Изпълнение и отлагане

 Младежки окултен клас , София, 20 Декември 1929г., (Петък) 5:00ч.
Издателство: Бяло Братство

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Т. м.

Къде съществуват противоречията? Противоречия съществуват в целия свят: в минералното и в растителното царства, в растителното и животинското, в животинското и човешкото. Дето и да погледнете, навсякъде ще се натъкнете на противоречия. Когато две сили не вървят в една и съща посока, между тях се явява противоречие. Срещнете ли гладен и сит човек, ще видите, че и между тях се явява някакво противоречие. Противоречия съществуват не само между различни хора, но даже и в един и същ човек. Например, между лицето и задната част на човешката глава се явяват противоречия; между горната част на човешкото тяло до пъпа и долната част – от пъпа надолу, също има противоречия. Горната част на тялото наричаме „област на мисълта“, а долната – „област на желанията“. В областта на мисълта живее истинският човек, а в областта на желанията – низшият човек, наречен „човек-животно“.

Като знаете това, как примирявате висшия човек с низшия? Има начини за примиряване на човека с противоречията, обаче, докато намери тия начини, човек минава през голяма борба. В този смисъл вътрешната борба в човека не е нищо друго, освен търсене на начини за примиряване, или за разрешаване на противоречията. Противоречие се явява там, дето има неизвестни величини. Съвременната математика е намерила начини за определяне на неизвестните. Тя е разпределила задачите с неизвестните на задачи с едно, с две, с три и с повече неизвестни. В елементарната математика има задачи от просто и сложно тройно правило, в които има само по едно неизвестно. Например, имате следната задача от сложно тройно правило: двама работника за десет дена ушиват 15 ризи; колко ризи ще ушият пет работника пак за десет дена? Вие нареждате задачата по следния начин:


Числото две, двама работника, представя две разумни същества. Числото десет е също разумно. Какъв е резултатът от взаимодействието между две разумни числа? И резултатът е разумен. Числото 15 е също разумно. Оттук вадим следния закон: разумното произвежда разумни резултати. С други думи казано: доброто донася добро. Ще кажете, че в сегашния живот на хората не е така. И за доказателство на това привеждате поговорката: „Направи добро, да намериш зло“.

Задачата на съвременния човек е да се примири, т е. да се справи с противоречията в живота. Противоречията не са нищо друго, освен неизвестни величини – х, у, z. Неизвестните величини са недъзи, които спъват човека. Той търси начин да ги намери, да открие причините, които са ги създали, за да ги отстрани. Всеки недостатък, с който човек не може да се справи, го плаши. Докато не е видял недостатъците си, човек е смел и решителен. Щом види недостатъците си и мисли, че не може да ги изправи, той става страхлив. В това отношение той мяза на заек. Докато никой не го гони, заекът е смел и решителен, от нищо не се страхува. Щом чуе някакъв шум, той хуква да бяга. Като се успокои, той си казва: Колко съм бил глупав! Защо се страхувам? Смел трябва да бъда! Той ту се окуражава, ту изгубва всякакъв кураж.

За да не изпада в състоянието на заека, човек трябва да бъде изправен към своите мисли и чувства. Натъкне ли се на някаква добра мисъл или някакво чувство, които трябва да реализира, никакво отлагане не се позволява. Той трябва да пристъпи към реализирането им. Всяка добра мисъл или всяко добро чувство, които не се прилагат навреме, произвеждат лоши резултати. И обратно: всяка лоша мисъл, която не се реализира, произвежда добри чувства. Такъв е законът. Като знаете този закон, не се чудете защо добрите мисли раждат лоши чувства, а лошите мисли раждат добри чувства. Това се дължи на нереализирането им. Следователно, на вашите добри чувства съответстват нереализирани лоши мисли; на лошите ви чувства съответстват нереализирани добри мисли.

Казвате: Верен ли е този закон? За да се уверите в истинността му, трябва да го опитате в живота. Докато не е опитан, той остава като предположение или вероятност. Преди да докаже една теорема, математикът казва: Да допуснем, че това е така или иначе. Значи, преди да се докаже истинността на закона, ще допуснете, че е верен. Докато не сте приложили добрите мисли, вие се чудите защо трябва да ги приложите. Щом ги приложите, виждате, че законът е прав. Прилагайте добрите мисли, за да се освободите от лошите чувства, които се явяват като последствие на нереализиране на добрите мисли. Натъкнете ли се на лошите чувства, на горчивините, които те произвеждат, тогава ще разберете какво значи нереализиране на добрите мисли.

Като знае този закон, разумният го прилага при проявите на злото. Той знае, че злото е резултат на нереализарано добро и за да се освободи от него, прилага закона за превръщането. Той владее изкуството за превръщане на живите сили в природата. Тъй щото, ако човек не реализира Божествените мисли, всякога ще се натъква на злото в света. То събужда в човека енергии, за които някога ще плаща. Като знаете това, вие разбирате защо трябва да отлагате реализирането на злото. Оттук вадим заключение: мързелът или леността е резултат на нереализирани, непроявени таланти. Ако не прояви талантите си, т. е. не работи върху тях, човек става ленив. Значи, леността е произлязла от талантливите, гениалните хора, от светиите и адептите. Защо? Защото някога не са работили върху себе си, отлагали са реализирането на Божествените мисли и чувства, които са дошли до тях. Поддаде ли се човек на мързела и каже, че не иска да работи, няма да мине много време и той ще плати скъпо за своя мързел. Не е позволено на човека да се поддава на мързел и да отлага изпълнението на Божествените мисли.

Като ученици, вие трябва да имате будно съзнание, да следите какви мисли и чувства минават през вас, за да разберете състоянията, които те произвеждат. Вие трябва да знаете да изпълните или да отложите реализирането на дадена мисъл. От изпълнението или неизпълнението на известна мисъл зависи вашето щастие. Казвате: Какво да направим, когато се натъкваме на противоречия? За да не попаднете под последствията на противоречията, спазвайте следното правило: не се занимавайте с разрешаването на големите противоречия. Те са големи тежести, които не са по силите ви. Да носиш едно голямо противоречие на гърба си, това значи да се осакатиш. На същото основание казвам: Пазете се от лоши мисли и чувства, които носят големи тежести в себе си. Приемете ли една лоша мисъл в ума си и едно лошо чувство в сърцето си, вие непременно ще се осакатите.

За да не се осакатявате, прилагайте закона на присаждането, с който земеделците си служат. На дивачката те присаждат питомно клонче. Правете същото и вие: на лошата мисъл и на лошото чувство, като знаменател на дробта, турете добра мисъл и добро чувство за числител на дадената дроб. Когато соковете от корена на дивачката минат в клоните на присадката, ще получите плод, който не прилича на майка си. Следователно, лошите мисли и чувства представят корените на дървото, а добрите мисли и чувства – клоните на дървото. Обаче, ако при добрите мисли и чувства вие циментирате корените на дървото, лошите мисли и чувства, т. е. горчивите им сокове остават завинаги в земята. Който се опита да вкуси от тия корени, за дълго време ще носи техните последствия. И обратно: ако един клон, в който се крият добри мисли и чувства, се посади в земята, след време той ще пусне коренчета. Неговите сокове ще слязат в корена, но ще станат горчиви. В този случай, добрите мисли и чувства стават лоши. Значи, както лошият човек има условия да стане добър, така и добрият има възможност да стане лош.

Когато в човека се яви желание да стане богат, учен, силен, за да го славят хората, той става лош. Учен, който търси слава от хората, не се радва на учените. Същото може да се каже и за силния, и за богатия, и за праведния човек. Силният не се радва на силния; богатият не се радва на богатия; праведният не се радва на праведния. Обаче, ако силният, богатият, ученият, праведният са добри хора, те се радват на подобните си. Който не е добър по естество, каквито добродетели и постижения да има, не може да се радва на добродетелите и постиженията си. Добър ли е, той се радва и на своите, и на чуждите постижения. Този човек наричаме ние истински добродетелен и силен.

И тъй, когато говорим за гениалния и за разумния човек, имаме предвид онзи, който е господар на условията. Той е извън законите на обикновения живот. Защо? Защото има висок морал, който регулира неговите прояви. Разумният човек никога не пропуща моментите за изпълнение на волята Божия и реализиране на Неговите мисли и чувства. Разумният знае кога да работи и кога да не работи. Той знае кога да се въздържа и от какво, именно, да се въздържа. Не е достатъчно човек само да говори за въздържане, без да знае от какво да се въздържа. Ако пияницата се въздържа от пиене на вино, това въздържане има смисъл. Обаче, има ли смисъл да се въздържа човек от пиене на вода? Има смисъл човек да се въздържа от желанието да коли кокошки и да ги яде. Ще кажете, че той обича кокошките. От тази любов той може да се въздържа, но не и от любовта си към Бога и към своя ближен. Да любиш, за да изядеш своя възлюбен, тази любов не е на място.

Като се говори за любовта, мнозина изпадат в противоречия. Противоречията не са нещастие. Те крият в себе си големи блага. Колкото по-големи противоречия има човек, толкова по-големи са условията за неговото развитие. Ако при днешните условия на живота се махнат противоречията, човек би се пукнал като мехур. Ако противоречията на даден човек са външни, те се явяват като външно налягане върху него, за да се уравновесят с вътрешното напрежение. Ако пък противоречията му са вътрешни, те се явяват като вътрешно напрежение, което помага за уравновесяване на външното налягане. Човек се развива правилно благодарение на външното налягане и на вътрешното напрежение в него, които взаимно се уравновесяват. Ако премахнете външното налягане, човек ще се пръсне; ако премахнете вътрешното напрежение, той ще бъде смачкан от външното налягане. С големината на външното налягане си обясняваме защо някои хора са високи и слаби, а други – ниски и дебели. Когато външното налягане е по-голямо от вътрешното напрежение, човек расте слабо, вследствие на което по ръст е дребен, нисък. Ако външното налягане е по-слабо от вътрешното напрежение, човек расте на високо и на широко. Ще кажете, че ръстът на човека се определя от храната и от добрите или лошите условия, при които живее. Това е отчасти вярно.

Като ученици, вие трябва да знаете на всяко време колко храна да употребявате, за да можете да уравновесявате външното налягане с вътрешното напрежение. Ако туряте в стомаха си повече храна, отколкото трябва, вие ще изразходвате много енергия за смилането й. Изразходваната енергия трябва да се набави от енергията, която храната дава. Не може ли да стане това, в организма на човека настъпва известна дисхармония. Същата дисхармония се явява, когато човек яде по-малко, отколкото трябва. Следователно, човек трябва да знае, на всяко време, колко храна му е нужна. Някои животни познават този закон и когато чувстват приближаване на неблагоприятни условия в природата, те търсят начин да се запасяват. Например, кокошката предчувства приближаването на неблагоприятните условия, вследствие на което отива на току-що засетите ниви и вади житото от тях.

Следователно, видите ли, че някой човек търси начин да се осигури, да подобри живота си, ще знаете, че за този човек идат големи изпитания. Някой иска да стане богат, но не успява. Не само че не става богат, но голяма сиромашия го наляга. Някой ученик отива на училище с добре приготвени уроци и си мисли, че като го дигнат на урок, ще получи шесторка. Какво става, обаче, и той не знае, но когато учителят му го изпитва, той се забърква така, че получава двойка. Коя е причината за неуспеха на ученика? Голямата самоувереност. Понеже мисли, че много знае, учителят става положителен към него. Ученикът е положителен и учителят – също, а вие знаете, че две положителни величини се отблъскват. Ако ученикът е скромен и не мисли, че знае много, учителят щеше да бъде по-снизходителен към него и щеше да му тури шесторка.

Сега, да се върнем към въпроса за причините на доброто и на злото. Мнозина говорят за доброто, искат да бъдат добри, да оправят работите си, но не знаят как да направят това. Много просто. Дойде ли в ума ви някаква Божествена мисъл, не я пъдете, не отлагайте реализирането й, но веднага пристъпете към приложение. Щом я приложите, доброто ще се яви у вас като естествено последствие на реализиране на Божествените мисли. Колкото маловажна да е тази мисъл, приложете я. Всеки малък подтик към доброто е свещен тласък в човешкия живот. Вслушвайте се и в най-малките добри подтици в себе си и ги прилагайте. Хората се отказват от приложението на малките подтици към добро, защото, от една страна ги омаловажават, а от друга, не могат да дочакат резултатите. Те бързат, искат да имат резултат още в момента. Това е невъзможно. Колкото малка да е кибритената клечка, невъзможно е веднага да се направи. Много време минава, докато кибритената клечка се приготви. Мислите ли, че слънцето, което днес огрява цялата земя, се е създало в един момент? Милиони години е работено върху него, за да дойде до положението, в което днес го виждаме. Днес много хора четат, пишат и говорят правилно, но колко работници преди тях са взели участие в създаване на писмеността и на речта! Колко години са работили в това направление! Ние намираме нещата готови и продължаваме да работим за тяхното усъвършенстване.

Следователно, за да разберете произхода на нещата, вие трябва да изучавате законите на живота и на природата. Разбрахте ли, кога доброто ражда зло и злото – добро? Слушали сте да казват: „Всяко зло за добро“. Въз основа на същия закон казвам: „Всяко добро за зло“. – В какъв случай тия поговорки са верни? – Когато човек не реализира добрите мисли и когато не отлага реализирането на лошите мисли. Например, някой иска да каже лошо по адрес на своя ближен и се бори в себе си, да каже или не. Той си мисли, че ако каже, ще му олекне. Иначе, ще се измъчва. Щом е така, нека направи следното: да вземе една тръба от каучук, желязо или какъв и да е материал, дълга 50 – 60 см и широка 1 – 2 см и да отиде на планината. Като стигне до известна височина, там да спре, да изкопае една дупка и чрез тръбата да изкаже думите, които му тежат. По този начин, именно, той ще се облекчи, а същевременно ще се запази от последствията на злото. Земята поглъща всичко и преработва горчивите сокове в сладки.

Знаете ли, какви са последствията от многото говорене? Ще приведа един пример от турския живот. Един пехливанин вървял из улиците и настигнал един турчин, който едва се движел. Пехливанинът го настъпил по крака и продължил пътя си. Турчинът започнал да вика след него: Ти сляп ли си? Не виждаш ли, че пред тебе човек върви? Как смееш да настъпваш такъв почтен човек като мене? Пехливанинът се обърнал, ударил му две плесници, повалил го на земята и продължил пътя си. След няколко часа той настигнал друг турчин, когото също настъпил. Турчинът го погледнал спокойно и му казал: Щастлив съм, че срещам такъв юнак, който ме настъпи. Голямо благо е за мене да ме настъпи юнак. Пехливанинът се спрял, извадил от джоба си една кесия с пари и му казал: Разумните хора възнаграждавам, а неразумните – на земята повалям. Когато разумният знае как да постъпва със злото, добре се възнаграждава. Това значи: „Не противи се на злото!“

Следователно, когато голямо зло ви настъпи, не го ругайте, не му казвайте, че е сляпо, че трябва да бъде внимателно към вас, но кажете: Привилегия е за мене да ме настъпи такъв голям герой. Това, което днес е станало и става, колкото и да е лошо, на място е. В бъдеще може да стане другояче, но днес не може. Като разсъждавате по този начин, вие ще дойдете до правото разрешение на нещата. Това е правата философия на живота, която разрешава въпросите за злото и за доброто в света. Когато стомната се счупи, не съжалявай за нея. Нова стомна те чака. Когато дрехите, обущата ти се скъсат, не съжалявай, нови дрехи и обуща те чакат. Старото си отива, ново иде. Благодарете за това, което сте придобили и научили от старото. Пригответе се за новото. Старото се радва, че се освобождава от вас, а новото се радва, че иде да ви посети. И на едното, и на другото се радвайте, за да решите задачите на живота си правилно.

Когато казвате на хората, че трябва да прилагат и най-малките добри мисли, да вършат поне малки добрини, мнозина се чудят, какъв смисъл има това, какво ще им допринесе в бъдеще малкото добро. Те си казват: Има смисъл човек да прави добро, но да е голямо, че да се види от всички. – Малкото добро, именно, е ценно. То крие в себе си големи блага. Всички знаете баснята: „Пчела и ловец.“ Една пчела попаднала в паяжината на един голям паяк и започнала да бръмчи жално. В този момент покрай нея минал един пътник. Пчелата се обърнала към него с думите: Пътниче, моля ти се, избави ме от тази мрежа. Искам да се върна в кошера си. Тръгнах по работа и обещах на другарките си да се върна навреме, но ето, нещастие ме сполетя. Някога и аз ще ти бъда полезна. Пътникът погледнал към пчелата и си помислил: Какво добро може да ми направи тази малка пчела? Аз съм добър човек, ще й помогна, без да очаквам отплата и благодарност от нея. Той махнал с ръка към паяжината, скъсал я и освободил пчелата. Не се минало много време, същият пътник минавал през една гъста гора, дето живеели разбойници. Един от тях се прицелил с пушката си, искал да го убие, да вземе парите му. Неочаквано отнякъде дошла пчела и ужилила разбойника по ръката. От болка той изпуснал пушката на земята, а пътникът успял да избяга. Тъй щото, не забравяйте, че най-малката добра мисъл или постъпка е в състояние да ви освободи от най-голямото зло или нещастие. Като знаете това, всякога поддържайте разположението на духа си. Доброто разположение на духа е едно от красивите съчетания на разумнодействащи сили в човека. Когато всички сили в човека са в хармония, той има добро разположение на духа и е готов на всякаква разумна работа за приложение на доброто във всички негови прояви, от най-малките до най-големите. Това значи да има човек вътрешен мир и равновесие в себе си. Не нарушавайте този мир, за да бъдете проводници на Божествените мисли и чувства.

И тъй, когато се запитвате за причината на противоречията, казвам: Една от причините за противоречията се дължи на нарушаване вътрешния мир и равновесие в човека. Алчността, стремежът за придобиване на много неща създава противоречия в живота. Когато човек стане богат, около него се трупат хора, крадци, които искат да го оберат. Ако успяват да го оберат, той се натъква на противоречия, защо придоби богатство и защо го изгуби. Докато е богат, човек се страхува да не го оберат. На този вътрешен страх, именно, се дължи явяването на крадци и разбойници в света. Като осиромашее, човек казва: Няма морал в света. Вярно е, че в света няма още онзи велик морал, за който копнее човешката душа. Днес в много хора липсва и разумност. Богатият не знае, защо е богат; бедният не знае, защо е беден; добрият не знае, защо е добър; лошият не знае, защо е лош и т. н.

Как може човек да изправи живота си? По два начина: Чрез въздържание и чрез приложение. – Къде трябва да прилагате закона на въздържанието? – На земята, дето действат отрицателните сили. Обаче, влезе ли в Божествения свят, човек трябва да проявява приложението. В Божествения свят действат положителни сили. Следователно, докато е на земята, дето владее злото, човек трябва да се въздържа от злото, т. е. да отлага прилагането на лошите мисли и чувства. Влезе ли в Божествения свет, в света на положителните сили, дето съществува само добро, човек трябва да прилага, да изпълнява и да реализира добрите мисли и чувства. Като живее на земята, човек се стреми да бъде добре облечен, нахранен и на добра служба. Той не обича дрехи с кръпки. Това показва, че човек се стреми към лесния път. Започне ли една работа, той иска да я свърши изведнъж. Ако не може да я свърши изведнъж, той не иска да я започва отново. В Божествения свят, обаче, човек започва и прекъсва една работа по няколко пъти, докато я свърши. За предпочитане е човек да има кръпки на дрехите си, но да разполага със знания, отколкото дрехите му да бъдат без кръпки, а да няма знания. На земята кръпките са необходимост, а на небето никаква кръпка не се приема. Успехът и силата на човека седи в доволството, а не в голямото богатство. Ако не е доволен от условията, при които в даден момент се намира, човек приключва живота си с малък минус. Минусът не е истинският живот. Добрият живот завършва с плюсове. Минусите в живота на човека показват, че той е работил с отрицателни величини; плюсовете в живота на човека показват, че той е работил с положителни величини. От гледището на Божествения живот и отрицателните величини имат своето предназначение. Ако злото и отрицателното не съществуват и доброто няма да съществува. Когато човек е лош, тогава има възможност да прояви доброто, което крие в себе си. Как ще прояви доброто? Като се въздържа от правене на зло.

И тъй, основната мисъл от днешната лекция е следната: изпълнението на добрите мисли произвеждат добри чувства, а неизпълнението им ражда лоши чувства. И обратно: изпълнението на лошите мисли произвежда лоши чувства, а неизпълнението им ражда добри чувства. Като прилагате лошите мисли, а отлагате приложението на добрите, вие сами си създавате кармата. Като прилагате добрите мисли, а отлагате изпълнението на лошите, вие си създавате дихармата. Само чрез ликвидиране на кармата и приложение на дихармата се създава светлото бъдеще на човека. Не живее ли съзнателно и разумно, човек играе на лотария, в която, или ще спечели, или ще изгуби.

Животът на съвременните хора е живот на лотария. Те непрекъснато бъркат в торба с плодове. Ако знаят как да вадят, ще напипат най-хубави, сладки и доброкачествени плодове. Ако не знаят, ще напипат кисели, горчиви и гнили плодове. В науката на живота се събират или само цели числа или само дроби, но в никакъв случай не се събират дроби с цели числа или цели числа с дроби.

Т. м.

15. Лекция от Учителя, държана на 20 декември, 1929 г. София – Изгрев

Добро или зло като последствие от изпълнение или забавяне

 Младежки окултен клас , София, 20 Декември 1929г., (Петък) 5:00ч.
Издателство: Жануа '98

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

(Сила и безсилие на човека. Произход на добрите и на лошите последствия)



Тайна молитва

Според правилата имаме още 10 минути да чакаме и ще се затворят вратата на Царството Божие. Вие сте станали много добри, умни, послушни. (Много още от съкласниците ги няма.) Изпейте една песен, с песни идат тия хора.

“Духът Божи”

“Махар Бену Аба”

Кажете главната мисъл на миналата лекция. (Качества на богатия и бедния. Богатият слиза, защото той е много натоварен, а бедният се качва, той е лек. Произход на леността.)

Ако имате едно противоречие, как ще го примирите? Това са две противоположни енергии в природата. Как ще ги примирите? В природата съществува един начин за примирение. В животинското царство, и животинското има противоречие, и между минералното и растителното има противоречие. Под думата “противоречие” разбирам, че не вървят в една и съща посока. Между гладния и сития пак има противоречие. Даже между едната страна на човешкото лице и другата има противоречие. И човека като го разделим на две части от пъпа надолу и от пъпа нагоре, между енергиите има противоречие. Единия човек наричам човек на желанията, а другия човек на мисълта.

Тогава, за да примириш човека с животните, има един начин на примирение. Щом не знаеш как да примириш противоречието, ти ще имаш борба. Борбата е начин за изучаване метода на примирението. Тогава, за да примирите величините х и у според обикновените методи на алгебрата, на какво са равни те? Нали са две величини и вие можете да съставите известно уравнение. В сложното тройно правило имате следната задача. Двама души работници за 10 дена изработват или ушиват 15 ризи, 5 души работници за същото число дни колко работа ще свършат? Това е х. При това числото 2 представя двама работника, две разумни същества, 2-10-15, 5-10-х. Дните какво представляват? (Разумни същества.) Десеттях е едно разумно число. Резултатът, и той е разумен. Петнайсет ризи. Законът е такъв: разумното разумно произвежда. Аз пиша тъй: Д.Д.Д. Доброто донася добро. Защо? Това е толкова проста истина. Вълкът винаги ражда вълчета. И вълчетата нали са подобни на вълка? Или човек винаги ражда човечета. Може ли човек да роди нещо друго? Ябълката винаги ражда ябълки. Но за доброто дали винаги е тъй, Д.Д.Д. Доброто донася добро? Доброто може да донесе и зло. В реда на нещата е така, както сега е устроена природата, доброто донася винаги добро.

Питам, ако добрият баща роди добър син, синът е вече един резултат на бащата, неговото тяло е един резултат на бащата. Един син не мисли ли като баща си? Мисли. Да се повърнем. Двама души работници, за десетте дни и дните в живата природа са разумни, и петнайсет ризи, и те са живи. Тогава какво ще кажете вие? Съвсем ще се объркате. Тогава, за да не се объркаме, ние казваме това са дни, това ризи. За 10 дни Земята се е обърнала 10 пъти около оста си, това подразбирам аз 10 дни. А 15 ризи при това обръщане на земята около слънцето едновременно човек е работил, и той е свършил известна работа. Защото и Земята е свършила известна работа. Тогава ние определяме отношението на човека към земята относно работата какво е.

Сега е въпросът да примирим двете противоречия. В дадения случай х и у са двете противоречия. Ти имаш една мъчнотия, с която не можеш да се справиш. Тя е неизвестната. Неизвестното, това е един недъг, който ме спъва в живота. Ти не го знаеш кой е, трябва да го намериш. Има един закон за това. Да допуснем, вие сте толкова смели, колкото заека, носите кобури, казвате: “Като мене смел човек няма.” А при всяко трепване отвън вие оставяте кобурите и бягате. При трепването вие забравяте какво сте казали по-напред и бягате. Като мине трепването, вие пак сте онзи смелият. Питам, кой беше първият метод, който накара заека да се уплаши, да се стресне. Кога стана заекът страхлив? Докато заекът спеше, беше смел човек, а щом се разбуди, стана страхлив. Докато той спеше, нямаше никакви нужди, нищо не го стягаше. Щом се събуди, дойдоха всички кредитори и го уплашиха. Ония нужди, с които човек не може да се справя, всякога го плашат. Законът ще дойде. Защо човек трябва да се спъва постоянно? Ако вие забавите една добра мисъл, не я поставите на нейното място, както трябва, тя за бъдеще ще произведе едно противоположно чувство. Така е. Заражда се злото. Това е едно допущение в окултните науки, че всяка една добра мисъл, на която не се е дало ход в дадения случай да се прояви, от нея се ражда едно лошо чувство. В началото, ако не се даде ход на добрата мисъл, да се прояви, ще се роди едно лошо чувство. Тогава ти казваш: “Откъде у мене дойде това лошото чувство?” Казвам, от добрата ти мисъл. Д. Л.ч. Нали това е едно противоречие? Ти казваш: “Как тъй?” Казвам, от добрата мисъл. Много добър си бил, но добър със знак минус, -Д. Така е с добрата мисъл, ако тя се отложи. Обратният закон: яви се една лоша мисъл, ти не й дадеш ход да се реализира, тогава ще се яви едно добро чувство: Л.м. Д.ч. Казваш: “Защо си толкова добър човек?” Аз казвам: “Защото си бил лош.”

Следователно на вашите добри чувства винаги съответстват нереализирани лоши мисли, а на вашите лоши чувства съответстват нереализирани добри мисли. Това сега са предположения, вероятности. Нали, когато онзи математик доказва нещата, при известни аксиоми казва да допуснем това. Обаче с тия величини вие не можете да работите. Казваш: “Защо трябва да приложим тази мисъл?” Ако не приложиш добрата мисъл, непременно ще има последици лошите чувства. И ти не можеш да се освободиш от тези лоши последици лошите чувства, а щом дойдат лошите чувства, тогава ти ще усетиш тия горчивини, от които, ще страдаш.

Следователно умният вижда, че от доброто се ражда злото. Как? Това е вече закон на превръщането. В магията ти трябва да знаеш как се превръщат живите сили в природата. Ти казваш: “Как, не съм ли аз свободен?” Ако при всяка една мисъл, която иде от Бога, и ти не я изпълниш, веднага ти се натрупаш с ред грехове. Натрупваш се с енергии, които за бъдеще ще трябва да изплащаш. Не гледайте само на философската страна. Това е едно философско обяснение. Щом така е обяснено, има вече смисъл. Ето защо трябва да бъдем изправни. Има смисъл вече защо не трябва да отлагаш доброто. Има смисъл и защо трябва да отлагаш злото. Има резон защо не трябва да правиш зло. За да се роди в тебе едно добро чувство. И защо не трябва да отлагаш добрата мисъл за да не се роди злото чувство. По този начин ние можем да обясним произхода на онази разумност. Ако ти не се учиш, да кажем, ти си много способен, даровит, талантлив, погледнато от хиромантическо, френологическо, астрологическо гледище, графологически и по който и да е начин, за тебе казват “Той е богато надарен човек”, но той все отлага, не иска да учи, питам, какво добива този ученик? И виждаме, даровитият става ленив. Следователно, той като отлага да прояви своя талант, на негово място се явява леността. Следователно произходът на мързела откъде иде? От най-даровитите хора. Мързелът е един резултат на най-гениалните хора, на светиите, на гениите, на адептите. Те са родили леността. И за това някой път и вас ви обсебват такива същества, и вие, за да покажете, че сте гениални, казвате: “Аз няма да работя.” Ще знаете, това е свойство на гениите. Защото само геният има право да отлага работата. Той казва: “Днес ще почивам.” Гений е човекът.

Та сега ще знаете произхода на леността. Произходът на всички неща са все такива. Сега мнозина се спъвате. Като дойдете до такива прояви, не можете да си ги обясните. Има начини за това. Да кажем, имате едно състояние да ви покажа неговия произход. Ще ви кажа как е произлязло това състояние. Преди десет прераждания вие бяхте в Египет в един храм. Това е сега, да видите как се е зародило у вас това състояние, при какви условия. Или ще ви кажа, преди две прераждания вие бяхте в Рим, бяхте един римски патриций или един от римските цезари. Тогава вие ще се учудите как е попаднал тук, в България, в тази аудитория, един цезар. Но това е неразбиране. После може да ви кажа, мнозина от вас сте били такива предипотопни животни и сега сте попаднали тук. И така може да се обясни, но това са все предположения. Това, за което аз ви говоря, не са очевидни истини. Ще ме разберете. Олар белир. Защото това не е точно. Едни казват от тук до слънцето има 92 милиона километра. Олар белир. Друг казва 93 милиона километра са. Възможно е. Трети казва 94. Това са все предположения, приблизително само. Тогава аз ви казвам тъй: 96 милиона километра и 5 сантиметра точно е това. При другите величини, ако вие дойдете до слънцето, не можете да прекрачите, а тук са петтях сантиметра. Имате само една малка междина.

Следователно вие от вашия трен можете да слезете на слънцето. Но при 92 милиона километра вие не можете да слезете, ще има едно трансформиране. И вие ще останете насред пътя и трябва да ви пренесат с аероплани. Защото ще ви дойдат слънчевите жители на помощ, ще кажат добре правят земните жители, и ще ви пренесат на слънцето. Пък може да е 93 милиона километра. Но де е точното? Това са само учени предположения, не е грях. 92 колко прави? 92=11=2. Та сега, да се не отвличаме от работата. Известни състояния, които ни идат, трябва да видим в основата си каква мисъл крият. При сегашния живот трябва да бъдете внимателни и да знаете да изпълните или да отложите една мисъл, защото инак сами ще си създадете своето нещастие. Мнозина не разбират това. Ти не се занимавай с дребните противоречия в живота, не се занимавай с големите противоречия в живота по следните причини. Не вдигай голяма тежест. Защо? Много естествено, ще се орезиш. Ако вдигаш голяма тежест, можеш да се изсипеш. Орязване знаеш какво значи? Пресекване става на гърба. И тогава човек не може да ходи прав. Този, който се е орезил, как го казвате вие? (Осадил се е.) Орязване значи става посмешище на хората, значи, щом не можеш да вдигаш нещо тежко, това остава у тебе един недъг. И тогава ти ще ходиш като един чорбаджия. Това е орязване. Подигаш се бавно, значи е станало едно разслабване на нервната система. Нервите не могат да контролират мускулите на целия гръбначен стълб. Затова не трябва да вдигаш тежък товар. Тогава, щом ти разрешаваш една велика задача, ти ще произведеш същия резултат на ума си. И даже не се занимавай с тежките чувства. За любовта това е друг въпрос. Но такива грамадни чувства не ги вдигай, защото и те имат тежест, защото има осадяване и в другите области. Осаждане, значи да се присадиш.

Когато имаш едно лошо чувство, ти ще теглиш една права линия А.





Какво означава тази права хоризонтална линия? Какво е турено под хоризонталната линия? Под тази линия се туря знаменателят. Имаш едно лошо чувство. Ще го туриш отдолу, то е знаменател Л.Ч. Тогава отгоре ще туриш числител доброто чувство Д.Ч. Едното е корен, другото е клонищата. Този е законът на присаждането. И трябва да се научите да присаждате. Може да туриш за числител една доброкачествена ябълка или круша върху една присадка, която не съответства. Следователно можеш да прекараш соковете на корените в клонищата и да дадеш един плод, който не съответства на майката на тия корени, които са го произвели. Следователно лошите чувства всякога представляват корени, а добрите чувства представляват клонища. Но и при добрите чувства, когато вие циментирате корените на едно растение, то остава в земята и се превръща на едно лошо чувство. Щом турите един клон, то той пусне корени от себе си в земята, почне да пъпли, да търси храна, той е станал лош. Щом у тебе се зароди желание да станеш учен, богат, ти си вече лош човек. Учен на учен радва ли се? (Не.) Силен на силен радва ли се? Красив на красив радва ли се? Певец на певец радва ли се? Светия на светия радва ли се?

Само добрият светия се радва, но не и глупавият. Само разумният, гениалният човек се радва, но има и глупави гениални хора, отлична мисъл има. Има и глупави адепти. Аз вземам в друг смисъл. За онези, които не могат да видят последствията, бъдещите работи на една тяхна постъпка, а те могат да изменят посоката си. Той знае, че има лоши последствия, но казва: “Аз съм господар, ще направя опита, после ще изменя нещата, нека дойде.” Както онзи ден ние влязохме при един човек и извадихме две торби цимент. Той не знае, но ние си дадохме правото, казахме ще му платим. В нашия ум седи мисълта, ще му платим. Но той като иде там, циментът го няма. Ние сме добри хора, а си позволяваме това. Защо? Оправдава се, голяма нужда имаме, а неговият цимент, ако седи, може да се развали от влагата. Заради неговия интерес употребихме цимента, а парите вложихме в банката. Колко струва, толкоз, но сега да си уредим работата.

Та казвам, умните хора, силните си позволяват неща, които някой път се считат законни, някой път се считат незаконни. Умният, като прави добро, си позволява това. Зависи каква е неговата мисъл. Моралът е, ако ти постъпиш правилно в мисълта си. Не е външната страна на морала. Вътрешната работа подразбира мисълта и последствията. Ако не изпълня добрата мисъл, иде вече произходът на лошото чувство. Не съм мислил правилно. Ако в мене едно лошо чувство не съм го изпълнил навреме, забавил съм го в своя ход, като резултат ще се яви едно добро чувство. Онзи, който не може да се въздържа, казва: “Да се пребие като куче.” Страхливецът трябва да тегли куршума. Но този човек е умен, който не убива. Той се въздържа. И това въздържание става причина да се роди едно добро чувство у него. Именно този господин, като се въздържа, става причина да се яви нещо хубаво, красиво в света. Питам, кое е по-добре да изпълним желанията на хората, да се покажем, че сме силни?

Вие, които не разбирате закона, казвате: “Човек не трябва ли да работи?” Разумно трябва да се работи. Някой път човек, когато се въздържа, работи, а някой път, когато не се въздържа, работи. Кога трябва да се въздържа човек? Сега вие, ако вземем всички въздържатели, нали препоръчвате въздържанието. Но опасно нещо е въздържанието. Въздържанието при пиянството е едно благословение, но да се въздържаш да правиш добро, е едно престъпление. Следователно въздържателите едновременно са добри и лоши хора. Ти трябва да знаеш кога и как да се въздържаш. Кога трябва да се въздържат? Хубаво е, казваш, да люби човек. Да любиш, но ти можеш да бъдеш и светия, можеш да бъдеш и престъпник в любовта. Ако залюбиш една кокошчица и я изядеш от любов, ако залюбиш едно конче и се качиш на гърба му, ако залюбиш дрехите, това и онова, и всичко това ти пристане. Казваш: “Да се любим.” Аз не съм съгласен с това. Някой път обичам да не ме любят хората. Сега вие искате всички хора да ви любят. Това е най-голямото нещастие. В природата не съществува такъв закон, дето всички да те обичат.

И вие, които разглеждате сегашния живот, намирате едно голямо противоречие. Но ако нямаше това голямо противоречие, вие по никой начин не можеше да съществувате. Благодарение на това противоречие, в което се намирате, вие имате съществувание и всичко, което имате. Но ако това противоречие биха го премахнали, веднага вие ще се пукнете като един мехур. Съвременната наука разправя, че върху човека има едно давление, една тежест от 1200 килограма, но същевременно отвътре има едно противодействие. Как го наричат във физиката? Вътрешно напрежение. Следователно, ако вие намалите външното налягане, а оставите вътрешното напрежение, какво ще стане с вас? (Ще се пукнем.) Тогава аз изкарвам този закон: всички хора, които стават по-високи и по-шишкави, налягането отвън е по-малко, а всички хора, които стават дребни, налягането отвън е станало по-голямо, а напрежението отвътре е по-слабо. Вследствие на това е станало смаляване. Тази е причината относно налягането отвънка. Даваш на един човек малко храна, условията отвън са лоши. Малко налягане има отвънка. Дадеш на човека доста храна, и веднага той стане бабачко. Увеличение става.

Сега трябва да преведете тези изрази. Да кажем, колко трябва да ядеш? Ето аз така поставям въпроса, аз го поставям точно тъй, почти механически е законът: външното налягане трябва да съответства на вътрешното напрежение. Трябва да има една равномерност. Ако ти туриш на стомаха си повече храна, ще изхабиш повече енергия и ако тази енергия ти не можеш да я вземеш от храната, понеже може да изхабиш повече енергия за храната, която няма да ти достави толкова, колкото ти си изразходил, затова яж по-малко.

И този закон съществува. Вие не наблюдавате. От десет дена кокошките знаят, че ще дойде това време, те изпоорониха една нива. Климатически у тях се събудиха известни сили, яви се една енергия, те ровят по нивата, изваждат житото от земята, казват ще се развали времето, и тичат. Въобще у военните и у птиците е така. Те вземат провизии за три дена, че като дойде лошото време, да имат енергия в запас. Който види, ще каже тия кокошки са полудели. Тия кокошки предвещават времето. У тях има едно голямо напрежение, у тях се събужда съответна енергия отвътре и кокошките стават активни. По някой път у вас може да се зароди едно желание, искате да станете щастливи, тогава аз мога да ви пророкувам какво ще излезе от вас. Щом вие искате да станете щастливи, непременно ви иде едно голямо изпитание. Същият закон, ти искаш да станеш богат. Освен че няма да станеш богат, но голяма сиромашия иде отгоре ти. Ти отиваш на училище, казваш: “Научих си урока хубаво. Днес учителят ще ми пише шестица.” Но тъй се случва, че освен дето шестица не получаваш, получаваш една двойка. Ти казваш: “Забърках се, аз си знаех урока по този предмет, но се забърках, хвръкна ми из ума.”

Това стана по простата причина и тя е следващата. Този ученик е бил много самоуверен, той върви и препраща своята мисъл на учителя, а учителят, и той е положителен, а две положителни величини се отблъскват. Когато ученикът праща една мисъл, че той знае предмета си, тогава учителят ще ти даде най-трудната задача, хване те там, и ти загазиш. Пък ако някой каже: “Ще ме скъса учителят. Какво да правя?” Недоверчив е към себе си, но праща меки мисли към учителя и учителят поомекне малко и като го пита, каже: “Хайде да мине от мене.” Даде му най-лесното и му тури шест. Като излезе ученикът, той е подигнат за себе си. Но благодарение на този закон, че той вътрешно показва слабата си страна и учителят става по-снизходителен. Питам, кое е снизхождение че ти тури две или шест? Разбира се, шест е по-хубаво. Защото чувствата, когато мислим, че знаем и чувството, че не знаем, каква е разликата между тези две чувства?

Но ние се отдалечихме от предмета. Сега произходът на доброто у тебе. Ако искаш да станеш гениален човек, да оправиш работите си, всякога изпълнявай онова малкото добро, което се явява у тебе, и никога не го отлагай, не го отказвай. Никога не отказвай тия малките побуждения, малките тласъци, които имаш към доброто. Всеки един малък тласък, който имаш към доброто, това е един свещен тласък в живота. Прилагай, прилагай малките тласъци на доброто. Ти чакаш добрите резултати. В природата резултат моментално няма. Докато се образуват кибритените клечици, колко време са работили учените хора? Мислите ли, че туй слънце, което сега ни свети, знаете ли колко милиарди векове се минаха, докато дойде слънцето да свети, тъй както сега свети? Това не стана тъй изведнъж само да махнеш с ръката си, цък и ще запалиш огъня. Сега тъй става, но докато се получи това съчетание на кибритената клечка с огъня, минали са се векове, докато дойдем до това съчетание на нещата днес. Същото е и с речта. Колко време е минало, докато се дойде до това правилното писане, както сега съществува на земята. И колко хора са работили върху това. Но това не е едно достояние само на вас. Ти казваш: “Аз го зная.” Ти така си го научил наизуст, но знаеш ли колко хора са работили върху него хиляди години?

Та законите в природата трябва да се изучават разумно. Вие сега разбрахте ли връзката, когато хората кажат, че от добро се ражда зло и от злото се ражда добро? Разбрахте ли начина как се ражда и де е връзката? Нали сте чували всяко зло за добро. Тогава и всяко добро за зло. Ние разбираме така, след като въздържаш една лоша мисъл, не я прилагаш, ще се яви като резултат доброто. Някой път си неразположен, искаш да кажеш някому една лоша дума, да ти олекне. Кое е по-хубаво да ти олекне или да не ти олекне? Щом искаш да ти олекне, аз да ви кажа има един начин. Когато искате да кажете нещо, за да ви олекне, ще си купите една модерна цев 5060 сантиметра дълга и 2 сантиметра в диаметър и когато сте неразположени, излезте вън от града, изкопайте една дупка, турете цевта в дупката и кажете това нещо в земята, да ви олекне. Идете в планината, кажете през цевта, което имате да кажете, тъй героически, че всички да ви разберат, върнете се тогава в града. Знаете ли какви са последствията, когато някой си позволява много да говори? Върви един господин, много честолюбив, в турско време това, с фес и с пискюл на главата. Минава един пехливанин покрай него и го настъпва. Този му казва: “Ти сляп ли си?” Пехливанинът се обръща и му ушива една плесница, той се поваля на земята и фесът му хвръква настрани.

Питам, какво спечели ти, като му каза: “Ти сляп ли си?” Този пехливанин минава покрай друг един турчин, който видял всичко това, и го побутнал с лакътя си. Този веднага се покланя пред него и му казва: “Крайно ви благодаря. Аз съм щастлив един такъв голям юнак да срещна и да ме настъпи.” Тогава този пехливанин го потупа по рамото и гърба, изважда нещо от джоба си една кесия, и му я дава и казва: “Браво, такива като тебе ние така защитаваме, а юнаците като този, ние поваляме на земята. Ала турка иши.” Та в дадения случай, когато дойде едно голямо зло до тебе и те настъпи, не му казвай: “Ти сляп ли си?” Туй подразбира “Не противи се злому”. Кажи тогава на това зло за голяма привилегия считам, че такъв голям герой като тебе се допря до мене. Тази е вътрешната философия. Другояче няма друго разрешение. Туй, което е станало, не може другояче да стане. В бъдеще може, но сега не може. Счупила си стомната, има друга една, която чака, кандидат е тя, а тази счупената, тя си е свършила кармата. Една стомна, когато се счупи, тя се радва, дава банкет, че се е счупила. И когато една рокля се скъса, и тя се радва, и тя дава банкет. Когато обущата се скъсат, и те свършват своята карма. За тебе е нещастие, а за тях е цяло щастие. Вие ще кажете: “Как тъй?” Всяка волска кожа е жива. Тия клетки на животните не умират, тия кожени обуща, които носите, не умират тъй лесно. Когато умре кожата на някои обуща, те почват да се пукат, но докато клетките са живи на кожата, обущата са здрави, само се изтриват, а клетките са живи. Следователно те се радват, че се освободили, защото човек е по-лош господар отколкото животните.

Сега приложението на тази мисъл. Откъде произтичат някои неприятности? Малки са причините. За това всеки един от вас трябва да се радва, когато му дойде една хубава мисъл и всякога трябва да я прилага. Никога не отлагай хубавите, красивите мисли, които идат в душата ти. Нали знаете онази поговорка, онзи малък разказ, дето една пчела се хванала на една паяжина и се молила на един човек да я освободи, казала му: “Искам да се върна при моя кошер, чакат ме, дала съм обещание, за бъдеще ще ти направя и аз една услуга, едно добро.” Той я погледнал и казал: “Какво добро ще ми направиш, аз съм добър човек.” И я освобождава. Обаче един ден, когато един негов неприятел се целел да го убие, тя го ужилила и тъй го избавила от смъртта. Ако изпълните най-малката добра мисъл, някога тя ще ви избави от едно голямо нещастие, от една неприятност. А няма по-хубаво нещо, човек да има винаги разположение на духа.

Разположението на духа, това е едно от най- красивите съчетания за доброто. Аз наричам разположение на духа, това е едно от най-красивите съчетания на разумно действащи сили в нас. Когато всички сили у човека са в хармония, това е разположение на духа. И ние никога не трябва да нарушаваме туй вътрешно равновесие. Вследствие на това нарушение ние имаме известни противоречия. Запример яви се у тебе желание да имаш два чифта лачени обуща или яви се желанието, да имаш две вратовръзки или три костюма дрехи. Можеш да имаш и десет, но в дадения случай те не са ти потребни. Ти си един пътник и можеш да носиш едва един костюм, можеш да носиш две ризи, едни гащи, а два костюма не са ти потребни. Ти ще кажеш: “Ще ги туря в куфара.” Но представете си, че куфарът е гърбът. Тогава ти ще носиш две ризи, едни гащи, в краен случай една фланела, един килограм ориз. Ако ти туриш два костюма, облечен си хубаво, ком ил фо. Имаш едно дебело зимно палто, едно вътрешно палто, гащи, жилетка, фланели и така тръгнеш из чаршията. Сега къде е злото? Едно, ти сам не можеш да го носиш и второ, като те види някой с голям багаж, а той няма никакви дрехи, и той почне да ходи подире ти. Ти седнеш да си починеш, той те дебне като някой вълк. Ти мислиш, че си осигурен, заспиш, но като станеш, палтото го няма, хвръкнало. Докато идеш до голямата станция, и голямото палто ще хвръкне и ти ще останеш със своите дрехи.

Това са неща, които сега стават в живота. И всички тия кражби и обири в живота се дължат на този вътрешния страх. И това е най-естественото положение, което сегашните хора, имат. И за това казват няма морал. Няма морал на богатите хора. Аз казвам, няма разумност у богатите хора, но няма разумност и у бедните хора. И едните, и другите са неразумни. Богатият не знае защо е богат и бедният не знае защо е беден. Ти си добър, и не знаеш защо си добър. Лош си, и не знаеш защо си лош. Това е всичката философия.

Сега, понеже вие се готвите като кандидати аз наричам, някои от вас ще свършите по закона на силните хора, някои от вас ще бъдете силни, гениални хора, някои от вас ще бъдете бедни хора, някои светии, адепти, учители, професори, поети, философи, а някои от вас ще бъдете готвачи, разсилни, метачи, а някои владици. Е, кои са? Някои. Това са възможности. Има само една наука. За изчисление всяко нещо си има своите правила. За мен е важен произходът на хубавите и красивите чувства и произходът на лошите чувства. Това е най-важното. Малките добродетели изпълнявайте ги. Малките лоши чувства забавяйте ги, превръщайте ги. Щом се яви едно лошо чувство, превърни го в една добра мисъл. По кой закон? Чрез закона на въздържанието. Щом се появи една добра мисъл, какво трябва да правиш? Отхвърли закона на въздържанието. Не се въздържай, пий колкото искаш. Онзи истинският добър човек не може да се въздържа от нищо. В Божествения свят въздържание няма. Но там и зло няма. Всичко е положително. Защото въздържание има само в негативните страни. Щом се каже: ти не прави зло, ти си на земята. Това не прави, онова не прави това е отрицателно. А щом кажеш: “Аз правя добро, всичко добро правя”, ти се намираш в небето, това е Божественият свят. За земята не мога да ви кажа: прави зло. Затова казвам, въздържай се. На земята най-първо ще проявиш своето въздържание, а после ще проявиш своята положителна страна, Божественото. По този метод може да се изправи животът.

Например, да допуснем, нямаш обуща, чорапите ти са скъсани, обущата също, дрехите, всичко е скъсано. Имаш стотина лева, вземи си една игла и конци и се постарай да зашиеш скъсаното с кръпки и всяка сутрин погледни си кръпките така хубаво, но чисти да бъдат дрехите ти. Онзи, който ще те хареса, той ще те хареса и с кръпките, ако хубаво са зашити кръпките. После всичко е чистичко, той ще те хареса повече, отколкото, ако ти си облечен без кръпки. Някой път аз харесвам хората със съдрани гащи повече, отколкото иначе. Аз бих предпочел един способен ученик с десет кръпки на палтото си, отколкото един княжески син и неспособен, който не може да раздели на две магарета слама. По добре кръпките със знанието, отколкото хубавите дрехи без знанието. Така трябва да бъде на земята. Кръпките тук са потребни. Колкото повече кръпки има на земята, толкова е по-добре. А на небето е обратното. Но тук, на земята, кръпките са една привилегия. А щом искате да бъдете по-щедър между хората, ако всички са със съдрани дрехи и кръпки по тях, нека един да се яви между тях с цилиндър, тъй, като че спуснат от небето. Ние не сме за беднотията, не. Силата на човека е в доволството. Да бъдеш доволен, като погледнеш един човек, който е облечен хубаво. Порадвай му се. Кажи: “Много се радвам, дано неговите мисли и чувства са такива, каквито са дрехите и шапката му.” Иначе колкото и да учите, ако нямате това вътрешно схващане, всичко е безполезно. И ако вие така не наредите живота си, всякога ще свършвате живота си с един минус. А минус, това не е живот. Все таки трябва да дойдете да свършите с плюс. Плюс аз разбирам положителното в живота, а минусът, това са все отрицателните стойности.

Това са сега възможности, които ви дадох, за да учите добре. От това гледище и отрицателният живот е на мястото си. Защото, ако той не съществува, и доброто не може да се прояви. 3ащото съществува по единствената причина, да съществува доброто. 3атова, когато ти си лош, ще кажеш: една възможност да проявя доброто. Когато ти си най-лош, тогава имаш най-голямата възможност да проявиш доброто. Как? Ти само прояви въздържание като човека, който освободил пчелата. Като минеш някъде, направи едно малко добро.

Сега основната мисъл. Неизпълнените добри мисли раждат лошите чувства, а лошите чувства вече образуват почва за това, което хората наричат карма. Аз ви казвам условията, как се плетат нишките на кармата. А щом се въздържаш от една лоша мисъл, ти даваш ход на едно добро. Следователно създаваш своята дихарма. Всеки един от вас трябва да се стреми по този начин да урежда живота си. Така по този начин човек, като седи в стаята си, той може да създаде своето бъдеще. И като ходиш по улицата, можеш да създадеш своето бъдеще. А тъй както сега е устроен животът, това е живот на лотария я се падне, я не се падне. Ако аз бръкна по този закон в лотарията, винаги ще набарам този билет, който взема, който има съдържание. И ако вие ми дадете една торба с ябълки, мислите ли, че аз няма да взема най-хубавата ябълка? Като бръкна, аз зная каква ябълка ще взема, червена ли, бяла ли, сладка или кисела. В мене има усет, без да гледам ябълката, аз зная каква е тя. Правили ли сте вие някой път такъв опит. Ще турим разни ябълки в една торба, да видим, кой от вас може да знае каква ябълка взима. Има един вътрешен усет. Като пипнеш, ти можеш да развиеш своя усет и да извадиш най-хубавата ябълка. Като че плодът сам придава своето разположение на тебе, на ръката ти. Можеш да познаеш ябълките в торбата и без да ги гледаш.

Та целият наш живот и нашето щастие е турено като плодовете в една торба, дето много пъти трябва да бъркаме. И като не знаем как да изваждаме, изваждаме някоя кисела, горчива или червива ябълка. Само в тази наука дроб не се събира с цяло число. Събират се дроб с дроб. Ти като станеш сутрин, трябва да знаеш цяло число ли си, или дроб.

Тайна молитва

Петнадесета лекция
на Младежкия окултен клас
20 декември 1929 г., петък, 67.15 часа
София Изгрев