НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Начини на мислене

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Начини на мислене

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, хора, сега, казва, прост, дума, става, работа, бъдете, мисли, път, природа, хубаво, време, живот, промяна, бъде ,

Младежки окултен клас , София, 3 Декември 1937г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Отче наш.

Какво се говори в миналата лекция? – /Каза се основната мисъл./

Тогава какво съставлява водата, въздухът, топлината и светлината? Значи чистотата какъв процес е? Какво нещо е чистотата тогава? Под думите, че един предмет е чист какво разбирате? Да кажем, чиста вода или чисто злато, какво разбирате? /Да няма никакъв примес/. Значи еднородни трябва да бъдат. Тогава, ако чистотата произтича от водата, ако произтича от въздуха, от топлината, от светлината, резултат ли е чистотота? Може ли да употребим чистотата на качество, ако човек е чист? Ако кажем чисто желязо, чиста мед? Ако кажем чисто злато, то не се окислява, пък чистото желязо се окислява. Златото по-мъчно става нечисто, пък желязото много лесно се окислява. На какво се дължи окислението на желязото? Вземете едно уподобление, на какво е символ желязото? Желязото скарва хората. Желязото дето влезе е силно, скарва хората. Караницата или гнева на хората може да уподобим на желязото. Кои хора обичат да се карат, силните или слабите? Като обичате да се карате нямате търпение. Доста желязо имате в кръвта си. Ще бъдете много работливи. Но дето има голяма работа, има и голяма караница. Какво разбирате вие под думата „караница“? „Кара“, значи черно. Външно, понякой път когато човек се кара, защо се кара? Хората се карат защото са в тъмнина. Караницата е блъскане, блъска се човек в тъмнотата. Щом ходиш в тъмно място, се ще се скараш с някого, ще се блъснеш. Защо се карат хората? Имате две /деца/, братче и сестриче. Скарват се. Аз веднъж гледах две деца по на две години, едното, малко по-голямо от другото и двете в две каручки седят, едното държи една ябълка и другото държи друга ябълка. Седят си в каручките и по едно време гледам едното простря ръката и взе ябълката на другото, то пък като простря ръката, хвана го за косата, започна да го дърпа, дърпа, раздруса го и то отвори уста и почна да плаче. Тогава другото си взе ябълката. След като плака дълго време детето, по едно време си простря ръката и хвана другото дете за косата, то заплака и другото дете му взе пак ябълката. Питам: Каква беше философията на тия деца? Подбудителната причина коя е?

Запример, аз имам една машинка, която ако пренеса тук, ще ви покаже, дали ще се скарате или няма да се скарате? Ако сега ще се скарате, тя ще започне да звънти, пък ако ще бъдете мирни няма да звънти. Даже няколко часа, няколко дена може да предскаже, дали ще се скарате. Разбира се, тази машинка не е направена само така, тя предсказва и други работи, но може да предскаже и когато хората ще се скарат, когато хората ще се разгневят. Понякой път в човека се насъбира излишна енергия. Вземете когато времето ще се развали, има едни хапливи мухи, кацат по ръцете, по краката и те хапят. Казвате: „Много са хапливи“. Когато мухите почнат да хапят, трябва да знаеш, че времето ще се развали. Когато се оправя времето мухите не хапят. Не се занимавайте с хапенето на мухите, но когато ще се развали времето кацне една муха, ухапе, кацне друга муха, хапе. Който не знае казва: „Хапливи са мухите“. А пък мухите казват: „Ще се развали времето, ще се развали времето, ще се развали времето“. Сега как ще си обясните, защо се интересуват мухите, че времето ще се развали? То не е тъй. Научно, как ще го обясните, защо мухите хапят? Когато времето ще се развали, има промяна в атмосферата, хапят, когато няма да се развали – не хапят. На хобота на мухите се набира електричество, което безпокои тази муха, тя кацва на човека, че насъбраното електричество на този хобот като го тури, ти подскочиш малко. Една ти приложи малко електричество, друга ти приложи малко електричество. Тия мухи зло не правят, турят повече енергия. Виж тия мухи трябва да дойдат. Енергията не е турена на място.

Да допуснем, че вие кажете: „Как така?“ Представете си, че вие знаете един език. Казва ви някой: „Колко си прост“. Какво е станало сега? Този, който казал, че си много прост, значи от устата излязъл малко въздух, разклатил другия, той дошъл до ухото, стига до тъпанчето, минава в мозъка и ти възприемаш някакво понятие, някаква идея, че си много прост. И веднага тебе ти стане много мъчно, че ти казали, че си много прост. Питам: Защо ви става мъчно, като ви кажат, че си много прост? Аз вземам сега една дума, която малък ефект произвежда. Казва: „Много прост човек е“. Значи не е учен, невежа е, обхода няма. Някой път под думата „прост“ разбираме човек, който няма хитрина, прост е така. Ето по какво се отличава простия човек – каквото види, счита го за реално, той счита нещата за реални такива, каквито ги вижда. Един французин посетил Париж и той искал да види църквата Нотър дам. Но по погрешка наместо да отиде в църквата, той отива в един театър и на гишето иска да му позволят да влезе да посети църквата. Те му дават билет, влиза, гледа, всички насядали и той сяда. Чуди се това ли е Нотър дам. Пък то театър, там се давало едно представление, в което се извършва едно престъпление, някаква кражба става, има съдии, там съдят престъпника на сцената, той лъже, че не е извършил кражбата, не казва истината. Този французин гледа, как всички хора гледат как става кражбата и никой не обелва дума, съдията го съди. Той става от стола отива, хваща крадеца и казва: „Защо не казваш истината, аз те видях, защо не казваш пред тия хора, как не те е срам?“ В много случаи може да кажем, че този човек е прост, не разбира, че това е представление, някаква съвсем друга идея има. Той не разбира, че никакво престъпление не е извършено, има само едно забавление. Онзи, който не знае, мисли, че престъпление се извършва. Пък то нищо не е извършено, никакво престъпление не е направено. Привидно е така. И в живота, когато някой ви каже: „Колко си прост“ – то е представление, вие се докачате. „Прост“ – какво подразбирате?

В природата има един закон, който определя стойността на думите, думите имат свое качество, своя стойност. В природата има един закон, според трептенията думата прави известно вътрешно впечатление. Ако наблюдавате когато ви кажат една дума, тя има своя стойност, свое качество, по което се познава. Именно, добри думи са тия, които имат нещо ценно в тях, не носят двойнствен смисъл. Както да ти кажат, няма да се обидиш, понеже съдържа нещо ценно. Запример, майката казва на детето си „мойто пиленце“. Право ли е, пиленце ли е детето? Има ли една кокоша глава туй пиленце, крилца има ли, крачка? Или пък казва: „Мойто гълъбче“. Има ли глава на гълъбче? Но то ни най-малко не се обижда, като му кажат „мойто пиленце“, „мойто гълъбче“. В дадения случай защо няма да се обидиш, когато ти кажат „мойто пиленце“? Защо няма никакъв повод за обида?



Онези, докачливите хора, има няколко вида докачливи хора, на тях главата върви тъй, както е показано /Фиг. 1.10/. A е предната част, B е темето, тук на задната част се намира докачението. Този човек по естество е докачлив. Тук се набрала достатъчно енергия. Нали гръмотевицата най-често пада по високите места? Има и изключения, но най-често пада по високите, по шилестите места, там се събира много електричество. То е един връх. За да се моделира предната част на главата, този докачлив човек има такава глава защото не мисли. Тази енергия няма къде да иде и постоянно слиза надолу. Ако е господар постоянно се разкресква, кара се. Всяко нещо, което каже иска да стане. Криво-право, каквото каже иска да стане. Разправяше ми един капелмайстор за един военен, който имал такава глава, отишъл веднъж да иска пари за ноти. Той се обръща към полковника и той казва: „Кажете на фелдфебела да напише ноти, пари няма да се дават да се купуват ноти, фелдфебела да напише“. Но туй, което ще свири капелмайсторът, фелдфебелът няма понятие. Някой път вие мислите, че да се възпита човек е много лесна работа. Не, много мъчна е тази работа, тя не е фелдфебелска работа. Да се възпита човек, то е един от най-трудните въпроси. Мъчна работа е. Да имаш онова съзнание, да пазиш ума си като ти говорят хората. Някой път времето така се поизмени. Духне вятър, току вие изведнъж се свиете, дигнете си яката, нахохорите се, казвате: „Духа вятър ще се простудя“. Представете си юний месец, отвън 30 градуса топлина, духнал малко вятър, вие ще турите /балтон/ да се не простудите. Много мъчно може да стане простуда в юний на отворено, когато денят е ясен. Вие си създавате една идея, че и тогава може да се простудите. Какво е отношението на простудата статистически през месец юний? Човек в юний не може да се простуди, освен ако организмът му не е създаден здравословно, ако има насъбрана много нечиста кръв, веднага може да се простуди. Но отношението за простуда през юний е много по-малко. Той има една идея външно, че може да се простуди. Какво се подразбира под думата „простуда“? Под думата „простуда“ седи, всякога когато става свиване на капилярните съдове се явява простуда. Простудата е в свиването на капилярните съдове, циркулирането на кръвта не е правилно, тогава на някои места се събира повече кръв, на други по-малко кръв, храненето на тялото не става правилно. И след туй, човек започва да чувствува едно вътрешно неразположение. За да премахнат простудата, хората вземат малко вода, вземат малко масло, малко спирт, черен пипер, размесват го, намажат цялото тяло хубаво, погледнеш този човек се изпоти, възстанови се нормалното състояние на капилярните съдове. Какво значи „свиване“? То е изгубване на нещо от обема. Значи, човешкото тяло има известен обем, нормален обем. Когато този обем се намалява иде прстудата, когато се увеличава, иде онова здравословното състояние в човека. Ние сега пренасяме това. Когато човек има тесни възгледи в живота той често се простудява. С тесни възгледи човек се простудява умствено, с широки възгледи подобрява се неговото положение. Този човек има широки възгледи. Всички хора с тесни възгледи страдат от простуда, от хрема, от треска, защото понякой път и треската се явява от простуда. Има простудна треска. Сега не говорим за маларичната треска, за обикновената треска. От какво произтича думата „треска“? От „търси“. Защото треската ще те разтърси. Ти ще трепериш. При треската джуките ти ще треперят, ставите ще ти треперят, цялото тяло ще трепери. И самата природа като ще е разумна. В туй тресене, което става, между частиците става триене. Трепериш, трепериш, постоянно се образува топлина. Половин час като те тресе, от триенето се образува топлина и няма да се мине много време, след един час ще се изпотиш хубаво. Тази треска, която те тресе, прави да тракат зъбите, след туй ще те хвърли в огън. Та у някои хора има треска, която не тресе така. А пък, която тресе и разтърсва се отличава с това, че след като те разтърси, ти усещаш голям апетит за ядене. На втория ден, пак те тресе. Тази треска докато те тресе, понеже се извършва доста работа – понеже в туй триене работа се върши – трябва материал. Щом като престане трескавото състояние, ти се наядеш хубаво. Понеже храносмилането не става правилно, на другия ден пак ще дойде треската, пак те разтърси хубаво.

Сега туй са посторонни работи. Човек не може да разбере произхода на едно състояние, което става в него. Да кажем дойде някой и ти каже, че ти си прост човек. Тогава гледай се на огледалото, виж дали си прост. Ако челото ти има два сантиметра височина, ти си прост човек действително. Но щом е три сантиметра ти излизаш от областта на простите хора. Щом е четири сантиметра, още повече излизаш. Щом е 5, 6, 7, 8, сантиметра вече отиваш към учените хора. Тъй е. Простите хора имат два сантиметра чело. Двете е вече закачка, карат се, не му мислят много. Такъв човек се кара за лични работи, кара се на децата за ябълки. Ще хване детето за главата, ще го разтърси, казва: „Защо ми взе ябълката?“, „Защо ми каза тези думи, аз не съм от простите хора?“ Седят двама души, единият учен, другият прост. Ученият казва на простия: „Mного прост човек си“. Онзи, простият е силен, казва: „Много се лъжеш.“ Хваща го за краката, дига го нагоре, казва: „Виж, аз ли съм прост или ти си прост?“ Държи го за краката, казва: „Ти учен ли си?“ Оставя го и казва: „Да не казваш, че аз съм прост.“ Щом ще свършиш една работа ти не си от простите хора. Всичките хора, които не работят, са много прости. Моето определение е това. Всичките мързеливи хора са много прости хора. Всичките немарливи хора, са много прости хора. Но туй вече е органическо, главата на този човек, както е построена. Всякога човек трябва да внася нови идеи в главата си. Никога не дръжте еднообразни идеи. Всяка идея допринася нещо. Човек, когато започне да мисли допринася нещо на своето развитие. Трябва да има органическо развитие. Някой път развитието вътре в главата може да става една десета от милиметъра, не може да се забелязва. Да кажем, ако ти в една година може да проточиш носа си с една десета от милиметъра ти си внесъл доста култура. И една двайсета от милиметъра да си внесъл е пак хубаво. Но, ако премериш носа и за една година, и една двайсета не си проточил носа, никаква култура не си дал. Всякога трябва да остане една органическа промяна, много малка промяна може да бъде. Някой път промяната е голяма, някой път е малка, но промяна да става. Вие никога не може да намерите един математик с къси пръсти. Той може да смята, но математик с къси пръсти не може да бъде. Значи, ако ти не може да проточиш своите пръсти, ти с математика не може да се занимаваш. Всички ония, които имат дълги пръсти, математици може да бъдат. Разбира се има и изключения. Как ще обясните, на какво се дължат дългите пръсти? Защо маймуните имат доста дълги пръсти? Те са се математици. Понеже онази маймуна, като гледа плода, влага мисъл, простира ръката. Тук погледне на плода, простира ръката, там погледне, простре ръката, влага своята мисъл. Мисълта е направила пръстите ѝ дълги. Всякога, когато човек мисли, винаги става промяна в лицето. Накъдето е насочена мисълта, към който орган е насочена мисълта, този орган всякога претърпява известна промяна. Ако например насочиш мисълта да се обличаш хубаво, да носиш хубави дрехи, хубави обуща, шапка, да имаш хубаво уредена къща, веднага ще стане промяна в лицето ти, веднага ще стане промяна в носа ти. Ако си музикант, обръщаш внимание върху музиката, в слушането, винаги ще стане промяна в ухото ти. Ако си естественик, обичаш да наблюдаваш предметите, някой геолог си, наблюдаваш насам-натам, веднага долната част на челото ти ще се развие. Ако пък си някой философ, разсъждаваш отвлечено, от причина към действие, веднага ще стане друга промяна в челото ти. Ако в живота много се приспособяваш, тогава изменението може да вземе известна посока.



/Фиг. 2.10/ Да кажем, че „A“ е човешкият врат, тия линии отстрани са раменете. Вие казвате, за да бъде правилно тялото, в каква посока трябва да бъде линията, или за да бъде правилно лицето, какъв образ трябва да има? Какви са мерките за правилното лице или за правилната стойка на човека. Някои хора има, които искат да вървят изправени, коремът излиза навън. Гръбначният стълб има формата на буквата латинско „S“. Това е линията на гърба.



Изпъчва се напред и предната част изпъква, следствие на това коремът излиза навън и се образува буквата „а“. /Фиг. 3.10/ В природата всяко наше действие се хроникира. Няма постъпка, няма мисъл, няма чувство, няма постъпка, която да не е описана, да не е хроникирана. Всичките неща, които стават в ред поколения се хроникират. В човека стават наследствено тия процеси, за които ви говоря. Хиляди поколения, като са работили в едно направление, са образували някои линии и форми в човека. Вземете например вълка. Хиляди поколения, които са работили в едно направление, са образували вълчата глава. Хиляди поколения, които са работили са образували овчата глава. Другояче е устроена главата на овците. Вземете орлите, хиляди поколения, които са работили, в тях клюнът станал завит песимистично, но същевременно задебелява. Вземете гълъбите хиляди поколения, като са работили, у гълъбът клюнът ни най-малко не е извит като в орела, в тях клюнът е прав. Откъде е дошло в орела да има един клюн малко извит? Като удря да може да къса. После и неговите крака са взели форма съобразна с неговата челюст, така са и ноктите на краката. В сегашните времена има да поправите някоя погрешка, която ред поколения са правили. Следователно, всеки един човек трябва да коригира ред процеси. Вие сега запитвате: „Защо сте създадени по този начин? Защо кокошката е създадена по кокоши образ?“ За да поправи погрешките на кокошките. – „Защо овците станаха овце?“ За да поправят погрешките на овците. Какви погрешки трябва да поправи овцата? И тя прави доста погрешки. Запример, вълкът ще влезе в една заградена кошара, не му е позволено да влиза; но и овцата ще влезне в нивата, ще пасе. И тя като вълка влиза, и тя пасе, и тя прави като вълка погрешка. Само, че по-малко са погрешките на овците. На вълка погрешката е по-голяма в количествено отношение. Вълкът ще разруши организмът на овцата, който мъчно се поправя. Овцата ще иде, отгоре ще отхапе тревата, но тревата пак ще изникне, не прави голяма пакост. Овците, като газят и късат тревите, те по-хубаво растат. Вълкът и той е дошъл, кога се е явил вълкът? Той се явил в едно време, когато тревопасните се размножили много, че светът се е застрашавал от много размножаване, та месоядните животни се явили да държат равновесие. Казват: „Не трябва да се размножавате много, съвсем ще развалите света.“ И започнали те повечето да го вземат за себе си. Държат една норма. Защо се явили месоядните животни? – От чрезмерното размножаване на тревопасните. Има и други причини, но и тази е една от причините. Значи, когато тревопасните правят своята погрешка и вълците, и те ще правят своята погрешка – няма да има нужда от вълци. Сега вие не може да видите вътрешната връзка. Всичките форми, които съществуват вътре в природата, това са линии, по които природата се проявява. Всяка една линия в природата показва една разумна проява. Само че, линията може да означава каквото и да е в природата. Каквато и да е линията, правите линии и кривите линии са свързани. Защото всяко нещо в природата си има своя причина. Запример, вие често виждате лятно време, как лястовичките слизат, качват се нагоре, хвъркат. Вие казвате: „Щастливи са.“ Мислите, така се упражняват, насам-натам, въртят се обикалят. Но, ако изучавате всичкото туй движение, тази лястовичка ходи целия ден из въздуха, обикаля, търси мушици. Гледа къде са мушиците, ако са мушиците нагоре и тя хвърка нагоре, обръща се наляво, надясно, през целия ден тя изяла 20 мушици, ти казваш: „Много разполага, целия ден хвърка.“ Хвърка от немай-къде, търси си храната. Сега задавате въпроса: „Защо Господ направил света така?“ Ако вие създадете един свят, вие как бихте го създали? Запример, понякой път вие сте недоволни от себе си. Какво искате да бъдете, може ли да кажете? Огледаш се казваш: „Не ми се харесва.“ Какъв план ще дадеш, като как трябва да се създадеш? Може ли да нарисуваш какво трябва да бъде лицето ти? Колко пъти ти в годината употребяваш думата „прост“? Колко пъти употребяваш думата „невежа“? Или колко пъти употребяваш думата „любов“, или колко пъти употребяваш думата „нехранимайко“? Защото „нехранимайко“, значи не храни майка си. Защо не храни майка си той? Според вас, коя е най-обидната дума? С лоши думи езикът на източните народи е богат. Те имат такъв порнографически речник, какъвто западните народи нямат. Англичаните имат по-малко такива думи. Колкото човек е по-прост, речникът му е по-богат с порнографични думи, колкото е по-възпитан, тия думи се намаляват в речникът му. Запример казва някой: „Какъв дявол си ти.“ Какво има в думата дявол? Тя е гръцка дума, какво означава дявол? Ако ти каже някой превода на тази дума: „Какъв дух си ти?“, какво има? Защо те засяга? Ами „дявол“, какво означава? „Дявол“ произлиза от „дева“, значи чист. Първоначално думата дявол означава дева, значи чист. Сега турили нечистотия, оцапали думата, направили го нечист. Като кажат дявол, разбират лукав. Казват: „Цял дявол.“ Значи този човек всяко нещо знае как да го направи. Дяволит човек е той. Значи, туй е една дума, която първоначално излязла от гръцки език и имала едно значение. Първоначално от там отдето излезнал, той е излязъл от чисто място. Дяволът отдето е излязъл, чист е бил, но като тръгнал по пътя, като във вода, окалял се. Думата „дявол“ показва туй състояние, като вървяла, не останала толкова чиста. Дяволът се отдалечил от първия източник. Разбираме един процес на движение. Или вземете думата „базиргянин“. Сега и тази дума е претърпяла изменение. „Базиргянин“ – то е занаятчия. Тя означава тия хора, които продават платове, и той изкарва прехраната си с труд, изкарва платове, мери, продава. Нищо лошо няма. Сега под думата „базиргянин“ – значи човек, каквото намери продава. Тогава, ако вие употребявате много думи не на място, не сте ли базиргяни? Се същият закон е.

Ако ти вземеш една мисъл от едно място на друго и всичките ти мисли са разхвърляни, нямат връзка в себе си, ти в ума си никога не трябва да допущаш. Всички ония мисли, които не спомагат за твоето развитие, дръжте настрана, за едно правилно развитие. Вие искате да се саморазвивате. Трябва един нов начин на развиване. Човешкият организъм се нуждае от всичките елементи, които съществуват в природата. Вие, запример, не сте проучавали, какво принася елемента „злато“ вътре в човека. Или среброто какво допринася? Ако има голямо количество водород, или кислород, или азот, какво допринасят те? И ред други елементи има. Строежът на човекът не е така прост. Казвам: Съвременната наука не е още определила, какво количество желязо има в човешката кръв. Казва, че когато се намалява желязото, хората стават анемични, малокръвни, следователно, за да се подобри малокръвието, трябва да се внесе малко органическо желязо. Запример, за да се внесе в човек мисъл, за да може човек да мисли повече, трябва да се внесе повече фосфор в мозъка. От липсата на фосфор в мозъка на човека, той не може да мисли. Та казвам: Има един начин, човек трябва да знае да мисли. Най-първо, за какво да мисли? Най-първо да мисли за живота, за неговата първа форма, каква е била? 10–15 /минути/ има право да мислиш за живота. Не за един болен живот, но за онзи красивия, хубавия живот. После помисли за онази светлина, при която животът се е развил, този красивият живот; помисли за топлината, при която се е развил този красив живот; помисли за почвата, за цветята, за тревите, за природните дървета. Мислете какъв е бил човешкия живот първоначално или в миналото какъв е бил, или за в бъдеще какъв трябва да бъде, мислете. Туй, за което човек мисли става. Мислете за един идеален свят. Мислете за един свят дето няма никакви погрешки, дето хората живеят братски. За бъдеще ще бъде, но и сега има хора, които така живеят. И на земята ги има. Между най-лошите хора на земята, има хора, които живеят много добре, идеен живот. Има идейни хора навсякъде.

В града Добрич зимно време, 15 градуса студ, минава един салепчия, продава салеп. Минава един търговец, пада кесията му с 8–10 хиляди лева. Намира я салепчията, туря я в джоба и вика: „Салеп, салеп.“ Тича този търговец след малко и пита: „Не намери ли нещо, една кесия?“ Той изважда кесията и му я дава, като продължава да вика салеп. Ако са сегашните учени, веднага ще отворят кесията, 8–10 хиляди лева, ще оставят салепа. Този човек турил кесията и не се интересува да я отвори, той се интересува от салепа. Ще кажеш: „Много прост.“ Не се знае, кой е прост – този, който продава салепа или онзи който ще остави салепчилъка. Вие продавате салеп и на вас ви дотегнало да продавате салеп. Ами, че салепчилъка това е едно условие да се запознаете с хората. Като налееш в една чаша топъл салеп и едно малко кравайче поднесеш, поусмихнеш се, кажеш: „Заповядайте!“ Ти възпитаваш хората. Казваш: „Дотегна ми този салепчилък.“ Има нещо хубаво. Или пък си някой бозаджия, носиш боза. То е начин на запознаване. Има нещо, с което човек трябва да се запознае.

Но главната мисъл: Създайте си нови начини на мислене в света. Тъй както сега се налага животът, ти мислиш, мислиш, лош е животът, простудил съм се, дрехите ми са тънки, обущата ми са съдрани. Сега ние гледаме само на тази страна. Погледнеш, къщата трябва да се поправи, пътищата трябва да се поправят. Всички тия неща са хубави, но като станеш сутрин ще гледаме да поправим къщата, но тази къща /сочи тялото/ тя трябва да се поправи. Очите трябва да се поправят, лицето трябва да се поправи, има хиляди начини за поправяне. Дойдеш някой път като остарееш, къщата не може да се поправи, трябва да се направи нова.

Вие имахте една задача, колко души направихте задачата? Колко излязоха зърната? /3600–3601/. Сега какво заключение може да извадим. Когато зърната са повече, какво показва? Ако зърната са повече, какво предполагаме? Че тия зърна са расли при по-малко вода, водата е била по-малко, а където зърната са по-малко, зърната са по-едри, понеже водата е изобилна, зърната станали по-едри. Затуй, ако количествено зърната са повече, условията не са благоприятни, ако зърната са едри, външните условия са били по-добри. Ако има повече вода оризът става по-едър. Това е заключението. Или ако плодовете на една круша или на една ябълка са по-едри, крушата родила малко. Ако крушата родила много плодове, останали по-дребни. При по-малкото плодове има условие да станат по-големи да растат. Може да кажем сега, вие не може да се обидите, крушата много родила. Някои хора са по-дребни, някои по-голями.

След като направите задачата, напишете на един лист резултатите, да видим каква е разликата в зърната. Ако някъде съвпаднат, да се види. То се изискват много хубави везни, аптекарски везни, точно да премерите. Ако везните са аптекарски ще имате съвпадение или разликата ще бъде съвсем малка. Наведнъж ли го изядохте? Три хиляди зърна да изядете.

Аз ще ви дам сега един метод на самовъзпитание. Ти като станеш сутрин, хвани с дясната ръка левия палец и кажи: „Слушай ще се учиш добре да служиш на Господа! Разбираш ли? Ще се научиш хубаво да вършиш волята Божия.“ На палеца тъй ще кажеш. Ти ще му говориш като на човек: „Слушай трябва да рабереш, тази работа няма да стане както мислиш“. После ще хванеш първия пръст на лявата ръка и ще кажеш: „Слушай ти трябва малко по-благороден да бъдеш, както досега си вървял няма благородство. Ти трябва да бъдеш благороден, да помагаш за извършването на волята Божия. Благородство трябва да имаш“. Ще хванеш средния пръст и ще кажеш: „Справедлив трябва да бъдеш, да отсъждаш работите много добре. Голяма справедливост трябва да имаш“. Ще хванеш третия пръст и ще кажеш: „Ти трябва да обичаш хубавото и красивото, музика, художество, за туй трябва да се погрижиш“. На малкия пръст ще кажеш: „Сметките си хубаво да държиш, защото базиргянин си“. Ти като дадеш туй разпореждане, като махаш ръцете, като дойдеш донякъде, искаш да направиш нещо, тия пръсти казват: „Чакай, какво ни каза господарят днес?“ Палецът казва: „На мене ми каза да изпълня волята Божия“. Първия пръст казва: „После искаше благородство, днес ми казаха, благороден трябва да бъдеш“. Средният ще каже: „Справедливо трябва да постъпвам“. Този четвъртият ще те води на концерт, музика да слушаш, на някое представление ще те подбуди да идеш. Малкият ще иска да държи сметките хубаво. Този базиргянин най-точно си държи сметката. Казва: „Господарят каза, не трябва да се харчи повече“. На него ще кажеш: „Няма да харчиш повече!“ Ако имаш изобилие, пак няма да харчиш повече. От него зависи яденето и пиенето. Ядеш повече, разполагаш повече, се от малкия пръст зависи. Говориш повече, казваш някоя дума не на място, малкият пръст е причината. Ще му кажеш: „Слушай, всичко ще теглиш, точен ще бъдеш! Ще теглиш точно, да не би да се скараме. Хубаво ще продаваш, да не би да се скараме с нашите съседи“. Малкият пръст скарва. Той е секретарят на боговете. Той като не вземе вярно всичките работи. Нали има една приказка, защо най-малкият пръст останал най-къс. Знаете ли приказката?

Това е една идея за самовъзпитание. Човек трябва да започне с лявата ръка. Погледни палеца, поглади го, даже нищо да не му казваш. Всяка сутрин като станете хванете левия палец, се ще пренесете нещо. Сега някои хора прекръстват ръцете си. То е колективно, отпосле ще дойде. Поразгледайте пръстите си, позаинтересувайте се да ги видите, ще стане ли една промяна в ръката, микроскопически или не? Разбира се пет минути сутрин като станете ще се занимаете с пръстите, не с часове. Пет минути за една година в 365 дена, правят 1825 минути, правят около 30 часа.

Та най-първо гледайте да се избавите от еднообразието. В живота има еднообразие, което е в ума ви, което е неприятно. Не оставяйте една и съща мисъл дълго време да ви занимава. Непременно трябва да има разнообразие. Много неща трябва да ви занимават едновременно. Щом се безпокоите това не е мисъл. Мисълта се занимава, наблюдава нещата. Човешкият ум наблюдава, проучва нещата. Чувствата се безпокоят. Когато човек чувствува, ако те са приятни, те са удоволствия, ако му са неприятни, страда. Той не зависи от ума, зависи от чувствата. Умът проучва нещата. Всички неща трябва да се проучват.

Запример, наблюдавате часовника. Този часовник има един токмак, който се движи нагоре-надолу. Имате махалото, което отива наляво-надясно. Пък имате и горе стрелките, които правят кръгове. Часовникът има три процеса. Единият процес движението е нагоре-надолу. Имате другия процес на махалото. Имате и третия процес, движение в кръг. Едновременно във вашия живот стават три процеса. Че процесът в кръг доказва правилността на нещата. Кръг трябва да правите тогава. Той ще покаже времето как да го използувате.

Ние започнахме в колко часа, пет минаваше. Колко беше минало пет, вие не наблюдавате. Нас ще ни представят една сметка. Вие мислите, ако седим един час, доста енергия сме употребили.

Сега щом като излезете от салона, какво ще занесете в себе си, какво може да приложите? Кажете ми сега, какво искате от живота? Кое считате най-ценното? Кой какво иска? Кое считате най-ценното в живота? Да допуснем, че най-първо искате да бъдете здрави. Здравето почива на онзи основен закон – равновесие между ума, сърцето и волята. То е здраве. Когато съществува едно пълно единство, когато съществува пълно разбиране между ума, сърцето и между човешката воля, човек е здрав. То е основа на здравето. Функциите тогава стават правилно.

Вие искате да бъдете богат човек. На какво се дължи богатството? Вие не може да бъдете богат човек, ако не сте умен. Защото богатството се дължи на онова разбиране, да оценявате благата, които природата ви е дала. Ако вие не ги оценявате вие не можете да бъдете богат. Богатият може да има много ниви, много овци, коне, говеда може да има, пък може да има и много пари, много стока, може много неща да има богатия човек. Може да има и много знания. Богатството е разнообразно. Или пък може да бъдете много умен. На какво се дължи умността на човека? Вие трябва да цените живота. Или искате да бъдете справедлив. Вие трябва да имате една мярка. Какво нещо е справедливостта? Тъй както сега ви гледам, да приложите справедливостта ви трябват хиляди години. Може да учите, не може да намерите една мярка. Справедливи може да бъдете само тогава, когато цените онова, което Бог ви е дал. Справедливи може да бъдете само тогава, само когато на всеки един човек му отдавате, което Бог му дал, съдействувате да му се даде това, което му е определено от Бога, от природата да му го дадете. То е справедливост. Туй, което ви се пада да го вземете. И туй, което се пада на другите, да помогнете да им се даде. Да помогнете да се даде благото, което Бог е определил на всеки едного, то е справедливост. На всеки човек да се даде онова благо, което е определено от Бога. Никога да не вземаш чуждото благо. Никой да не взема твоето благо – то е справедливост. Вие трябва да дойдете до ония разсъждения. Кое е контраст на живота, кое е противоположно на живота? – Смъртта. Животът и смъртта са две противоположности. Кое е противоположно на истината? – Лъжата. Кое е противоположно на светлината? – Тъмнината. Кое е противоположно на топлината? – Студът. Та ще имате ред разсъждения. Да кажем, във вас е студено сърцето. Имаш малко топлина от външните условия. Ще търсиш причините, навън ли са, атмосферни, или причините са вътрешни. Когато хората направят една погрешка, търсят тъмни места. Когато хората направят едно добро дело, търсят светли места.

Сега, ако ви запитат вас, защо не сте умен човек? Пита ви някой, защо не сте умен. Или може да ви пита, защо не сте учен човек. Какво ще отговорите? Не сте учен, защото не сте учили. Но трябва да се създаде една форма. Пита някой: „Защо си жаден?“ – Защото не съм пил вода. Идеята е ясна. – „Защо си жаден?“ – Защото не съм пил вода. – „Защо си гладен?“ – Защото не съм ял. Вие ще кажете: „Условията са причината“. Ти си гладен защото не си ял хляб. Ти си жаден защото не си пил вода. Щом пиеш вода няма да бъдеш жаден; щом ядеш хляб, няма да бъдеш гладен. Вие не започвате с основни идеи. Казвате: „Условията са такива, баща ми е беден“. Условията – то са посторонни въпроси. Гладът лош ли е сам по себе си? Гладът е един много добър слуга. Казва: „Господарю благото, което Бог определил за теб, да вземеш хляба да го опиташ, хубав ли е този хляб, господарю да пиеш водата, която Господ определил, да видиш, хубава ли е или не“. Гладът е много добър слуга, жаждата е много добър слуга. Стремежът да бъдеш учен, определено е за тебе да бъдеш учен, да вземеш от знанието. Вие искате статически да бъдете учени хора. Учението е непреривно. Вие трябва да считате, че през целия живот трябва да учите. Да не мислите, че един ден ще свършите, вие ще бъдете учен човек. Вие ще бъдете толкоз учен човек, колкото като мислиш, че си се наял. След няколко часа пак трябва да ядеш. Учението и то да бъде като яденето. Ти почувствуваш, че знаеш и няма да се минат 4–5 часа, ще почувствуваш, че има нещо, което трябва да го знаеш. Като се наядеш, мислиш, че нямаш нужда вече от учение, но като се минат 4–5 часа, има друго, което трябва да го знаеш.

Тогава, когато бяхте кокошка какво учихте? – Ровихте земята да си извадите храната. Когато бяхте като растение, какво учихте? Тогава учихте как да си спущате корените в земята и клонищата нагоре към слънцето, към Бога. Казвам: Когато бяхте като трева, какво правихте като малка тревица? Тогава бяхте много скромни. Ами когато бяхте един великан, един дъб, вие искахте да се покажете навсякъде, щастие имаше във вас. Някой път ме питат: „Откъде иде тщестлавието?“ – От растенията. Като израстнал този дъб казва: „Знаете ли кой съм аз? Всичко туй е мое, пък и в земята имам. Ум се изисква при тия лоши условия да се живее, ум, ум трябва тук“. Тъй разсъждава този дъб. Казвате „Много е тщестлавен“. Не е лошо човек да бъде тщестлавен. Лошо е, когато е като тревата и нищо не е направила, да мисли, че е нещо голямо. Малката тревица, едно стръкче, казва: „Знаеш ли коя съм?“ – Едно стръкче си. Такива стръкчета на големия дъб има милиони. Той може да ги направи, той като погледне на тревата казва: „Имаш още да растеш“. Хубав е един дъб. Но дъбът сравнен с човешкото развитие е една тревица. Един човек сравнен с един ангел и той е една малка тревица. Така се разсъждава. Това не е за обезсърчение. Има неща, които за бъдеще ще учите. Природата е пълна само с блага. Вие седите и казвате: „Какво да правя, да работя ли или да не работя? Поет ли да стана, музикант ли да стана“ – какво да станете не знаете. Според вас какво трябва да стане човек? Какъв занаят бихте си избрали вие? Кой е най-лесният занаят? – Най-лесният занаят е да спиш. Аз след като съм изследвал, казвам, че сънят е най-лесния занаят. Каквато и да е работа в света е благородна. Няма работа в света, която да не допринесе нещо. Вие не мислете, че една работа, има разнообразие. Формите не работят в дадения случай. Известна работа, която трябва да работиш, ще ти допринесе нещо. Нея като свършиш, ще дойде втора, трета, четвърта. Ако една работа не си готов да вършиш, другите няма да дойдат. Работите вървят по един закон. Ако детето най-първо не е пъплило по земята, не може да ходи. Ходенето на два крака се дължи на онова пъплене. Ако виждаш туй животно, което ходи по земята, ако като беше във водата не се учеше да си мърда перките и опашката, тогава се учи да ходи. Ако туй животно не се учеше да хвърка във въздуха, защото млекопитающите били във водата като риби, били във въздуха като птици и после слязоха на земята, дойдоха в нова форма. През ред форми са минали докато се научат да ходят. Като риби бяхте едно време и само си въртяхте опашката. Казва: „Той си върти опашката“. – Ами риба е. – „Той си маха крилата“. – Птица е. – „Той само се върти“. – Животно е. Най-после, човек е велосипед с две колелета. Като се качиш на велосипеда, трябва да си майстор. Като се качиш на велосипеда, равновесие се иска. За да стои човек на краката си, се изисква равновесие, за да не падне. Имайте предвид, и в умствения свят законът е същият. Човек трябва да мине през всичките форми на мислите, за да дойде до онази форма, която може сега да я използува.

Вторият път направете и донесете статистика за ориза. Ами като изядохте ориза, каква мисъл ви дойде?

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит животът!

ХVII година
10 лекция на Младежкия окултен клас
държана от Учителя на 3. ХII. 1937 г., петък, 5 ч.с.
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, хора, сега, казва, прост, дума, става, работа, бъдете, мисли, път, природа, хубаво, време, живот, промяна, бъде ,

Младежки окултен клас , София, 3 Декември 1937г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ


placeholder
V1-ON