Закон за частите и за цялото

Общ Окултен клас , София, 18 Май 1932г., (Сряда) 5:00ч.
Издателство: Бяло Братство

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Размишление.

Ще прочета част от 24 гл. от Евангелието на Матея.

“Слънцето ще потъмнее, и луната няма да даде светенето си. (29 ст.)

- Слънцето и луната представят човешките възгледи. Ако те не потъмнеят, вие не може да приемете новото. Ако богатият не обеднее, не може да влезе в Царството Божие. Ако богатият съжалява, че по-рано не е обеднял, сам по себе си той е беден. Обаче, ако богатият съжалява, че е обеднял, той не е беден. Не е беден оня, който съжалява, че не е богат.

Като ученици, вие се нуждаете от няколко основни правила на живота. Не знаете ли тия правила, вие ще учите, ще се явявате на изпити, но не може да ги издържите. Не само знание ви е нужно, но и прилагане на това знание. Например, един от вас може да напише думата любов със златна боя, друг може да я напише с червено мастило, трети - със синьо мастило, четвърти - с черно и т.н. Обаче, само оня се ползва от любовта, който я прилага. - Къде се прилага любовта? - В малките работи. Например, казвам ти да направиш нещо, но ти възразяваш, не слушаш. Щом имам любов, аз трябва да претърпя, да не възразявам. Учителят дава известни наставления на ученика, но последният не иска да ги изпълни. - Защо? - По-добре знаел от учителя си, какво трябва да прави и какво не трябва. Според мене, няма случаи, където ученикът да знае повече от учителя си. Ако наистина, ученикът знае нещата по-добре от учителя си, тогава учителят е ученик, а ученикът - учител. Учителят е самозванец, не заслужава да бъде учител. Само оня е учител, който знае нещата, говори добре и каквото знае, прилага го. Той знае, какви трябва да бъдат отношенията му към учениците и към ближния му. Той никога не изменя отношенията си. Същото виждаме и в природата.

Често се говори за музиката в природата. Кое е характерното в тая музика? - Че тоновете й не се менят. Например, дойдеш ли до основния тон „до“ в природата, той никога не се мени. Обаче, в човешката музика имаме виенско „до“ и парижко „до“, между които съществува малка разлика. Виенската и парижката музика се приближават една до друга, но на музикантите липсва основния, природен тон. Тоя тон освобождава човека от всички недъзи. Изпееш ли основния природен тон правилно, какъвто недъг и да имаш, той ще изчезне. В естествените тонове на природата няма полутонове. Там всички тонове са цели. Освен това, в природата няма минорни гами. Човек е създал минорните гами, като резултат на своите болезнени и тъжни състояния. Например, музиката на Шопен е болезнена. Има смисъл човек да пее тъжни, минорни песни, но когато е здрав. Болният да пее минорни песни, това не е музика, това е израз на болезнено състояние. В природната музика няма болезнени състояния. Там съществува една основна, естествена гама, от която всеки човек се ползва.

Животът на всички хора се основава на природната гама. Който не възприема и не възпроизвежда природния основен тон „до“, не може да се развива музикално. Основен, естествен тон е тоя, при който доброто не среща никакви препятствия, външни и вътрешни, и свободно се проявява. Някой иска да пее, но си казва: За кого да пея? Вече съм на 45 години. Питам: Ти беше млад и пееше. За кого пееш тогава? Тоя, за когото пееше, разбра ли те? Пееше ли и той заедно с тебе? Оцени ли той твоето пеене? Ако дадеш на бакалина една златна монета, ще я оцени ли той? Ако се усмихне само и вежливо те запита, какво искаш да ти даде, това не е достатъчно. Той трябва да се свърже с тебе, да ти стане приятел. Той не е разбрал и възприел основния тон „до“. Той не е разбрал, правилно ли е взет тона, или неправилно. - Как ще провери това? - С някакъв инструмент. Има камертон, с който също може да проверите, верен ли е тонът, който взимате или не е верен. Обаче, понякога камертонът се разваля. За да не се развали, вие го пазите в кутия. Истински камертон е оня, който не се разваля при никакви условия. Ако и морала си туряме в кутия, за да не се разваля, той не е истински морал. На такъв морал не може да се разчита. Има един камертон, който не се влияе от никакви външни и вътрешни условия. Има един морал, който също не се влияе от никакви условия.

Като наблюдавам живота ви, виждам, че вие ще срещнете големи спънки и мъчнотии, от които косата ви ще побелее. Ще умирате и ще се прераждате, т.е. ще отивате на оня свят и пак ще се връщате, както кофата се издига и спуща на зъбчатото колело. Докато сте на това колело, кофата ще се издига и спуща, ще се пълни и празни, ще се радвате и скърбите, без да постигнете нещо съществено. Радостта и скръбта не са ваши. Влизате в една къща, където хората живеят добре. Всички са радостни, и вие се радвате, но радостта ви е чужда. Влизате в друга къща и виждате, че там има мъртвец. Всички плачат, и вие плачете, но скръбта ви е чужда. Значи, вие участвувате в чуждите радости и скърби. И хората участвуват във вашата радост и скръб, но чуждото е всякога чуждо. Вие трябва да слезете от колелото и да тръгнете по своя път.

Докато е на земята, човек участвува в радостта на светиите, на праведните и добрите хора. Също така той участвува в радостите и скърбите на грешните и паднали хора. Това е мое твърдение, което може да проверите. Дали ще го приемете, това е друг въпрос. Изучавал съм живота на светиите и го познавам до най-малки подробности. Има светии, които са живели цели 30 години в пустинята, където са прекарали чист и свет живот. Обаче, влязат ли в живота, между хората, лицата им веднага потъмняват. - Защо? - Натъкват се на изкушения, които не могат да издържат. Какво изкушение може да срещне един светия? Една красива мома минава покрай светията, който държи последния си изпит. Тя се усмихва и мислено му казва: Поздравявам те, желая ти добър успех. Като не разбира значението на усмивката й, той се начумери и я погледне недоволно. Той мисли, че тя го изкушава, но после съжалява, че не е могъл да отговори на усмивката й. Цели 30 години се подвизавал в пустинята, придобивал знания и опитности, и в един момент се обърква, не знае, как да отговори на усмивката. Той пропада на изпита, и небето се затваря временно за него. Значи, между него и жителите на небето е произлязла известна дисхармония. Той казва: Да не бях срещал тая мома! Не, момата е минала точно на време, но светията не е бил готов да й отговори. Той се връща пак в пустинята, дето работи още 30 години. След това пак среща същата мома. Тя му се усмихва, и той й се усмихва. Има ли нещо лошо в усмивката? Ако мислиш, че в усмивката се крие нещо лошо, ти не си разбрал Божия закон, не си разбрал любовта. Бог живее в човека.

Следователно, ти трябва да различаваш човешката усмивка от Божията. Ако не познаваш Божията усмивка и се намръщиш, ще те изпратят отново в пустинята, да прекараш още 30 години там, да научиш урока си.

Сега аз изнасям тоя пример за изясняване на една истина. Красивата мома, която се усмихнала на светията, не е грешница. Тя е послужила за изпит на светията, който се учил 30 години в пустинята, за да се приготви за Царството Божие и за служител на Бога. Трябвало сам светията да се изпита, да види, докъде е стигнал. Много хора ще се намерят пред тоя изпит и трябва да го издържат. Един наш брат тръгна за Витоша с много тежка раница, но с него се случи голямо нещастие, не издържа изпита. Всички хора приличат на него. Всеки отива при Господа, но туря на гърба си тежка раница, 30 кг., и някъде, сред пътя, пада и умира. - Защо? - Тежка е раницата на света. Тежко е общественото мнение. С такава раница не се отива при Господа. Ще оставиш раницата у дома си и ще вземеш само парче хляб и стомничка за вода. Тоя брат е предметно учение за всички. Той каза: Оставям раницата, оставям стомничката и напущам земята. Сбогом! Той имаше големи мъчнотии, на огън беше поставен, на нажежена скара. И вие ще минете през тоя огън. Когато мъжът те пържи, благодари на Господа. Когато синът и дъщерята те пържат, пак благодари на Господа. Не търси причината, не питай, защо те пържат.

Една сестра иде да ми се оплаче, че носът я боли. Аз съм зает, не й отговарям. Тя се мръщи, недоволна е от мене. Щом тя се мръщи, и аз й отговарям по същия начин. Ако се усмихне, и аз ще й се усмихна. Тя трябва да почака малко, да свърша работата си. После й казвам: Сестра, ако отидеш при лекар, той ще ти даде някакво външно лекарство и ще обясни болката ти по външен начин. Аз ти казвам, че причината за болката на носа е духовна. Ти си направила някаква погрешка в мислите, в чувствата или в постъпките си. Като махнеш причината, болката ти ще изчезне.

Някой казва: Аз съм лош човек. - Не е въпрос лош човек ли си, или добър. Според мене, лош е оня, който влиза в училището. Добър е оня, който излиза от училището. За нас са важни учениците, които вършат Божията воля. Едно правило: Може да мислите, чувствате и постъпвате, както искате, но всичко да става за слава Божия. Живейте за слава Божия, а не за ваша слава, или за славата на Иван и Стоян. Вашите имена на земята са псевдоними. С други имена сте записани на оня свят. Като отидете там, ще ви питат, как се казвате. Как ще изтеглите парите, които сте вложили в банката, ако не кажете името си? Същият закон е и на оня свят. Как ще получите вложената сума, ако не знаете името си? Работете за Божията слава, за да мисли и Бог за вас. Това значи, да знаете името си, с което сте записани в Божествената книга и да се ползвате от вложеното във вас. Казваш: Обичам те. - Не можеш да ме обичаш, ако първо не си обикнал Господа. - Не познавам Господа. - Щом не познаваш Господа, мене съвсем не ме познаваш.

Ново разбиране е нужно на хората. Само така те ще разберат земята като временно училище. И гъсеницата се храни с листа, но временно. Като се превърне в пеперуда, тя се отказва от листата и търси нектар по цветовете. Докато е на земята, човек се храни с материална храна - с въздух, вода и хляб. Щом напусне земята, той се храни с мислите и чувствата на своите близки. Ако мислиш добре за своя близък, заминал за другия свят, ти му даваш добра храна. Ако мислиш лошо за него, предлагаш му лоша, нечиста храна. И детето, като не разбира любовта на баща си, казва: Лош е баща ми, често ме бие. - Не е лош, той благославя детето си. Колкото пъти вдигне ръка върху него, да го удари, толкова пъти го благославя. Когато майката и бащата бият децата си, те ги благославят и продължават живота им. Дете, което не е бито от родителите си, по-малко живее. Което е бито, живее повече. Следователно, и страданията, през които човек минава, имат за цел да продължат човешкия живот, да го осмислят и да заставят човека да познае Божията Любов. Покажете ми един пример, където човек, без страдания, е разбрал смисъла на човека. Всеки човек трябва да мине през страдания. Светиите са минали през такива страдания, каквито обикновените хора не могат да си представят. Като се освободите от своя личен живот, тогава ще разберете живота на светията. До това време ще мърморите, ще бъблите, както бъбли шишето, на което гърлото е тясно. Като изливат водата от такова гърло, чува се особено бъблене. В това шише се борят водата и въздухът, кой пръв да излезе. Ако гърлото на шишето е широко, въздухът и водата ще излязат свободно навън, без никакво бъблене. Кажеш ли, че не можеш да търпиш някого, това показва, че си шише с тясно гърло.

Какво представя търпението? - Велико нещо е да бъдеш търпелив. Между вас няма нито един, който може да се похвали с търпение. Сравнително един с друг, някой е по-търпелив, друг - по-малко търпелив, но търпелив, в пълен смисъл на думата, няма. Казвам нещо на някого, той веднага скача и казва: Обиди ме Учителят. - Ако ви обиждам, аз не бих се занимавал с вас. Аз не се интересувам от вашите работи. Ако някой гледа съблазнително към чуждата каса, аз минавам край него и нищо не му казвам. Когато детето гледа лакомо към дървото с ябълки и се готви да посегне на една от тях, и на него нищо не казвам. - Защо? - Според мене, и възрастният, и детето са на изпит. Възрастният има право да си вземе една златна монета, но касата е чужда. И детето има право да си откъсне една ябълка, но градината е заградена с бодлив тел. Господарят дебне детето и казва: Само да смееш да влезеш! Щом прескочи плета, детето веднага влиза в ръцете на пазача. Това са временни отношения. Пазачът няма право да бие детето, но и детето няма право да прескача плета на градината.

Правило е: дето плодните дървета са нискостъблени, хората са добри; дето дърветата са високостъблени, хората са лоши. Те нарочно режат ниските клони на дърветата, да не ги нападат крадци. Как трябва да постъпват хората на новите идеи с малките деца? Те трябва да имат по една пълна кошница със зрели плодове и, като мине някое дете край градината, пазачът да му се усмихне и да му даде един плод. Когато зреят плодовете, правилно е синовете и дъщерите на господаря да бъдат в това време в градината, а не слугите. Те трябва да следят, когато минават деца край градината, веднага да им кажат: Заповядайте по един плод от нашата градина. Това изисква Божественият закон.

Често вие се отегчавате от живота на земята и пожелавате да отидете на небето. - Какво представлява небето? - Живот на пълна хармония и абсолютна любов. Там всички се надпреварват, кой повече да услужва. Там никой не мисли за себе си. Каквото благо имаш, трябва да го споделиш с другите. Ако няма на кого да услужват, небесните жители слизат на земята, да помагат на хората. Затова, именно, Бог изпраща ангели на земята, да услужват и помагат. Благодарете, че има същества на земята, които не мислят за себе си и са готови да се жертвуват за другите. Някой е болен, пъшка, мъчи се. Веднага едно от тия същества дохожда при него и му казва: Не се безпокой, всичко ще мине. Търпение е нужно. - Защо са тия страдания? - Ще разбереш. И аз съм минал през болести и страдания и разбрах техния смисъл. Един ден и ти ще ги разбереш.

Пази следните правила: Не яж много. Прави избор на храната си. Яж навреме. Всяко нещо си има своето време. Всяка мисъл и всяко чувство идват на своето време. За изправяне на мислите и на чувствата също има определено време. Само любовта не се поддава на писани закони. Никой не може да те учи, как да обичаш. Любовта се проявява отвътре. Когато дойде в човека, тя започва да го учи. Любовта учи всекиго, но нея никой не може да учи. Аз говоря за естествената любов, а не за неестествената човешка любов. Неестествена е любовта, когато човек иска да спечели повече, отколкото му е необходимо. Например, ти обичаш някого и го ограничаваш, искаш той да обича само тебе. Любовта не се ограничава. Тя обича еднакво всички хора. Когато някой иска да обичам само него, това показва, че той иска да ме постави в пътя на престъпленията. Остави човека свободен и когато го обичаш, и когато те обича. Всеки трябва да даде свобода на ближния си, за да бъде свободен и той. Това изисква любовта.

Сегашните хора не живеят според закона на любовта. Те си правят човешки договори и според тях се нагаждат. Например, жената казва на мъжа си: Ти трябва да ореш и да сееш, а аз ще жъна. Ти ще внасяш вкъщи, а аз ще готвя и ще се грижа за къщата. Обаче, други са отношенията, които се основават на любовта. Там не се прави никакъв договор. Мъжът е доволен, че срещнал жената, която обича, и благодари на Бога за това. И жената е доволна, че срещнала мъжа, когото обича, и благодари на Бога. Какво ще работи мъжът, и какво жената, това се нарежда само по себе си. Една среща, станала в името на любовта, струва колкото всичкото богатство на света. Кой човек е устоял на закона на любовта? Турете двама приятели, които се обичат, на едно място, да видите, колко ще устоят на любовта. Колко време продължи любовта между Давид и Натан, синът на Саул? В първо време любовта им беше идейна, но после се измени. Давид обичаше Натан повече от жената. Да обичаш жената повече от приятеля си, това води към престъпление. Ако и приятеля си обичаш повече от жената, пак вървиш в пътя на престъплението. - Защо? - В любовта няма предимство. Любовта не позволява да обичаш едного повече от другиго.

Помни: И като любиш, и като те любят, няма да четеш морал на Господа. - Защо? - Като любиш, ти си проводник на Божията Любов. Когато те любят, ти възприемаш Божията Любов. Кого ще морализираш тогава? Кажеш ли на някого, че го обичаш, ти не говориш истината. Само Бог люби, а човек е проводник и възприемател на Неговата Любов. Следователно, ще знаеш, че си или проводник на любовта, или я възприемаш. Остави Бога свободно да се проявява чрез тебе, без да Му се противиш. Той не обича реакцията. Щом някой се опълчи против любовта, Бог веднага се оттегля настрана. Тогава иде страданието, и човек се опомня, разбира, че е сгрешил. Докато Бог живее във вас, вие разрешавате задачите си правилно, животът ви е радостен и весел. Не казвам, че нямате любов, но разбиранията ви за любовта са ограничени. Ако някой се сърди лесно, любовта Му е слаба. На Бога не се сърдя, и морал не Му давам. Обичам всички хора, обичам ангелите, обичам всичко, което Бог е създал. Срещна една мома, усмихна се по един начин; срещна друга, усмихна се по друг начин. И едното, и другото са усмивки, които се различават, както костюмите на хората. Младият и старият не са нищо друго, освен различни костюми. Старият представлява благочестието. След като живее 30-40 години в пустинята, като аскет, той започва да се отегчава от живота си, иска да се подмлади. Бог го превръща в млада, красива мома, подир която тръгват много момци. Значи, красивата мома не е нищо друго, освен светия, който е живял 30 години в пустинята. Бог го изпраща на земята като красива мома, да я обичат всички. Светията може да се яви на земята като красива мома или красив момък. В каквато форма и да се яви, важно е да проявява любовта.

Какво представлява любовта? - Носителка на живота. Всяко нещо, което не носи живот, е чуждо за любовта, за човешката душа. Например, грехът е нещо странно, чуждо за душата. Той представлява груба, недиференцирана материя. Тя трябва да мине през Божественото съзнание. То ще работи хиляди години върху нея, за да я организира. Като материя, тя не е лоша, но не е пригодена към човека. Лошо нещо ли е ледът? Не е лош, но не пълни шишето или стомната си в студено време с вода. За предпочитане е стомната да бъде празна, отколкото да се напълни с вода и да се пукне от студа. Следователно, не се пълнете с материята на греха и на злото, да не се пръснете. Дойде ли злото, т.е. лошите условия, бъдете празни. Отваряйте се само за доброто. Гледайте на нещата така, както Бог гледа. Както Той търпи, така и вие ще търпите. Той вижда погрешките на хората и мълчи. Защо и вие да не търпите? Защо майката търпи детето си? Тя казва: Много съм дала за това дете. Има нещо ценно в него, ще го търпя. В това отношение, майката е учен човек, който вижда доброто в детето си, както астрологът и физиономистът виждат нещата и казват: Ще излезе човек от това дете. Има нещо хубаво в него.

И тъй, не се спирайте на сегашните си разбирания. С тях сте дошли вече до едно място, по-нагоре не може да вървите. За да влезете в Царството Божие, нужни са нови разбирания. Отдавна Бог е внесъл новото в света. Отдавна хлопа Той на вашето съзнание. Някои от вас са приели нещо от новото, но това не е достатъчно. Трябва да изпразните стомните си от ненужното съдържание и да оставите само същественото в тях. Вие сте изучили вече процеса на събирането. Какво трябва да направите? - Да научите изваждането, умножението и делението. И тука няма да спрете. Ще изучавате степенуването и коренуването. Като ученици, вие трябва да имате предвид следното: Цялото никога не се дели. То е вечно и неделимо. Делят се само частите. Цялото не се събира, не се вади, не се умножава, нито се дели. То е единствената реална величина, която нито се изменя, нито се променя. Дойдете ли до промените, вие сте в закона на частите. Само частите се менят. Това, което се променя във вас, са частите. Обаче, има нещо неизменно в човека, което, от младини до старини, остава едно и също - то е цялото. То е Божественото начало. Като цяло, то разрешава всички противоречия между частите. То е в състояние да възстанови нарушеното равновесие между частите. Недоволството се дължи, именно, на нарушеното равновесие между частите. Те се местят и докато дойдат на местата си, човек е недоволен. Частите постоянно се местят. На това разместване се дължи вечното движение в космоса. Само цялото не се мести. И небесните тела се движат от едно място на друго. Те никога не се връщат на старите си места. И вие, като промените мястото си, никога няма да се върнете назад. При всяко разместване на частите става известно стълкновение, което води към грях и престъпление. Ако две тела дойдат близо едно до друго, те неизбежно ще се стълкновят. - Какво трябва да се прави, за да се избегне това стълкновение? - Да се използува пространството. Много пространство съществува във вселената. Човек трябва да бъде разумен, да не се стълкновява, за да не губи равновесието си. Двама души се карат. Те са дошли близо един до друг. Единият иска да вземе по-голям дял от другия. Докато хората живеят само с даване и взимане, всякога ще се карат. Опитът ще ги научи, как да живеят; да използват пространството, без да се карат. Казваш: Аз съм слушал тая песен, познавам я. - Ако можеш да я изпееш, слушал си я; ако не можеш, не си я слушал. От Божествено гледище, човек знае само това, което може да направи. Не можеш ли да изпееш една песен, ти никога не си я слушал. Щом направиш сам нещо, ти никога не го забравяш. То е отразен лъч в очите ти, то е отпечатък в твоето съзнание. Лъчът се отразява в човешките очи, независимо от това, дали човек го съзнава, или не. Всичко това, което лъчът трябва да внесе в човека, внася го. Така и любовта внася своето богатство в душата на човека, и той трябва да бъде буден да го използва.

Бъдете доволни от живота си. Че страдате и боледувате, това да не ви плаши. Боли ви кракът - това е за добро. Така ще изучавате добродетелите си. Боли ви носът - ще изучавате интелигентността си. Ще намерите начин, сами да се лекувате. Ще прекарате няколко дена в пост и молитва. Ако сами не си помогнете, ще помолите някоя сестра или брат да ви помогнат. Има много методи за лекуване, но понеже не сте готови за тях, ще ги изопачите. Например, като ви боли носа, хванете го леко с палеца от двете страни и го масажирайте. Правете леки масажи на носа си с всичките пръсти, да му предадете част от техния магнетизъм.

Питате: Как трябва да се молим? Да правим ли поклони, както църквата ни съветва? - Поклоните, колениченето показва, че човек влиза в противоречие с Господа. - Тогава да вдигаме ръцете си нагоре. - Трябва да знаеш, как да вдигаш ръцете си. Трябва да знаеш, как да изправиш тялото си. Не е все едно, дали събираш части или цели единици. Казвате 1 +1 =2. Какво събирате, не се питате. Ако събирате една част с друга, ще получите две части. Обаче, събирате ли едно цяло с друго цяло, не може да получите две части. Цялото не се събира. Как ще събереш една любовна мисъл с друга любовна мисъл? Това е невъзможно, няма правило за такова събиране. Дойдете ли до любовта, там има друга математика и геометрия.

В обикновената геометрия се говори за квадрата, за кръга като части от пространството, като фигури. В живата геометрия се говори за фигурите като отношение. Например, квадратът е фигура, в която само четири точки имат еднакво отношение към една централна точка. Сегашните хора строят къщите си върху квадрат, затова се натъкват на противоречия. Кръгът е фигура, на която всички крайни точки имат еднакво отношение към централната точка. В живота на кръга няма противоречия. За да се избегнат противоречията в квадрата, необходимо е да се прекара един диагонал, като равнодействуваща сила. В тая линия се разрешават противоречията на ума, на сърцето и на волята. Казвам: Който е разрешил противоречията в живота си, той е готов да служи на Бога, да раздаде имането си. - Няма ли да обеднее? - Който върши Божията воля, никога не обеднява, никога не греши, никога не боледува. Искате ли да бъдете здрави, да не грешите, всякога трябва да бъдете будни, да вършите волята на Бога. Нито за момент не трябва да забравяте, че служите на Бога, и да прилагате Неговата Любов. Ако любовта ви напусне само за един момент, ще изпитате горчивината и противоречията на живота. Казвате: Остаряхме вече. - Любовта ви е напуснала. Ако искате да се подмладите, дайте път на любовта в себе си. Където е Бог, там е младостта. Където Бог отсъствува, там е старостта. Когато напусне къщата ти, Бог казва: Аз си отивам, ела и ти с мене. Ще отидеш на оня свят, където няма скръб и страдание. Ще те посрещнат в оня красив свят с радост и ще те поставят на някаква работа. Ще работиш с любов и свободно ще влизаш и излизаш от тоя свят.

Хората на земята се бият, карат се, обиждат се. Щом някой се обиди, веднага казва: Знаете ли, кой съм аз? - Кой си ти? Кажи си името. Аз днес съм разположен, искам да оправя отношенията ви. Един брат се обидил, че не му позволили да държи сказка в салона. Чудно нещо! Кой може да забрани на човека да говори? Ако не говори в салона, ще говори в някоя къща. Човек може да говори навсякъде. Колко пъти са ми забранявали да говоря в тоя или в оня салон, но аз никога не съм се обиждал. Ако не говоря в специален салон, ще говоря на полето, в някоя къща или на планината. Някой се оплаква, че не съм се интересувал от него, че Господ не го обичал. Как иска той да прояви интерес към него, или бог да му докаже, че го обича? Като го срещна и видя, че е скръбен, ще му кажа две-три насърчителни думи и ще си замина. Той се ободрява, става енергичен и свършва работата си. Ако е болен, ще му дам някакъв съвет и ще си замина. Той може веднага да оздравее, а може и след седмица, месец или цяла година - зависи от рецептите. Има рецепти, за приготвянето на които е нужно цяла година. Изпращам рецептата горе, там да я приготвят. Той ще има търпение и ще чака. Някога и вие се молите за болни, но цяр няма за тях. Какво ще правите тогава? Не е лека тая задача, трябва да дадете нещо от себе си, но торбата ви е празна. Ще чакате да дойде нещо отгоре, да напълните торбата си и тогава да дадете. Ще кажеш, че има много хляб на фурната, можеш да напълниш чувала си. - Можеш да го напълниш, но не можеш да носиш пълен чувал на гърба си.

Не се спирайте на дребнавостите на живота. Не се спъвайте от изискванията и разбиранията на вашата личност. Така вие пречите на Господа да работи във вас. Всяка крива мисъл и криво чувство произвеждат реакция в съзнанието на Бога. Някой сгрешил по отношение на тебе. Трябва ли да вдигаш шум, да нарушаваш мира на Божественото съзнание? - Как трябва да постъпя? - Кажи си: Ще се уреди работата. Обиден съм, наистина, но и аз съм обиждал. Кажи си така и забрави обидата. Кой каквото ви каже, да не ви смущава. Потопете се в Божественото съзнание и забравете всичко, което са ви казали. Вие искате да работите за човечеството. Как ще работите? Ако не живеете в любовта и не я прилагате, нищо не може да направите. Без любов не може да помагате на никого. Живейте помежду си в любов, за да си помагате взаимно. Ако се карате и сърдите, вие ще заминете на другия свят неочаквано, както стана с нашия брат на планината. Карането и сърденето са тежести, които увеличават теглото на вашите раници. Качвайте се на планината без раници, да стигнете лесно върха.

Следователно, не се обиждай, че не ти позволили да говориш в салона. Говори на друго място. Все ще дойде някой да те слуша. Бил си такъв-онакъв. Кажи си: Аз сам зная, че съм такъв, но това беше едно време. Сега изправих всичките си недъзи, превърнах лошото в добро. Някой ме очернил. Кой е виновен за това? От една страна, вината е в тоя, който ме е очернил; от друга страна, вината е в мене, че съм допуснал да ме чернят. Слаб съм бил и съм допуснал това. Аз съм по-малко виновен, но трябва да стана силен, да не допущам никакви слабости в себе си. Защо допуснах оня с катранената четка толкова близо до себе си, да ме очерни?

В едно Варненско село живял някой си поп Ганчо, който кръщавал селските деца. В същото село се явил един гръцки поп, който отново кръщавал същите деца по гръцките закони. Като се научил за това, поп Ганчо се ядосал много, взел катраницата и една четка и отишъл в дома на гръцкия поп. Свалил гащите му и с четката си го очернил добре. Като карали гръцкия поп отново да кръщава децата, той казвал: Мазан ли си с катран, да знаеш, какво нещо е катранът? Знаеш ли, какво значи, да те очернят? Това, което вие сте кръстили, не давайте на друг да го кръщава. Смели трябва да бъдете! Не съжалявайте за това, което веднъж сте направили. Ако е лошо направено, изправете го. Така ще угодите на Бога. С това аз не упреквам никого, но казвам, че трябва да разрешите противоречията, които неизбежно ще дойдат. За това се иска смелост и решителност.

Питате: Какво е положението на брата, който умря на Витоша? - Сега той е по-добре, отколкото беше по-рано. Той свърши живота си на планината, на чист въздух, сутрин, а не вечер. Като лежеше на земята, той мислено казваше на минаващите братя и сестри: Един ден и вие ще свършите като мене. Ще хвърлите тежката си раница и ще си отидете. Бъдете готови, като ви извикат, да напуснете тоя свят. Като те повикат, ти трябва да си готов веднага да отидеш. Когато Бог те повика, ще оставиш жена и деца и ще отидеш на оня свят. Жена ти трябва да каже: Моят мъж не умря, но замина при Господа. И нашият брат беше повикан от Господа, там да работи, да развие някои свои способности. Той имаше добър ум, добри заложби. След 10-15 години пак ще дойде на земята като добър работник.

Днес ще размишлявате върху 15 стих, 15 глава от Евангелието на Йоана: „Не ви наричам вече роби, защото робът не знае, що прави господарят му; а вас ви нарекох приятели, защото всичко, що чух от Отца си, явих ви го.“

Отче наш.

9. Лекция от Учителя, държана на 18 май, 1932 г. София. Изгрев.

Законът на частите и законът на цялото

Общ Окултен клас , София, 18 Май 1932г., (Сряда) 5:00ч.
Издателство: Жануа '98

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

“Добрата молитва“

“Духът Божи“

Ще прочета част от Евангелието на Матея - от 24. глава.

Казано е в прочетената глава, че слънцето и луната ще потъмнеят. Слънцето и луната, това са вашите възгледи. Ако те не потъмнеят, новото във вас не може да приемете. Богатият, ако не осиромашее, не може да придобие Царството Божие. Богатият като стане сиромах, и съжалява, че не е станал по-рано сиромах, той е сиромах. Не е сиромах онзи, който съжалява, че не е богат.

На вас ви трябват основни правила. Когато ви поставят на изпит, вие не издържате изпита. Един прост пример. Аз мога да напиша думата “любов“ с много красиви златни букви, а пък може да напиша думата с червено мастило, със синьо мастило, с бяло мастило върху черен фон. Любовта има свое изпълнение. Приложенията на любовта, тя се прилага в малките работи. Запример аз говоря на някого, той ми възразява. Аз ще търпя. Казвам ти да направим нещо. Да допуснем, че учителят напише по-хубаво от ученика си. Един ученик да пише по-добре, да говори по-смислено от учителя си, това в човешката история не го зная. Щом ученикът може да говори по-смислено от учителя си, той е учител, а пък учителят е ученик. Тогава учителят е самозванец, който взел ролята на учител. В пълния смисъл на думата учителят трябва да говори и да пише красноречиво. Аз няма какво да се занимавам с другите.

Най-първо трябва да научиш своите отношения.

В природата има един тон “до“. Имаме виенско “до“, имаме и парижко “до“. Между тях има едно малко различие, но в природата има един основен тон, който не се мени. Тези музиканти са се приближили, но нямат естествения тон. Естественият тон има следующето свойство. Ако ти имаш естествения тон на природата, ти какъвто и недъг да имаш в тялото си, този недъг ще се премахне. Аз някой път не свиря миньорната гама. Тя е болезнена гама. Запример песните на Шопен, това е едно болезнено състояние. Запример един човек ти пее една тъжна песен. Аз желая той да пее тъжната песен, когато е здрав, а не когато е болен. Да свири мажорната песен, когато е болен. А пък той свири една миньорна гама без никакво понижение и повишение. В естествената гама на природата няма полутонове. Там всички са цели тонове. В една гама вие имате два полутона, но това си има своите философски причини. Аз не искам да се спирам върху един философски въпрос по музиката. Той ще отвлече вниманието и нищо няма да допринесе този въпрос, защо има полутонове.

Съществува една естествена гама. Една естествена основна гама, от която всичките вземат повод да се развиват. Животът на всеки един от вас почива върху тази гама. Ако не може да хванете този основен тон “до“, то не може да пеете музикално. Музикална гама разбирам всичките условия, при които доброто няма да срещне съпротивление - и външното, и вътрешното условие са еднакво благоприятни.

Някой иска да пее. Казва: “Аз съм на четиридесет и пет години. За кого ще пея?“ Значи ти си пял за някого като млад, а сега казваш “Защо да пея“. Ти за този, за когото пя, разбра ли го? Той с тебе пя ли? Ти не знаеш за кого си пял. Защото, ако онзи бакалин, на когото давам златната монета, не я оценява, тогава какво струва моята монета. Бакалинът, като я вземе, усмихне се. Казва: “Какво заповядате?“ Ако основния тон не може да го вземеш вярно, защото си сигурен, че всяка постъпка, която правиш, добре си я направил. Един тон дали е верен, има с какво да се сравнява. Проверява се с цигулката, с китарата, с арфата, пианото, кавала и пр.

С какво ще сравниш, че една постъпка е права? Имате два камертона. Единият е фалшив, с времето той се е развалил. Верния много рядко го изваждаш, за да не се развали, и после пак го туряте в кутията. Но трябва да имате един камертон, който при всякакви условия да не се разваля. Ако вашия морал вие го държите в кутия, за да не се разваля, вие нищо не може да направите с него. Камертон, който дава правилен тон, той не се разваля от външните условия. Има един, който не се влияе.

Заключението е - по този начин, по който вие вървите, ще срещнете толкова несрети в живота си, че ще се чудите, ще побелеят косите ви, ще отидете на оня свят и ще се връщате. Да отивате и да се връщате на онова келяво, тя се дига, и пак се спуща надолу. Човек не трябва да държи една кофа на едно келяво. Но той трябва да излезе от келявото. Докато сте на келявото, вие нищо не разбирате. Вие може да имате, каквото искате, като келяво. Кофата веднъж ще бъде празна, веднъж пълна. Ще имате ту радост, ту скръб. Радостта пълни, а скръбта празни. Тази скръб и тази радост не са твои. Някой умрял. Вие влизате в къщата, всички скърбят, и вие скърбите Тази скръб е чужда. Влезете в един идеален дом, вие сте радостни. И тази радост е чужда. Може да участвате в чуждите радости и чуждите скърби. Съучаствате и в своята радост.

Има закон. Hиe участваме в радостта на Бога, на светиите, в скърбите на грешните и в скърбите на дявола, който е в ада.

Ще кажете: “Защо е така?“ Така е. Който от вас не повярва, да иде да го провери. То е едно твърдение. Може да го приемете. Аз съм чел живота на светиите. Мислил съм върху живота им. Те са живели двайсет-трийсет години в пустинята, светло е лицето им и в края тяхното лице е загасвало. Той е дошъл до една съблазън, до изкушения, които не може да си представите, и потъмнява лицето му. Трийсет години се минали, толкова страдания и толкова време се е подвизавал. После казвате: “Изгубих всичкото. “ В какво седяла работата? Да ви приведа един пример.

Минала една млада мома покрай един светия, който завършвал своето развитие. Тя се усмихнала, той се начумерил. Тя си заминала, но в него настава един смут и потъмнява лицето му. Господ праща тази мома. Тя казва: “Поздравлявам те. Ти си минал благополучно своя изпит.“ Той казва: “Това не е твоя работа. “ Той мисли, че тя го изкушава. Потъмнява лицето му. Той съжалява, че не е знаел как да отговори на тази младата мома. Как бихте отговорили вие? Този светия се е учил, учил, толкова знания има, пък не знае как да отговори на една усмивка. Небето затваря вратата само на него. Образува се дисонанс между небето и него. Той казва: “Дано да не беше минала тя. “ Тя е минала навреме, но той не я разбрал. Той престоява там и се моли още трийсет години. Минава същата мома, и пак се усмихва и той й се усмихва сега.

Какво ще каже Господ, като се усмихнеш? Усмихна се. Какво има? Може ли да съгреши? Ако той мисли така, той не е разбрал Господа. Във всеки един човек - човек е там, и Господ е там. Ти трябва да различаваш два момента. Аз познавам човешката усмивка и усмивката на Господа. Ако ти не може да познаеш Господа, когато ти се усмихне, и се начумериш, тогава ще стоиш още 30 години. Аз изнасям това само да обясня една истина. Не че тази мома е грешна. Този светия се е занимавал трийсет години да се учи, за да влезе в Царството Божие, да може да служи на Бога. Случката с тази мома е много тънък изпит, за да се види светията докъде е дошъл.

Мнозина от вас ще се намерят в такъв изпит. Един наш приятел отиде на Витоша на екскурзия с една голяма раница и стана нещастие с него. Вие ще кажете: “Защо стана е този брат така?“ Всички приличате на него. Той имаше раница от трийсет кила. Не му трябваше никаква раница. А пък той си взел тежка раница. Вие всички сте с мнението на света. С тази голямата раница сте тръгнали към Господа. Ще я оставите някъде. С такава раница не се отива при Господа. Ще оставиш раницата. Ще вземеш само стомната. Този брат е предметно учение. Той каза: “Напущам земята.“ Остави стомната и раницата и казва сбогом. Той си имаше мъчнотии. Той имаше пържило, беше на ръжен. И вас има да ви пържат. Като те пържи мъжът ти, ще благодариш на Господа. Като те пържи синът, ще благодариш на Господа. Остави въпроса, защо и за какво.

Една сестра я заболял носът. Аз казвам: “Сега размишлявам върху един въпрос, стой настрани.“ Тя ми се нагрочила, и тогава според правилото аз се нагрочих. Защото, който се усмихне, и аз се усмихна. Наду й се носът. Казах й: “Яла си нещо лошо, нищо повече.“ Яла си или в чувствата си, или в мислите си една неестествена храна. Един лекар ще ти обясни само по външен начин. Причината е в мислите, чувствата и постъпките. Има духовни причини. После има вече други външни условия. Махни това чувство, тази мисъл, тази постъпка, и веднага носът ще придобие естественото положение.

Тези работи трябва да ги знаете. Някой казва: “Аз съм най-лошият човек.“ Не е въпрос за лош и за добър. Лош е онзи, който влиза в училището. Добър е онзи, който излиза от училището. За нас са важни учениците, които вършат волята Божия.

На всинца ви давам едно общо правило. Може да чувствате, може да мислите, както искате, но всичко трябва да вършите за славата Божия. Вашите имена са псевдоними. Като отидете на онзи свят, ще ви кажат: “Кажете си вашето име.“ Тогава в този списък как ще намерите вашето име? Да кажем, че в една банка вие сте вложили известен капитал. Искате да го изтеглите. Трябва да кажете името си. И в небето е същото. Как ще вземете вложеното, ако не си знаете името? Ако всичко вършите за славата Божия, то Бог ще мисли за вас, и тогава Божието, което е вложено във вас, ще ви се възвърне.

Някой казва: “Аз ви обичам.“ Казвам, най-първо ще обичаш Бога. Ако ти не обичаш Господа, мене не може да обичаш. Ти казваш: “Аз не познавам Господа.“ Щом не познаваш Господа, и мене няма да познаеш.

Нека да дойдем до женитбата. Тези неща по нов начин трябва да ги разбирате. Има неща важни на земята. Земята е един временен процес. Както гъсеницата се храни с листа, това е един временен процес. Човек се храни тук, на земята, с храни, но след като замине, ще се храни с добрите мисли. Ако ти имаш добра мисъл за него, той ще се храни с тях. Ако казваш - той имаше добри черти, той ще се храни с тези мисли. Ако казваш - той беше лош, то ти на баща си сипваш лошо нещо за ядене. Ще кажеш, че баща ти е бил тиран. Всеки удар на бащата е едно благословение. Децата, които са били бити от баща си и майка си, живеят по-дълъг живот. Майката, след като удари дъщеря си, магнетисва я, дава й по-дълъг живот. Тези майки, които треперят дa не бутнат дъщерите си, последните живеят по-малко. Майка ти иска да ви бутне, за да живеете по-дълъг живот.

Страданията на земята са сега, за да се продължи вашият живот, за да се осмисли, за да разберете, за да ви се изясни любовта, която има Бог. След големите страдания човек ще разбере смисъла на живота. Дайте ми един пример, дето човек другояче е разбрал смисъла на живота. Който и да е, ще мине през страдания. Светиите са минали през такива страдания, каквито вие не може да си представите в ума си. Един ден вие ще си ги представите. Вие не може да се освободите от личния си живот. Като ви говорят, най-първо разбирате кой ви е говорил. Не бъблете. Ако вземеш едно шише с тесни уста, то бъбли навън, то пуща водата навътре, а въздуха навън. Между водата и въздуха става спор. Щом вие бъблите, аз зная, че вие сте шише с тесни уста. Тогава, ако вземем шише с широки уста, има място и за въздуха, и за водата. Щом не може да търпите, тогава сте с тесни уста.

Между вас няма нито един търпелив. Аз бих желал да има един ученик търпелив. Търпеливи сте в сравнение със света. Аз му говоря нещо, той казва: “Обиди ме Учителят.“ Че ако аз съм дошъл да ви обиждам, аз трябва да ви разпусна. Не се занимавам с обикновените работи. Аз не се занимавам с това, какво правите вие. Когато някой се е спрял пред една чужда каса, когато някое дете се е спряло и гледа любовно една ябълка, за мене тези двама - и детето, и онзи, който гледа касата, са поставени на изпит. Това дете има право поне на една ябълка, но градината е заградена с плет от господаря. Господарят дебне детето и казва: “Само да влезе.“ Качва се детето, и дойде пазачът на закона.

Това са временни отношения. Този човек няма право да бие това дете. И това дете няма право да се качва горе. Ако аз съм дете, ето какво е правилото. Ако дървото е нискостеблено, ще взема ябълка, но ако е дърво високостеблено, няма да го бутам. Зная, че тези хора са лоши. Там, дето има нискостеблени дървета, там хората са добри. Дето има високостеблени дървета, там хората са лоши. Понеже ниските клони на високостеблените дървета са изрязани, за да не идват крадците. Градинарят изрязва клоните долу. Новият градинар какво ще направи? Той ще тури една кошница с плодове и което дете погледне, ще му се усмихне, ще даде. Ето каква философия се изисква. Ще има там един от синовете или от дъщерите, когато зреят плодовете, не да хване слуга господарят, но ще прати сина или дъщеря си. И което дете погледне, ще му каже: “Заповядайте.“ Ето Божествения закон.

Вие сега искате да отидете на небето. Небето е място на един отличен живот, дето всяко същество има желание да услужи на другите, а не да служи на себе си. С благата, които имаме на небето, може да служим на другите. У тях има такива копнежи. И като не могат да намерят някого да служат, те слизат на земята да услужат. Тези, които имат този копнеж, ангелите, които Бог ги праща на земята, затова ги праща. Ще благодарите, че у тях има такива копнежи. Запример някой на земята е болен. Онзи идва и ти казва: “Ти потърпи малко. Така беше и с нас. Аз ще кажа горе.“

Ти казваш: “Защо са тези страдания върху мене?“ Не яж много, подбирай храната си, яж навреме. Не на всяко време се яде. Всяка мисъл си има свое време. Всяко едно чувство си има свое време. Навреме поправи чувствата си. Няма никакъв закон за любовта, да ти каже някой как трябва да обичаш хората. Законът е писан вътре. Няма какво да те учат хората как да обичаш. Любовта като дойде, тя ще те учи.

Аз не говоря за онази неестествена любов. Неестествената любов е, когато искаш да спечелиш повече, отколкото трябва. Запример ти обичаш някого и искаш дa обича само тебе. Ти нямаш право на това. Любовта е една сила, която еднакво обича всички хора. Когато някой иска да обичам само него, той иска да ме оплете в пътя на престъпленията. Ти не може да огорчиш любовта. И ако дойде някой, който ме обича, аз няма да го туря в пътя на ограниченията, а ще го оставя свободен. Всички вие трябва да си дадете свобода. Вие си имате други отношения, които не спадат към регистъра на любовта. Запример вие имате жена, деца. Не е любовта там, която регулира нещата. Вие си правите договор. Искате мъжа ви да пренася. Жената казва: “Ти ще ореш, ти ще сееш, а аз ще жъна.“

А пък в любовта законът е съвсем друг. Ти трябва да се радваш, че си срещнала онзи, когото обичаш, да си благодарен, че си го срещнал. Една среща струва повече от целия свят. Но кой досега е устоял на тази любов. Турете двама приятели, които се обичат, и веднага ще извършат престъпление. Те искат един друг да се обичат. Любовта между Давида и Сауловия син за колко време устоя? Любовта на Давида към Натана беше по силна, отколкото любовта му към жената. И колко време устоя? Любовта им беше идейна донякъде, но после тази любов си отиде. Когато аз съм при един приятел, дойде една жена и аз обичам жената повече от приятеля си, то това е престъпление. Ако обичам една жена и дойде един приятел и го обикна повече от жената, това е престъпление. Няма какво да обичам повече.

Няма да четеш морал на Господа. И като любиш, и като те любят. Като любиш, ти си един проводник. Като те любят, ти си един възприемател. Когато кажеш “Аз те обичам“, ти не говориш истината. Ти си проводник на Божията любов. Моите уважения към тебе. Ти ще кажеш: “Аз съм проводник.“ Другият ще каже: “Аз съм възприемател.“

Така ще разбирате. Оставете Бог да действа. Бог не обича реакцията. Като има реакция, той се оттегля, идват страдания и ти се опомниш. После пак направиш една малка погрешка. Ако Господ живее във вас, вие ще разрешите всички въпроси много правилно и животът ви ще бъде радостен и весел и при най-големите мъчнотии. Не искам да ми кажете, че вие нямате любов, но искам да ви покажа какви са схващанията върху любовта. На някои сестри кажа нещо - и те се сърдят. По три деня се молят на Господа. Аз не съм човек на една мома. И ангелите обичам, всички обичам, целия свят обичам. На Господа морал ли ще давам? Казвам на Бога: всички са твои, може да постъпваш, както обичаш. Минала една мома и се усмихнала по един начин. Друга се усмихнала по друг начин. Без разлика е това. Те са външни костюми. Едната била със синьо, другата с черно. Това са костюми. Не ви правя забележка, млади и стари, това са костюми.

Всички стари, това са благочестивите в света. След като е живял тъй трийсет-четирийсет години в аскетически живот, ще плаче. За да го утеши, Господ го прави млада мома. Като стар той се е молил, молил на Бога и той го направил красива мома. Тръгнат всички подире й. Всяка една красива мома е светия, който трийсет години е търсил любовта на Бога и Бог го прави красива мома, за да го обичат всички. Трийсет години този човек се е подвизавал. Някой път Бог може да го направи момък, някой път мома. Преведете тези неща.

Любовта носи живот в себе си. Има нещо странно, което не разбираме. Странното е грехът. То е чуждо нещо за човешката душа. Има една материя, която е чужда. Тя не е диференцирана. Тя е силна, мощна и трябва да мине през Божественото съзнание. Бог трябва да работи с нея хиляди години, за да я пригоди за нас. Не че е лоша, но ние не сме пригодени за нея. Ако влезе в нас, ще произведе лоши последствия. Ако замръзне водата, ще пръсне шишето. Когатo има голям cтyд, не пълни стомната с вода. Да остане празна стомната. А вие се пълните със зло, и после страдате. Когато дойдат лошите условия, вие се изпразвате.

За да постигнете нещо, гледайте нещата, както Бог ги гледа. Ако той ги търпи, търпете ги и вие. Той вижда много добре погрешките на хората. Тогава следвайте неговия пример и търпете. Защо майката търпи детето си? Майката казва за него: “Много съм дала. Има нещо в него. Като учен човек, като хринолог, физиогномист, астролог, казва: “Има нещо в него.“ Аз като го гледам от научно гледище, има в него заложби.

Та не се спирайте върху сегашните разбирания, които имате. Със сегашните си разбирания вие сте дошли до това място, но със сегашните си разбирания не може да бъдете нито един пръст напред. За да влезете в Царството Божие, трябва да имате нови разбирания, които Бог сега внася в света. Не че сега ги внася. Той ги е внесъл отдавна. И е хлопал, хлопал на вашето съзнание. Много от това, много е вложено вече във вас. Всички трябва да се изпразните от ненужните работи. Има работи, които не ви са нужни. Да остане във вас само същественото. И тогава какво трябва да бъде разбирането ви? При това разбиране, което имате, какво трябва да бъде следното ви разбиране. След като сте свършили процеса на събирането, иде изваждането, после иде умножението и после делението. Но след делението какво иде? После иде степенуването и коренуването.

Едно правило трябва да имате. Вашият бъдещ морал е следният. Цялото никога не се дели. Цялото е неделимо. Делими са само частите. В цялото се делят само частите. Цялото нито се събира, нито се изважда, нито се дели. То е единствената реалност. Ти казваш, две ябълки. Може да ги събереш. Може да събереш две ябълки на едно място. Ти привидно ги събираш.

За промените, които стават във вас, има нещо във вас, което се мени, то е законът на частите. Но има една мисъл в човека, която е постоянна от младини до старини. Никога в човека не се мени. То е цялото, то е Божественото. Като цяло то урежда всички противоречия. Съществуват противоречия между частите, но цялото ги урежда. То има достатъчно сила, която може да уравни разбърканото равновесие на частите. Някой път като сте недоволни, това е само отношение на частите, понеже частите се сменят. Никога частта не седи на едно и също място. И в космоса нищо не седи на едно място. Всичко е в постоянно движение. Едно небесно тяло, което се движи, на същото място няма да се върне никога. Всеки ден взима ново място. Вие в този свят няма да вземете едно и също място. При това местене навсякъде може да стане малко стълкновение, от което се ражда грехът. Дойдат две тела много близо - и стане стълкновение. Има достатъчно пространство и могат да се уравновесят.

Някой път двама души се скарат. Много близо са дошли. Единият взема повече, другият по-малко. Те не трябваше да вземат никакво вземане и никакво даване. Не само да се изясняват нещата, но трябва да се поставят на известна опитност. Някой казва: “Аз съм слушал тази песен.“ Не си я слушал. Според мене всяко нещо, което не може да направиш, не си го слушал. В Божествения свят това, което направиш, ти не може да го забравиш.

Божествения свят - един лъч е отпечатан в очите ти, това е записано, отпечатано някъде. Лъчът е вложен - безразлично дали съзнаваш това, или не. Всичко това, което този лъч е трябвало да остави, той го е оставил. Така Божествената любов ще остави своите съкровища и вие сега трябва да ги проверявате. Да живеете по Бога, да намерите тези богатства.

Най-първо ще се научите да бъдете доволни от живота. Боли те носът, боли те кракът - това е изучаването на добродетелите. Боли те носът - ти ще изучаваш Божествената интелигентност. Три, четири, пет, шест, десет деня не яж, моли се на Бога по десет пъти на ден, на Господа, който ти е дал носа. Ако някой не може да направи това, то да повика някоя сестра, която може да помогне. Болният ще оздравее. Аз бих ви дал много правила, но вие ще ги извратите. Едно правило - с палеца едва ще допирате до носа само от двете страни без натискане от горе на долу настрани. То е един масаж. Двайсет души като прекарат, това ще мине. Но вие сами може да си направите това. Допирайте пръстите си до носа, за да усещате топлината на палците.

Колениченето на земята знаете ли какво е? Ако ти коленичиш, ти си противоречиш с Бога, защото се образува ъгъл. Значи каквото каже земята, ти искаш да го направиш. Молитвата може да се прави - десният крак напред изправен, тялото изправено, ръцете вдигнати нагоре. Какво значи това? Не искам да говоря това. От вдигане до вдигане има голяма разлика.

Едно и едно не прави две. Едното си е едно, а двете си е две. Ние пишем едно плюс едно е равно на две. В известно отношение това е така, но едно и едно не могат да станат две. Това са части, не са цяло. Две единици от частите правят две части, но две цели не може да ги съберете на едно място. Целите не се събират, а частите. Ти не може да събереш една любовна мисъл е друга любовна мисъл. Няма правило за това. Искаш някой да те обича. Казваш: “Ние двама се обичаме.“

Квадратът, това е противоречие в света. Този квадрат, като завъртим, ще образува кръг. Ние, като правите къща, не туряше кръг, а квадрат. В един квадрат само четири точки имат правилни отношения, а другите нямат правилни отношения. А пък в кръга, в кривата линия всички имат еднакви отношения към центъра. Ако турите един център в квадрата, всичките точки на линиите на квадрата имат ли еднакви отношения към центъра? Нямат. Само четири от точките имат еднакви отношения. Вие ще разделите квадрата с един диагонал, който свързва двата върха, и тази линия трябва да се движи. Тогава всичките противоречия трябва да се премахнат. Равнодействащата линия в един квадрат е любовта. Тази линия трябва да се движи, и тогава противоречията в ума, в сърцето и в постъпките трябва да изчезнат.

Някой казва: “Всичко ще раздам за Бога.“ Друг ще каже: “Тогава ще станеш сиромах.“ Сиромах няма да станеш, като раздаваш. Няма в историята такова нещо. Онзи, който не е раздавал, не става сиромах. Онзи, който е вършил волята Божия, не е сиромах, не става грешник, не става инвалид. Ще вършите волята Божия. И като спите, ще вършите волята Божия. Съзнанието всякога да ви е будно. Да няма момент, когато Божията любов да не влиза във вас. Да разрешава всичките ви противоречия. Защото, ако любовта не присъства във всичките моменти в нашия живот, ще се вмъкне горчивината и ще дойдат противоречията. Като дойде любовта, ще има подмладяване. Няма да остарявате. Ако изчезне любовта, ще кажеш: “Остарях вече.“ Дойде ли любовта, човек е млад. Дето е Бог, там е мъдростта. Дето отсъства Бог, там е старостта. Щом Бог се оттегли, човек остарява. Краката му не държат. Бог казва: “В тази къща не мога да живея. Аз я напущам, и ти трябва да напуснеш. Ти, каквото ценно имаш, ще го вземеш, ще го вържеш и ти с Господа ще отидеш на онзи свят, в красивия свят, дето няма скръб и страдания. Там ще те посрещнат, ще имаш работа, ще влизаш и ще излизаш с любов.

Аз ще ви попитам: “Кажете си вие вашите имена. Кажете си вие вашето име.“ Нали казвате: “Знаете ли кой съм?“ Щом си се обидил, кажете името си. Аз днес имам разположение да уравня отношението на онзи, който се е обидил. Един млад брат се докачил, че не съм му позволил да държи сказка и се докачил. Той седи със своята мисъл, дошъл е в едно противоречие, лицето му се мени. Кой може да забрани на един човек да говори? Аз никой път не съм търсил да ми позволят да говоря. В някоя къща ще говоря, но специално в салон. Някой път не са ми позволявали да говоря в специален салон. Казвам, добре. Не само в специален салон, навсякъде може да се говори. Когато се обидите от мене, кажете в какво специално сте се обидили. Вие казвате: “Учителят не мисли заради мен, не ме обича.“ Как да мисля за вас тогава?

Аз разбирам да ви обичам ето как. Ти си тъжен, имаш голяма несрета. Минавам покрай тебе и със самото минаване тебе ти е олекнало, отнема ти товара. Казах ти една-две думи и се разпръсна твоята мисъл, разреши се твоят въпрос. Или си болен, аз дойда за един ден, и ти оздравееш. Някой път той след една седмица ще оздравее. Някой мисли, че като дойда при болния, ще махна с ръка, и той ще оздравее. Аз се поусмихна малко. Аз като ида при болния, напиша рецепта и я пратя горе да дойдат медикаментите. Цяла година се минава някой път. Вие се молите за някого. Някой път няма цяр. Не е лесна тогава работата ви. Трябва да дадеш нещо на този, човече. Торбата ти е празна. Ще кажеш: “Ще дойде отгоре. Толкова много хляб на гърба си не мога да нося.“

Не се спирайте върху дребнавите работи на вашата личност. Има нещо, с което ние сгъваме Господ да работи върху нас. Всяка една горчива мисъл има обратно действие върху съзнанието на Бога. В дадения случай цялото съзнание на Бога претърпява едно изкушение заради него. Някой е направил погрешка, която има отношение към тебе. За неговата погрешка не трябва да вдигнеш цял скандал и да нарушиш Божественото съзнание.

Ето едно правило. Кажи си: ще се уреди. И постарай се да бъдеш весел. Ти не си ли обиждал? Вие не знаете какво нещо е обидата. Вие не можете да носите обидата. Могат да ви кажат много неща, но да не ви смущава казаното. Вие се потопете в Божествената любов и живейте в нея. Целия свят как ще го преобразим? Тези, които живееха във времето на Христа и след Христа, колко от тях умряха от естествена смърт? Отрязаха главите им, изгориха ги. Нито един не умря от тях както трябва. Вие сега живеете при малко по-добри условия. Този брат отива нагоре по Витоша и става разрив на сърцето му.

Казвам, не носете голяма раница на гърби си. Мъжът и жената, ако се карат, да хвърлят раницата. Иначе така ще умрат. Двама братя, които се карат, така ще умрат, ако не спрат. Двама ученици, които се карат, ако не спрат, така ще умрат. Този брат става предметно учение заради вас. Снощи той дойде тук. Там имаше и едно куче, което се уплаши. Не можеше да си намери място кучето, защото кучето го е страх от духовете. Те са посторонни работи. Този брат иде с товара си и още не се е освободил. Той каза: “Оставих раницата горе.“ Там беше. Една сестра се зададе, подул й се носът, ходи с мене. Казвам й: “Остави ме, имам да работя. Иди си оттук. - Казвам й: - Нека да разреша въпроса с един човек, после с тебе.“ Това са спорове на духовете. Тя като медиум не знае какво говори. Не се знае кой говори. Кой пие, кой плаща, не се знае. Та някой път, като говорите, не сте вие, които говорите. После вие съжалявате, че сте говорили.

Някой може да говори, аз мога да слушам спокойно и казвам благодаря. Някой казва на някого: “Ти си такъв.“ Онзи казва: “Че съм такъв, аз зная, че съм такъв. Вярно е, че бях такъв едно време. Сега с усилие се поправих. Всичко лошо съм превърнал на добро, обработих го.“ Ако дойде някой върху мен и ме начерни, кой е виноват? Аз ли съм виноват, или който ме е начернил. Виноват е онзи, който ме начерни. Аз съм виноват, че съм дал да ме начернят. Тогава съм слаб. Моята погрешка е по-малка, но трябва да бъда втория път по-силен - да не ме чернят. Трябва да бъда силен да не ме чернят. Трябва да бъда предвидлив, че да не давам възможност на онзи да се приближи със своята караница, да ме черни.

Човек трябва да бъде като онзи поп Ганчо във Варненско. Той кръстил едно дете. Един гръцки поп отива и прекращава това дете. Той казва: “Как?“ Той си взема катраницата, среща гръцкия поп, снема му гащите и го кръщава с катран. Казва му: “Да знаеш как кръщаваш дете, което аз съм кръстил. После карали гръцкия поп да прекращава втори път някое дете, но той казал: “С катран мазан ли си?“

Ще бъдете като поп Ганчо. Това, което вие сте кръстили, друг да не го кръщава. Смелост трябва да имате. Онова, което направите, да не съжалявате за него. Ако е криво, поправете го. То е благоугодно на Господа. Аз не правя упрек сега на този, на онзи. Противоречията ще дойдат в света, но трябва да ги изправим. Сега искам всички да бъдете смели.

На онзи брат сега му е по-добре. Той замина на хубав чист въздух сутринта, не вечерно време. Като минават братята, той им казва: “Гледайте, и вие така ще свършите. Аз носех голяма раница.“

Това е една придобивка, да се освободим от ненужния багаж, или да бъдем всякога готови да възприемем Божията любов. Ела-ела, иди-иди. Когато Бог ти каже “Ела-ела“, ще оставиш жена си и децата си. Щом те повика Господ, жената да каже: “Не е умрял, но замина мъжът ми при Господа.“ Този брат го повикаха. И след като отиде там, пак ще се върне. След десет-петнайceт години работа ще бъде добър работник, много добър работник. Той имаше добър ум, добри заложби, които ще развива.

За размишление днес ще имате 15. глава от Йоана, само 15. стих.

“Отче наш“

Тридесет и Втора лекция

на Общия окултен клас

18 май 1932 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев