, казва: Заповядай. Веднага поднася бонбонче. кисела краставичка, зеле, казва: Да те почерпя с нещо? Ще се почерпят. Онзи си отваря сърцето и казва: Дай едно кило. Много умни са кръчмарите. Всички се опиват, кръчмарят остава трезвен. Ще кажете, че неговата цел е егоистична. Вземете един проповедник или свещеник, който служи, взема пари. За да опитате религиозните хора, отнемете им материалните възнаграждения. Аз не искам да им се отнемат, но само да се опитат имат ли идея.

Аз зная защо хората грешат. За мене този въпрос е решен. Зная и лекарството и ако не го казвам, имам съображения. Когато някой има цирей и дойде при мене, аз му казвам: Ела след 4-5 дена. Като ме срещне, казва: Този цирей стана много голям. Ако така продължава, ще ме умори. Казвам му: Не се бой. Природата е силна, аз не искам да я спъвам. Когато трябва да изтекат някои отрови, които не могат да се изхвърлят по обикновения начин, тя съдейства да се образува абсцес. Умна е природата. Тя е най-добрият лекар. Болният се оплаква, че вратът много го боли, тупа. Казвам: Когато тупа е хубаво, когато не тупа не е хубаво. Ти си ял не-естествено. Баща ти, майка ти имат нечиста кръв и природата иска да те освободи от нея. Не бой се. Тогава ще му се даде едно наставление. Сегашните лекари имат един метод, който не е съобразен с методите на природата. Те веднага режат цирея. Понякога и ряза-нето е полезно. Но някой път човек може да си замине от такова рязане.

Преди години на една госпожа ръката забра, поду се. Идва при мене да иска новите наставления. Казах й: Като излезете оттук, идете при някой хирург да ви направи малък отвор. По пътя на улица “Опълченска“ тя паднала в един трап и си ударила ръката. Уплашила се. Отишла при хирург, и той й казал: Кой ви направи този разрез, идеален е. Ръката била много добре изстискана през тази дупчица. И за една седмица тя оздравяла. Вие ще кажете, че това е съвпадение на известни условия. Съвпаденията са за невежите хора, а за умните хора съществуват разумни съчетания на нещата. Да вярваме, че Бог създаде небето и земята. Да се роди в нас онази светла мисъл, че през целия този тежък живот, който сега минаваме, има един изходен път. В никоя система вие няма да намерите вашето спасение. В която и църква да сте, в което политическо верую да сте, може да сте англичанин, американец, русин, немец, вие не можете да се избавите от лошите последствия на живота. Вие сте осъдени да умрете. Казвате: Да си починем. Не се лъжете в такъв живот. То е все едно след като се наядете хубаво, да ви обяснят Не считайте това за живот. Предпочитам да ме обесят гладен. Ако ще умра, да умра гладен. Какво разбирате вие под думата смърт? Научно се разбира унищожение на тялото на човека. Да умре човек значи да премине в един нов живот. Когато дадоха тази чаша на един от великите хора, той каза: “Ако е възможно да ме отмине тази чаша, Господи, ако не, да бъде Твоята воля.“ Питам сега: След като разпънаха Христос, Той умря ли? Христос днес живее повече отколкото преди 2 хиляди години. Ако днес Христос се яви с тяло, кой човек няма да пита дали това е Христос или не? Но Неговата мисъл прониква във всички области на човешкия живот, защото тя е мощна. За нас не е важно слънцето да ни дойде на гости, по-важно е светлината на слънцето да проникне навсякъде. За нас са важни светлината и топлината. Следователно, за нас не е важен историческият Христос, а Божествената мисъл, която изтича от Него, важна е Любовта, която изтича от Него и тя е, която ще преобрази света. Ние имаме едно материалистическо схващане за Христос. И ако досега църквата не е направила прогрес, това се дължи на онзи вътрешен канонически спор, който имат православната и католическата църква. За какво се борят? Кой вярва по-право? Хубаво, има и друга страна: Кой изпълнява по-добре учението. Коя църква е по-добра или коя по-права, или коя църква изпълнява по-добре учението, коя църква го прилага. Не е Важно дали църквата е стара или нова. Ако старата църква изпълнява, това е добре, ако новата църква изпълнява е пак добре.

Сега мисълта, която искам да остане у вас е: Който създаде небето и земята, той ти е дал един мозък, едно тяло. Ти си цяла една вселена, ти си един малък свят. Ако при това голямо богатство, което Бог е вложил в тебе, ти си недоволен и те занимават дребни работи, питам тогава: Какво означаваш в света? Необходимо е сегашните хора да правят опити. Минало е времето с вяра да се приемат нещата. Понеже вярата е път за знание, ако твоята вяра не ти носи положително знание, това не е път, по който ще придобиеш знание. Ако твоята вяра ти дава знание, то ще бъде полезно за самия теб. Какво си разбрал, ако си се обезсърчил от живота и си теглиш куршум? След като свършиш училище, нямаш никакво вдъхновение, не знаеш какво да работиш. Гледал съм музиканти, знаят същината на музиката, но като излязат на сцената, не гледат в първите редове на публиката, но се свързват с някого, с когото си хармонират. Той свири, но същевременно някой от публиката му помага. Ако няма такива хора в салона, концертът всякога излиза несполучлив. Когато има няколко души да му помагат, концертът е благополучен. Законът е такъв: “Дето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз“. Където са двама или трима души събрани в името Божие, Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, там е силата. Какво е Любовта? Това, което дава живот и освобождава от смъртта. Що е Мъдростта? Това, което дава знание и сила на човека, да го освободи от страданието. Що е Истина? Това, което дава свобода на човека, простор, освобождава го от всички ограничения в които се намира. Така аз разбирам истината. А хората търсят някой да ги обича. Когато той заспи, осем часа не мисли за тебе. През това време какво ще правиш? Този, който трябва да те обича, ден и нощ трябва да мисли само за тебе. Единственото Същество, Което може да ни обича, Което така мисли. То е Първото Същество, Което е създало света. Ако искаш да успееш, трябва да имаш свещена идея, да имаш най-високо понятие за Бога. Като дойдеш до Бога, всички въпроси отпадат. Ако дойде някой да те пита има ли Господ или не, какво ще му отговориш? Попитай го дали съществува или не? Съм ли аз или не съм? Аз човекът, който съм пред тебе, след 50-60 години няма да ме има. Къде ще бъда? Ако ме попитате за това, ще разреша този въпрос. Не може да се разреши един въпрос без любов. Не можеш да разрешиш такъв велик въпрос без знание. Не можеш да разрешиш такъв един въпрос без свобода. Ти трябва да си свободен да мислиш, да имаш достатъчно светлина, достатъчно живот, че да можеш да познаеш Бога. Трябва да бъдеш силен да пребродиш цялата Вселена. Веднъж един ме попита: Има ли Бог или не? Отговорих му: В нашата галактика има 100 милиона слънца, всяко слънце има по 10 планети като негови спътници. Ти посети всички слънчеви системи и като се върнеш ще разкажеш всичко. След като пребродиш тези сто милиона слънца и планети, ела при мене, аз ще ти кажа има ли Господ или няма. Аз сега съм тръгнал на път и като тебе се готвя да ида в друга слънчева система. Пита: Ти сериозно ли говориш или не? - Ако си от разумните, сериозно говоря, ако си от обикновените, шега си правя. С умните хора сериозно се отнасям, с глупавите се забавлявам, шегувам се. Ще обясня. Едно винаги недоволно дете, което майката с нищо не може да задоволи, такова дете аз не утешавам. То се цупи, сърди се, а майка му дава ябълки - една, втора, трета и чак тогава детето се усмихва. Значи, въпросът е бил за трите ябълки.

Казваме, че това са детински работи. И с възрастните е така. Ако ние учените хора, свършили философия, музика и други изкуства, попитаме един проповедник, защо проповядва, ще каже, че е заради Господа. Ако попитаме един свещеник защо служи, ще каже същото. Ако попитаме един учител защо учи, ще каже за народа. Не, не е за народа. То е второстепенно. Ако попитате водата защо тече, ще каже, че иска да иде в океана. Но и това не е истина. Тя отива в океана, за да излезе от него. Ако попитате вятъра защо духа, какво ще каже? Той ще не ще трябва да духа, да се движи от високо към ниско. Ние съвременните хора мислим, че сме свободни. Онзи, когото стражарите карат, е свободен докато върви. Като престане да върви има пъшкане. Ученикът е свободен когато учи. Когато не учи не е свободен. Свещеникът е свободен докато служи. Като престане да служи не е свободен. Ти си свободен, докато ядеш. Като престанеш да ядеш не си свободен. Като се наядеш пак не си свободен. Ти си свободен докато имаш пари в джоба си. Щом нямаш пари, не си свободен и лицето ти ще се измени. Имаш стотина хиляди лева в банката, можеш всичко да уредиш. Нямаш в банката нищо и Господ нищо не дава. Тревожиш се какво ще се прави. Казваш: Тежък е животът. Това са ред противоречия, всеки може да ги носи. Да носим противоречията на хората, за това има вътрешна причина. В някой случай е необходимо да бъдеш богат, в друг случай е необходимо да бъдеш сиромах. В някои отношения е необходимо да бъдеш учен, в други отношения е необходимо да бъдеш невежа. В едно отношение е необходимо да бъдеш силен, в друго отношение е необходимо да бъдеш слаб. Това в природата съществува като закон - отношение между Великото голямо и Великото малко в света. Аз го наричам степени, по които вървят всички Божествени мисли и уравновесяват всичко. Като не разбрали Божия закон хората съгрешили, понеже са се наели да вършат работа, която не е за тях. Аз съм забелязал много ученици, като искат да свършат с отличие, пресилват своя мозък, заболяват и нищо не става. Заболяват и умират. Много посредствени ученици, които започват с посредствени знания, упражняват своя мозък и свършват училище. Те не бързат. Имаш пред себе си всеки ден да реализираш по нещо. Няма дави привеждам онази приказка за надбягването между костенурката и заека. Вие я знаете.

Велико е човек да е доволен от малките мисли, които му помагат. Някой може да каже: Защо не съм даровит? Ти си даровит, но трябва да дойде учител да ти вдъхне нещо. В едно житно зърно има възможности да създаде нещо, но непременно трябва да дойде слънцето, водата, топлината, да му дадат подтик. Всички гениални хора в света са приели един подтик отвън, който им е помогнал да се развият техните дарби. Първите подтици - най-големи и най-малки дават майката и бащата. На второ място иде учителят, на трето - обществото. Това са все фактори. Но аз ще ви кажа, коя е вашата майка. Всеки човек, който те обича тъй беззаветно, той е за тебе майка, може да те вдъхнови. Не ме разбирайте буквално. Всеки човек, който има знание, разбира закона, може да помогне, той е твой баща. Бащата трябва да внесе известна сила в човека, майката да даде направление на енергиите. Ти ще познаеш майка си и баща си. Майка може да ти бъде тази, която ще развие твоите дарби и ще те направи доволен. Баща е онзи, който може да те вдъхнови, който може да те повдигне. Всеки, който те ограничава, не ти е нито баща, нито майка. Така разбирам аз майката и бащата. За учителя прилагам пак същия закон. Дали е господар, или е слуга, важи същият закон. Слугата ако те обича, ще ти служи. Ако господарят обича слугата си, той е добър господар. Ако учителят обича учениците си, той е добър учител. И ако учени кът обича учителя си, той се учи и е добър ученик. Винаги там където има обич, има основа.

Казано е: “Бог създаде небето и земята.” Вие поглеждате към небето и казвате: Дали е така? Когато един ученик влезе в лабораторията и види всички инструменти, казва: Това не е за мене, това е създал човешкият дух, създал го е човешкият ум. Погледнете земята, тя е населена. Ако идете на слънцето и то е населено с човеци малко по-другояче създадени. Не са с такива форми като вашите. Техният идеал е по-велик, понеже не се занимават с обикновени работи. В цялата слънчева система, за всички планети има определен бюджет. Сега аз не искам да ви карам да вярвате. Ако не вярвате ще ви бъде по-добре, защото ако вярвате, ще кажете: това е една приказка. Как е възможно при тази температура там да има жители, ще се стопят! Много по-добре може да се живее на слънцето. Учените поддържат, че там има по-голяма топлина, но въпреки това има хора, които издържат и на много по-голяма. Ние едва издържаме 39-42 градуса. Жителите на слънцето може би издържат температура от 35 милиона градуса. Следователно, ако един слънчев жител дойде на земята, ще се намери в голямо противоречие с този голям студ, който тук ще намери. Те се обезсилват, затова много рядко се решават да слязат. Даже слънчевите типове, които съществуват на земята, са много обезсилени. Те са най-весели, най-жизнени и радостни. Всички ония хора, които са допринесли нещо на човечеството са все слънчеви типове. Астролозите го обясняват другояче: за да мислиш, да можеш да успяваш, трябва да бъдеш слънчев тип. Той носи Господа със себе си. Носи три качества: любовта на човечеството, мъдрост и знание, носи свобода и разширение. - Закон на причина и последствие.

Ние навлизаме в една област, откъдето трябва да се върнем назад. Аз четох преди известно време, че един астроном се молил на Господа да му покаже вели чието на света. Молил се около 15-20 години. Една вечер сънува, че при него идва един ангел. Това било в 19 век. Той му казва: Молитвата ти се чу. Той чува един глас, който казва: Тялото му промени, но сърнето му остави човешко. Този ангел го пренесъл на Слънцето, после на друга система, разнасял го от система на система. Астрономът казал: Моля те, върни ме на земята. Той не можел да издържа повече. Какво ще ви ползва вас и какво ще ви интересува, ако повярвате, че един жител на слънцето може да издържи 35 милиона градуса? Това е научен факт, това не е мое твърдение. Някои са измервали. Аз не мога да кажа откъде го зная, но съм уверен, имам основание.

Трябва да се върнем към обикновения живот, към който ние сме нагодени, към ония дарби, ония сили, ония способности, които човек има в себе си и ги развива в сегашния си живот. Всякога трябва да бъдете благодарни, когато четете една философска книга, слушате музика, гледате картина на голям художник, или някое изобретение, особено когато разглеждате природата. Някои много механическия разглеждат. За в бъдеще ще изучавате природата. Има много творения на съществата, които са живели преди хората. Те са се приготвили сега да пресъздадат земята, да изменят нейната орбита, оста, вътрешното й състояние, да изменят и човешкия организъм, човешката мисъл и чувствания, да сложат нов ред на земята. И този нов ред ще бъде изграден по закона на любовта. Бъдещата култура е култура на любовта. Това че сегашните хора се избиват, че проливат кръв, окултистите тълкуват така: Нали на всяка жена когато ражда й се пуска кръв? Понеже сега се ражда новото, тези хора трябва да се изкупят с кръв. Много кръв трябва да се вземе от хората, за да има къде да поникне новата култура. За нея тази кръв е необходима, както водата за растенията. Аномалията, която сега съществува, този хаос е поради това, че разумните същества събират тази кръв. Тя не се разпилява. Щом умре човек те събират кръвта от артериите като в шишета, слагат етикет от кого е, и я пазят в своите аптеки. Тя ще служи за бъдещата култура. Казват, че Христос пролял кръвта си за спасението на човечеството. Кръвта на Христос беше потребна за да се изкупят греховете на човечеството. Някои обясняват по-другояче кръвта на Христа, че това е Неговото разумно Слово. Кръвта е външната страна на Словото. Нямаш ли кръв, твоето разумно слово не може да се прояви. То може да съществува извън тялото на земята, но без тяло не може да се прояви. Следователно, ние трябва да пазим своето тяло, своя мозък, трябва да пазим своята нервна система. Трябва да се научим да бъдем доволни. Бъди доволен, че болестта ти е с мярка. Като те боли, кажи: Слава Богу. Тогава ще вярвате както онзи американец, който като работил един камък паднал и му откъснал първата фаланга на пръста. Той казал: Слава Бог, благодаря, че не отиде целия пръст, че не отиде ръката. Питат го защо благодари? Той казва: Благодаря, че с много малко се освободих. Всички трябва да благодарите, че се освобождавате с едно малко засягане. Много малко ви е засегнало. Този промисъл, който съществува в природата, ни показва, че се намираме под известна благодат.

Бог създаде небето, което е нашият ум. Бог създаде и земята, тя е нашето сърце. Някои вземат сърцето, че е Слънцето. Сърцето играе важна роля в слънчевата система. Благодарение на сърцето и на ума, които човек има, той може да богатее и да се повдига. Трябва една гениална мисъл. Не се обезсърчавайте, че не разбирате природата. Не се обезсърчавайте, дали има Господ или не. Оставете този въпрос неразрешен. Не разрешавайте въпроса, дали има или няма добро, дали има или няма зло. Разрешавайте въпроса, дали можем да вършим доброто. Казваш: Може ли да живея в доброто, а не в онази кал, в която всички отиват. Щом аз мога да живея в доброто, ще зная, че и другите хора ще могат да живеят. Не поддържам философията на Настрадин Ходжа: Докато аз и жена ми живеем, има смисъл, като умре жена ми, половината свят изчезва, като умра аз, всичко изчезва. Тогава, защо мъжът ще се развежда с жена си? Това е вярното отношение на човешкия ум и човешкото сърце. Всеки човек, който изгуби своето сърце, той е осъден. Всеки, който изгуби своя ум, също е осъден. Това е вярно по отношение на човешкия ум и сърце, но не и по отношение на външните форми, които съществуват. Човешкият ум не може да се разруши. Това е невъзможно.

Например, вие мислите, че никой не ви обича, че никой не мисли за вас. Питам тогава: Как дойдохте на този свят? Вие, които не сте обичани, как са ви вкарали в този свят? За да влезете в света ви трябва билет, който струва 35 милиона златни лева. Вие сте влезли без пари. Платихте ли? Или не сте платили? Безплатно, даром сте влезли. Вие сте използвали случая, когато някой артист е давал билети гратис. Вие сте влезли гратис, а сега казвате: Няма никакъв смисъл. Продайте билета - 35 милиона струва.

Аз не искам във вас да остане мисълта за пари, за богатство. Преди години дойде една ясновидка, много набожна жена. Казва: Искам да ти помогна. И от тебе човек ще стане. - Как? - Има едно голямо богатство. - Къде е то? - Тук, в София, заровено е на 600 метра дълбочина. Казвам: Нямам толкова пари да търся богатството на 600 метра дълбочина, трябват много хора. Иди тогава при православните, при владиците, кажи за това богатство на тях, тази работа не е за мене. Доближавам се до ухото й и й казвам: Не се заблуждавай, на 500 метра няма закопано никакво богатство. Може да има някаква руда, но не е за тебе. Това богатство не е в земята а е у тебе. Ти имаш отличен ум, добро сърце, както виждаш даровита жена си, не ходи за се занимаваш с тези търговски работи, а помагай на ближните си и там ще намериш това богатство. Послушай ме, няма да те боли главата. Ако не ме послушаш две глави ще те болят. Тя ми хареса, с хубаво чело, с хубави възможности. - Може да са ме излъгали духовете. Казвам й: Не са те излъгали духовете, но ти не мислиш право. Ти искаш да направиш манастир, а пък не знаеш, че вече няма нужда от манастири. В природата има много манастири. Не е правилно твоето разбиране. Ще влезеш в стълкновение с живота. Иди в манастира Св. Иван Рилски.

Ние искаме да въведем нов ред на живота Невъзможно е. Трябва да бъдем верни на онова, което сме обещали, което носим в себе си. Човек не е свободен, той е задължен, той не трябва да мисли само за себе си. Човечеството е едно условие. Той трябва да знае, че е изпратен от най- добрите мъдреци, от тези, които са създали всичко. Сегашното и бъдещото му положение напълно зависи от тях. Тъй както положението на един посланик на Англия, Америка, Русия. Германия зависи от държавата, която представлява. Когато държавата престане да се интересува от него, той трябва да си вдигне багажа и да се върне в своето отечество.

Новото, което трябва да придобиете: Научете се да вярвате в светлата мисъл. Поставете се в напълно спокойно състояние. Оставете настрана всички нерешени въпроси за богатство, сиромашия, не се занимавайте има ли или няма ред и порядък в света. Впрегнал си вола, той оре 10 часа заради тебе, а ти казваш: Господ нареди. Господ дал ли ти е документ за това? Казваме, че Господ им е дал възможност за работа. Ти хващаш кокошката и я заколиш, хващаш рибата, птицата и казваш: Господ ги е създал за мене, ще ги сготвя и ще ги изям. Вие трябва да оставите всички противоречия, които съществуват. Кокошката, която изяждате, нищо няма да загуби, тя ще спечели, вие ще изгубите. По отношение на това в херметическата философия поддържат следния възглед: Колкото кокошки, агънца, рибки си изял, един ден когато те станат хора, ти може вече да си в положението на ангел, но Господ ще те праща на земята да им помагаш, да им служиш. Той ще ти каже: Те едно време поддържаха живота ти. Те ще се чудят защо този ангел им помага, дали ги обича? Ангелът казва: Имам задължения спрямо вас. И вие още вървите по закона на задълженията. Ти казваш: Обичам Господа. Как няма да Го обичаш? Ти си длъжен. Има любов по свобода, има любов по задължение. Сега гледайте да минете през фазата на задължителната любов и да дойдете до фазата на свободната любов. Като кажа свободна любов, вие настръхвате. В задължителната любов се вършат престъпления, в свободната любов няма абсолютно никакви престъпления. Това е любов към всички.

Онзи, Който е създал небето и земята, трябва да живее във вас. Слушайте Неговия глас и Той ще определи вашето бъдеще. Ще имате едно знание. Ще проверите нещата. Аз не искам само да вярвате. Ще проверявате. Може да си болен, ще оздравееш. Може да си невежа, ще станеш учен. Може да си лош слуга, ще станеш добър. Всичко ще се измени. Когато един ден се намериш в положението на ангел, който владее законите, тогава ще бъдеш свободен. Тогава ще кажеш Има Един, Който е създал небето и земята, на когото ще служа, понеже има три неща, които са вечни: Любов, която носи живот, Мъдрост, който носи знание и Истина, която носи вечна свобода за човешката душа.

Беседа, държана от Учителя, на 30 юли 1933 г., неделя, 10 ч.с., София-Изгрев