НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Мажорни и миньорни гами

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Мажорни и миньорни гами

Най-често използвани думи в беседата: може, нос, има, човек, свободен, път, очи, казвам, бъде, показва, гама, себе, чувства, личните, бъдат, линия, имат ,

 Младежки окултен клас , София, 10 Юли 1942г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Отче наш.

„Фир-Фюр-Фен“.

„Мога да кажа“.

Какво сте запомнили от последната лекция?

Някой път искате да знаете някое минало ваше съществувание. Каква беше последната лекция преди три седмици, не помните. Високите планински върхове по-рано приемат светлината, дълбоките долини, много тежки са, за тях трябва да мине време. Види се всички вие живеете в долини, впечатленията на паметта по-късно идат. Когато се дигне слънцето паметта може да работи, туй показва и степента на интереса, не ви интересува този въпрос. Всяко нещо, което интересува човека, за което туря любов, помни. Неща, които нямат любов забравят се.


Какво съдържание може да дадете на тази крива линия от геометрическо гледище? (Фиг. 1) Едната част е изпъкнала, другата е вглъбната. На някои хора очите са изпъкнали на някои са вглъбнати. Горната част показва слънчевата енергия, долната – енергията на месечината, която възприема. Всякога когато човек има желание да му дадат нещо, месечината действува. Когато има желание да даде нещо, слънцето действува. Когато си тъжен, това е месечината. Когато си радостен – то е слънцето. Когато обичаш, това е слънцето. Когато (не) обичаш, това е месечината. Когато си доволен това е слънцето. Когато не си доволен, това е месечината. Сега какво значи омраза? Омра – е туй което сгъстява материята, туй което разредява е любов. Любовта винаги разредява, омразата винаги сгъстява. Какво лошо има в сгъстяването? Някой път нали подквасвате мляко? Млякото първо е рядко, после вие го подквасвате да стане гъсто. Българинът се слави с киселото мляко, с начина на сгъстяването на млякото. Често вие сгъстявате материята. Няма нищо. Казвате някой път, че някой човек е неразположен. НЕРАЗПОЛОЖЕН. Какво разбирате под думата „неразположен“? – Няма нищо да даде. Всеки който не е разположен казва: „Оставете ме“. Не иска да говори, не е готов за работа, не е готов да даде нещо. На туй вие сега давате друго. Какво седи зад неразположението? Ако ледът е неразположен да тече, коя е причината? Мразът в него. Щом се смени температурата веднага ледът става разположен. Значи неразположен си, температура ти е малка. За да станеш разположен ти увеличаваш температурата. Сега вие мислите, че е лесна работа неразположението. Да може в пет минути да го смените. Как бихте сменили в пет минути едно неразположение, едно физическо неразположение. Допуснете, че най-първо забиете една игла половин милиметър на коляното някъде. В разните области като забивате, разни усещания ще имате. Един усет в коляното, друг усет в рамото горе или във врата. На разните места разни разположения ще произведе. Ако забиете на два милиметра съвсем ще се измени разположението. Туй се дължи понеже се нарушават гамите на човешкия организъм, защото страданието това са миньорните гами, винаги има стълкновение. Именно там се изисква много по-голямо умение. При стълкновението се изисква умение да се справиш с противоречията, които срещаш. В мажорните гами има изкуство. Човек в органическия свят трябва да изучава много добре. Вие, запример, пеете „Фир-Фюр-Фен“ и давате едно миньорно настроение. „Фир-Фюр-Фен“ не е в миньорна гама, а е в мажорна гама. В органическия свят едно стълкновение има в трептенията. На една песен наместо да давате простор, да се разпръсват трептенията, вие ги събирате, неразбиране. „Благославяй душе моя Господа“ – към коя гама миньорна или мажорна е? Понякой път пеете миньорно „Благославяй душе моя Господа“ – даваш нещо от себе си. Ти като благославяш събираш пак. Да кажем радостта е мажорна гама, скръбта е миньорна гама, недоволството е миньорна гама. В скръбта разбираш, че са взели нещо от тебе. В недоволството нещата не са станали тъй както ти искаш защото много разнообразни са гамите на органическия свят.


Какво състояние имате? Отвън е много хубаво разположен. (Фиг. 2) Кривата външна линия дава – мажорна е. Другите линии вътре са миньорни, вътре имате смущение в себе си. Вътре се смущавате. Някой път вие давате вашето вътрешно смущение навън, но ни най-малко не е отвън, отвън вие имате добри условия. Причината на недоволството произтича от личните чувства. Тази линия (3) е много дълга. Линията на милосърдието (2) е по-къса и на наблюдението е много къса (1). Малко си наблюдавал, малко си учил. Онази линия (2) показва, че в някоя лекция, която си държал за милосърдието, много малко знаеш, малко наблюдения имаш. Личните чувства са развити, имаш голямо мнение за себе си, че си голямо величие, че си гений. Геният трябва да е роден. Ако си роден гений – гений си. Ако не си роден гений да мислиш, че си гений то е едно заблуждение. Ако мислиш, че семето на краставицата е това на крушата, вярно ли е? Казваш: „Това е круша“. То е едно заблуждение. Краставицата си е краставица. Тя (се влече) по земята, никога на може да расте. Динята става голяма, динята е много горделива, пъпешът е много тщеславен. Краставицата е еротична, своенравна е краставицата, по-своенравно същество от краставицата няма във формата, която е дадена. Казвам: Ако ти постоянно ядеш краставица у тебе ще се усили своенравието. Трябва да знаеш като храна с каква друга храна да я хармонираш. Тя е един елемент. Когато човек е нервно изтощен да яде краставица. Соковете на краставицата обновително действуват на човека, но ако той е много здрав и яде краставица тя е много възбудителна, обича да се сърди, побива хората малко. Който няма развито честолюбие, достойнство, да яде дини. Който иска да развие достойнството, личните чувства, дини да яде. Ако чувството на тщеславие е слабо, да яде пъпеши – трябва човек да има тщеславие, не може без него. Трябва тщеславие, общителност, не да е като някой монах. Всичките монаси седят в стаята, имат чувството, че живее между хората и се мъчи. Живее в стаята, недоволен е, че не е в света. Някои живеят в света, пък съжалява, че не е в някой манастир. Трябва да извадиш калугерите от манастира и да ги пратиш в света, и онези, които живеят в света да ги пратиш в манастир.

Какво е предназначението на личните чувства на човека? Казва: „Човек трябва да има достойнство“. Какво е вашето понятие? Най-първо като се говори за честност, то се дължи на личните чувства. На честността основата са личните чувства. Без тях човек става нечестен, обича да полъгва. Личните чувства спасяват човека от лъжа, изключват лъжата. За лъжата подбудителната причина е страхът. Деца, които са страхливи, скрояват една бяла лъжа веднага, майстори са. Лъжата е миньорната гама, събира, не дава. Милосърдието е мажорна гама. Лъжата е един резултат на самото чувство предпазливост, внимателност у човека. Страхът сам по себе си не е лош, боязливостта не е лоша. Ако човек няма боязливост би се изложил на много големи мъчнотии. Работиш с взривни вещества, трябва да бъдеш внимателен. Ако не си внимателен може да избухне, ще причини големи вреди.

Този човек с плюса и този с минуса и двамата са честолюбиви (Фиг. 3). Този с плюса, ако му дадеш ще се докачи, а този с минуса, ако не вземе – ще се докачи, обратния процес е у него. Двамата като се съберат на едно място се допълват. Единият иска да вземе, другият иска да даде.


Как бихте се справили с това състояние? (Фиг. 4) На носа имате една малка запетая. /Учителят показва кривата линия на ноздрите/. Две запетаи имате на носа. Ако носът става тесен или широк тия линии съществуват. Човек трябва да диша, да се облагороди. Когато тази линия на носа изчезва не се дава ход да се прояват чувствата. Носът не трябва да бъде сплеснат като книга. Ако имате огледало направете опит да проучавате себе си. Вземете едно малко огледало и наблюдавайте носа си – неговата широчина, дължина, тази малка гърбавина. Три положения, вглъбнатата част на носа, малките криви линии. Като погледнете какво впечатление ще ви направи. Понякой път като гледате в огледалото ще ви хареса, друг път няма да ви хареса. Не знаете причините, но не харесвате носа. Някой път не харесвате неговата дължина, къс е. Понякой път не може да си обясните, не го харесвате. Не правите никакво измерване, като се погледнете перспективно не ви харесва. Какво трябва да се прави щом не ви харесва? Ако един художник не харесва своята картина той я поправя, рисува пак. Ако искате да направите една промяна в себе си вие трябва да имате един образ някъде. Тогава срещайте хора, които имат хубави носове и вашият нос ще стане добър постепенно. Десет години, ако наблюдавате хора все с хубави носове, носът ви ще се поправи. Ако десет години правите наблюдение за устата и търсите хубава уста, ще се измени вашата уста. Или да кажем, ако четете автори, онези хубавите поети са имали хубави черти. Някои мислят, че могат да бъдат поети. Един гениален поет много правилни черти има. Гениалният има отлични черти. Някои мислят, че гениалният може да има криви черти, изопачен нос. То са заблуждения. Много правилни черти имат гениалните хора. В погледа има нещо хубаво, не гледа надолу, но един широк поглед като че прониква в цялата вселена. Не го интересуват дребнавите работи. Гениите имат самообладание, не се тревожат. Вие искате да станете гениален. Десет пъти на ден като се тревожите, никакъв гений не сте никаква гениалност няма. Геният ни най-малко не се тревожи. Той мяза на голям извор, който не могат да го размътят. Щом се тревожиш ти си мътна вода. Щом може една муха може да те извади из релсите, че те ухапала или един комар те е ухапал, да ти е приятно да се посмееш малко. Кацне комар, не го бутай с ръката си, но го духни. Ако не разбира, духни по-силно, после пак го наблюдавай. Направил си една смешка. Ти веднага го удариш, убиеш го. Правиш едно престъпление, казваш: „Малка погрешка“. Доста голяма погрешка. Като убиеш един комар веднага ще се яви едно престъпление някъде на главата. Обичаш да късаш листа или клонища от дърветата – веднага ще се отрази на лицето.

Та казвам: Съвременните хора искат да се възпитават. Възпитанието е да пазим онзи порядък, който съществува в природата, туй което природата е създала. Тия форми то са безброй опити. Тя е вложила най-хубавото. Ти я това откъснете, онова откъснете и с това пакостите на себе си. Искаш да откъснеш, не бързай да го откъснеш. Искаш да откъснеш един плод нещата казват: „Не ме късай“. Погледни го, не го късай. Казваш: „Аз съм свободен“. То не е свобода. Ако се търкаляш някъде, удариш в някой камък, свободен ли си? Ако някое течение те влече, удариш се, свободен ли си? Свободен си когато нещата ги правиш доброволно. Свободата изключва страданието. Всяко нещо, което направиш като си радостен в себе си, ти си свободен. Щом направиш нещо пък си недоволен, ти си не си свободен. Та казвам: Щом страдате, не сте свободен. Щом вие не може да търпите, не сте свободен. Щом сте недоволен вътре, не сте свободен. Щом падаш в песимизъм, не сте свободен. Култура. Как, никаква култура няма. Каква култура на краставицата. Някои са прави, някои са криви, защо? Често градинарите изкривяват краставиците – какъвто е неговият ум такива са и краставиците.

Допуснете сега, че една тиква се е покачила на един плет, цъфнала и завързала между два плета. Ако туй се повтаря няколко поколения, ще имате прищипнати тикви. Когато са валчести, показва, че не са имали препятствия, хармонично са се развивали. Ако вашият стомах страда, ако ред поколения са страдали от стомашна система, образуват се вглъбнати линии на лицето. Щом стомахът започне да страда, образуват се вглъбнатини на лицето. Щом стомахът е здрав, тази линия се изправя, хората стават малко по-пълни. Ако започвате да ставате много нервни очите хлътват, потъват навътре. Потъването е един дисонанс, като гледаш не ти е приятно. Между горния и долния клепач няма тия линии другите са пречупени линии. Ако човек става нервен, постоянно очите се събират и отиват към носа. Очите се събират, не се отдалечават. Ако човек започва да става по-свободен, отдалечават се очите. Когато очите са наблизо показва, че си бил много нервен в миналото. Щом си неразположен, трябва да се отдалечат. Ако вземете носа и очите, на каква далечина трябва да бъдат очите от носа? Природата математически правила опити, на известна дистанция ги е поставила от корена на носа. Какъв характер се е създал? Казвам сега: Какви искате да бъдат вашите очи за в бъдеще, на какво разстояние? Казвате: „Да се възпита човек“. Как ще се възпита човек? Щом устните започват да стават тънки какво показва или ако са много дебели. Те имат известна дебелина по отношение на цялото лице. Горната и долната бърна трябва да имат съотношение. Колко трябва да бъдат? Може да бъдат един сантиметър, може да бъдат половин сантиметър. Та казвам: Една майка, която е била в безпокойство може да създаде много тънки устни на детето. То не е здравословно състояние. Горната и долната бърна са възприематели, те възприемат енергия. Горната – предава енергия, долната – приема. Долната бърна има туй съотношение. Ако се стесняват устните, чувствата се намаляват, човек не е свободен. Затова казвам: Дръжте устата си свободна. Не стискайте устните, но така да се допират, не да бъдат отворени, но спокойни, едва да се допират. Да имате едно нежно допиране на устата. Когато вие се разгневите свивате устните си. Когато се радвате, отваряте ги. Винаги дръжте устата си свободна. Не правите тия работи, те се механически, оставете устата си свободна.

Та казвам: Вземете да поправите устата си. Най-първо направете наблюдение върху изпъкналата част на носа и върху широчината. Вижте колко пъти ще ви бъде приятно и колко пъти ще ви бъде неприятно, дали ще ви харесва носа. Да се отбележи плюс или минус. Вие ще кажете: „Сего това нас ни остана да работим“. Че по-хубава работа от тази работа няма, да гледаш на носа как го е създала природата. То е привилегия. От органическо гледище природата е мислила какъв нос да създаде на човека. В птиците, в рибите, в животните правила опити и направила носа на човека. Тя се радва на един човешки нос. В рибите има нос, в птиците има нос – носът е дълъг процес на умствения, на благородния свят, който дал на носа едно изражение. Носът е светилник. Може да имате един червен светилник. Външно носът е светилник. Като се тури умът да има хармония между (него и) светилника. Казвам: Един красив ум изисква един красив светилник. Ако го няма светилника гледайте по-кой да е начин. Купете един хубав светилник. Един нов начин на възпитание е това. Някои от вас сте учители. То са нови методи и стари методи. Умът се проявява чрез носа. Ти може да изучаваш човешкия ум най-първо по носа. Възвишените прояви на ума може да ги изучаваш чрез челото. Душата, състоянието на ума може да го изучаваш под носа отдолу. Три метода има. Може да изучаваш ума от чисто физическо гледище, от духовно гледище и от Божествено гледище. Три прояви има. Писанието казва: Като направи човека по образ и подобие, като направи хубавия нос на човека, вдъхна му дихание. Тогава Господ видял, че той станал жива душа. При хубавия нос станал жива душа. Ако не е носът душата не може да се прояви.

Та казвам: Нали искате да бъдете красиви, носът трябва да бъде красив, устата трябва да бъде красива. Красотата трябва да бъде мярка за всички органи. Целта на човешкото възпитание е красотата. Да се даде на всеки орган красота. Красотата е разумната проява на всичките органи и на разумните сили, които седят зад тези органи. Да се помолим на Господа да ни даде един хубав нос. Като станеш сутрин да помислиш пет минути за носа. Да помислиш, да го погалиш, да дойде храна да го нахраниш. Ти понякой път го хващаш грубо, теглиш го, няма възпитание. То е много грубо възпитание. Аз, ако бих възпитавал малки деца, бих ги учил как да се обхождат с носа си. Природата обича мекота, нежност и разумност. Ние и с ръцете си сме груби. Ако ти онова, което Господ ти дал не го уважаваш, ако ти не уважаваш очите си, тия очи и в другия, и Божествения свят ще ти трябват. Очите имат три прояви. И в Божествения свят трябва нос. Вие нямате понятие, какво може да бъде носът. Като видите Божественият нос никога няма да го забравите. За хиляда години ще бъде запечатано. Ще кажете: „Това е нос“. Той ще бъде като светлина в тъмнината, като блесне, блесне с някоя светлина, че веднага вие се насочвате в правата посока. Един хубав нос в мрачната нощ е запалена свещ, показва къде да вървиш. Ако този нос не свети ще се блъскаш в едно дърво, в друго дърво. Имали сте красиви носове, изопачили сте ги. Ред поколения са ги изопачили.

Сега достатъчно е туй.

Добрата молитва.

ХХI година.
32 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 10. VII. 1942 г., петък, 5 ч. сутринта.
София – Изгрев.

Бележка (на стенографа):
На 19. VI. 1942 г., на 26. VI. 1942 г. и на 3. VII. 1942 г. Учителят е на Рила.

Най-често използвани думи в беседата: може, нос, има, човек, свободен, път, очи, казвам, бъде, показва, гама, себе, чувства, личните, бъдат, линия, имат ,

 Младежки окултен клас , София, 10 Юли 1942г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ


placeholder