Радостни и търпеливи

 Неделни беседи , София, 21 Юли 1918г., (Неделя) 10:00ч.
Издателство: Бяло Братство
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„В надежда бивайте радостни, в скръб - търпеливи, в молитва - постоянни”.

Послание към Римляните 12: 12

„В надежда бивайте радостни”. Надеждата е велик Божествен принцип. Тя е едно от лицата на Света Троица. Вярата, Надеждата и Любовта представляват един триъгълник: Любовта стои на върха на триъгълника, а Вярата и Надеждата - от двете му страни. Вярата, Надеждата и Любовта представляват три велики света, за които всички хора говорят, но малцина ги познават. Някои познават само единия принцип, други - двата, а малко хора познават и трите. В този смисъл става дума за известни и неизвестни величини. Едното неизвестно подразбира и второ, и трето неизвестно. Думите известен и неизвестен за някои са съдържателни, а за други безсъдържателни. Кажат ли, че някой човек е известен, това значи, че всички хора го познават. Кажат ли, че е неизвестен, или никой не го познава, или малко хора го познават. Ако хората не го познават, това не значи, че той няма съдържание.

Физическият свят е известен на повечето хора, но Духовният и Божественият са известни на малцина. За последните два свята става спор, съществуват ли те, или не. Има много логически и философски твърдения и отричания за тези светове. При това, колкото са силни доказателствата за съществуването им, толкова са силни и за отричането им. Това показва, че плюсът и минусът са две равни сили в Природата. Колкото е силен плюсът, толкова е силен и минусът. Че съществува физически свят, който не е нищо друго, освен отражение на Божествения свят, върху това спор не става, защото той е близо до нашите очи и до останалите сетива, и ние непосредствено го възприемаме. Божественият свят, обаче, не виждаме, защото сме късогледи. Как ще видите този свят, когато даже на един километър не можете да виждате дребни предмети. За да видите Божествения свят, трябва да бъдете далекогледи. Като наблюдават планетите, учените си служат с далекогледи, със зрителни тръби, с телескопи. А сегашните философи седят на едно място и само разсъждават, съществува ли Бог, или не; има ли друг свят, освен физическия, има ли душа и т.н. Това е гимнастика на ума. Божественият свят е толкова реален, колкото и физическият. - „Отде знаеш това?” - Виждам. Ако вляза в Божествения свят с кучето си, аз ще видя всичко, което съществува там; кучето ми нищо няма да види и разбере. Ако отида с него да слушам лекция на някой знаменит професор, аз ще разбера всичко, а кучето нищо няма да разбере. То даже ще се смути от присъствието на много хора и ще започне да лае. Че кучето не вижда и не разбира нещата, това не показва, че те не съществуват. Следователно, ако хората не виждат Бога и Божествения свят, това не показва, че те не съществуват. Как ще докажете на слепия, че Слънцето грее, че има физически свят? Той ще пипа, но всички неща не могат да се пипат. Следователно, щом хората спорят за съществуването на Бога, това, именно, показва, че Той съществува. Не можеш да спориш за неща, които не съществуват. Всяко нещо, за което имаш каква и да е представа, близка или далечна, то съществува, то е реално.

Има реални неща, които съществуват временно, а не вечно. Те са преходни реалности. Например, сенките на предметите са реални само при слънчева или лунна светлина, но не и в тъмна, мрачна нощ. Значи, светлината има известно отношение към сенките, защото те съществуват само при нея. Щом светлината се губи, и сенките изчезват. Каквото е отношението между светлината и сянката, такова е отношението между радостта и скръбта. Колкото повече расте скръбта, толкова по-малка е радостта; колкото по-голяма е радостта, толкова по-малка става скръбта - това е закон. Значи, радостта и скръбта в Живота са временни, преходни реалности. Обаче, има реалности, които са вечни, абсолютни.

„В надежда бивайте радостни”. Надеждата има отношение към физическия свят, към всички форми, които създават радости и удоволствия на хората. Надеждата е нещо реално за тях. Майката се радва на детето си, защото има форма. Като погледне на главичката, на нослето, на ръчичките, на крачката, на черните му косички, тя се радва; има нещо видимо в детето, което тя може да пипне. Отнемете ли тези неща от детето, и то изчезва заедно с тях. Щом изчезне формата на детето, също така изчезват радостта и надеждата на майката. Значи, Надеждата е реалност, която е видима за физическия свят, Вярата - за Духовния, а Любовта - за Божествения.

С вярата човек живее в Духовния свят, между Ангелите. За някои този свят не е реален. Те гледат на Ангелите като на въздухообразни, недействителни същества. В действителност, Ангелите са по-реални от хората; материята, с която са облечени, е по-фина, по-чиста, но и по-устойчива от тази, с която хората са облечени. С какво са облечени хората? С плът, която наричат тленна. Тя е гъста, тежка. Материята на Съществата от Божествения свят, т.е. от света на Любовта, е вечна, неизменна. Като се надява, човек има стремежи в себе си, а като вярва, той живее.

„В надежда бивайте радостни, в скръб - търпеливи, а в молитва - постоянни”. Това е необходимо за всекидневния живот на човека. Следователно, учението, което ви проповядвам, носи в себе си положително знание; то не е схоластика, нито актьорство. Не осъждам схоластиците, не осъждам и актьорите, защото и те имат своето предназначение, но това са временни занятия. Трябва ли да осъждаме децата, които строят къщички от пясък и вода и мислят, че това са истински къщи? Чрез игрите децата се упражняват, развиват въображението си, но какво ще стане с възрастните, ако и те си играят с пясък и строят такива къщички. Те са минали вече този период от живота си и трябва да вървят напред.

„В надежда бивайте радостни”. Като говорим за Надеждата, непременно трябва да се спрем и върху Вярата и Любовта. Какво представлява Любовта? Принцип на самопожертване. Бог, Който се изявява в света, се жертва за малкото. Значи, Любовта подразбира жертва на Великото за малкото. Вярата е принцип, който създава условия за проява на жертвата, с цел да се прояви Животът. Надеждата пък е принцип, който облича нещата в съответни форми. Когато някой пита, има ли Надежда, казвам: щом имаш тяло, имаш Надежда. - „Имам ли Вяра?” - Тури ръката на гърдите си и, ако чуеш, че нещо тупа, имаш вяра. Който има сърце, има вяра. - „Имам ли Любов?” - На този въпрос ти сам ще си отговориш. Това е една задача, в която двете величини са известни, а само една е неизвестна. Ти сам ще намериш неизвестната.

„В надежда бивайте радостни”. Аз добавям: „В Надеждата имай Вяра”. Надеждата съдържа в себе си и Вярата, и Любовта. Като станете сутрин от сън, огледайте се в огледалото и кажете: „Благодаря Ти, Господи, че Надеждата е в мене.” Какво прави кокетката? Щом стане от сън, вземе огледалото и казва: „Дали ще ме хареса някой днес?” - Ще те хареса някой, но ако имаш Надежда. Тя прави лицето красиво, спокойно, с правилни черти. Ако очите ти са мътни, има нещо непотребно в стомаха ти. Като те прегледа лекар, ще ти каже да поправиш стомаха си. А пък аз ще кажа, да изправиш Надеждата си. Ако лицето ти е бледно, ако ръката ти е схваната, или ако имаш сърцебиене, ти трябва да изправиш Надеждата си, т.е. да я усилиш. Всяка дисхармония във физическото тяло на човека показва, че Надеждата му е отслабнала. И обратно: всяка неправилна проява на Надеждата създава физическо разстройство на човека.

„В скръб бивайте търпеливи”. Мъчно е да говориш на хората и да ги убедиш, именно, в това, да бъдат търпеливи в скръбта. За Бога се казва, че е дълготърпелив, но може ли човек да бъде търпелив? При това, да търпи, когато страда и скърби. Колкото и да е мъчно, възможно е човек да бъде търпелив. Щом Бог е дълготърпелив, от човека се иска поне търпение. Няма същество в света, което да е понесло толкова хули, нечисти мисли и неблагодарности, както Бога. Някой казва за себе си, че е търпелив. Обаче, той не се е изпитал, не се е познал. Ако търпението му се подложи на изпит, ще види, че няма търпение. Търпението се изпитва само в скърбите и страданията, в мъчнотиите. Търпелив човек е онзи, в когото умът, сърцето и волята са в пълно съгласие. Ако умът на човека върви на една страна, сърцето - на друга и волята - на трета, той не може да бъде търпелив. И такъв човек иска да знае тайните Божии! Това е невъзможно. Може ли Бог да тури скъпоценностите си в една пробита лодка и да тръгне с нея на път? След всичко това някой се оплаква, че Бог не го е посетил. Как ще те посети, когато лодката ти е пробита?

Един млад момък, от едно българско село, постоянно се оплаквал на майка си, че е нещастен. Здрав съм, юнак съм, с мечка мога да се боря, но защо ми е това голо здраве? Пари нямам, момите не ме искат. От силата ми ги е страх, от безпаричието - също. Какво да правя? Един ден заболял от тежка болест, която го държала цели три години. Той отслабнал толкова много, че едва се движел. Като изгубил здравето си, започнал да мисли право и казал на майка си: „Мамо, дано Бог чуе и този път молбата ми, да ми върне здравето, че ако ще, с камъни да ме товари. Нищо друго не искам, освен здраве. Не ми трябват пари, не ми трябват моми - здраве искам.”

Днес всички хора, като болния момък, искат хляб. Отвсякъде се чува: хляб, хляб искаме! Какво нещо е хлябът? Доброто, Добродетелите в човека. Дето са Добродетелите, там има хляб в изобилие. няма ли Добродетели, и хляб няма. Значи, в Божествения свят хлябът е свързан с Доброто, т.е. с Добродетелите. Търпението, например, е една Добродетел. Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние. Който не прилага търпението си, прилага неволята, но тя е тежест. Неволята подразбира закона на необходимостта, а търпението - закона на Любовта. Само любещият търпи. Той прилага силите на ума, на сърцето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбта и да я превърне в Радост. Само търпението е в състояние да превърне грубата материя на скръбта във фина; това значи, превръщане на скръбта в Радост.

„В молитва бивайте постоянни.” Защо е нужна молитвата? Тя е връзка на човешката душа с възвишения разумен свят, отдето човек черпи сили за поддържане на Живота. За да се моли постоянно, той трябва да има търпение. Ако някой се разболее, веднага му препоръчват силна храна и да лежи. На слаб стомах препоръчват да пие малко винце. На болния аз бих препоръчал чист въздух, търпение и молитва. След това ще му препоръчам да съедини силите на ума, на сърцето и на волята си, да действат едновременно и в съгласие. - „Може ли така да се лекува човек?” - Може. Така е било от създаването на света. Ако днес не е така, причината е в самия човек. Той живял така, че е разединил връзката между силите на своето тяло. За да възстанови тази връзка, той трябва да се моли и да търпи.

Молитвата е духовен процес. Каквото е дишането на физическия свят, такова нещо е молитвата в Божествения свят. Значи, молитвата е духовно дишане, т.е. зреене на Божествените блага. Като отправя сърцето си към Бога, човек диша от еликсира на Живота. Прилагайте често молитвата, за да видите каква лекота ще настане в душата ви. Съвременните хора не признават Бога, не се молят и, като заболеят, веднага търсят лекар. Не е лошо да търсите външна помощ, но потърсете я, след като сте опитали други пътища. Като заболеете, обърнете се първо към Бога, после - към своята душа и най-после - към лекаря. Вие вървите по обратен път, и затова не успявате. След това се чудите, защо, вместо подобрение, положението ви се влошава.

Сегашните хора се впускат в излишни разсъждения, дали Бог съществува, или не; грижи ли се за хората, обича ли ги и т.н. Ако Бог не беше създал света и, ако всичко, което ни обикаля, не е Негово творение, може да се предполага, че Той за нищо не се грижи; понеже целият свят е Негов, Той се грижи за всичко и за всички. Хората, като част от Бога, интересуват и Него, и Неговите помощници, макар че те Му създават и радости, и скърби. Той всичко понася, търпи и се надява, че ще дойде ден, когато Неговите деца ще Го потърсят и признаят за свой Баща. До тогава те ще Му причиняват големи страдания. Не става ли същото и с родителите ви? Докато свършите образованието си и стъпите здраво на краката си, вие причинявате големи скърби на родителите си. Понякога не искате да учите, те ви изпращат пари, мъчат се да изкарат повече средства, да задоволят нуждите ви. Някога пренебрегвате техния труд и се занимавате със странични работи, без да учите. Между родителите и децата има тясна връзка, поради което, позорът на родителите е позор и на децата. И обратно, позорът на децата е позор и на родителите. На същото основание нашите погрешки и скърби се отразяват и на Бога. За да се очисти светът от погрешките и нечистотиите на хората, Бог трябва да слезе на Земята, да измие децата си, да изчисти цялата Земя.

От гледището на Божествения свят, сегашните хора са още деца, по на 12 години, които могат вече да работят. Едно време, когато хората били съвсем малки деца, две-тригодишни, Бог е бил крайно снизходителен към тях. Но днес, когато са порасли, станали са 12-годишни, Божественият закон се налага върху тях. Те се поставят на кръста, дето изучават двата диаметъра на кръга. Днес повечето хора носят кръста на шията си, но когато страданието слезе отгоре, те започват да плачат. Когато войникът носи кръст, това показва, че е храбър. Той носи кръст за храброст и минава за герой. Защо и ти, като носиш кръста, т.е. страданието, да не бъдеш герой? Носи кръста, и бъди герой! Бог дава кръстове на хората, когато слизат на земята, преди да са ги заслужили; като живеят известно време, те се възнаграждават едни-други, дават си кръстове за заслуга и минават за герои.

Като казвам, че хората плачат от страданието, аз не съм против плача. Напротив, който плаче, заслужава похвала. Когато поизсъхне малко, човек трябва да поплаче, да се понакваси. От време на време човек трябва да си поплаква, но цял живот да плаче, това не е естествено. И цял живот да се смее, пак не е естествено. Който само се смее, прилича на пустинник. Той живее в пустинята, в която нищо не расте. Ако съм странник, предпочитам да се спра в колибата на беден човек, който поне един път през седмицата плаче, отколкото да вляза в къщата на човек, който само се смее и никога не плаче. Така и Бог постъпва. Той посещава скръбния, обременения, нещастния човек. Защо? Защото плаче, полива изсъхналите си цветя.

- „Дали, наистина, Бог ни е посещавал?” - Той е влизал много пъти в сърцата ви. Той ви е посещавал и когато сте били радостни. Щом си отиде Той, и радостта ви изчезва. Не се обезсърчавайте. Щом ви е посетил веднъж, Бог ще ви посети пак. Една българска поговорка казва: „Дето е текла вода, пак ще тече.” Защо понякога вашето корито изсъхва? Някои ваши братя, градинари, са отбили вашата вода в своята градина, да поливат зеленчуците и плодовете си. Като полеят добре градината си, те отново пускат водата да потече във вашите корита. Който няма вода, с която да услужва на другите, той трябва да почива, временно поне. Някога сте скръбни, защото някой ваш брат е отбил малко водата ви. Не се сърдете за това, но бъдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне в негови ръце и да отбива водата ви. Не се карайте с хората, че ви правят понякога пакости. Вие никога ли не сте отбивали чужда вода? Фактът, че някога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си. Докато сте радостни, вие не мислите, че сте причинили на някого вреда. Обаче, щом сте скръбни, тогава започвате да плачете и да мислите. В това отношение, хората приличат на онзи руснак, който казвал: „Ест деньги, Христос воскрес; нет денег - смертию смерт.”

„В молитва бивайте постоянни.” Защо трябва да бъдете постоянни в молитва? За да организирате ума, сърцето и волята си. Какво представлява радостта? Правилно съгласуване на силите, които действат в организма. Както здравата машина се движи спокойно, равномерно, без никакво сътресение и търкане, така и човекът на радостта се развива правилно и хармонично. Скръбта е масло, необходимо за намазване на машинните части. Както не можем без машина, така не може и без масло. Значи, човек не може да живее нито без радости, нито без скърби. Докато е на земята, той се радва и скърби.

Скръбта е неизбежна. Как можете да причинявате скърби и страдания на по-долностоящите от вас същества, а за себе си да искате само радости? Защо колите и избивате говеда, кокошки, агънца и свине? Както избивате и колите по-малки същества от вас, така и вие трябва да давате от месото си на други, и те да се порадват. Като турят умрелия в гроба, малките същества се нахвърлят върху него с радост, че има какво да си хапнат. Те се радват на хубавата храна, която неочаквано им се полага, и бързат да я опитат. Какви песни, какво веселие става около добре опечената и зачервена кокошка! Защо такива песни и тържества да не стават между малките работници - червеи, между подземните труженици? Те разглобяват човешкото тяло, отделят една след друга тухлите и оставят само костите. После дохождат други работници-творци, които започват да мислят как да съградят отново човешкото тяло. Те събират частица по частица, сглобяват ги и образуват новото човешко тяло.

Същественото в човека, т.е. неговата душа, не е в тялото му, затова понякога човек не е доволен от своята къща - от тялото си. Той намира, че тя е лишена от някои принадлежности. Мнозина са недоволни от живота си. Защо? Защото доволството иде всякога отгоре, а не отдолу. За да бъдете доволни, повикайте на помощ Любовта и Вярата. С Любовта заедно ще дойдат същества от Божествения свят, а с Вярата - същества от Ангелския свят. Тези същества, заедно с вас, ще реализират желанията ви, и Надеждата ви ще се оправдава. Любовта има отношение към човешката душа, Вярата - към ума и сърцето, а Надеждата - към волята. Като знаете това, приложете Вярата, Надеждата и Любовта в живота си, да видите, какъв ще бъде резултатът на вашия живот.

Представете си, че сте недоволни от някоя ваша мисъл или постъпка. Вие се безпокоите, гневите се, ставате енергичен и търсите някого, върху когото да излеете гнева си. Ако сте баща, ръката ви ще се слага върху гърба ту на едното, ту на другото дете, а някога и върху жена ви. Ако сте началник, ще тропате с ръка по масата, или с крак по земята. И в единия, и в другия случай работите ви няма да се оправят. Защо не потърсите причината за недоволството в себе си, а го търсите в окръжаващите? Значи, методът, който прилагате, не е правилен. Потърсете друг метод, за да се справите с недоволството си. Какъв смисъл има да употребявате едно лекарство, което влошава положението на болния? Щом сте го употребили два-три дни наред, и положението се влошава, заместете го с друго, което може да подобри състоянието на болния. Ще извикате друг лекар, който ще предпише друго лекарство. Докато положението на болния не се подобри напълно, вие имате право да сменяте лекарствата и лекарите. Същото правило ще прилагате и към себе си. Докато не дойдете до добър резултат, ще променяте методите на своята работа. Защо трябва да удряте с ръка и с крак? Децата не се възпитават с удари и с бой. Имайте търпение да мине гнева ви и тогава, вместо да биете детето си, погладете го по главата и му кажете няколко сладки думи. Гневът се трансформира чрез работа, а не чрез удряне на масата с ръка или на земята с крак, нито чрез удряне по чуждите гърбове.

Мнозина са недоволни от погрешките си и казват, че са грешници, че са лоши хора. Ако това може да подобри човека, да го изправи, нека се нарича грешник; ако нищо не му помага, никога да не си служи с такива думи. Методите, с които хората си служат при самовъзпитанието, имат смисъл, ако донасят желаните и очаквани плодове. Не донасят ли тези плодове, трябва да се заместват с други. Ако старите методи при възпитанието и в религията не са дали добри плодове, откажете се от тях. Заместете старите методи с нови и очаквайте техните плодове. Ако посадиш плодове и зеленчуци в градината си по един начин и нямаш добри плодове, следната година приложи друг начин.

Павел казва: „Ако чрез Надежда и радост животът ти не се подобри, влез в скръбта и търпението; ако и там нямаш резултат, влез в молитвата и постоянството.” Ако някой е започнал от молитвата и постоянството, и животът му не се е подобрил, да влезе в скръбта и търпението, а оттам - в Радостта и Надеждата. При това положение, непременно ще има добри резултати. Това са опитвали съществата преди вас и са придобили положителни резултати. Опитайте и вие, да видите, че в приложението на Надеждата, на Вярата и на молитвата, като методи, няма изключения. Ако прилагаш само молитвата, в този метод има 50% изключения; ако прилагаш само скръбта и търпението, има 25% изключения; ако прилагаш Любовта и радостта, никакви изключения няма. В Любовта и в радостта влизат Вярата, Надеждата, молитвата, постоянството и търпението.

И тъй, ако някой се оплаква, че работите му в семейството или в обществото не вървят добре и мисли, че е нещастен, че съдбата го гони, нека влезе в скръбта и търпението; ако и тук не му върви, да влезе в Надеждата и радостта; ако и тук е недоволен, да влезе в молитвата и постоянството. Скръбта и търпението, Надеждата и радостта, молитвата и постоянството представляват три чифта тройки от три различни свята. Повечето хора са от първия свят, изучават методите, чрез които да понасят скърбите с търпение. Като изучавате скръбта и търпението на физическия свят, ще се качите в по-горен, да изучавате съотношението между формите. Тогава ще разберете защо някога лицето ви е бледо, а някога - червено; защо някога очите ви имат светлина, понякога са мътни; защо някога сърцето ви бие равномерно, а някога - неправилно. Това е наука, която можете да придобиете само на земята. В това отношение, земята е велико училище.

Сега като слушате беседата, не се произнасяйте как говоря, но гледайте какво върша. Силата на човека не се заключава в думите, но в делата му. Силен човек е онзи, който обръща внимание на малките неща и от тях се учи. Като видя, че две деца се бият на улицата, аз не ги отминавам, но се спирам да наблюдавам и правя преводи на всичко, което виждам. За мене е важно да видя с коя ръка скубят космите си, на коя страна ги дърпат, с кой крак ритат и т.н. Всичко това има значение. Не е безразлично с коя ръка ще те удари някой човек, с дясната или с лявата. Тези неща имат отношение и до мене. Като изучавате и наблюдавате малките неща, вие ще дойдете до вътрешно разбиране на Живота.

И тогава, стихът, в който Христос е казал, че ако те удари някой по едната страна, да дадеш и другата, няма значение само по буква, но и по дух. Той означава: ако не успееш в една работа с ума си, приложи и сърцето си. Волята пък ще бъде прицелна точка. Ако не успееш в нещо със скръб и търпение, приложи Надеждата си и радостта; ако и тогава не успееш, приложи молитва и постоянство. Като ви сполети някакво нещастие, не роптайте против него, но обърнете се към Бога с думите: „Господи, научи ме как да извадя повече масло от скръбта и нещастието ми.” Маслото представлява поуката, която можете да придобиете. Какво правите лятно време с плодовете? Приготвяте ги за през зимата чрез сушене и варене.

Ще кажете, че лесно се говори, но мъчно се носят страданията. Тежко е, наистина, положението на хора, които страдат. Те са на голям огън. В някой дом един ден жената е на парила, а мъжът подклажда огъня, друг ден - обратно: мъжът е на парила, а жената подклажда огъня. Жената се моли на мъжа, да не я пече; мъжът се моли на жената, да не го пече. В края на краищата, огънят не се вдига. Докато не станат чисти и не светнат, огънят постоянно ще се подклажда. Ето защо, благодарете на Бога, че ви е дал такъв мъж, или такава жена, да се изчистите взаимно. За вас е важно да се радвате, да търпите и да постоянствате.

От Надеждата трябва да излиза радост, от скръбта - търпение, а от молитвата - постоянство. Защо трябва да скърбим? За да придобием търпение. Защо трябва да се надяваме? За да придобием радост. Защо трябва да се молим? За да придобием постоянство. Ако искате да се радвате, прилагайте Надеждата; ако искате да бъдете търпеливи, приемайте с радост скръбта; ако искате да бъдете постоянни, молете се. Молете се не само за вас, но за всички. Който мисли само за себе си, нищо няма да постигне. Когато влезете в Духовния свят, между Ангелите, тогава ще мислите само за себе си. Защо? Защото там всички са силни, не се нуждаят от чужда помощ. Обаче, докато сте на земята, ще мислите и за другите. Ако си слуга, ще мислиш за господарите си. Излезеш ли от това положение, можеш да мислиш само за себе си. Ти си в положението на господар, който мисли първо за себе си, а после за своите ближни. Приложете това, което ви казвам, да видите, какъв преврат ще стане в живота ви.

Някои живеят на земята, но мислят за смъртта, страх ги е, че ще умрат. Нищо страшно няма в смъртта. Да умреш, това значи, да мислиш само за себе си. Следователно, когато някой казва, че иска да живее и да мисли само за себе си, Бог веднага заповядва да го вземат в другия свят. На земята ще мислиш за ближните си и за себе си; като заминеш за другия свят, ще мислиш само за себе си. Умрелият не мисли за другите. Смешно е, волът, който се е освободил от хомота, да мисли за господаря си. Той мисли за прясна трева и за чиста вода. Умрелият, който се е освободил от земята, мисли за възвишени неща. Онзи, който е вързан за земята, и като умре, пак не е свободен; той сам не знае, жив ли е, или умрял. Когато умрелият е дошъл до положение да мисли за по-високи неща, това не значи, че е егоист, но той иска да придобие повече богатства, че, като се върне на земята, да помага на ближните си. Докато сте на земята, ще мислите и за другите. Щом отидете на онзи свят, ще ви попитат, при Бога ли искате да останете, или пак да се върнете на земята. От отговора, който дадете, вие ще си определите мястото. Това показва, че човек иде доброволно на земята, а не насила. Като знаете това, каквито мъчнотии и да имате, при каквито условия и да живеете, не роптайте. Вие сами сте избрали мястото си, доброволно сте дошли на земята.

„В Надежда бивайте радостни, в скръб - търпеливи, в молитва - постоянни.” Ако не сполучиш в молитвата, влез в скръбта; ако не сполучиш в скръбта, влез в Надеждата. Приложете това правило за един месец и ако имате петдесет на сто резултат, ще знаете, че сте в законите на Природата, понеже тя помага 50% във всички случаи: в болести, в мъчнотии, в страдания. Постъпвайте и вие като Природата. Ако помогнете на един човек 50%, оставете го той сам да си помогне 50%. Не помагайте на никого изцяло, сто на сто. Ако си намислил да оставиш на дъщеря си сто хиляди лева, дай й 50,000 лв. С каквото си решил да помагаш, като дойдеш до реализирането му, изпълни го наполовина. Забелязано е, че майките изгубват онези от децата си, които най-много обичат. Те искат да им дадат сто на сто от онова, което имат, затова Бог взема децата им при себе си. Не може човек да живее на земята и да бъде сто на сто осигурен. Бог дава сто на сто, а човек - най-много петдесет процента. Някои майки уморяват децата си от голяма Любов. Те ги хранят много, искат да ги задоволят напълно. Не пресищайте децата си, не пресищайте и себе си. Бъдете верни на Божествения закон, според който и малкото се благославя като голямото. Дойдете ли до човека, давайте 50%; дойдете ли до Бога, давайте сто на сто.

Жената се оплаква от мъжа си, че му дала всичко, че му станала робиня. Там е нейната погрешка. И мъжът се оплаква от жена си, че дал всичко за нея, че й станал роб. Там е неговата погрешка. Бог не ви е пратил на земята да ставате роби и робини. Всеки сам е виновен за своето заробване. Който не разбира закона, дава много от себе си, а после страда, че не го оценили, че не го приели, както трябва. Как искате да ви приемат? Ако някой ви се усмихне, ако се поклони и стисне ръката ви, това добър прием ли е? Това е външно любезен израз, но не и вътрешен. Външният израз на нещата не е всякога чист, искрен. Турците, обаче, вземат външните прояви за истински, и сами си създават неприятности. Ако някоя жена се усмихне случайно на някой мъж, последният мисли, че тя му дава знак, и той е готов да я обвини. Това е криво разбиране на нещата. Щом разбирането е криво, то не е Божествено. Бъдете будни сами да се наблюдавате, да не изпадате в криви прояви. Освободете се от старите навици, за да се вслушвате в това, което Бог ви говори отвътре. Когато Бог ви говори, вие изпитвате вътрешен Мир и спокойствие.

Какво е състоянието на човека, когото Бог посещава? То е подобно на зазоряването. То е, все едно че сте излезли рано сутрин на някой планински връх и оттам наблюдавате зазоряването и посрещате първите слънчеви лъчи. В този тържествен момент на душата си, вие коленичите пред Бога, повдигате очите си нагоре и произнасяте към Него благодарствена молитва. - „Какво ще кажат хората, като ме видят, че коленича?” - Оставете хората настрана. Хората, това сте вие; това са сенките на вашето съзнание, не се страхувайте от тях. Ако се оглеждате в много огледала, много образи ще имате, но истинският образ е само един, останалите са отражения, сенки на действителния образ. Щом попаднете в благоговейно състояние, повдигнете ръцете си нагоре, минете през радостта и скръбта, да видите как Бог работи и наблюдава своите създания; как те падат и стават, и как Той поправя живота им. След това повдигнете се в по-висок свят и вижте как Той живее.

Това значи, да бъде човек в Надежда радостен, в скръб - търпелив, а в молитва - постоянен.

Неделни Беседи

21.07.1918 Неделя, София

От книгата "Дали може". 27 неделни беседи от Учителя, (от 10.06.1917г. до 29.12.1918г.), ИК "Жануа'98", София, 2009,
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата

Беседа в petardanov.com