НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Живот, път, истина

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Живот, път, истина

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, казва, аз, път, хора, живот, дойде, свят, сега, казвам, искаш, бог, земя, съм, три ,

 Неделни беседи , София, 8 Март 1942г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Отче наш.

„Фир-фюр-фен“.

Ще прочета част от 14 глава от Евангелието на Йоана от 18 стих до края.

„Духът Божи“.

Ще взема онези думи на Христа, дето казва: „АЗ СЪМ ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ“.

На пръв поглед като че думите са ясни, не съдържат нещо повече. Път, обикновеното разбиране на пътя е място, по което се ходи, но пътят е и връзка. Ако от един свят до друг няма път, няма да можеш да влезеш. Път, значи път за влизане в по-висок свят. За този път човек трябва да има средства. Ако вие от екватора вървите към северния полюс, ще забележите една промяна, която става в температурата, после ще стане една промяна в годишните времена, в дните, в часовете. Щом дойдете до полюса, ще се намерите в едно противоречие. Там имате 6 месеца ден и 6 месеца нощ. Имате приблизително 2 месеца изгрев, слънцето не залязва, но се върти, спирално се подига. Почти лъчите на слънцето са хоризонтални, затуй топлината е малка.

Някой искат да кажат, че нас земята ни интересува толкова, доколкото може да ни храни. Но земята е една книга, една Библия, един склад на знание. Тя държи много работи. Приблизително тя има един живот от два милиарда години и половина. Каквото е видяла, написано е. Мислим, че тя е глупава земя, няма никакво знание, че е неразумна. Земята е много по-умна от хората. Когато говорим за земята, че е по-умна не разбираме материята на земята, както когато говорим за човека, не разбираме тялото, то е средство. Има един дух, който живее в земята. Сега аз не съм да се поддържа да се доказват нещата. Туй, което се доказва, то не съществува. Туй, което не се доказва, то съществува в света, според мене. Щом доказваме нещо, аз го зная, че то не е реалност, то е сянка на живота. Едно време хората доказваха, че идолите са богове. Едно време хората доказваха, че силните хора са поставени от Бога и те са богове. Виждаме, че идолите се разрушават и силните хора и те умират. Това са човешки понятия. Казва: Какво нещо е истината? – Христос казва: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Ако ти в твоя път, в който вървиш, вдигаш много прах, ти не знаеш, как да ходиш. Ако пътят, в който ходиш, има кал, пътят ти не е онзи, в който трябва да ходиш, пътят на истината. Той не трябва да има прах, не трябва да има кал, нищо повече. Щом има прах и кал, този път не е прав. Да се разберем какъв е пътят. Път без прах, път без кал, път без умора, той е най-приятният път, по който човек може да пътува. Той е пътят на живота и няма нищо по-приятно от този път. Сега виждаме хората са уморени. Не е този правият път, по който вървят, те вървят в мочурлаци. Сега този объркан свят, не е този свят, за който аз ще ви говоря. Някой път вие виждате облачно небе, мислите, че цялата земя е облачна. То не е така. Едно малко пространство е облачно. Другите места е ясно. Вас ви е неприятна мисълта, че животът е много тежък. Не зная, дали животът на един човек е по-тежък от живота на заяка. Виждам този заяк след като го гонят, животът му виси на косъм, той си играе, забавлява се, майстор е, разсъждава, дойде донякъде. Направи един кръг, подскочи 20–30 крачки, пак направи друг кръг. Вие се чудите защо играе. Дойде копоят, започне да обикаля по кръга, няколко пъти, дойде до центъра, озадачи се копоят. От центъра копоят мисли на къде е подскочил, направи втори кръг копоят. Някой път ходи, после пак се върне. Вие мислите, че това същество е глупаво. Казва: Да си поиграя с този глупак. Понеже, той като не разбира живота, взел да ме гони, да ме хване, каквото съм събрал да го изяде. Няма да го бъде. Мене Господ ми дал дълги крака, голямо геройство се иска, докато ме стигне. Даже най-голямата хрътка не може да стигне един заяк. Старите турци имаха големи хрътки, тазове ги наричаха. Задигне пушката, две хрътки като даначета, тънки, четат им се ребрата, коремът много тънък, като изкарат някой заяк, хрътката като наближи заяка, турчинът вика: Ха кузум, ха чучум, много любезни думи. Но, ако заякът изпревари хрътката, вика ѝ: Ха гяур, ха домуз, най-лошите имена туря. Заякът дошъл нагоре бяга, задните крака са дълги, бяга лесно нагоре. Като влезе в гората, хрътката вече го напусне.

Та казвам: Ние като турците по някой път, като върви нашата хрътка, като наближава заяка, казваме: Ха чочум. Като се изгуби заякът, казваме: Животът няма смисъл. Животът има смисъл в учението. Човек трябва да учи. Който разбира, никога, никога не трябва да си тури на ум, че старо било знание. За новото, което иде, ще му по-служи. То е предисловие, ще му помогне. Новото знание изисква съвсем други условия. Ти пееш една песен, може да си започнал с основния тон на песента или от ре, ла, ми или фа, но последователно трябва да вземеш всичките тонове и да ги вземеш вярно. Певец е онзи, който е изправен в тоновете, може да предразположи хората. Ако вземе само няколко тона вярно, не е певец.

Сега някои хора казват: Той е много добър човек, религиозен, той е човек на сърцето. Мисли, че като е религиозен, всичко завършил. Той, религиозният човек, да пее фа. Специалист е на един тон и втората октава на човешкия живот. Казва: Той детински живот, той е физически живот. Основният тон е ре, с ре се занимава. Казва: Много културен човек, той е в третата октава, който има основен тон сол. Тия три октави имат междини, влизането на една октава в друга. Тук в пианото имате отражение, седем октави имате, три октави са отгоре, три октави отдолу, едната е основна. Но в живота октавите на сърцето се различават от октавите на физическия свят и от октавите в умствения свят, различават се по своите трептения. Тоновете на физическия свят произвеждат сила. И съвременните хора, които живеят в него, казват: Силни трябва да бъдем. Всичко със сила не става. Някъде трябва топлина. Да кажем имате вода. Ако под думата сила разбираш, че трябва да я мачкаш, с мачкане нищо не става, иска топлина. Ако я стоплиш, влиза в работа. Някъде в умствения свят иска светлина. Ако вие нямате светлина, животът ви няма смисъл. Едновременно вие трябва да имате и сила, и топлина, и светлина. Запример вие може да сте много богат човек, да имате много знание, но ако нямате топлина, вас ви липсва нещо.

Та казвам: В съвременния живот хората се разделят, казват, този е светски, тези са религиозни, тези са глупци. После казват: Те са културните хора, в умствено отношение. Те го изопачават по много начини. Може да докажат, че три е равно на четири. Прави са, но при дадени условия. Една ябълка, разделена на три части и същата разделена на четири части, три е равно на четири, не е противоречие. Но три е равно на четири при известни условия. Но три е равно на четири при известни условия. Не всякога три е равно на четири. В три основни това е друга, в четири основни това е друго. Ако ги разгледаме астрологически съвсем се различават. Четири е число на гъстата материя, означава човека, който каквото вземе за себе си, събира. Може да умреш гладен, той казва: Мене не ме интересуват. Аз искам да живея. /Прави движения с ръцете отвън навътре/. Три е благородно число. Бог е в три лица, Юпитеровско число е. Дави се човек ще го извадиш, имаш да плащаш, ще ти плати, бие се за него, казва: Свобода му дайте. Каква голяма разлика има между тия две числа.

Казвам: Нека дойдем до основните неща. Ако пътят представя материалния живот, ако животът представя органическия живот, ако истината представя крайната цел, свободата на човека. Христос казва: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Крайната цел на живота е истината. Какво трябва да разбираме под крайна цел? – Каква е крайната цел на една мома? – Младият, красивият момък. Но това не е крайната цел, това е само привидно така. Тя казва, аз те обичам, заради тебе ще жертвувам всичко. Но тя не говори истината. Тази мома ни най-малко не иска момъка. Тя иска да му даде един такъв подарък, дето само Господ подарява. Тази младата мома, за да я задоволиш, трябва да станеш посредник, да се яви нейният възлюблен. Кой е нейният възлюблен? – Това (е) нейното детенце. Тя се жени, за да има свой възлюблен. Той ще се яви в такава форма, в каквато ще бъде послушен, каквото да му каже, тя (той) ще слуша. Онзи, големият, иска да заповядва. По него ще дойде възлюбленият, понеже, знае това казва: Ако не ме обичаш, аз няма да го пусна да дойде; ако ме обичаш и той ще дойде. Съгласяват се двамата. Заинтересовани са мъже и жени. Мъжът става средство да дойде възлюбленият на майката; майката става средство, за да дойде възлюбленият на бащата. Това са момиченцето и момченцето. Туй, което създава всичките скандали в света, Господ ги примирява. Мъжът казва: С друг мъж работа няма да имаш. Като дойде момченцето, тя може да го гали, да го милва, казва: Позволявам, аз съм допуснал. Тя казва: С жени работа няма да имаш, но дъщеря си може да я милваш. Питам защо хората са добили тия изопачени идеи? – Казва: По други жени да не ходиш. Жените се обезверили в себе си. Те не вярват в себе си. Мъжете се обезверили в себе си и те не вярват в себе си. Аз говоря сега принципално. Аз съм гледал женени хора, наблюдавал съм ги. Жената върви и мъжът я наблюдава като един орел, види някой красив мъж, погледне го. Мине някъде красива жена, тя го наблюдава. Някой път са доста умни. Тя е умна, казва: Хареса ми тази мома, мяза малко на майка ти. Той казва: Виж този мяза малко на баща ти. Тъй щото замаскират се.

Има нещо в света незаконно. Незаконни неща са, ти едно дете не може да го храниш с твърда храна. Ако го храниш с твърда храна, осъждаш го на смърт. Ще го храниш с много деликатна храна. Като стане на четири, пет години, може да го храниш. Има една любов, която уморява хората. Прави са тия хора. Сега някой казва: Да се обичаме. За да се обичаме, трябва да пречистим любовта. Любовта на земята не е чиста. Тия покварените мисли развалят работите. Най-първо се оженят с любов и след като се оженят имат най-голямото недоверие. Преди да са станали религиозни хората са много вярващи, после като станат религиозни, влизат какви ли не съмнения. Съмнения, колкото искаш.

Та казвам: Нас ни трябва една наука, която да ни обясни нещата. Има известни елементи в природата, които носят една отрова. Вие ако съедините азота с някой елемент, може да образувате азотна киселина, ако съедините сярата, образува се сярна киселина. Ако извадите тия отровни елементи, вие добивате онези естествени елементи. Как става сярната киселина? – Отпосле се образува. То е едно човешко съединение. Понеже азотът е от високо произхождение, той е в материалния свят, тъй го вземат. Окултно, той завзема най-високо положение, най-голям аристократ е. Пречистена кръв има. Ако вие го съедините с по-долните елементи, тогава той с тия елементи образува отровите. Той не трябва да има вземане и даване с жени. Такива съединения не може да прави рядко. С когото завърже приятелство, женитба, не разчитай на женитбата, то ще бъде до ден и половина. По някой път ме озадачават някои факти. Някои млекопитающи по отношение на брачния живот, пример са. Лъвът е еднобрачен. Той веднъж се жени. Като умре единият, другият остава сам. И орелът е еднобрачен и гълъбът не е еднобрачен, като умре другарката му, намира си друга и гугуцат. Гълъбът е пример в друго отношение, по отношение на храната, той (е) прецизен. Хиляди години той живее в най-лошите условия, никога не се е изкусил да хапне месце, червейчета, а само зрънца. Каквито и да са били условията, не са го заставили да хапне. Той е обърнал внимание на храненето. Храненето е по-важно за гълъбите, отколкото брачният живот. Че ти искаш да дойде някой твой възлюблен, аз ще стана пример. Няма какво да се занимавам с тебе. Ти искаш да дойде твоят възлюблен.

Преди няколко време дойде една госпожа от София, която живяла с мъжа си и тя го считала за светия. След много време тя видяла една бележка, че той бил женен и имал деца преди. Това тя не е знаела. И не го допущала. Тя не може да му прости, как така да я лъже? – И на себе си не може да прости. Ами ти как да излъжеш, защо да не можеш да простиш? – По някой път вие като не прощавате, кои са причините? – Ако някой човек има да ви дава пари, че не ви ги плаща, вие му прощавате, ако ви плати четирикратно, вие сте готов да плащате. Непрощаването е свързано с всички тия материални блага. Щом някой човек не е донесъл тия блага, които очаквате, не можете да простите, не е идеално. Законът седи другояче. Ние трябва да зачитаме Божия закон, Законът на Любовта трябва да се зачита, понеже от този закон зависи човешкото щастие. Ти ако любиш един човек, ти ще създадеш царски път на своята душа. Онзи, когото любиш, не мисли, че може да го обичат десет, двайсет души, ти като обичаш този човек, ще създаде възможност за твоето бъдеще. Себе си подигаш. Ако ние любим Бога, ние ще подигнем Господа, но ние като го обичаме с това обичаме и себе си. Казвате: Каква нужда има да го обичаме Господа? – Ти имаш нужда. Ако обичаш Господа, във всяко отношение може да успееш. Ако не Го обичаш, ако твоята любов е колеблива, ти не можеш да очакваш никакво постижение в света. Понеже, връзката между всички неща е Бог, който е скрит във всичките прояви на живота. Единственият, Който може да те упъти, да ти даде светлина, Единственият, Който може да ти даде топлина, Който може да ти помогне и в най-тежките времена на живота, Той е, Който се жертвува. И в ада да си, Той може да те извади. И в най-благоприятните моменти, Той може да те извади. Казвате: Не може ли и без да се молим на Бога? – Чудни сте по някой път. Молитвата е език. Ти трябва да знаеш езика на Баща си. Бог те пратил на земята, трябва да знаеш Неговия език. Ти като не говориш на езика на баща си, какъв син си? – Роден си от Господа, не искаш да говориш езика Му. И Той няма да ти говори. Тогава какво ще стане с вас? – Няма по-голямо нещастие от това, да престане Той да ти говори. Невидимият свят, когато искат да накажат един човек, го наказват по този начин. То е най-голямото наказание. Има един живот в ада, дето се мъчат и пак са блажени, че има на кого да се оплачат един на друг. Пък има един ад, останеш сам в карцера, никой няма наоколо, ни глас, ни услишание. Досега всичките хора са проповядвали, но на земята има този ад. Казва: Чужд съм на света. Коя е причината? – Щом се отчуждаваш, ти си се отделил от Божия Закон. Ти искаш да те обичат хората, трябва да бъдеш честен в Любовта си, да нямаш никакви задни цели. Ще дойде, неизбежно е. Не е виноват, ако Любовта не е дошла. Ще разбираш тази Любов, ще разбираш нейния език. Ти трябва да разбираш нейното ухание, трябва да разбираш нейния свещен трепет, трябва да разбираш нейната светлина, да разбираш нейната музика, тя си има своя октава. Чудни са хората, говорят за Любовта. В какво седи Любовта? – Любовта си има основен тон, основен тон от 12-тата октава, дето я няма на земята.

Нека сега да се повърнем във възможното в света. Ние се стремим към постижения. Искаш да се развиеш, искаш да станеш музикант. Трябва да знаеш пътя на музиката, какъв е. Ти искаш да станеш човек на изкуството, художник или искаш да станеш скулптор, или искаш да станеш поет. За постижението на туй казваш, че то тъй ще дойде от Господа. Дарбите са дадени на всички, тия дарби имат известни пътища, по които се развиват. Житното зърно се развива при известни условия, при известна температура, при известна почва. Тя е из лозените пръчки и те избират почвите. Колкото почвата е по-подходяща, по-добре. Колкото топлината е по-подходяща, толкоз соковете са по-сладки на гроздето. Ние в ума си страдаме от недоимък на светлина. Често в сърцето си страдаме от недоимък на топлина, често тялото страда от безсилие, няма достатъчно сила. Аз я наричам животворна сила на организъма. Когато човек е здрав, ходи изправен, пазете се. Почнеш ли да се навеждаш, земята те привлича, ти изгубваш своето равновесие. Не се свивай. Дръж ръцете си изправени, гръбнака перпендикулярен. До този перпендикуляр светлината и топлината идват правилно. Има две течения, които стават по гръбначния стълб надолу, едното слънчево течение, другото лунно течение. Сега няма какво да ви разправям. Някои от вас, които се интересувате, има школи. За да бъдете във връзка със слънчевото течение, вие трябва да обичате живота, вие трябва да обичате центъра на този живот, отдето произтича. Да сте във връзка с лунното течение. Вие трябва да обичате луната. В какво седи Любовта на луната? – Нейната задача е да лекува хората. Ти си неразположен, ще обичаш луната, ще оздравееш по-скоро. Забелязано е, че ако ти се разболееш, при празненето на луната, болестта лесно ще мине. Ако се разболееш, когато се пълни луната, мъчно се лекува. Единственият начин е Любовта. Ако обичаш луната, лесно се лекуваш, ако не – по 4–5 години може да страдаш от безлюбие. Луната е свързана с религиозните вярвания на хората. Под думата луна, разбираме трябва да обичаш Бога, Този, Който те лекува. Бог направил две светила, за да ти светят, едното в тъмнината на живота, другото в светлината на живота, да ти дава живот. Ти трябва да разбираш луната, която в живота ти помага. Казваш: Луната сега ще обичам. Ще я обичаш, защо не? – Няма да ѝ се покланяш. Казано е там, да и се не покланяш. Ние всичко, което Бог е създал, трябва да обичаме. Да възлюбиш Господа Бога Твоего на земята и всичко, което Той е създал. Навсякъде трябва да го виждаш. Така няма заблуждение. Щом ти обичаш света, изваждаш Бога от света, ти си на крив път. Всеки трябва да върви по онзи път, който Господ е определил. Да видиш как Господ е създал едно растение, да научиш закона. Какъв закон трябва да научиш. Че Господ е поставил главата на растенията в земята, затрупал я. Туй растение е пак благодарно и дава най-хубавите сокове и плодове и не роптае. Твоята глава е обърната нагоре, Господ ти дава и ти си пак недоволен. Следователно, тия растения при най-лошите условия и те благодарят на Бога, ти при най-добрите условия постоянно мънкаш, казваш: Не го бива, това не е добро, онова не е добро. Всичко все лошо. По някой път българинът гледам има две неща: Българинът има едно чувство, много преувеличава. Като иде на някой сбор, казва: Свят, свят, яйце да хвърлиш няма къде да падне – преувеличава. Пък то събрали се сто двеста души. Ако му кажеш за материалните работи, как е берекетът тази година, започва да мисли, едва ще се изкаже, хич не преувеличава. Ако попиташ турчина, казва: Бинберекетверсин. Той обича да се хвали, че е много. Българинът казва, че е малко. Българинът го е страх да каже, да не би Господ да чуе и да му вземе, казва, че е малко, че Господ като чуе, да увеличи. Хитрина има малко. Понеже, знае, че е щедър, да даде повече, понеже е заинтересован. Психологически е това. Аз така разсъждавам. Туй, което не засяга него, той е щедър. Когато хвали някого, той е учен човек, всичко знае, много знае. Казвам: Всички тия работи имат своя психологически произход. В българина чувството Любов към Бога, е слабо развито, това съм установил в моите наблюдения. Съвестен е, твърд е. Съвест има от Божествения свят. Твърд е, когато в духовния свят искат дирек, хващат българина. На невидимия свят, всичките диреци са българи. Другаде няма да го намериш, но за дирек става. Когато наблюдавах една от най-големите български ясновидки, казвам ѝ: Много си съвестна, честна, справедлива, но любов към Бога нямаш. Много малка любов имаш. Всичкото, което го правиш, не го правиш от любов. То казва ме мъчи. Ако има нещо, което ме мъчи, то е. На главата известна част показва това. Когато има това чувство, успява навсякъде, носът, ноктите нормални. Когато човек има това религиозно или Божествено чувство, в него има един свещен трепет, благоговее пред всичките хора. Когато е слабо развито, казва, че никой нищо не струва. Аз говоря сега, когато в него са развити разумността, интелектът е развит, съвестен е, то е едно от най-хубавите чувства, от най-деликатните чувства. То предава една много красива осанка на човека. Такъв човек никога няма желание да излъже. Като дойде, той винаги е щедър, пази твоите интереси и гледа с нищо да не те оскърби. Много внимателни хора са. Аз ги наричам тия хора, които обичат истината. Аз съм пътят и истината. Истината може да живее само тогава, когато в нас е развито това Божествено чувство Любов. Сега вие всинца има да развивате още това чувство. Ако разгледате вашия живот, по някой път Господ ви дал хубави условия, вие сте доволни, като дойде някакво противоречие, веднага вие се колебаете. Вие считате за всичките неща, че Господ е отговорен. Господ е отговорен за Него. Мен ми разправяше един българин своята опитност. До едно време считал, че обществото е виновно, казва, после забелязах, че не е обществото, най-после дойдох до мисълта, че всичкото зло е в мене. То е другият полюс. Нито светът е причината, нито сам човек е причината. Светът може да е съблазън, и ти си съблазън. Казвам: Не осъждай себе си. Направил си една погрешка, не се съди. Считай, че ти си актьор, играеш известна роля, не ти е по характера, кой е крив. Ролята е крива. Ти не искаш да играеш. Но в драмата е турена и ти искаш, не искаш, ще играеш. Да кажем, че си сприхав човек, и гледаш да не вземеш за в бъдеще такава роля, по един добър начин да се подигнеш, да ти дадат видни роли. По-простите роли да останат за по-простите актьори. Ти като виден актьор се подигаш да имаш ролята на някой поет, на някой музикант, на някоя отлична майка, на някой цар, на някоя царица, на някой философ, на някой калугер, на някой постник, отшелник, не такива роли на коцкар, хайдук.

Ние, съвременните хора, сме лишени от онова великото благо, което Бог ни дава поради крайното подозрение, което съществува. Има какво да се плашим, но няма някъде, дето подозрението не е на място. Има две неща по-съвместими: вълкът не може да опасе нивата и овцата не може да изяде един вълк. То са несъвместими неща. При топлината водата не замръзва, а ври, но при студа замръзва. При студа водата не завира. Казвам: Хората като станат религиозни, стават крайни критици и казват: Той не върви по правия път. Че кой е човекът, който върви по правия път? – Той трябва да е крайно съвестен. Най-първо трябва да започне с милосърдието, крайно милостив трябва да бъде. На физическото поле трябва да бъде съвестен и честен. Две неща различни, със Съвестта е правото. Като човек мене не ми подобава да кажа една лъжа. Другояче дали е право или не, направил съм погрешка, не може да се извинявам, не е права постъпката. Ти не трябва да допущаш никаква погрешка като честен човек. Значи богат си, защо ще вземеш парите на друг човек. В справедливостта ти може да си най-бедният човек, няма да се обърнеш да кажеш: Сиромашия е това. При най-голямата сиромашия ти и последният кодрант, който имаш, ще дадеш, ще си изпълниш дълга. Онзи човек, който е така развит, не се бои от сиромашия. Сиромашията е изпит за човека. Има много деца, които в съвременния свят са подхвърлени или много деца има откраднати. Не е подхвърлено, от голямо произхождение е. Изтезават го. Един ден като намери баща си, освобождава се. Всичките сегашни хора са откраднати. Мнозина сте откраднати. Трябва да намерите баща си. Имате един баща, който седи над вас. Този, който ви терзае, не е ваш баща. Той казва: Тебе знание не ти трябва, за тебе работа, работа постоянно, препоръчва работа. Ни най-малко не ти препоръчва да си честен, добър, казва: Каквото искаш, но работа трябва. Казва: Смел бъди, претърпи го. По този начин не се говори. Имаме един много добър пример. Най-добрата черта в един от израилските царе, като го гонеха Саул, да му докаже, че не му мисли зло, отряза едно парче от дрехата му. Казва: Можех да те убия, виж отрязах това парче от дрехата ти. Онези те заблуждават, които мислят, че аз искам да те убия, аз не се нуждая да взема царството ти. Казвам: Добрата страна в Давида беше съвестта, защо да го убие. Той се настани най-доброто място.

Ние, съвременните хора, трябва да зачитаме онова, което Бог ни е дал. Всеки от вас не знаете какво велико предназначение имате. Някои от вас сте предназначени в далечното бъдеще да бъдете ръководители на цял един народ. Сега се изпитвате, минавате през един такъв курс. Вие се задоволявате с малки работи, да се ожените, да имате един мъж, да бъдете богат, да има пари, да има слуги, апартамент, да имате няколко деца. Утре вашите деца се оженят и ще имат свои деца, ще ви напуснат. Казват: Този старият да си върви от този свят. Един баща, който не може да роди една дъщеря или един син, който да казва: Баща му да живее и бащата да иска синът да живее, че и бащата е добър и синът е добър, той е истински баща и истински син. Бащата да не казва: Отгде се пръкна този син, по-добре да го нямаше. Това не е баща.

Та казвам: Всички вие искате да бъдете бащи и майки. Ако не можете да отхраните добри деца, какви бащи и майки сте? – Нали майките и бащите създадоха този свят. Тия хора защо се бият? – Бащите и майките са виновати. Ако бащите и майките биха внушили на синовете си ония възвишени идеи за Бога, ние щяхме да имаме съвсем друга култура. Даже още сега ние можем да се освободим. Щом един постъпва добре, ние сме по-добри. Щом те ухапе един току изведнъж се измениш. Искаш да си отмъстиш. Слушай тогава възмущават се слабите хора, силните хора не се възмущават. Ухапала ме една мравя. Може да я хвана, да я стисна. По някой път я взема и я туря във вода, като рече да се дави, извадя я. Казвам ѝ: Не се занимавай да ме хапеш. Най-после що се плашите вие. Онеправдае ви някой. Тази идея е лъжлива. Никой не може да ви онеправдае. Веднъж един ми казва: Знаеш какво може да направя, като извадя кобура. – Я го извади, рекох. Ще ти остане ръката във въздуха. Ти мислиш, че можеш да ме убиеш, ха бръкни. Не се е родил онзи, който може да бръкне и да хване кобура. Мислите, че в света всичко можете да направите. Но може да се откъсне ръката. Той като бръкне и ръката ще отхвръкне. В първото християнство като дойде Ананий и Сапфира да лъжат. Казва му Петър: Защо тази лъжа, туй имане, което даваш не е ли твое, защо скри от него, пък искаш да лъжеш. Падна Ананий и умря. Иде неговата другарка и тя лъже, казва ѝ: Ето онези, които изнесоха мъжа ти и тебе ще изнесат.

В света има ред и порядък. Хората умират по своя несправедливост. Ти си господар, никой не те заставя насила, никой не те заставя насила да идеш да (се) биеш. Ти го желаеш. Аз може да бъда полезен във войната като лекар да ги превързвам. Ако ме викат във войната, ще ги приспя всичките. Докато съм там, всичките ще спят. Ако искат да се бият, мене трябва да ме евакуират, да си вървя, че да могат да се бият. Някои хора мислят, че могат да се бият. Ако Господ иска да прекрати, ще тури 150 под нулата, как ще се бият тогава? – При 10, при 40 градуса под нулата се бият, но при 120, 150 никакъв бой не може да има. Сега аз говоря на вас, не какво да се прави. Ако вие имате вяра в Бога, Той ви изпитва. Казвам: Ако ме вземат насила, ще престане боят. Понеже, тях ги е страх да ме накарат. Както и да е ние им желаем доброто. И те един ден ще ме послушат. Аз им казвам: Не се бийте. Престанете да се биете. Те ще се примирят, ще си подадат ръка. Туй ще го видите. Туй, което Господ направил в света, то не е човешко. Туй, което Бог казва, ще бъде. Тогава Господ ще заповядва в сърцата на всичките хора. Казва: „Ще се заселя между тях, Аз ще им бъда Бог и те ще Ми бъдат народ, и ще Ме познаят от малък до голям“. Щом Го познаваме, само тогава ние ще можем да живеем. Когато Господ дойде на земята да се всели в хората, в техните умове да се всели в техните сърца, тогава ще настане тази епоха, която ние очакваме. Та казвам: Преди тази епоха, ние трябва да изучаваме законите. Светът няма да се оправи тъй, както ние мислим. Докато се извае една статуя, чукът на скулптора има да работи, да чука, докато се изрисува една картина. Дълго време има четката да работи. Докато един цигулар може да изсвири една пиеса, дълго време лъкът трябва да играе по струните, ръката да се движи, докато се изсвири както трябва. Така е и с пеенето.

Изисква се в света хора на Любовта във всяко отношение. В художника, в картините виждаш Любовта заговорила. В цигуларя Любовта е заговорила. Като четеш поета, да направи реформа, да кажеш: Искам от сега така да живея. Като свири цигуларят да кажеш: Искам тъй да живея, както свири този цигулар, така искам да живея, както този художник рисува, така искам да живея. То е вече изкуство на Любовта. Религиозните хора не държат, казват: Искам като този човек да бъда добър. Ти няма да говориш за религия. Вечерно време той е в тъмнина, веднага ти ще светнеш, ще му покажеш пътя, ако е в затруднение ще го улесниш, ако е смутен, ще премахнеш неговото смущение; ако не знае предназначението си, ще го упътиш. Този човек ще те обича. Казва: Да си поговорим за Господа. Аз ето какво бих поговорил на един човек, ето какво бих му казал: Ти имаш един отличен глас. То е един капитал. Ти имаш един музикален тон, много хубав. Обърни внимание на музиката. Там е твоето бъдеще. Една дума бих му казал. Аз го пращам при Господа. Там е твоето бъдеще. Една дума бих му казал. Аз го пращам при Господа. Той като започне да свири, той ще намери Господа там. По някой път гледам религиозни хора, които не са музикални. Религия без музика не е религия. Религия без поезия, не е религия. Религия без наука, не е религия. Религиозният човек той диша живот от себе си, той не съди никого, той вижда хората, извинява ги, той живее добре и иска всички хора да живеят както него и им дава един добър пример.

Та казвам: Ние няма какво да се делим, на сектанти, на окултисти, на православни или на католици. Не е лошо православието, право да славиш Господа. Право да славиш Господа, трябва да си съвестен, трябва да си твърд в убежденията, право да славиш Господа, трябва да Го обичаш. Право да славиш Господа, трябва да бъдеш милосърд, трябва да бъдеш разумен, деликатен в обходата си. Всякога трябва да бъдеш деликатен, не само като излизаш от църквата, в неделя, но и в най-тежките моменти на живота си. Човек като копае на нивата, подигне се, усмихне се. Всяка работа го занимава. Казва ти: Както обичаш. И в тебе се зароди желание и ти да вземеш мотиката.

АЗ СЪМ ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ. Ако в живота ние не може да пазим органическия живот, ако в пътя ние не можем да подобрим умствения живот, ако в истината, не можем да подобрим духовния живот, тогава нашите вярвания не са прави. Аз опитвам някои хора, срещам някои хора и виждам, колко са упорити. Аз го усещам така. Гледам той е толкоз алчен, че трепери на парата. Като дойде и аз ставам като него и аз дребнав ставам, извадя пет стотинки, тури ги в джоба, ако имаше една стотинка щях да извадя. Туй го зная. Дойде друг човек, изведнъж ставам щедър, извадя пет лева, десет лева, давам. Щом съм щедър и давам, този човек е добър. Щом съм скържав, той е лош. Тогава какво правя? – Когато искам да давам, отивам при онези, които дават; когато нямам нищо в джоба си, отивам при тия, които са скръжави, за да се извиня. В света като се приближиш при един човек, всеки човек остава върху нас своя отпечатък. Ако е поет, поезията си; ако е музикант, музиката; ако той е весел и ти се настройваш весело; ако е тъжен и ти ставаш тъжен. Казвам: Ние си и предаваме чертите. Не сме така бедни, както мислим. При добрите хора сме свободни, понеже, те не ни ограничават. Единствените хора, които ни ограничават, то са хора недоразвити.

Под думата ПЪТ, аз разбирам онзи възвишен умствен живот, който разбира смисъла, защо е науката. Понеже, всички неща са за науката. Горе най-възвишените същества за наука са създадени. Под думата Живот ние разбираме органически живот, който сега се развива. Под думата Истина, ние разбираме тия сили, които хармонират тия трите свята в една хармония. Нашият умствен живот и нашият живот на сърцето, защото нашето сърце мяза на езеро, в което се втича животът, капиталът – аз тъй го уподобявам.От физическия живот става втичане. Дето човек работи с волята, втичане става в този живот. Защото, ако нашата воля не внесе и не изнесе, процесът в нас не е правилен. Тогава в нас се зараждат всичките болезнени състояния. Когато втичането е нормално и изтичането е нормално. Тогава имаме здравословно състояние. Затова сърцето на човека трябва да бъде езеро пълно, да разчитаме, че има с какво да разполагаме, да не се боим, че ще изтече. Туй, което изтича от ума, трябва да изтече и из волята, трябва да възприемем. Бог чрез нашата воля ни дава. От земята имаме жито, пълним хамбарите. Умът като мисли, ти ще раздаваш от онова, което Бог ти дал.

Казвам: Всинца трябва да бъдем носители на ония велики блага на щедрост, които Бог дава да изпълним Волята Му. Тогава ние ще имаме Неговото благословение: и философи, и поети, музиканти, съдии, майки, бащи, всякъде. Навсякъде новото учение така трябва да се приложи. Сега, когато вие искате да развивате вашата воля, то е първата октава, съвсем други са трептенията. Ако искате да развивате вашето сърце, вие сте втората октава, в музикалния свят на сърцето имате други тонове, не е същата октава. Щом искате да развивате вашия ум, вие сте в третата октава на живота. Три октави, от три различни системи, които са свързани помежду си. Казвам: За в бъдеще ти искаш да развиваш тялото си, трябва да разбираш първата октава, какъв е основният тон на здравето. Искаш да развиваш чувствата, трябва да знаеш, какъв е основният тон на чувствата. Тогава ще започнеш хубаво да изучаваш тази гама. Сърцето има своя песен, своя мелодия, има основен тон. Ако знаеш умствено да пееш, ако знаеш сърдечно да пееш и физически да пееш с глас. Как ще разбираме тогава? – Пейте и възпявайте Господа в сърцето си. Сега сме дошли до онова положение на сърцето. От изобилието, което имаме, от препълването на сърцето човек говори. От препълването на доброто сърце човек музикално да дава, музикално да прави добро, че всички навсякъде да знаят, че той върши Волята Божия. Музикално хората за бъдеще трябва да правят добро.

Един факт. Вестниците пишат, че водата над Видин била на 6 метра висока. Виждам сега българите как тичат да помагат. И във време на война такова наводнение е. Добрите хора трябва да ходят със своите лодки да помагат на онези, които са окръжени с вода.

Добрата молитва.

24. неделна беседа, държана на
8 март 1942 год., неделя, 10 ч. с.
Изгрев, София

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, казва, аз, път, хора, живот, дойде, свят, сега, казвам, искаш, бог, земя, съм, три ,

 Неделни беседи , София, 8 Март 1942г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ


placeholder
V1-ON