Отношение между линиите

 Младежки окултен клас , София, 10 Февруари 1933г., (Петък) 5:00ч.
Издателство: Бяло Братство

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Т. м.

Тема за следния път: „Разлика между математическо отношение и геометрически израз“.

Що е наука? Що е обхода? Има ли някакво отношение между понятията “наука и обхода“? Първото нещо, което се изисква от човека, е да се научи да ходи правилно. Ако знаеш да ходиш, наука ли е това? Ходенето има отношение към свободата. Тя се явила първо в съзнанието, когато човек изменил едно състояние в друго, от инертно състояние минал в движение. В човека има една опорна точка, която не се движи, но направлява движението. Тя е вътре в съзнанието му. Тази точка дава направление и подтик ту на единия, ту на другия крак и човек се движи. Ако животът в тази точка спре, краката престават да се движат.

Някои определят науката като система от понятия. И живата наука е пак система от понятия, но в движение. Наистина, всичко е в движение: ръцете, краката, мислите, чувствата, постъпките, способностите - всичко се движи. Правилните движения имат отношение към вътрешната обхода. В съвременните хора обходата е на заден план. Всички искат да бъдат почитани и уважавани, другите да имат обхода към тях. За да изискваш от хората това, първо ти трябва да имаш обхода към тях. Музикант си, искаш някой да ти свири, а ти нямаш желание да му посвириш. Обхода ли е това? Друг е въпросът, ако онзи, който слуша, е глух. Колкото и да искаш да му свириш, той не чува. Говори се за реалност и нереалност. Според някои, това са отвлечени понятия. В този смисъл, те гледат на реалността като на сянка, която се явява и изчезва, в зависимост от слънцето. Значи, когато слънцето ви огрява, тялото ви хвърля сянка. Реална ли е сянката? И тялото се вижда, докато има слънце. Щом слънцето залезе и настане нощ и тялото не се вижда. Реално ли е тялото? Един ден човек умира. Реален ли е той? Значи, със залязването на слънцето всичко изчезва: и сянката, и тялото, което хвърля сянка. Като изгрее слънцето, пак се явява сянката.

Що е смъртта? - Оттегляне на съзнанието от човека. Щом се оттегли съзнанието, човек умира. Това е отвлечена мисъл, която няма практическо приложение. Като разисквате върху смъртта и сенките, вие се смущавате. - Защо? - Защото се занимавате с временни залъгалки, както малкото момиченце със своите кукли: шие им роклички, облича ги, къпе ги, приспива ги. Така, повечето хора спят, събуждат се и питат: Как са кукличките? Това продължава известно време, след което казват: Дотегна ни тази игра с куклите. - Какво иде след играта? - Хората сами стават на кукли: стават от сън, обличат се, оглеждат се, нахранят се, готвят се за концерт или театър. Целия ден прекарват в приготвяне, непрекъснато сменят дрехите си: всекидневен костюм, туристически, траурно облекло и др. Хората постоянно се обличат и събличат. Срещам някои, облечени в бели дрехи, те имат някаква идея. Бялото е символ.

Питате се: Какво иска да ни каже Учителят с това? - Нищо особено. Ако приятелят ви дава една ябълка, какво иска да каже с това? Или ако ви напише едно писмо, какво иска да каже? - Написал няколко реда на един лист и ви го изпраща. Иска да покаже, че е грамотен. Който пише, иска да покаже, че е учил. Когато момичето или момчето стане петнадесетгодишно, то пише върху най-великата тема - Любовта. Грандиозна работа! Като дойдат до тази тема, ангелите казват: Ето една много трудна тема и се отказват от нея. А на земята, петнадесетгодишни момичета и момчета свободно пишат върху любовта. Кой от вас, като чете една любовна тема, е доволен от нея? Кажете ми, как започвате любовната тема? Понеже имате много сенки в любовта, не можете да отговорите на въпроса. Вие разглеждате лично любовта.

Всяко движение е подтик на любовта. Движа се по направление към ябълката. Влюбил съм се в нея. Вдигам ръката си нагоре, откъсвам една ябълка и я изяждам. Първият подтик на любовта е движението. После отправяме погледа към предмета и най-после го приемаме в себе си. Да се стремиш да станеш министър, това е пак любов към ябълката, но в друга форма. Властта, към която се стремиш, е пак любов към плода. Ти искаш, каквото заповядаш, да стане. Кой министър е постигнал това, което мислел? Издава заповед, но не става според заповедта. Какво е направил той сам от това, което е пожелал? - В края на краищата, той сам се е лъгал. Мислиш ли, че като следваш университет, ще знаеш всичко? Какво са ти помогнали в живота математиката, естествените науки, химията? Правиш изчисления, доказваш теореми, но не знаеш, къде да ги приложиш. Не критикувам науката, но казвам, че нещата не се реализират така, както са поставени във вашия ум. Ето, тази сутрин сте дошли тук да слушате лекцията. Знаете ли точно, какво искате?

В село Николаевка, Варненско, в една от стаите на църквата живял един стар калугер. През великите пости, един познат му донесъл едно шише със старо вино. Той пил една - две чашки от това вино и се развеселил. В това време, дошли няколко млади момичета от селото да се изповядат преди причастието. Той ги запитал: Какво искате? - Да се изповядаме. - Елате тук, днес ще ви изповядам с пилата. Ще изтъркам всичките ви грехове. Като видели пилата, момичетата хукнали да бягат. Защо бягат? - Този начин на изповед им се видял крайно неестествен. Друг е въпросът, ако старият калугер беше сложил епитрахила си и да беше започнал да чете. Това е в реда на нещата. И вие имате някои неправилни идеи и постъпки, с които отблъсвате хората.

Да се върнем към въпроса за обходата. Това понятие е широко. То значи, да се обхождаш разумно със себе си, с ближния си и с природата. Разумната обхода подразбира живот. Всичко в света е живо. Казвате: Суха, мъртва математика. Не, жива е математиката. Вие боравите с числата 1, 2, 3... като с живи единици. Какво е отношението между числата 1, 2, 3? Две единици, събрани заедно, дават две: 1 + 1 = 2; три единици, събрани заедно, дават три: 1 + 1 + 1 = 3. Какъв смисъл има числото две? Единицата, сама за себе си, има известни качества, обаче, събрана два или три пъти, полученото число придобива други качества. Ако вземете правата линия АВ на фиг. 1. , в действителност, тя е невидима. - Може ли правата линия да се счупи? - Може, но тогава се получава счупена линия, фигура 2. Правата линия може и да се огъне, фигура 3. И трите линии - правата, счупената и огънатата са функции на нещо. Например, ръката, изнесена напред или настрана, представя права линия. Като се свие в лакета, за да се приближи към рамото, образува се счупена линия. Всъщност, ръката не е счупена. Ръката се е свила, в зависимост от заповедта на мозъка. Има и овална линия, фигура 4. Правата линия подразбира път на най-големите съпротивления в природата. Който иска да върви по права линия, ще знае, че ще срещне големи съпротивления. Когато се говори за чист, свят живот, за морал, за идеал имаме предвид човек, който се движи по права линия. Той неизбежно се натъква на големи съпротивления и мъчнотии. - Как ще се справим с мъчнотиите си? - Като се огънете. - Но тогава пътят се продължава. - Когато пътят се продължава, мъчнотиите се намаляват; когато пътят се съкращава, мъчнотиите се увеличават. Ако имаш големи мъчнотии, ти си съкратил пътя. Съкратил си пътя, но си увеличил придобивките. Големите мъчнотии и страдания носят големи придобивки. Малките мъчнотии и страдания продължават пътя, но и придобивките са малко.

Днес всички хора искат да бъдат учени, но не знаят, как да постигнат желанията си. Естествено е вашето желание, защото знанието ще ви помогне за разрешаване на противоречията и мъчнотиите. Тръгваш на път. Трябва да минеш през една гъста гора, но те е страх, не се решаваш и се връщаш назад. Ако имаше знания, щеше да се справиш със страха. Изучаваш математика и дохождаш до една трудна област - не можеш да я преминеш. Спираш се там и не знаеш, как да излезеш от нея. Ако имаше знания, щеше да се справиш с мъчнотията. Кой е най-високият връх в математиката, химията, физиката? Всяка наука има високи върхове. Някои атоми се движат по права линия, други се движат по огъната линия, а трети - в кръг. Това са три прояви, свойства на самата материя. Това става не само с атомите, но с цялата органическа природа. Зад всяка линия се крие едно съзнание със специфично разбиране. По каква линия се движи светлината? - По огъната, т.е. вълнообразна. Който разбира законите на движението, по тази линия, по нейните вълни познава, какви сили, какво съзнание я управляват. Аз зная причините, защо една линия е права, друга огъната или овална. Казват за някого, че има праволинеен характер. - Няма нищо лошо в това. Ако се движи на място, по права линия, това е добре за него. Еди-кой си се огънал много. - И това не е лошо. Важно е, на място да се е огънал. Ако се изправяш или огъваш не на място, това не е добре. Формата на очите не е ли овална? Ако очите са прави, носът огънат неправилно, това значи, да се влезе в разрез с природата. Тя си служи и с прави, и с криви, и с огънати линии.

Изучавайте действията на природата, формите, с които тя си служи, за да имате ясна представа за нея. И тогава, като работите върху лицето си, ще турите всяка линия на място. За да постигнете това, трябва да изучавате физиономията. Физиономистите разполагат с много факти от своята област, но не знаят, де да ги поставят; не могат да съпоставят нещата, поради което се натъкват на много изключения. Какво означават дебелите вежди, широкият нос, голямата уста, острата брада? Като се изучава брадата, трябва да се обърне внимание на устройството й. Основата на устата са две прави линии. Важно е, дали тези линии са еднакви, има ли симетрия между тях. После, при оформянето на устата става по-голямо или по-малко огъване на линиите. Ако огъването е навътре, това е признак на нещо отрицателно; ако огъването е навън, това означава положителна черта в човешкия характер.

И тъй, изучавайте причините на нещата. Трябва да минеш през една гора, но се страхуваш. Запитай се, защо се страхуваш. Като се наблюдавате, намирате, че причината за страха се крие в отсъствието на прави линии у вас. Ако правите линии преобладават у вас, вие щяхте да минете през гората. Онзи, у когото липсват правите линии, или са малко, е човек без воля. На него не може да се разчита. Аз мога да опиша лицето на такъв човек и какви дефекти има на лицето си. Някой казва: Аз не мога да се огъна. - Как ще се огънеш, когато ти липсват такива линии? Такъв човек няма обхода, няма вкус. Той е небрежен в облеклото си, дрехите му са нечисти, с петна по тях. Каквато работа започне, не я свършва. Запише се в някое училище, и него не свършва. Там трябва да се огъва, а той не може. Някога пък се огъва там, където не трябва.

Има два вида огъвания: съзнателни и несъзнателни. Нещастията на хората се дължат на несъзнателните огъвания. Предприемаш една работа, но пропадаш. Ти си сигурен в себе си и се чудиш, защо пропадаш. Причината е в това, че не знаеш, как да се огъваш. Дойдеш до едно място, речеш да се огънеш, но пропаднеш. Не си внимателен, не знаеш, на кое място да се огънеш и като решиш да го направиш, попадаш в трап. Това е резултат на несъзнателно огъване. Вървиш и мислиш, че пътят е равен, гладък, но като не разбираш законите, изненадваш се - пред тебе трап. Дълбочината на трапа може да е само един метър, но ако отдалеч видеше това място, щеше да го прескочиш. Който се огъва съзнателно, той предвижда нещата, знае, къде да се огъне и къде не и избягва катастрофите в живота.

Днес аз ви говоря за неща, които не знаете. Къде са правите, огънатите и овалните линии, не знаете. Като ви наблюдавам, намирам, че в известно отношение, вие сте като просяци - слепци. Един ги води, а те напипват пътя след него. Това са хора без убеждения. Днес приеме едно убеждение, утре се откаже от него; на третия ден се връща към първото си убеждение и тръгва напред. Докато даде обещание, че ще следва правия път, виждаш го, че тръгнал назад; лута се натук-натам, опитности придобива. И това е наука. Аз не ги съдя, но казвам, че в някои отношения приличат на „битолски просяци“.

Отиват двама просяци от Битолско в едно село, да просят. И двамата се представят за слепи: единият с едното око, а другият с двете. За да маскират истинското положение, турили на очите си люспи. Едноокият води слепия за ръка и ходят от къща на къща, да им дават нещо за Господа. Водачът свири на гъдулка. Влизат в къщата на един селянин, буден българин. Като ги видял, той се усъмнил в тях и казал: Какво сте тръгнали да просите? Човек не може да си отвори вратата от вас. Досега аз не съм вдигал ръка на просяк, но днес реших да ви набия. Взел той една цепеница в ръка и ги погнал. Пръв водачът хукнал да бяга и восъчните люспи паднали от окото му. И вторият хукнал да бяга. Люспите и от неговите очи паднали. Така се открила лъжата им. Същият селянин срещнал един ден селския поп и му казал: Дядо попе, аз отворих очите на двама слепци. - Как направи това? - Едва им показах сопата, те прогледнаха и удариха на бяг. Питам: При това положение, вторият слепец има ли нужда от своя водач? Положението е вече ясно. Когато известен въпрос се проучи добре и човек придобие светлина, той става вече ясен. Следователно и вие можете лесно да се ориентирате по известни въпроси, ако имате светлина. Обаче, преди да придобиете нужната светлина и знание, вие се водите като слепци. Докато нямате светлина, вие пипате нещата, но като усилите зрението си, те стават ясни.

От всички се изисква обхода. Изобщо, вие нямате взаимно уважение едни към други. Един от вас казва за другиго, че нищо не знае. Други казват за първия, че не е благороден. Не е въпрос за благородство, а за обхода. Да имаш обхода, това значи, да си определил отношенията си към природата. Така ще разбереш, каква велика разумност владее в природата. Като се обхождаш добре, ще покажеш на хората, че произхождаш от разумен център. С това не препоръчваш само себе си, но и разумната природа. Ако постъпваш неразумно, ти петниш и себе си и природата. - Такъв ме е създала природата. - Не казваш истината. - Така мога, така постъпвам. - Не говориш разумно. - Такова е моето естество. - Какво е твоето естество? Ако имаш ревматизъм и се огъваш от болки, това в природата ли ти е?

И тъй, изучавайте се с цел да разберете, кои линии ви липсват и кои са на своето място. Ако ви липсват правите линии, разумната воля във вас е слаба; ако огънатите линии не са на място, волята ви е слаба. Ако ви липсват овалните линии, сами ще си отговорите, какво ви е нужно. Казвате, че човек не е съвършен, все му липсва нещо. Съвършен е онзи човек, у когото правите, огънатите и овалните линии са на мястото си. Ако паметта ви е слаба, коя е причината за това? - Слабата памет се дължи на отсъствие на вкус, на обхода, т.е. на отсъствие на огънатите и на овалните линии. Турете тези линии на място и паметта ви ще се усили. Някога у вас се натрупват много желания и впечатления, искате да ги реализирате. Лесно ще се реализират, ако сте сами, обаче, още много хора имат същото желание. Ако само двама се конкурират в едно и също желание, въпросът е лесен, но дойдат ли трима, четирма и повече, какво ще се прави тогава? Да конкурираш с десетки и стотици хора за едно и също място, това е напразно изразходване на енергия. Ако някой се състезава за професорско място и не спечели конкурса, поне ще придобие някакво знание. Учени, писатели се състезават, всеки в своята област и който издържи състезанието, получава първа премия, например, Нобеловата. Колко учени химици, физици, астрономи, математици работят в природата, без да получат някаква премия. Само за премия ли трябва да работи човек? Всеки човек е длъжен да работи. Има една премия, за която трябва да се работи - животът. Искаш да живееш, ще държиш конкурс и като го издържиш, ще получиш най-хубавата премия - животът. Ако не разбираш отношенията между правите, огънатите и овалните линии, ще пропаднеш на конкурса. Ако правите, огънатите и овалните линии са на мястото си, те имат смисъл. Мястото на правата линия е в носа. Единствената права линия на лицето е носът. Той е образец на права линия. Носът на някого може да е огънат, то е друг въпрос. Обаче, носът е представител на правата линия. Устата е представител на огънатата линия, а очите - на овалната линия. - А на кривата линия кой е представител? - Ухото.

Ще ви дам следната задача: Мислете върху думата обхода. Какво се разбира под „обхода“? Пишете върху темата: „Обхода“. Кой каквото знае върху въпроса, да пише. Забелязвам, че вие не пишете темите си. Ще кажете, че за да имате правилна обхода, нужно ви е любов, мъдрост, истина и с това изчерпвате въпроса. За да имате правилна обхода, отношенията ви към природата трябва да бъдат правилни. Кое е онова тяло на физическия свят, към което имате най-хубаво отношение? - Слънцето. Ето защо, досега никой не се е наситил на слънцето, на неговата светлина и топлина. Няма живо същество в света, от най-малкото до най-голямото, което да не се отнася с любов към Слънцето. То никога не омръзва. Всеки гледа на него с разположение. Колкото и да е скръбен човек, като види Слънцето, скръбта му веднага се сменя с радост. Какви трябва да бъдат отношенията ни към хората? - Каквито са към слънцето. Това е мярката. Аз седя за човека по отношението му към Слънцето.

Сега, като ви говоря за обходата към себе си, към ближния и към природата, имам предвид отношението ви към Слънцето, чрез което се изявява Божественото в света. За да имаш обхода към човека, представи си, че познаваш неговата душа. Това значи, да видиш изгрева на неговото Слънце. Само така ще познаете Божественото в човека. Човек се почита не за онова, което той представлява отвън, а за Слънцето, което изгрява на неговия хоризонт. Ако не видите Божественото в човека, не може да имате обхода към него. Кога обходата ви към чешмата ще бъде правилна? - Когато от нея тече чиста, хубава вода. Ако чешмата е пресъхнала, не може да имате обхода към нея. От това гледище, човек е жив извор, който постоянно блика и тече. Ако искаш да имам обхода към тебе, бъди жив извор. И ако аз не се отнасям към него добре, грешката е в мене. Престане ли да извира, грешката е в него. За да изправи грешката си, изворът трябва отново да потече. Новите идеи - това е водата на живия извор. Нека и у вас да потекат новите идеи. Днес, повечето хора са затворени кранове. Говори се за Бога, за любовта, за мъдростта, за истината, но тук - там ще капнат няколко капки вода.

Какво остава от всичко, което досега ви говорих? Коя е най-важната мисъл в тази лекция? - Разумната обхода и отношенията между правите, огънатите и овалните линии. - Значи, обонянието представя права линия, чувствата - овална, а вкусът - огъната линия. Аз наричам идеален онзи човек, който има прави мисли, огъваем вкус и овални чувства. Според вас, в идеалния човек всичко е право - и мислите, и вкусът, и чувствата. Не, такъв човек няма никакъв идеал. Ако работникът е с нечиста дреха, аз го извинявам. Той е работил, затова се изцапал. Ако дойде при мене добре облечен човек, префинен, но нищо не работил, казвам: Този човек няма никакво съдържание. Той не е лош, но е човек на рекламата. Той носи фирмата на огънатите, на кривите линии, но нищо не работи. Той само угажда на хората. И това не е лошо, но сам не може да се ползва от него. Който има силно развити чувства и желае само да се харесва на хората, нищо не постига. Да мислиш, че ще угодиш на хората и ще им се харесаш, ти си на крив път. Даже и природата не може да угоди на хората.

И тъй, дето работи умът, там са правите линии; дето работи сърцето, там са овалните линии; дето вкусът се изявява, там са огънатите линии. Значи, между правите, огънатите и овалните линии има известно отношение. Творчеството на природата започва с правите линии; после идват огънатите и най-после - овалните. Без прави линии няма творчество, те са началото. Те са идеалът, мярката за правилната обхода. Умът не може да работи без прави линии. Дето са правите линии, там преодолява работата на ума. Който отлага нещата, умът му е слаб. Ако искаш да усилиш ума си, никога не отлагай. Силен е умът на човека, когато прилага волята си в действие. Значи, без воля умът не може да бъде силен.

- Само светлият път на мъдростта води към истината.

- В истината е скрит животът.

20. Лекция от Учителя, държана на 10 февруари, 1933 г.

София - Изгрев.

Отношение между прави, огънати и овални линии

 Младежки окултен клас , София, 10 Февруари 1933г., (Петък) 5:00ч.
Издателство: Жануа '98

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„Отче наш“

Пишете върху темата „Разликата между математически отношения и геометрически израз“.

Що е наука? Имате обхода и наука. Какво отношение има между думата „наука“ и „обхода“? Първото същество, което се е научило да ходи, мислите ли, че това е наука? Сега първото нещо е - човек трябва да се научи да ходи. Ходенето значи е свобода. Тази свобода се появява в неговото съзнание да изменя едно положение, инертно положение, в което той се е намирал. Как се образува движението? У човека има една точка постоянна в неговия ум. Тя се движи, но същевременно тази точка е опорна точка, при която краката се движат. Тази точка дава наклон ту на единия крак, ту на другия. Докато тази точка седи, човек се движи. Щом тази точка изгуби съзнание, веднага краката престават да се движат. Сега вие определяте науката като една система на понятия. Той е в природата известна система. Но живата наука седи в онова, има наука за движенията на краката, за движение на ръката, за движение на своите способности, на своите чувства, мисли, постъпки.

Сега във всинца ви има ли обхода? За пример по отношение на обходата вие сте на заден план, вие нямате обхода. За пример вие имате желание да бъдете зачитани, почитани, да имат другите хора обхода към вас. Но какво нещо е обходата? За да знаеш как другите хора трябва да се обходят с тебе, най-първо ти трябва да го знаеш това. Ако ти не го знаеш, как ще имат другите хора обхода към тебе? Да допуснем сега, че вие искате някой да ви свири по музика, а вие сам не обичате да свирите. Или да допуснем, вие имате желание да ви свири някой нещо, но вие сте глух. Какво ви ползва туй негово свирене? Вие може да видите, че този цигулар може да прави някои движения, мърдания, ходене и казвате: „Разбрах какво е музика!“ И ти започнеш като него да си мърдаш пръстите, ръцете, казваш: „И аз мога да правя тези движения.“ Но туй не е обхода, не е музика.

После за пример вие казвате - реалността в света е сянка. Но вие изпускате една точка. Кое е реалното в света, в което вие живеете? Да допуснем, вие самите имате сянка - всеки един от вас. Кое е онова реалното у вас? И кое е сянката? Да допуснем - вие седите като едно тяло и слънцето като минава покрай вас, тялото пуска една сянка. Вие казвате - сянката е ваша. А вие се считате за реален. Сега кое е реалното? Ако го няма слънцето, вие ще имате ли сянка? И ако го няма тялото, вие ще може ли да се проявите? Значи слънцето събужда съзнанието у вас, реалността в даден случай. Когато реалността не е в сянката, тогава реалността не е нито във вас. Сега туй е по отношение на реалността. Вие мислите, че сте в тялото. Реалността не е и в самите вас в даден случай, понеже, щом като престане слънцето, някъде изчезне и тази сянка. Питам, по същия закон и вие изчезвате. Човек умира, изчезне слънцето и сянката изчезва.

Утре пак изгрява слънцето, пак се появява сянката. Да кажем, че някой човек е умрял. Какво подразбира умирането? Оттегляне на съзнанието. Щом съзнанието се оттегли от тялото, тялото умира. Но тази е една отвлечена мисъл, която няма практическо приложение. Като речете да разисквате за смъртта и сянката, вие ще се смутите. И вие се занимавате само с временни залъгалки, както малкото момиченце, което има няколко кукли и целия ден им шие роклички, тури ги в люлката, държи ги, отваря, затваря очите им. Така и вие спите, ставате и питате; „Как са куклите?“ После ще ги изправи, ще ги тури да си легнат. Това трае само известно време. След това казвате: „Дотегна ни тази игра с куклите.“ После какво се явява на мястото на куклите? Тогава намясто да се занимавате целия ден да обличате и събличате куклите си, вие сами ставате на кукли и почвате сами да се обличате и събличате. Вие отивате пред огледалото, оглеждате се, събличате, обличате се, приготвяте се за концерт, турите си един костюм. Ако се приготвяте за театър, туряте си друг костюм. Ако пък отивате на екскурзия, слагате трети костюм. Постоянно се обличате и събличате. После срещам ви с бели дрехи, казвам: „Защо си се облякъл с бяло?“ Какво ще кажете? Какви са идеите ви, за да се облечете в бяло?

Сега това няма отношение. Като се говори така, вие ще кажете: „Какво иска да ни се каже?“ Нищо. Ако някой ваш приятел ви дава една ябълка да я ядете, какво иска да ви каже с нея? И ако един приятел ви пише писмо, какво иска да каже с това? Понадраскал е една книга! Турил няколко знака и станал учен човек. Защото всеки човек, който пише писма, иска да покаже, че е учен. Той все пише върху някоя тема. Като стане на 10-15 години, той пише Върху една от най-великите теми - върху любовта. Хе това е грандиозна работа. И ангелите, като дойдат до тази тема, казват: „Тази тема е много трудна.“ И се отказват от нея. А тук, на земята, 15-годишни момчета пишат вече тези върху любовта.

Питам, кой от вас, като чете една такава любовна теза, е доволен от нея? Кажете ни сега как започва една любовна теза? Вие си имате много сенки, nia не можете да кажете. Bue разглеждате любовта много лично. Когато аз направя първото движение, то е тезата на любовта. Всякога, когато аз направя първото движение, то е тезата на любовта. Всякога, когато аз се движа, това движение е подтик на любовта. За пример аз отивам при ябълката. Това показва, че съм се влюбил в ябълката. Хващам я, откъсвам я, турям я в джоба си и после я изяждам. Значи при любовта най- първо ти отиваш, отваряш очите си и след това взимаш направление към предмета.

Или да допуснем, че вие искате да станете велик човек, някой министър, например. Какво представя министерското кресло? Това е една ябълка и вие си въобразявате, че е нещо друго. Туряте си в яма един плод, турете си власт - каквото кажете, да стане. Питам, кой министър, като е станал министър, е могло да стане това, което е заповядал, или това, което е намислил? И това, което си е казал, направили го той? Той всякога се е излъгвал.

Вие мислите, че като отидете в университета, ще знаете всичко - математика, геометрия, но какво е помогнала математиката, геометрията, естествените науки, диференциалното смятане? Да вземем например доказването на някой триъгълник, четириъгълник и т.н. Аз не критикувам нещата, но казвам, че всичко в нашия живот, в нашия ум е неразбрано.

Вземете например, вие тази сутрин сте дошли тук. Кажете ми сега защо сте дошли. Във Варненско в село Николаевка преди години един стар калугер живял в една стая на църквата. Той бил благочестив човек. Веднъж му донесли едно шише вино. Той пил една-две чаши и станал весел. Иде Великден, трябвало да изповядва хората. Идват млади момичета при него да се изповядват. Той ги запитал: „Какво има?“ „Искаме да ни изповядаш.“ „Елате сега тук. Аз ще ви изповядам с пилата, с нея ще изтъркам всичките ви грехове.“ Те, като видели пилата, хукнали да бягат. Питам, защо, като им показал пилата, те хукнали? Ако старият проповедник беше взел епитрахил и туреше книгата отгоре да чете, щяха ли те да избягат? Нямаше. Вие считате това в реда на нещата, а щом им показа пилата, и те избягаха. Те имат вече някакво понятие. И ние имаме в света такива идеи. Едни ни привличат, а други ни отблъскват.

Сега най-първо трябва да знаете какво нещо е обхода. Да се обходи човек със себе си разумно, да се обхожда човек с природата разумно и най-после да се обхожда човек със своите ближни разумно. За пример вие считате математиката една мъртва наука. Но математиката е жива. Вие разполагате с живи единици. Едно, две, три. Какво е отношението между 1, 2, 3? Две единици събрани 1 + 1 = 2, 1+ 1 +1 = 3, нали така. Питам тогава, какъв смисъл давате вие на двете? Две единици събрани дават две. Единицата сама по себе си има едни качества. Щом два пъти събереш една единица, тя добива друго качество - две. Числото, което се получава от две единици, има други качества.

Ако вие имате две прави линии, това сега е правата линия (Фиг. 1). Тази сега е крива линия (Фиг. 2). Правата линия е невидима - между две точки, но тя е само за представа. Тази линия права ли е? По какво се отличава счупената линия? Каква е подбудителната причина? Вие ще кажете, че тя е начупена линия. Но ако вземем сега моята ръка опъната, тя е права линия.

Сега като свия китката към рамото, ръката ми счупена ли е? Не е. Това е една функция. Следователно счупената линия е функция, но и правата линия е функция, и кривата линия е функция. Тъй щото каква е разликата между правата, кривата и огънатата линия?

Сега каква е разликата между а, b и с? Казвате - крива линия. Каква е линията b? Огъната. А линията с? (Тя е крива, овална линия.) Когато кривината върви в две различни посоки, тя е огъната линия. Правата линия това е линията на най-големите съпротивления в природата. По-големи съпротивления от нея няма. Човек, който иска да иде по правия път, той ще срещне много големи съпротивления. Когато говорим за чист, свят живот, за морал, за идеал, това е хора, които се движат все по права линия. Но същевременно там има много големи мъчнотии. Казвате: „Какво да правя?“ Ще се огънеш. „Ама продължава се пътят.“ Когато пътят се съкращава, мъчнотиите се увеличават. Когато мъчнотиите се намаляват, пътят се продължава. Такова съотношение съществува. Ако ти имаш големи мъчнотии в живота си, ти съкращаваш пътя си. А при съкращаването на пътя си, ти имаш известни придобивки. Имаш мъчнотии, имаш и големи страдания, но и придобивките ти са големи. Малки са мъчнотиите ти, увеличава се пътят ти, но тогава и разноските се увеличават.

Сега вие се занимавате в живота си с второстепенни работи. Искате да станете учени хора, но не знаете как трябва да се придобие това знание. Например вие не можете да се справите с известни мъчнотии. В даден случай, като вървите из гората, заражда се един страх у вас. Вие треперите от страх, не можете да се самовладеете. Връщате се и казвате: „Страх ме е да мина през това място, да не ме срещне нещо.“ Или да допуснем, в областта на математиката или на геометрията има една област много трудна, страх ги е хората да минават през там. Кое е най-опасното място в математиката? Или кой е най-високият връх в математиката? Кой е най-високият връх в педагогиката? Най-високият връх в химията, във физиката? Във всички науки кой е най-високият връх? И в химията някои атоми вървят по права линия, някои - по огъната, а някои - по овална линия. Това са три характера, които имат съставните части в материята. В органическия свят се среща същият закон. Някои развития в органическия свят вървят по права линия, други - по огъната, а трети - по овална линия. Следователно зад кривите линии седи едно съзнание, едно разбиране.

Светлината по каква линия върви? По огъната линия върви тя. Този е пътят на светлината (Фиг. 4). По тази огъната линия аз вече мога да разсъждавам какво нещо е светлината и какви сили седят зад тия линии. И аз зная защо една вълна влиза и възлиза. Аз зная кои са причините за тия огънати линии в етера. Казвате за някого: „Ама той много се е надигнал, много е праволинеен.“ Не е лошото в това. „Ама той много се е изкривил.“ Ако на място се е изкривил, отлична работа е тази. И ако на място върви по права линия, и това е отлична работа. И ако на място се е огънал, и това е отлично. Но когато той върви и се изкривява, дето не трябва, и ако се изправи, когато не трябва, там е лошото. Че вашите очи не са ли изкривени? Не са ли огънати очите ви? Ако всичко в човека беше създадено право... Ако носът ви се огъне и стане такъв (Фиг. 5), знаем, че тази форма е лоша за носа. Но ако носът вземе тази линия (Фиг. 6), той е прав в даден случай. Носът трябва да вземе правата линия. Устата каква линия има? Огъната.

Та казвам, първо трябва да се изучава как природата действа. Вие трябва да имате ясна представа за природата - по кой начин тя действа, и трябва да научите правите, огънатите и овалните линии, да знаете отношението между тези три вида линии. И когато работите върху лицето си, да турите правите линии на мястото им, огънатите на мястото им и овалните линии на тяхното място.

Сега някои от вас искат да изучавате физиогномията. Съвременните физиогномисти имат събрани хиляди факти, но в съпоставянето на известните факти има много изключения. Да допуснем сега, дебелите вежди какво означават от чисто физиогномическо гледище? Дебелият нос и дебелата уста от същото гледище какво означават? После малката уста какво означава? Или какво означават широката и остра брада? За да се разгледа човешката брада, трябва да се види как е построена тя. Брадата е построена най- първо върху две прави линии. Основата седи от две прави линии. Зависи как са съпоставени тези прави линии. Най-първо трябва да видите дали те са еднакви по големина, или са симетрични. Може би тия части на брадата, тези прави линии да са огънати навътре, а някога са изпъкнали навън. Ако са огънати навътре, те изразяват отрицателни черти. Ако са изпъкнали навън, изразяват положителни черти. Който не е изучавал брадата, той мисли, че тя е закръглена. Най- първо съществуват две прави линии.

Та казвам, във всяка ваша постъпка в живота вие трябва да знаете коя е причината за тази постъпка. Запример вие отивате в гората и се колебаете да минете през нея, страхувате се. Какво ви липсва в гората, за да минете? Правите линии у вас са малко. Следователно по причина на липса на прави линии вие не минахте през гората. Ако правите линии преодоляваха в характера ви, вие щяхте да минете през гората. Човек, у когото липсват правите линии, той е човек без воля, на него не може да се разчита. Това е моят извод сега. Този човек е слабо- волен. Дето няма прави линии, там няма воля. Какво ще извади оттам? Ако той каже, че се е страхувал и не е могъл да мине, аз зная вече какво е липсвало в него. И от това мога да опиша какво е неговото лице, какви дефекти има в лицето си. Казва: „Аз не мога да се огъна. Как ще се огъна?“ Казвам му: „На тебе ти липсват огънатите линии.“ Този човек няма обхода. Той няма вкус. Който няма огънати линии, той е пълен с петна по дрехите си, всякога неглиже облечен и каквото започва, нищо не свършва. Аз зная, че каквато работа започне, той няма да я свърши. Да свърши училището, не може, защото трябва да се огъне. И затова напуща училището, без да знае, че се е огънал. А той се огъва пред професора си, без да знае, че се е огънал.

Следователно има два вида огъвания в света. Едното - което ние съзнаваме, и другото - което не съзнаваме. И всичкото нещастие на хората седи в несъзнателните огънати линии в живота. Ти стъпваш някъде и пропадаш. Защо? Ти мислиш, че си сигурен, а пропадаш. Ако знаеше де е твоята огъната линия, щом дойдеш до това място, щеше да бъдеш внимателен. Често хората пропадат в някой трап. Те вървят и мислят, че пред тях пътят е равен, гладък, а като стъпят, окаже се, че е трап, дупка, и пропадат в нея. Тази дупка може да е до един метър дълбочина. Ако вие знаехте това място, щяхте внимателно да сложите крака си вътре и нямаше да стане никаква катастрофа.

Сега аз ви говоря за работи, които вие не знаете. Де са тия прави, огънати и овални линии? Тъй както ви гледам, аз ви считам като някои просяци слепи. Та единият от тях води, а той само пипа. Влезе някъде, има едно убеждение, после го откаже, приеме друго, и от него се откаже, върне се пак назад. После пак тръгва напред, даде обещание. М така върви напред-назад и като го видиш в края на краищата, изходил е това място. Лута се из пътя. Наука е това. Аз не му се смея, но идвам при тоя просяк, както аз ги наричам такива просяци - битолски просяци. Сега ще ви представя един анекдот за двама битолски просяци.

Отиват двама просяци битолски в едно село, представят се за слепи. Единият от тях туря восък на едното си око - минава за сляп, а другият турил восъка и на двете си очи, сляп с двете си очи. Първият го води и казва: „За Господа, дайте ни нещо! Сляп е този брат.“ Първият, който е сляп с едното око, свири на гъдулка и двамата представят работата, както не е. Отиват при един селянин българин да просят. Той им казва: „От вас човек не може да работи. Досега аз не съм бил просяци, но днес съм решил да бия двама просяци като вас.“ Взел той едно дърво и погнал да ги бие. Първият веднага започва да бяга и люспите падат от очите му. Веднага след него - и вторият. И люспите паднали и от неговите очи. Този селянин влиза един ден в дюкяна си и се смее, казва на попа: „Дядо попе, аз отворих очите на двама слепи.“ „Как?“ „Само като махнах с това дърво, и слепците прогледаха и избягаха.“

Сега ще ви дам причините. Просякът, след като паднат люспите от очите му, има ли нужда да го водят за ръка? Предметът става ясен. Когато известен предмет се проучи и добие светлина, той става ясен в съзнанието. Ние можем лесно да се ориентираме, но преди да добием знанието, ние се водим като слепец. Или преди това ние трябва да пипаме нещата, обаче при зрението нещата стават ясни.

Най-първо вие трябва да имате обхода. Седите, разговаряте се, но нямате обхода. Както сте в класа, вие нямате взаимно уважение един към друг. Някой казва за друг: „Ами той какво знае!“ И той казва за другия: „Ами той какво знае! Той не е от много благородните.“ Тук не е въпросът за благородство. Въпросът е до об- ходата, която трябва да има човек. Най-първо ние нямаме отношение към природата. Аз трябва да имам обхода, за да покажа разумността на природата, да покажа, че съм едно разумно същество. Ако се обхождам добре, аз с това ще покажа, че произхождам от един разумен център. И тогава ще препоръчам на себе си, но ще препоръчам самата природа, че е разумна. Пък, ако постъпвам неразумно, същевременно аз петня природата.

Казва някой: „Така ме е създала природата.“ Не, ти не говориш истината. Казвате: „Така мога, така постъпвам.“ Не говорите разумно. „Ама моята натура е такава.“ Каква е вашата натура? Онзи, който има ревматизъм, значи неговата натура е да се криви, като ходи. Това не е от природата.

Та сега на първо място, правите линии у вас куцат. Куца разумната воля. У вас куцат и огънатите линии. И те не са на място турени. И най после куцат и овалните линии. Следователно ние казваме, че човек не е съвършен. Съвършен е онзи човек, у когото правите, огънатите и овалните линии са турени на място. Да допуснем, че паметта ви е слаба. Кои са причините за слабата памет? Слабата памет е признак на слаба воля. Слабата памет е причина на отсъствие и на огънатите, и на овалните линии - нищо повече. Поставете кривите линии на място, и паметта ви ще се възстанови. Има начини, по които може да се възстанови паметта. Често у вас се натрупват излишни желания и впечатления. Вие искате да постигнете едно ваше желание, но допуснете, че в полето, в което вие се състезавате, има и други хора, които имат същото желание. Ако вие сте сам, лесна работа. Вие ще постигнете желанието си. Но ако двама се конкурирате за едно и също желание, и то още е естествено. Но дойдат ли трима, четирима, десетина и повече или пък явяват се конкуренти около 15 хиляди души за едно и също място.

Питам, това не е ли хабене на енергията. Кой от тях ще постигне това място? Да кажем, че вие сте един от конкурентите, за да добиете нещо. Държите конкурс, но при това положение какво сте получили? В държането на този конкурс все сте добили нещо - изучавали сте поне тази материя. Обаче мястото, което сте искали да вземете, не можахте да вземете. За това място имаше една награда от 100 хиляди лева. Но вие не можахте да вземете тази награда като премия.

Казвам, в природата има много учени писатели. Питам, по химия, физика, астрономия, но питам, от всички тия учени през годината кой от тях ще вземе Нобеловата награда. На най-видния от тях ще се даде премията, а другите остават на заден план. Тези, които работят върху живите отношения, премия ли трябва да работят? Човек все трябва да работи. Има една премия, че ти искаш да живееш. Това е един конкурс и ако издържиш този конкурс, ще придобиеш най- хубавата премия. Че ти ще придобиеш живота. Пък, ако не разбираш отношението на правите, огънатите и овалните линии, ти ще изгубиш конкурса. Ако знаеш, ти ще спечелиш онзи конкурс. Нищо повече. Така има отношение.

Ако една права линия е поставена на мястото си, в това има смисъл. Ако например поставите правата линия на човешкия нос, там е мястото й. Единствената права линия, която има на лицето, то е носът. Той е образец на правата линия. Може някой път вашият нос да е огънат. То е друг въпрос. Обаче носът е представител на правите линии. Устата е представител на огънатите линии, а очите са представители на овалните линии. Представител на кривите линии е и ухото още. То е представител и на овалните, и на огънатите линии.

Сега ще ви дам една задача - да мислите върху думата „обхода“. Какво разбирате под думата „обхода“? Развийте даже тази тема. Пишете върху обхода- та, каквото вие разбирате, но всички развийте тази тема. Аз забелязвам, че вие не развивате темите си. Можете да кажете, че за да се обхождаме правилно, трябва да имаме любов, мъдрост и истина. И с това изчерпвате въпроса. За да имаш хубава обхода към който и да е предмет в природата, непременно трябва да имаш едно отлично отношение към предмета. Или много хубаво отношение трябва да имаш изобщо.

За пример кое е онова тяло в природата, към което ние имаме най-отлично отношение на физическото поле? Слънцето. Най-хубави отношения ние имаме към слънцето. И затова никога ние не се насищаме в каквото и да е отношение към него. Не само ние, но няма същество - от най-големите до най-малките, които да нямат отлично отношение към слънцето. И то никога не им дотяга. Когато го видят, всички са разположени към него. И човек, колкото и да е скръбен, като види слънцето, зарадва се, изменя се и става весел и разположен. Неговият характер се променя.

Значи има една норма. Някой казва: „Какво трябва да бъде отношението ми към хората?“ Твоите отношения към другите трябва да бъдат такива, каквито са към слънцето. Това е мярка. Тогава вече идеята става ясна. Аз съдя за човека по това, какви са неговите отношения към слънцето. Сега като ви говоря за обходата към един човек, към вашите ближни, ако си го представяте във формата на земя и хоризонта, то е една възможност да видите Божественото в него. За да имате обхода към човека, трябва да си представите, че познавате душата му. И ако познавате душата му, да видите изгрева на слънцето в него. Значи, за да видите, че у този човек има нещо Божествено, вие трябва да познавате душата му. Тъй щото вие почитате човека не за неговия хоризонт, нито за това, което той представя, но за онова слънце, което може да се яви на неговия хоризонт. Ако вие не видите Божественото в човека, не можете да имате обхода към него. Към една чешма вие можете да имате най-хубава обхода само когато тя има най-хубавата вода. Тогава и към самата чешма вие имате отношение. А когато видите, че чешмата е суха, вие нямате обхода към нея. Нямате никакъв интерес от нея.

Следователно от това гледище всеки от вас представя извор, който тече, жив извор е той, а не сух извор. Ако някой иска аз да имам обхода към него, той за мене трябва да представя жив извор. И тогава, ако аз към онзи жив извор не се отнасям както трябва, погрешка- та е моя. Но ако той не се обхожда добре и ако той е сух извор, тогава погрешката е негова.

Сега аз искам да ви дам наука да разбирате нещата. Ако аз имам обхода, значи, ако той е един извор - и аз не зная, погрешката е моя. Но ако той е сух, но красив извор и ако аз нямам обхода към него, погрешката е негова. И тогава той, за да изправи своята погрешка, този извор трябва да потече. У него трябва да потекат новите идеи. И сега и у вас трябва да потекат новите идеи. Сега всички вие сте затворени канели. За Бога се говори, за любовта се говори, за истината се говори, но едва някъде ще капнат няколко капки само. Аз си казвам: така капе.

Сега от това, което дотук сме говорили, какво остава в ума ви? Коя е най-важната идея от тази лекция? (За разумната обхода и за отношенията на правите, огънатите и овалните линии.) Носът ви трябва да бъде прав, чувствата трябва да бъдат овални, а вкусът трябва да бъде огънат. Аз определям така: идеален човек е онзи, който има прав ум, огънат вкус и овални чувства. Това е самата истина. Тъй седи въпросът. Нищо повече. Вие казвате - идеален човек е онзи, на когото умът е прав, вкусът е прав и чувствата са прави. Казвам, той е един разбъркан човек, там няма никакъв идеал. Когато дойде някой, който е работил, и каже: „Ще извините, но аз съм малко нечист“, аз уважавам този човек, защото е работил. Ако дойде някой, който нищо не е работил, а е хубаво облечен, парфюмиран, аз го разглеждам и казвам - този човек няма нищо в себе си. Той може да има хубава шапка, но това нищо не значи за мене. Този, който е облечен с хубавите дрехи, какво представя в дадения случай? Този човек не е лош, но как наричате вие онези, които дават обявления? Той има само форми на огънатите линии. Човек, който всякога е хубаво облечен, той е човек само на кривите линии. Той ходи и мисли само на хората да угоди. Той иска да се облича само с нови дрехи. Аз не зная с какво име да го кръстя. И това не е лошо, но то е само една трета от истината. Този човек, у когото чувствата са силно развити и иска с това да се направи на хората, това е една непостижима наука. Засега никой не е сполучил в това. Даже и природата, която от толкова години е работила, и тя не е угодила на хората. Пък даже и вие, като се обличате, не можете да угодите на себе си.

И тъй, ако разгледаме нещата от умствено гледище, вие трябва да вървите все по права линия. Умът, това е вече вашата воля, която действа. Волята действа само по правите линии. Там тя може да се прояви. Вкусът, интензивността, която се образува вътре, тези огънати линии показват развит вкус. Дето има вкус, винаги ще има огънати линии. Дето има чувства, всякога са ангажирани овалните линии.

Та има едно отношение между правите, огънатите и овалните линии. Съществува известна пропорция между тях. А защо природата е турила правите линии? Отде направи тази беля на хората? Необходимо е това, защото творчеството на природата започва с правите линии, после - с огънатите, които идат на второ място, и най-после - на трето място, са овалните линии. Овалните линии са последната дума на природата. Правите линии, това е началото на проявлението на природата. Без тях не може. Вие не можете да постъпвате без прави линии. Ако нямате прави линии, които са идеалът, мярката за една права обхода, вие нищо не можете да направите. Да кажем, че искате да постигнете някоя идея. Мли искате да постигнете една хубава обхода. Вие не можете да я постигнете, без да имате един идеал вътре. А идеалът всякога представя права линия, с която се постигат нещата. Или правата линия представя човешкия ум, приложен на физическото поле. Дето има права линия, там умът има преодоляващо влияние. Щом отлагаш, умът в тебе е слаб. Щом не отлагаш, умът е силен. Аз турям силния ум с волята заедно. Силен ум има само човек, който има воля.

Изпейте сега песента „Всичко в живота е постижимо“.

Значи ти не можеш да имаш силен ум, ако нямаш воля.

„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“

Двадесета лекция на Младежкия окултен клас 10 февруари 1933 г., петък, 6-7.15 часа, София - Изгрев