Свещената област на живота

Общ Окултен клас , София, 28 Юни 1933г., (Сряда) 5:00ч.
Издателство: Бяло Братство

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Размишление.

В живота съществува една област, която наричам свещена. Това, от което човек черпи своята морална сила, иде, именно, от тази област. Често се говори за благородни, възвишени неща, чиято основа не е на земята, но в друг някакъв свят. За да почувстваш влиянието на великото в света, трябва да проникнеш дълбоко в живота, да се свържеш със свещената област. Само така ще се повдигне душата ти. Искаш да бъдеш добър, морален, кротък, добродетелен и правиш усилия, но в края на краищата резултатът от усилията ти остава безплоден. Колкото постига пияницата, който ту се отказва от виното, ту отново се връща към него, толкова и ти успяваш. - Какво да правя? - Застани на една здрава основа и оттам започни. Моралът, възвишеното в света си имат своя специфична основа. Не можеш да бъдеш морален, ако живееш само за себе си. Не си морален, ако живееш даже и за другите. Истински морален е този, който живее първо за Бога, за Цялото. Ако живееш само за себе си и за своите ближни, каквито жертви и да правиш, всякога ще останеш разочарован. Това значи да живееш за частите. Обаче, като живееш за Цялото, за Бога, всички жертви, както и животът ти, ще се осмислят.

Мнозина, като не разбират живота, питат се, що е морал, какво представя добрият живот, какво е сладчината. За да познаеш сладчината, трябва да я опиташ. Не можеш да кажеш, че нещо е сладко, ако не си го вкусил. Не можеш да кажеш кой живот е добър, ако не го живееш. - Ама искам да живея добре. - Това са празни думи. - Искам да постъпвам добре. - И това са празни думи. Влез в добрия живот, между добри хора и ще знаеш какво представя той. Ако влезеш в лошия живот, каквито усилия да правиш за добър живот, лошо ще живееш. - Тогава да се подобрят условията. - Това е празна философия. Когато му е широко около врата, българинът обича да говори на едро, т. е. да философства. Казват му: Глад има. - Ще търпят. - Държавата иска пари. - Нека си иска. Седи той спокоен и на едро реже дървото. - Бирникът дошъл, събира данъците и който няма, бие на общо основание. - Така ли? Няма какво да се прави, ще съберем оттук-оттам и ще платим. Докато му беше широко около врата, философстваше; като му туриха веригата на врата, започна да дяла дървото на ситно и да мисли. Веригата представя страданията в живота. Те го ограничават и карат да мисли правилно. Това, което ограничава и измъчва човека, не е свещената област.

И тъй, само онзи може да влезе в свещената област, който живее в мир със себе си и с окръжаващите, в радост и веселие, в блаженство и изобилие. Той живее добре и желае доброто на другите. Щом влезеш в свещената област на живота, с това заедно се изменят и чертите на твоето лице. Носът, устата на такъв човек са правилни. Невъзможно е той да има заострено ухо и песимистична уста.

Чувате да се казва, че човек трябва да се осигури. - Кой се осигурява? - Само онзи, който не живее в свещената област. Право е желанието му да се осигури, но методът му е крив. Бащата осигурява децата си, но той сам умира. Децата му са осигурени, но и те умират. Каква осигуровка е тази, в която хората умират? Говори се за морал, но живеят в безморалие; говори се за здраве, но всички боледуват; стремят се към богатство, но бедни умират; говорят за щастие, а са нещастни. - На какво се дължи това? - На факта, че хората са далеч от свещената област на живота. Ново разбиране е нужно на хората. Щом дойдат до това разбиране, те ще видят, че и сиромашията, и богатството са здравословни състояния за човека. Беден си, защото си давал: днес един чувал, утре друг чувал, докато раздадеш всичкото си богатство. Всичко ще дадеш, но и за себе си ще оставиш - своето вътрешно богатство. Това значи да влезеш в свещената област на живота.

Често хората, със своите разбирания, искат да заставят Бога да мисли и да постъпва като тях. Това е невъзможно. През цялата вечност това не може да стане. Да постъпва Бог като нас, това значи да се унищожи вечността. На въпроса, защо Бог постъпва така, а не иначе, това е Негова работа. Ти искаш да си построиш къща и не обръщаш внимание на времето. Дъжд вали, студено е, а ти градиш. Каква ще излезе тази къща? Ще направиш една колиба, ще се скриеш в нея, като в дупка, и ще си въобразяваш, че си направил много нещо. Погледнеш към къщата си и казваш: Красива е моята къща! Питам: Като имате къщи, здрави ли сте? Какъв е покривът на вашата къща, каква е вентилацията? В бъдеще всеки може да си направи каквато къща иска. Няма по-лесно нещо от това, да си направиш къща. Ако искаш къща на един етаж, на два или повече етажа, ще можеш в скоро време да я направиш. Искаш да бъде мебелирана, ще я мебелираш. - Кога ще бъде това? - Когато влезете в свещената област на живота. Докато сте вън от тази област, ще градите къщи от камъни и тухли. Каквато е къщата, такъв си и ти.

Казваш: Човек ще стана! - Какъв човек ще станеш, ако живееш в къща, направена от кал и пясък? Ще живееш в къща от камъни и тухли и човек ще станеш! Има смисъл да си направиш къща, но от най-хубавия материал, с който природата разполага. Знаете ли, какви изпарения стават в къщите на сегашните хора? В тези къщи бабата и дядото се сърдели, синовете и дъщерите също се сърдели, снахите и зетьовете - също. Това е отрова. Какво добро се очаква от тези къщи? Всеки гняв, произлязъл без причина, е отрова. Има един гняв, наречен свещен. Той се проявява само един път през деня. Гневиш ли се по няколко пъти през деня, организмът ти е изложен на отравяне. Най-после, заболяваш и викаш лекар да се произнесе за болестта. Той казва, че неразположението се дължи на разстройство на сърцето, стомаха или бъбреците. Причината за болестта е, че ти не живееш в свещената област.

Как се познава кой живее в свещената област? Очите на такъв човек са ясни, чисти. Погледът му е мек, приятен. Той не се съмнява в хората. Като се срещне с някого, гледа на него като брат. Защо трябва да измерваш човека от главата до краката? Висок съм 165 см, не съм планина. Не съм нито Витоша, нито Рила, нито Хималаите. Да измерваш планината има смисъл, но да измерваш човека, това е дребнавост. При това положение не можеш да се ползваш с почитта и уважението на хората. Ако живееш в свещената област, ще бъдеш почитан и уважаван. Само онзи извор се посещава, който дава изобилно вода. Само онзи човек се уважава, от когото блика живот, енергия. При това, водата на извора трябва да бъде доброкачествена. Човек представя малък извор, поставен на свещената основа на живота.

Всички хора - религиозни и светски, прости и учени, както в миналото, така и днес, се спират на въпроса за свещената област на живота и съзнателно или несъзнателно дават известни обяснения за нея. Кой каквото е видял и разбрал, все го изнесъл. Всеки иска да приложи нещо от правилата на този живот, но се натъква на мъчнотии. Само едно правило може да приложи човек, а именно - милосърдието, като външна страна на любовта. Милосърдният се интересува за болните, за страдащите, за бедните. Обаче, любящият има предвид друго - целокупния живот. Като срещне здрав човек, той тръгва с него на разходка: качва се по планини, по високи върхове, прескача пропасти. Той лесно минава препятствията. Който падне в пропастта, не е здрав. На помощ му иде милосърдието. Не те пита, защо счупи крака си, но ти помага; не те пита, защо си нещастен, но ти помага. Обаче, любовта казва: Ти счупи крака си, нещастен и сиромах си, защото не си живял по моите закони. - Обидиха ме. - Как може човек, който те обича, да те обижда? Ако ти си живял според законите на любовта, никой не би могъл да те обиди. - Никой не ме обича. - Не говориш истината. Ако никой не те обича, ти си в безлюбието, т. е. в опаката страна на живота.

Сега аз искам да оставя една идея в ума ви - идеята за любовта, т. е. за свещената област на живота. Не искам да ви морализирам, да ви кажа как трябва да живеете. Ако остане днес да ви говоря по това, вашата работа е загубена. Аз искам да ви обърна внимание на следното: Живейте, както сте живели; мислете, както сте мислили; чувствайте, както сте чувствали. Имам предвид онова време, когато сте били чисти, любящи. В мисълта и чувствата на сегашните хора има едно задръстване. Човек се намира в положението на онзи, който има стегнат стомах. Той яде, но е задънен, не се пречиства. Какво струва това ядене? Приемаш, а не даваш и, в резултат, страдаш и боледуваш.

Царят на едно царство запитал един от своите видни философи: Кое носи най-голямото щастие на човека? - Да бъде отпушен, свободно да приема и дава - отговорил философът. - Нима да бъдеш богат не е най-голямото щастие? Философът повторил: Най-голямото щастие на земята е да бъдеш отпушен. Царят пак останал на своето мнение. Случило се, царят заболял и десет дена бил запушен. Философът го посетил и запитал: Сега какво ще кажеш? Кое е най-голямото щастие? - Да бъдеш отпушен.

Всички хора трябва да бъдат отпушени, нечистотиите да излизат свободно от тях. Приемай чистото в себе си, изхвърляй нечистото навън. Не допущай нищо нечисто в себе си. Ако попадне нещо нечисто в тебе, веднага го изхвърли навън. Оставиш ли го за следния момент, положението ти ще се влоши. - За кого се отнася това? - За всички. - Де ще намерим това? - В свещената област на живота. Тя е място на абсолютна чистота. Докато живееш в нея, всички ще те обичат и уважават. Няма по-голямо благо за човека от това, да влезе в тази област. Това всеки може да опита. - Как? - Като влезе в свещената област. Тогава човек казва: Сляп бях, но сега виждам. Можеш ли да завиждаш на някого, щом прогледаш? Ти владееш цялата земя. Какво искаш повече? Че някой имал десет декара земя, нека има. Ти си по-богат от него.

Сегашните хора не могат да се радват. Виждаш един красив човек, но не се радваш, искаш да бъдеш като него. Виждаш един учен, пак не се радваш, искаш да бъдеш като него. Защо не се радваш на красотата и знанието на човека? Не можеш ли да бъдеш учен като него? Кое може да те направи учен? Ще работиш, ще учиш и ще придобиеш знание. Обаче, аз говоря за истинското знание, а не за преходното. Учен си, но не знаеш де си бил преди хиляда години. Каква ученост е тази? Ученият ще ти говори за състава на слънцето, какви елементи влизат в него, но ако го запиташ, има ли хора, живот на слънцето, ще каже, че там всичко е в разтопено състояние. И този човек минава за учен! Попитайте учения, де отива човек след смъртта, да видите, какво ще ви каже. Ако е православен, ще каже, че умрелият отива в ада; ако е евангелист, същото ще каже; ако е мохамеданин, ще каже, че е в джендема. Изобщо, за обикновения човек се мисли, че отива в ада, да изкупи греховете си. Който не е живял според законите на свещената област, непременно отива в ада. Едно е вярно: след смъртта човек остава там, дето е бил, но в друго поле. Животът след смъртта не е нещо механическо. От състоянието на човека зависи де ще бъде след смъртта си. Ако е лек газ, ще се издигне на височина 4 - 5 километра във въздуха и там ще спре. Ако е тежък газ, ще потъне на дълбочина 100 - 200 м в земята. Значи, тежестта определя мястото на човека в другия свят. Като умре, човек става много малък, не заема никакво пространство.

Една окултна теория описва живота на човека след смъртта. Първо ограбват тялото му. Духове се нахвърлят върху вътрешните му органи и го разграбват. В това време той излиза от тялото си и влиза в невидимия свят, дето започват да го гонят неприятели. Тук душата на човека постепенно се смалява и става почти невидима. Така тя се спасява от неприятелите си. Като душа, човек изгубва външната си форма, всичкото си величие, но се спасява от разбойниците. После той скърби за изгубеното величие. Той се превръща на точица, която всеки вятър може да понесе в пространството. Като се види в това положение, той си казва: Едно време бях голям; правех, каквото исках, а сега вятърът ме носи като прашинка из въздуха. Какво уважение ще имаш като прашинка?

Като говоря по този начин, не искам да ви разочаровам, но да обърна вниманието ви върху разумната страна на живота. Всяка форма, малка или голяма, в която Божественото не функционира, представя център на всички нещастия на хората. Следователно, ако човек не е проводник на Божественото, ще бъде проводник на човешкото, отдето идат мъчнотиите и нещастията. - Какво значи да живееш добре? - Това значи да бъдеш проводник на Божественото, което носи щастие за всички хора на земята. Ако хората станат проводници на Божественото, всички противоречия ще се разрешат моментално. Бедният страда, защото не може да се справи с бедността. Богатият иска да му помогне, но той не вярва и бяга от него. - Как се помага на човека? - Ако има нужда от обувки, дрехи, шапка, ще му купиш; ако има нужда от хляб и ядене, ще му купиш. Дрехите, шапките и обувките се купуват един път през годината, а хлябът и яденето са нужни всеки ден. Разумният човек прекарва деня с малко, а светията с още по-малко. Достатъчно е да има пет лева в джоба си, като подкваса, за да разполага с тях всеки ден. Днес бръкне в джоба си, извади петте лева. И на другия ден същите пет лева са в джоба му. За предпочитане е всеки ден да имаш по пет лева в джоба си, отколкото хиляди и милиони лева в банката, която всеки момент може да фалира.

Един българин внесъл 600 хиляди марки в една германска банка и си казал: Осигурих се вече, няма за какво да мисля. Обаче, един ден банката фалирала, парите се обезценили и той изгубил всичко. След време той получил писмо от банката, в което му пишели: Господине, вложената от вас сума - 600 хиляди марки е толкова малка, че не заслужава да се води партида за нея в книжата. Като отишъл в банката, чиновникът му казал: Господине, сумата ви е толкова малка, че не може да се вписва в книжата ни. Трябва да се прибавят към нея още 600 хиляда марки, за да може да се впишат в отделна партида. Един милион и двеста хиляди марки се равняват на български 50 стотинки. В бъдеще, сегашните идеи, които сте натрупали в ума си, няма да струват и 50 стотинки български. Какво ще правите тогава? Като заминете за другия свят, няма кой да ви посрещне. - Защо? - Не обичате Бога. Който обича Бога, още с излизане от тялото си ще го поеме файтон или такси, както св. Илия замина за другия свят с огнена колесница. Лошо е да заминеш за другия свят без колесница. А пък умрелият върви подир колесницата. Казват за него, че е отишъл на оня свят. Той, горкият, върви подир колата и се чуди: всички мислят, че е на оня свят, а той не може да си обясни, до какво положение дошъл, да му носят тялото и той да върви подире му. Онзи свят - това е свят на страдания, на големи разочарования. Ще попитате, това вярно ли е. - Твоите пари, които внесе в банката, вярно ли е, че влязоха там, а после изчезнаха? Две хиляди банки в Америка, в които бедните хора влагаха спестяванията си за черни дни, фалираха. Бедните хора останаха без средства, парите изчезнаха и черните дни дойдоха. Две хиляди банки фалираха с милиарди долари. Вие се осигурявате в банки, които фалират. Добре е да се осигурявате там, дето банките не фалират.

Днес всички хора говорят за осигуряване, но истинското осигуряване е в свещената област на живота. Който живее в тази област, всички каси се отварят пред него. При един американски милионер отишъл един проповедник, да му говори за Бога. Цял час му проповядвал и милионерът му дал само половин долар. Ще кажете, че банкерът е голям скъперник. При същия милионер - банкер отишла една млада мома. Тя влязла в кантората му и вежливо му се поклонила. - Заповядайте, какво обичате? Моля да дадете вашата лепта за благотворителна цел. Банкерът веднага извадил една голяма сума и казал: Вземете това и когато обичате, пак дойдете [елате?]. Аз съм на ваше разположение. Ще кажете, че момата хипнотизирала банкера. - Не, тя живее в свещената област, знае законите и постъпва разумно. Тя дава нещо от себе си. Тя е проводник на Божествените блага, които внасят здраве в човека. Достатъчно е само за момент да проникне Божественото в човека, за да го обнови: болният става от леглото си; обезсърченият се насърчава. Той прониква в свещената област. Няма по-голямо благо за човека от това, да бъде проводник на Божественото. - Аз влизам в едно религиозно общество. - Това нищо не значи. Може да си в обществото и да не си в свещената област. Критикуваш този-онзи, че не живеят добре. - Как трябва да се живее? - Ама този не ме гледа добре. - Как трябва да те гледа? - Според мене, приятен поглед е този, който помага на човека да излезе от мъчнотиите си: ако е беден, да се възмогне; ако е болен, да оздравее; ако не е почитан от хората, да започнат да го почитат. Какво ще кажеш за такъв поглед? Ще кажеш, че ти е приятен. Много естествено, такъв поглед има онзи, който живее в свещената област.

Какво ще кажете за човек, който още при първа среща ви казва: Голям грешник си. Виж колко криви са краката, ръцете, очите ти! Като чуеш това, ти се свиваш, мъчно ти е, че не си красив. Да виждаш грешките на хората, в това няма никаква философия. Правилно е да виждаш красивото в човека, да го цениш заради Божественото в него. Ако го е занемарил, това е друг въпрос. Важно е, че в човека е вложено нещо велико, което трябва да се използва. Като работи върху себе си, човек може да се изправи и даде път на Божественото.

Време е човек да се освободи от обикновените разбирания и от обикновения начин на разсъждение. Той е недоволен, че работите му не се нареждат, както трябва. Казвам: Бъди доволен от всичко и благодари на Бога, че живееш. - Слязох долу, в гъстата материя. - Благодари, че не си паднал още по-долу. Колкото долу да слезеш, няма да стигнеш дъното на океана. И най-тежките параходи не могат да паднат до дъното. И човек не може да потъне до дъното. Има гемии из моретата, които с години се блъскат без моряк, без капитан, но не потъват. Обаче, те стават причина за катастрофи. Достатъчно е да се блъсне в тях някоя лодка или параход, за да се наруши равновесието им. Човек без идея прилича на гемии [гемия?] без капитан. Страшно е положението на такъв човек. Той се блъска по вълните на морето с години, без да принесе някаква полза.

Сега вие искате да осмислите живота си. Животът е осмислен, няма какво да го осмисляте. Казват: Второто пришествие е дошло. Ти боледуваш, за тебе второто пришествие е дошло. Какво е второто пришествие? Не е въпрос да умреш, но гледай при второто пришествие да възкръснеш. Тогава всички трябва да възкръснат. Ако не можеш да станеш от леглото, какво те интересува второто пришествие? Да излезеш от ограниченията, това е второто пришествие. Беден си, да се освободиш от беднотията; не си зачитан, да се махне незачитането; смущаваш се, да се махне смущението. Да се освободиш от всичко, което те мъчи, това е второто пришествие. Да дойде положителното. Кое е положителното? Ние сме опорочили любовта. Ти обичаш някого. Веднага хората влагат еротичното в това чувство. Какво лошо има, че обичаш някого? Вие приличате на онзи турчин, който след женитбата си бил принуден да отиде на гурбет. Жена му още не била родила. След 20 години той се върнал у дома си. Срещнал един дервиш и поискал да види, какъв му е късметът. Дервишът му казал: Три пъти мисли, преди да направиш нещо. Той си казал: Не го ли зная това? Жал ми е за парите. По пътя си мислел за жена си, дали ще я намери жива. Като стигнал в къщи, гледа: Жена му жива и здрава, при нея седи един млад момък. Той я прегръщал и целувал. Като видял това, турчинът дигнал пушката да я убие. Но веднага си спомнил думите на дервиша и се въздържал. В това време чул, че момъкът казва на жена му мамо. Сепнал се той и си казал: Какво щях да направя! Това е нашият син, който в мое отсъствие пораснал. Така и ние имаме изопачени идеи, които често ни вкарват в беда. Да обичаш някого, това е от Бога. Роденият от Бога обича всички хора. Горко на онзи, който не обича!

Като ученици, вие трябва да работите за изправяне линиите на лицето си. Често се обезформява устата. Тя не трябва да се обезформява, защото е жив извор. Нито очите, нито лицето трябва да се обезформяват. И до старини чертите на човека трябва да бъдат правилни. Космите на праведния човек са прави. И като прекараш пръстите си в косата му, ще знаеш, че този човек живее добре. От гледище на свещената област, хората се отклонили от Божественото. Който не дава достатъчно храна на тялото си, скоро се изтощава. Който не дава достатъчно храна на своя ум, изтощава го. И сърцето се изтощава, ако не му се дава нужната храна. При сегашните условия се налага нова посока на живота. Ще се явят хора, извори на новия живот. Като срещнеш такива хора и ги наблюдаваш, ще видиш, че в маниерите, в погледа, в говора им нищо не внася съблазън. От пръв поглед, такъв човек ти внушава доверие. Касата ти е отворена, ти излизаш, влизаш вкъщи, но имаш пълно доверие в този човек - той никога няма да злоупотреби с твоето доверие. Това е истинският живот.

Като се върнем на небето, никога да не сме злоупотребили с онази свобода и онова благо, които Бог ни е дал. Не само пред лицето на Бога да се явим свободни и изправни, но и пред ония милиони същества, които ще ни погледнат така благосклонно, че ние ще почувстваме, какво нещо е животът. Ще кажеш: Какво слабо разбиране за живота съм имал. Върнете ме на земята; аз искам да изправя всички погрешки, които съм направил. Това е истинската философия: Да не злоупотребяваме в целия си живот със свободата и доверието, които Бог ни е дал. Единствен, който има доверие в нас, той е само Бог. Единственото същество, което не се съмнява в нас, то е Господ. Той никога не гледа на лошата страна на човека. Когато е нужно, Господ праща някого да му каже да изправи някоя погрешка. Бог има най-хубавото разположение към всички същества. Христос казва: „Отец никого не съди, а е дал съдбата на Сина.“ Той еднакво гледа на всички и вижда дълбоките работи. За Него няма нищо лошо. Когато дойде да разглежда нашето положение, Той изхожда от наше гледище. Погледне и казва: Много добре. Дали се радваш или скърбиш, и в двете положения ти ще получиш нещо. Вие имате много добри придобивки, за което мога да ви похваля. Желая ви да имате повече. Богатият има достатъчно, но той желае да бъде още по-богат. Вашите хамбари са пълни с жито, но вие още не сте яли хляб. Вие мязате на българските селяни през турско робство. Те имали и мляко, и кафе, но всичко продавали. Например, някоя селянка си направила кафе с мляко, и всички казват: Представете си, кокона станала, тя пие мляко с кафе. Тези, дето я осъждат, могат също да си направят мляко с кафе, но не си правят. И симит [симид?] отгоре си купила! Всеки от вас може по две кила мляко да изпие, по два, по три симита да изяде, защото е вкусен симитът. Едно време българите ядели симита с хляб.

Често вие поддържате своеобразни идеи. Например, намирате, че не трябва да се работи много, че физическата работа не е за вас. За светията е определено един час физическа работа, три часа за сърцето и седем часа умствена работа. А някои от вас не работят. И ето, вследствие бездействието, започва известна деформация в организма. Почвате да усещате болки в главата, в корема, в краката, в ръцете. Добре е да имате градинка, да работите най-малко по един час, за да се освободите от непотребната енергия. Ще копаете с мотиката, ако искате да бъдете здрави. А вие казвате: Не съм богат. Да има някой да ми работи. Не, по един час трябва да работите земята. Във вас има отрицателни енергии, които трябва да влязат в земята. Английският държавник Гладстон, преди да отиде в парламента, упражнявал се физически - режел дърва. И германският император, след екстернирането му в Холандия, режел дърва. Ако той режеше дърва, преди да отиде в Холандия, работите на Германия щяха да бъдат по-добре. Мислете право преди да извършите една постъпка. Да не бъде късно, след като направите погрешката.

Духовната наука е за възстановяване на тялото, на мозъка, на сърцето. Вие трябва да имате здраво тяло, здрав мозък, здраво сърце. Ако не можете да изправите тези органи, тогава къде е човекът? Казвате: Като идем на онзи свят, там ще се изправим. На онзи свят има друга работа. Тук, на земята, трябва да имаме здраво тяло. Казвате: Болестите са за добро. - За добро са те, но нищо не придобивате от тях. Какво ще добиеш, ако стомахът те боли, ако имаш болка в гръбначния стълб или ако те боли зъбът? Бих желал зъбите ви да са здрави; очите ви да са здрави, да можете да четете. Като дойде време да си заминете, ще повикате близките си и ще кажете: Имам вече няколко писма от приятелите си, трябва да се върна при тях. Връщам се в невидимия свят такъв, какъвто съм. Възгледите, които имате, можете да ги държите, не искам да ги напущате. Но ако ви смущават, освободете се от тях. Имаш някои наследствени черти. Те не са твои, има нещо неблагородно в тебе. Те са наследени от твоите деди и баби. Значи, за да бъдеш здрав и доволен от живота си, трябва да работиш. Ти се молиш на Господа, искаш да дойде ангел да ти донесе благата. Не, ще се спретнеш на работа. Като станеш сутрин, трябва да свършиш определената работа. Онова, което спечелиш през деня, по който и да е начин, показва, че си могъл да постигнеш една малка придобивка. Аз наричам придобивка, след като си работил, да бъдеш доволен от работата си през целия ден.

Казвам: Трябва да работим върху себе си. С нашите мисли ние оформяваме или деформираме органите си - тялото си. Мнозина от вас са деформирали устата си. Това се дължи на крайното въздържание в чувствата, поради което устните са изтънели. На някои устните са по-дебели, отколкото трябва. Устата е израз на любовта. Следователно, не може да бъде щастлив онзи, на когото устните са тънки. Правилно е човек да държи устата си леко отворена. Изобщо, човек има две врати: носът - врата за дробовете и устата - врата за стомаха. Казваш: Аз дъвча храната си много. - Правилно приемаш гостите си. Дъвкането означава посрещане на гости. След това, сваляш горната си дреха, разговаряш се с тях. Те влизат през главния вход.

Изучавайте света, създаден от Бога. И вие, като ученици, ще изучавате анатомия, физиология, математика - всички науки. Мнозина изучават окултните науки - хиромантия, физиогномия, астрология. Други изучават гледането на кафе, на карти. Това са отвлечени науки. Гледаш носа си и нищо не разбираш; гледаш устата си, също не разбираш. Хвърляш на боб, гледаш на кафе, там всичко разбираш. Математика не разбираш, но на кафе разбираш. Не е лошо да гадаеш на боб, на кафе, на карти, но и за това е нужно знание. Ето защо, изучавайте същественото. Достатъчно е да погледнеш цвета на едно растение, за да познаеш, какво е то. По цвета на някои растения се познава, дали ще вали, или не. На същото основание, по ръката на студента може да познаеш ще го скъсат ли на изпита или не. Погледни ръката си и разбери, ще спечелиш или не. Ако искаш да знаеш как вървят работите в дома ти, погледни вътрешната страна на ръката си. Чудиш се някога, как бабите познават на боб, на карти и казваш: Добре гледа тази жена. Защо гледа добре? - Защото казва, че работата ти ще върви добре. Само на разумния човек работите вървят добре. Глупавият всякога остава назад. Той мисли, че е щастлив. - Да, ако работи, ако е разумен. Как се познава щастието на човека по ръката? - По особени знаци. В глупавия тези знаци имат противоположна посока.

Като изучавате ръката на човека, внимавайте на нейната форма; да ви е приятно, че можете да разберете, как се развива този човек. Бог изисква от нас само едно: да изучаваме вложеното от Него и да го развиваме. Така, именно, ще ви поставят на изпит. Ще видите, доколко сте разбрали онова, което е вложено във вас. Мнозина ще бъдете скъсани на изпита, особено по анатомия. Ще ви питат за сърцето, за стомаха, за дробовете, за техните функции и от това ще разберат, как сте учили. Казвате: Колкото да сме учили, в края на краищата, червеи ще ни ядат. Много естествено, тялото остава на земята. Под „тяло“ разбирам грубата физическа дреха. Обаче, на онзи свят ще се явиш с онова тяло, което Бог ти е дал. То е тялото на душата. Ангели ще вземат това тяло. Какво ще кажете на Баща си, като се явите при Него? Ако съм на ваше място, ще кажа: Бих желал да направя повече от това, което съм направил. Не съжалявам, че не съм направил повече, но като съзнателен човек, желая поне в бъдеще да направя нещо повече. Това трябва да бъде импулсът на деня. Следователно, станеш от сън, кажи си: Днес искам да направя повече, отколкото вчера.

Желая ви всеки ден да правите два пъти повече, отколкото предния ден.

Да остане в ума ви следния стих: „Господ ще изтрие от очите ви всяка сълза.“

Т. м.

41. Лекция от Учителя, държана на 28 юни, 1933 г. София. - Изгрев.

Свещена област на живота

Общ Окултен клас , София, 28 Юни 1933г., (Сряда) 5:00ч.
Издателство: Жануа '98

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Отче наш

Съществува една област в природата, която се нарича Свещена област на живота. Великото, туй, отдето вземаме своята морална сила, обходата, произтичат от тази област. Някой път ние говорим за неща благородни, възвишени. То трябва да е обосновано, да има някаква основа. Тази основа не се намира на Земята. Човек трябва да влезе вътре в човешкия живот, да дойде във връзка, за да почувствува влиянието. Това е най-разумното, което по дига човешката душа. Някой път на Земята хората турят да бъдат добри, да бъдат морални, кротки, добродетелни и понякой път техните усилия имат толкоз успех, колкото онзи, който се научил на пие вино, пък пие и се отучва, прави усилие и нищо не се постига.

Рекох, трябва да имате една основна идея, отдето трябва да започнете. Моралът, възвишеното в света си имат една основа. Ти не може да бъдеш морален, ако живееш за себе си. Ти не можеш да бъдеш морален, даже и ако живееш за другите. Кой има един морал? Туй, което наричат хората морал, то е да живееш за Бога, за цялото - туй, което съдържа всичко в себе си, за което можеш да живееш. Но да жертвуваш всичко за себе си и за ближните си, ти всякога ще останеш разочарован в своите жертви.

Следователно сега може да се подигат тези, които не разбират. Там има спор. Какво нещо е морал, може да питаме. Какво нещо е сладчина, какво нещо е добрият вкус? Може ли някой, когато не е ял сладко, да ти каже какво е сладчина? „Яж сладко и ще разбереш какво е сладчината.“ То е въпрос. Ти може да ядеш сладко и да ти е горчиво. Не зависи от казването. Някой казва: „Аз ще живея добре.“ То е праздна работа. „Аз ще постъпвам добре.“ То е праздна работа. В добрия живот ти искаш - не искаш, ще живееш добре. В лошия живот ти каквото и да правиш, ще живееш зле. Казвате: „Тогава да се подобрят условията.“ Тя е философия.

Едно време българите имаха един обичай. Когато българинът не е мислил, не е завършил своите разсъждения, реже нашироко. Казват: „Глад има.“ - „Нека търпят.“ „Държавата иска пари“ - ,Да си иска.“ Казват на българина: „Ушурджията[1] дошъл, Ивана, Драгана бил.“ Той обърне дървото, на тънко да реже: „Оттук - от там ще съберем, ще платим.“ По-напред разсъждаваше нашироко. А сега, като дойдоха страданията в неговия живот?... Това е опаката страна [на] живота, която ограничава човека. Няма същество, което да няма правилно разсъждение. Туй не е още Свещената област. Туй, което носи радост, туй, което носи растене, туй, което носи щастие, блаженство на човека, е Свещената област. Тя е населена със същества, които живеят. В този живот има толкоз изобилие и те искат да научат всичките хора да живеят така. На физическото поле, щом започнеш да живееш по този начин, вече се очертават известни линии. Светията никога не може да има такава форма на устата . На светията устата никога не може да вземе такова положение. Това е песимистично състояние. Ако обърнете положението нагоре , то е обратна посока на движението. Между тия две положения, едното е песимистично положение, а другото...

Вие имате човешки уста с издигнати ъгли. А туй е водораздел. Зависи каква посока ще вземе. Щом човек се огъва така, то е алчност - да вземе, има хамбари с жито, то е алчност. Тебе ти трябва половин килограм на ден или един килограм. От туй, едното кило ти ще извадиш. На светията устадостатъчно енергия, за да преживееш целия ден. Всички други човешки безпокойства са напраздни. Може да спечелиш, да осигуриш живота. Да осигуриш живота е право, но методът е крив. Който мисли по стария метод, ще осигурява. Бащата осигурява, но бащата умира; децата се осигуряват, и децата умират, всички умират и все се осигуряват. Кажете ми каква е тази осигуровка, всичките умират. Какъв е този морал? Всички все за здраве говорят и в края на краищата все са болни. Всичките болести, всичките страдания, несрети, сиромашия се дължат, когато ние не живеем с законите на тази Свещената област. Защото сиромашията е здравословно състояние и богатството е друго състояние. Ти си сиромах - празен чувал, за да има какво да турят. Като умираш, от другата страна ще идеш, да раздадеш на онези, които нямат. Като излезеш от Свещената област, казваш: „Туй го дадох на другите и за мене остана.“ Днес един чувал, утре друг, ден след ден, изпратят комисия да приемат колко чували си задигнал и след като намерят, нищо не ти казват. Поусмихнат се малко, но ще те накарат да го принесеш, да ги раздадеш и ти искаш - не искаш ще ги раздадеш.

Понякой път вие с вашите разбирания искате да заставите Бога да мисли като вас и да постъпва като вас. Туй никога няма да стане. Не може и няма да бъде през цялата вечност. Бог никога няма да постъпи така, както ние постъпваме. Да постъпи така, значи да се унищожи цялата вечност. Казваме: „Защо Господ така постъпва?“ Скимнало ни да градим къща, вали дъжд отвънка, аз искам да имам къща. Цялата Земя е най-хубавата къща, която е направена. Ние ще направим една колиба, някоя дупка и ще влезем в тая дупчица. Погледнеш, казваш: „Красива е къщата.“ Питам: всички, който имате къщи, колцина от вас сте здрави? В тази, Божествената къща, покривът как е украсен, каква вентилация има. В бъдещето състояние вие може да си направите каквато къща искате. Няма по-лесна работа да си направиш къща. Както децата надуват един мехур. Ти като кажеш, ще имаш каквото кажеш. Искаш къща на един етаж, на два етажа, може да имаш една мобелирана стая. Казвате: „Кога ще бъде?“ - Когато влезете в тази свещена област, има възможност. При сегашните условия от камъни и от кирпичи[2] ще градиш. Каквато ти е къщата, такъв ще бъдеш и ти. Ще живееш в къща, направена от кал, човек ще станеш и няма да те види никой. Ще живееш в къща, направена от камъни, човек ще станеш и няма да те види никой. Къщата на човека трябва да бъде направена от най-хубав материал, който съществува в природата. Знаете ли вие, като влизате вкъщи, какви изпарения има? В къщата баща му се е сърдил, майка му се е сърдила, баба му се е сърдила, снаха му се е сърдила, зет му се е сърдил. Всичките сръдни са вътре. Всяка сръдня е отрова. И като се срещнете, казвате: „Не ме интересува.“ Всяка сръдня, когато се сърдиш без причина, тя е отрова. Аз позволявам само една сръдня, тя е свещена сръдня. Но на ден има само един случай, дето може да се разсърдиш така. Щом се сърдиш 10 пъти на ден, другите 9 сръдни отравят организъма, сърдцето и след туй ти си неразположен. Тогава лекарят ще дойде, ще каже, че такива съединения имало, албумин имало, но причината на всичките болести седи, че ти не живееш в Свещената област.

Когато човек влезе в тази област, веднага очите се избистрят. Очите трябва да бъдат прозрачни. Някой човек, като те погледне, мяза на вълк. Гледа да те ухапе, да ти изтърбуши корема ти. Някой, като те срещне, ще извади червата ти. Срещне те някой, най-първо те гледа, изпитва характера ти. Как се изпитва характера? Срещна някой, погледне ме от главата до петите. Какво ще ме измерва? Сто и 65 см съм висок. Не съм планина. Нито съм Витоша, нито Мусала, нито Хималаи. Разбирам една висока планина - Хималаите, а един човек 165 см. висок или 170 или най-високия човек - 2 метра. С 2 метра какво може да се направи? В тия, дребните идеи ние искаме да имаме уважение и почитание. Но уважението и почитанието седи в тази област. Ако ти си свързан с нея, със свещената област на живота ти ще имаш почитание и уважение. Онази чешма, която има почитание и уважение, не седи от малката вода, която излиза, но големия резервоар на онази жизнена енергия. Тогава има почитание и уважение и при това водата трябва да е доброкачествена, която изтича. Всеки един човек е един малък извор на тази Божествена свещена основа. Всичките религиозни хора, във всичките векове са имали едно желание да я обясняват. Пророците са говорили, свещениците са говорили, всички обикновени хора и всички спорят какво са видели и какво са разбрали. Всеки един от вас иска да приложи едно от тия правила, но да се прилагат правилата в живота е много трудна работа.

Аз позволявам само едно правило - на обичта. Даже правилата на правдата не желая, защото са голямо изкуство или пък правилата на любовта. Тя има едно външно правило. Милосърдието е външната страна на Любовта. Любовта е вътрешната страна на живота. Онзи човек, който люби, той за болни хора не се интересува, той и за сиромаси хора не се интересува. За грешни хора не се интересуват, за учените хора не се интересуват. Човекът на Любовта мисли за съвсем друго. Когато някой каже, че не е милосърд, аз подразбирам, че той има един недъг. Ако си здрав човек и двамата ще ходим, ще се разхождаме по планината. Ще се възкачваме от едно място на друго. Дойдем до някой голям трап, ще се метнеш от единия край до другия. Щом някой падне вътре и не може да прескочи, тогава ще се яви милосърдието. Милосърдието в света се явява всякога да помага. Онези хора, които не знаят закона на любовта - счупил си крака, наранил си се, обидили са те, не си постъпил добре. Това са несрети в живота, ти не си живял според законите на Любовта. Как може един човек, който те обича, да те обиди, то е невъзможно. Любовта, това е свещеното в живота. Казвате: „Ние не се обичаме.“ Не говорете така. Този език не е хубав. Не се обичаме, значи сме в безлюбието, а безлюбието е опакото на живота.

Сега искам да остане една идея в ума ви. Не морализиране, не да ви кажа как трябва да живеете. Ако остане сега аз да ви уча как да живеете, то е изгубена работа. Аз искам да ви кажа: Както сте живели едно време, да започнете да живеете и сега. Както сте мислили едно време, да започнете да мислите сега. Едно време сте мислили много хубаво и сте престанали да мислите така. Има едно задръстване. Знаете на какво мяза човек, когато не мисли право. Когато човек яде, задръсти се, задъни се, яде човек, ама не е отпушен. Питам: какво ти струва яденето, ако си задънен? Питал един цар, един голям философ: „Кое е най-голямото щастие на земята?“ Той казал: „Да се отпушим.“ - „Как така? Не е ли да си богат, учен?“ Казва: „Да се отпушим, най-хубавото нещо е това. По-голямо щастие няма.“ Този философ, за да докаже на царя, за 10 деня го запушил и след това царят казал: „Най-хубавото нещо е да е отпушен човек.“ Всички трябва да бъдете отпушени, нечистото да си върви, да влиза чистото в нас. То е хубавото в живота. На човешки език казано: не оставяйте нищо нечисто в себе си. Дойде вечерта, да не остане нито едно парче от някаква нечистота. Остане ли за втория ден, за другия ден, целият ти живот ще се влоши.

Може да остане другата мисъл. Когато се говори за Свещената област, някой ще каже: „За кого се отнася туй?“ За никого не се отнася, ние говорим за целокупния живот, как трябва да живеем, понеже там ще намерим своето здраве, там ще намерим своята сила и нашия идеал там ще намерим. Всичко това, за което копнеят душите ни, ще го намерим в тази област. Когато човек е в съгласие с тази област, всичките хора се подчиняват на този закон. Можем да направим един опит. Не опит за користолюбие, да забогатее някой, но да проверим самата истина. Богатство е, когато човек влезе в тази област, ще каже: „Сляп бях, сега виждам.“ Няма защо да бъдеш недоволен. Ти ще се радваш на хората. За всичките блага, които имате в света. Ако имаме цялата Земя, дадена на разположение, бихме ли завидели на човек, който има 10 декара земя. Да вземем неговата къща и да имаме неговото положение.

Вие най-първо не сте се научили да се радвате. Вие видите един красив човек, не се радвате, вие искате да бъдете красиви. Вие видите един учен човек, не се радвате, казвате: „И аз да бъде учен.“ Кой ви препятствува да бъдете учен? В какво седи учеността на човека. В какво е учен човек, кое може да направи? Най-учените хора, което имаме в Европа, попитайте ги, преди 1000 години къде е бил - не знае. Той ще разправя, че имало азот, кислород, на Слънцето много елементи има. Попитайте го има ли живи хора на Слънцето, ще каже: „Всичко е в разтопено състояние, никакъв живот няма на Слънцето.“ И той минава за първокласен учен човек. Попитайте религиозния човек: „Баща ти е умрял, къде е той?“ Ако той е от православната църква, ще каже, че той е в джендема, ако е евангелист, ще каже, че е в ада, ако е окултист ще е в ада, всички все в ада турят. Щом вървиш против, в пъкъла турят.

Човек може да е православен, да иде в пъкъла, може да е евангелист, окултист, какъвто и да е бил, ще иде в пъкъла, като не е бил в свещената област. Някой казва: „Като умра, къде ще ида?“ Като умреш ще бъдеш там, гдето си сега. Най-първо умирането вие го схващате материалистически. Ако след като умреш, ще идеш някъде, ти си материално същество. Ако си лек газ, ще идеш във въздуха на 4-5 километра и там ще се спреш. Ако си тежък газ, ще потънеш на земята, на 100-200 метра, понеже има по-тежки, пак ще спреш. Казвате: „Къде е той?“ - Отишъл. Човек като умре не завзема никакво пространство. Той е толкоз мъничък, че не завзема никакво пространство.

Има една окултна теория, доколко е вярно, не зная. Но донякъде е вярна. Всеки един от вас като умира, ще мине една опитност. Най-първо някой иде от другия свят да ви посрещне, да ви покаже пътя. Вие ще излезете от тялото. Но щом излезете, има лоши хора, които чакат, те ще влязат в тялото и ще започнат да грабят, да крадат твоите органи. Това е разлагането на тялото. Други ще искат да те турят в робство и душата ти започва да бяга. Те отзад те гонят и тогава душата започва да се смалява, да се смалява и стане толкоз малка, че изгуби тази форма, избави се от едно страдание и те не може да я намерят. Ще изгубиш всичкото величие и като я напуснат всичките разбойници, настава голяма тъга, че е изгубила формата и никакво величие не представя. С какво ще мерим този човек? Най-малката точица, че като духне вятърът, ходи в пространството. Въздухът е пълен с такива души, които вятърът ги носи. Едно време беше велика, това е направила, онова е направилата сега вятърът я носи като прашинка из въздуха. Ако се носиш като прашинка, ти нямаш уважение и почитание. Ако влезеш във въздуха и те носи като малка прашинка, какво уважение ще имаш?

Сега с туй, като ви говоря не искам да внеса разочарование, но да ви обърна внимание върху разумната страна в живота. Всяка една форма, в която Божествената идея не може да функционира, каквато и да е тази форма, тя е вече едно зловещо място, дето може да се зараждат всички нещастия на хората. Ако нашето тяло не е проводник на Божествената енергия, ние ще бъдем проводници на всичките нещастия на Земята. Що е добрият живот? Да бъдеш проводник на всичко онова Божествено в света. Щом си проводник на Божественото, туй Божественото носи щастие за тебе, носи щастие и за твоите ближни. Ако всичките хора биха се съгласили да бъдат проводници на Божественото, противоречията, които сега съществуват, веднага щяха да се разрешат. Ако онзи богатият отива, а сиромахът бяга, дали трябва да му даде, как трябва да му помогне? В какво седи помощта на един човек? Всеки човек се нуждае. Трябва да дойде при мене. Иска 20 - 30 хиляди лева. Нему не му са нуждни толкоз пари. Нуждни му са обуща за 100 лева. Нуждна му е шапка за 100 лева, едно палто за 100 - 200 лева, един сомун хляб за 5 лева, малко грах - той струва 2 лева и половина, няколко чесъна, те струват 1 лев. Дрехите са за цяла година. Шапката е за цяла година, 5 лева му трябват на ден. С 5 лева човек може да прекара преспокойно. Преспокойно може да мине умният човек. Ако един светия има 5 лева в джоба си, тия 5 лева, той като ги извади, вторият ден като бръкне, пак 5 лева има. На третия ден пак 5 лева има. Той бърка в джоба и 5-те лева остават. Той вади 5 лева, но те остават, те са подкваса. Аз бих предпочел да имам 5 лева в джоба си, отколкото една банка, която утре ще фалира.

Ние ще мязаме на онзи българин, който внесъл 600 хиляди марки в една германска банка и казал: „Осигурих се,“ но фалирала тази германска банка и след време получава едно писмо. Пишат му: „Господине, не можем да водим сметка за вашите 600 хиляди лева, елате да си ги вземете.“ Отива той в банката и онзи счетоводител му дал още 600 хиляди марки, да станат 50 стотинки, та да може да се води сметка, да се впишат парите. Един милион и 200 хиляди марки имат стойността на 50 стотинки.

Един ден всичките наши сегашни идеи, които имаме, които сме натрупали, няма да струват 50 стотинки. Тогава какво ще правим? След като умреш, ти идеш в другия свят, няма кой да те посрещне. Онези, които обичат Бога, след като излязат, ще има най-малко един кабриолет, едно такси, ще има приятели, ще те приемат, тъй както свети Илия с колесницата. Който отива без колесница на онзи свят, е много лошо. Свети Илия с колесница отиде. Мнозина сега, като погребват някого, го носят на колата, а умрелия и той върви отподире. Казват: „Къде е отишъл? На оня свят е.“ А колата върви отпред, а той подир колата и той се чуди горкият. Те го мислят, че е в оня свят, а той се чуди до какво дередже[3] дошъл, да ти носят тялото, а ти подир. И те казват: „На оня свят е.“ Но това е свят на страдание, на голямо разочарование.

Някой ще каже: „Ами това вярно ли е?“ Аз питам: Твоите пари, които влязоха в банката, вярно ли е, че влязоха, а после изчезнаха? Две хиляди банки в Америка фалираха. Две хиляди банки, в които бедните хора спестяваха парите си, вложиха ги за черни [дни]. Две хиляди банки фалираха с милиарди долари. Тия, бедните хора останаха и парите изчезнаха и черните дни пак изпъкнаха. Ние се осигуряваме в някоя банка. Осигурявайте се там, където банката да не фалира. Има някъде, дето може да се осигурите.

Тогава този водораздел какво показва? Какво трябва да правиш? Някой път българите казват: „Да не говориш.“ Ти искаш да знаеш добър човек ли е. Някой път, като си радостен, тури си ръката на долната устна. Че какво ще те ползува, ако си радостен? Казваш: „Знаеш какво може да направя?“ - Нищо не може да направиш! Какво ще стане след туй? Нищо не е станало. Има известни черти. Срещнеш някой човек, който е красив, аз съм привеждал този пример. Отива при един скъперник един американец. Ходи при него, говори му за оня свят, проповядва му, той извадил половин долар или четвърт долар. Отива една млада мома и той казва: „Моля, какво обичате?“ - „Трябват ми 20 хиляди долара.“ - „Заповядайте. И друг път елате. Аз съм на вашите услуги.“ Вие ще кажете: „Хипнотизирала го е.“ Не. Тя е Свещената област. Тя му казва: „Ти си касиер на Бога. Знаеш ли къде ще идеш?“ Тя носи живот. „И като си замине, присвие се сърдцето ми.“ Казва: „За пръв път сърдцето ми трепна. Дано да дойде пак.“

Като срещнем хората в света, ние да сме носители на живота. Казвате: „Мене ми е приятен този човек.“ Човек, който ти е приятен, той внася нещо в твоя живот. Този човек, който ти е неприятен, той не е внесъл нищо, но отнел нещо. Като се срещнем, запознаваме се. Във всичкото запознанство ние сме носители на Божествените блага, които преминават и носят здраве. Ти може да си болен и веднага болестта изчезне. Ти си в Свещената област. Рекох, по-добре е да срещнем нашите ближни, които да са добри проводници на Божественото, а не да се образува общество и да казваме: „Този не живее добре.“

Запример как трябва да живея аз? Как трябва да ви гледам? Някой казва: „Не гледаш добре.“ Как трябва да ви гледам? Някоя сестра остаряла. Като я погледна, ще се подмлади. После гледам слабичка е. Рекох, да влезе повече живот. И бедничка е малко - парици да дойдат. После, не е зачитана. Рекох, да я зачитат. Веднага да ви пожелая всичко онова хубаво. После вие казвате: „Стана ми приятно.“ Че как няма да ви стане приятно, желая ви доброто. Ако ви срещна и кажа: „Какъв голям грешник си. Какви са изкривени краката, ръцете, очите“, ти се сгушиш в себе си. Това не е философия. От де зная погрешките? Няма никаква философия в погрешките. Всичката философия седи в хубавото, което е скрито в нас. Когато срещна един човек, аз го оценявам с онова, което Бог е вложил в него. За мене хората не са без съдържание. Имат съдържание. Срещна един човек, виждам, че Бог е вложил в него. В тебе Бог е вложил най-хубавите работи. Занемарил си ги. Започни да работиш тъй, както едно време си работил. Всички трябва да работим с онова, което е вложено в нас. То няма да дойде сега. Има една област на разсъждения, от която човек трябва да се освободи. Човек седи и е недоволен от живота. При нашето голямо недоволство седни и благодари на Бога. Благодари, че не си паднал по-дълбоко.

Запример във вас има една крива идея. Вие мислите, че като паднете в океана ще потънете до дъното. Даже големите параходи, когато потъват, едва ли един параход може да потъне на половин километър. До един километър остава дълбоко, а някой мисли, че на дъното потъва. Разправяше ми един българин, изчислява ми, статистика има. Около 10 хиляди такива морски гемии има, които ходят из [океана] без капитан. Десет хиляди гемии и с тях стават нещастия. Някои са на 5, на 10 метра на повърхността. Някои са под водата, блъсне се гемията, потъне някоя моторна лодка, потъне някой търговски параход. Туй потъване се дължи на тия параходи, на тия гемии без капитани. Човек няма да потъне до дъното. Някой човек може да прилича на такъв човек без идея. Някой казва: „Аз нямам никакъв идеал.“ Ти мязаш на такъв кораб, който ходи из морето без капитан. По-добре е параход с капитан, с моряци, с въглища, с всичките пособия, отколкото един параход без капитан и без моряци.

Сега ние искаме да осмислим живота. Не сега да го осмислим, но животът е осмислен. Дошло е време за това. Вие казвате: „Второто пришедствие дошло.“ Ти боледуваш, второто пришедствие дошло. Ти на гърба лежиш, второто пришедствие дошло. Кое е второто пришедствие? Не е да умреш. При второто пришедствие гледай да възкръснеш. При второто пришедствие трябва да възкръснат всички. Ако не можеш да станеш от леглото, какво те интересува второто пришедствие. Второто пришедствие е да излезеш от ограниченията, които съществуват. Сиромах си, да се махне сиромашията. Не си зачитан, да се махне незачитането. Смущаваш се, да се махне смущението. Да се махне всичко онова, което те мъчи, то е второто пришедствие. Праведните, значи, да се освободят от ограниченията, да дойде положителното. Положителното кое е в света? Ние даже сме започнали да опорочаваме любовта. „Тя, казва, го обича.“ Тя обича някого, той обича някоя, веднага едно еротично чувство влагате. Обича го, че какво лошо има в това. Ние често мязаме на онзи турчин, който като се оженил, условията го заставили да иде на гурбетлък. Отива той и жена му още не била родила, и след 20 години се връща. Като се връщал, минал покрай един дервишин и искал да си гледа, да си види какъв ще му бъде късметът. Дервишинът му казва: „Три пъти мисли, преди да направиш нещо.“ Той си казва: „Туй, хубавото не го ли зная, язък[4] за парите.“ Турчинът искал да види първо жена си. Жива ли е или не. Той гледа жена му, до нея седи един млад момък, целува я прегръща я. „О-о“, казва. Взема пушката, но веднага дошла идеята на дервишина: три пъти мисли преди да правиш. Този млад момък какво говори? Той чува, че й казва „мамо“. Той си казва: „Аз отидох в странство. Това е нейният син, който прегръща. Нейният син я прегръща.“ И той казва сега: „Ние имаме известни изкълчени идеи.“ Ако някой обича някого, то е от Бога. Роденият от Бога, той обича. Горко на онзи, който не обича.

В свещената област трябва да се изправят тия линии. Често като се изправят, обезформява се нашата уста. Нашата уста не трябва да се обезформява, понеже тя е жив извор. Нито очите трябва да се обезформяват, нито лицето трябва да се обезформява. Човек може да дойде до старини и пак да има правилни черти на лицето. После космите трябва да са правилни, на един праведен човек. Трябва да бъдат в права линия. Не се изисква голяма философия. Ти като прекараш пръстите в косата, ще знаеш този човек живее ли добре или не. Това са само болезнени диагнози, но всъщност, от гледището на свещената област, хората са се отклонили от Божественото. Един човек, който не дава достатъчно храна на своето тяло, веднага се изтощава. Онзи, който не дава достатъчно храна на своя ум, умът се изтощава, осиромашава. Онзи, който не дава достатъчно храна на своето сърдце, сърдцето се изтощава.

При сегашните условия, се изисква една нова посока. Да се явят хора, които да бъдат извори на Новия живот. Един човек, като го наблюдаваш отстрани, в маниерите, в говора, в погледа да не внася никаква съблазън. Като го погледнеш, да имаш доверие. Някой човек погледнеш, касата отворена, на известни хора имаш доверие. Ние излизаме и влизаме в къщи, имаме пълно доверие, че те никога няма да злоупотребят с нашето доверие. Най-хубавият живот е, като се върнем в небето, никога да не сме злоупотребили с онази свобода и благо, които Бог ни е дал. Не само пред лицето на Бога, но тия хиляди, милиони лица, като срещнем не един строг поглед, но ще те погледнат, че ти ще почувствуваш какво нещо е животът. Ще кажеш: „Колко слабо разбиране съм имал, я ме върнете на Земята, аз искам да изправя всичките погрешки, които съм направил.“

Рекох, това е истинската философия. Да не злоупотребим в един цял живот със свободата и доверието, които Бог ни е дал. Единствен в нас, който има доверие, Той е само Бог. Вземете го в най-чистия смисъл. Единственото Същество, което има пълно доверие и никога не се съмнява в нас, то е Господ. Като погледне, никога не гледа на лошата страна. Някой път Господ прати някой човек само да му каже. Онзи като иде, изпълни волята Му. Те имат начин на приложение. Обаче Бог има най-хубавото разположение към всички същества. Христос казва: „Отец никого не съди, а е дал съдбата на Сина.“ Той еднакво гледа. Като погледне, вижда дълбоките работи. За Бога, няма нищо лошо. Когато Бог дойде да разгледа нашето положение, тогава разглежда как е от нашето гледище. Той прави това, понеже страдаш. От Неговото гледище погледне и казва: „Много добре.“ Дали ти се радваш или скърбиш, и в двете положения ти ще добиеш нещо.

Рекох туй, което сега имате, то е придобивка. Вие имате много добри придобивки и ще ви похваля. Аз съжалявам, че нямате повече. Някой е богат, но желае да бъде още по-богат. Вашите хамбари са пълни с хубаво жито. Не сте яли още хляб. Вие мязате, както в турско време мязаха българските селяни. Някой селянин в село, мляко и кафе има, но всичко продава, не си прави мляко с кафе. Ако някоя жена си направи, казва: „Представете си кокона, станала, пила мляко с кафе.“ И тя може да си направи и мляко в къщи има, и кафе има, но не си прави. Че тя взела кило мляко, взела за един лев кафе и направила и онази казва: „Представи си! И симид[5] отгоре взела.“ Всеки един от вас по две кила може да изпие, не по един симид, но и по два и по три симида може да изяде, защото хубав е симидът. Едно време българите хляба със симид го ядяха.

Най-първо се започва известна деформация във вас. Вие усещате известна болка - или ревматизъм или главоболие. Някой път ръцете не се поддават на работа. Имате своеобразни идеи. Трябва да работите. За светията му е определено физическа работа един час, три часа на сърдцето и 7 часа за ума да работи. Другото за развлечение, за спане, за ходене на гости. Сега някои от вас понякой път не работите. Трябва да имате по една малка градинка, по една мотичка. Във вас има отрицателни енергии, които трябва да идат в земята. Ще вземеш, ще разровиш земята, един час ще работиш и ще се освободиш от непотребната енергия. Това е, ако искате да бъдете здрави. Казваш: „Не съм богат. Да има някой да ми работи.“ Един час трябва да работиш. Един от английските държавници Гладстон, като нямал градина, вземал да реже дърва и тогава ще иде в парламента. Оставало му е време да реже дърва. Германският император, като го туриха в Холандия, започнал да реже дърва. Преди 5-6 години беше вече нарязал 3 хиляди дървета. Рекох, ако германският император режеше дърва преди да идеше в Холандия, работите на Германия щяха да бъдат по-добри. Режете дърва, преди да искате да постъпите по един начин, право мислете. Не като направиш погрешката. Нищо не режи. Сам работи.

Та рекох, духовната наука е във възстановяването на едно здраво тяло, здрав мозък, здраво сърдце. Ако вашето тяло не е здраво, ако вие не може да изправите вашето тяло, ако вие не можете да изправите вашия мозък, ако вие не можете да изправите вашето сърдце, питам: Де е човекът! Казвате: „В оня свят като идем.“ Оня свят е оня свят. Като идем в оня свят, друга работа има. Тук на Земята, аз трябва да имам здраво тяло. Казват: „Болестите са за добро.“ За добро са болестите, но в болестите нищо не се добива. Какво ще добия, ако ме боли стомахът, ако имам болки на гръбначния стълб? Или ако ме боли зъбът, подул се е, нищо няма да донесе. Бих желал всички зъби да са здрави. Бих желал очите да са здрави, да мога да чета. Като дойде време да замина, ще кажа, ще повикам близките и ще кажа: „Аз доста живях на Земята, вече имам няколко писма от своите си, че трябва да се върна.“ Един ден давам угощение. Турям тъй както направи блудния син. Връщам се в невидимият свят такъв какъвто съм. Оня свят като ида, да се явя при баща си, тогава може да имам две положения. Двамата синове не бяха от сръчните, единият изпохарчи всичко, върна се при баща си и казва: „Да ти бъда слуга.“ Другият казва: „Толкоз време ти слугувах, нищо не си ми дал,“ и бащата излязъл да го утешава. И му казва: „Всичко е в твоите ръце. Ако е въпрос за тебе и едно и две ще ти дам.“ Възгледите, които ги имате, дръжте ги. Не искам да ги напущате. Но един възглед, който ви смущава, не го дръжте. Някой път известни наследствени черти имаш. Не е твоя, неблагородна е тази черта.

Каква е разликата между двамата? Какво означава втората уста? Тази част показва любопитство, а другият е „лапни муха“. Ти се молиш на Господа, чакаш да дойде ангел, да ти донесе, ти ще се опретнеш, като станеш сутрин, да работиш. Онова, което спечелиш през деня, по който и да е начин, благодари на Бога, че си могъл да постигнеш, да имаш малка придобивка, да имаш разбиране. Аз наричам „придобивка“ след като си работил, да си доволен от тази работа. Доволен си за целия ден.

Рекох, трябва да работим върху себе си. С нашите мисли ние оформяваме или деформираме. Запример някой от вас постоянно реагира. Мнозина от вас сте деформирали вашата уста. Вие сте се въздържали, въздържали и вашите уста са станали тънки. На някой от вас устата е станала дебела, повече отколкото трябва, по-голяма деформация има в малките уста, отколкото в дебелите. Много хора можете бъдете с тънки уста, но човек с тънки уста не може да бъде щастлив. Устата е израз на Любовта. Устата трябва да бъде свободна. Той стисне устата си, затворена е. Устата, която е готова, да мине нещо през нея. Устата не е нещо затворено. Някой, като затвори носа, отваря устата. Човек има две врати: носът е врата за дробовете, а другата е врата за стомаха. Там ще мине храната, водата. Рекох, ти ще бъдеш един човек, [з]а да възприеме[ш] храната. Те са гости дошли, ти мислиш, че дъвчеш - посрещаш гости, снемаш горните палта, казваш: „Добре дошли.“ Разговаряш се, туряш вода, поливаш. Казваш им: „През главният вход ще влезете.“ То е хубавата страна.

Та рекох, този свят, който Бог създаде, ти пръв ще започнеш да го проучваш. Има учени хора, които са напреднали. Вие да прегледате анатомия, да прегледате физиология, да прегледате всички други науки и да знаете по малко. Някой дойде от вас, научили сте някое външно изкуство, от онова, повече от което имате. Някои на кафе разбирате повече, отколкото на ръце. Като вземе кафето, гледа, има някой мехур, казва: „Голяма наука.“ То е отвлечена наука. Някои и до кафето не сте дошли. Рекох, какво значи широк нос? Не го знаете. Но, ако му дадете кафе, разбира. Какво значи дебела уста - не знае, но дайте му боб, разбира. Математика какво е - не знае, но от боб разбира. Най-първо със себе си, после ще дойдем до боба. Не е лошо да врачува човек с боб, кафе, карти. Гледай да изучаваш същественото, като погледнеш същественото, да знаеш. Цветът като погледнеш, да знаеш ще вали или няма да вали. Студент съм, погледнеш ръката, да знаеш ще ме скъсат или не. Погледнеш ръката, да знаеш ще спечеля или не. Ако искаш да знаеш в къщи как ще върви работата, погледни от вътрешната страна.

Сега отиват да ти врачуват на боб. Казвате: „Много правилно гледа на боб.“ Казва някой: „Много добре ще ти върви.“ Добре върви само на разумния човек. На глупавия човек нищо не му върви. Казва: „Ти си късметлия.“ Късметлия си, ако си разумен. Тук на ръката има знаци турени. Ако си глупав, започват да се нареждат тия знаци на противоположна посока. Квадрат се образува. Има и други признаци, не искам да разправям. Първото нещо е: Като туриш ръцете, да ти е приятно, да може да четеш каква линия е в тебе и да знаеш правилно ли се развива или не. Като хванеш ръката, да знаеш дали ръката се развива или не. Бог изисква от нас онова, което дал, да го проучаваме. Ако сега ви повикат в Небето, да дадете изпит върху онова, което Бог ви дал, по физиогномия, по анатомия, някой ще дойдат, но вярвам, че повече от вас ще бъдат скъсани по анатомия. Ако питат за сърдцето, за функциите на стомаха, на мозъка, после да разкажете всеки орган, всеки нерв за какво служи, функциите на жлезите, ще знаете ли?

Вие казвате: „Туй тяло ще го оставим червеите да го ядат.“ На глупавия тялото червеите ще го ядат. Туй тяло, като идеш в оня свят, ще го носиш със себе си. И ще оставиш на Земята само тялото. Тялото със себе си ще вземеш. Никого не искат в оня свят, ако не носиш тялото със себе си. Ти ще се явиш с първата дреха, която Бог ти е дал. Казвате: „На какво мяза душата?“ Душата има красиво тяло. Като излезеш из физическото тяло, ще имаш друго тяло. Ще се погледнеш - с друго тяло. Красиво лице, ръце, крака. Ще дойдат ангелите и ще те заведат. Какво ще кажете, като се върнете при Баща си? Кажете ми сега. Какво ще кажеш на Баща си? Аз ако съм, ще кажа: „Бих желал да сторя повече, но не съм сторил. Бих желал да сторя повече отколкото съм сторил. Можех да направя на Земята повече, отколкото съм направил. Няма да съжалявам, но в мене има съзнание, за бъдеще има желание да сторя два пъти повече, отколкото съм сторил досега.“ Това трябва да бъде импулсът всеки ден, всяка вечер. Ще кажете: „Утре като стана, искам да направя два пъти отколкото днес.“ Туй да бъде моралът. Да сторим два пъти повече отколкото предидущия ден.

Добрата молитва

Да остане един стих: „Господ ще избърше всяка сълза от лицето ми.“

12 година

41 лекция на Общия клас

28. VI.1933г.,

София, Изгрев

--------------------------------------------------------------------

[1] ушурджия - събирач на данъци в Османската империя.

[2] кирпич - тухли, направени от жълта глина, слама и вода, изпечени на слънце

[3] дередже - състояние, положение

[4] язък - (тур.) жалко

[5] симид - питка от бяло брашно, със специална мая