НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Хвалете Господа

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Хвалете Господа

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, свят, може, има, хора, земя, живот, всички, щастие, любов, сега, бъде, казва, себе, ден, бъдеш ,

 Неделни беседи , София, 15 Октомври 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета най-краткия псалом – 117-и. Тези думи са казани много години преди Христа. Ако днес някой може да каже друго нещо, нека каже.

„Духът Божи“

Ако аз днес бих писал този псалом, бих писал така: „Хвалете Господа, всички народи. Мислете всички добре, чувствувайте всички добре и прилагайте всички истината в живота си.“

Кое е необходимото в живота? Да живее човек добре, но как да живее добре? Физическият живот се обуславя от няколко неща. Той се обуславя от въздуха, от храната, от светлината и от топлината. Следователно, за да живеем добре, ние трябва да имаме тези няколко условия. Храната представя елементът въглерод, водата – водородът, въздухът – кислородът, а светлината – азотът. Сама по себе си светлината не се движи, тя е инертна. Светлината е безпощадна. За нея казват, че тя изкарва всички неща навън. В света има нещо по-велико от светлината, което хората не знаят. Те го знаят под името „светлина“. Думата „сат“ означава това, което е проявено, което проявява нещата. Но онова, което проявява нещата, е вътре в нас, не е извън нас. Ние знаем света дотолкова, доколкото Божественото в нас се изявява.

В света съществува една голяма погрешка, която произтича от факта, че ние искаме да знаем всичко. Ако човек знаеше всичко, това щеше да бъде най-голямото нещастие за него. Ти знаеш ли какъв ще бъде твоят бъдещ живот? Ако ти знаеше това, щеше да бъдеш най-нещастният човек в света. По-добре, че не знаеш. Като не знае какво го очаква, човек всеки ден се надява на нещо ново и добро.

Ще ви приведа един пример, който се е случил някога във Варна. Един млад господин си купил нови хубави дрехи, нова шапка и нови обуща и така облечен и натруфен, той излязъл да се разходи из града, да се покаже пред хората. Като минавал край една къща, от балкона се излял цял леген вода върху него. [В] първия момент той кипнал, щяло му се да извика на жената, да ѝ каже да бъде по-внимателна. Но после си помислил и си казал в себе си: „Благодаря на Бога, че това беше вода. С вода лесно се изправя погрешката, но ако беше някоя тухла или някой голям блок от някоя къща, може главата ми да смаже.“ Като погледнал към балкона, той видял една млада жена, майка на детенце, която веднага започнала да се извинява: „Господине, извинете ме, не забелязах, че човек минава отдолу. Водата е чиста, аз изкъпах малкото си детенце и изсипах водата навън.“ Успокоен, той ѝ казал: „Няма нищо, госпожо.“ – „Втори път – продължила тя – аз ще бъда внимателна, няма да повторя същата погрешка.“ Той си помислил: „Няма нищо, дано благословението от детето дойде и върху мене. Това дете е още чисто, безгрешно, нищо от това, че водата, в която било къпано, се изля върху мене.“

Съвременните хора са пътници в живота и всеки ден все ще се излее по един леген вода върху главата им. Но няма какво да се прави. Тази вода засяга всички, тя все ще дойде отнякъде. Дойде ти нещо неприятно и ти веднага кипваш, казваш си: „Защо да е така?“ Благодари, че не ти е дошло нещо по-лошо. Често хората роптаят против този свят, но какъв свят биха създали те, ако на тях беше предоставена тази задача? Хората сами са причина на своето недоволство. Запример, някой си поръчва нови обуща, по парижката мода. Те са тесни, с остри върхове. Той едва ходи, обущата му стягат, измъчват краката му. Ако му кажете, че обущата не са хубави, ще ви каже, че модата е такава. Друг някой си купи модерна шапка, но главата не е доволна от нея, не ѝ приляга, притеснява я нещо. Но човекът казва, че е хубава, защото е модерна. Друг пък си ушие костюм, пак по последната мода, но тялото протестира, недоволно е, притеснява го нещо. И то е по парижка мода. Може да се обличате по парижка или по английска мода, но важно е, че тялото протестира против модата.

Много от мислите и чувствата на човека са по последната мода, но сърцето и умът са недоволни от тях, стяга ги нещо. Някоя млада мома срещне един млад момък, красив, с едва напъпили мустачки, като цвят. Тя го гледа и си казва: „Какъв ли цвят е този момък? Утре ще се разцъфти, ще се почувствува неговият аромат.“ Момата го гледа като цвете, радва му се, но нещо в нея я стиска, свива ѝ се сърцето. Този цвят още сега издава своето ухание. Чрез сърцето си тази мома чувствува, че този цвят не е такъв, какъвто тя си го представя. За други може да е хубав, но за нея не е. Пчелата може да извади и от магарешкия трън мед, но пчелата може да направи това, не и човекът. Човек не може да извади никаква храна от магарешкия трън. За да извади нещо от магарешкия трън, в случая човек трябва да има ума на пчелата. Със своя ум, обаче, човек ще мине покрай магарешкия трън и ще го отмине, без да се възползува от него. Мине ли пчелата край него, тя не го отминава. Тя се спира при него и му казва: „И в тебе има нещо хубаво.“

Казвам: Само умните хора могат да извадят от лошото нещо добро. Днес целият свят е разделен. Ние не сме против делението. Нека хората се делят. Ние не сме и против всевъзможните начини на мислене. Ние знаем, че всичко, каквото става в света, е за добро, но всяко нещо трябва да бъде поставено на своето място. Нещата не трябва да се поставят в противоречие. Ние не трябва да придаваме на нещата такъв смисъл, какъвто те нямат.

Запример, вие искате да имате знания, искате да бъдете щастливи. Нека някой от вас определи как би могъл да бъде щастлив. Ако може да ми определи това, аз сам бих се възползувал от това определение. По кой начин човек може да бъде щастлив? Вие мислите, че ако сте богати, ще бъдете щастливи. То е само едно от последните условия. Богатството влиза в щастието, но щастието не зависи от него. Вие искате да бъдете силни. Така е, силата влиза в щастието, но щастието не зависи от силата. Вие можете да искате да бъдете красиви. И красотата влиза като елемент на щастието, но щастието не зависи от красотата. Всичко, каквото пожелае човек в света, влиза като елемент на щастието, но само от него не зависи щастието. В какво седи щастието на човека? В какво седи щастието на гладния човек? В хляба, с който той може да задоволи своя глад. Гладът е най-големият неприятел на човека. Той му казва: „Слушай, ще те екзекутирам. Но ако ми дадеш хубав хляб, ще бъда снизходителен към тебе, няма да те измъчвам. Ако ми дадеш нещо лошо, ще те измъчвам.“ Следователно и на глада трябва да се дава нещо хубаво. Дойдете ли до глада, давайте му най-хубав хляб, че да бъде и той доволен, и вие да бъдете доволни. Същото се отнася и до жаждата.

Човек иска да бъде щастлив. Как може да бъде щастлив, ако не мисли правилно? Три неща са необходими за щастието: светъл ум, добро сърце и правдива воля. Правдив трябва да бъде човек. Някой иска да бъде цар. Добре, може да стане цар, но какъв е проектът, който е приготвил за своето царуване? Мнозина са поставили своите проекти и Бог ги е турил царе, да управляват света. Дайте си и вие проекта и един ден Бог ще направи и вас царе, но горко ви, ако не приложите своя проект. Някой иска да бъде учен човек. Добре, дай си проекта и ще бъдеш учен. Но горко ти, ако не изпълниш проекта, както си обещал.

Някой иска да бъде светия. И това може, но не само да се облече външно със светийски дрехи, но да ходи между хората, които са закъсали, които ходят в тъмнина. Някой се отчаял, иска да се удави. Светията го среща и му казва: „Не бой се, ти няма да пострадаш, ще излезеш от това положение.“ Човекът се ободри, получи сили и наистина излиза от тежкото си положение. Ако светията не е умен и не знае какво да му каже, той ще се удави. Някой изпаднал в мрак, тъмно е пред очите му. Като го срещне светията и го погледне, всичкият мрак се разпръсва. Някой бяга от дома си, казва: „Пази Боже от лоша жена.“ Той бяга от жена си. Светията го среща и му казва: „Не бой се, жена ти не е лоша. Като се върнеш у дома си, че видиш че тя те обича, милее за тебе.“ Той се връща дома си и наистина, жена му го прегръща, целува, станал е някакъв преврат у нея. Каквото светията каже, всичко става. Но каквото обикновеният човек каже, нищо не става.

Сега искам да кажа една дума, но не зная да я кажа ли или не. Вие гласувайте! Да кажа ли тая дума или да не я казвам? Сега ние се намираме пред едно предградие, от което мъчно можем да излезем. Едно време рибите, които се намирали в трудно положение, търсели начин как да излязат от тежките условия на живота си. За тази цел се събирали техните философи и държали агитационни речи, разисквали върху въпроса за оправянето на техния свят и дошли до убеждението, че има някакъв начин за изправяне на живота. Но като не могли да постигнат това, най-после те си казали, че повече няма да говорят върху този въпрос. Въпреки това на един от техните философи дошла идеята, че трябва да излязат от водата. „Само Бог ще ни спаси – казали те. – Иначе, каквото да проповядваме, докато сме във водата, нищо не можем да постигнем. Ако мислим, че Царството Божие може да се приложи във водата, ние се лъжем, но да бягаме вън от водата. Само там е нашето спасение.“ Като излязоха от водата, положението им се подобри, но и с това Царството Божие не дойде заради тях. Онези, които не повярваха, останаха във водата и до днес. Те казват: „Ние не вярваме в такива химери.“ Обаче и до днес тия риби ги хващат със серкмета*. Като ги извадят с мрежи от водата, турят ги на пирустии** и там им проповядват новото учение. После ги турят в чинии, изстискват им отгоре малко лимон и казват: „За да влезете в царството на хората, трябва ви малко лимон отгоре.“

Сега аз искам да изнеса пред вас някои въпроси, защото по лицата ви виждам, че вие можете да мислите. Вие не сте отказали да мислите, но мислите за обикновени работи. Колкото за обикновени работи, всички сте специалисти. Ако една комисия дойде да ви изпита, ще ви тури по този предмет бележка 12. В това отношение сте толкова специалисти, че от много знание разваляте живота си. Знаете ли как го разваляте? Вие разваляте живота си, както онази българска жена, която иска да тъче много тънко. Тя тъче тънко, но конците ѝ се късат. Изкуство е да тъче тънко, без да се късат конците. Колкото тънко да тъче, никоя предачка още не е достигнала изкуството на копринената буба и на паяка. Вижте как тъкат те. Какъв тънък конец имат те! И след това казват, че бубата била глупава. Каква тънка ръка има тя. Конецът ѝ е толкова тънък, че даже и под микроскоп едва се вижда. Понякога астрономите си служат с конци от паяжина, за да могат да разделят сферата на квадрати, да се знае в кой квадрат пада една звезда.

Сега, като говоря за щастието, което хората търсят, аз имам пред вид щастието като един красив свят. Най-красивият свят, в който човешкият ум може да прогресира, това е щастието. Най-красивият свят, в който човешкото сърце, човешката воля, човешкият дух и човешката душа могат да прогресират, това е щастието. Щастието е най-красивият свят, в който, каквото човешкият ум помисли, може да го постигне; каквото човешкото сърце почувствува, може да го постигне; каквото човешката воля иска да направи, може да го направи; каквото човешкият дух и човешката душа пожелаят, могат да го направят. Такъв свят е щастието. Там има всичките материали, всички условия.

Мнозина търсят щастието като едно статическо състояние, както турците си представят рая. Те имат представа за рая като за една голяма планина от ориз варен, на едри зрънца, полят с масло и със захар. И те ще седят пред тази планина с лъжица в ръка и с чибук в уста и ще блаженствуват. Това не е никакво щастие. Това е турско разбиране. Ако под думата „ориз“ турците разбират яденето в смисъл на нещо вечно, в смисъл на вечната истина, съгласен съм тогава. Но ако във външните условия разбират някакво щастие, това е едно илюзорно състояние. Ако мислите, че щастието ще ви направи щастливи, вие се лъжете. Каквото да мислите, вие трябва да държите само една идея в ума си. Без любов човек не може да бъде щастлив. Любовта съдържа три елемента в себе си. С други думи казано, щастливият живот включва три елемента в себе си: свят на любовта, свят на мъдростта и свят на истината. Любовта носи най-красивия живот в себе си – Божествения. Божественият свят съчетава в себе си едновременно трите свята: човешкия, ангелския и Божествения. И мъдростта, като елемент на щастливия живот, също включва три елемента: Божествена светлина, ангелска и човешка светлина. Човешката светлина е тази, която хората сами си правят от свещи. Ангелската светлина е тази, която иде от Слънцето. Те произвеждат тази светлина за себе си, но и ние се ползуваме от нея даром.

Сега, като ви говоря за това, аз не ви убеждавам да вярвате. Свободни сте да го приемете, но ако не вярвате, можете да приемете нещата по друг начин. Аз нямам нищо против това. Всеки трябва да бъде свободен да мисли право. Защо? Защото, ако мислиш право, ти ще бъдеш щастлив; ако мислиш криво, ще бъдеш нещастен. Ако чувствуваш добре и си благороден в чувствата, ти ще бъдеш щастлив; ако не си благороден, ще бъдеш нещастен. Ако постъпваш добре, ще бъдеш щастлив; ако не постъпваш добре, ще бъдеш нещастен. Следователно, щом си нещастен, ще знаеш, че си в света на нещастието. И тогава няма защо да се възмущаваш. Но ще проучаваш елементите на живота и на щастието. Тогава ще видиш от какво произтича нещастието. Ако нещастието произтича от любовта, това показва, че ти не си се научил още да обичаш, нито пък оценяваш любовта, която хората ти дават. Нито своята любов можеш да оцениш, нито любовта на хората. Ако ти не можеш да оцениш любовта на хората, как ще оцениш любовта на ангелите? И ако не можеш да оцениш любовта на ангелите, как ще оцениш любовта на Бога?

Някои питат къде е Господ. Господ е в това, което никога не умира. Господ е в живота. Бог е в знанието, което никога не потъмнява. Бог е в свободата, която никога не се ограничава. Следователно Бог е в живота, който никога не умира, в знанието, което никога не се изгубва и не потъмнява, и в свободата, която никога не се ограничава. Значи, ако твоята светлина се ограничава, Бог не е в тебе и ти не си в Него. Ти сега се учиш. Ако твоето знание и ако твоят ум потъмняват, ти не трябва да се обезсърчаваш, но трябва да се стремиш към твоите велики идеи. Ти не трябва да се отказваш от своите стремежи, но трябва да взимаш поука от децата.

Знаете ли каква е историята на малкото дете, което се ражда? Няма да се спра върху вашите деца, но ще взема Христос, Син Божий, Който се роди на Земята. Христос, Който беше на небето с всичката Си власт, дойде на Земята и казваше: „Господи, прослави Ме с всичката Си слава, която имах на небето, още преди създаването на света.“ И Той, с всичката Си слава, се роди на Земята като малко немощно дете, да има нужда от грижите на майка си, да се страхува за Него, че може да изпадне в някаква опасност. Казвате: „Какво слабо дете!“ Не е слабо това дете, но сега се е явило в тази малка форма. Един ден майка му и всички около него ще го разберат. Това дете само избра майка си и баща си. Христос не е като обикновените деца. Той има представители в другия свят. С други думи казано, Той има връзка с Божествения свят. Казано е в Писанието: онези, които любят Господа, те са Неговите избрани. Те не трябва да се обиждат. „Не обиждайте онези, които Аз любя.“ Горко на онзи човек, който би обидил онези, които Бог обича.

Та казвам: Не обиждайте вашите души, които Бог е вложил във вас. Не обиждай своята душа, която е излязла от Бога, не обиждай своя дух, своя ум, своето сърце, които са излезли от Бога. И при всички погрешки на сърцето си, кажи: „Няма нищо, ще се оправи тази работа.“ Сърце, което скърби, което тъжи, съзнава своята погрешка и ще се изправи. То казва: „Не искам да правя тази погрешка, но я правя.“ Благородството на сърцето седи в това, че като съзнава своите погрешки, то скърби и страда и има желание да ги изправи. Аз говоря за страдащите. Аз уважавам всички хора, които страдат и скърбят и които се намират в обезсърчение. Тези хора имат желание да изправят сърцето си. Те са на прав път. Лошото е там, че мнозина мислят, че като страдат, не са на прав път. Те мислят, че когато хората са щастливи, тогава са на прав път. Възможно е да е така, но възможно е и да не е. Ако ти се спъваш от нещастието, ти си слаб човек. Но ако се забавляваш от щастието, ти си пак слаб човек. Щастието не трябва да забавлява човека, но той трябва да се учи от него. Когато щастието дойде, ти ще впрегнеш своя ум, неговото величие да размишлява за живота както трябва. Като дойде щастието, ще впрегнеш сърцето си на работа. Ти няма да им станеш господар, но ще работиш заедно с тях и ще вземеш половината. Ако умът ти се намира в противоречия, ти ще вземеш половината от неговите противоречия. Ако волята ти е слаба, ти ще вземеш половината от нейната слабост. Така казва Великият, Който е създал света. Когато ние се намираме в голяма слабост, Той идва при нас и казва: „Не бой се!“ Като казва „не бой се“, той взима половината и казва: „Едната половина ще взема Аз и заедно ще носим.“

Знайте, че никога не сте сами в своите скърби и страдания. Всякога в човека има един Дух, Който взима половината от неговите тежести. Тогава защо да не вярвате в Онзи, Който говори вътре във вас? Някой човек иде от вън и казва, че от тебе нищо няма да стане. Вие вярвате в това. Знаете ли какво означават неговите думи, че от тебе човек не може да стане? Ако ти си в страдание или в някакво нещастие и този човек ти казва, че от тебе нищо няма да стане, това значи: в състоянието, в което се намираш, ти няма да останеш. Ти ще минеш в състоянието на радост и на веселие. – „Ама, казват ми, че от мене човек няма да стане.“ – Та ти още не си човек. Ти си камък, когото сега още дялат. Ти не си станал още статуя. Който не разбира живота както трябва, той не знае какво значи да се работи върху човека. Още много има да се дяла върху него. Аз виждам хора с неодялани носове, с неодялани очи, уши, уста, бради, чела, ръце, пръсти на ръцете. Много още има да се дяла върху човека, докато стане истински човек. Работа още трябва. Хиляди, хиляди години трябва да се работи върху човека, докато стане съвършен. Думите на Христа: „Аз дойдох да им дам живот“ означават, че „Аз дойдох да взема половината от това, което хората още има да работят.“

Преди няколко дни дойде при мене един просяк да иска пари. Аз му казах: „Слушай, ще ти помогна, но ако кажеш какво мислиш за мене.“ Той започна да се върти натук-натам. Казвам му: „Не искам да ме сметнеш. Но аз ще ти дам една работа, която можеш да изпълниш най-много след една година. След това ще ти дам една доста почтена сума. След една година ще дойдеш при мене. Готов ли си на тази работа?“ – „Отде да зная, можеш да ми дадеш някаква работа, която не мога да свърша.“ – „Значи ти нямаш вяра в мене. Ти мислиш, че аз ще ти дам работа, която не можеш да свършиш. Ако беше ме послушал, щях да ти дам нещо повече, но понеже не ме послуша, вземи един лев и си върви.“ Ако беше ме послушал, аз имах пред вид да му дам една крупна сума. Но той сам избяга от щастието си.

Такъв е законът на природата. Когато природата ти даде една задача, ти трябва да я изпълниш. Щом я изпълниш, ти ще бъдеш щастлив. Ако не я изпълниш, тя ще ти даде един лев и ще ти каже: „Хайде, върви си сега.“

Съвременните хора имат смелостта да казват: „Елате при нас.“ Ако някой ме повика, аз бих го попитал: Любовта при вас ли е? – „У нас е.“ Мъдростта у вас ли е? – „У нас е.“ – Истината у вас ли е? – „У нас е.“ – Тогава аз съм на ваше разположение. Рече ли, че и той сега търси любовта, аз няма какво да отивам при него. Ще каже някой: „Приеми нашите убеждения.“ Аз съм готов да възприема твоите убеждения, ако те се основават на онази Божествена любов, която е в мене, на онази Божествена мъдрост, която е в мене, на онази Божествена истина, която е в мене. Това са новите максими, които хората трябва да имат предвид.

Вие казвате: „Това всеки може да направи.“ Когато започвате да плетете една дантела, как постъпвате? Най-напред направите една брънка, че после друга, и така образувате синджир. После на този синджир отгоре плетете. Вие искате, като кажете „але-пасе-хоп!“, да свършите лесно работата. Че, ако за една дантела се изисква месец време, колко повече време е нужно за постигането на един чист и свят живот. Вие мислите така, „але-пасе-хоп!“, да станете светии и да започнете да давате уроци, да учите хората как да живеят. Животът ви е даден и никой не може да ви даде друг живот освен този, който вие имате вече. За този живот ви трябва само едно нещо. На този живот му трябва храна, трябва му мисъл, трябва му и сила. Тези три неща са необходими за вашия живот, понеже той е предприел едно голямо предприятие, което той непременно трябва да свърши. Но ако вие отидете в света между ангелите с този ум и с тези си разбирания, какво ще постигнете?

Вие ще се намерите в положението на онази стара баба, около седемдесет и пет–осемдесет години, от Варна, която един ден сънувала един сън. Тя сънувала една вечер, че умряла и като отишла на онзи свят, влязла в една стая, дето на една светла маса седели двадесет и четири старци, а пред тях отворени книги, които те разтваряли и четели. Тя се приближила към тях и започнала да разглежда какво има в тези книги. Те я запитали: „Бабо, защо дойде тук?“ – „Дотегна ми да живея на Земята, че дойдох между вас.“ – „Ами знаеш ли да четеш?“ – „Нищо не зная.“ – „Тогава ще носиш вода тук.“

Как мислите, ако отидете на [небето], какви служби ще заемете? Че как мислите, знаете ли на каква работа ще ви изпратят, като отидете на онзи свят? Ако някой син, вярващ в Бога, замине за другия свят, а остави на Земята майка си, баща си, брат си и сестра си, които не вярват в Бога? Затова от невидимия свят ще те изпратят на работа в бащиния ти дом, да обърнеш майка си, баща си, брат си и сестра си към Бога, да им покажеш как трябва да живеят, според както ти си разбрал. Знаете ли колко е мъчно да обърнеш човека към Бога? Ти трябва да работиш с години върху тази задача и докато не я решиш, не можеш да се върнеш назад. Колкото и да им говориш, те не си спомнят за тебе. Те си знаят, че са имали едно дете Иванчо, което е било набожно, но какво е станало с него, и те не знаят. „Не знаем защо не се обажда.“ Той им говори, а те си мислят, че е умрял. Не знаят къде е. Първия път ще обикне майка си и с нея заедно ще отиде на небето. После ще обикне баща си и с него заедно ще отиде на небето. След това ще обикне сестра си, после – [брата] си и така ще останат всички в онзи свят, няма да се връщат вече на Земята. Докато не обикнете майка си, баща си, брата си и сестра си, вие не можете да останете на небето.

Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, няма повече да се връщат. Някои сестри казват, че не искат повече да дохождат на Земята. Чудно нещо – те още не са оставили Земята, не са се разделили с нея, а не искат да се връщат на Земята. Къде ще отидат, и те не знаят. Вие били ли сте в онзи свят, знаете ли къде се намира той? Като влезеш в онзи свят, ти не трябва да имаш абсолютно никаква тежест. Ако ти имаш тежест една хилядна от милиграма, не можеш да останеш там. Средата там е толкова рядка, че, по закона на земното притегляне, ти веднага ще слезеш тук, на Земята. Когато Христос казва, че трябва да се отречем от всичко, Той има предвид онази тежест, която пречи на човека да се движи свободно в рядката среда. Под думата „тежест“ ние разбираме земните закони. Ако вие не впрегнете ума си интензивно да мисли, сърцето си интензивно да чувствува и волята си интензивно да действува, вие и на Земята не можете да се задържите. Ето, вижте, ако витлото действува, аеропланът се движи, но ако витлото спре, и аеропланът спира и пада на земята. Следователно, искате ли да се подигнете от този свят и да влезете в онзи свят, вие трябва да познавате законите на онзи свят и да ги прилагате. За да влезете в онзи свят, вие трябва да имате един ум, който да работи с неговите закони, едно сърце, което да работи със законите на онзи свят, и една воля, която също да прилага тия закони. За да станете граждани на онова царство, вие трябва да напуснете сегашното си тяло, никаква тежест да не носите със себе си. Идеите, които сега носите със себе си, не са лоши, но са идеи за Земята. Рибешкият живот е за рибите, но той не може да се приложи и тук, на Земята, за хората. Животът на растенията е живот на растенията, но той не може да се приложи за хората. За да се приложи и за хората, те трябва да минат в друга форма.

Казвам: Светът е създаден вече и вие сте дошли в едно противоречие в себе си. Вие си мислите защо ви сполетяват страданията. Вие имате желанието да станете учен човек, да станете силен или да станете богат. Отлични са тия желания, те са голямо благословение, но за да стане човек учен, силен или богат, той трябва да бъде готов. Не е ли готов, той ще си създаде всичкото нещастие. Ако вие сте цар или човек с власт и не можете да създадете щастие на хората, вие ще си създадете всичкото нещастие на себе си. Представете си, че вие сте един добър архитект, но нямате голямо въображение. Вие построите една голяма кооперация, в която да живеят сто хиляди души. Представете си, че нещо не е добре устроено, има нещо непредвидено и един ден тази кооперация се събори. Какво ще стане тогава с тези десет или сто хиляди души?

Знаете ли как се е създала Земята? Сегашните хора мислят, че Земята е една твърда топка. Това е една теория. Други поддържат, че Земята, върху която живеем, има две хиляди километра в диаметър дебелина. В празното пространство на Земята пък има друга една Земя, която се върти в нея. Радиусът на Земята е шест хиляди километра. Едните и другите теории за Земята нямат особени доказателства. Първите две хиляди километра съставят първата обвивка, твърдата. Вторите две хиляди километра представят огнената обвивка, а най-после иде въздушното празно пространство. Както да е, според някои Земята е твърда топка, която се движи в пространството. Може да е така, може да не е така. Един ден това ще се провери. За да се провери, има много начини. Както и да е, според спектъра учените са определили дали някое небесно тяло се приближава към нас или се отдалечава. Понеже всяка звезда хвърля известни линии в спектъра, забелязано е, че когато една звезда се отдалечава от нас, тия линии стават успоредни и се стесняват; когато една звезда се приближава към нас, линиите в спектъра се разширяват. Може би някои звезди са толкова далеч от нас, че се изискват десетки и стотици хиляди години, за да се разбере дали тези линии се увеличават или намаляват. Същевременно мъчно се определя и посоката на тяхното движение.

Като изучавам човека, виждам, че е доста умно същество. Човек се отличава от другите животни по своята мисъл. Но ако всеки ден мисълта му се изменя от вятъра, който вее, каква мисъл е тази? Ако при най-малките несгоди човек се разколебава в Божественото в себе си, тогава каква е неговата интензивност в мисълта му? Вие не искате да страдате, но страданието ще ви се наложи. Няма нито един човек в света, който да е избегнал страданието. Всички същества от организования свят са подложени на страдания. Никой не прави изключение и за никого не се прави това изключение. Човек може да избегне страданията, но той трябва да живее в една хармонична среда, в която търканията да са много малки. Нужни са обновителни процеси на вашата нервна система. Днес разрушаващите условия са по-силни, те разрушават нашата нервна система, вследствие на което ние не можем да възприемем достатъчно нервна енергия. Тази е причината, дето хората умират обезсилени и от глад. Виждате богати хора, които имат всичко на разположение, но апаратът им не работи, не могат да ядат. Въпреки всичкото си имане, те умират от глад. Бедният пък казва: „Ако бих имал повече храна, бих живял повече.“

Обаче великият Божествен живот се обуславя от правите Божествени мисли. Божествената мисъл се отличава със свойството, че лекува. Дето и да съсредоточиш тази мисъл, каквато болка да имаш, не се минава ден, два, три, или една седмица, и болката минава. Ако нямаш Божествена мисъл, болестта продължава. Ако имаш едно Божествено чувство, и то има силата да лекува, както Божествената мисъл. И Божествената постъпка действува по същия начин.

Днес всички хора искат сегашният свят да бъде добър. И се питат какво ще стане със света. Земята ще си пътува така, както и досега си е пътувала. Слънцето ще си грее така, както и досега си грее. Само едно нещо ще стане. Снегът и ледът, който се е събрал на Северния и на Южния полюс, ще се стопи. В бъдеще Земята ще мине през такава атмосфера, че ще се запали, т.е. ще мине през огън. Всичките сухи, лоши и нечисти неща ще изгорят, ще остане само чистото на Земята. Всички хора, които имат низши трептения, ще изгорят. Някои ще се стопят, а други ще оживеят. Които оживеят, те ще минат през новото възкресение. Новото възкресение показва, че тези хора ще минат през нова атмосфера. Ние влизаме вече в тази атмосфера, в която хората се топят. Това, което хората наричат „нерви“, „нервни болести“, не е нищо друго освен горение. Топи се, гори вече този човек. И той не знае какво става с него. Казвам: Гориш, но трябва да издържаш. И тогава, единствената броня, с която човек може да се запази от този огън, това е Божията Любов, Божията Мъдрост, това е Божията Истина, това е Божественият Живот, това е Божественото Знание и Божествената Свобода. Тия неща трябва да има човек, ако иска да се запази.

Сега, аз не ви проповядвам тия неща, вие ги знаете. И в миналото някога ви са проповядвани, а днес аз само ви ги припомням. Аз ви казвам само старото, а новото ви го предавам. Новото се предава. Божествения живот, който излиза от мене, аз ви го предавам. Това е новото в света. – „Ама кой си ти?“ – Аз съм човекът, от когото излиза Божественият живот. Аз съм човекът, през когото минава Божественият живот. Който се ползува от този живот, добре. Който не се ползува, той губи. – „Ама кой си ти?“ – Това не е важно. Това не те ползува. Ти не се нуждаеш от чешмата, но ти се нуждаеш от водата, която излиза от тази чешма. Преди всичко вие трябва да се убедите Божествен ли е този живот, който ще приемете. След като приемете този Живот, след като приемете това Знание и тази Истина, тогава вие ще се убедите кой съм аз. Ако вие не приемете Любовта, която излиза от мене, ако не приемете Живота, който минава през мене, ако не приемете Знанието, Свободата, Истината, вие няма да знаете кой съм аз. Какво ще знаят мравката или паякът, ако дойдат и ме питат кой съм аз? Мравката трябва да приеме моя живот, моята мисъл, че като ѝ говоря нещо, да ме разбира. Ще пита някой разбрал ли съм Господа. Има философи, които искат да разрешат неразрешените въпроси в света.

Ще ви приведа един пример. Някога в древността живял един цар, който пожелал да се намери някой, който да му разкаже една приказка без край. Явявали се много мъдреци, разказвали различни приказки. Приказката се продължавала ден, два, три, но все имала край. Царят оставал недоволен. Най-после се явил един и казал: „Царю, аз ще ти разкажа една приказка без край.“ И започнал той: „В едно царство имало един много умен цар, по-умен от тебе. Той заповядал на своите видни майстори да построят един хамбар, който бил много голям – три хиляди метра дълъг, три хиляди метра широк и три хиляди метра висок. Същевременно този хамбар трябвало да се напълни догоре с жито. Всичко това било направено според желанието на царя, но като го строили, майсторите оставили една малка дупка, в която един щурец успял да влезе. Той започнал да изнася зрънце по зрънце от хамбара и да го складира в дупката си. Така той изнасял редовно всеки ден по едно зрънце.“ Така продължавал и човекът да разказва как щурецът изнасял зрънцата вън от хамбара. Приказката продължила много време. Тогава царят казал: „Тази приказка няма ли край?“ – „Чакайте, царю, първо щурецът трябва да изнесе всичкото жито навън, и тогава аз ще продължа по-нататък.“

Питам: колко хиляди години той ще трябва да разказва приказката, докато чака щурецът да изнесе всичките зрънца навън? Щом се изнесе едно зрънце, то трябва да се посади на нивата. Както виждате, може да се намери една приказка без край, но и тя не разрешава въпросите. Какво от това, че щурецът извадил всичкото жито от хамбара? И какво от това, ако царят слуша тази приказка с хиляди години наред? Какво ще научи царят от това? Това са залъгалки. Ако забиете един кол в земята, той си остава кол. Той не расте, но постепенно започва да гние. След няколко години колът изгнива в посадената част в земята, но после пада. Ако го забиете пак, пак ще изгние една част от него, докато най-после съвсем изчезне. В това няма никаква реалност.

Реални неща са тия, които растат. Ако посадите един желъд в земята, той израства и след десетки или стотици години вие имате вече един голям дъб. В този кол, т.е. в живия дъб има реалност, той не гние. Значи, истината се занимава с реални неща, които растат и се развиват. Следователно всичко онова у вас, което расте, което хвърля светлина във вашия ум, всичко онова, което хвърля топлина във вашето сърце, това е реално. Под думата „топлина“ аз разбирам всички ония чувства, които въодушевяват човека. Те са на различни степени.

Сега, като говоря, аз имам предвид целокупния живот. Не ви казвам да се въздържате или да отхвърляте едни неща, а да възприемате други. Всичко, каквото Бог е създал на Земята, вие трябва да го опитате, то е за човека. Има неща, които тепърва трябва да учите. Някой казва: „Достатъчно ни е това, което знаем.“ Не, всеки човек трябва да бъде много богат. Някой казва: „Аз не искам да бъда много богат, не искам много пари.“ Той се заблуждава. Ти трябва да бъдеш богат в ума си, богат в сърцето си, богат във волята си. А когато си сиромах, ти трябва да бъдеш сиромах на света, както трябва, и в сърцето си, и в ума си, и във волята си. Под думата „сиромашия“ аз подразбирам да бъдеш сиромах в погрешките, в престъпленията, в лошите мисли и чувства. „Божествен сиромах“ аз разбирам този, който се е освободил от всички криви мисли, чувства и постъпки в себе си. „Божествен богат“ аз разбирам този, който е придобил светли мисли, топли чувства и благородни постъпки. Та, когато Христос казва: „Горко на богатите!“, Той има пред вид онези богати, които са богати на пороци, [на] престъпления и на грешки. „Горко на сиромасите!“ Той разбира горко на онези сиромаси, които са лишени от светли мисли, от топли чувства и от благородни постъпки.

Казвам: Бъдете богати, бъдете и сиромаси. Тази сутрин ви говорих, че като сиромах и като богат, човек трябва да оценява любовта. Като я приеме, той трябва да я оценява и да я пази като окото си. И после, като приеме тази любов, той трябва да я предаде, да не задържа в себе си нищо от тази любов. Как ще разберете идеята, че не трябва да задържате нищо от любовта в себе си? Как ще я приемете и как ще я задържите? Любовта не е нещо, което може да се възприема и задържа. Любовта е сила, с която ти трябва да се свържеш. И после, каквото ти каже тя, ти трябва да го изпълниш без никакво колебание. Тя ще ти каже нещо да направиш, но ще те остави свободен. А ти трябва да отидеш и да изпълниш това, което тя ти казва.

Сега ще ви дам един пример, да видите какво означава безкористието. Двама отшелници светии живели в пустинята в една планинска местност. Един ден, като се разхождал и размишлявал в една гора, един от светиите видял пред себе си една голяма дупка. Погледнал в дупката и видял голям котел, пълен със злато. Като видял тия пари, той прескочил дупката и хукнал да бяга. Вторият светия си помислил: „Защо избяга другарят ми? Какво страшно трябва да е видял? Вече двадесет години как служи на Бога, а се страхува още.“ Той се приближил до това място и видял котела със златото. „Чудно нещо! От парите избягал.“ Вторият светия извадил парите и слязъл в града – това било около Александрия – и започнал да строи странноприемници, болници, църкви. Той употребил всички пари все за благотворителни цели. След това той започнал да се моли на Бога и да пита доволен ли е Бог от това, което направил за хората. Бог изпратил един ангел, който му казал: „Всичко това, което ти направи, не струва даже колкото подскачането на твоя брат. Като направи страноприемница, ти стана причина хората да се карат помежду си, кой по-добра стая да вземе, кой да вземе пръв от яденето, да обере повече масло и т.н. До това време хората поне не се виждаха и не се караха.“

Та и сега не става ли същото нещо? И днес още хората говорят за братство и за равенство. Братство има само в любовта, светлина и знание има само в мъдростта, а свобода има само в истината. Ако твоята душа не се въодушевява от истината, ти не можеш да бъдеш свободен; ако твоят дух не се въодушевява от мъдростта, ти не можеш да бъдеш умен; и ако ти самият не се въодушевяваш от любовта, ти не можеш да имаш живот в себе си.

„Хвалете Господа, всички народи!“ Ние искаме сега всички хора, всички народи да хвалят Господа. Как ще Го хвалят? Като станеш сутрин, до вечерта, целия ден да не роптаеш. Каквото изпитание ти дойде, не роптай. Дойде ли роптанието при тебе, кажи му: „Аз съм чиновник, имам работа. Като свърша работата си, тогава ще си поговорим.“ Дойде второ, трето роптание – кажи им същото. Така ще ги задоволиш всички и ще бъдеш свободен. Но още хората не разполагат с това знание, не могат да се справят с роптанието, което ги обхваща.

Какви трябва да бъдат бъдещите вярващи? Писанието казва, че човек трябва да бъде подобен на Христа. Следователно, ако си подобен на Христа, ти трябва да отидеш в един свят и да го спасиш. Така направи Христос. Той спаси света. Засега това е невъзможно. Като казвам, че трябва да бъдеш подобен на Христа, разбирам да участвуваш в една работа, да помогнеш за свършването ѝ. Който иска да бъде точно като Христа, и това може да бъде. Той трябва да понесе греховете на един народ, да се заеме с неговото спасяване, след което ще го разпнат на кръст, ще умре и ще възкръсне. Но дотогава, докогато човек не е страдал, не е бил разпъван, не е погребван и най-после, докато не е възкръсвал, той не може да бъде като Христа.

Мнозина, преди да са страдали, преди да са били разпъвани и умрели, преди да са възкръсвали, искат да бъдат като Христа. Това е невъзможно. Човек трябва да умре за всички свои криви мисли и да ги замести със светли. Той трябва да умре за всички свои нечисти желания и да ги замести с чисти и възвишени. Той трябва да умре за своя стар живот и след това да възкръсне, да влезе в новия свят. След това той ще благодари на Бога, че се е освободил от змийската кожа. Защото всички лоши пороци, това са змийска кожа, с която човек се облича. Човек трябва да съблече тази кожа от себе си. Това значи да се роди човек изново.

Казвам: Бъдещето не е илюзия. Това, което досегашните религии създадоха, е на мястото си. Старите религии създадоха новите. Сега трябва една нова религия, която да ни научи какво да правим. Вие казвате: „Излязохме от рая, но трябва да знаем какво да правим.“ Сега иде новата епоха, когато хората трябва да влязат в рая, в щастливия живот. В какво ще вярваш сега? Ти вярваш в Този, Когото не си виждал. Ти трябва да Го приемеш в себе си, да Му чуеш гласа. Запример, докато си бил някъде дълбоко в Земята, на няколко хиляди километра, ти не си виждал Слънцето, но си чувал само за него. Един ден, когато излезеш на повърхността на Земята, ти сам ще видиш Слънцето, ще видиш как се движи, как огрява цялата Земя.

Та, когато Божественото слънце изгрее в човешката душа, целият му умствен живот ще се измени. Тогава и духът, и душата на човека ще се изменят и ще му израснат ангелски крила. Аз вярвам в ангелските крила. Едното крило ще бъде Мъдростта, другото – Истината, а главата на човека ще представя Любовта; силата на човека представя неговото тяло. Значи човек е ангел с две крила: едното е крилото на знанието, което произлиза от мъдростта, а другото е крилото на истината, с което ходи навсякъде. Навсякъде е Господ. Алилуия. Така ще бъде.

Сега аз не искам да ви заставя насила да правите нещата, но казвам: Приемете любовта доброволно и я приложете така, както вие разбирате. Приемете любовта така, както Божественият Дух у вас я предава. Приемете любовта така, както Божествената Душа у вас я предава. Приемете мъдростта и истината, както любовта на Бога във вас ги предава. Такива трябва да бъдат новите хора, хората на Шестата раса, които трябва да дойдат в света. Всички вие трябва да минете от тъмнината в светлината. Всички вие трябва да измените ушите си, веждите си, носовете си, устите си, т.е. не да се изменят, но да се изяви любовта чрез тях. Като сравняваме първоначалния човек и сегашния, виждаме, че някои неща са се изменили. Запример, челото му се е подигнало, но още много неща има да се развиват.

Сега, като говоря така, мнозина от вас се обезсърчават, защото мислят статически. Казвате, че трябва да има някой да ви учи. Знаете ли колко хора са ви учили досега? В отделенията, в прогимназията, в гимназията, в университета са ви учили, цели шестнадесет години са ви учили. Ако прибавите към това и няколко години специализация, стават двадесет години. И след всичко това казвате, че не знаете какво сте научили. Много неща знаят съвременните хора, но имат само една погрешка. Погрешката им се състои в това, че те са поставили физическия свят много близо до очите си, вследствие на което не виждат нещата както трябва. Отдалечете физическия свят малко по-далеч от очите си, за да виждате и духовния. Отдалечете и духовния свят от очите си, за да виждате и Божествения свят. И тогава ще виждате едновременно и физическия, и духовния, и Божествения свят. И ще кажете като Павла: „Едно време бях сляп, но сега виждам.“ И тогава това, което ви се говори, ще видите, че е вярно. Тези работи, ще ги проверите един ден и ще видите, че са верни. Един ден, като ви върнат да проповядвате на майка си и баща си, на брата си и на сестра си, ще проверите, че думите ми са верни. Всички, които ме слушате сега, нито един от вас няма да избегне това, няма изключение. Всеки от вас ще слезе да проповядва на майка си, на баща си, на брата си и на сестра си. Всички вие сте кандидати за бъдещи проповедници. Това е вярно сто и едно на сто. Всички ще проверите това. Затова казвам ви: Отсега още се стягайте, че като дойдете, да знаете как да проповядвате на баща си, на майка си, на брата си и на сестра си. Това е бъдещата придобивка.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

4-та неделна беседа,
държана от Учителя
на 15.X.1939 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, свят, може, има, хора, земя, живот, всички, щастие, любов, сега, бъде, казва, себе, ден, бъдеш ,

 Неделни беседи , София, 15 Октомври 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ


placeholder
V1-ON