Блажените

„Блажени сте, когато ви похулят и ви изгонят, и върху вас рекат на лъжа всяка зла реч заради Мене. Радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата, понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас.“ (Мат. 5:11-12)

Ще взема от този стих думата „блажени“. Христос не казва: „Блажени са онези, които имат много пари, които имат много къщи, които са много учени, които са силни на деня“, но казва: „Блажени са тези, които са гонени.“ Думата „гоня“ има добро и лошо значение. Ако човек не бъде гонен, няма да прогресира, затова трябва да има движение в света. Когато един българин иска да овършее своята нива, своето жито, той гони конете си. Нo тази гонитба защо е? За да може да се овършее житото. Следователно във всички неща в живота има известен смисъл. Онези, които разбират вътрешния смисъл на живота, няма защо да се спъват от противоречията, които съществуват в света.

Всички противоречия, които съществуват в света - това са една велика истина, която има две форми, две лица: страданията в живота - това са най-лошите неща, които може да си представим, те са тъмнината в живота; а най-хубавите, най-възвишените неща - те са светлата страна на този образ, на това лице. Това е съобразно законите в природата. Земята си мени лицето в продължение на двайсет и четири часа - едното е светло, а другото - тъмно. Следователно в двайсет и четири часа на вашия живот вие ще бъдете тъмни и светли, ще страдате и ще бъдете радостни. Това е един неизвестен закон, който обаче няма нищо общо с греха. Някой път грехът се преплита със страданието, но те не трябва да се свързват. Страданието е един велик закон. Няма човек, който да не е страдал. И Бог страда заедно с нас, никой не страда повече от Бога. Когато някой каже, че страда, аз казвам: ти едва си започнал с тази наука.

Не е лошо да страда човек. Тези чувства, с които може да изпиташ най-приятните неща в света, със същите чувства ще изпиташ и най-неприятните. Когато вашето око е разгласено - не е в хармония със светлината, може да изпитате най-лоши болки, чувства; но когато е нагласено със светлината, ще влязат във вашето око най-добри идеи, чувства. Следователно, когато у нас се явява някоя дисхармония, това показва, че ние сме разгласени и само чрез страдания може да се нагласяваме. Тези, които свирят на китара, често си настройват китарата за всяко парче, за известни песни - известно нагласяване. Страданието е нагласяване -трябва да се промени гамата от мажорна в минорна или в хроматическа. Хора, които са мързеливи, леността у тях се изразява чрез страдание. Страдание и радост са два противоположни полюса в живота и всеки, който иска да се развива, трябва непременно да страда. Страданията са врата за радостта. Не искате ли да страдате - няма радости в живота, тъй като те са необходими. Радост и скръб са две сестри на Господа. „На кой Господ?“ - ще запитате. На Този, Който е изявен на хората. Вие ще кажете: „Вашият Господ има ли сестри и братя?“ Има, Той има милиони сестри и братя тук, на земята, и горе на небето. Думите „брат“ и „сестра“ са много по-велики понятия - Божествени идеи, от тези, които ние схващаме и разбираме. Нашето братство и сестринство се е издигнало само една педя от света.

Когато на някого някой брат вземе една педя земя от нивата, всички се скарват - братството се разваля. Вземете между учителите, свещениците, проповедниците, съдиите - само една педя е достигнало нашето братство. Това е растежът, до който сме израснали, за да схванем братството. В толкова хиляди години братството е достигнало едва една педя само.

Христос се обръща и казва: „Блажени сте, когато ви гонят.“ Ще кажете: „Защо да ме гонят?“ Аз питам: защо да не ви гонят? Оказва се често, че мътната вода е много по-приятна за почвата, отколкото бистрата. Тази мътна вода, като мине през някоя почва, оставя известни утайки, от които растенията се ползват. Така и реката Нил всяка година носи с милиони тонове чернозем, от който старият Египет е произвеждал големи богатства жито. Страданието е онази Божествена утайка, която слиза от високите места и като се утаи във вашите полета, Бог казва: „Сейте сега!“ И от тези ваши утайки - грехове, недоразумения, ще излезе най-добър хляб и ще кажете: „Слава Богу, много хубаво е било всичко това.“ Ако няма страдания, няма да има и хляб. Христос казва: „Аз съм жив хляб.“ И действително е жив хляб, защото всеки ден Го ядат хората.

„Блажени сте, когато ви изгонят и когато върху вас рекат всяка зла реч на лъжа заради Мене.“ Ако кажат за вас зла реч, когато я заслужавате, то не е похвала. Щом си виноват и те осъждат, заслужаваш си това. На правдина, на правдина трябва да страдаш - за права Бога, а сега всички страдат за крива бога. Аз питам: ако Христос днес би дошъл, какво учение ще проповядва? Всички хора искат да са щастливи, блажени, да имат добри мъже, добри жени, добри деца, но отгде ще вземете всички тези добри мъже, жени, дъщери, синове? Посадете най-хубавото жито в пясъка и то ще стане хилаво. Турете тор на този пясък и след време то ще започне да се подобрява. „Аз разбирам този закон вътрешно, но какво става вън, в света?“ Вън в света всичко си върви нормално. Апостол Павел казва на едно място в Писанието: „Всички живеят и се движат вътре в Бога.“ Ако се движите и живеете вътре в Бога, от какво се плашите?

Стоите вътре в една лодка в морето, дигне се буря и вие се уплашите. Питам: где е вашата вяра? „Ще потънем на дъното на морето.“ Ако си грешник, ще потънеш. Ако приличаш на злато, сребро, желязо - ще потънеш. Ако си една лека перушинка, ще останеш отгоре. Блажени нищите, казва Христос, които нямат никакъв товар на гърба си и в това житейско море ще останат на повърхността, а другите ще потънат, защото имат голям товар на гърба си. Горко на тях!

Следователно в умовете си не трябва да оставяме никога такива мисли, които да ни обременяват. Не е важно какво мислят хората за нас, важно е какво Господ мисли - Този Господ, Който е жив. Господ е навсякъде, където има разумни същества. Господ не е в мъртвите, Господ не е и в грешните. Под думата „Бог“ аз разбирам приятните чувства, мисли, които усещате, изпитвате у вас си, тъй че във вашето съзнание да съзнаете Бога - така Той живее у нас и има сила да ни възкреси. Ако Този Господ не е в свръзка с мене, ако аз не мога да Го оживя, защо ми е Този Господ, каква полза, че имало някакъв Господ? Затова казва Христос на едно място в Писанието: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, всичко, каквото попросите, ще ви се даде, ще оживее.“ Словото Му кое беше? Христос казва, че то е живо Слово. „Думите, които Аз ви говоря, те са вътре във вас, те са живи.“ Ето защо Христовото учение е вътре в нас и то само по себе си има сила.

„Радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата.“ Това значи - бъдещият живот. Кое е бъдещият живот? Някои мислят, че като умрат, ще отидат в друг свят. Не, Господ приготвя друг свят, който е почти готов. Преходен свят е и той, и вие ще минете от едно място на друго, ще преминете от една граница в друга, тъй както една буба минава от един свят в друг. Бубата като стои на своя лист и го човърка, тя мисли, че това е нейният свят, но като стане пеперуда, получава крилца и така посещава множество от живите светове; и тогава разбира смисъла на живо-та. Докато човъркаме тези листа, ние сме червеи, но като минем през пашкула и станем пеперуди, облечем се с хубави дрехи - тогава ще разберем живота в по-високото му проявление. Сега някои от вас са гъсеници. Тази дума не е обидна, тоест вие сте в положение на една гъсеница. Често казвате: „Трябват бели пари за черни дни“ - гъсеница си, защото на гъсеницата е необходим този лист. Питам: ако гъсеницата стане пеперуда, за какви дяволи й са тези листа? Ще кажете на братята си: „Аз ви оставям тези листа на вас, подарявам ви ги.“ Затова Христос казва: „Това, което не ти е потребно, дай го на другите, които са в твоето положение - нека те да се ползват.“ Христовото учение не е за всички, защото всички хора не са на еднаква степен на развитие; следователно това учение, според своето високо разбиране, трябва да се приложи според степента на развитието. Трябва да съзнаем своето положение. Кои са отзад, кои отпред - не трябва да ги осъждаме. Един ден всички ще минем по този път доброволно и насила. Ако не вършееш доброволно, българинът ще дойде с камшик, ще те върже като коня си и ще вършееш хармана и първия, и втория ден, и т.н. с години. И като те питат: „Защо си станал кон?“ ще кажеш: „Да вършея житото.“

Гледам сега съвременните хора - мнозина от тях вършеят Божествения харман. Трябва да благодарите на това копито - то извършва една отлична работа. Това ви говоря в преносен смисъл. Като гледам един кон, че вършее, казвам: той върши добре работата си.

Питам и аз себе си: върша ли и аз добре своята работа? Затова в съвременните хора трябва да се разбира добре Христовото учение, трябва да се въдвори Божествената хармония между тях. Може ли да ви опитат доколко сте блажени? Съвременните хора постоянно се оплакват, казват: „Аз съм най-нещастен.“ Казвам: ти си най-блажен, защото Христос казва: „Блажени нещастните.“ Боледуваш - какво е болест? Признак, че Божественият живот работи върху тебе и иска да те възкреси. Имаш мъчнотии в своето развитие, не можеш да разрешиш някой въпрос - Божествената мисъл иска да те подигне, да те осветли. Имаш в сърцето някакво стягане - Божественият живот постоянно работи, иска да омекчи твоето сърце. Господ работи вътре в нас.

Съвременните хора приличат на тези деца, които обичат да дигат прах из стаите. Като влезе учителят, гледа - навсякъде прах и започва да киха. Аз виждам навсякъде кихане - и учители, и проповедници, и съдии - всички кихат. Защо? Прах има. Отворете прозорците, проветрете стаите, измийте пода - ще престане това кихане. Някой път много неприятно е, когато някой ти кихне в лицето и те опръска. Гледай стаята ти да е изчистена, да няма кихане. Кихане - значи има прах, подозрение, съмнение. В света трябва светлина, за да се разбере смисълът на живота. Питам ви: вие от колко време сте на земята, преди двеста години къде бяхте? Баща ви, ти, преди четиристотин години, къде бяхте? Баща ти, дядо ти, прадядо ти, баба ти, прабаба ти -преди хиляда години къде бяхте? Ще кажете: „Не ни трябва на нас това нещо.“ Не ви трябва, но ако дядо ви е оставил едно наследство, как ходите по банките да го търсите, да научите всичко за наследството. Защо? Защото има да наследите нещо, да вземете нещо. Но ако дядо ти е направил един дълг, вие се правите, че не го познавате, защото иначе ще плащате заради него. Това не е кавалерство. Не си кавалер - значи не можеш да яздиш на кон, не можеш да управляваш своя ум, не си способен да управляваш своята мисъл, не си умен човек. „Кавалер“ значи конник.

Христос казва: „Блажени са тези, които разбират така смисъла на живота.“ Богатството е скрито в нашия мозък, в нашата мисъл, в нашето сърце. Когато някой богат, хубав момък се влюби в някоя мома - може тя да е бедна, но има богатство, скрито в нея - то е изразено в нейното лице. Има хиляди примери, когато някой цар или други богати мъже се влюбват в някои бедни момичета, които се издигат по този начин; но те имат едно вътрешно богатство, което Бог е вложил в тях. Когато един човек е добродетелен, справедлив, когато у него има Божествена любов, мъдрост, истина - всички тези неща са живи у него, а не както си представят съвременните хора. Аз съм срещал добродетелта - разговарял съм с нея, какви мисли има тя. Знаете ли каква красива дъщеря е тя на Бога? Аз съм срещал Божествената правда - тя е много красива жена, но строга; тя не прощава погрешките. Но ще кажете: „Аз бях слаб.“ „Слаб или силен, ти не трябваше това да направиш -това е заповедта на моя Баща.“ А любовта - тя е много хубава, тя не вижда хорските погрешки. Пред нея каквото и да направиш, даже най-лошото, тя ще те целуне, поглади, очисти, преоблече и ще те заведе у дома си. Жива е тя.

Сега мъже и жени трябва да се любят. Някои казват: „Жена ми не ме люби.“ Ти не си намерил тази жена, която те люби, а твоята жена на земята е сянка на тази любов. Жената казва: „Ще го взема, ще се оженя за него, защото той е богат - има десет хиляди лева, къща.“ Тази жена взема, но не дава - тя не може да направи мъжа си щастлив. Мъжът казва: „Аз се ожених за нея, защото е богата, макар и да е грозна.“ И този мъж не може да те направи щастлива. И така, всяко учение, което взима, а не дава, не може да те направи щастлив. Основното учение в християнството е самопожертването. Има два вида жертви - или сам ще се пожертваш, или ще те пожертват. Например на Гергьовден защо колят тези агнета? Турят им венец, осветяват ги и после ги колят. Защо давате тази жертва? За ядене. Има духове в света, които и на вас един ден ще ви турят венец, ще ви поставят на жертвеника, ще ви заколят и ще умрете. Ще кажат: „Еди-кой си умрял.“ Аз казвам: той не е умрял, жив е. Това е трапезата на смъртта, на която ще бъдете и вие един ден, и там ще ви изядат. Ще ви извадят кокалите и ще кажат: „Колко е хубаво, добре угоено това месо, ами мускулите, сърцето, дробовете му, ах!“ Това е дълбокият смисъл в света - хората умират, защото има месоядство. Господ учи хората и духовете да не ядат месо. Когато престанат хората да ядат месо, няма да има смърт в света. Месото на всички грешни хора е много крехко, така е и с всички калпави, прости дрехи - хубава дреха, която е направена от хубави нишки, е здрава, солидна. Българинът казва: „Такива здрави дрехи са за носене, това е приятно.“ Затова трябва да станем праведни. Месото на праведните е твърдо, здраво и затова не го ядат - за такива хора няма смърт, няма изяждане.

Това ново учение ще създаде у нас здрави мисли, здрав ум, здраво сърце. Всеки, който се опита да погълне една добра мисъл, едно Божествено желание, той сам ще се унищожи. Такъв човек ще дойде в положение на един крокодил, който поглъща едно малко жабче. В реката Нил има едни малки жабчета, които крокодилите често поглъщат. Крокодилът си отвори устата и жабчето попада вътре, но като малко, той го гълта цяло. Като влезе в корема на крокодила, то иска да излезе навън и за да си пробие път, полека-лека прегризва корема му и излиза. С това коремът на крокодила се напълва с вода, той обръща гръб и умира. Някои хора се оплакват и казват: „Изядоха ме.“ Нека се опитат мене да ме изядат, да ме погълнат. Направете един опит за това. Ако човек има вяра, не трябва да се страхува от нищо - живият Господ е с нас.

Няма две мнения в това, че Бог слиза отгоре. Иде Той и велика светлина иде с Него, иде с Него и огън, който ще пречисти света. Този век ще докаже тези неща, а във втория - бъдещия век, ще се въдвори на земята Царството Божие. Ще видят хората, че това не е страшно нещо. Със слизането Си Бог ще съедини хората и злобата постепенно ще изчезне. Всички недоразумения произлизат от недоверие и подозрение един към друг.

Ще ви приведа примера за студа, вятъра и слънцето, които искали да направят опит с един овчар - кой от тях ще успее да му снеме кожуха. Започнал студът, разразил се в най-силната форма - дърво и камък се пукали, и казал: „Аз сега ще снема кожуха на този овчарин.“ Овчаринът обаче, като виждал такъв голям студ, загърнал се здраво в кожуха си и закрачил бързо за дома си. Не успял студът в опита си. Започнал вятърът: засвирил той от всички страни, изкоренявал дървета по улиците, замитал всичко по пътя си, но кожуха на овчаря не свалил, даже толкова по-добре той се увивал. Слънцето най-после казало: „Вие направихте своя опит, сега и аз на свой ред ще направя своя.“ И наистина, усмихнало се слънцето благо и весело, изпратило то всичката своя любов на овчаря и той започнал малко по малко да се стопля, докато се силно сгорещил и свалил кожуха си. Ние проповядваме два вида учение - на студа и на вятъра. И в църквата има два вида учение - на студа и на вятъра. Сега остава учението на любовта.

Някои казват: „Ти какво мислиш?“ Погледни ме в очите и ще видиш какво мисля. Аз, като ви срещна, не питам какво мислите - аз зная какво мислите. Аз, като ви видя, зная, че мислите за някоя къща, за някой етаж с две-три и повече мебелирани стаи; мислите да се ожените, да имате деца и т.н. Срещам някой учен. Какви мисли виждам у него? Прави изследвания. Срещам някой, който мисли да краде, виждам какви са неговите мисли. Всичко това - всичко, което мислите, е изписано на лицето ви. Сега Господ е отворил вече книгата, това ясно се вижда. Ако бях решил да съдя света, още веднага щях да ви дам присъдата, ще кажа: според еди-кой си член от Божия закон за това и това, което си направил, тази ти е заслугата. Не съм дошъл да съдя света. Но не мислете, че сте светии, това искам да кажа. Светията трябва да бъде един отличен човек

- да знае да слугува, да има здраво тяло, мозък; да има здрави крака, ръце, мускули; да няма нищо в ръцете си, тоест да не е богат, да не е и сиромах обаче - да бъде в положението на Толстоя - да раздава, да помага на бедни. Такъв е истинският светия. На небето Господ класифицира светиите на големи и малки. Онези, върху които е най-много говорено, казано; които са най-много страдали и са изнесли достойно всичко това - те са светии. Защо днес хората почитат Христа? Защото Той понесе всички дългове на хората, понесе всички техни грехове. Ако Христос не беше пострадал, ако не беше дал нищо от Себе Си за хората, Той щеше да бъде обикновен човек.

Всеки трябва да слугува на Бога и да знае, че си има свое място на земята. Ще кажете: „Апостол Павел е бил велик човек, еди-кой си също е бил велик човек.“ Ако вие извършите своята рол на земята добре, и вие ще бъдете един ден светия. Една жена, която е живяла двайсет години със своя мъж и е носила неговия тежък ярем, готвила му е и той я е малтретирал, а тя всичко понасяла с търпение - тя ще бъде една светица. Така е и с мъжа - един мъж ако понася търпеливо всички несгоди, предизвикани от жена му, ако тя го малтретира - той ще бъде друг светия. Такива мъже и жени на небето ще бъдат светии. Аз виждам всеки ден тук, на земята, жени, окичени с разни диаманти, огърлици, живеят охолно, безгрижно - на онзи свят са бедни, със скъсани дрехи. Един ден вие ще се намерите в положението на онази богата госпожа, която имала един слуга, който получавал шейсет лева, но раздавал всичките си пари на бедни. Тя често му казвала: „Не бивай толкова глупав, не си раздавай парите, защото ще ти потрябват за черни дни.“ Една вечер госпожата сънувала един жив сън: вижда тя един много хубав палат - мраморна постройка, отличен. „Чий е този палат?“ - пита тя. „На твоя слуга.“ „Ами такъв бедняк отгде има толкова пари да си построи този разкошен палат?“ „Всичко, каквото има той, го изпраща, за да си съгради на онзи свят палат.“ По-нататък тя вижда една малка колибка. „Ами тази колибка чия е?“ „Твоя е.“ Вие може да сте много умни, големи личности на този свят, но на онзи свят Господ ще ви съди и ще ви отдаде заслуженото.

Не трябва да се борим, но трябва да знаем истината - трябва да поставяме една рязка граница между Божественото и човешкото, или небожественото. Вие казвате, че разбирате думата „любов“. Не, не я разбирате. Не само думата „любов“ не разбирате, но не разбирате нито правдата, истината и мъдростта. Когато вляза в една къща и видя разгневена жена, това мъдрост ли е? Когато се изговори тази дума „мъдрост“, трябва да настъпи известна промяна в състоянието. Трябва да се разбира смисълът на всяка дума. Ако влезете в един театър, дето има хиляди души, и извикате: „Пожар, пожар!“ - всички ще се втурнат да бягат навън, ще се внесе суматоха, всички ще изпитат ужаса на приближаващата се смърт. Това е, защото всички разбират смисъла на тази дума. Ако някой дойде между хората и каже думата „любов“, всички ще се спогледат, ще се засмеят и ще гледат на този човек като на луд. Ще кажат: „Какво иска този човек с тази дума?“ Това показва, че не разбират дълбокото значение на любовта, защото и тя би трябвало да предизвика същия ефект, както думата „пожар“, само че в обратен смисъл. Ако видя един човек натъжен и като му кажа думата „любов“, трябва всички страдания, недоволства у него да изчезнат - да се зарадва като един ангел, да се превърне от червей в пеперуда.

Ние често казваме: „Господи Боже“, но и тези думи не разбираме. Аз рядко произнасям Божието Име в себе си, но когато имам голям товар, тогава произнасям Името Божие и целият товар слиза надолу. За мене тази дума съдържа всичко. Аз заменям тази дума на български с думата „мога“. Никога не казвайте „слаб съм“, а „мога“. На едно място в Писанието се казва: „Всичко мога чрез Христа.“ Турете настрана всичко друго, турете настрана думата Христос - вие това не го разбирате. Вие ще разберете Христа, ще разберете Бога само чрез думата „мога“. Не съм длъжен да се смущавам от тъмнината, когато се обръща земята - това си е в реда на нещата. Когато на някой човек е тъмно в ума, казвам: „Неговото слънце е залязло, в ума му е тъмнина, затова нека си легне да си почине и да не се безпокои, а след дванайсет часа неговото слънце ще изгрее за него, ще дойде неговият Господ.“ Тогава ще дойде любовта и ще почнеш да разбираш дълбокия смисъл на нещата. Така е учил Христос по-рано, така учи и сега.

Всички чакат да дойде Христос от небето - един път е слязъл Той на земята, втори път няма да слезе. Бог слезе на земята, когато я създаде, когато направи света, и до днес работи върху света. Ще стои Той тука дотогава, докато всичко уреди и ще се върне заедно с всички хора. Този Бог е заедно с нас, работи заедно с нас. Той ще ни събере и ще образува онова дърво на живота, на което ние ще съставляваме коренчета, листа и плодове - всеки един лист ще бъде за изцеление. Тогава ние ще бъдем едно с Господа, тъй както всяка клетка, всяко коренче и лист съставляват едно дърво.

„Блажени сте, когато ви гонят.“ Блажени сте, защото вие се движите, защото на края на живота работата, която вършите, е за добро на човечеството и голяма ще бъде вашата заплата на небеса. Когато те срещне някой и ти каже: „Лош си“ - право ти е казал. „Грозен си“ - право ти е казал човекът, стани красив. „Злобен си“ - право ти е казал, стани добър. Колко пъти за мене хората говорят какви не думи и ако бих обръщал внимание на всичко това, щяха да ми опадат всички косми на главата. Казвам: „Прави са тези хора“ - аз съм много опасен човек. Защо? Аз съм огледало и като ме срещне някой, огледа се в мене и казва: „Ти си вагабонт“ - право казваш. „Ти си шмекер“ - право казваш. Огледай се и се оправи. Хората приличат на онзи американски проповедник, който полудял и един ден се огледал в огледалото, не се познал и казал: „Ти трябва да се покаеш, иначе Господ ще те накаже, ще погинеш.“ И мене ми е приятно да се оглеждам у хората, и аз искам, като срещна някой добър човек, да се огледам в него, да видя какъв съм, затова и аз се оглеждам. Трябва да има два вида огледала - едни, в които ние да се оглеждаме, и такива - нашите, в които други да се оглеждат. Само така ще оправят хората своите грешки. Горко на онзи народ, общество, църква, които нямат огледало. Съвременните лекари, и те употребяват в практиката си огледала. Например, когато преглеждат в гърлото дали има някаква болест, употребяват огледала.

Това е Христовото учение - да се разбере дълбокия смисъл на страданията, че те са необходими за нашето щастие и блаженство, за в бъдещия живот. Нещастията и страданията са най-голямото благо, което Бог изпраща на хората. Когато страдате, ако има някой, който се е много отеготил, нека дойде при мене - аз ще купя неговите страдания, като му дам нещо друго; ще направя една обмяна на чисто търговски начала. Казва някой: „Дотегна ми вече да страдам.“ Кажи ми по колко ще продадеш килограма на твоите страдания, аз съм готов да купя. И тъй, Господ слиза на земята, за да отнеме този товар на хората и затова Христос казва: „Възложете си товара на Господа.“ Ще направите една обмяна: Господ ще вземе вашите страдания, а ще ви даде радости. Това е учението на Христа. Като е слязъл на земята, Той е искал да ви направи щастливи. За да бъдете щастливи, трябва да бъдете умни, мъдри.

Когато произнасяме думата „мъдрост“, това да става само когато не можем да разясним някой труден въпрос. Да произнесем думата „мъдрост“ и да постоим десет минути, след което настъпва известно прояснение. Това ще бъде като с някой слепец, който, като проглежда - вижда красотите на света. Той казва: „Виж-дам всичко в света хубаво и разбирам колко е велик Господ.“ И ние трябва да благодарим на Бога, че е създал този свят, че е създал дом, братя, сестри, майка, жена, деца, па и нещастия покрай това - за всичко трябва да се благодари на Бога. Онези, които са тръгнали в пътя на християнството, трябва да благодарят на Бога за всичко. Като благодарим на Бога, тогава всички ще се разберем и като произнесем думата „любов“, тъжни ли сме, скръбни ли сме - веднага ще почувстваме една радост, една топлина, която ще се развива по тялото и нашите вкочанясали членове ще започнат да се стоплят, да се размърдват и ще виждаш ангели да слизат отгоре. Това значи да станеш ясновидец. Някои чакат като умрат, тогава да видят всичко, тогава да станат ясновидци. Не чакайте като умрете, а като възкръснете в Господа.

Не казвайте „като умра“, а - „като си променя дрехите, като се обърна от червей в пашкул и от пашкул - в пеперуда.“ Вие казвате: „Ще умра, ще ме заровят в черния гроб и червеите като ме нападнат, какво ще стане с мене?“ Червеите - те са вашите по-малки братя. Ще дойдат те и ще кажат: „Я да те почовъркаме. Христос беше за вас жив хляб, а ти ще бъдеш за нас жив хляб.“ Но човекът не е в гроба, това да не ви плаши; аз не ги виждам в гробищата. Пак ще ви повторя: има два вида хора - едни живи мъртви, каквито срещам всеки ден из София, а другите - мъртви живи. Христос казва: „Блажени мъртвите живи, които умряха за Господа“, а никъде не е казано: „Блажени живите мъртви“ - последните са гъсеници. А мъртвите живи са пеперуди и са безопасни, защото те не изяждат листата на дървото -защото са необходими. Когато в твоя живот влезе една мисъл, която те разрушава, то е една гъсеница - изпъди я навън; а когато влезе в тебе една мисъл, която те повдига - то е една пеперуда. Следователно всеки ден изхвърляйте навън всички мисли, които изяждат листата на вашия живот. Това е учението на Христа.

Христос казва: „Блажени сте, когато ви гонят, защото голяма е вашата заплата на небеса.“ Ще ви обясня дълбокия смисъл на тези думи: като посеете едно житно зрънце, то започва да гние, нападат го много врагове - микроби, и като излезе нагоре към светлината, към слънцето - враговете се разбягват. Следователно и вас трябва да ви гонят, за да излезете нагоре. Христос, като казва „блажени гонените“, подразбира - блажени онези, които израстват, пущат коренчета, листа, цветове, плодове, защото голяма е тяхната заплата, като дойде Господарят и намери плодовете. Има ли смисъл това учение? Има. Това значи да бъдеш гонен за Христа. Ако ме гонят и аз нямам никакъв плод, заслужавам да бъда гонен. Ако бъда гонен, за да дам плод на Бога и имам такъв - това растене, това гонене има смисъл. То ще даде този импулс, този подтик. Тъй като се мисли, ще влезем в правия смисъл, да се разбере защо живеем тук на земята. Затова трябва да се молим за всички хора.

Писанието казва: „Благославяйте, не кълнете; казвайте истината направо в лицето като на брат, на приятел; никога не одумвайте.“ Одумването е повръщане от стомаха, а устата е създадена не за повръщане, а за неща възвишени, добри. Това е учението, което носят светиите отгоре; това е учението, което проповедниците от хиляди години носят в света; това е учението от малките ангели, които ще слязат на земята. Като дойде Христос на бял кон, а Той иде с бял кон, и Той същото учение ще донесе. „Блажени тези, които са познали Господа, които са израснали, които имат клончета, листа, плодове, защото Господ ще ги посети и възнагради.“

Аз бих желал всинца да сте в това положение - блажени да сте, и като намери Господ плод във вашата градина, и като влезе в дома ви - вашето сърце, да Го поканите да ви гостува. Той ще ви даде едно ново учение, което никъде не е писано - ще ви напише в сърцата. Всички ще бъдете научени от Господа.

„Блажени сте, когато ви гонят - голяма е вашата заплата на небеса.“

„Амин.“

4 февруари 1917 г., неделя, 10 ч.

София