Любов без ревност
Издателство: Всемир
Добрата молитва
Ще прочета Пета глава от Марка.
Има едно изречение, което казва: “Мъчно е за здравия да се разболее, но мъчно е за болния да оздравее. Мъчно е за умния да оглупее, но мъчно е за глупавия да поумнее.“
Сега вие сте седнали всички и имате една идея за днес. Всеки един си има по една идея. След като мислите, не може да разрешите тази идея. - „Знаете ли какво ще направя ?“ - Ще идете да се наядете. После пак ще мислите и не може да разрешите. Ще идете да пиете вода. До вечерта като мислите, не можете да разрешите задачата. Ще легнете да спите. Ние винаги свързваме задачата си с ядене, пиене, спане. Защо ядем? - Защото не сме разрешили задачата си. - Защо пием? - Защото не сме разрешили задачата си. -Защо спим? - Защото не сме разрешили задачата си. По някой път вие облажавате птичката, която хвърка във въздуха, казвате: “Блазе им, как се разхождат целия ден, да сме и ние като птичките.“ Но това не е разхождане. Целия ден тази птичка лети, все иска да разреши една задача. Като не може, срещне една муха, глътне я. -“ Знаеш ли това, което аз търся?“ - “Не зная.“ Глътне мушицата. Срещне друга, глътне я. Като се върне, започва да чете колко е глътнала. Казва: “Глътнах 150 мушици.“ Често онези, които четат Евангелието, че са хванали 153 риби преди две хиляди години, 153 риби, не се увеличават нито с една повече, кой как чете - все 153 риби. И там има една смешна поговорка за един слуга на един гръцки свещеник. Отишъл на гости гръцкият свещеник и някой друг му изпратил 153 риби, дал ги на слугата на попа да му ги занесе. Той ги занесъл, но по пътя изял три риби и предал на попа 150, нищо не му казал. Имало и писмо, брои попа рибите - 150, а в писмото пише 153. Пита той слугата си: “Както пише в писмото - 153, а като ги броя, са 150.“ Той казва: “Ти както четеш, е право.“ Останалите, трите риби, изядени някъде. Сметката права, не излиза. Човек е млад, в младини каквото търси, не става. Какво търси в младини? Да намери млада жена. После казва: “Не струва.“ Какво търси в пълната възраст? Добил деца и казва: “Децата не са тъй, както аз зная.“ Най-после, старостта като дошла в него, той е недоволен. Само мисли защо се е родил, защо беше млад, защо стана възрастен, защо стана стар. И той не знае. Остаряваш, гледаш лицето, не си доволен, набръчкало се - как, не знаеш. Туй набръчкване станало вън от твоята воля. Тъжен си за пример. Защо си тъжен? Някой казва: “Тъжен съм, защото нямам еди-какво си.“ Някой път всичко има и пак е тъжен. Вземете например най-хубавото богатство, ако ви турят сто килограма злато на гърба да го носите, какво ще бъде положението? И най-хубавото злато като носите, ще кажете: “Вземете малко.“ Неприятно ви е.
Сега трябва едно ново разбиране, може да кажем - философия. Но думата “философия“ нищо не разрешава. Всичката философия е причина и последствие. Казва: “Трябва да се знаят причините добре.“ Зная причината, но онзи, защо открадна парите? Сиромашията е причина. Сиромах е човекът, откраднал. Добре, когато сиромахът краде, но когато богатият краде. Значи и богатството може да е причина за кражба. Но има неща, които в света са невъзможни. Невъзможно е умрелият да краде. Казваш: “Защо човек трябва да умре?“ - За да не краде. Единственият правоверен, който никога няма да направи престъпление, да не открадне, той е онзи, който е умрял. После, защо човек трябва да спи. Единствени трезвени хора в света, това са хората, които спят. По-големи трезвени хора от тях няма. Той никога не пие. Като спи, не пие, но щом не спи, пие. Казвате: “Той е заспал човек.“ По някой път е хубаво, че е заспал. Бащата по някой път предпочита дъщерята да спи, отколкото да ходи, да хойка. Той като я види под юргана като някоя светица, хубаво е това чадо. Но като излезе от юргана навън, не е вече тази светица.
Това са символи, това са положения, които всички ние, живите хора, играем най-разнородни роли. Казвате: “Син ми е такъв човек.“ Господ те търси да те тури под юргана. Ти ходиш, играеш, Той трябва да те приспи, тури те под юргана, казва: “Заспа Моето дете.“ Казваме: “Узря еди-кой си, изчезна.“ Господ казва: “Заспа Моето дете под юргана, да не върши престъпления.“ Защо трябва да умре? - За да не върши престъпления. - Защо трябва да спи? - За да бъде трезвен човек. Онези, които спят, са трезви в своята мисъл. Сега, ако вземем нещата буквално, при смъртта се придобива едно качество, изгубва се друго качество. При спането се придобива едно качество, губи се друго. Ние имаме едно противоречие да се разреши. А това е човекът, ти се разговаряш с него. Казвам: Моля, кажи ми една сладка дума, ти обичаш ли ме? ОБИЧАШ - какво му струва да каже “обичаш“. Този човек, докато не казал, че те обича, той е свободен. Щом ти каже, че те обича, той не е свободен. Ти му държиш сметка за това. Ако този си позволи да обича другиго, аз ще му кажа: Как тъй, ти нали каза, че мене обичаш, ти нямаш право да обичаш другиго. Че туй е съвременната ваша философия, навсякъде между приятели, между мъже и жени, между учители и ученици, навсякъде. Щом кажеш, че обичаш някого, не трябва да обичаш другиго. Питам сега: Туй противоречие откъде произтича? Да допуснем, че те обичам. Една жена подозира мъжа си, че той обича друга жена и счита, че това е престъпление. По какъв закон да е престъпление? Ако любовта е от Бога, защо, ако един мъж обича друга жена, прави престъпление? Сега как ще обясните? Влюбил се, не се свързвай в нищо. Хубаво, престъпление ли е да се не свърта вкъщи? Онова пиле, което е в черупката, не е ли вкъщи? Но един ден господарят иска това пиле да се влюби, то като излезе от яйцето, целия ден ходи, търси другите пилета. Ако майката го търси, казва: “Къде ходиш, къде миткаш?“ Влюбило се. Ходи тук-там, търси другите пилета. Питам: Де е престъплението? Защо именно един мъж като залюби друга жена, на първата не й е приятно или когато една жена залюби друг мъж, защо на първия мъж не е приятно. Казвате: “Така е.“ Това не е философия, че е така. Аз казвам обратното: Това не е философия. - “Ама обичам го.“ - Защо го обичаш? Обич между двама души не може да съществува. Двама души никога не може да се обичат. Казвате: “Аз го обичам.“ Питам тогава: Ако това е право, че двама души могат да се обичат, защо търсят трети? Щом мъжът и жената се обичат, защо им е детето? Не се разбират, търсят трети да ги примири. Децата примиряват враждуващите. Това са хора, които не се обичат, търсят дете. То е професор. Дали двама души, които не се обичат, може да се обичат? Детето е професор, то ги учи да се обичат. Аз сега не виждам как е възможно, като не обичам някого, да влезе в ума ми противоречието, че той обича втори, трети. Може да обича когото и да е. Защото именно, като обича другите, мене да ми е така приятно, както когато казва, че мене обича. Ти казваш - обичаш еди-кого си. Аз седя и казвам, че го обичам. Че го обичам, аз зная по-добре от вас. - “Ти обичаш еди-кого си повече.“ - То е моя работа, повече или по-малко то е моя работа. Когато чешмата има повече вода, повече дава; когато има по-малко, по-малко дава. Малката свещ по-малко свети, голямата повече. Казвам: Къде е престъплението в любовта? Не казва: “Защо мразиш тази жена?“, но казва: “Защо я обичаш?“ И защо именно сега се поставя въпросът не само за мъжете, но и за жените, и за приятелите, и за учителите, навсякъде. Аз поставям общо, принципално въпроса. Не искам да кажа, че жените не разбират. И жените не го разбират, и децата не го разбират, и свещениците не го разбират, всички не разбират - този въпрос остава досега неразбран. Ние не сме го разрешили. Ти не може да разбереш философията на живота, докато има едно противоречие. Защо ти обичаш другиго? Тази е една от най-трудните задачи. Ако ти не разрешаваш твоя живот, не може да се осмисли. Може ли ти да запиташ Господа защо обичаш еди-кого си повече? Може ли да Го запиташ? Може ли волът да запита: “Защо