Дали може
Издателство: Бяло Братство
1. Беседа от Учителя, държана на 10 юни, 1917 г. - София.
„Рече им една притча: „Дали може сляп слепия да води?““ (Лука 6:39)
Христос задава въпроса: „Дали може сляп сляпаго да води?”. Какво се разбира под думата „слепота“? Съществуват три вида слепота: физическа, духовна и умствена. Физически сляп е онзи, който е лишен от органа на зрението, необходим за този свят. За да се справи с условията на живота, слепият трябва да бъде воден от някого. Той не може свободно да се движи от едно място на друго, не може сам да върши работите си.
„Дали може сляп слепия да води?”. Този въпрос се отнася повече до умствената слепота, отколкото до физическата. Може ли умствено слепият да учи и да ръководи другите хора? Кой може да води физически слепия? - Само онзи, който вижда. Същият закон има отношение и към духовния, и умствения свят. На физическия свят лесно се познава, кой е сляп и кой не, обаче, опитайте се да кажете на някого, че е духовно или умствено сляп. Колкото и да го убеждавате в това, даже и да е сляп, мъчно ще го убедите. Защо не се убеждава той? - Защото не съзнава положението, в което се намира. В този смисъл различаваме три категории хора: в първата категория са тези, които не знаят, че не знаят; във втората категория - които знаят, че не знаят, а в третата - които знаят, че знаят. Как и къде се познават тези хора? - В обществото, когато се стълкновят с окръжаващите, и от самите себе си, когато се натъкнат на своето „аз“. Има ученици, които мислят, че знаят много, че са способни, че лесно решават задачите си. Като виждат невежеството им, учителите им се карат, изобличават ги, но те не отстъпват от мнението, което имат за себе си. И като не са съгласни с думите на учителите си, между тях произлизат големи неприятности. Вместо да убеждава ученика си, че не знае, учителят трябва да му даде една трудна задача и да стои настрана. Задачата ще покаже, знае ли ученикът, или не знае; способен ли е, или не е способен.
„Дали може сляп слепия да води?”. Що се отнася до физическото зрение на човека, лесно можем да кажем, че той е сляп. Като се има предвид, колко малко вижда, и колко още трябва да развива зрението си, смело можем да говорим за физическа слепота. Човек не вижда даже и една десетомилионна част от това, което е пред него. Може ли тогава да мислите, че всичко виждате и всичко знаете? Същото се отнася до виждането на човека в умствения и в духовния свят. Знанията, които човек има за духовния свят, не съставят даже една сто милионна част от онова, което предстои да придобие в бъдеще. Мнозина знаят, че не знаят всичко, но малцина знаят, че знаят. От последната категория ще намерите едва десет души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мъдреци. Казано е в Евангелието, че те седят около престола на Бога. Кой ги е видял? Ще кажете, че за тях е писал Йоан. Какво правят около престола на Бога? - Кланят се и служат. Ще кажете, че не е правилно човек да седи на едно място и да се кланя. Тук думата „кланяне“ е употребена в смисъл на служене. Само мъдрият и любящият могат да се кланят, т.е. да служат на Бога в дух и истина.
Щом е дошъл на земята, човек трябва да работи, да развива зрението си в широк смисъл - и във физическо, и в духовно, и в умствено отношение. Това е една от задачите, която трябва да реши. Да виждаш ясно във всички светове, това е истинската култура, към която хората се стремят. Смътното и ограничено виждане не е виждане, а гледане. За такива хора е казано, че гледат, но не виждат. Които виждат ясно, влизат в съзнателна връзка с нещата, разбират езика им и се разговарят с тях, както днес аз се разговарям с вас. Вие ме слушате, разбирате и разсъждавате върху думите ми, дали са верни по форма, по съдържание и по смисъл. Да виждаш нещата само физически, това значи, да виждаш формата им; да ги виждаш духовно, това значи виждане по съдържание; да ги виждаш умствено, това значи, да виждаш смисъла на нещата. Обаче, човек трябва да вижда и в трите свята - по форма, по съдържание и по смисъл. Това значи външно и вътрешно виждане.
И тъй, органът на зрението, т.е. окото има отношение към човешкия ум. Човек трябва да има здрави очи, за да се радва на здрав и добре организиран мозък. Интелигентността, разумността и способностите, с които човек се проявява във физическия свят, се намират на челото. Достатъчно е да погледнете челото на човека, за да разберете, доколко той е разумен, интелигентен, способен, наблюдателен, разсъдлив. Някой погледне челото си и казва, че е много умен. Колко е умен? Аз съм правил измервания на челата на българите и намерих, че на височина челото им достига най-много 6 - 7 см., а на широчина 16 - 17 см. В тези размери се движи умът на българина. Обаче, важността на нещата не се заключава толкова в големината им, колкото в тяхната организираност. Не е достатъчно челото да бъде много високо и широко. Важно е мозъкът да бъде организиран. Малка е плоскостта на човешкото чело, но чрез нея се проявяват три свята: умът на физическия свят, умът на духовния свят и умът на Божествения свят. Тези светове се проявяват във всеки човек различно, поради което хората не се разбират. Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкова различни разбирания съществуват. Някои окултисти делят ума на висш и низш, т. е. „висш и низш манас“. Висшият ум се дели на висш наблюдателен, който заема горната част на челото; той разглежда нещата отвън и отвътре. Средната част на челото се заема от тъй наречения ретентивен ум; той възприема външните и вътрешните впечатления и ги складира в себе си. Долната част на челото, над веждите, представя нисшия ум, който наричаме наблюдателен, предметен или обективен; той възприема впечатления от близките предмети и събития. Трите области на челото се допълват взаимно. Те представят областта на човешкия разум.
„Може ли сляп сляпаго да води?”. Слепотата, в кое и да е поле, създава нещастия и мъчнотии на човека. Физически слепият може да бръкне там, дето не трябва, и сам да си причини нещастие. Духовно слепият може да си причини някакво нещастие в сърдечния свят, а умствено слепият - в умствения свят. Човек не е създаден сляп, но впоследствие е станал такъв. Много причини има за неговата слепота: или поради непорядъчния му и лош живот в младини, или поради лошия живот на неговите деди и прадеди. От лошия и изопачен живот нервите губят своята пластичност, кръвообращението не става правилно и върху зрителния нерв се наслагат утайки, които пречат за правилното пречупване на слънчевите лъчи в окото. При физическата слепота се образуват утайки в зрителния нерв на окото; при умствената слепота се образуват утайки в мозъка и пречат на правилното възприемане на мисълта. Когато мисълта не е ясна, човек усеща известно стягане в мозъка, т. е. в умствената област. Както за освобождаване на човека от физическа слепота се препоръчва добър и чист живот, също така се препоръчва чист живот и за освобождаването му от умствена слепота. Слепият трябва да пречисти абсолютно тялото, ума и сърцето си, да не останат никакви утайки върху нервите му. Като задава въпроса, може ли сляп сляпаго да води, Христос иска да знае, кой трябва да ръководи и лекува слепите. Не е достатъчно само да водиш слепия. Друго нещо се крие в зададения въпрос от Христа. Да водиш някого, значи, да го упътваш. Който не разбира законите на разумната природа, може ли да упътва и ръководи другите? Наблюденията, които учените правят върху човешкия мозък, показват, че много от недоразуменията между хората могат да се избегнат. Ако двама души, мъж и жена, образуват семейство, те или ще живеят добре, или няма да живеят - това зависи от устройството на черепите им. Ако на единия черепът отзад е сплеснат, а на другия - силно развит, те няма да живеят добре. Единият ще чувства и мисли по един начин, вторият - по друг начин. Това разногласие в чувствата и в мислите им създава недоразумения и противоречия между тях. Ако жената е широка в чувствата си и разположена към хората, мъжът ще бъде недоволен и постоянно ще ѝ приписва слабости, които, всъщност, тя не притежава. Ако мъжът е любвеобилен и с широки възгледи, жената няма да бъде доволна. Жената казва, че мъжът е ненормален; мъжът казва, че жената е ненормална и, вместо да се опознават, те се отдалечават един от друг. Жената казва, че мъжът е пощурял; мъжът казва същото за жената. Всъщност, никой не е пощурял, но те не се разбират: мъжът мисли и чувства по един начин, а жената - по друг. Защо? - Мозъчните им центрове не са еднакво развити.
Кой човек наричаме пощурял? - Който се е хванал за нещо, което другите хора не виждат. Ако жената е сляпа и не вижда, какво държи мъжът й, тя го нарича пощурял. Ако мъжът е сляп, той нарича жена си пощуряла. Единият от тях, който е сляп, мъжът или жената, започва да приписва на възлюбения си неща, за които той не е мислил. Ще се обвиняват в изневеряване, в охлаждане на чувствата и т. н. Така те сами създават нещастието си, сами стават причина за раздори и недоразумения помежду си. Жената казва, че мислела мъжа си за порядъчен човек, а той се увлякъл в друга жена. И мъжът не вярва на жена си. Има ли нещо вярно в тяхното подозрение? Може да има нещо вярно, но може и нищо да няма. Ако мъжът е разположен към някоя жена, тя може да е неговата майка, сестра, приятелка. Той им желае доброто и се радва на техните успехи. Има ли нещо лошо в това? Да желаеш доброто на своите ближни и да им се радваш, това значи, да имаш истински отношения към тях, съгласни и с морала, и с религията. Ако някой е развил ясновидството си, ще вижда неща, които другите не виждат. Какво ще бъде тогава неговото положение? Той има право да говори за слепотата на хората. Но какво ще кажете, ако слепият говори за слепотата на хората? За слепите Христос казва: „Може ли сляп сляпаго да води?”.
Следователно, слепият не може да има правилни и широки схващания за живота. Зрението на съвременния човек е толкова ограничено, че той вижда едва една милионна част от това, което съществува на физическия свят; с духовното си зрение той вижда едва една десето милионна част от това, което съществува в духовния свят; с умственото си зрение пък той вижда едва една сто милионна част от това, което съществува в умствения свят. Тъй щото, в който свят и да влезе сегашния човек, неговото зрение е ограничено. Радвайте се, че още не виждате всичко, защото пред вас се открива широк свят, с големи възможности за изучаване на необятното и великото. Като минавате от един свят в друг, вие постепенно отивате от незнайното към знайното. Хиляди и милиони години предстоят на човека да се учи и да придобива знания. Не се обезсърчавайте, но се насърчавайте и търсете смисъла на живота. А животът има смисъл. Учените правят изчисления и намират, че в човешкия мозък има три билиона и 600 милиона клетки, които работят в областта на неговата умствена дейност. Те са изчислили, че всичкото световно знание може да се напечата върху човешкия мозък в 90 книги, големи като Библията, и ще остане свободно място за още 900 такива книги. Това показва, че на човека предстои още много да мисли и да учи. Ако мисли, че всичко е научил, той се самоизлъгва, той е в пътя на своите заблуждения.
Да се самозаблуждава човек, това значи, да бъде в положението на мишка, която стои пред капан с пастърмица и мисли, как да вземе пастърмицата, без да хлопне вратата на капана, и тя да остане вън, свободна, с пастърмицата в уста. След много обикаляния, след дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си в капана, отдалеч да хване пастърмата. Влиза предпазливо вътре, хваща пастърмата, но капанът бързо се затваря след нея.
Ние говорим за мишката, че не е свободна, че лесно влиза в капана, но и човек не е свободен. Няма абсолютно свободни хора на земята, всички са в капана, всички са съблазнени от пастърмицата. Като влезе в капана и си хапне от пастърмата, мишката започва да разсъждава и да се пита: Какво стана с мене? Ще се опитам сега да изляза от капана. Бутне оттук, бутне оттам, навсякъде затворено. В същото положение се намират и хората. Докато нямат мъчнотии, те не мислят много. Щом се натъкнат на мъчнотии и на страдания, тогава започват да мислят, да търсят начин, как да се освободят от тях. Затова казваме, че мъчнотиите и страданията подбуждат ума към дейност. Чрез тях човек придобива опитности и правилни схващания за живота. За да не влиза в капана, или, ако е влязла, да излезе от него, мишката не трябва да бъде мишка. Докато е мишка, всякога ще има капан за нея.
Сега се явява въпросът: Кой поставя капан на мишката? - Хората. Ще кажете, че щом поставят капан на мишките, те са лоши. Не са лоши, но лошото в мишката ги заставя да турят капани на пътя й. За да не става нужда да турят капани на мишката, тя трябва да измени формата си и начина на своите разсъждения. Значи, докато има мишки, ще има и капани. Това заключение е общо с философията на Шопенхауер, който казва: Докато съществува една зла воля в света, всякога светът ще бъде лош, и хората в него ще бъдат лоши. Шопенхауер е прав за себе си, но отде вади той своите заключения? Ще кажете, че философията му е резултат на неговите опитности. Мъж, който е патил от своята жена, казва: Познавам жените, лоши са те. Отде ги знае той? - От своята жена. Една жена видял и мисли, че познава всички жени. Ако един мъж познава няколко жени, това не значи, че познава всички. Има лоши жени, наистина, но има и добри. Всички жени не са подобни на мишките. Какво означава думата мишка в широк смисъл? - Същество, което обича да чопли, да гризе. Защо гризе мишката? - За да изхаби предните си зъби, които бързо растат. За да не пораснат много и да не й пречат, тя гризе, и по този начин постепенно ги изтрива. Защо растат бързо зъбите и? - Понеже е крайно алчно същество. Алчността я заставя да изяде всичко, което намери в капана. Има хора, които притежават някои от чертите на мишката. Като влязат в сандък, дето младата мома е наредила новите си дрехи, мишките правят дупки, изгризват дрехите и най-после излизат навън. Като ги питат, защо правят пакости на хората, те казват, че така ги е създал Бог. Както са създадени, така постъпват. За да изтъпяват зъбите си, те непременно трябва да гризат. Според мен, мишката може да постъпва и по друг начин, но трябва да се откаже от своята алчност.
Ако от мишката се изисква друг живот, други прояви, колко повече се изисква това от човека. Всеки човек се проявява според степента на своето развитие. Тази е причината за голямото разнообразие между хората. Разправят за генерал Вашингтон, преди да стане председател на Съединените Щати, следния случай. Във време на англо-американската война, като обикалял войниците, видял, как един младши подофицер командвал десет войника да вдигнат на раменете си една дълга, тежка греда. Войниците повдигали гредата оттук-оттам, но не могли да я турят на раменете си. Трябвало им една малка помощ отвън, за да изпълнят заповедта на началника си. Подофицерът викал, настоявал да вдигнат гредата. Вашингтон, който бил скромно облечен, се приближил до подофицера и го запитал: Защо не помогнеш на войниците? - Аз съм подофицер! - с достойнство отговорил той. Като разбрал, че никой не го познава, Вашингтон се приближил към войниците и с тях заедно подложил рамото си под гредата и така помогнал да я вдигнат. След това той се обърнал към техния началник и казал: Аз съм генерал Вашингтон и спокойно продължил пътя си.
Ще кажете, че освен между военните, другаде не се срещат подофицери. Навсякъде има подофицери: и в семействата, и в обществата. Аз взимам думата „подофицер“ в широк смисъл - човек, който маха с пръчицата си и заповядва на другите. След освобождението на България, един българин решил да иска някаква лека служба, да си почине малко от тежкото робство. Мислел си, каква служба да иска. Един ден, като се разхождал из града, видял, как един човек стои пред няколко музиканти и маха с някаква пръчица. Той вдигал и слагал пръчицата, а те свирили. - Ето една лека служба за мене - казал си българинът. Ще отида при някой началник и ще поискам такава служба. Като се явил при началника, последният го запитал: Какво искаш, байо? - Служба. - Каква? - Да вдигам и слагам пръчицата, а музикантите да свирят.
Мнозина от сегашните хора, мъже и жени, учени и прости, искат да махат с пръчицата си, т. е. да бъдат капелмайстори. Това става не само в материалния живот на хората, но и в умствения. Много писатели, учени и философи търсят лек начин за прославяне. Те искат да се прочуят в света за чужда сметка. Други да свирят, да носят товара, а те да застанат пред тях и да махат с пръчицата си, да минават за капелмайстори. Преди години, един знаменит американски проповедник, държал една отлична проповед, която особено се харесала на един от посредствените проповедници. Той успял да се домогне до тази проповед, преписал я и в скоро време я държал на пасомите си, като своя собствена. Пасомите му останали крайно доволни и казвали помежду си: Такава проповед не е държал никой проповедник досега. Единствен нашият проповедник може да изнесе такава проповед. В скоро време тази проповед се разнесла по цяла Америка. Един след друг проповедниците я преписвали, и всеки я говорил пред слушателите си като своя.
Едно трябва да знаете: чуждото нещо е всякога чуждо. Не мислете с чужд ум, и не гледайте с чужди очи на нещата. Всеки да мисли със своя ум и да гледа със своите очи. Умът на всеки човек трябва да бъде по възможност по-трезв, по-буден и ясен, да схваща вярно и правилно всичко, което минава през него. - Трябва ли да отречем ума на великите хора? - Не отричайте великите умове, но прилагайте техните мисли, подражавайте ги в трудолюбието и постоянството им. Майка или баща, които могат да възпитат добре децата си, са в състояние да възпитат цял народ. Те минават за велики хора и заслужават подражание. Те имат очи, виждат добре и могат да водят онези, които не виждат и объркват пътя си.
„Може ли сляп сляпаго да води?”. Като излиза от физическата слепота, Христос засяга вътрешната, духовната слепота. Страшна е физическата слепота, но по-страшна е духовната. Тя създава големи нещастия на човека. Който няма вътрешна светлина, е изложен на постоянни промени; като не знае и не вижда причината на тези промени, той се блъска в себе си, като затворена птичка, и се осакатява. Ако някой чувствителен човек влезе в затвор между престъпници, ще излезе оттам с тежко настроение, с объркани мисли, без да може сам да си помогне. Той се чуди, какво му е станало, защо се изменило настроението му, но, като вътрешно сляп, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислите на престъпниците, с които е бил в контакт. Всеки човек е подобен на батерия, от която излизат особени лъчи, по-гъсти или по-редки. Който не може да ги асимилира, възприема ги в организма си като мъчно смилаема храна, която произвежда главоболие, или друго някакво разстройство. В такъв случай, българите казват, че този човек е урочасан. Това не е никакво урочасване, но той се е натъкнал на две течения с противоположни енергии, които не си хармонизират. Който вижда добре и външно, и вътрешно, лесно се справя с такива течения. От далеч още той ги вижда и усеща и може да ги избегне. Не ги ли вижда, лесно се натъква на тях и носи лошите им последствия. Като е дошъл на земята, човек трябва да изучава всички условия, за да се справя с тях. Земята се състои от въздух, вода и суша. Съвременните хора изучават условията на водата и на въздуха, да могат да плават като риби и да хвърчат като птици. Когато някой казва, че условията на живота му са неблагоприятни, това показва, че той е попаднал да живее или във водата, или във въздуха. Ако се е научил да плава, той ще мине благополучно от единия бряг на другия. Ако знае да лети, ще пропътува известно пространство във въздуха и пак ще слезе