Закон на движенията

Най-често използвани думи в беседата: може, сега, човек, прана, ръце, има, движение, аз, част, правите, себе, упражнение, свят, ухо, ум, силни, кажете, упражнения ,
Младежки окултен клас , София, 12 Април 1922г., (Сряда) 19:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

7 лекция на I Мл. ок. клас
12.IV.1922
сряда

Прочетоха се домашните работи

1. Тръгни
2. Хармония
3. Абсолютното
4. Природа
5. Надявам се
6. Симфония
7. Постоянство
8. Начало
9. Ученик
10. Мир
11. Висина
12. Мир
13. Кристал
14. Съграждаме
15. Героят
16. Усърдие
17. Мога
18. Хубаво
19. Мога
20. Звезда
21. Светлина
22. Дете
23. Мълчание
24. Жертвувам се
25. Стремеж
26. Великолепно
27. Господ
28. Иде
29. Мир
30. Взаимопомощ
31. Лотус
32. Обичта
33. Смиреномъдрие
34. Мога
35. Светлина
36. Висина
37. Топлота
38. Съвършенство
39. Хармония
40. Извор
41. Чистота
42. Хляб
43. Ведрина
44. Виделина
45. Ученик
46. Обичам
47. И
48. Просветление

Прочетете първата дума.

– Тръгни!

Значи, трябва да проучавате закона на движението. Може ли да си спомните тръгването, значи първото желание, което е турило всички други желания в движение? Във вашето детинство може ли да си спомните първата мисъл, първото желание. Забравили сте го, нали? Първото желание, първият подтик на детето е дишането. С раждането то почва да диша, защото законът на движението е закон на астралния свят. Значи, детето се намира в един свят не толкова хармоничен. То издава един звук, с който определя, че качествата, средата, в която се намира, не е толкова приятна; това означава плача. Плачът означава, че човек се намира в една среда нехармонична. Но ние ще разгледаме живота, т.е. съзнателния живот или самосъзнателния живот тъй, както той сега се е проявил. Значи, всяка една душа, която излиза от Бога, излиза, за да опознае себе си. А то е първото движение в съзнанието. Да опознае себе си, значи, безграничното влиза в рамките или границите на граничното, самоопределя се. А всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посоката на движението или пътя на еволюцията, през която трябва его-то или аз-ът, или човешката душа да мине, за своето самоусъвършенствуване. Следователно, човешката душа слиза на земята, за да стане силна. „Силен и слаб“ започват със същата буква, както е в славянския език. Значи, слаб е закона на променението, а силен – законът на непроменението. Но силен, разбирам, в силата има разширение, а в слабостта има смаляване. Сега, от гледището на вашия земен живот защо сте дошли на земята? Отговорът е: Да станем силни, а вие ще кажете: „Да познаем Бога, да се спасим“ и т.н. Ще познаеш Бога само, когато си силен. Защото, ако у детето няма сили да прегърне майка си, ако у него няма сили да поеме млякото, може ли да познае майка си? Не може. Следователно, във всяко движение и във всяко чувство, и във всяка мисъл, колкото и да е малка, микроскопическа, в тази мисъл се крият неизчерпаеми сили, които в бъдеще може да се развият. Сега, според закона на контрастите, слабостта винаги подразбира силата. Слаби, значи, запознали се с най-малките величини, най-малките проявления в живота. За пример, малкото дете при своето идване на земята, съзнава, че то е без сили. Но в туй безсилие се крие неговата сила. У него има желание туй безсилие да изведе към сила. Аз ви навеждам на този закон, защото вие морално се чувствувате без сили; казвате: Имаме слабости, пороци, ограничения, това-онова, и не може да се подвизаваме. Значи, вие сте в духовно отношение деца, които майката къпе в коритото, и често тези деца правят много неморални неща. Т.е. от гледището на вашето схващане – неморални работи. Едно пиле щом като излезе из черупката си, веднага, с излизането то започва да рови из земята. Обаче, един човек, майката трябва да го държи няколко години, докато стане способен да търси храната си, а пилето, след един–два дена може само да си взема храната. Туй не зависи от слабостта на човека, но понеже материята, с която е обвит е по-гъста, вследствие на това човек сам не може да преодолее спънките, в които тя (материята) го е ограничила в даден момент, тъй лесно, както пилето.

Сега, ще турите мисълта у вас, че известни мъчнотии, каквито и да са те, вие може да ги преодолеете. От чисто окултно гледище нещата се обясняват по два начина: едни от съществата, които са излезли от безграничното и са забравили, че са излезли от безграничното, а други са излезли от граничното и са влезли в самозаблуждение, че те са тъй безгранични и вследствие на туй са паднали. Сега, някой път, за да изгоните вашите илюзии от ума си, някой може да каже: „Аз зная, нека той си представи, знае ли той какво става сега на слънцето“. Защото, ако каже: „Аз зная“, трябва да знае какво става по целия космос. Туй същество, което знае, трябва да знае какво става навсякъде. Вие мислите някой път, че знаете; задайте си въпроса: Какво става на месечината? Какво съм аз? Едно божество. Щом си едно божество, безгранично, какво става с мозъка и понеже мозъчните клетки са вътре в тебе, какво става в слънцето, с ближните звезди? Щом не можеш да разрешиш този въпрос, ще знаеш, че си една малка част от общото съзнание на битието, едно малко проявление. Сега ние се натъкваме на закона за моралното развитие на човека. А от окултно гледище, моралните сили на човека зависят от първичната енергия, която индусите наричат прана. Силният човек всякога прави погрешки. Който е по-силен, в смисъл по-учен, той прави погрешки. Затуй ще пристъпите да проучите закона на праната. Вашите настоящи форми, това е прана в движение. Вие сте всички прана в движение. Когато праната не е еднакво разпределена в тялото, раждат се болестите; когато праната не е еднакво разпределена в чувствата, раждат се недоволства; когато праната не е еднакво разпределена в мозъка или човешкия ум, ражда се безсмислието. Ще направим този закон ясен чрез движение. Ще ви дам едно упражнение сега. Ще си забележите, ще го правите сутрин, обед и вечер, преди да си легнете.

Ще изнесете ръцете си напред хоризонтално с допрени палци и показалци, да се образува един триъгълник; много красив, дланите хоризонтално, надолу. След това бавно ще разтворите ръцете настрани – един полукръг; дланите се обръщат нагоре и ръцете се превиват до лактите като с първите три пръста се хване най-горната част на ухото (палецът е отпред, а другите два пръста отзад; след туй с пръстите се прави едно движение по ръба на ухото до долната му част (при туй движение палецът се движи по ръба на ухото, показалецът – от задната страна, а средният пръст – от предната страна). След туй ръцете пак се изтеглят напред. Туй ще се прави 10 пъти и най-край ръцете се свалят отпред, на долу, като върхът на палеца е хванат, допрян с върха на показалеца. Туй хващане горната част на ухото ще създаде един морален подтик. Хващането долната част има отношение с вашия стомах. Аз ще искам да зная какви са резултатите на състоянията. Сега няма да философствувате, няма да чоплите. Ще направите упражненията, ще наблюдавате какви резултати може да се произведат в ума ви, в чувствата ви, във волята ви, ще си записвате. Защото, докато нещата не се опитат, полза няма. Тези упражнения са свещени и ще ги пазите, никому няма да ги казвате. Ако вие издадете; аз ще се науча, ще узная. Тия упражнения ще ги правите, докато имате резултат от тях. Да. Защото, щом ви се каже да не съобщавате, като на Адам и Ева, дяволът ще ви каже: „Защо не ядете от този плод, за да им кажете“. Няма да казвате, разбирате ли?

Най-първо ще бъдете много спокойни, ще ги правите в седяще положение, гърдите ви да бъдат издадени навънка. Когато правите туй упражнение, умът ви ще бъде съсредоточен в ръцете ви, ще следите всяко тяхно движение от двете страни (двете ръце). Силата е там: да може да концентрирате ума си в движенията на вашите ръце. Умът ви да следи движението през всеки момент. Туй е концентриране от физическия към астралния свят. Защото, ако ние влезем в отвлеченото, мъчно може да го направите. И ще отбележите при всяко едно упражнение състоянието на ума си. На обяд ще ги правите обезателно преди ядене, а вечер – преди лягане, а сутрин, и преди, и след молитва, когато сте най-разположени.

Ако ни видят домашните? – Нека да ви гледат, няма да разправяте: „Правя си упражнения“. Няма да казвате абсолютно нищо. Като ви питат, ще мълчите. Когато човек не може да каже истината, той трябва да мълчи. Ако някой много ви пита, ще кажете: „Мълчанието в някои случаи е най-хубавото, следователно, аз искам пред вас да направя най-хубавото“. Ще кажете: „Туй четох в една книга. Пък аз искам да направя най-хубавото“. Ще мълчите.

Сега туй е предисловие, да видим сега. Това са микроскопически опити, да не мислите, че е нещо. Туй упражнение е като онзи рисувач, който туря една линия и определя носа, като права линия, а то не е нос. Докато стане нос, има още криви линии да се турят; после сенки, по-тъмни и пр., да даде илюзия на светлина. И сега и ние теглим само една права линия. И аз ви давам туй упражнение да се концентрирате, да слушате; първото е да слушате. Две неща са необходими: да бъдете честни и искрени и да бъдете жизнерадостни. Две неща са потребни. Честни и искрени спрямо себе си и жизнерадостни; те са две състояния на праната. Едното състояние засяга умствения свят, а другото засяга физическия свят, а през средата движението минава през астралния свят.

Сега аз ви давам упражнение, без да приказвате нещо; вие само ще концентрирате ума си в движенията, а после ще ви дам туй упражнение с разни формулки, с думи да го направите. Да видим какви ще бъдат резултатите. Още тази вечер, преди да си легнете, може да започнете. Ще дишате дълбоко при упражнението, доколкото може да поемете тази жива прана. В български няма дума за прана. Тя е в разни състояния: има чисто физическа прана; има чисто умствена или ментална прана. Без прана мисъл не може да се образува; без прана чувство не може да се прояви и без прана волята не може да действува.

Разбира се, в туй движение ще имате различни мисли, които ще се проявят. Не е необходимо всинца да имате едни и същи преживявания. Всеки, според своето развитие, ще приеме това, от което се нуждае. Запример, на някои от вас, след като си турите ръцете на долната част на ухото, ще помисли или мляко да пия или за варено жито или яйца за Великден. Някой ще му дойде на ума за орехи – разни неща може да ви дойдат на ума. Глупави работи няма в света. Ние наричаме глупави неща само непостижимите. Запример, когато някой човек, иска да стане цар, да кажем, някой бедняк или някой просяк иска да стане цар, ние го считаме глупав човек, защото в този живот то е непостижимо. Но да кажем, че в дългия ход на неговия живот, че е непостижимо, от наша страна е глупаво. Та може да заместим глупави неща в дадения случай с непостижими, защото глупаво в български отгоре има знакът на безконечността (Г), на безконечното число.

За сега всички изобщо са изгубили своята прана. Най-малко прана има сега. Движенията в съвременните хора са слаби. И за да може да се разбирате, да може да се учите, трябва да имате еднакви движения, еднакви трептения. Всички хора, които имат еднакви трептения и еднакви движения, се разбират, а всички, които имат разнородни, те се отдалечават и не се разбират. Впрочем, еднаквото сега е упражненията; за бъдеще по-малко философия, повече упражнения, а после ще дойдем по-малко упражнения, повече философия. А после ще обясним смисъла на тия движения.

Да свършим.

После ще разискваме върху тези думи (от домашната работа). Половината думи вървят хармонично, но другата част не е хармонична. А това една черта, вие започвате добре, но има нещо, което ви препятствува. Първите движения (на линиите по листа на Учителя) са по-хармонични, а тази малка хармония върху туй (листа), показва едно нещо: учите се, но знанието още не е станало обект на вашия ум, т.е. учите се, да кажете, че знаете. Нещо има у вас несъбудено – туй съзнание да знаете, да бъдете силни. Силни, не да се изнасилвате, а силни да се подигате. Който се изнасилва е пак силен, но силен човек, аз наричам този, който се подига; в този смисъл трябва да бъдем силни. Силни да се подигате, а не силни да се изнасилвате. Човек, който изнасилва себе си, ще изнасили и другите; правило е това, а който подига себе си, подига и другите. Туй е пак правило. Но аз вярвам, че има възможност малко по малко да изправите тази погрешка.

Тайна молитва.

Закон на движение

Седма лекция
12 април 1922 г., сряда, София

Тайна молитва.

Прочетоха се домашните работи. Прочетоха се: тръгни, хармония, абсолютно, природа, надявам се, симфония, постоянство, начало, ученик, мир, висина, кристал, съграждаме, героят, усърдие, мога, хубаво, звезда, светлина, дете, мълчание, жертвам се, стремеж, великолепно, Господ, иде, взаимопомощ, лотос, обичта, смиреномъдрие, топлота, съвършенство, извор, чистота, хляб, ведрина, виделина, обичам и просветление.

Първата дума от прочетените е повелителната форма на глагола тръгвам - тръгни. Този глагол е свързан с движението, значи вие трябва да изучавате закона на движението. Тръгването е първото желание, което поставя всички останали стремежи и желания в движение. Можете ли да си спомните първата мисъл, първото желание във вашето детство? Първият подтик на новороденото дете е дишането - още с раждането си то започва да диша, защото законът на движението е закон на Астралния свят. С първата вдишка детето започва да плаче - това показва, че то влиза във физическия свят, който не е особено хармоничен. И детето плаче, и възрастните хора плачат, защото живеят в нехармонична среда.

Обаче ние ще се спрем върху съзнателния Живот, който сега се проявява; за да разбере този Живот, човек трябва да дойде на Земята. Следователно всяка душа излиза от Бога с цел да научи Живота, да познае себе си - това е първият подтик, първото движение в съзнанието. Познаването на себе си подразбира познаване на Божественото, познаването на Божественото подразбира влизане на Безграничното в рамките или в границите на граничното - това не е нищо друго, освен самоопределяне. Всяка граница създава формите, а всяка форма съдържа в себе си посока на движение или път на еволюция, през която Его-то, Аз-ът или човешката душа трябва да мине, за да се усъвършенства.

И тъй, човешката душа слиза на Земята, за да стане силна. В славянските езици думите силен и слаб започват с една и съща буква. Думата слаб означава закон на промени, а думата силен - закон на постоянните величини, т.е. на величини, които не се променят; с други думи казано, силата подразбира разширяване, а слабостта - смаляване.

Питам: от ваше гледище какво мислите за идването си на Земята, защо сте дошли на Земята? Вие ще дадете различни отговори - ще кажете: „Дошли сме на Земята, за да станем силни, да се спасим, да познаем Бога" и т.н. Вие ще познаете Бога, когато бъдете силни не само външно, но и вътрешно. Ако детето няма сила да прегърне майка си и да поеме от нея мляко, ще я познае ли - не може да я познае. Следователно във всяка мисъл, във всяко чувство, във всяко движение, колкото и малки да са те, всякога се крият неизчерпаеми сили, които в бъдеще ще се развият. Според закона на контрастите слабостта подразбира сила. Под слаб човек разбираме онзи, който се е запознал с най-малките величини, с най-малките прояви в Живота - например малкото дете с раждането си още съзнава своето безсилие, но в това безсилие се крие неговата сила.

Сега аз ви навеждам на този закон, защото в морално отношение хората се чувстват слаби и казват: „Ние сме слаби, имаме пороци, ограничени сме, не можем да вървим в духовния път" - това показва, че в духовно отношение вие сте малки деца, които майките им къпят в корита и те често вършат неморални работи. Майката трябва да се грижи за това дете ред години: да го къпе, да го храни, да го облича, да го учи, докато най-после то израсне, стане голям син или голяма дъщеря и само започва да изкарва прехраната си. Малкото пиленце обаче два-три дена след излизането си от черупката на яйцето е способно вече само да изкарва прехраната си. Това не показва още, че човек е по-слаб от пилето, но материята, в която той е обвит, е по-гъста от тази на пилето, вследствие на което той не може сам да преодолява ограниченията, в които материята го е поставила.

Ето защо дръжте в ума си мисълта, че каквито и мъчнотии да имате, вие можете да ги преодолеете. За да не може човек да се справя с мъчнотиите си и да мисли, че е слаб, окултната наука дава две обяснения: като са слезли в гъстата материя, някои хора са забравили, че произлизат от Безграничното, и не знаят, че имат сили в себе си, които трябва да развиват; други пък, които са произлезли от граничното, са дошли до заблуждение, че всичко могат да направят, че са всесилни, вследствие на което са паднали и са изгубили и това, което са имали. Днес и едните, и другите се мислят за слаби, немощни, неспособни да се справят с условията на Живота, вследствие на което отпадат духом. Сега, за да се освободите от илюзиите на ума, от мисълта, че всичко знаете, задайте си въпроса какво става днес на Слънцето и си отговорете; после си задайте още ред въпроси: какво става на Луната, какво става в цялата Вселена, какво представлява човек; ако някой се мисли за божество, той трябва да е готов да си отговори на тия въпроси - божеството знае всичко. Ако не можете да си отговорите на тия и на много още въпроси, ще знаете, че като човек вие представлявате малка част от общото съзнание, от съзнанието на Битието.

Казвам: като разсъждавате по този начин, вие се натъквате на въпроса за моралното развитие на човека. От окултно гледище моралните сили на човека зависят от първичната енергия в неговия организъм, индусите наричат тази енергия прана, затова трябва да изучавате закона на праната. Силният ученик всякога прави повече грешки от слабия, от невежия. Формата на сегашните хора не е нищо друго, освен прана в движение. Когато праната не е еднакво разпределена в човешкото тяло, раждат се болестите; когато праната не е еднакво разпределена в чувствата, ражда се недоволството; когато праната не е еднакво разпределена в мислите, ражда се безсмислието.

Сега ще ви дам едно упражнение, което ще правите три пъти на ден - сутрин, обед и вечер преди лягане. Ръцете се поставят напред, в хоризонтално положение, с дланите надолу към земята; двата палеца и двата показалеца на пръстите се докосват така, че да образуват красив триъгълник. Следва бавно разтваряне на ръцете настрани, при което се образува полукръг. Дланите на ръцете се обръщат нагоре, следва бавно свиване на ръцете до лактите. Първите три пръста на ръцете хващат най-горната част на ухото (палецът остава отпред, а другите два пръста - отзад); тия три пръста се движат по ръба на ухото до долната му част. При това движение палецът върви по ръба на ухото, показалецът - по задната страна на ухото, а средният пръст - по предната му страна. След това ръцете се изправят напред хоризонтално. Това упражнение ще се прави десет пъти наред, след което ръцете се спускат надолу при положение върхът на палеца, допрян до върха на показалеца (всяка ръка самостоятелно). Като хващате горната част на ухото си, с това ще се създаде във вас малък морален подтик; долната част на ухото има отношение към човешкия стомах.

Като направите упражнението, ще видите какъв резултат ще имате. Ще правите упражнението, без да философства- те, без да чоплите и ще наблюдавате, като записвате какви резултати ще произведе то върху мислите, чувствата и постъпките ви. Докато всяко нещо не се опита, то не може да принесе никаква полза. Упражненията, които ви давам, ще правите, докато придобиете някакъв резултат. Ще гледате на тях като на свещени упражнения и няма да ги изнасяте навън, докато вие сами не ги опитате, не получите резултат. Като казвам да не съобщавате никому тия упражнения, да не изпаднете в положението на Адам и Ева - да ядете от забранения плод само затова, защото ви се забранява.

Сега, като правите упражнението, ще пазите следните правила: ще седнете, ще запазите пълно спокойствие, ще издадете гърдите си напред. През цялото време на упражнението умът ви трябва да бъде съсредоточен и да следи движението и на двете ръце. Смисълът на упражнението се заключава именно в това - умът да се концентрира, да следи движенията на ръцете; това концентриране е лесно, понеже умът минава от физическия към Астралния свят, по-горе от него не отива - ако умът отиде в по-отвлечен свят, няма да издържи. При това упражнение, както и при всички други, добре е да отбелязвате състоянията, при които се намирате. Значи това упражнение ще правите три пъти на ден: сутрин - преди или след молитва, когато сте по-добре разположени, преди обед и вечер преди лягане. Като правите упражнението, ще гледате никой да ви не вижда. Ако някой от домашните ви пита какво правите, ще кажете, че се упражнявате, обаче ако много настояват да им кажете, ще мълчите; ако и при това положение продължават да ви питат, ще кажете: „Четох в една книга, че в някои случаи мълчанието е най- хубавото нещо, което човек може да направи. Щом е така, в този случай аз искам да направя пред вас най-хубавото нещо - да мълча".

Упражненията, които давам на класа, са микроскопичес- ки - да не очаквате от тях големи резултати и после да се разочаровате. Тези упражнения са толкова незначителни, колкото незначителни са първите линии, с които художникът прави своите скици: когато иска да нарисува нос, в първо време той поставя една отвесна линия - тя създава илюзия за нос; после вече слага кривите линии на носа, а най-после поставя сенките. В това отношение упражнението, което сега ви дадох, е такава права линия, която се нуждае от няколко криви линии, сенки и т.н. Това упражнение ще ви научи да се концентрирате, да бъдете послушни; за тази цел вие трябва да бъдете, от една страна, жизнерадостни, а от друга - честни и искрени спрямо себе си. Това са състояния, присъщи на праната; едното състояние засяга Умствения свят, другото - физическия, а движението, което минава през средата - между първите две, засяга Сърдечния, т.е. Астралния свят. Още тази вечер преди лягане направете упражнението си. Като правите упражнението, ще дишате дълбоко, да поемете от животворната прана. Праната има различни състояния: физическа, сърдечна и умствена, или ментална; без прана мисълта не може да се образува, без прана чувствата не могат да се проявят и най-после, без прана волята не може да действа.

И тъй, като казвам, че праната е причина за създаване и проявяване на мислите, чувствата и действията в човека, това не значи, че всички хора трябва да имат еднакви мисли и чувства - всеки човек според развитието си ще приеме това, от което се нуждае, и ще изрази това, което може. Например като поставите ръцете си на долната част на ухото, някои от вас ще пожелаят мляко, други - да ядат варено жито или орехи, или друго нещо; най-различни неща за ядене ще минат през ума ви. Казвате: „Глупави работи са тия", но според нас глупави работи са само непостижимите - например ние считаме глупава работа желанието на някой беден, прост човек да стане цар; за в бъдеще, след дълъг път на развитие, той може да стане цар, но днес това е немислимо. Тъй щото кажете ли, че нещо е глупаво, ние считаме, че то днес е непостижимо, обаче някога, в безконечността, това глупаво нещо може да се реализира, да стане постижимо. В българския език буквата Г, с която започва думата глупав, има отгоре чертичка, която е знак за безконечност - .

Съвременните хора са изгубили голяма част от първоначалната прана на своя организъм, вследствие на което движенията в тях са слаби. За да могат хората да се разбират, да се обичат, да учат, трептенията на движенията в тях трябва да бъдат еднакви, т.е. еднородни; разнородните трептения са причина те да се отдалечават едни от други и да не се разбират. Засега еднаквото във всички са упражненията, които ви се дават. Днес се иска от всички повече упражнения, по-малко философия; след това ще дойдете до другото положение - повече философия, по-малко упражнения.

Като четохте думите, които бяхте писали за домашна работа, забеляза се, че първата половина от думите беше по- хармонична от втората; това се дължи на една от характерните черти на българина - той започва добре, върви до едно място, където се явяват препятствия, и после свършва зле. Дисхармонията във втората половина на думите показва, че знанието още не е станало обект на вашия ум. Вие се учите дотолкова, доколкото да се каже, че знаете нещо - значи в ума ви има нещо, което още не е пробудено; това, непробуденото, е в съзнанието ви, а именно - вие не съзнавате още, че имате условия да знаете, да бъдете силни. Да бъдете силни, това още не значи, че трябва да употребявате насилие едни върху други; силен човек в пълния смисъл на думата е онзи, който може да се повдига, без да насилва другите. Правило е: който насилва себе си, ще насилва и другите; който повдига себе си, ще повдига и другите.

Тайна молитва.

Закон на движенията / Закон на движение

Закон на движенията

Закон на движение