НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Отвали камъка

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Отвали камъка

Най-често използвани думи в беседата: има, порядък, аз, може, човек, казва, земя, казвам, хора, сега, дойде, божествен, слънце, всичко, всички, съм, вярно, тебе, добре ,

 Неделни беседи , София, 14 Декември 1941г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Добрата молитва.

„Иде, иде“.

Ще прочета 16-та глава от Евангелието на Марка.

Всеки човек си има по една мъчнотия в живота. По някой път се пита как ще я преодолее. По три начина могат да се преодолеят мъчнотиите. От човешко гледище има два порядъка: единият порядък наричам Божествен, другият – на живите същества, т. е. порядъкът на ангелите, и порядъкът на хората и на животните. Тия два порядъка съвършено се различават. Единият е вечен порядък, във всичко е съвършен, няма никакво изключение; другият порядък – другият порядък – ангелският, има по-малко изключения. Човешкият порядък има повече изключения и животинският порядък е почти от изключения, 99% са изключения и 1% е вярно. Когато някой човек ти говори от порядъка на животните, само едно е вярно; когато ти говори от порядъка на хората, 50% е вярно; когато ти говори от порядъка на ангелите, 75% е вярно; а когато ти говори от Божествения порядък, 101% е вярно. Сега нека се разберем добре. За съвременните хора имам особено мнение. Запример ние живеем на земята, но ние тук сме пратени на заточение. Ние сме изоставени от целия космос и нямаме съобщение нито от слънцето, нито от месечината, нито от Марс, нито от Венера, нито от Юпитер, нито от другите звезди. С милиони години ние се возим и не знаем защо сме дошле на заточение. – За изправление. Тия заточените хора тук, разрешават важните въпроси в света, как е създаден светът. Та казвам: Когато човек е затворен, той трябва да очаква да го пуснат от затвора, да влезе в свободния свят. За (В) затвора вътре е ограничен. Ние търсим свобода, но не сме свободни. Запример, цялата земя принадлежи на Господа. В човешкия порядък България има малка земица, тя седи, защищава я, турила граници. Всичките народи разделили Божественото, всеки го окупирал и казва: Това е мое. Питам: Ако един ден земята влезе в слънцето, къде ще остане България? Като влезе земята в слънцето, България ще се разтопи. Всички държави къде ще бъдат? Това са ред разсъждения. Земята е излязла от слънцето и не иска да се върне. Тя е дъщеря, която е зле третирана в слънцето, гледа по-далеч да е от бащиния си дом. Тя излязла в пространството и търси своето щастие. Всичките тия хора на земята са нейни деца. Тя се учудила какво да прави с тях. Сега аз ви приказвам във вид на роман. Казва: Това е строго научно. Кое е строго научно? 1111 в какво седи науката? Значи, ако са 1111 златни зрънца, значи има една единица, която съдържа хиляда, другата има сто златни, третата единица има десет златни и единицата съдържа една златна. Имате цяла една система. В аритметиката имате 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, какво означава това? Ако е в едно статистическо положение, разбираме количествени числа, част от материята, но ако представят някаква органическа проява в движението, тогава под едно, аз разбирам друго. Под нула, аз разбирам яйце, което не е снесено. Да изясня това. Под едно разбирам яйцето е снесено. Под две разбирам, яйцето се мъти, под три е измътено, под четири – ходи, под пет – търси си храна, под шест – си почива, под седем – пее, под осем – търси майка си, под девет – се връща в къщи, а под 10 – пак се връща от където е излязло. Туй означава цял процес. Казва: Той е един човек. Значи снесен е. Казва: Той е двоен човек. Оженил се. Като се оженил какво го очаква? – Ще му се родят деца. Щом се родят деца, майката и бащата започват да работят, четири стават, храна ще носят за децата. Пет – ще израснат, трябва да ги обличат, да ги възпитават. Най-после вие питате: Какъв е смисълът на живота. Тогава смисълът на живота от порядъка на животните не може да се избавите, от порядъка на хората не може да се избавите, от порядъка на ангелите не може да се избавите. Животните могат да се избавят от Божествения порядък, който е вечен. Тия три порядъка са в нас. Представител на Божествения порядък в нас е главата. Представител на ангелския порядък е сърцето и представител на човешкия порядък е тялото, а на животинския – стомахът и доста други системи, за които не искам да говоря. Може да четете някоя физиология, анатомия. Аз казвам в общи черти. Имате един порядък. Знаете ли колко сложно е устроен човешкият мозък? Няма по-сложна организация от човешкия мозък. Всичко е предвидено. Ако е за памет, има център за (на) паметта. Ако е за тегло, има център за (на) тежестта. Ако е да определиш колко е голям предметът, пак има особен център. Ако е за броя на предметите, пак има особен център, който се занимава с броя. За да узнаеш дали някой предмет е музикален или не, има особен център. За да познаеш дали някой предмет е красив или не, пак има център. Дали някой предмет е разумен, има център, с който може да познаеш това и т. н. Това са способности, пък има и ред чувства, които определят, има центрове за тях, казва някой: Аз съм религиозен човек. Религиозността не е способност, тя е чувство. Да мислиш е способност. Чувствуваш нещо, с което определяш вътрешното съдържание на нещата. Вкусваш, че един предмет е сладък, ти чувствуваш това, после изваждаш, какво нещо е сладчината.

Та казвам: Всичките тия порядъци трябва да дойдат в едно. Ако човешкият порядък се подчини на ангелския, ако ангелският – се подчини на Божествения, тогава животът има смисъл, защото в човешкия порядък има две неща, с които човек е свързан: той се ражда, за да умре, а в ангелския порядък се ражда, за да живее. В Божествения порядък влиза, за да благува. Благото на живота, това е Божественото. Всеки търси благото на живота. До като не минем човешкия порядък и ангелския порядък, ние не може да имаме вечното благо. Някои мислят, че трябва да умрат, за да идат в оня свят. В оня свят ще останеш да живееш със сърцето си в света на чувствата. От това гледище, вие търсите вашите умрели. Те са във вашите сърца и са толкоз дребни! Баща ви, който е умрял, е толкоз дребен, че даже е по-малък от една 25-милионна част от милиметъра. Такова пространство завзема. Казва: Къде е баща ми? – В сърцето. Той завзема една 25-милионна част от милиметъра в тебе. Този твой баща на туй място е доволен и мисли добре. Той ти казва: Синко, и ти дава наставления, дава си мнението.

Сега аз не искам вие да вярвате в тия работи. Аз, който виждам, вярвам в това. Веди значи да знаеш. Което не виждаш, нищо не знаеш. Там дето има светлина, има знание. Дето няма светлина, малко знание има. Казвам: Ако ти се намираш в противоречие в живота, светлината ти е малка. Ако започнеш разумно да се примиряваш, светлината ще започне да се увеличава. Ако се увеличава топлината, увеличава се ходът; ако се намалява топлината, намалява се ходът, движението се намалява. Казвам: Светлината, топлината и силата на земята са необходими за човека. Не говоря сега за механическата светлина, не говоря и за тази светлина, която имаме. За мене физическата светлина е сянка на реалността. За мене физическата топлина е сянка на топлината. После и силата, която хората имат пак е сянка. Казват: Много силен човек! – То е една сянка. Оная сила, за която аз говоря, е друга. Щом имаш тази сила, аз мога да дигна земята и да я хвърля в пространството, като една топка. То е една сила. От гледището на човешката сила е абсолютно невъзможно. От гледището на Божествената сила земята е една топка, с която може да се играе. Даже и тия напредналите същества са толкова своенравни, имат толкоз голямо честолюбие и такава гордост! Като предвидел тия работи Бог, турил ги в едно пространство, че да не би един ден да се скарат и да си направят пакост. Ако месечината беше близо до земята, щяха да се скарат, но тя е турена на 400 хиляди километра, да не може да се скарат. Слънцето е турено на 92 милиона мили, другите са още по-далеч, че да няма караница между тях. Всякога хората щом се намерят в един човешки порядък, карат се. Щом има кавга някъде, то е човешки порядък. Ако цялата земя е на двама души, за какво ще се карат? Единият на единия, другият на другия край на земята, за какво ще се карат? Ще се обичат. Седят в една стая, четири метра на дължина и четири на широчина и три на височина, тази стая след време ще им стане тясна. Сега всичките хора разсъждават така: Да имаме пари! Какво ще направите с парите, кажете ми? От хиляди години колко хора има, които са възкръснали с пари? Може да ви наброя велики хора и философи, които са говорили, но къде са? Де е Платон, де е Сократ, де са пророците? В нас пророкът е вътре. Пророка го виждам аз, но аз съм по-голям пророк в същност, но благодарение на тях, в тях има безкористие, те са една мярка, но са по-умни, отколкото аз. Те може да минат там, дето аз не мога да мина. Аз със своята големина през малката дупка не мога да мина, те през малката дупка могат да минат. Те от мене до слънцето могат да ходят и да се върнат. Те отиват на слънцето и пак се връщат. Аз съм жилище, връщат се и нищо не казват. Казвам: Какво има на слънцето? Казват: То не е за тебе. Като дойдеш в нашето положение да завземаш една 25-милионна част от милиметъра, тогава може някои неща да ти съобщим. Аз може това да го обусловя научно. Кой създаде науката? Науката ли създаде човека или човек създаде науката. Кой е по-голям? Човек или науката. Човек е по-голям от науката. Той създаде науката. Тази наука, той постоянно коригира, защото неговите възгледи за света се изменят. Какво ли не мислят астрономите. Хората мислят, че са филмували Марс, когато е бил на три милиона километра, и ако дойде в България ще бъде умно да видите филма. На Марс, доста хубаво се виждат каналите. Едно време разрешаваха има ли живот на Марс или не. Та ние, съвременните хора, говорим за неща, които нямат никаква реалност, сенки са. Този живот е вътрешен, до толкоз, до колкото може да минем в ангелския порядък и в Божествения порядък, до толкоз ние разбираме. Ако ти не си във връзка с Божествения порядък, ако на тебе от Божествения порядък не ти говорят, и ако от ангелския порядък не ти говорят, не на сън. Ако е за сънища, вие сте ясновидци. Сънищата, това е едно отражение. В реалността на нещата, сиромашия няма. В реалността на нещата, болест няма. В реалността на нещата, смърт няма. В реалността на нещата има един постепенен възход на нещата. Някой ще каже: Вечно да живеем. Като живее човек няколко милиона години какво ще направи? Той не разбира, ако ти мислиш, че след няколко милиона години, ти мислиш по физически начин. Значи в Божествения порядък всичко каквото желаеш, може да постигнеш. Казва: След като го постигна? Ти по човешки мислиш, ти казваш: След това какво ще придобия? Значи нещо не ти достига. В Божествения порядък ще бъдеш съвършено задоволен. Тогава Господ ще те прати да създадеш цяла вселена. След като научиш всичко, Господ ще ти каже: Искам да създадеш една слънчева система. Като учен, ще си дадеш програмата. Ще ви дадат бюджет, материал, сила да създадете тази вселена и ще дойдат всичките да видят до колко ти си умен. Ако създадеш една слънчева вселена, в която хората да се карат, ще видят, че не си от много учените хора. Вие сега, които седите пред мене, вие сами сте си създали вашите тела. Като сте били в онзи свят, Господ ви пита: Какви тела искате? Вие сте си дали вашата програма. Очите, които имаме, веждите, косата, брадата, носът какъв да бъде, очите ни черни ли да са или сини, всичко туй направихте вие. Сега гледам всички сте недоволни от вашия проект. Какво трябва да има в главата, вие дадохте проект. И за сърцето си, дадохте проект. Сега сърцето ви хлопа. Какъв беше вашият план, че хлопа сърцето? Вие туряте погрешката в другите, казвате: Други го направиха така. Адам даде своя план на Господа, каза: Господи, искам да ми направиш едно тяло от кал, хубава кал да намериш. Искам от тази кал да ми вдъхнеш от твоето дихание. Пък да ми направиш райска градина, пък да ми дадеш другарка, животни. И Господ направи точно това, което искаше. Вие ще направите едно възражение. Вярно ли е това, което говориш? – Питам: Туй, което вие вярвате, вярно ли е? Колкото вашето е вярно, толкова и моето е вярно. По човешки разсъждавам. Тогава вие ще кажете: Не е вярно. По човешки е относително, но след 200 години няма да живеете на земята. Къде ще бъда? Ще бъда някъде, ще завземам някое пространство, в някое сърце една 25-милионна част от милиметъра, ще си давам мнението, ще ходя на слънцето, на месечината, на Марс, на Юпитер, на Венера. Ще си създам каквото тяло искам. Като тръгна за земята пак ще стана малък, понеже земята е най-долното място в слънчевата система. Тук са пратени всичките хора на изправление. Кой от където направи някаква погрешка, пращат го тук. Ако някой е направил някоя си система, че е направил някакво опущение, пращат го на земята да се учи. Ако някой дал крив съвет, пращат го на земята. От цялата вселена, тук са все екземпляри, учени хора. Това е теория само като един роман. Чели сте толкоз романи, нали сте чели „Клетниците“, романа на Виктор Хюго? Тъй както Виктор Хюго описва Жан Валжан, не е такъв герой, малко го преиначил. Има нещо вярно, но има и нещо преувеличено. Жан Валжан започва с човешкото, отива в ангелското и после в Божественото. Казва: Не трябва така да се живее, за един хляб да се седи в затвора. Най-първо той открадна хляба и седя в затвора, не зная колко години? Той е седял толкоз години, колкото е лежал, ни повече, ни по-малко. Понеже вие знаете, може да ми кажете колко години е седял. В края като дойде Божественият порядък, дойде имаше една Козета, той се влюби, искаше да я подига, искаше да ѝ даде Божествен порядък – втори изпит. За хляба лежа в затвора, сега Козета искаше да вземе. Казва: Ще вляза пак в затвора, не се позволява да крадеш. Знаете ли този човек колко страда, до като се отдели, друг да вземе Козета, не той. То беше най-голямото изпитание. То е идеята за самоотричането в човека. Казвам: Ако Жан Валжан беше взел Козета, какво щеше да спечели? Като се отказа, даде ѝ свобода.

Та казвам: Ние, хората, сме гениални само тогава, когато се отказваме от някои наши пожелания. Закон има за пожеланието. Пожеланието се осъжда, да не пожелаеш. Някой ще пожелае да стане пръв министър в България. Това е престъпление, защото има пръв министър. Някой ще пожелае да стане цар. Друг цар има, ти нямаш право да пожелаеш, ако хората имат нужда от тебе, да те повикат или да те хванат и насила да те турят да оправиш реда на нещата. Ние, съвременните хора, имаме една по-важна задача, отколкото временно я разбираме. Вие искате да станете министър в България, това е нищо. Вие сте пратен на земята да се учите, да бъдете архитект на една нова вселена. Бог прави цяла една нова вселена и ще ви тури там. Вие, най-способните, ще създадете нов свят. Нали сега говорят за нов ред? В порядъка на хората един нов ред да турят в Европа. Какъв ще бъде новият ред на нещата? Ако хората живеят в тъмнина, то е старият ред на нещата. Ако започнат да живеят в топлина и светлина, то е новият ред на нещата. Ако са живели в един порядък на гладория, то е старият ред. Ако живеят е един порядък дето всеки е задоволен в ежедневната храна, както казват в Господнята молитва: „Хляб наш насущний, дай ни го нам днес“. После казва: „Не ни въвеждай в изкушение“. Някой казва, че ние сме турени в изкушение. Значи Господи, да не ме туряш в изкушение, да създавам една вселена, до като стана учен. Че като създам нещо и ти да си доволен и аз да съм доволен. Ние сме дошле на земята, че като живеем Бог да е доволен от нас и ние да сме доволни заедно с Господа. Ние да работим.

Казвам: Този камък, който е турен на гроба да се отвали от гроба. Христос имаше приятели, дойде един юноша и отвали камъка. Какво разбирате под думата юноша? Един юноша на колко години го считате? – На 21 година. Този юноша беше по-стар от всичките хора, които са живели на земята, като им турите всичките години от памти века до сега, той беше по-стар от всичките. Имаше толкоз знание, че дойде да извърши една мисия на въздигане. Знание имаше. Казва: Кого търсите, Христос го няма тук, възкръсна? Аз дойдох да ви бъда свидетел, да ви кажа. Той има по-важна работа. От обич към него, дойдох и отвалих този камък. Значи, не хванаха хората да отвалят, но дойде едно разумно същество да отвали камъка. Питам: Кой ще отвали онзи камък на вашето сърце? Само такова същество трябва да дойде. Кой ще премахне едно препятствие във вашия ум? – Само едно такова същество трябва да дойде. Ние се занимаваме да разрешаваме много малки задачи.

Запример, ако на вас ви дадат една задача да се откажете от себе си. Да кажем имате къща и имот и от невидимия свят ви кажат: Откажете се! Ще кажете: Как да се откажа? Защо да се откажа? Толкоз години се мъчих. Мислиш, че като не се откажеш, няма да я вземат? Човек трябва да се откаже. Нас ни питат доброволно, ще се откажем ли? Ако не се откажем доброволно, насила ще се откажем. Като умира човек не му ли вземат всичкото? Не е въпросът да бъдем собственици, когато сме на земята, но трябва да бъдем господари на този порядък. След като заминем от този свят, пак да сме господари на положението. Ако ти след като умреш не може да останеш в човешкия порядък да помагаш, ако ти в ангелския порядък не можеш да останеш да помагаш и ако в Божествения свят не може да помагаш, ти тогава нищо не си разбрал в живота. Смъртта е страшна за ония, които не се отказват от себе си. Но смъртта е благо за всички онези, които се отказват от себе си. Христос дето казва: „Ако не се откажете от баща си, от майка си, от всичко, не може да бъдете мои ученици“. Ако тебе те съблазнява най-малкото нещо, ако тебе те съблазнява една жена, ако тебе те съблазнява един мъж, ако тебе те съблазнява едно дете, един слуга, ако тебе те съблазняват няколко звонкови монети, ако тебе те съблазнява една дреха, един плод, ти не си свободен. Сега не мислете, че престъплението седи в големите неща. Ева направи една детинска погрешка. Един малък плод, една малка ябълка я съблазни – това е според разказа. Малка е повидимому. Онази кибритена клечка е малка, главичката ѝ е съвсем малка, но може да произведе цял пожар. Малките пожелания, колкото и да са малки, водят след себе си, големи последствия. Отказването от малките пожелания, добиваме голяма добродетел. Не само да се отказва човек, да се бори, не само да драснеш кибритената клечка, да запалиш плевнята, но да вземеш семката, да пробиеш дупката в земята и да я посадиш. Сега някой казва: Да не грешим! Не е въпросът да не грешим, но добро трябва да правим. Ако се бориш със себе си да не грешиш, ти всякога ще падаш в изкушение. Като казваш, че няма да грешиш, ти трябва да имаш пред вид доброто. Най-малките добри мисли, които дойдат, желанията, които дойдат, условията, които се дават, да се не противиш да изпълниш Волята Божия. Ние, съвременните хора, се съдим, казваме: Ти не постъпваш добре. Кога постъпката е добра? В музиката някой път ми казват: Не пееш добре. Казвам: Много добре, кажи ми как. Ако дойде той да пее и той не може да пее, колкото аз пея. Казвам: Не само да ми кажеш, че не пея, но да ми кажеш как да пея. Според мене правилната музика е другояче. Прав съм аз. Не само постоянно да пея. Казвам: Всичките растения, които растат, растат при известни тонове. Ако тия тонове в природата не се вземат вярно, има безплодие; ако тоновете се вземат вярно в природата, има изобилие. Ако тоновете за знанието за доброто се пеят в света, има знание, има добро. Зависи от музиката. Ако хората музикално пеят, добре ще мислят. Ако пеят добре, плодородие ще има. Ако пеят добре живот ще има. То е практическата, външна страна. Казвам: Вземам аз до. Като пея до на житото, видя, че то е израснало. Щом пея до, житото расте; не пея до, не расте. Някой човек е болен, трябва да му пея. Ако взема основния тон до, веднага болестта изчезва, стопява се. Пея на човека, не оздравява, не пея добре. Това е правият смисъл. Мисълта е най-хубавата музика. И чувствата в човешкото сърце е най-хубавата музика. Не сте ли усещали едно чувство, въодушевлява те, ти си готов да пожертвуваш всичко. Усещаш една приятност, никой не те вижда, ти за това, което чувствуваш, си готов всичко да жертвуваш. В туй Божественото, човек никога не се измамва. В Божествения порядък няма никаква лъжа. Ако аз дойда във вашия дом и всичко ви тръгне на пред – хайде да не турям аз – ако един човек дойде във вашия дом и всичко ви тръгне наред, мислите ли, че този човек е лош? Ако някой дойде в дома ви и всичко ви тръгне назад, има нещо, в което може да се съмнявате. Но най-после, то е един вид разсъждение. Аз разсъждавам другояче. Мислите ли, че когато слънцето стопи всичкия сняг на повърхността, че слънцето е извършило престъпление? – То е превърнало бялата материя във вода, да напоява всичките растения. Тия блага слънцето със своята топлина ги раздава навсякъде, и всяко растение приема толкоз, колкото му трябва. Казвам: В нас ония блага, които са наслоени като лед и сняг, всички тия блага трябва да се стопят от Божествената любов и да се раздадат на всички живи същества от тия Божествени блага. Ние ще складираме нашите богатства като ледници, като наше и някъде ще го продаваме. Житото продаваме, дрехите продаваме, това продаваме, онова продаваме, до като и нас продадат някъде. Аз поддържам в света новото. Новото иде без продажба. Новото иде без лъжа. Новото иде без насилие. Новото иде в светлина, новото ни дава живот на всички. Да няма никакво насилие. Новото в света, което иде, силните ще станат слуги на слабите, слабите ще станат ученици на силните. Туй е новото, което иде в света! Умните ще станат бащи и майки на слабите, пък слабите ще станат техни синове и дъщери. Онези майки, които раждат децата си, и чакат на стари години да ги гледат, то е старото. Ако една майка ражда детето си да я гледа, оставете се от заблуждения. Майката трябва да роди детето си да го гледа, да покаже, че го знае. Ако не може да отгледа едно дете, да се не жени. Майка, която не знае да гледа едно дете, да се не жени. Майка, която не знае да гледа деца, да се не жени. Нека чака да слугува, да се не жени. Момък, който не знае как да отгледа деца, да се не жени. Слуга, който не знае да слугува, да не се хваща слуга.

Казвам: Какво е новото, което иде в света? – То е Божественият порядък, който се разкрива зад тази светлина, която сега имаме. Сега често се раждат кризи, хората измират повече, отколкото трябва. Защо измират? – Някъде се родили повече. Едно дърво не може да отхрани 10, 20 хиляди плода. Едно плодно дърво може би, може да отхрани хиляда плода, но 15–20 хиляди ако са, ще бъдат недоразвити. Та казвам: В сегашния живот трябва да имаме добри плодове. Хората, които се раждат, трябва да имат отлични умове, добри сърца и после здраве трябва да имат. Всеки човек, който се ражда, трябва да има условия заради него. Когато Бог създаде първия човек, направи му райска градина, прекара пред него всичките животни, казва: Всичко туй е за тебе. После му каза, че ще стане господар на всичко на земята. И тогава Господ постави първия човек на изпит, ще може ли да управлява, или не. Даде му един от малките изпити. Казва: От едно дърво няма да ядеш, няма да буташ! Като не послуша, изпъди го из рая. Казва: Няма да може да управляваш. После втория човек, който дойде, Христос като дойде, казва: Ти готов ли си да понесеш всичките прегрешения на хората от памти века? – Казва: Готов съм. Като дойде първият човек, не можа да издържи един малък изпит, съблазни се в жена си, да не ѝ прекърши хатъра. Ева пък, като дойде този адепт, да не го обиди, каквото ѝ каза, повярва. Значи в него вярва, а в онова, което Бог ѝ каза не повярва, остави го на заден план. Ние сега какво говори Господ не вярваме, а какво говорят хората, вярваме и затова сме прокопсали.

Най-първо ще вярваш какво Бог говори. Второ ще вярваш, какво ангелите говорят, те са нашите ближни. И най-после какво ти говориш. Оттам навсякъде ще вярваш каквото животните говорят, растенията. В тази йерархия, ти ще имаш ясна представа, какво нещо е животът.

Та казвам: Само любовта е в сила да премахне онзи техния камък на безлюбието, под който всичките хора са мъртви под удара на своите престъпления. Ако в един дом хората не могат да живеят братски, ако пред лицето на бащата и майката се карат, и всеки ден има побоища, питам: Това дом ли е? Този баща ли е? Синовете имат ли почит и уважение? Трябва ли да се женим, за да създадем един такъв дом? – Не. Сега аз отивам по-далече. Ако една мисъл, която съм родил в моя ум, ме безпокои, на място ли е? Ако едно чувство ме мъчи в моето сърце, на място ли е? – Не е на място. Тази мисъл, която се ражда в моя ум, трябва да поддържа моята идея, да бъде едно с мене. Ако тази мисъл ме тури в противоречие с битието, не е на място. Ако едно чувство ме тури в противоречие с битието, не е на място. Ако моята постъпка ме тури в противоречие с битието, с Бога, не е на място. Казвам: Правилото е: Нашите мисли не трябва да ни отклоняват от онзи път, от Любовта; нашите желания не трябва да ни отклоняват от онзи път на знанието. Не трябва и нашите постъпки да ни отдалечават от Истината. Всяка мисъл трябва да ни приближава по-близо до Любовта. Всяко чувство в нас трябва да ни приближава по-близо до Божията Мъдрост и всяка постъпка трябва да ни приближава до Истината. То е пътят, то е новото, което иде! Всяка мисъл, която ни приближава до Любовта, тя принадлежи към Божествения свят. Всяко чувство, което ни приближава към Мъдростта, иде от Божествения порядък. Всяка постъпка, която ни приближава до Истината, иде от Божествения порядък. Следователно, Божественият порядък трябва да бъде мярка за човешкия порядък, за ангелския порядък и за всички порядъци в света. Ако очакваме по човешки вие да постъпите добре, то е старото в света. Две неща има, от които зависи човешкият живот. Ако не знаеш как да приемеш нещата – аз говоря много конкретно – ако храната, която приемаш, ти не я сдъвчеш добре и не я оценяваш, ти ще страдаш. Ако след като влезе онази храна няма къде да я туриш, ако този излишък, не го изхвърлиш от себе си, какво ще стане с тебе? Попитал един цар в древността, един мъдрец, кое е най-голямото благо. Казва: Да се освободиш от ненужното. Царят казва: Как така? Задръства го десет дена да не може да излезе. След това казва, че е право това, което казва. Ако човек се задъни, че онова, което яде, не може да излезе, ако (от) онова, което не ни трябва, не може да се освободим, ние ще страдаме. Не трябва да бъдем задънени. Умовете ни трябва да вземат правилно и да дават правилно. Да дадеш всичко нечисто. Сърцето трябва да възприема и онова, което не влиза в работа, свободно да дава. Тялото ни по същия закон. Трябва да бъдем свободни. Не трябва да задържаме излишни желания, които ни създават хиляди страдания.

Та казвам: Ние търсим щастието там, дето няма да го намерим. За предпочитане е човек, който ви обича и люби, отколкото цял свят да ви хвали. Аз бих предпочел един да ме обича, и да ме люби, отколкото целия свят да ми пише статии. В тия хвалби има раздвижване на въздуха, нищо няма. Любовта дава изобилно. Да те хвалят хората, не зная какво могат да ти дадат. Казва: Ти говори много хубаво, отлично. Чудна работа! Че ако остане на неговите думи да вярвам, дали е хубава беседата, аз другояче разсъждавам когато говоря, гледам семената никнат ли, ако никнат беседата е отлична. Ако не никнат какво ще ми разправя, че беседата е хубава? След като говоря, ако дърветата не цъфтят – казва ми: Отлично говори. Ако след като говоря, слънцето не изгрява, облаците не се размърдат, беседата не е така хубава. Като говоря и в най-мрачния ден небето малко да се изясни. Някой път е съвсем тъмно. Или казано ясно: Ако ти говориш без Любов, твоята реч нищо не струва. Ако ти чувствуваш без Любов, твоите чувства нищо не струват. Ако ти постъпваш без Любов, твоите постъпки нищо не струват. То е един закон навсякъде. Освен, че нищо не струва, но ти понасяш най-голямото страдание. Защото всеки човек от нас когото срещаш, той очаква да му предадеш една хубава мисъл. Всеки човек, който те срещне, съзнателно или несъзнателно, очаква да му предадеш едно хубаво чувство, или пък да види една хубава постъпка. Един ден минавам и гледам един стар дядо и едно момиченце много красивичко, седнало, че му връзва обущата на дядото. След като му върза, дядото я поглади, детето тича. Казвам: Ето една любовна постъпка. Дядото нищо не плати, поблагодари и после слушам, как дядото благодари: Господ да те благослови, защото щях да изгубя обущата си! Туй дете може да мине аристократически, да остави друг да му върже обущата. Защо да се навежда да си окаля рокличката? Туй дете с обич го направи. То казва: Дядо, много се радвам, че имах чест да завържа обущата на тебе, учен дядо. За бъдеще искам твоето благословение да дойде върху мене. Казвам: Ето едно дете, в което работи Божественият порядък и ето един дядо, в който Божественият порядък работи.

Казвам: Между нас онзи, който обича и онзи, който люби да има съответствие. Всякога да бъдем благодарни на Любовта, която ни дава и на Обичта, която взема. Защото в нас единственото реално нещо е Любовта, която ни дава живот и Обичта е, която възприема живота. Не сме ние, които приемаме живота. Божествената Любов ни дава живота и Божествената Обич го възприема. Следователно, трябва да сме под тия двата порядъка: Любовта е, която носи Божиите блага, а Обичта е, която възприема Божиите блага. Ако живеем между тия двата полюса, или ако живеем в този дом, защото Любовта аз считам баща, Обичта е майката, аз, който се уча съм техен син. Ако съм възприел добре Любовта, послушал съм баща си; ако съм приел благото на Обичта, послушал съм майка си. Тогава аз съм добрият син, който е добре погледнат от Бога.

В древността, една царска дъщеря тръгнала да иде при своя възлюбен, без да приеме благословението на баща си. Дошла до един извор и видяла нейния възлюблен, който се прострял на земята. Започнала да плаче. Три дена седяла. Минава един светия и казва: Защо плачеш? – Излязох от дома на своя баща без благословение и моят възлюблен умре. Аз съм готова да изправя своята погрешка. Той поставил ръката си на умрелия и той оживял. Казва им: Върнете се и вземете благословението на баща си, тогава тръгнете в живота!

Отче наш.

12-та беседа, държана на
14 декември 1941 г., неделя, 10 ч. с.
Изгрев. София

Най-често използвани думи в беседата: има, порядък, аз, може, човек, казва, земя, казвам, хора, сега, дойде, божествен, слънце, всичко, всички, съм, вярно, тебе, добре ,

 Неделни беседи , София, 14 Декември 1941г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ


placeholder
V1-ON