Седмият кръг на живота

 Младежки окултен клас , София, 22 Май 1927г., (Неделя) 19:00ч.
Издателство: Бяло Братство

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Размишление.

Днес ще ви дам една задача - да работите върху Библията. Целият клас ще се раздели на две групи и всеки един от групата ще вземе по една от книгите на Стария завет: например един ще вземе Битие, друг - Изход, трети - Левит и т. н.; като четете книгите, ще изучавате характера на всеки един, за когото се говори. Коя е характерната черта на Авраам? Авраам се е отличавал с послушание, той напусна бащиния си дом и отиде в непознати земи - отиде в Египет да учи. Сегашните хора се оплакват от условията. Какво е било положението на старозаветниците - те са живели при по- тежки условия на живот, отколкото сегашните хора; откъде черпеха сила, за да издържат?

Като ученици, вие трябва да изучавате целокупния живот, както и единичния - човешкия живот. Като изучавате човешкия живот, ще видите, че в него има седем кръга; шестте кръга са в покой, а седмият - в постоянно движение; който схване движението на седмия кръг, той е разбрал живота. Същото деление имаме и в окото - който може да схване седмия кръг и да чете по него, само той вижда живота на човека в окото. Всеки не може да чете по окото, всеки не може да чете и по лицето на човека. За да чете по окото, по лицето, по линиите на ръката, човек трябва да схваща не само линиите, които са в покой, но и ония, които са в постоянно движение; характерът на човека не се определя от статичните линии на лицето, на носа, на устните, на очите, но от линиите, които постоянно се движат. Какво ще прочетете по лицето на една мумия или на една статуя - колкото и да е гениална, статуята изразява само една основна черта: тя изразява идеята, която скулпторът е вложил в нея. За да направи ценен камъка, скулпторът е вложил в него една идея. Без идеи нищо не се постига. Следователно човек трябва дълго време да мисли върху красиви неща, да възприема красиви и възвишени чувства и да проявява добри постъпки, за да изработи ценното в своя характер. Да мисли човек съзнателно, това е цяла наука: като мисли, чувства и постъпва съзнателно, човек се повдига и същевременно се справя с излишните енергии на своя организъм; ако не може да се справи с излишъка на своите енергии и не знае как да ги трансформира, човек се излага на големи страдания и болести и тогава от доброто излиза нещо лошо.

И тъй, спрете вниманието си на седмия кръг на вашия живот и бъдете готови да реализирате всичко красиво, което излиза от него. Мине ли някаква светла мисъл през ума ви, не я изпускайте, приемете я в себе си и я реализирайте - не я ли приемете, вместо нея ще дойде друга, от нисш характер. С възвишените мисли човек работи и се повдига, а с нисшите се мъчи и труди. От вас се иска съзнателна работа, да не очаквате наготово, като на лотария; печалбата на лотария е случайно нещо: или ще спечелиш, или ще загубиш.

Днес всеки човек трябва да работи върху себе си, за да създаде характер. Едно от условията за създаване на характер е постоянството и точността; обещае ли нещо, човек трябва да изпълни обещанието си - никакво отлагане не се позволява. Човек трябва да бъде точен не само към близките си, но и към себе си - обещае ли му някой да дойде в определен час и не изпълни обещанието си, той не трябва да чака. Има същества, които са заинтересувани от човека: едни имат желание да го спъват, а други - да го повдигат. Тия, които го спъват, имат желание да го оберат, да изсмучат жизнените му енергии и по този начин да го демагнетизират - това наричаме духовен вампиризъм, или ограбване на духовните енергии на човека. Например дойде ви някаква Божествена идея, която трябва да реализирате; тъкмо се готвите да я реализирате, нещо вътре във вас ви казва: „Не бързай, не е дошло още времето за тази идея“ и щом чуете този глас, вие се отказвате от намерението си; щом се откажете, веднага идват същества, които са служители на духовния вампиризъм, и ви ограбват.

За да не губите духовните си сили, щом дойде в ума ви някаква светла идея, веднага пристъпете към реализирането и; ако при първия опит не сполучите, направете няколко опита, докато я реализирате. И да се обезсърчите, пак не се отказвайте; личността може да се обезсърчи, това е външно обезсърчаване, но важно е душата да остане тиха и спокойна като гладката повърхност на океана, като спокойното лазурно небе. Без постоянство никаква култура не съществува. Вие искате да бъдете носители на Новата култура - как ще постигнете това, ако не работите, ако не правите опити и упражнения? Имайте постоянството на мравката, на пчелата.

Лесно е човек да се обезсърчи, но изкуство е сам да се насърчи. Разправят за Мохамед следния случай. Като виждал колко мъчно учението му си пробивало път, той се отчаял и решил да избяга, да се скрие от очите на хората; за тази цел отишъл в една гора и като се уморил, седнал на един камък да си почине. Дълбоко замислен в своите идеи, той видял пред себе си мравка, натоварена с нещо голямо, извън силите и. Като вървяла, тя попаднала на един стръмен път. Мохамед се спрял да наблюдава как ще мине стръмнината с големия товар на гърба си; той останал учуден, като видял, че мравката не се отчаяла, но продължавала да се бори с препятствието. Мохамед започнал да брои колко пъти ще се засилва да мине стръмнината; цели 99 пъти мравката се отправяла към препятствието и на стотния път го преминала - тогава Мохамед си казал: „Ако една мравка може да приложи постоянство и да преодолее големите препятствия в живота си, не мога ли и аз да преодолея своите?“. Той се върнал у дома си и продължил започнатата работа. Като разумен и посветен човек, Мохамед видял голямото постоянство на едно малко същество и последвал неговия пример.

Дръжте в ума си следната мисъл: каквото се случва на човека, който люби Бога и пази законите Му, всичко работи за негово добро. Не е достатъчно човек само да придобие някаква философия или да стане поет, музикант и художник и да загуби придобитото; човек трябва да умре с това, което е придобил, и да го занесе със себе си в другия свят. Много хора имат убеждения, но като дойде смъртта пред тях, едни се отказват от убежденията си, а други заминават с тях. Например разказват за Калвин как издържал на убеждението си: когато бил на смъртно легло, изпратили един кардинал да го причести и изповяда; Калвин отворил очите си и казал: „И без кардинали ще ида на онзи свят, между Бога и мене не позволявам да застане някой“. Убеждение имал Калвин и с убеждението си отишъл на онзи свят.

Ще ви дам едно упътване при изпълнение на задачата върху четенето на Стария завет: която книга ви се падне, ще я четете съзнателно. Ако се паднат Псалмите, ще ги четете внимателно, за да извадите характерното от тях; във всеки псалом се виждат условията, при които е писан, както и преживяванията, които Давид е имал, характера му и т. н. - това можете да видите в по-важните и силни псалми. Като четете Исая, също направете характеристика и сравнете характера му с този на Иеремия, Иезекиил и др. Като свършите книгите на Стария завет, започнете да четете Новия завет. Като дойдете до Посланията на Павел, на Иоан, на Петър, сравнете ги и вижте при какви условия са живели и работили. Първоначално апостол Павел е гледал оптимистично на живота, но след като го били няколко пъти, той казал: „Братя, с големи мъки и страдания ще влезем в Царството Божие“; на друго място казва: „Пътя опазих, вярата опазих, сега ми остава венецът на живота“. Като четете, не се спирайте на подробностите, но на по-важните мисли, които характеризират личността, условията, при които тя е работила, както и идеите, които са я вълнували.

Добре е понякога да правите наблюдения върху себе си, за да видите кои тонове ви влияят - ниските или високите, целите или половините и т. н. Съвременната наука е изчислила броя на трептенията на високите и на ниските тонове, но не е изчислила колко трептения има думата Любов; всички говорят за любовта, но никой не знае на кой тон по трептения отговаря тя. Като сравнявате броя на трептенията на думите, можете да стигнете до положение, при което музиката да се превърне в говорима реч - някои музиканти са постигнали това. Като слушате някой виден цигулар, вие казвате: „Цигулката му не свири, но говори“ - постижение е това. Когато музикантът свири добре, свиренето му се превръща в говор; когато ораторът е красноречив, говорът му се превръща в музика - следователно между музиката и говора не трябва да има разлика. Това може да се постигне, когато всички науки се одухотворят и приложат в живота. Математиката например трябва да се приложи в експерименталния живот, да обяснява всички житейски явления. Като решава задачи, математикът получава понякога резултат нула, но не се обезсърчава - защо? Защото за него и нулата е реална величина. Когато една идея е в нулево състояние, това значи, че се намира в пасивно, в непроявено състояние. Какво трябва да се направи с тази идея - за да се прояви, тя трябва да се постави под нулата, т. е. под почвата. Ако правата линия представлява почвата, т. е. нулевата линия, вие трябва да посадите житното зърно в почвата, под нулата; щом се намери под нулата, в ограничителните условия на живота, житното зърно започва да страда, но прави усилия да се освободи от страданията и един ден виждате житен стрък над земята - житното зърно се е освободило и е започнало да расте.

Същият закон се отнася и за идеите - посадете една своя идея в мозъка си, под нулата, и не се безпокойте; от време на време я поливайте и не мислете как и кога ще израсте - когато не очаквате, ще видите, че е подала главичката си навън. Процесът още не е завършен; досега идеята беше под нулата, сега е над нулата. Посаждането на идеите става под нулата, а реализирането им - над нулата, във въздуха. Ще дойде ден, когато за реализиране на някои идеи ще се изисква по-рядка среда от въздуха, а именно: топлина, светлина, електричество, магнетизъм. Днес повечето идеи се посаждат в земята, а се реализират във въздуха. Изобщо, за реализиране на идеите се изискват специални условия: има идеи, които без вода не могат да се реализират, други - без въздух, трети - без светлина. Ако познавате условията, при които идеите са раснали, вие можете да се произнесете за всеки поет и писател при какви условия е писал произведенията си. В поезията на поета е очертан целият му живот: неговите мисли, чувства, желания, начин на живеене. Четете поезията на някой поет и казвате, че той живее в областта на чистата, възвишената мисъл. Никой не може да скрие това, което живее в него, никой не може да се опази от влиянията на външния свят. Когато влезе в храма и видя, че търговци продават вътре гълъби и други стоки, Христос се възмути от техния живот и взе камшик, та ги изгони вън; в душата на Христа се повдигна възмущение срещу тия, които опетниха най-малкото и скрито място - сърцето си. Не опетнявайте в себе си онова малко, свято място, в което Бог присъства; колкото и да е малко вашето светилище, пазете го чисто, неопетнено; с всичко търгувайте, но сърцето си оставете чисто, непокварено, запазете сърцето си в чистота и святост. Чисто ли е сърцето ви, и окото ви ще вижда ясно.

При един виден адепт, който познавал добре магията, дошъл друг адепт да разговаря с него. Като разговаряли по различни въпроси, гостът пожелал да влезе в светилището на адепта и да го разгледа. Без да мисли много, домакинът отворил вратата на светилището си и пуснал госта вътре; след заминаването на госта адептът забелязал, че му липсват жезълът и чашата - гостът ги взел за себе си. Кой е виновен за кражбата - самият адепт; той не трябваше да отваря храма си и да показва на хората какво има в него. Този храм представлява човешкото сърце, което трябва да бъде затворено. Иска ли някой да познае сърцето ти, това може да стане само по един начин - какъв е този начин? Той трябва да влезе в сърцето ти като чиста червена кръв; докато се превърне в чиста кръв, той трябва да мине през устата, стомаха, червата, да се обработи и после, като кръв, да отиде в сърцето - това означава стиха от Евангелието: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си“.

Като наблюдавам хората, виждам, че едни от тях живеят повече в стомашната си система, в гъстата материя на живота, поради което са изложени на големи страдания; други живеят повече в дробовете си, а трети - в главата. Където и да живеят, всички страдат; каквото да правят, те не могат да избягат от страданията, но могат поне да ги намалят или съзнателно да ги носят. Те могат да ги намалят, когато хармонизират и трите системи в себе си: стомашна, дихателна и мозъчна; може ли човек да хармонизира тия три системи в себе си, енергиите им ще се разпределят равномерно и тогава каквото и страдание да дойде, човек ще го понесе спокойно - той разбира живота и законите, които го управляват, от нищо не се смущава и знае, че всичко в света е подложено на постоянни промени. Щом външният живот се променя, с него заедно се мени и вътрешният живот; това не трябва да ви обезсърчава, но да ви даде подтик да учите. Истински подтик е онзи, който иде от душата, в която няма никаква амбиция, никакво съревнование.

Мнозина учат, работят, трудят се, но малко успяват - защо? Защото имат големи желания и амбиции. Те искат да станат големи личности, видни хора, всички да ги познават. Да ги познават всички хора, да бъдат видни, това значи да имат особени качества. Вие знаете, че в миналото са съществували грамадни дървета и животни, които са внасяли страх и трепет в по-слабите от тях, но къде са те днес - от тях са останали само желанията им, които от време на време се проявяват по атавистичен начин в човека. Често слушате някой да казва: „Аз искам да имам много къщи, богатства, големи знания, голяма сила“ и т. н. - тези желания в човека представляват остатък от желанията на предпотопните животни и растения. Помнете, че колкото повече знания имате, толкова по-големи страдания ви очакват. Някой иска да бъде ясновидец, но главата му ще побелее от ясновидството - като ясновидец той ще вижда доброто в хората, но наред с доброто ще вижда и лошото в тях; като ясновидец той не подозира, че първо в себе си ще види лоши черти и прояви, които по-рано не е виждал, и ще започне да страда и да се измъчва. В такъв случай, докато човек не се е приготвил за ясновидство, за предпочитане е да не вижда всичко; като знае това, Невидимият свят не събужда човека преждевременно за дарби, за които още не е готов. Затова казвам: не желайте да се отворят очите ви преждевременно.

Следователно като ученици, вие трябва да започнете с положителната наука за живота - да виждате в човека само доброто и положителното; като пораснете и станете адепт, само тогава ви се позволява да виждате и лошото. Щом мислите за своите слабости и погрешки, както и за тия на своите близки, вие се заразявате от тях; за да не се заразявате, вие трябва да мислите за Доброто. Когато се калите и не се заразявате от лошото в света, тогава можете свободно да изучавате и недъзите на хората, но това време е още далеч.

Един от древните учители дал на един от учениците си задача да чука сол и в това време да мисли за всичко, но не и за носорог. Как изпълнил задачата си ученикът? Тъкмо обратно - през всичкото време, докато чукал солта, той не мислил за нищо друго, освен за носорога.

Какво представлява носорогът - носорогът е недъзите и обидите, които постоянно държите в ума си. Някой ваш приятел ви казал една обидна дума; вие четете, работите, разговаряте, но през всичкото време мислите за обидната дума, която са ви казали: „Защо ми каза така? Като го срещна, аз ще му кажа, как смее да ме обижда!“; срещнете го, кажете му нещо, за да се удовлетворите, но пак не ви минава - носорогът е постоянно в ума ви.

Сега ще ви дам едно правило как да постъпвате, когато някой ви обиди или не се отнесе с вас както трябва. Всякога носете в джоба си по една кутия локум и каже ли ви някой една обидна дума, веднага извадете кутията от джоба си и му предложете един локум. Той ще вземе локума, ще се засмее, но ще се замисли - ще разбере, че вие сте проводник на нещо високо, не искате да си служите със същата мярка, която сам той е приложил. Ако не искате да носите локум, тогава носете в джоба си по една-две мъжки и дамски кърпички: ако ви обиди брат, ще му дадете мъжка кърпичка, а на сестрата ще дадете дамска кърпичка; ще им я дадете и ще им кажете: „Вземете тази кърпичка за спомен“. Постъпите ли по този начин, вие ще усетите вътрешна радост в себе си, че сте могли да трансформирате и неговото, и вашето състояние; постъпвате ли по този начин, носът при основата си постепенно започва да се разширява. Когато човек издребнява в идеите си, носът при основата си постепенно се стеснява - това не е добър признак. Разширява ли се носът при основата си, човек става широк, благороден. Широчината на носа трябва да отговаря на останалите удове на лицето. Срещнете ли хора с много остри носове, ще знаете, че те са големи критици - каквото и да им дадете, все недоволни остават. Каквото преживява човек, всичко се отпечатва на носа, на устата, на брадата, на веждите му (веждите представляват граница между Духовния и физическия свят, от веждите се определя и бъдещето на човека - следователно не е безразлично дали човек има тънки или дебели вежди).

Като ученици на Велика Школа, вие трябва да се изучавате, да знаете какви сили и способности криете в себе си.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Седмият кръг на живота

 Младежки окултен клас , София, 22 Май 1927г., (Неделя) 19:00ч.
Издателство: Жануа '98

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

VVI година (1926-1927) 33-та лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя в София на 22.V.1927г.

САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА!

(Размишление.)

Ще ви задам една задача: Ще се разделите на групи, ще разпределите всичките книги на Библията, ще проучите характерите, които се срещат в тях. За пример коя е характерната черта на Авраама - излезна из бащина* си дом - послушание. И Авраам ходи в страни непознати. Ходи в Египет да се учи. Ходи и се връща: Абра-Хам. Какво мислите, откъде почерпи Авраам този идеал, от гледището на сегашната култура? При сегашните условия казваме: «Нашите условия са много трудни, ние едва можем да издържаме.» Питам: В онези тъмни времена откъде почерпи Авраам тази сила?

В човешкия живот има един движущ се кръг, той е седмият кръг на живота. Шест кръга има на живота, които не се движат, а седмият е постоянно в движение. И човек, който схване движението на седмия кръг... И в окото е същият закон: в окото има шест кръга, но за да познаеш окото - онзи, който не може да види седмия кръг, той нищо не може да изучи от окото. Да не мислите, че всеки може да изучава окото? Тъй е и във физиогномията - трябва да изучавате чертите, които се движат. Има известни подвижни черти на лицето, те са, които дават характера. Не са костите, които определят човека. Една кост, тя не определя силата на човека. Постоянното изменение на вашите бърни, на вашето лице, на вашите очи, то показва характера; туй, което се движи. Тогава, от една мъртва мумия какво ще изучаваш? Казват: «Гениална статуя», той е схванал една основна черта, някоя добродетел. Никаква добродетел няма. То е дотолкова, доколкото скулптурът е турил известна идея. Всеки един автор, като работи дълго време, туря своята мисъл в камъка вътре и да го направи ценен. Затуй именно трябва да четете хубавите книги, да мислите хубаво, да направите тялото си, ръцете си, челото си ценни - тъй. Трябва да мислите, то е цяла философия.

Само по този разумен начин може човек да се повдигне. Не че сега ще създадете своя организъм - ще трансформирате енергиите набрани. У вас има толкова енергия излишна, че не знаете какво да правите. Вий мязате на майка, на която детето е умряло и млякото напращяло и тя чувствува болки. Трябва да се издои. Трябва да трансформира и ако не, ще се създадат страдания, страдания, страдания вътре. Ще се създадат болести; от хубавото ще излезне лошото.

Сега именно ще схванете у вас този, живия кръг, този, седмия кръг. Дойде една хубава мисъл, дръжте я. Реализирайте я. А вие отпуснете тази, хубавата мисъл, кажете: «Не е за мен», и ви се наложи следующата, която е от долен свят. С хубавата идея ще работиш, а с [лошата] ще се мъчиш, ще се трудиш. Вземете германския император - не мислете, че не е умен, той има знание. Откак са го изпратили в Холандия, той реже дървета. Шест хиляди дървета е нарязал от мъка, за да трансформира енергията, иначе ще полудее. Реже целия ден, какво ще прави? Той се отдалечи от своя народ, като божество го считаха всички германци.

Сега, ще разбирате основния закон. Вий не сте поставени при по-лоши условия, отколкото Авраам беше поставен - относително. И кога може да се реализира известна мисъл? Понякога вие държите тази практика, на света - очаквате като от една лотария, че да спечелите. А то може да излезне, а може и да не излезне, не чакайте! Едно правило: Един приятел обещае ти да дойде навреме, в 5 часа, 7 часа - не го чакай, щом дойде време, тръгни. Тъй се създава характер в света. Защото отлагането - има чисто психологически причини, които ви спъват. Има някои същества заинтересувани, които ви спъват, за да използуват вашите енергии. Туй е духовен вампиризъм - спъват ви, за да използуват вашите енергии. Някой път дойде ти хубава, светла идея, те кажат: «Не му е времето.» Ти се спреш - погълнат енергията. Ти направи един опит - може да не сполучи, но този опит ще бъде едно благословение. Не се плаши, че не можеш да постигнеш нещо, направи опит, един, два, три, четири, пет опита - по този начин ще държиш обезсърчението отвън. Отвън личността нека се обезсърчава колкото иска, индивидът нека се колебае колкото иска, но душата като дойде - тиха, неизменна като океана, като небето отгоре! Нали искате да носите една нова култура в света - как ще я носите? Ако идете сега в Америка, цели окултни школи има с ред правила, какви ли не упражнения правят, много продължават и много малко резултати имат. Приготовляват се. Постоянство, постоянство има в тях. Че не може да сполучите, това не е грях. Трябва да имате постоянството на мравята.

В своето бягане, Мохамед обезсърчил се в своето учение, мислел да се отрече. Влезнал в една пещера, навел глава, замислил се. Гледа - една мравя, която носела един висок товар, на едно стръмно място. Той чел: 99 пъти се качвала и падала, на стотния път успяла. Той си казал: «Ако мравата има такова постоянство...» Той последвал нейния път и успял. Умният човек може да използува много малка подбудителна причина. Тази мрава никога не е мислила за Мохамеда. Умният човек вижда една отлична черта на постоянство.

Сега, разбира се, няма да се ограничите в една посока. Каквото ви дойде, всичко, каквото се случи с човека, все работи за неговото добро. Кога? Когато спазва Божиите закони. Не е само човек да придобие известна философия. Много философи изгубват своята философия в стари години, много поети изгубват своя талант, много музиканти. Питам: Защо им е тази музика? Не! С поезията си да умре човек, с философията си, с музиката си да умре човек. И аз харесвам в туй отношение живота на Калвина. Идея имал той. На умиране, като дошли да го причастят, казал: «Няма нужда, и без кардинали ще ида на небето.» Една хубава черта на постоянство. «Не се нуждая никой да ме изповядва, нито между Бога и мен да има някой.» Туй е човек, който умира с убеждението си. Отличен човек е той. Нали сте чели живота на Калвина? Той е бил малко ексцентричен. Но една хубава черта е.

(Издадоха се номерата за Писанието - упражнението). Ще ви дам едно упътване. Когато изучавате псалмите, изучавайте най-важните псалми. За вас са нужни тези псалми, които са най-важни. При какви условия Давид ги е писал, как се очертава характерът на Давида? Тъй, като минете отгоре, с един птичи поглед, да схванете основното във всеки псалом: неговия характер, неговите стремежи и разбирания. Там е неговата красота. Онези от вас, които са изучавали Исая, кои глави са най-важни? От ваше гледище, вий как схващате, обективно. После, какво може де изучите за характера на Исая, как ви се вижда - да го охарактеризирате. Разликата между Исая, Еремия, Езекиила и между малките пророци. После, от посланията на апостол Павел, разните условия, при които е бил поставен, можете ли да извадите какъв е бил неговият характер? Най-първо Павел е бил много оптимист, но след като са го били пет пъти, казва: «Братя, с много големи страдания се влиза в царството Божие.» После се оплаква от беди, болести и най-после дошел до едно вътрешно състояние, казва: «Кой не се е разколебавал, че и аз да се не разколебая?» Но това са временни състояния. Но има една основна черта, казва: «Пътя опазих, вярата опазих, сега ми остава венецът на живота.» Ще схващате основните черти, не подробности. После, от псалмите - най-важните изречения, основните идеи, които минават през всички псалми. Или най-важната идея, която минава през пророчеството на Исая или през посланията на Павла...

После, някой път ще направите опит кои тонове ви влияят най-добре: целите тонове и полутоновете. Може да направите опит, когато се взема «до» четири такта, после - 1/2, 1/ 4, 1/8, все в кратки интервали, какво влияние упражнява известен тон. От ваше гледище, когато се произнесе известна дума, например думата «любов» и вземете един тон висок, къде трептенията са повече, във високия тон или в думата «любов»? Колко трептения има в думата «любов»? Може да достигнете известни трептения, където музиката може да се превърне в говорима реч. Може да дойде дотам, че онзи майстор, който свири на цигулка, като свири, да може да говори цигулката.

Вий още не сте се учили на закона на красноречието. Да произнесеш една дума - думата «наука» или «любов», или «истина», или каквато да е. Изберете си една дума, произнасяйте я, докато вий сте доволен от тази дума. Сега, може да ви кажа, че не знаете да говорите български. Аз съм присъствал на [...] професори и прависти, но това не е говорене. Когато един професор е запознат добре, не теоретически само, но и на опит, думи има в неговата реч - има една самоувереност, последователен е той, много не говори.

В експерименталната наука трябва да впрегнем математиката, не само с числа - след много числа изкараш една нула. Аз, за задачата на тази нула, какво означава - това са условията, при които твоята идея може да се разрасте. То не е нула, това. Нулата, това е една единица в отрицателен смисъл, в магнетичен смисъл. Това показва какви са условията, при които в пасивно състояние една идея може да се реализира. Всички идеи се реализират под нулата. Тогава, какво ще кажете? Представете си, това е почвата. Искате да реализирате растенето на едно зърно. Нали тук (АВ) е нулата. Под нулата ще го посеете. Всички идеи под нулата - то е почвата. Щом дойде страданието (препятствия известни), тук [е] вашата идея; като влезне една идея, тя е по-силна. Всяка една идея, посадена в мозъка, тя има живот, както едно житно зърно. Ти посади идеята в мозъка си вътре и не я бъркай; вий само ще поливате вашата идея. Тя ще порасне като една ябълчена семка или както зърното; да не ви смущава, че е малка като просо - не е то. Тук е животът, който се проявява като просо - животът, който се проявява като ябълка. Животът не е казал последната си дума. След туй, щом мине тази фаза - това е първата фаза, на растенията, - след това ще почнат идеите да се реализират над нулата. Под нулата, това са растенията. Нашият живот сега се реализира във въздуха, за пример.

Има известни идеи, които сега се реализират във въздуха. Пък ще дойде време, когато известни идеи ще почнат да живеят в една по-рядка среда - в светлината, други - в топлината, в електричеството, в магнетизма. Сега, ако нямаме въздух... Известни идеи не може да се реализират без въздух. Известни идеи без вода не може да се реализират. Вий не сте изучавали живота на поетите, аз забелязвам, известни поети има английски от старовременните и сегашните - човек, като е пил вода, пише едно, като е пил ликьор, пише друго. И аз може да ви кажа за един поет какво е пил той, като е писал поезията си - чай ли е пил или друго. За пример има известна фаза, когато той е вземал сладко, той е възбуден, има известно странично влияние на известен сладкиш, упражнил е известно влияние върху поета и то се е отразило в поезията вътре. След туй, на обяд, яденето не е било сготвено и той е турил известна строфа, която показва, че яденето не е било сготвено. Ще кажат: «Поезията - велика», като погледнеш - и чаят вътре, и кухнята вътре, и казват: «Поезия.» И след туй, в някои поети виждаш - той е писал, когато се е молил, самичък, в уединение. Чета, след това казвам: «Това е поезия!» Виждам го отнесен в онази, чистата мисъл, и като го четеш, разширява се душата ти. Ние всички сме подложени на тези влияния, ние не можем да се избавим от външните влияния. Туй не може да ви обезсърчава. Най-великите хора, поети, всички все се повлияват.

Че, Христос, като влезе в храма, какво имаше да Го смущава, че продават? Но като хвана един камшик, и маси, и всичко претури. Защо го направи, туй? Как, знаем ли интимната причина каква е? Това са влияния отвън, те го предизвикаха. В душата Му се появи едно възмущение - в тези хора няма чувство на святост, обърнали всичко на пазар. «Вън търговците! Имате право из целия град да продавате, навсякъде сте опетнили, и тука ли? Стига вече!»

Изводът: У вас има едно свещено място. Не опетнявайте туй, малкото място - сърцето. Навсякъде опетнено, тялото, храмът там - нека да е чисто сърцето ви. Поне туй, малкото място - сърцето, да е чисто. Микроскопическо да е, колкото един лешник, туй място да е чисто. Туй, свещеното място, то е човекът. Една малка стаичка трябва да си имате. Навсякъде, в целия град търгувайте - но да си имате едно местенце, тъй, място свещено. Какво бихте казали вие днес?

Един виден адепт, който бил запознат с магията, имал си той жезъл, кръгове, чаша. Идва му друг един маг, той го завежда в светилището си, където никого досега не ввеждал. И какво става? Онзи му открадва чашата и жезъла. Кой е виновен? Той не трябваше да отваря храма си.

Няма какво да се показваш, този храм е за теб. Няма какво да отваряш сърцето си, да го показваш на хората. Човешкото сърце нека седи затворено. През него трябва да мине животът. И ако иска някой да познае моето сърце - само по един начин: ще станеш на чиста кръв и тогава само можеш да минеш. Ще влезеш в стомаха, ще те сдъвча, тогава ще минеш през сърцето - дробовете, ще станеш червен.

Ще разбирате духовно. Дето казва Христос: «Ако не ядете...» То е закон. Аз ви говоря като на млади. Старите хора, какво ги очаква? (- Нали и ние ще остареем?) Ако остареете като старите, ще остареете. Сега, трябва да покажете. Трябва да се борим с миналите поколения. Може би ред поколения трябва да се борим - 10, 15, 20, за да реагираме върху една лъжлива идея. Туй не е за обезсърчение. Злобата, омразата, това са наследствени черти, придобити отпосле. Старостта отпосле е придобита. Та, сега, по обратния път на развитието, постепенно трябва да реагираме. Може в един живот да не постигнем, може в един, два, три, четири. В този живот все-таки ще постигнем нещо. В този живот можем да постигнем нещо. В Писанието казва: Почина си и заспа (умря стар и сит от дни), прибра се при отците си.

Упражнения трябва. У някои от вас стомашната система произвежда грамадна енергия. Някои от вас живеете в стомашната система. Пък някои живеят в белите си дробове, трети - в главата. Всичко туй трябва да се хармонизира. Няма какво да се смущавате. И когато дойдат енергиите на стомаха, едно сгъстено състояние е то, едно страдание.

Не мислете, че само за вас е страданието, то е общо за всички. Колкото човек е по-повдигнат - толкова по-големи страдания. Само че на страхливия човек във физическото поле като дойдат страданията, главата му в една нощ ще побелее, а духовните хора издържат. Не мислете, че не страдат. Те съзнават, че трябва да минат този път.

И в сегашната наука, тези науки, които имате, упражнява се вашият мозък; чувствата; известна храна упражнява стомаха. Въздухът преди хиляди години е бил в едно състояние, сега - в друго състояние. Сегашната светлина на Слънцето не е такава, каквато е била преди хиляди години. Животът сега не е такъв, какъвто е бил преди хиляди години.

Ние трябва да използуваме тези промени. Животът на Земята, на Земята условията са се изменили. Вий трябва да използувате миналото, не мислете за него. «Ама, аз щях да бъда виден човек.» Да кажем, вас ви познава цял един народ, утре целият този народ изчезне - кой ще ви познава? Нима едно време нямаше видни шимпанзета - къде останаха те? Нима нямаше видни млекопитающи, навсякъде из горите всяваха страх и трепет - кой ги помни сега? Изучават ги някои. Дървета имаше грамадни. Дърветата са много тщеславни. Завземат грамадно пространство, да блеснат. Цветята са малко по-скромни. Но тези, големите дървета - то е за полза, не е лошо. Култура са създали те.

Някой път, по закона на атавизма, ние минаваме живота на растенията в миналите векове, събужда се туй чувство - да ви не обезсърчава. Тогава ще изучавате живота си. Казвате: «Да имаме знание.» Колкото повече човек знае, толкова повече страда. Да кажем, някой от вас има ясновидство, може да види тайните мисли на хората. Какво ще ви ползува? Че, ти в ясновидството ще видиш най-първо, че ти си непостоянен. Ще видите лошото у себе си. Сега вие не се виждате и мислите, че сте много добър. Хубаво е да мислите. Да не ви се отварят очите предивременно. По-добре е да започнете с положителната философия, да виждате доброто в хората. А като станете адепт, тогава ви се позволява да виждате и лошото. Щом мислиш за слабостите, ти се заразяваш. За доброто мисли! Тази е философията сега. После ще дойде една фаза, когато ще изучавате недъзите на хората, но то е още далеч.

Нали ви дадох един пример: Един учител накарал своя ученик да чука сол и му казал да мисли за всичко, само не за носорога. А той през цялото време само за носорога мислил. За пример вий седите, четете, някой ваш приятел ви е казал една дума, това е все в ума ви: «Ама, неговото обръщение не е хубаво.» Пак седи, пак това: «Той за мен тъй да говори!» После тупне с крака си: «Аз ще му кажа!» Каже му и пак не става работа. Неразбиране е. Не че е лошо, то е един приятен разговор. Но, казвам, може да се избиете с един ваш приятел.

Аз да ви дам едно правило: Носете си една кутия локум. Не ви посрещне добре, извадете кутията - «Заповядайте един локум, една чаша вода. Много ви обичам. Аз бих желал и други път тъй да ме посрещнете.» Не подиграваш, това е една философия и за теб, и за него. И вашият приятел се изсмее. Но колко е мъчно да го направи човек. Ти го изваждаш от джоба, но като речеш да го направиш, ще кажеш: «Не ми подобава, то не е искрено.» Не, не, ти го направи. Ти като мошеник му дай локума. Ти като станеш като праведник, няма какво да му даваш локум. Всяка една сестра, носете кутията. Те са хубави правила за младите. Кажете: «А, сестро, Вие сте говорили много хубави работи за мен, аз Ви благодаря за препоръката.» Нали е красиво? После, ако разполагате с повече средства, на онзи, който ви е «препоръчал», говорил е нехубави работи за вас - една хубава кърпа ленена или коприна, подарък, с особено внимание, с известен стих. Хубава работа, за възпитание, да надделее човек над някои свои чувства. Пък като го направи, като се мине, ще усети една вътрешна радост. Едно вътрешно самоодобрение, че постъпката ти е права. И тогава ето какво ще стане - тогава носът ви тук, при основата, ще почне да се разширява. Когато идеите на хората почнат да стават дребнави, основата на носа почне да се стеснява. Тук трябва да расте носът. Тази основа трябва да съответствува на долнята, симетрия трябва. Можете всички да турите здрава основа. Може - от вас зависи. И когато почне носът да изтънява, не е хубаво. Когато носът почне да става остър като на някой орел, тези хора стават критици, недоволници.

Те са правила, не че от носа зависи. Носът е израз на тези идеи, те се складират, те се складират върху устата, върху веждите. Какво означават веждите? Веждите са предел на духовния и физическия свят. Граница са те между Божествения и човешкия свят. Следователно, в дебелите вежди и в тънките - зависи каква е границата.

Упражнение: [...]*

(*) Като ученици на Велика Школа, вие трябва да се изучавате, да знаете какви сили и способности криете в себе си.

САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА. (*)

-------------------------------------* бащина - остар. бащиния.