НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Люби, обичай

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Люби, обичай

Най-често използвани думи в беседата: може, има, сега, човек, аз, любов, погрешка, казва, свят, пееш, пее, дума, музика, живот, бог, всички, тон, добре, хора, тона ,

Общ Окултен клас , София, 8 Април 1942г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„Венир Бенир“

„Мислѝ, право мислѝ“

Все таки трябва да сте придобили от Христовото възкресение. За ученика, който учи, баща му, майка му се интересуват как учи в училището, музикантът как свири, художникът как рисува, шивачът как шие. Много мъчно е да преподаваш на стари хора. Главата е пълна с много впечатления, туй, което те са преживели, го носят със себе си, казват: „Пълна ми е главата.“ Какво ще ви разправя един стар вол? Или ако ви разправя философията, един стар кон какво би ви разправял, или един стар бръмбар какво би ви разправял? Ние се заблуждаваме от формите на нещата. Човек има една по-красива форма, по-удобно е жилището му. Аз считам, бръмбарчетата, птичките и тези души, които са изпратени с аеропланчета, много лесно придобиват храната си. С аеропланчето хвръкне тук, там. Млекопитающите нямат аероплани, те имат автомобили. Много мудно се движат автомобилите им.

Сега, в какво стои достойнството на един човек? Много просто. Достойнството на някой плод зависи от съдържанието, което има, вкусът му какъв е. Всеки един плод има особен вкус и с този вкус той привлича. Някои не обичат сливи, обичат череши. В черешите има нещо особено. В ябълките, крушите, портокалите има нещо особено.

Та, цялата Земя е предметно обучение. Ние се учим. В забавачницата сме. Ние трябва да имаме ясна представа за образите. Някой път философски разискват за нещо, но са толкоз отвлечени, образ нямат. За пример, какво разбирате под думата субстанция, есенция? Какъв образ имате за субстанцията? И думата префинено? Какво разбирате под думата префинено? Трябва да се върнем към образите, които природата е създала. Има отношение между образите. Аз разбирам: образ, той е изкуство, художество в природата. Всичките образи са създадени от разумни същества. Който разбира това изкуство, той расте и се разбира. Както в писмения език, ако разбираш добре буквите, тяхното нареждане, слоговете, думите, законите, по които речта се проявява.

Казвам, за пример, някой път имаме болезнени състояния. Боли те нещо. Отвън се проповядва едно, отвътре – друго. Яденето може да е много хубаво сготвено, но казват: „Няма да ядеш, не ти позволяват.“ Какво ще правиш? Или да допуснем, че имаш хубава картина. Малко те боли окото. Трябва да разбираш. Цигулар си, искаш да свириш – боли те ръката, не може да свириш. Певец си, искаш да пееш – малко гърлото те боли. Като дойдем до мисловния свят, и там има някои дисонанси, които се раждат. Говоря за пеенето. Не за механическото пеене, което съществува, но има едно пеене в човешката мисъл. Защото и човешкият дух, и човешката душа пее, и човешкият ум пее, и човешкото сърце пее. Но изостанала назад в пеенето човешката воля. Човешкото аз, човешкото его е много изостанало назад. То много малко пее. За него е тази музика. Много малко, елементарни работи.

Сега в музиката, вие разбирате, ако вземете до, то е основният тон, то е семката. Ре, ми, фа, то са процеси на тази семка. Докато се развие целият този процес… Сега имаме 7 тона. До там сме дошли, до 7 тона. Има още повече. Какви са, не ги знаем. Било е време, когато е имало 6 тона, било е време, когато е имало 5 тона в съзнанието, 4 тона, 3 тона.

Музика подразбира вече разширение на съзнанието. Един тон може да се тегли тъй, както бакалинът тегли. Едно кило вземе, колко грама, не повече. Може да се претегли. Единицата на звука, това са трептенията. Малките и дългите трептения. Образуват се много хубави линии. Даже за бъдеще ще се отвори училище. Искат някои козметически да се поправи лицето. Най-хубавата поезия е да пееш. Да го направиш красиво, но да знаеш как да пееш. Трябва да бъдеш като обущаря, да знаеш как да скроиш, добре да скроиш. Ако ти в основния тон подразбираш онова първото начало, разумното начало, което се проповядва… Какво е до? – Първата дума, която Бог произнесъл. Ние знаем какво става. Казва Бог: „Да бъде светлина“, и стана светлина. Малко хора имат ясна представа като каже Бог, какво ще стане. Най-красивото нещо, което може да стане.

Та, казвам: Ако дойдете до основния тон на вашия живот… Душата има основен тон. Човешката мисъл има основен тон. Човешкото сърце и човешкият дух имат основен тон. Като започнеш без основен тон, работите не вървят. Най-първо, нямате една положителна вяра за Бога. Какво нещо е Господ, не го знаете. Защо не го знаете? Защото не Го обичате. Ти не знаеш какво нещо е музика, защото не си пял. Не си глух, умът ти стига да слушаш. Казваш: „Не ме интересува.“ Не те интересува музика, но ще изгубиш много. Най-хубавите неща се предават музикално. В човешката мисъл музиката е горе. Щом не си музикален, мисълта ти е разтревожена. Щом си музикален, имаш един мир, една дълбочина, всички мисли, желания, всичко е разумно. В мисълта има нещо разумно. Разумното е музикално. Значи – с най-малките противоречия. Вие казвате: „Тежко ми е на сърцето.“ Тежко ти е, защото не си музикален. „Мрачна ми е мисълта“ – защото не си музикален. Слаб си – защото не си музикален.

Какво подразбирате под думата слаб? Под думата слаб подразбираме един човек, който се грее на Месечината. Слабият човек вечерно време се грее на Месечината и мисли. Силният човек [е], който се грее на Слънцето. Защо е слаб? Защото на Месечината се грее. Защо е силен? Защото на Слънцето се грее. Защо е жаден? Отговорете ми вие сега. Някой човек защо е жаден? Дарба ли е или е недостатък да е жаден? Върши работата, не е спрял. Този човек работи. Щом казва „жаден [съм]“, свърши работата. Дотогава, докато си жаден, добре вървиш. Щом престанеш да си жаден, не е добре. Туй е на Земята.

Вземете пространството: увеличава се и се смалява. Как се смалява и как се увеличава? Вземете две звезди, които са на разстояние. Едната е на грамадно разстояние от другата. Ако ги гледаш, на 10 сантиметра, а всъщност туй разстояние е на милиарди километри. Туй голямото пространство е така смалено на един метър. Има пространствени идеи и безпространствени идеи. Безпространствени идеи се наричат тези, които са толкоз далече, че пространството за нас не е осезателно, нямаме отношение към него. Казва: „Безпространствен свят.“ Какъв е този безпространствен свят? Имате ли една ясна представа извън пространството? В нашето пространство има превозни средства. Значи докато преведеш една работа, много трудно е. Ще се научиш. На Земята милиони години сме пътували и пътуваме нанякъде. На някоя станция ще ни изведат. Не знаем къде. Казва: „Къде отиваш?“ Отивам някъде в пространството с превозни средства. Без пространството светът няма превозни средства. Искаш да бъдеш на Слънцето. Помислиш – веднага си там. Искаш да бъдеш на Сириус, помислиш – веднага се намериш там. Без превозни средства, значи няма земя да те вози, няма слънце да те грее. То е безпространствен свят. Но както и да го обясняваш, не може да го разберете.

Всичките неща, които стават лесно, са без пространство. Всичките неща, които стават мъчно, са пространствени. Ние сме в пространствената музика. Трябва да изучаваш. Сега, като се пее, да може да различиш тона до ли е, ми, фа. После да различиш полутоние, повишение, понижение. Като влезете в духовната музика, има още по-голяма сложност в музиката. Сега няма какво да ви занимавам. Гладният философия не иска. Нахрани го, че след туй му говори философия.

Сега, всички ви има нещо да ви смущава. Боли ви кракът. Казваш: „Какво ще пея сега?“ Представете си, че тази болка произтича от една анормална тежест. Произтича от едно неестествено натоварване на мозъка. Може някога да произтича от неестествено натоварване на сърцето или от неестествено натоварване на човешката воля. И тя може да се натовари. Има болести, които се дължат на това, че ти си се натоварил повече. Разтоварѝ се. Знаеш как да се товариш, не знаеш как да се разтовариш. Скараш се с някой твой приятел за 5–10 минути, развалиш приятелството от 20 години. Казваш: „Отиде, развали се тази работа.“ Защо да не можеш да поправиш? Както я развали, така да я поправиш за 5–10 минути. Какво коства на един музикант, като вземе един погрешен тон, да вземе правилно тона? Ти направиш една погрешка с фа. Ще поправиш, ще се примириш. Като кажеш ще се примириш, ще се примириш. Ще изпееш една музикална песен на приятеля си и ще се примириш. Ще му пееш така: „Аз бях глупав, че се скарах. Понеже сега поумнях, ще ти изпея една песен, ти ще ми простиш.“ Какво ти коства да кажеш: „Много глупава работа, още не мога да си държа езика. Плъзна се езикът ми, слабост имам, ще ме извиниш. Езикът ми не е контролиран.“

Сега ако ме държат някъде, ако съм болен, боледувал съм, не може да вървя, какво ще ме държат отговорен? Действително прегрешение е, че не може да ходя, но не може да ме съдят. Няма кодекс, с който да ме съдят. Все трябва да ме извинят. Не трябва да ходиш между хората. Ако ходиш между тях, ще се сблъскаш. С патерици не върви между хората. Без патерици ходи. С патерици далеч стой от хората.

Най-първо, вие трябва да хвърлите всички патерици на вашите умове, трябва да хвърлите всички патерици на вашите сърца. Вие сте умни, вие сте много умни. Казвате: „Патерица мене ми трябва.“ Някой път те нападнат, вдигнеш патерицата, защищаваш се. Казваш: „Ако хвърля патерицата, как ще се защищавам?“ Тия патерици много бели са ни навлекли нас. То е едно самозаблуждение. Имаш един приятел, казва ти някои работи, става скарване, защото скарванията стават [в] музикалния свят. Щом влезеш в света, който не е музикален, трябва очите ти да са на четири. Може да те блъскат, ще се развали настроението ти. Това е в немузикалния свят. Той мяза на бойното поле. Като влезеш там, отвсякъде куршуми, шинелът ще бъде продупчен. Като вървиш, може да те бутне нещо. Щом те бутне някой от тези немузикалните тонове, или ще се омотаеш, или може да се простреш на земята. Музикалният свят няма тия неща.

За пример, лятно време ни безпокоят комарите – и то е война. Този комар, без да те пита дошъл. Имаш копринени чорапи, излязъл си да се покажеш на хората. През копринените чорапи този комар те хапе. Някоя хаплива муха, дошла и тя. Някоя въшка, която пъпли, и тя дошла, качила се в главата, друга манджа не яде. В главата се качила горе. Бълхата скрила се под ризата. Престъпление считат, ако някой бутне някоя жена по тялото, а бълхата ходи по гърба. Като я хванат, веднага смъртно наказание. Като хванете бълхата, веднага я счуквате. Бълхата няма право да влиза под ризата. Може да опитате силата на вашата мисъл. Аз, когато ви гледам, че някой се разкопчал да търси бълхи, виждам, че не е толкоз умен. Той да концентрира ума си, да каже: „Отдето си влязла, да излезеш. Приятелски ти казвам, аз съм миролюбив човек. Ако ме послушаш и излезеш, отдето си влязла, прощавам ти. Ако ме заставиш да си отворя ризата, тогава съм доста лош. Ще дойде смъртното наказание. Щом те хвана – присъда, нищо повече.“ Някой от вас казва: „Аз съм много миролюбив.“ Колко бълхи вие сте чукали! Турците никога не убиват въшките. Хване някоя въшка, пусне я на земята. Една въшка не убива, понеже е грехота, но един гяур може да убие. Морал. Вземе въшката, пусне я в одаята. Напуска ги и като седнеш, те те налазят.

Та, казвам: В умствения свят има паразити и в духовния свят има паразити. Понеже се намираме в един свят полууреден. Трябва ви приложение, понеже хората както прогресират, така се благославят. Всякога се прави ревизия. Когато влезете в някой дом, който е уреден, къщата е замазана, всичко е уредено. Дето хората са лениви, къщата не е замазана, неуредена, нечистотии има. От невидимия свят слизат да разгледат как е нареден умът, как е нареден умственият свят и сърдечният свят. Щом направят една ревизия и намерят всичко хубаво, усещаш него ден, че ти е приятно. Намерят погрешка – казваш: „Целия ден не зная защо ми е мъчно.“ Има нещо, което не одобряват у тебе.

Сега всички музиканти трябва да бъдем. Човек за себе си трябва да пее, нищо повече. В ума си трябва да знае, мислено да пее. Туй значи да мисли. Той, за да чувствува правилно, той трябва сърдечно да знае да пее. И най-после, външното пеене, то е трета степен. То ще дойде като един резултат.

Казвате: „Сега, без пеене не може ли?“ Може. Може и без пеене. Умрелите не пеят. Сега, когато някои казват: „Без пеене не може ли?“… Не може да ядете един сух хляб, няма сладчина. Не може да ядете хляб само от трици. Какво ще се ползувате? Същността на нещата е хармонията. Под думата пеене разбирам съдържанието на живота. В този живот пеенето изразява съдържанието на живота. Без музика животът е движение. До нас е дошъл по музикален начин. Когато Бог за пръв път е изказал мисълта си, музикално я изказал. Този Божествен живот влязъл в света. Сега Бог музикално ще каже на нас. Всичките ни страдания произтичат от немузикалността. Казвате: „Трябва да вярваш в Бога.“ То не е музика. Той в какво вярва? В нищо не вярва. Той знае за Бога толкоз, колкото и аз зная. Той е като онзи, който казва: „Ти не знаеш да свириш“, но и той не знае. Той свири толкоз, колкото и аз свиря. Аз свиря, вземеш да свириш и ти, ще свириш като мене. Ти казваш: „Така не се свири“, но и ти свириш като мене. Или казваш: „Ти не пееш.“ Ако не знаеш да пееш повече от другите, не си давай мнението.

Питам сега: Ако вие не може да се примирите, в какво седи вашата сила? Че може да направите един скандал. Аз ви уважавам. Силни хора сте. Казвам: Браво. Скандалджия, силен човек е, проявява се. Ако не можеш да поправиш скандала, ти си слаб. Ако го поправиш, два пъти по-силен си. Следователно силният може да прави скандали, два пъти по-силният трябва да ги поправи. Два пъти по-силен трябва да станеш и да поправиш един скандал. Тази дума скандал разбирате ли я? Скандалът е потребен някой път. Ще отбиеш водата. Тя се текла, тя била безполезна. Дойде един скандал, отбие се водата, прекарате [я] в някоя градина. Какво лошо има? Взела друго направление. Сега погрешките в музиката, това са скандали. Всяка погрешка е скандал. Браво, че си го направил. Но поправи скандала – два пъти си по-герой. Тъй щото, музикално като правиш скандал и печелиш. Като ги поправиш, още повече ги печелиш. Като правиш скандали, печелиш. Като ги поправиш, печелиш повече. Музикално който прави погрешки, не губи нищо. Вие се чудите.

Да кажем, някой певец пее. Много хубаво пее в някой хор. Много точно е пял. Диригентът на никого не обръща внимание. Един ден една млада мома направи погрешка в хора. Той я погледне и тя го погледне. В езика има погрешка, в очите няма погрешка. Тя направила погрешка с езика. Като погледне, иска да я види. Но като погледне, мръдне му сърцето и само с пръстите мръдне, тя се усмихне. Аз ви привеждам факта.

Погрешките в света стават, за да се запознаят хората. Във всяка погрешка ще видиш слабата страна, но ще видиш и добрата страна. Погрешките се допущат, за да се явят добрините. Без тия погрешки, добрините ще бъдат неизвестни. Направиш една погрешка с устата или с очите, може да се поправи. Езикът може да се поправи.

По някой път мислите: „Какво мисли Христос за мене?“ Рекох: Какво ще мисли един диригент? Мисли дали знаеш да пееш или не. Ако ти може да се жертвуваш както Христос се е жертвувал, ако ти може да живееш както Той е живял, ти ще се радваш. Ако ти не мислиш като Него, какво ще мисли за теб? Ние сме чудни хора.

Моето мнение за една ябълка зависи от качеството ѝ. По-хубавата, по-красивата, по-доброкачествената, веднага към нея имам повече разположение. Хубавите неща се обичат. Доброкачествените неща се обичат. Колкото тази красота намалява, ние не може да се обичаме. Под думата обич разбирам: ти не може да възприемаш. Искам ясно да разберете. Под думата обич аз разбирам възприемане. Ти не може да възприемеш една храна, която не е приготвена хубаво, която не е доброкачествена. Не може ти да я обичаш. Щом възприемеш храната, обичаш я. И в любовта същият закон е. Ти не може да предадеш любовта, ако не е доброкачествена. Понеже любовта е доброкачествена, онзи, който я предава, той се повдига. Онзи, който възприема любовта, и той се въздига. В любовта, като обичате и като възприемате любовта, вие се повдигате, вие растете нагоре. Като изпращате любовта, вие създавате най-хубавите условия за вашия живот. По някой път мислиш защо трябва да любиш. За да създадеш условия за живот. Защо трябва да обичаш? Да възприемаш, за да се проявяват вътрешните възможности. От двете състояния зависи щастието на човека на Земята.

Искате да бъдете учени, да бъдете добродетелни. Тия неща са второстепенни. Ти не може да постигнеш в живота си нищо, ако не любиш. Не тъй, както хората разбират. Да любиш значи да дадеш нещо. Няма да очакваш нищо, за което си дал. То само ще донесе своите благословения. Любовта, като минава през тебе, ще остави всичките твои благословения. То е Божие благо. Туй благо Бог като го праща на другите хора, и за тебе ще остане. Онези, които делят някоя печена кокошка, за себе си оставят най-хубавия дял. Кое е най-хубавото на кокошката? За децата най-хубавото е джигерчетата, воденичката. Като заколят някоя кокошка, децата вземат джигерчетата, турят червен пипер, горчица. Джигерчетата е най-хубавото на кокошката. За младите моми, които шият, шията е най-хубавото, за да се научат да шият. На някои дават крилца, да се подигнат, да станат учени. Онези, които искат да говорят, крака им дават.

Вие ме слушате, но не сте свободни. Всички сте ограничени сега. Казвате, така, но кое е съдържанието в нас? Като напуснете Земята, какво ще вземете със себе си? Понеже ще олекнем, като заминем за другия свят, няма да тежим ни един грам. Пък идеите, и те имат тежест. Каква идея ще вземеш? Едва със себе си ще вземеш думите люби, обичай. Всичкото богатство е това. Като туриш люби и обичай, навсякъде пътят ти е отворен. Всяка дума философия остава назад.

Каква философия има между двама борци, за да покажат кой е по-силен? Единият завали другия на земята, заваленият започне да философствува защо загубил, че не бил намазан добре, малко неразположен бил. Какво трябва да се направи сега? Защо човек трябва да се бори? Не може ли без пехливанлък? Злото като се яви, като те намери, иска да се бори. Казва: „Или ще се бориш с мене, или ще те набия.“ Какво ще правиш? Ако не искаш да се бориш, ще те бие. Значи, ако злото тебе може да те победи, слаб си. Какво трябва да правиш тогава? Ако ти носиш думата любов, като [я] допреш до носа на злото, веднага пада. Стъпи отгоре му.

Казвам: В живота носете две неща – люби и обичай. Може да ти бъде пътят отворен навсякъде. Как ще любиш, остави този въпрос. Люби, нищо повече. Друго не ти трябва.

„Право ли е?“, него остави настрана. Всичко друго остави. Думата люби носи всичките правила в себе си. Нали знаете едновремешните латерни? Един казва: „Аз зная да свиря.“ Рекох: „На какво?“ – „На латерна съм майстор.“ Тръгне, започне да върти и тя свири много хубаво.

Та, казвам: Когато една душа се ражда на Земята, тя се освобождава от всичките противоречия на своето минало. Разкъсват се всичките конци, които са били свързани. Защото, ако погледнете една душа, която е дошла, най-напред ще видите, едно дете се ражда само с един конец свързано, с един конец е свързано горе на главата, на сърцето – друг конец и още – трети конец. С три конци е свързано. Като остарее, то са милиони конци като паяжина, конец до конец. Само с конци е обвързано. Когато се ражда, всичките тия конци се разкъсват и човек става свободен като дете. Ако бихме запазили само трите конци, ние щяхме да бъдем свободни.

Онези, които ни заблуждават, понеже знаят законите на черната ложа, те знаят, че ако човек дойде до Божествената любов, тия конци се разкъсват, държат човека да е надалеч от Любовта, за да бъде вързан с конците. Защото Любовта къса конците. Казва: „Не му е времето сега.“ Речеш да се молиш – казва: „Остави, и без молитва може. Какво ще се молиш? Нека го направят другите, ти недей.“ Всякога ще намерите причини за отлагане. „Не му е дошло още времето.“ Таман речеш да направиш нещо, казва: „Имаш малко друга работа.“ Всякога искат за една секунда да отделят съзнанието. Че когато Слънцето изгрява, ако мъжът иска да се разправя с жена си, Слънцето ще е изгряло. Той, като иде да посреща Слънцето, да няма жена. Той не трябва да бъде нито господар, нито учител, ами да е дошъл да види онова, което Бог е направил на изложение. Да присъствува на изложението, тъй, както става в Пловдив.

Мнозина проповедници са проповядвали. Много хубави работи са казали. Но същественото там се мълчи. Защо? Ако не си видял Господа, ще те е срам. Адам като направи погрешка, Господ идеше да го погледне в очите. Той се скри, да го не види. Всичката погрешка е там. Ако беше погледнал той Господа, ще го погледне и Господ, щеше да види хубавото в него и той щеше да види хубавото в Господа. И Той щеше да му покаже как щеше да поправи погрешката. Понеже целият ден Господ го търси. Сутринта го търсил, няма го. Към обед го търсил. И надвечер Господ като дошъл, Адам нямало къде да се крие. Понеже бил гол, малко студено станало, дошъл и казва на Господа: „Чух гласа Ти, но се убоях.“ Сега във вашия ум се ражда мисълта: „Тъй ли е?“ Предполагам, че е така. Може да е било по друг начин. Скрил се е някъде. Къде се е скрил? Че се е скрил, скрил се е, нали казва Писанието: „Чух гласа Ти.“ Противоречието е другаде. Как Господ да го не знае къде е? Адам беше в търбуха на дявола. Целият ден дяволът го беше погълнал. И Ева беше погълната вътре. И целия ден като го търси Господ, вижда къде е, накара дявола да го избълва. Видя ги голи. Казва Адам: „Чух гласа Ти, но се убоях от Тебе.“ Туй, което стана с Иона, стана с Адама. Как го погълнал дяволът?

Да дойдем по-близо до истината. Понеже бяха прекъснали връзката с Бога, поради непослушанието си Бог не можа да ги вижда. Бог никога не иска да срещне един човек, който е прекъснал връзката си с Него, защото ако го срещне, голямо страдание ще има с него. Не иска да го среща. Казва: „Къде ли е?“, после го остави. Не че не знае. Казва: „Адаме, къде си?“ – „Чух гласа Ти, но се убоях.“ Защо?

Сега вие се боите да пеете, че невярно ще вземете тона. Ако се боите, какъв певец ще станете? Няма по-хубава работа от пението. Обновителната работа започва с процеса на пеенето. Дойде една светла идея, една възможност, чрез която да се освободи душата. Понеже като пееш, ти ще привлечеш най-възвишените духове. Като пееш, ще привлечеш вниманието на най-възвишените души. Като пееш, те ще ти помагат. Щом не пееш, те не те съжаляват, оставят те на произвола. И птичките пеят, и животните пеят. Щом мучи едно животно, пак обръща внимание. Магарето като пее, обръща вниманието. Всеки звук, който хората издават, обръщат вниманието. Един камък, като се търкули, вдига шум. Обърнете внимание върху него. Много от тия камъни, като се търкалят, са станали скъпоценни камъни. Скъпоценните камъни от търкалянето са станали скъпоценни. Не бойте се, ако се търкаляте. Не е лошо нещо.

Помнете две думи в ума си: люби и обичай. Бъдете готови да ги прилагате. Направиш една погрешка – кажи си истината. Кажи: „Аз не бих дошъл да се извиня. Понеже служа на Любовта и на Обичта, заради Господа искам извинение.“ Ще кажеш: „Направих погрешка, Господи, и каквото ми кажеш, ще го направя.“ Моето достойнство? Какво достойнство? Достойнството в човека стои да поправи погрешката. Като направи погрешка, то е коренът. Достойнството седи да израсне, клонища да пусне. Ако не правиш погрешки и не ги изправиш, ти не растеш. Като направиш погрешка и имаш желание да я поправиш, ти си в правилния процес. Направиш погрешка – не казвай: „Моето достойнство не ми позволява да се примиря.“ Кажи си: „Аз бях герой да направя погрешката, герой съм и да я поправя.“ Вие ще израстете и туй дърво ще даде плод.

Ако така разбирате, днес може да се поправят работите, иначе не може. Без любов погрешките не може да се поправят и без обич не може да се поправят. Може да попитаме: Бог, Който знаеше, защо допусна погрешката на Адама? Една необходимост е тя, за да се прояви. За да изправи погрешката си, за да се направи най-необходимото. Ние казваме: „Че ако не беше направил погрешка, какво щеше да бъде?“ Съвсем друг живот щяхме да имаме. Ние предполагаме някакъв живот. Този живот, който сега живеем, е по-добър от онзи, който щяхме да живеем. Засега е по-добре един живот при погрешки. Живот без поправяне на прегрешенията няма смисъл. В погрешките на живота и в изправяне на погрешките има смисъл. На български от какво произтича думата грях, грешка, греша? Ш-то показва, че всичките причини на греха са материални. Грехът е свързан с гъстата материя.

Сега до де дойдохме? С какво започнахме? Две неща основни седят. Любовта, това е мажорната гама. Обичта, това е миньорната гама. Или, мажорната гама е, която дава подтик. Мажорна не така, както ние разбираме. Мажорните гами дават подтик на нещата. Без подтик не може нищо да се направи. Най-красивият подтик е възприемането, обичта. Миньорното, то не е в областта, в която вече любовта се проявява и развива. Това са две неща. Любовта е първият подтик. Този подтик е на духа и на душата. Обичта има отношение към ума и към сърцето. Да възприеме и да обработи нещата. Тъй щото, в любовта, душата и духът се проявяват и дават. А в обичта умът и сърцето възприемат нещата.

Това е психологическото обяснение. Ако така не разбирате, вие ще се намерите в едно затруднение. Вие ще намерите някой умствено да ви люби. Умствено човек може да ви боядиса и по сърце човек може да ви продаде, нищо повече. Вие имате една кокошка. Продавате я, за да имате пари. Защо продавате кокошката? Вие мислите, че парите са по-важни от кокошката. Продавате и хляба при известни условия. Не продавате хляба, когато мислите, че хлябът ще ви бъде повече полезен от парите. По някой път ние искаме да заменим любовта с нещо друго – с култура, с внимание, с реалност. Те са празни работи. Те са книжни пари, които се обезценяват. Единствената банкнота, която не губи стойността си, е Любовта. Единствената банкнота, която не губи стойността си, е Обичта.

Сега вие пеете по любов. Пейте по любов на духа и на душата. Пейте с обич на ума и на сърцето. Два начина за пеене има. Виждам, някои от вас сте били доста видни певци. Пели сте, плащали са ви доста голям хонорар. На този брат доста голям хонорар са му плащали и сега се чуди. В миналото на едно място му се скъсала струна на арфата, той се разгневил и оставил. За една струна напуща концерта. Сега намерил струната, завързал я вече. На арфата нали така свирят? На цигулката се свири другояче. Разбира се, тия струни, които са нагоре, се късат по-лесно. На цигулката не се късат така. Това са алегории. Причината, че се е скъсала струната на арфата, коя е? Тя се е скъсала, понеже той е имал една възлюблена, един тон, който обича тя. Като се скъсала струната, той скочил и хвърлил арфата: как тъй да се скъса струната?

Аз, за пример, съм се занимавал с българската музика. Намерих един малък сюжет български и намерих, че тя е създадена от една молитвена песен. Българите са я взели и са я приложили. Музиката е духовна, а съдържанието е светско. Една от хубавите български песни, дето се моли българинът. Като се моли, така се моли. Когато ще се моли, обича да се облече хубаво. Ще се облече много хубаво, с хубави дрехи, обуща, ще започне, като че отива пред Господа да се представи. Сега ще кажете: „Коя е тази песен?“ В българите молението и оплакванието вървят заедно. Когато умре някой, че го оплакват, то е молитва. Оплакват го, нареждат какъв е бил, изнасят миналото му. Един стар обичай от източните народи. Старите песни се различават. Модерните песни имат друго построение. Колкото са по-стари, особено темпо имат, особена линия имат, имат нещо особено. В тази музика има нещо задушено, ограничено. Като влезеш в нея, усещаш ограничение. Има нещо в бъдеще. Но в дадения случай нищо няма съществено. Когато в съвременната музика има неща, които се виждат за реализиране, по-близо до реалността.

Човек трябва да започне с любовта. Да знае какво нещо е музиката. Да пееш без любов, да биеш тъпан значи. Да пееш без любов, без обич, то значи да биеш тенекия. Ако аз ви свиря и не ви казвам, какво ще знаете? Толкоз пъти сте я слушали, не знаете молитвата. Много малко българи има, които знаят да я свирят. (– „Да я чуем.“) Вие сте я чували. Толкоз пъти сте я чували. Пак ще я чуете. Не сте много музикално настроени. Хремата е една музикална репетиция. В тази песен българинът излива душата си. „Господи, ако аз бях Те послушал, човек щях да стана, но, ах, глава дебела.“ Вие благодарете, че е кратка. Ако беше много дълга… (Учителят свири.) Излива си душата. „Господи, ако бях Те слушал досега, какъв човек щях да стана.“ Една молитва ще стане, песен е това. Значи искал да поникне, да израсне, добре да цъфне, добре да завърже, добре да даде добър плод и да яде добре и да служи добре на Бога. Така е построена тази песен.

Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил.

28-а лекция от XXI година
на Общия окултен клас (1941–1942),
държана от Учителя
на 8.IV.1942 г., сряда, 5 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, има, сега, човек, аз, любов, погрешка, казва, свят, пееш, пее, дума, музика, живот, бог, всички, тон, добре, хора, тона ,

Общ Окултен клас , София, 8 Април 1942г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ


placeholder