Четирите положения

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, любов, обича, хора, бог, свят, очи, всички, риба, себе, казва, хиляди, имат, дойде, чувства ,
Съборни беседи , София, 17 Септември 1941г., (Сряда) 5:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Размишление

Упражнение за дишане: Бавно издигане на ръцете над главата и дълбоко поемане на въздух. С издигане на ръцете се повдигат и очите нагоре. Задържане на въздуха известно време. Бавно сваляне ръцете надолу, издишване и бавно сваляне очите надолу.

Тема за следващия път: „Ползата от големите и от малките извори“.

Съвременните хора се оплакват от отслабване на очите. Много естествено е, че отслабват – не се движат. По отношение на очите си хората са крайно нехайни. Тялото си тренират чрез различни движения, упражнения, екскурзии. Дойдат ли до очите си, нищо не правят за тях. Когато искат да видят нещо настрана, нагоре или надолу те движат главата си, а очите стоят на едно място, като аристократи. Очите заповядват на другите удове да свършат една или друга работа, но сами те не работят, поради което малко кръв приижда към тях и слабо се хранят. Правете упражнения за очите си, да отправяте повече кръв към тях. Ето защо, повдигайте често очите си нагоре, откъдето слиза светлината и след това ги сваляйте надолу, в посоката, където тревите растат и никнат. Обърнете внимание на четирите прави OA, OB, OC, OD, които са две по две в противоположни посоки (фиг. 1). Привидно те изглеждат независими една от друга, в същност те имат обща връзка помежду си, движат се в кръг. За да върви хармонично в четирите посоки, човек трябва да знае начина, по който да ги координира. Две от противоположните посоки, за пример, посоките OC, OA представляват посоки на движение на човешкия ум и на човешкото сърце. Като се движат, макар и в противоположни посоки, умът и сърцето образуват кръг. Външно те изглеждат отдалечени един от друг, като два различни свята, но всъщност са близо, имат допирни точки. Като излиза от точка O и върви в посока OA, умът се движи в две направления – AB, AD, като образува полукръг. Сърцето също излиза от точка O, върви в посока OC, като се движи в направленията CB, CD и пак образува полукръг. Двата полукръга се срещат в точките B и D и образуват пълен кръг. Когато казваме, че човек живее, имаме предвид четирите посоки, които се срещат в него. При движението си по тези посоки той среща известни противоречия, които се дължат на различно гъстата материя – причина за движението на човека в кръг.

Това, което става със силите във физическия свят, става и с чувствата и мислите на човека. Тази е причината, където първоначално мислите и чувствата вървят в перпендикулярна посока на земята, но като срещнат известно съпротивление, отвън или отвътре, те се отклоняват надясно или наляво и образуват крива линия – окръжност. За пример, мома и момък се обикват и се привличат взаимно един към друг, както земята се привлича от слънцето. Като по-голямо и мощно, слънцето привлича земята с голяма сила, но тя не може да се приближи до него, защото среща голямо съпротивление в пространството. В стремежа си към момъка момата среща съпротивления, от една страна от родителите си, които не ѝ позволяват да дружи с него, а от друга страна от някоя мома, която обича същия момък. Момата започва да се смущава, как може да ѝ препятстват на любовта. Тя мисли, че нейно е правото да обича момъка. Колкото има право едната мома да обича момъка, толкова право има и втората. Грешката не е в това, че двете моми го обичат, но в мисълта, която и двете държат в ума си, всяка да го привлече към себе си. Това е невъзможно. Нито момата може да привлече момъка към себе си, нито момъкът – момата. Причината за това е проста: момата и момъкът излизат от един общ център – техният господар, който разполага и с двамата. Никой човек не е господар на себе си, нито на своята съдба. Мислите ли, че човек е господар на съдбата си, вие сте на крив път. Човек само отчасти е господар на съдбата си, но не напълно. Колко време трае обичта между пиленцата или агънцата? Ако две пиленца или агънца се обикнат и след няколко дни дойде господарят им, хване едното от тях, слага ножа на врата му и го занася в дома си; останалото започва да плаче, да вика подир другарчето си. На другия ден още идва господарят с ножа в ръка и решава и неговата съдба.

Ще кажете, че това е противоречие. Може да е противоречие, но каквото и да се говори за противоречията, все пак хората се питат защо съществуват те. Не е важно защо съществуват; важно е хората да не си създават взаимно противоречия и ако са си създали вече, как да ги изправят. Противоречията трябва да се обясняват научно. Днес повечето хора страдат, защото нямат нужните знания. Чувате някой да изнася известни факти, но не знае дълбоките причини, които произвеждат явленията. Те изнасят природните закони, разискват върху тях, но разпокъсано. И въз основа на няколко факти и закони те създават научни теории. Едно е нужно при изучаване на явленията и законите, на които те се подчиняват – да се свързват всички явления. Като се изучава едно явление от физическия свят, трябва да се пренесе и в духовния, и в умствения свят; не се ли прави тази връзка, явява се една разпокъсаност, при която съществуват празнини, както в науката, така и във философията. Отделните явления, закони и принципи не разрешават въпросите. За пример, не е достатъчно да констатирате факта, че двама души не живеят добре. Важно е защо не могат да живеят. Като проследите условията, при които се намират, виждате, че единият живее в рядка среда, а другият – в гъста. Невъзможно е да заставите рибата да живее заедно с кокошката. Рибата живее във водата, а кокошката – във въздуха; рибата плава, а кокошката ходи по земята. Рибата може да дойде до брега на езерото, да си подаде главата за момент, да поприказва с кокошката, но нито кокошката може да влезе във водата, нито рибата да излезе на брега.

Днес всички говорят за Любовта, търсят я, но щом я намерят, оплакват се от нея. Защо се оплакват от Любовта? – Противоречия имало в нея. Много естествено. Когато се срещат две същества от различни среди и се обикнат, непременно ще се натъкнат на противоречия. Каква любов съществува между рибата и кокошката? Рибата обича по един начин, кокошката – по друг. Те нямат допирни точки помежду си. Това е все едно да говорим за ангелска и човешка любов. Ангелът обича по един начин, а човек – по друг. За да се разберат в любовта си, те трябва да живеят в един и същ свят. Всъщност, това е невъзможно: нито ангелът може да живее на земята, нито човек – в ангелския свят. Това внася разногласие в любовта им. Когато говорим за Любовта, ние имаме предвид същества, които живеят в един свят и се разбират. Между тях не съществуват никакви недоразумения. Затова е казано, че Любовта изключва всякакви противоречия. Докато е на земята, човек неизбежно минава през противоречия. Той е слязъл на физическия, или материалния свят, който не е толкова устойчив, както се вижда привидно. Материята, от която е създаден физическия свят, сама по себе си е неустойчива, минава през четири състояния: от твърдо в течно, от течно във въздухообразно и от въздухообразно в светлинно. Както физическата материя минава от едно агрегатно състояние в друго, така се мени и материята на чувствата. Казваме, че имаме твърди чувства, течни, въздухообразни и светлинни. Всеки вид чувства се подчинява на особени закони, но между всички закони има съгласие. Сцеплението между частиците на твърдата материя е голямо, затова тя е неподвижна, устойчива и не може да се мести. В течните тела сцеплението е по-слабо, а във въздухообразните – още по-слабо. Тази е причината, където течните тела са подвижни и лесно се преливат от един съд в друг. Въздухообразните пък са толкова подвижни, че частиците им лесно се разпръсват и не могат да се държат в отворени съдове. Въпреки различието между разните видове материя, при известни условия те минават от едно състояние в друго. Ето защо, когато се натъкне на твърдо чувство в себе си, човек трябва да познава законите за превръщане или трансформиране на енергиите: твърдото чувство може да се превърне в течно, във въздухообразно и най-после в светлинно. Промени стават с всички видове материя. От човека се иска да знае как и кога да превръща материята, изразена в мисли, чувства и постъпки. Това са научни положения, които всеки трябва да знае, за да може да се освободи от противоречията, в които изпада. Без да знае законите за превръщане на енергиите, човек не може да помогне нито на себе си, нито на другите. Докато не измените и оправите своя живот, по никой начин не можете да помагате на другите. Англичаните са правили опита да изменят живота на индийците, но всякога излизали безрезултатни. Те взимали индийци в Лондон, давали им гимназиално и университетско образование, но щом се връщали в Индия, заживявали по стар начин, както живели бащите им. Външното образование и възпитание не са в състояние да изменят човека. Правили опити с коне, да го учат да смятат, и донякъде са успели. Някои коне се научавали да броят, даже да изваждат квадратен корен от някои числа, но щом се намирали между своите, забравяли математиката. Можете ли да накарате коня да вярва в Бога? Преди всичко той няма религиозно чувство. В същото положение ще се намерите и с човека, ако религиозното чувство в него не е развито, а вие искате да го направите религиозен. Казват, че не е мъчно да се моли човек. Ще вдигне ръцете и очите си нагоре и молитвата е свършена. Ще излезе, че Бог е само горе. Как ще се молиш, ако си вързан с краката за едно дърво, а главата ти виси надолу? Ще се молиш ли при това положение? Ще се молиш, разбира се, макар че погледът и главата ти са надолу. Значи не е важно външното положение и външната среда; важно е вътрешното разположение на човека за молитва. Най-естественото положение за молитва е да затвориш очите си и да се вглъбиш в себе си. Да насочиш погледа си нагоре, това значи да отправиш мисълта си в умствения свят, след това да слезеш в сърцето си, а оттам да отидеш в душата и в духа си. Посоката OA означава умствения свят в човека, OC – сърдечния свят, OB светът на душата и OD – светът на духа. Тези светове имат допирни точки помежду си. Първата и най-важна допирна точка е центърът O, където всички се сливат и откъдето черпят своите жизнени сили.

Сегашните хора нямат ясна представа за света, създаден от Бога, поради което често изпадат във вътрешни смущения и безпокойства. Плаши ги мисълта, какво ще стане с тях. Ако обичат някого или ги обичат, страхуват се да не изгубят любовта си. Един човек може да те обича толкова, колкото той сам обича Бога. При това той ще те познава дотолкова, доколкото ти познаваш Бога. Той е готов да се жертва за тебе, ако ти се жертваш за Бога. Устойчивостта и постоянството в любовта на другите към вас зависи от вашата любов към Бога. Любовта ви към Бога определя любовта на ближните ви към вас. Сигурността на живота ви се определя също така от вашата любов към Бога и от Неговата любов към вас. Любовта е единствената сила, която регулира нещата. Трябва ли след това да питате защо е нужно да вярвате в Бога и да Го обичате? Някои мислят, че за да вярват в Бога и да Го обичат, трябва първо да Го познават, да Го видят. Това е невъзможно. Той е безграничен, всеобемащ, изпълва цялата вселена. За да Го видиш, трябва да Го ограничиш, а това е невъзможно. Той сам се ограничава, смалява се, става толкова малък, че никой не може да Го види. Обичайте Бога, вярвайте в Него, после ще Го познаете. Детето първо обиква майка си и баща си, после започва да ги познава, да се разговаря с тях. Някои си представят Бога като човек, подобен на техния баща. Отчасти това е вярно. Има бащи на земята, които донякъде могат да се уподобят на Небесния Баща, но повечето са се изменили, отклонили са се от правия път.

Един въпрос, върху който най-много се е говорило и продължава да се говори, е Любовта. Въпреки това тя и до днес още остава неразбрана. Някои смесват Любовта с чувствата, други – с вътрешната сила и подтик, трети – с благородните прояви и т.н. Любовта събужда чувствата, мислите, благородните прояви, силата и подтиците в човека, но тя не е нито чувство, нито мисъл, нито благородна проява, нито сила. Тя е извън всички видими и невидими неща. Тя е нещо необятно, невидимо, неограничено, затова остава неразбрана. Тя минава и заминава край хората, вижда, че плачат и се радват, но не се спира да скърби и да се радва заедно с тях и да ги утешава. Тя знае причините за радостите и скърбите на хората. Вижда, че една майка плаче за умрялото си дете. Тя погледне към нея, нищо не казва, но изпраща друго дете, подобно на първото. Ако ѝ вземат и второто, изпраща ѝ трето. Любовта може да даде на майката колкото деца иска. Колко деца има рибата? – Стотици хиляди. Хората ядат децата на рибата, без тя да забележи колко липсват. Тя не знае броя им, нито ги познава и различава едно от друго. Хората, които минават за паметливи, не боравят с много думи в речта си. Направете опит, да видите с колко думи си служите в говоримата и в писмената реч. Обикновените хора си служат най-много с четири хиляди думи, а писателите – с около пет, шест, седем до осем хиляди думи. Милтон си служил с 8–10 хиляди думи. Шекспир – с 15 хиляди. Даже англичаните, като четат Шекспир, си служат с речник – не знаят всички думи. Как обогатява човек речта си? – С учене, с умствена и духовна работа. Който не обича да учи, да работи, оправдава се с отслабване на зрението си. От какво отслабват очите? От неправилен живот, от неправилни мисли, чувства и постъпки. За да усили зрението си, човек трябва да подобри мислите и чувствата си не по външен, но по вътрешен, духовен начин. Когато мислите, чувствата и постъпките на човека са чисти, той не се страхува, не се тревожи и безпокои. Каквито болести да дойдат, той остава неуязвим. И да заболее, болестта ще мине и замине, не остава никакви следи. Коя е причината за това? – Чистата кръв.

Следователно, за да издържате на болести и страдания, да се справяте лесно с противоречията си, изчистете мислите, чувствата и постъпките си. Това е тъй наречената вътрешна чистота. Който има тази чистота в себе си, кръвта му е чиста. Здравето, силата и разположението на човека се дължат на чистата кръв. В това отношение са правени много опити. Вкарвани са холерни бацили в човека с чиста кръв, но той не заболял. Вътрешната чистота прави човека привлекателен. Няма ли тази чистота, той отблъсква хората. Чистият човек създава около себе си приятна, здравословна атмосфера, която привлича хората. Нечистият няма такава аура и отблъсква окръжаващите. Благоприятната атмосфера се дължи понякога на чистотата на мислите, понякога – на чистотата на чувствата. Затова, ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще забележите около главата му светло сияние, или ще усетите приятна, мека топлина около него. Значи причината за здравето и разположението на човека се крие в самия него. Който живее според законите на Бога, той всякога се радва на добро здраве и бодър дух. Такъв човек има малко противоречия. Не живее ли според великите закони на Битието, той е недоволен от себе си, от близките си, и вместо да се справи с мъчнотиите и противоречията си, повече се обърква. Всеки иска да излезе от дисхармонията в живота, но не знае как. Той е свързан с хиляди поколения преди него, които са грешили и предавали своите грешки на бъдещите поколения. Ето защо, за да изправи грешките си, човек трябва да надникне в миналото, където се крият, както добрите и положителни черти, така и отрицателните. Като работи съзнателно върху себе си, човек работи и върху ония, с които е свързан. Като изправя себе си, той изправя и своите близки. За пример, в миналото човек е работил много за развиване на личните си чувства. Днес те са спънка при духовното му развитие. Ако не може да се справи с тях, човек започва да страда и мисли, че хората не го уважават, не му се кланят, не го зачитат. Бъди извор, всички ще те уважават и почитат. Да бъдеш извор, това значи да даваш. Давайте на хората от богатството на своя ум, на своето сърце, на своята душа и те ще ви обичат, ще ви бъдат близки. Бъдете проводници на Божиите блага и енергии, за да ви търсят и почитат. Всеки се нуждае от нещо. Като задоволите нуждите му той ще ви обича. Христос казва: „Любете враговете си“. На този зов всички възразяват: „Невъзможно е човек да люби врага си“. Как ще любиш онзи, който ти е причинил страдания и пакости? Когато обичате онези, които ви обичат и ви правят добро, това е естествено; но да обичате онези, които не ви обичат и ви причиняват злини, е неестествено. Така е за хората, но не и за Христос, човек на Любовта. Когато ходите по улиците и се каляте, бързате да изчистите обувките и дрехите си, за да не внесете калта в къщи. Обаче от същата кал растенията вадят хранителни вещества, обработват ги и дават сладки плодове и хранителни продукти. Растенията заравят главите си в черната земя и се ползват от нея. Те намират в земята това, което хората не виждат и не знаят как да го използват. Растенията стоят с години заровени в земята и тихо, спокойно работят. Ние виждаме едно дърво, окичено със сладки, зрели плодове, но как са станали тези плодове, не мислим за това.

Срещате един певец, възхищавате се от гласа му и пожелавате и вие да имате такъв глас. Срещате богат човек, пожелавате и вие да бъдете богати. Добро е желанието ви да имате хубав глас, да сте богати, но запитайте се как е постигнато това. Всяка дарба, всяка способност е резултат от взаимната работа на човешкия ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкия дух. Те са работили в съгласие, в единство, и днес човек се радва на своите плодове. Лесно е да се каже, че някой има силен дух, широка душа, светъл ум и благородно сърце, но как ги е координирал, как е работил, не знаете. При това, трябва да знаете къде се проявява силата на духа, на душата, на ума и на сърцето.

Работете съзнателно върху себе си и не се страхувайте, че черната земя ще ви окаля и опетни; не се страхувайте и от нечистия въздух; не се страхувайте и от нечистата вода. От черната земя излизат сладки плодове. Ако няма абсолютно чист въздух, приемете и нечистия. По-добре е да приемете нечист въздух, отколкото да живеете без въздух. Той все ще ви даде нещо. Като влезе в дробовете ви, той ще се пречисти. Ако няма никаква вода, ще приемете и нечистата. Водата е проводник на живота. С други думи казано: Не бягайте от хората, не ги делете на лоши и на добри. Хората представляват черната земя, от която излизат всички храни и плодове. Водата представлява човешките чувства, а въздухът – човешките мисли. Не се страхувайте от чувствата и мислите на хората. И да има нещо нечисто в тях, те носят известно богатство в себе си. Учете се да трансформирате нещата, да отделяте чистото от нечистото. Не гледайте на човека като на грешник. Вие слагате черни очила на очите си и виждате нещата черни. Много естествено. Каквито очила сложите на очите си, такива ще виждате предметите. Помнете: противоречията в живота произлизат от недоимъка, а не от изобилието. Дойде ли изобилието, противоречията изчезват. Като се проповядва на хората да се обичат, да имат Любов помежду си, ние разбираме, да отворят широко сърцата си и да дават. Който има широко сърце, дава еднакво на всички. Той знае, че това, което е право за него, право е и за другите. Какво виждаме днес? Вълкът напада овцете и затова го преследват, убиват го. Защо? – Нямал право да яде овце. Човек коли овцете и ги яде, но имал право. Кой му дал това право? Ще кажете, че Господ му е дал правото да разполага с всички животни. Ето как разбираме ние даденото право. Бог живее във всички същества и чрез закона на жертвата позволява на едни да се жертват за други. Значи позволено е на овцата да се жертва, но само за онзи, който придобие нейните качества – кротост и смирение. Следователно позволено е на вълка да яде овце, но ако стане като тях. Остане ли си пак вълк, не му е позволено. Позволено е на човека да яде риба, ако придобие чистотата на рибата: не я ли придобие, не му е позволено. Позволено е на човека да придобива богатство, знание и сила, но ако част от придобитите блага дава на ближните си. Задържа ли всичко за себе си, тези блага не са от Бога. Няма да се мине много време, той ще ги изгуби. Човешките блага и придобивки са временни, а Божиите – вечни. Бог дава блага на човека само тогава, когато е готов да ги сподели със своите ближни.

Всички търсят Любовта, но като ви каже някой, че ви обича, не вярвате в любовта му. Защо не вярвате? Не е ли по-добре да вярвате в Любовта? Ще кажете, че днес ви обича, но утре ще се отрече от вас. Оставете го, сам да се изпита. Вярвайте, че в дадения момент в него има поне един, който ви обича. По-добре ли е да каже, че не ви обича? Понякога е по-добре вълкът да не обича овцата. Кога вълкът не обича овцата? Когато е болна. Той я подбутне тук-там, помирише я и казва: „Оставам те свободна. Като оздравееш, пак ще те посетя“. Същото се отнася и до човешката любов. Добре е понякога да не ви обичат хората – ще бъдете живи. Обикне ли ви някой, непременно ще ви изяде. Страшно е, когато жената обикне мъжа, или мъжът – жената. Ако мъжът работи някъде, целият ден е като замаян. И жената се обърква от любовта на мъжа. Любов, която обърква и замотава хората, е човешка, користолюбива. Стремете се към онази любов, която повдига човека и го разширява. Тя внася мир и спокойствие в човешката душа. При тази любов човешкото сърце се отваря за всички хора, не само за едного. Обикнете Онзи, Който отваря сърцето ви за всички хора, Който ви дава подтик към всичко разумно, велико и благородно.

Каквито са законите при яденето, такива са и при Любовта. Наблюдавайте как яде гладният и как – ситият. Когато яде гладният, приятно ти е да го гледаш и в тебе се явява желание да ядеш. Всички движения на устата и на лицето му са хармонични. Той хваща и огъва хляба с красиви и хармонични движения. Когато ситият яде, в него се забелязва недоволство: яденето не било достатъчно осолено, маслото било малко, хлябът не бил пресен. Лицето му е навъсено, веждите – свити. Движенията му са неправилни и дисхармонични. На същото основание казвам: Когато Любовта влезе в душата на човека, целият свят приема за него друг изглед. Където погледне, всичко му се усмихва. Цялата природа се радва и весели с него. Това е човекът, който гладува и жадува за Любовта. Не гладува ли вътрешно за Любовта, колкото и да говори за нея, човек е все недоволен. Каквото благо и да получи, ще намери, че нещо му липсва. Цялата природа, целият свят са затворени за него. Казват, че любовта била неразбрана, но има нещо разбрано в нея. Кои неща наричаме разбрани? Които са в съгласие с духа, с душата, с ума и със сърцето на човека. Като влезете във връзка с разбраните неща, те ще ви дадат нужната светлина, да разберете неразбраните.

Сегашните хора се нуждаят от ново знание, да прилагат Любовта правилно. Това подразбира, да се отнасят еднакво и към стари, и към млади. Обичайте и старата баба, както младата мома. Старата баба се е маскирала, не виждате красивото и лице, но тя има по-големи опитности и знания от младата мома. Ще дойде ден, когато ще хвърли маската си и тогава ще видите какво богатство носи тя в себе си.

Като ученици на живота, стремете се да реализирате идеала, който новото учение поставя като задача на всички. Той се изразява с една дума – служене на Бога с духа, с душата, с ума и със сърцето. Не отлагайте изпитите си за онзи свят. Тук трябва да ги издържите. Ако не ги издържите и отидете на онзи свят, веднага ще ви върнат назад. На онзи свят не е позволено да се правят грешки. Който направи една грешка, връщат го на земята да я изправи. Престане ли да прави грешки, човек може да остане там. Който поправя грешките си и не прави нови, той е добър певец; който прави грешки и не ги изправя, всякога го освиркват; онзи, който не прави вече грешки, на него ръкопляскат.

Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си проводил.

Беседа от Учителя, държана на 17 септември 1941 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.

Четирите положения

“Добрата молитва”

“Духът Божи”

Имате ли зададена тема? (Нямаме.)

Пишете върху ползата от големите и малките извори.

Когато правим упражнението за дишането, като си повдигате ръцете нагоре и поемате въздух, в същото време вдигнете си и очите нагоре. И когато издишате и сваляте ръцете, постепенно погледнете надолу.

Направихме упражнението за дишане. Ръцете се издигат постепенно нагоре, поема се въздух, издигат се очите нагоре. Сваляне на ръцете, издишане и сваляне на погледа надолу. Няколко пъти.

Направихме следното упражнение. Ръцете настрани вляво с допрени пръсти. Дясната ръка се движи по лявата до рамото бавно, после се протяга настрани. Лявата пред дясната с допрени пръсти. Дясната ръка се движи бавно по лявата и се изправя настрани. Няколко пъти. После няколко пъти същото упражнение, но бързо.

Направихме следното упражнение. Бавно издигане ръцете настрани и после спускане надолу пак бавно. Няколко пъти.

У вас очите са отслабнали, понеже не ги движите. Доста мързеливи сте към очите. Очите ви са станали много аристократични. Постоянно седят на едно място, не се мърдат. Такова положение е опасно за очите. Очите трябва да бъдат подвижни. Навсякъде много работи те виждат, те заповядват на този слуга да иде, на онзи слуга, пък те нищо не вършат. Кръв трябва да дойде в очите. Като вдигнете ръцете нагоре, вдигнете си и очите, отдето светлина слиза. Погледнете и надолу, където светлината слиза и дето тревите възлизат. Обърнете очите нагоре, дето светлината слиза. Обърнете очите надолу, дето тревите възлизат. Може туй да го пеете. Направете една песен. Обърнете очите нагоре. Това как бихте го изпели? Лесна работа е то. Няма по-лесна работа от песента. Няма по-лесна работа да месиш хляб. Някой път има изкуство. Не само трябва да месиш хляб, но трябва да внесеш нещо в хляба. Имаме обикновената светлина. Приятна е тази светлина, но тази светлина няма този живот, не носи тази енергия, която слънчевата светлина носи, по-малко прана има в нея.

Съвременните хора много малко внимание обръщат на малките работи. Всичките хора имат голяма лакомия за големи работи.

Сега имате тия четири положения. Вас ви се виждат, като че те се движат в противоположни посоки, като че няма никаква връзка между тях. Но между тях има една обща връзка. Всички се движат в кръг. В тия противоположни закони човек трябва да знае да координира законите и да знае да координира движенията. Запример стремежът на вашето сърце и стремежът на вашия ум се движат в един общ кръг. Сега може да запитате, че как се движат в един кръг. Вие мислите, че това положение е някъде надалече. Туй движение ще срещнете в себе си. Като се движите, ще срещнете всичките тия големи противоречия в живота. Тогава тази линия ще се изкриви. Всички тия четири движения 1, 2, 3, 4 ще срещнат съпротивление, ще образуват една крива. Средата, в която се движат, мислите ли, че тази среда е навсякъде еднакво гъста? Те ще срещнат една гъстота, която ще ги застави да вземат едно кръгообразно движение.

Да кажем, вие обичате един човек до известно време. После срещате съпротивление или в него самия, или в окръжаващата среда. Има един такъв психологически факт. Една мома обиква един момък. Физически значи две тела се приближават. Закон съществува, че слънцето привлича земята и че земята привлича слънцето. Обаче слънцето като по-голямо притегля земята повече. Тази земя не може да иде някъде. Ако рече да тръгне, среща съпротивление в пространството. Най-първо съпротивлението може да срещне от родителите. Като иде тази мома, те казват: “Не може.” След туй мъчнотията може да дойде от друга мома. И тя ще упражни влияние върху него. В нея ще се зароди едно смущение, защо именно да става туй нещо. Чудна работа. Като го обича тя, мисли, че е естествено положение. Пък като дойде друг да го обича, мисли, че не е естествено. Отде накъде? Както една мома има право да обича момъка, и другите имат право да го обичат. Но една мома ако мисли, че може да го привлече към себе си, то е погрешно положение. Тя никога не може да привлече при себе си момъка, нито пък момъкът може да я привлече. Понеже те са излезли от един център, те не са господари на своята съдба. Някой казва, че човек е господар на своята съдба. Отчасти е вярно. Питам, доколко са свободни децата на кокошката или децата на овцата да се обичат? Две агнета като се обикнат, дойде господарят, вземе едното агне, задигне го. Защо го задига, аз го обичах казва другото агне. Дойде на другия ден, задигне и него.

От какво произтичат противоречията? Противоречията протичат, че тия хора, които ги задигат, имат нужда от тяхното месце. Следователно те ги убеждават, че агнетата на този свят не може да се повдигнат и че хората са врата за тяхното повдигане. Казват, вие трябва да влезете и да минете през нас, че да можете да влезете в оня свят. Религиозните хора, като ядат агнета, казват, че така Господ и определил. Когато една риба глътне един човек, какво казва рибата? Рибата казва, че Господ е казал през нея да мине човек. Човек казва, че рибата глътнала човека. Счита, че не е естествено да го глътне рибата, а той счита естествено да гълта агнета.

Сега аз считам да можете да разсъждавате. Много неща и много противоречия в живота може да се обяснят научно. Всички вие страдате, защото нямате наука. Вие още не знаете какво нещо е факт. Съвременните хора не знаят какво нещо е наука, не знаят и какво нещо е философия. Факт е да знаеш едно явление защо е станало и да го констатираш тъй, както е станало, не да го обясниш. Наука е да знаеш законите на туй явление, по които то е станало. Философия е да знаеш причините, които са заставили да произведат това явление да стане по този начин.

Следователно, ако нямате един факт, ако нямате един закон и ако нямате един принцип, вие не може да разберете едно явление, което е станало. Ти вярваш, без да го знаеш. Ти вярваш. После каква е причината или принципът, който те заставил? На английски имате, от какво е произлязла? Законът е първото ограничение на един факт. Това е закон. Не може да постъпиш, както искаш. Може да постъпиш, но законът иска да те ограничи. Законът търси едно хармонично съчетание. Ти не може да свържеш две същества, които живеят в две противоположни среди, да живеят заедно. Ти не може да сдружиш една кокошка и една риба да живеят заедно. Кокошката не може да ходи в света на рибите и рибата не може да ходи в света на кокошките. Може да имат една граница. Рибата може да дойде до края на езерото и кокошката да иде там, да си поприказват нещо. Но рибата не може да излезе от водата навън и кокошката не може да влезе във водата вътре.

Сега хората имат по някой път противоречия по закона на любовта. Хората имат противоречия в любовта, защото единият има рибешка любов, а другият има кокоша любов. Тия два вида любов не могат да се съчетаят. Понеже единият мисли в един свят, другият мисли в друг свят. Казват, ангелска любов и човешка любов. Това са два вида любов. Казват: “Не могат ли да се съчетаят?” Ангелската любов е една и човешката любов е друга. Средата, в която живее човек, и средата, в която живее един ангел, е друга. Един ангел и един човек не могат да живеят заедно. Един ангел не може да живее на земята и един човек не може да живее при ангелите. Ние искаме да бъдем като тях. В дадения случай мязаме на рибите, които искат да излязат из водата, понеже светът на кокошките е по-обширен, а светът на рибите е по-ограничен. Казвам, хората на земята мислят, че всичко е позволено. Всичко е позволено само условно, дотолкоз, доколкото законът допуща. Има неща извън законите на физическия свят. И онова, което ние мислим, то не е възможно.

Сега вие мислите, като умре човек, къде ще отиде. Ангелите питат, като умре човек за ангелския свят, къде отива? Ангелите, като умират, слизат при хората. Хората, като умират, отиват при ангелите. Ама това е теория. Това не е наука, това не е факт. Няма някой от вас да е умирал, че да помни. Помните ли вие, че сте били при ангелите? Вие сте дошли на земята. През кой път сте минали, за да дойдете тук, на земята, не го знаете. Кое беше първото пристанище, не го знаете. Събуди се съзнанието ти, говорят ти за оня свят, но е нещо много неопределено. Говорят ти за Бога, че е в тебе и навсякъде, но то е нещо неопределено, не го разбираш. Как е навсякъде, един в друг? Сега, по този начин като говорим, влизаме в противоречие с временните познания, които имаме. Запример как ще примирим четирите състояния на материята твърдо, течно, въздухообразно и светлообразно състояние на материята.

Та казвам, в нас има чувства, които са твърди. В нас има чувства, които са меки. В нас има чувства, които са въздухообразни. И има чувства, които имат подвижността на светлината. По някой път за тия твърдите чувства имате един вид закони. За меките чувства имате други закони. Между тия закони има координация. Какво е отношението на един закон на твърдата материя и един закон на водата? Законът на твърдата материя прави телата да са по-стабилни, да стоят на едно място, да не може никой да ги мърда. Законите на водата правят телата подвижни, да се местят от едно място на друго. Законът на твърдите тела казва: “Тук ще седиш, няма да се местиш.” Законът на водата казва: “Няма да стоиш на едно място, ще се движиш. Щом ти дадат първите условие, ти няма да се местиш.

По някой път се заражда в ума ви мисълта и се питате: “Защо ние не се обичаме?” Ти си риба, друг е ангел, друг е кокошка, друг е птица. Средата не позволява на тебе за една интимна любов, да е близка любовта ти. А пък под думата “любов” ние разбираме тия хора, които се обичат, те трябва да бъдат много надалече. Хора, които се обичат, трябва да бъдат много надалече. Ние предполагаме, че хората, които се обичат, са наблизо. Близостта не разбира физическа близост в любовта. То е погрешно схващане. Хората, които се сближават, между тях се ражда противоречие. Ако заведете двама души на Северния или на Южния полюс, те ще се скарат. Имаме един такъв пример.

Един млад момък се разболява. Една млада сестра отива да му служи. Разболял се, че го теглят на везните ще остане или няма да остане. Болестта не е такава болест, да го положи на легло, да не може да стане, но станал крайно нервен, че всичките хора наоколо не може да търпи. Толкоз недоволен от живота, че сестрата, на който й услужва, той й се кара, казва: “Махни се оттук, не искам да те виждам, не искам никаква услуга.” Да го остави, той не може да си служи. При това я пъди. Питам, защо я пъди? Иска да й каже да не я вижда наблизо. Аз обяснявам работата така. Един рибар е недоволен от друг рибар. Първият рибар е недоволен от втория, понеже вторият като дойде, и двамата в същата вода хвърлят мрежата, ще хване от рибата. Противоречиви са интересите. Двама рибари в една и съща вода не може да се спогаждат. И две моми за един момък не могат да се спогаждат. Момците са рибари, момата е рибата. Ако са моми, момите са рибари, момъкът е рибата. Двамата рибари искат да хванат рибата и те са в стълкновение.

Сега психологически, вие може да кажете, вас какво ви интересува това. Че тия работи ако не ги знаете, всеки ден се зараждат противоречия в живота. Вие всички мислите, че може да измените живота на някой човек. Мъчно може да се измени живота на хората. В Америка са правили религиозните хора опити с индийците. Давали са на някой индиец университетско образование, на някой гимназиално образование в някоя колегия. Тия индийци, като се върнат при своите, забравят всичките учения и започват да живеят, както техните деди. Не е възпитанието, което може да промени човека. Един кон можеш да го научиш да брои. Има такива коне, които смятат, даже корен квадратен могат да изваждат. Много учени, по-учени от някои хора, но този кон, като го пуснеш при другите коне, забравя математиката. Как ще научите един кон да вярва в Бога, да има религиозно възпитание. Вие искате да накарате някой човек да се моли. Че как ще се моли? Най-първо нямате една ясна представа къде е Господ. Вие мислите, че Господ е нагоре. Хубаво, ако вас ви свържат, пък ви бият, как ще се молите? Нали казвате само нагоре да се моли човек. Ти си свързан. Как ще се молиш? Значи може да се молиш и като си свързан. Значи това положение не е най-красивото и хармоничното в дадения случай. Трябва да се изучава тази среда. Изменя се твоята среда, обърни се точно обратно.

Та казвам, най-естественото положение при сегашния живот е да се моли човек, да затвори очите, да се концентрира в себе си. Нагоре е винаги в неговия мисловен свят. След туй да влезе в света на своето сърце. Казвам, четири е светът на ума, три е светът на човешкото сърце, едно е светът на духа и две е светът на човешката душа. Тия четири свята имат допирни точки. В този кръг те се допират. Резултатите, които произтичат от човешкия ум, имат съприкосновение с резултатите, които произтичат от човешкото сърце. И резултатите, които произтичат от човешкото сърце, имат съприкосновение с резултатите, които произтичат от човешкия ум, имат съприкосновение с резултатите, които произтичат от човешката душа.

Не искайте вие всичко да знаете в света. То е невъзможно. Разправя ми един, че е ходил в оня свят. Аз съм чел много книги, но това, което пишат по книгите, не е вярно. Оня свят не може да се опише. Може да го уподобяват, но той е непонятен. Божественият свят е абсолютно непонятен. Когато кажем, че човек е подобен на Бога, външната страна на човека е един резултат на четирите свята. Подобен е човек по ум, по сърце, по душа, по дух. Но умът и сърцето са за нас невидими в този смисъл. Резултатът е, че човек живее. Умът се проявява чрез мозъка. Какво нещо е умът, не знаем, мозъка знаем. Имаме и сърце, но то е външната страна. Туй, което чувстваме, ние не го виждаме. Чувстваш радост. Кой държи тялото в радостно състояние? Защо душата държи всичките тия клетки съединени? Ние виждаме резултатите на тялото, туй, което държи, не го виждаме. Всъщност какво е душата, не го виждаме. Хората всякога може да се видят, когато се обичат, когато имат любов, не тази земна, преходна любов. Щом има Божествена любов, може да се видят.

Казвам, нещата стават видими само от Божествената любов. От гледището на душата може само да ги почувствате, не да ги почувствате, но да чуете говор. От гледището на ума може да ги помиришете. От гледището на сърцето може да ги вкусите.

Всичките хора нямат една ясна представа за света, който Бог е създал, и се намират в едно противоречие, едно вътрешно безпокойство. Нас ни занимава едно вътрешно безпокойство. Вие казвате: “Този човек ще ни обича или не.” Вие разрешавате един кардинален въпрос. Аз на този въпрос дали той ще те обича, отговарям така: този човек ще те обича дотолкоз, доколкото той обича Бога, и този човек ще те познава дотолкоз, доколкото ти познаваш Бога. Какво ще жертва заради тебе? Той ще жертва заради тебе дотолкоз, доколкото ти жертваш заради Бога. Ако не вярвате, ще опитате. Ако искате любовта да бъде устойчива на другите хора, зависи от вашата любов, която имате към Бога. Любовта ви към Бога ще определи вашата любов към близките ви. Сигурността на живота се определя от любовта, която имаме към Бога и от любовта на Бога към нас.

Казва, защо ще вярвам в Бога? Ако не вярваш в Бога, хората няма да вярват в тебе. Ако ти вярваш в Бога, и хората ще вярват в тебе. Ако ти обичаш Бога, и хората ще вярват в тебе. Има зависимост. Любовта е, която координира всичко в света. Някои разбират, че трябва да познават Бога, за да го обичат. Вие казвате: “Виждали ли сте Господа?” Не мога да го вида. За да го видя, трябва да го огранича. Бог е същество безгранично, което завзема всичко навсякъде, във всичко прониква, но него нищо не го ограничава. Той е безграничен, как ще си го представиш? И Господ става така малък, че е достъпен за всички. И толкоз голям става, че е непонятен за всички. Можем да кажем, че този Бог, в когото вярваме, и на най-напредналите същества той е непонятен. Това са философски твърдения. Всеки от вас мисли, че Той е като баща ви. Има такова отношение като баща ви. Но ако баща ви обича да ви потупва, ако на ден ви бие по един път, ще мислите ли, че Бог е като баща ви? Ако баща ви ви милва и ви обича, ще мислите, че Бог е като баща ви. Мислите, че какъвто е земният баща, такъв е и небесният. Донякъде това е вярно, но не всички земни бащи са като небесните бащи. Те са се изменили.

Сега да дойдем до онова, което е реално в любовта. Не свързвайте любовта с чувстванията, които имате. Любовта произвежда чувстванията, произвежда и мислите, произвежда и благородството на душата, произвежда и силата, но вън от това любовта сама по себе си е неразбрана. Любовта ни най-малко не се интересува от нашите страдания. Тя дойде, види, че плачеш. Тя знае защо плачеш и си замине. Никога любовта не се спира да те утешава. Любовта не се занимава със скръбта на хората. На някоя майка детето й умряло. Любовта дойде и й остави друго дете на мястото. Туй дете, което го остави, е точно като първото. Тя се зарадва. Като й вземат второто, любовта й даде трето. Може любовта да ви даде колкото деца искате. На една рибена майка любовта дава триста хиляди деца. Като започнат да ядат, няма да ги знае. Ако бихте имали триста хиляди деца, колко години се изисква да се запознаете с имената. Цял живот трябва да ги изучавате и едва ще научите имената на триста хиляди деца.

Някой път вие мислите, че може да помните. Четете някой път, да видите колко думи знаете, колко думи може да си спомните. Пребройте колко думи знаете. Някои хиляда ще напишат, някои хиляда и петстотин, някои две хиляди, някои три хиляди, някои четири хиляди. Обикновените хора обикновено до четири хиляди думи оперират. Писателите оперират с шест, седем, осем хиляди. Милтън е оперирал с 8 хиляди думи, десет хиляди думи, Шекспир до петнадесет хиляди. Много англичани, като четат сега Шекспир, вземат речника да четат. С хиляда думи, като се пише, тази реч е обикновена.

Та казвам, най-първо трябва да се изучава средата, в която живеете. Да кажем, отслабват ви очите. Очите отслабват от неправилни мисли, очите отслабват от неправилни чувства, очите отслабват от неправилни чувства и постъпки. Очите отслабват от неправилна обхода. Човек не знае как да живее в природата. За да се подобрят очите, трябва да се подобри мисълта, трябва да се подобрят чувствата. Това не трябва да става по един физически начин, но по един вътрешен, духовен начин.

Да допуснем, че някой път вие се тревожите. На какво уподобявате тревогата? Аз често пъти съм наблюдавал. В затворените обуща камъчета не могат да влязат, те стягат крака, но хигиенични са, пясъкът не може да влезе. Имам едни модни обуща, направени са много дупчици. Като вървя, на три-четири пъти трябва да ги изувам, да изваждам пясъка през дупките. Като вървя, някое пясъче, то казва: “Ще дойда с тебе.” Влезе вътре в обущата. Влезе вътре, но понеже е твърдо, безпокои крака. Трябва да изувам обущата. Питат: “Защо изуваш обущата си?” Влязъл пясъкът, който е твърд, безпокои крака ми. Ще се спра, ще изуя обувката, ще извадя пясъка навън.

Да допуснем, че вие се безпокоите за вашето бъдеще. Яви се някоя епидемия някъде, започвате да се плашите. Има такива болести, които са прилепчиви, заразителни болести. Но тия болести са заразителни за ония хора, на които кръвта е нечиста. Много лекари учени има, които са правили опити. На един, чиято кръв била чиста, вкарали холерни бацили и нищо не му станало. На един човек, който има нечиста кръв, като турили холерни бацили, започват да се умножават.

Щом вашата мисъл е нечиста, болестта ще дойде. Щом вашите чувства са нечисти, болестта ще дойде. Щом вашите постъпки са нечисти, болестта ще дойде. Три неща има, ако искате да се избавите от болестта: чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки избавят човека от болестите. Пак ще дойдат болести, но както са дошли, така ще си идат. После чистите мисли имат и друго влияние. Вие ако нямате чисти мисли, около вас се образува нечиста атмосфера, че като срещнете хората, ги отблъсквате. Някои хора вас ви привличат, някои ви отблъскват. Някои хора или вие ги отблъсквате, или те ви отблъскват. Причината може да седи в ума. Около тяхната глава се образува атмосфера, която отблъсква хората. В симпатичната нервна система се явява един материал, който отблъсква хората. На някой човек неговата мисъл те отблъсква, на някой лицето те отблъсква, на някой погледът те отблъсква. Значи причината е в главата. На някой причината произтича от самото сърце, има нещо долно, което ви отблъсква. То зависи от неговите чувства.

Значи причината е в нас. Ако хората биха живели според Божия закон, щяха да бъдат всичките координирани, много малко противоречия ще има. Сега причината не зависи отсега. Тази дисхармония е от хиляди години, има образувани хиляди противоречия, които съществуват в нас. Не знаем как да ги изправим, кога са били създадени, но се предавали от поколение на поколение. Запример личните чувства се развили повече, отколкото трябва. Ти обичаш всички да те уважават и почитат. Вземете един полковник или един генерал, вземете един, който има висока служба. Ако войникът не поздрави генерала, той ще го вика защо не е дал чест. Той счита всеки войник, който не е дал чест, за отговорен. Вие, които не сте войници, минавате покрай генерала или полковника и ако ги познавате, ще ги поздравите. Той замяза на един извор.

Изворът казва: “Никой не иде при мене.” Ако в една местност съществува един извор, всичките животни и хора идат при извора и изворът дава нещо от себе си. Близостта зависи от онова, което Бог ви е дал. Ако вие от вашия ум не можете да дадете, ако вие от вашите чувства не можете да дадете и ако от вашата душа не може да дадете и ако от вашата сила не можете да дадете, вие не можете да бъдете близки на хората. Близостта зависи от онова, което хората имат. Хората имат нужди и ние имаме нужди. Понеже във всичките хора и в цялото растително царство Бог се проявява. Дотолкоз, доколкото сте проводници на Божията енергия, дотолкоз са в нас Божиите блага. Щом сме лоши проводници, тогава идат тия закони, които ни ограничават, създават се големи неприятности семейни, братски, народни, всякакви.

Тогава хранете сърцето си с най-хубавите чувства, по възможност, когато се намерите в една благоприятна среда. Казва: “Любете враговете си.” Казва: “Как да го любя? Той ми е враг.” Ако любиш онзи, който те обича, положението е естествено. Ако обичаш врага си, положението е неестествено. Запример от черната земя, от която ние сме недоволни, като се окаляме, гледаме да я изхвърлим, щом дойдем вкъщи, чистим обущата си. За черната земя имаме лошо мнение, никога не й позволяваме да влезе вкъщи. Ако влезе, ще вземем вода, парцал, ще изчистим. Когато растенията турят главите си в черната земя, от нея изваждат хубавите сокове и доставят хубави плодове. Ние не виждаме благото, което е скрито в черната земя. Растенията го намират и го изваждат и стока ни продават. И то без пари. Казваме, отгоре дошла. Черната земя е опаковката. Черната земя и тя отгоре е дошла, от слънцето.

Когато слушате един добър певец, казвате: “Да имам и аз като неговия глас.” Срещате някой богат човек, казвате: “Да имам неговото богатство.” Вие не разбирате, че този човек, който е богат, богатството му се дължи на неговия ум, дължи се на неговото сърце и дължи се на неговата душа и дух. Те са работили. Богатството не е един произволен резултат. И знанието не е един произволен резултат. Този човек е учен, но това се дължи на взаимната работа, която неговият дух, неговата душа, неговият ум и неговото сърце са извършили. Някои от вас не сте запознати с вашия дух. Казвате, той има силен дух. Той е, казвате, широка душа. Той има светъл ум. Той има благородно сърце. Но трябва да разграничавате къде се проявява енергията на духа, къде се проявява енергията на душата, къде енергията на човешкия ума и къде енергията на човешкото сърце.

Сега това не е наложено със закон, но понеже вие сте влезли в един свят и ако искате да прогресирате, трябва да се учите. Сега, както вярвате, ще дойдете до едно място и ще спрете там. Най-първо хората, като станат религиозни, обичат много да се молят. В първата година по три хиляди поклона правят и три хиляди молитви правят. Някои даже десет хиляди правят. Като се минат три години, трите хиляди стават на хиляда. Като се минат още три години, стават на петстотин. Като дойдем накрая, в годината по една молитва направят и после се смеят, казват: “Какъв будала съм бил, на какво дадох младия си живот. Когато трябваше да си поживеем, с какво се занимавахме.” Грешка имат. Те мислят, че ние бягаме от хората, грешници, че не трябва да живеем с хората, да не би да ни опетнят. Ние се пазим от земята да не би да ни окаля, да не ни очерни. Но от тази черната земя иде прехраната. Пазим се от нечистия въздух, но този нечистият въздух ни е необходим и колкото и да е нечист, ще го приемем.

Не считайте хората за лоши. То е едно субективно схващане. Вие турите черни очила на очите си и схващате всичките хора черни, те са ви неприятни. Турите зелени очила, виждате всички зелени. Турите червени очила, виждате всичко червено. Турите жълти очила, виждате всичко жълто. То е самоизмама. Има едно естествено положение. Всичките противоречия в живота произтичат от някакъв недоимък. Щом имаш изобилие, противоречие не може да съществува.

Сега се проповядва за любовта. Хората трябва да бъдат поставени надалече. Значи да бъдем хора с широки сърца и да дадем право на всичките. Да не питаме защо прави така. Може да попитате така: защо той изяде кокошката, защо лисицата изяде кокошката. Един вълк може да я изяде, един сокол може да я изяде. Какъв е поводът? Казваме, че човек има право. Но и другите имат нужда. В какво седи противоречието? Ние казваме, че ние имаме право да изядем кокошката, пък другите нямат право. Друга философия има. Бог живее във всяко същество, понеже той се е пожертвал заради нас. Той казва: изяж кокошката, да ме видиш какъв съм, изяж плода, изяж туй агънце, изяж тази рибица. Може да кажем, че Господ е казал да изядем това агънце. Имаш право. Ако ти изядеш агнето и станеш като агнето, Господ ти е казал да го изядеш. Но ако след като го изядеш, и пак си вълк, Господ не ти е казал. Казвате, Господ ми каза да изям рибата. Хубаво, рибата живее в чиста вода, рибата по естество е чиста, всякога и без баня е чиста. Ако вие, след като сте изяли рибата, сте станали чисти като нея, Господ ви е казал. Но ако след като сте изяли рибата, не сте станали чисти, Господ не ви е казал да изядете рибата.

Същият закон е и за богатството. Ако някой каже, туй богатство Господ ми го даде и от туй богатство не раздава, както Господ е щедър, не му е дал Господ това богатство. Ако Господ му дал богатството и той раздава щедро като Бога, Господ му дал това богатство. Казва, че Господ му дал това знание. Ако туй знание той не го раздава, както Господ го раздава на всичките, държи го само за себе си, това знание не е от Бога дадено. От Бога е дадено онова благо, което човек е готов да сподели, благото, което има. Как се предава една идея?

Аз мислех днес да ви свиря. Но няма да ви свиря. Има чиновници, няма да има време за упражненията. Не е практично. Ще играем навън. Сега, след като ви каже човек, че той ви обича, вие да се зарадвате. Той ви казва, че ви обича, вие не вярвате в тази дума. Казва ви: “Обичам ви.” Повярвайте. Какво има да повярвате? Като ви каже той в дадения случай, че ви обича или вие не го разбирате, или той не ви разбира. Той може да ви каже, че ви обича, без да ви разбира. Вие, като се съмняване, и вие не го разбирате. Като казва, че ви обича, има един, който ви обича. Като каже, че не ви обича, има един, който не ви обича. Следователно вие не можете да откажете, че той ви обича. Щом произнесе думите, че ви обича, има някой в него, който ви обича. Ако вие се съмнявате, че той ви обича, значи има някой в него, който не ви обича. Вие оставете в него този, който обича, и онзи, който не ви обича, сами да се разправят, пък вие не се занимавайте с тях. Вие вижте хубавата страна на онзи, който не ви обича. Ако вие сте болна овца, дойде някой вълк, няма да ви изяде. Значи не ви обича, жив ще останете. Ако вие сте здрав, дойде вълкът, ще ви изяде. Питам, искате ли вълкът да ви обича, или да не ви обича? Ако вие сте болен, вълкът няма да ви обича, няма да ви изяде. Ако сте здрав, вълкът ще ви обича и ще ви изяде.

Кое положение е по-добро? Някой човек не ви обича. Радвайте се, няма да ви изяде. Другояче щяхте да намерите въжето. Така се разсъждава философски от фактите към науката, законите и принципите. Казва, не ме обича. Ако един мъж не обича една жена, тя му прави добро. Ако една жена обикне един мъж, тя ще му завърти ума, няма да гледа децата си, ако е чиновник, няма да гледа работата си, отвлечено е вниманието му. Като пише, запетаи, точки не може да туря. Казва, какво стана, уроки ли. Уроки от любов. Вървиш някъде, направиш едно добро.

Един американец ми разправяше: “Веднъж се влюбих в една мома. Един ден, като бях се замислил, отивам в гората да се разходя, че си блъснах главата в едно дърво. Как бях влязъл в гората, не знаех. Учудих се. Дойде ми наум, че младата мома настрани трябва да седи.”

Някой път ние се захласнем във външната форма на любовта. Де е любовта? Любовта, която влиза в човешката душа, дава мир, човек става умен, внимателен не само към тази мома, която обича, но към всичките хора. Като обичаш едного, според него да обичаш всичките други хора. Туй дава мир. Има една любов като обикнеш едного, намразваш другите. Тази любов не носи мир. Тази любов, която дава подтик да обичаш всичките хора заради него и да се отнасяш добре с всичките, тя е любов.

Казвам, в новия път, в който сте тръгнали, има една доста сложна задача. Сега, ако ви попитат коя е първата мисъл на любовта, кое е първото чувство на любовта, коя е първата постъпка на любовта, колцина от вас знаят това? Аз запример съм правил наблюдения, да видя кои хора са гладни, кои ядат от глад и кои ядат без глад. Като срещна хора, които ядат от глад, така хубаво ядат, че като седиш при тях, тъй мляскат, че в тебе се заражда желание и ти да ядеш. Някои правят такива хубави движения, че всички движения са хармонични. Онези, които нямат глад, като ги гледаш, току свиват вежди, намръщят се. Това вкуси, онова вкуси, без глад ядат. Сладък обяд е, който яде от глад. Който яде от апетит, че сол няма, това няма, онова няма. Какъвто е законът в глада, такъв е законът и в любовта. Любовта като влезе в душата ти, всичкият свят придобива вече друг изглед за тебе.

За втория път на втората лекция да ми повторите всичко, каквото съм казал. Тъй да го разправите, че аз да го разбера. Вие казвате: “Много хубави, идеални работи.” Неразбраните работи не могат да бъдат идеални. Разбрани работи наричам това, което е в съгласие с духа ни, в съгласие с душата ни, в съгласие с ума ни и в съгласие със сърцето ни. В дадения случай то е разбрано. Туй разбраното в дадения случай ще ни доведе в съприкосновение с онези неща, които са неразбрани. Тези факти ще ни дадат светлина, за да можем да разберем неразбраното. Разбраното е ръководител към неща, които ние не познаваме. Та тепърва има сега да изучавате.

Аз гледам, между мъже и жени няма тази любов, която Бог е вложил. Някъде гледате, един мъж е много учтив. Дойде друга жена, погледне я, свие вежди. Към някоя е много любезен, към някоя не е любезен, не я гледа. Аз съм наблюдавал: някой лекар, като дойде при някоя хубава мома, хубаво пипне пулса, светнат му очите, любезно гледа. Като иде при някоя стара баба, свие вежди, отгоре гледа. На старата баба гледайте, както на младата. Старата баба се предрешила. Старата баба може да обича повече от младата мома, по-голяма опитност, повече знание има и по е сръчна. По някой път човек трябва да хвърли своята маска. Старата баба си е турила маска, понеже е умна, да не би да я безпокоят момците. Като си тури маска, тя е свободна. Младата, като не знае, останала с Божественото лице.

Та казвам, нас ни трябва едно знание. Не е лошото в лошата обич, но в незнанието на Божия закон в дадения случай. Всяко чувство, което вие чувствате в даден случай, част от това чувство трябва да изпратите навън. Всяка енергия, която е във вашите чувства, трябва да дадете свободен ход да пропътува целия свят. Често от тази енергия се праща към земята, част остава да пропътува за някоя друга планета. Благата, които Бог ви дава, трябва да имате дълбокото желание в себе си да бъдете проводници на Божията енергия, ако искате да прогресирате. Да бъдете проводници в един широк смисъл и с духа си да служите на Бога, и с душата си да служите на Бога, и с ума си да служите на Бога, и със сърцето си да служите на Бога. То е идеалът на новото учение.

Не отлагайте да идете в оня свят да ви изпитват, защото, ако тук не са ви изпитали, като идете в оня свят, ще ви върнат назад. Тук трябва да бъдете поставени на изпит за една погрешка ще ви върнат от онзи свят, от разумния свят. Щом човек направи една погрешка, в оня свят не може да иде. Когато започне да не прави погрешки на земята, тогава може да иде. Ония хора, които поправят погрешките и не правят погрешки, те са добри певци. Които правят погрешки и не ги поправят, тях ги освирквате. На онези, които не правят никакви погрешки, ръкопляскате им.

“Това е живот вечен, да позная тебе, единаго, истиннаго Бога, и Христа, когото си изпратил.”

Лекция на Общия окултен клас

17 септември 1941 г., сряда, 5 часа

София Изгрев