От книгата, "Смяна на състоянията". Младежки окултен клас. Деветнадесета година (1939–1940). Том I.
Първо издание. София, Издателство „АСК-93“, 1998 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето
Сестра Олга прочете стихотворение за сиромаха и богатия.
„Махар Бену Аба“
Какво разбирате под сиромашия и богатство? Сиромашия и богатство, това са два метода в природата. Сиромашията е за напреднали същества. Човек, за да бъде сиромах и богат, трябва да бъде много напреднал. Човек, за да оцени богатството, трябва да бъде сиромах. За да придобие богатството, трябва да бъде сиромах. Трябва да е богат за какво? За да оцени сиромашията.
И тогава имате двата стремежа. Богатият се стреми да не изгуби това, което има, страх го е да не го оберат. Богатият обича богатството, богатият има обич към богатството. Сиромахът не обича сиромашията. Той туй, което има, не го обича. Богатият обича богатството. Понеже богатият обича богатството, сиромахът не обича сиромашията си. Те и двамата се привличат, но интересите им са различни. Когато сиромахът се привлича от богатството, богатият мисли да не го обере сиромахът. Когато богатият се привлича към сиромаха, той иска да вземе нещо от сиромаха. Сиромахът мисли, че е сиромах, а богатият вижда, че в сиромашията има нещо, той го вика да му работи. В сиромаха има по-голяма сила, отколкото в богатия. Казва: „Аз съм ти дал от моето богатство, ти ще ми дадеш от твоята сила.“
Следователно става обмяна на външните благоприятни условия, които богатият има, с вътрешните условия на сиромаха, които той има. Следователно сиромахът разбира, че той има сила в себе си. Неговото заблуждение е там.
Казвам сега, сиромашията и богатството, това са два метода за изявление. Може да кажем, болезнено състояние имат сиромасите. Богатите имат две болезнени състояния. Богатият има страх да го не оберат. И сиромахът има страх. Богатият се бои отвън някой неприятел да не му вземе богатството. Сиромахът се бои да не би да умре от глад. И той се плаши, казва: „Сиромах съм.“ Той се плаши от сиромашията, да не би да умре от глад.
За какво ще употребите сиромашията и богатството? „При пеенето.“ Може ли да ви послужи сиромашията и богатството при пеенето? Не може да ви служи. Ти, за да пееш, не трябва да бъдеш нито сиромах, нито богат. В пеенето е необходима сила.
Та казвам, всичките съвременни хора разбират живота по един механически начин – искат да се проявяват, без в тях да има сила, без да има усет и без да има мисъл. Питам, ако на един човек дадете само богатство, за какво може да го употреби? Богатият ще се научи да яде много майсторски, да има най-хубавото ядене, ще се научи най-хубаво да се облича, да си почива на общо основание, от сутрин до вечер само да си почива. Ако направи някое движение – да се размърда, да се разходи. Старите турци, някой бей или някой паша, като излезе сутрин, ще иде на кафенето, ще седне, ще заръча едно кафе, ще заръча едно наргиле. Наргилето седи от едно шише, турено в тюнбенкия, с един маркуч, който е турен в шишето. На края на маркуча, той като потегли, водата в шишето клокочи, вдигне се дим. Ще вземе енфие, ще потегли пак маркуча, водата пак клокочи и така изпие кафето. Оттам ще се върне вкъщи. Туй е за богатия. А за сиромаха? Сиромахът какво ще научи? Защо сиромахът няма наргиле? На работа трябва да отива, на лозето целия ден. Какво излиза от лозето на края на годината? Тюнбенкията излиза оттам. Наргилето е чуканите на лозето, тюнбенкията е гроздето. Увиснало грозде вземаш. Като вземаш гроздето: о-хо-хо, колко е хубаво. Питам, коя тюнбенкия е по-хубава, наргилето ли, или гроздето?
С : У : М. Имате едно естествено състояние. Всяко естествено състояние вие не може да го имате без сила. Някой път, ако вие сте разтревожени, ако вашата мисъл може да бъде разтревожена от вашите чувства и вашите чувства може да бъдат разтревожени от вашата сила. Допуснете, че вие си дигнете ръката и ударите един камък. Какво ще почувства камъкът? Ще те заболи ръката. Този камък не мисли, няма какво да го биеш. Ти ще вземеш работата, ти ще издържиш работата. Този камък, когато е на равно, той никаква работа не върши. Вие, че вземеш и го туриш на някой планински склон; като го туриш, върви надолу. Ако вземеш един голям снаряд, който няма никакво съзнание, туриш му сила и го изхвърлиш, той отива и върши работа. Но ти трябва да разбираш законите на твоето тяло.
Така е законът: ако ти в даването нямаш усет, даването не е нормално. Давай, давай, но трябва да имаш кому да даваш, да има кой да ти плати. Даването е на място. Без да изпееш песента, значи без да ти платят. Ако не се плаща, даването не e на място. Закон е: когато правиш добро някому, у онзи, комуто правиш добро, трябва да се яви в съзнанието една благодарност, в душата му да се яви благодарност, да оцени онова, което правиш. Тогава обмяната е правилна. Онзи, който дава, и онзи, който взема, комуто дават, и двамата се поощряват. Между онзи, който дава една външна облага, и онзи, комуто дават, а не плаща, се ражда разногласие.
Най-първо, трябва да благодарите за живота, който имате.
Нека дойдем сега до усета. Там какво имате, в „Махар Бену“? Сека как ще вложим усета в една песен? Как ще вложим топлина в песента? Силата има голямо налягане, там се губи съзнанието, понеже, ако камъните биха имали съзнание, то страданията им биха били непоносими. Условията са толкова лоши, че нямат съзнание, да не чувстват страданията, които те имат. От неразбирането на този закон вие някой път искате да бъдете силни хора. Там е най-голямото страдание, което съществува, в силата. То е туй, празното пространство, големият студ. Вие искате да бъдете силни хора, но не знаете, че в силата преодолява студът. Вие искате да пътувате през пространството. Трябва да пътуваш с много тънка дреха, как ще се приспособиш към този студ? Сиромашията топлина ли е, или е студ? „Студ.“ Какво е лошото на сиромашията? Сега в живота тия пълните хора са богатите хора. Тънките хора, дето нямат мазнини, са сиромасите, нямат никаква мазнина. Всички ония, които нямат мазнини, са сиромаси. Тези, които имат достатъчно мазнини, са богати. В органическия свят хората, които имат мазнини, са богати, които нямат, са сиромаси. Върху нещата трябва да се мисли.
Вие мислите, че животът е лош. Животът, като няма сила, има едни несгоди в него. Когато няма усет, няма топлина, пак има несгоди. Когато няма мисъл, няма светлина, пак има несгоди. Студът е, който уравновесява топлината със светлината, понеже студените неща са здравословните неща. Студ ли е това, петдесет градуса? Казват, че −273 градуса е абсолютният студ. Мисля, че на учените хора им трябва още два градуса до абсолютния студ. Мислят, че нещата, като имат −273 градуса, разпукват се, трошат се. Във вас като дойде този студ някой път, вие мислите, отчаяте се, не искате да живеете. То е големият студ. Онзи, който се самоубива, дошъл до 273 градуса студ. Тогава той се самоубива.
Я изпейте пак: „Сила.“ Основния тон как ще го вземете? Всеки тон трябва да има три качества, всеки тон трябва да има три неща: сила трябва да има тонът, топлина трябва да има и светлина трябва да има. Той едновременно трябва да произвежда в ума ви три неща. Някой път вие вземате обикновената музика. Тя се нагажда според условията. Трептенията на обикновената музика не съвпадат с трептенията на музиката на природата. В музиката на природата сила има, топлина има и светлина има, мисъл има в нейните песни. Ако пееш със сила, с усет и имаш мисъл, ти ще пееш много добре. Запример, ако се страхувате, какво ви липсва? Щом се страхуваш, липсва ти сила. Някой път искаш да пееш, страхуваш се. Страхуваш се, че може да те критикуват хората, че не пееш правилно. Пък тия, които те слушат, не са певци. Ти знаеш, учил си десет–петнайсет години за певец, като излезеш, страх те е от тази публика, да не би да те критикува. Значи критици са. Тия хора, макар да не знаят да пеят, може да разгледат, имат вътрешен усет.Вас всинца ви е страх от усета, усет имат тия хора.
Като пееш „сол“, ако го вземеш правилно, веднага в тебе ще се развие и разцъфне едно дърво, всичкото знание ще го чувстваш, то е „сол“. Щом имаш ясна представа, всичко в тебе е живо, може да изпъкне в ума ти, всичките цветове със своето ухание, то е „сол“. „Ла“ е всичките узрели плодове, които ги видиш, то е „ла“. Да кажем, ти имаш една мисъл. Ако тя не може да изпъкне в ума ти, то тази мисъл няма сила, няма усет, не може да се постигне. Когато мисълта е ясна, тогава се постига. Силата е за тялото, усетът е за сърцето, а мисълта е за ума. Туй е всичко вътре във вас. Не мислете, че силата е вън от вас. Вие го търсите отвън. Той е вътре в сърцето. Мисълта е във вашия ум.
Вие сега търсите кой автор е казал нещо. Той е казал, но за да разбереш мисълта на другите хора, ти трябва да разбираш първо своята мисъл. Ти, ако не мислиш, не може да разбереш хората, които мислят. Ако нямаш усет, не може да разбереш хората, които чувстват. Ако ти нямаш сила, не може да разбереш силата на другите хора. То са връзки. Старайте се да бъдете силни. Не да бъдете външно силни, но да имате една вътрешна сила – връзка между всичките органи на вашето тяло. Сила, значи трябва да има връзка между чувствата и между мислите, то е силата вътре. Това, което държи нещата съединени, то е силата. А пък усетът е това, което ги подкрепя. То е храна. Топлината е, която принася храната. Топлината храни. И светлината храни. Светлината е храна за очите. Ако очите не се хранят със светлина, човек ще изгуби зрението си. Ако сърцето постоянно не се храни с тази топлина, и то изгубва своята сила.
Сега две идеи има. Когато хората пеят, се обличат много добре. Един, който дава концерт, ще бъде облечен официално. В света като пееш, облечи най-скромните дрехи. Певецът трябва да се облече много скромно. Ако дойдете в природата, ще се облечете с най-хубавите си дрехи. Това значи певец. Ние сме изменили нещата. При пеенето в света се обличаме много добре, при пеенето в природата се обличаме много скромно. Изменили сте реда на нещата. Скромно ще се обличаш тук, на земята, между хората.
Учителят пее: „Си“, „си“, „си“… „си“. Каква е разликата? В музиката имате терци. Малка терца. Казвате: „Я ми дай „до“, веднага ще го измеря.“ Не го мерете с аршин. Не че е без мярка, има мярка отвътре. Мярката в света е отвън. Тук отвън мерят. Като вземеш точно, изведнъж с мярката го мериш. Тук ти имаш един камертон. (Учителят показва двата пръста – показалеца и средния.) И с този камертон някой път има грешки. Външно някой път може да го чуеш. Някой път и той има погрешки. Понеже си неразположен, трептенията не даваш вярно. Ако пея в някой хубав салон, много вярно дава. Щом съм малко неразположен, тогава трябва да взема (с двата пръста) „ла“ и „ми“. Ако „до“ е в първата октава, напрежението, силата, иска да се освободи. Във втората октава „ми“ ще бъде „до“. „Разрешение ще има.“ Значи, след като излезеш от своето ограничение, си добил своето разширение. Като добиеш своето разширение, а туй се явило от движението, този тон, като се движи по една посока, той не върви по права линия. Вълните не вървят по една права линия.
Това огъване сега е „ми“. Каква е разликата между долно и горно „ми“? Сега това са понятия, не че сега ще разрешим въпроса. Човек в музиката трябва да бъде много голям музикант, за да се не спъне. Понеже вие сте създадени по закона на музиката, по природната музика сте създадени, дали вие сте певец, или не, вие трябва да мислите правилно. То е музика. Вие трябва да чувствате правилно и трябва да постъпвате правилно. То е пак музика. Ти не може да постъпваш правилно, ако не си музикант, ако нямаш тази вътрешна музика. Не може да постъпваш правилно, както трябва. Ще постъпваш някак си, но тази постъпка няма да бъде музикална. Може да имаш един усет, но усетът няма да бъде правилен. Може да мислиш, но мисълта ти няма да бъде правилна.
Ще изучаваме онази музика, която е вътре в нас. Ако тази музика вие разбирате, ще разберете и външната музика. Външната музика ще бъде като стремеж за вас за вътрешната музика. И музиката се нуждае от външен стимул. Не сега да се отхвърли външното. Аз наричам светската музика обективна музика, а пък вътрешната – субективна музика. Не че така я определям, но по нямане на термини я наричам обективна и субективна музика. Някои се спират и казват: „Как да пея обективно?“ Обективно как ще пееш? Аз казвам: „Изпей ми една песен тук, и хиляда английски лири ще ти дам. Ако не изпееш, пет пари не давам.“ Вече в ума ви седят хилядата лири. Някъде ще пееш без пари. Пред някой голям музикант отиваш като ученик. Той иска да му изпееш една песен, той пари няма да ти даде. Той ще иска да пееш, че да му се понравиш. Туй е субективното. Но и в единия, и в другия случай има смущение. При парите казваш: „Ако не може да изпея, не може да ги взема.“ При втория случай казваш: „Ако не изпея хубаво, няма да има добро мнение за мене.“ В единия случай парите няма да имаш, в другия случай неговото добро мнение няма да имаш.
Тогава вие казвате: „Трябва да се живее.“ Животът е най-великата музика. Добрият живот е музика. Ако не живееш музикално, не може да имаш благоволението на Бога. Бог ще те търпи, но в Неговата мисъл, като вижда твоя живот, казва: „Този живот не е музикален.“ Музиката не вземайте в тесен смисъл.
Учителят пее: „Сила, сила, сила.“ Две погрешки. Значи погрешката е във вашето сърце. Сърцето греши. Тази мисъл ще повлияе, ще го напишем правилно и ще го пеем правилно.
Как ще пеете правилно? Учителят пее: „Сила.“
„Пътят на живота е приятен, когато Любовта царува.“ (3 пъти)
Единадесета лекция на Младежкия окултен клас
22 декември 1939 г., петък, 5 ч сутринта
София – Изгрев
Най-често използвани думи в беседата:сила, може, има, мисъл, усет, бъде, нямаш, музика, имаш, сега, път, пееш, човек, хора, усетът, богият, правилно, богтство ,