НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Музикални упражнения

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Музикални упражнения

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, можеш, кой, добре, хора, горенето, лице, воал, живот, имаш, аз, свири, напишеш, гори, песен, условия, поддържа ,

Младежки окултен клас , София, 10 Декември 1943г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Упражнение за дишане с движение на ръцете.

Изпейте песента „Блага дума”.

В какво се крие благостта на една дума? Блага дума е тая, която допринася благост на човека. Казваш: Студено ми е. – Щом ти е студено, ти търсиш топлината. – Топло ми е. – Щом ти е топло, ще се разхладиш. Какво се разбира под „лично местоимение”? Кои са личните местоимения? – За единствено число: аз, ти, той, тя, то. За множествено число: ние, вие, те. Кое от трите местоимения заема първо място? За себе си казваш „аз”, а за другите – ти, той или тя. Кой от тримата е пръв: аз, ти или той? Кой е последен? Да допуснем, че някой те обижда. Кой от двамата е пръв: който обижда, или който разглежда обидата? – Който обижда, е пръв. Вторият – ти, който разглеждаш обидата, си последен. Кой от двамата е по-важен и по-културен? Обиденият има нужда от утеха. Значи, не можеш да утешаваш човек, който не е наскърбен. Кое се явява по-рано: скръбта, или радостта? Сянката ли е съществувала по-рано, или реалността? Може ли художникът да нарисува една картина без сенки? – Не може. Това показва, че без сенки реалността остава неразбрана. Питам: Знаете ли, колко вида скърби и радости съществуват? Колко главни скърби и радости знаете на брой? Според вас, коя е първата и най-главна радост? Коя е най-главната скръб? Кой елемент в химията е най-лек? – Водородът. Той е лек, но доста пакости причинява. Той запалва чергите на хората, разтопява много неща, внася влага в атмосферата и прави времето влажно. В това отношение, той е много щедър. Ако слънцето не грееше, не зная, какво би направила влагата във въздуха.

Каква е разликата между водорода и кислорода? Водородът гори, но не поддържа горенето; кислородът не гори, но поддържа горенето. Каква е съществената разлика между това, което гори, и това, което не гори, но поддържа горенето? –Може ли едно тяло да не гори, но да поддържа горенето? – Може. Ето, вземете за пример мяха. Той не гори, но като го надувате, поддържа горенето. Въздухът поддържа горенето, а дървата и въглищата горят. Добре, че въздухът не гори. Ако гореше, работата щеше да бъде опасна. Запали ли се въздухът, с него заедно щеше да изчезне и животът. Има хора със свойства, подобни на елементите: едни от тях горят, но не поддържат горенето; други не горят, но поддържат горенето. Каква полза имате от ония, които горят, но не поддържат горенето, или от тия, които поддържат горенето, но сами не горят? Какво сте научили от огъня? Турите дърва на огъня, и след два-три часа те изгарят, превръщат се в пепел и въздухообразни вещества, които излетяват. За да израсте дървото, минали са 20-30 години, а го изгаряте за два-три часа. Като изгори дървото, изгаря всичко, което е написано на него. Ако сте чувствителни, бихте прочели всичко, което е написано на едно дърво. Цяла история се крие в него. Колко страдания и радости са отпечатани върху дърветата!

Често хората се греят на огъня и се питат: Защо някога ни е приятно да се греем, а някога ни е неприятно? Седиш около огъня и заспиш. Защо заспиваш, не знаеш. Друг път се изгориш на огъня. Защо се изгаряш, и това не знаеш. Според мене, хората не разбират нещата, защото недовиждат добре. Едно време жените носеха воал на лицето си, но не виждаха добре с него. Ако трябваше да прочетат нещо, те вдигаха воала си. Много естествено, воалът пречи на очите. Оплакваш се, че не разбираш нещо – воал имаш на лицето си. Някой има един воал, друг – два воала, трети – три воала. Воалът е нещо изкуствено, което пречи на разбирането. Умът ти е помрачен – воал имаш на лицето си. Сърцето ти е смутено – воал имаш на лицето си. Не постъпваш добре – воал имаш на лицето си. Кой носи воал: красивият, или грозният? Кой от двамата трябва да носи воал на лицето си?

Коя е подбудителната причина за носене на воал? Някъде и мъжете носят воали. В Америка има места, дето върлуват много комари. Населението на тия места не може да спи от комари. Преди да си легнат, те покриват кревата си с мрежа, за да могат да спят спокойно. Ако дойде някой чужденец в тая местност, първата работа е да го посъветват да си купи мрежа за леглото. Той се отказва, не е навикнал да спи с мрежа. Ако първата нощ мине без було, втората нощ не се решава да спи открит. Веднага взима мерки да се запази от комарите. Те бръмчат около него, търсят място да го посетят. Не се спи при такъв концерт. Достатъчно е една вечер да минеш без мрежа, за да нашарят лицето ти. Някои комари са маларични. Следователно, не питайте, защо по тия места и мъжете носят мрежи. Неволята ги е заставила. Жителите на тия места носят и ръкавици, да се пазят от комарите. Дето няма комари, няма нужда нито от ръкавици, нито от воали.

Защо съществуват модите? – По причина на притеснението и ограничението. Ограничен си в живота, не можеш без обувки. Те са мода. Постепенно модата става навик и се налага на хората. В първо време обувките били голямо ограничение. Днес се е внесло известно подобрение. В бъдеще, когато дойде Божественият порядък, хората ще ходят боси; тогава няма да има нужда от обувки. Докато хората носят обувки, светът ще остане неуреден; докато хората носят ръкавици, светът ще остане неуреден; докато хората носят була на лицето си, светът ще остане неуреден. – Коя е причината за вълната на овцата? – Лошите условия на живота. Един ден, когато условията й се подобрят, тя ще се освободи от вълната. Докато имаме лоши навици, светът не може да се оправи. Тия навици са създадени при лошите условия на живота. Щом се откажем от лошите навици, условията на живота ще се подобрят. Човек сам е създал лошите навици. Те трябва да се премахнат. – Зима иде. – Зимата трябва да се премахне. Щом се премахне зимата, веднага ще свалиш дебелите дрехи. – Защо носиш дебела дреха? – Зима е. – Защо носиш тънка дреха? – Лято е.

И тъй, ако си неразположен, знай, че се намираш при лоши условия на живота. Трябва да се справиш с тия условия. Кой е причината за лошите условия? – Самият човек. От тебе зависи да си в добри или лоши условия. Например, искаш да напишеш буквата „е”. Трябва да знаеш, кое „е” да напишеш. Има три начина за написване на тая буква: е, Ъ/ят/, Е. Ако напишеш „е”, ще си създадеш една мъчнотия. Ако напишеш ,,Ъ-ят”, ще си създадеш друга мъчнотия. Ако напишеш „Е” главно, ще проявиш своето лакомство. Обратна на тая буква е „3”. Следователно, ако напишеш „е”, натъкваш се на своето честолюбие; ако напишеш “Ъ-ят”, ще си създадеш материални спънки: приятелят ти ще те обиди, господарят няма да ти плати; ако си студент, ще пропаднеш на изпит. Ето защо, докато си студент, не пиши ,,Ъ-ят”. Щом свършиш университета, можеш да пишеш „Ъ-ят”, колкото искаш. На английски опасни букви са “t” и “f”.

Кога се обиждат хората? Някой се обижда само от една дума или от един тон. Достатъчно е да му кажеш нещо сопнато, грубо, за да се обиди. Един баща изпратил сина си във Франция да се учи. След време синът писал на баща си да му изпрати пари. Като неграмотен, бащата занесъл писмото на касапина – груб, суров човек – да го прочете. Касапинът чете: Татко, изпрати ми пари, че ми трябват. – Виж го ти! – казал бащата, ще ми заповядва! Няма да му изпратя нищо. На другия ден той минал край фурнаджията – човек с мек и добър характер, и му казал: Приятелю, прочети това писмо, да видим, какво пише синът ми. Фурнаджията чете с мек, спокоен глас: Татко, прати ми пари, че ми трябват. – Виж, като иска деликатно, ще му изпратя. Бащата смесва грубостта на касапина с отношението на сина си. Касапинът не представя сина.

Казвам: Реалността може да се прояви по един или друг начин, но вие не трябва да се заблуждавате от външните условия. Те са сянка на живота. Човек трябва да различава сянката от самата реалност. Вървиш по улицата, удариш се в камък и се разгневиш. – Защо се гневиш? Камъкът е сянка на реалността. Зад него се крие нещо, което те дразни. Наведи се, вдигни камъка и го тури настрана. Той има право да стои на пътя. Ти ще го туриш настрана и ще се извиниш, че го безпокоиш. Кой е на правата страна: който се обижда, или който се извинява? Кой печели повече: който се обижда, или който се извинява? Кой печели повече: майката, която бие детето си, или детето? Забелязано е, че деца, които са бити от майка си, са даровити. Дете, което не е бито от майка си, не е много даровито. Каква стойност има бялата книга, на която нищо не е написано? Страданието е писаното върху хартията. Важно е добре да е написано. От какъвто характер и да е, страданието не е нищо друго, освен писане върху човека. Удариш се в нещо, или се блъснеш – благодари. Това е благо, от което ще научиш нещо. Всичко, което става в природата, има своя добра страна, която малцина виждат. Понякога стават и нещастия, но те са изключения. От тях се ползват разумните хора. Каквото и да става в природата, все ще се ползува някой: или оня, с когото се е случило нещо, или окръжаващите.

И тъй, злото не е в нещастието, но в неизползваното нещастие. Злото не е в яденето, но в преяждането и недояждането. – Не съм ял. – Това е твой избор. – Яде ми се. – Това е твое право. – Преядох, или не си доядох. – Това показва, че не изпълняваш закона на природата. Говориш, или не говориш, това е твое право. Ако не знаеш да говориш, грешката е твоя; много говориш, грешката е пак твоя.

Сега, като се дойде до оперното пеене, нужно е знание. Как ще изпееш думите „аз ти казвам”? Как трябва да се отговори на тия думи? Ще кажеш: „Аз ще го изпълня.” Единият заповядва, другият изпълнява. Единият е отрицателен, другият е положителен. Да заповядваш е два пъти по-мъчно, отколкото да изпълняваш; да сгрешиш е два пъти по-мъчно, отколкото да изправиш грешката си; да обидиш е по-мъчно, отколкото да се извиниш. – Аз не мога да се извинявам. – Значи, можеш да грешиш, а не можеш да изправиш грешката си. Какво ти коства да изправиш една грешка? Турил си „ъ” вместо „ь” или обратно. Изправи грешката си. Не можеш ли да изправиш тая грешка? Де е мъчнотията? Каква е разликата между числата 6 и 9? Като се обърне 6 нагоре, става 9. Какво печели 6, като се превърне на 9? – Спечелила е три единици. Като се обърне 9 надолу, става шест. Деветорката губи три единици. За предпочитане е да ти ударят шест тояги, отколкото девет. Ако ти плащат, по-добре е да ти дадат девет лева, а не шест. Не всякога голямото число се предпочита. Ако те бият, по-добре е по-малкото число. Боят е необработен материал, който ти сам трябва да обработиш. Ако е вълна, ще я изпереш, изпредеш, изтъчеш, и тогава ще ушиеш нещо. – Защо боят е лошо нещо? – Защото е неорганизирана материя, или незавършена работа. Дълго време трябва да работиш, за да свършиш тая работа.

Какво представя доброто? – Завършена, организирана работа. Приятно ти е да носиш добре ушита дреха. Неприятно ти е сам да переш, предеш и тъчеш вълната. Много време трябва да мине, докато ушиеш дрехата си. В тоя смисъл, неорганизирания живот наричаме зло. Много години трябва да минат, докато го организираш. Някога, въпреки изминатите години, животът остава неорганизиран. – От какво зависи това? – От начина на работата. Като работи добре, човек става щастлив. – От какво зависи да работи добре? – Някога щастието на човека зависи от неговото зрение, някога зависи от неговия слух, някога – от обонянието му, някога – от осезанието му и т. н. Да бъдеш щастлив, това е велика наука. Ако не сте щастливи, не се смущавайте. Щастието се постига мъчно.

И в музиката има мъчни неща. Гледаш една нота, вижда ти се проста работа. Опитай се да я изсвириш с всичките й украшения, да видиш, колко е проста. Обаче, майсторът музикант веднага ще я изпълни. Срещате един красив човек, пожелавате и вие да бъдете като него. Всеки човек може да бъде красив, но трябва да работи върху себе си. Красотата е сложен процес. В красотата взимат участие умът, сърцето и волята. Те са хармонизирани музикално. Ако знаеш, как да хармонизираш мислите, чувствата и постъпките си, можеш да предадеш на лицето си, какъвто израз искаш. Ако не можеш да ги хармонизираш, не можеш да придобиеш нужната красота. Когато волята се изопачава, брадата на човека се деформира; когато чувствата му се изопачават, устните изпъкват; когато мислите се изопачават, челото се деформира, ляга назад. За да не се деформира челото, мислите трябва да бъдат светли; за да не се деформират устните, в чувствата трябва да има топлина. За да не се деформира брадата, волята трябва да бъде силна. Да имаш силна воля, това не значи да се налагаш на хората, но да вършиш всичко с радост. Радвай се на всичко, което те обикаля. Виждаш една хубава ябълка, радвай се. Това, което ябълката може да направи, и ти можеш да го направиш. Виждаш една хубава круша – радвай се. Това, което крушата е направила, и ти можеш да го направиш. Кажеш ли с пренебрежение, че това е една проста круша, ти изопачаваш мислите, чувствата и постъпките си. Това води към деформиране на челото, устата и брадата. Какво лице е това, на което челото, устата и брадата са деформирани? Разумни същества са работили за създаване на крушата, а ти казваш: Круша е това! Ти не оценяваш работата на разумните същества, а искаш да бъдеш разумен. Виждаш един извор – радвай се на чистотата му! Радвай се на силата, с която водата извира. Това е разумен акт. Не казвай с пренебрежение: Извор е това!

Често вие се произнасяте пренебрежително за някой човек и казвате: Обикновен човек е тоя, не заслужава внимание. Защо не заслужава внимание? Защото го виждате през пролетта, когато снеговете и ледовете се топят и размътват водата му. Казвате: Мътни са водите му. Вижте го през лятото, когато водите му са бистри и чисти. Вижте го през есента, когато дърветата му са увиснали от плодове. Вижте го през зимата, когато можете да вкусите от неговите плодове. Гледате го през пролетта и казвате: Нищо не струва тоя човек. Следователно, ако искаш да имаш ясна представа за човека, разгледай го от четири страни: в пролетта, лятото, есента и зимата на неговия живот. Само така ще разбереш, какво е придобил той през пролетта, лятото, есента и зимата на своя живот. Четеш книгата на някой поет или писател и оставаш доволен. – Защо? – Храниш се с плодовете на неговия живот. Докато напише тая книга, той е минал през големи изпитания и страдания. Четеш една духовна книга. Казваш: Който е писал книгата, е духовен човек. – Тоя човек се е грял на слънцето. Да бъдеш духовен или набожен човек, това е най-възвишеното в света. Казваш: Какво особено има в това, че се е грял на слънце? Който разбира, какво нещо е слънцето, само той може да схване смисъла на живота. Представете си, че сте лишени от слънце, вода, плодове, хляб и кажете тогава, как бихте живели. Можете ли да си представите такъв живот?

Сега аз ви изнасям това положение, за да се освободите от илюзиите на живота. В едно казанлъшко село, Енина, се явила една мечка, която изяла няколко говеда. Селяните решили да я хванат с капан. Един селянин турил капан в гората и след няколко деня отишъл да види, какво е станало. Отдалеч още той видял, че в капана има нещо живо. Зарадвал се и си казал: Хванах я най-после! Като се приближил, видял, че, вместо мечката, в капана седяло неговото магаре. И вие поставяте капан за мечката, но въпросът не се разрешава. Не си служете с капани. Те са стари методи.

Като свирят, музикантите си служат с особени музикални украшения, наречени флажеолети. Аз ги наричам „любовни флажеолети”. Гладен си, дадат ти хубава храна – това е любовен флажеолет; жаден си, дадат ти чиста, планинска вода – любовен флажеолет. Любовта се проявява в реалните неща. Тя се проявява в това, което повдига човека – в неговите възвишени мисли и чувства. Искате ли да ви изсвиря един любовен флажеолет? (Учителят взима цигулката, нагласява я, но още не свири). Знаете ли, как постъпила Аделина Пати с директора на театъра, дето била поканена да пее? Директорът обещал да плати на певицата 50 хиляди долари, но търсел начин да я изиграе. Като разбрала това, Аделина Пати намислила да отговори по същия начин. Дошъл часът за излизане на сцената, публиката нетърпеливо чакала, но Аделина Пати бавно се приготвяла. Като видял това, директорът веднага й дал половината сума – 25 хиляди долари. Аделина Пати бавно обула едната си обувка и очаквала още нещо. Публиката ръкопляскала, изказвала нетърпението си. Директорът се принудил да даде и останалите 25 хиляди долари. Певицата турила и втората си обувка и се явила на сцената.

Изпейте песента „Духът Божи”. Тая песен замества един хубав обяд.

Изпейте песента „Блага дума на устата”. Тая песен е творческа, т. е. песен на работата.

Колко неща са нужни на човека, за да работи добре? – Три неща: светлина, топлина и сила.

(Учителят свири една музикална пиеса). Това е една проста, разказна мелодия, с особен ритъм. Ако българинът възприеме тоя ритъм, животът му коренно ще се измени. (Учителят свири и пее: Рай, рай). Тая песен е музикално зрял плод. В българската народна песен личният елемент е силно проявен. В някои песни лиричният характер е застъпен повече, отколкото трябва. (Свири и пее тъжна българска песен: „Снощи си, майко, повечко винце пийнах; на кръчмаря много парици дадох, та оголях, майко, пропаднах.”) Тук българинът оплаква грешката си. Тоя ритъм трябва да се измени. (Свири весело). Има и друг ритъм – бодър, съживителен. (Свири бодро, живо.) Тоя ритъм изпъжда треската. (Учителят свири песента „Тъги, скърби”). Изпейте тая песен.

Не сей брашно със скъсано сито! Не пей, когато си неразположен. Малко пей, но хубаво! Малко работи, но каквото направиш, добре да е направено. Подражавай природата и върви напред! Каквото правиш – пееш, свириш, мислиш, чувстваш или действаш, във всичко трябва да имаш поне малка придобивка. Ако нищо не придобиваш, все едно, че не си живял. Микроскопични придобивки да имаш, но да прибавяш нещо към основния капитал. Умът не обича тежки работи. Той се стреми към малки и леки придобивки. Сърцето, душата и духът също обичат малки и леки придобивки. Един музикален мотив, колкото и да е малък, е верен, когато принася поне най-малкото благо на човека. Това благо може да има отношение към умствения, духовния или Божествения свят – не е важно. В който свят и да е, важно е да принесе нещо за развитието на човека. Истинска музика е оная, която моделира човешкото лице. Тя трябва да изправи всички изкривени линии на тялото, да облагороди характера, да развие слуха. Трябва да повдигне ума и сърцето, да внесе в човека подтик и стремеж към усъвършенстване. Музиката трябва да изработи новия човек.

Само светлият път на мъдростта води към истината.

В истината е скрит животът.

10. Лекция от Учителя, държана на 10 декември, 1943 г. София. – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, можеш, кой, добре, хора, горенето, лице, воал, живот, имаш, аз, свири, напишеш, гори, песен, условия, поддържа ,

Младежки окултен клас , София, 10 Декември 1943г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ


placeholder
V1-ON