НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Малките опити

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Малките опити

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, сега, път, аз, всички, дойде, бъде, свят, земя, хора, мисъл, работи, имат, казва, време, съм, оправят, пари ,

Общ Окултен клас , София, 10 Ноември 1937г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Отче наш.

Прочете се темата: „Защо сме пратени на земята?“

„Махар Бену.“

Темите трябва да се развиват по един естествен начин. Запример въпросът: Защо е дошъл човек на земята, се разглежда много повърхностно. Когато човек отива на лозе, защо отива: или да копае, или да яде грозде. Ако отива напролет, отива да копае. Ако отива наесен, отива, за да яде грозде. Защо дошъл човек на земята? Дошъл е да копае, да работи. Дошъл е и да яде грозде.

Когато се разисква един въпрос, трябва да се свързвате с предмета, който разглеждате. Запример, човек не може да разбере слънцето, докато не го види. Човек не може да разбере въздуха, докато не го е приел. Същото е и за храната. Като я опитва, той може да има една представа за нея. Човек е дошъл на земята, каквото посади да израстне, да използува условията, никога да не се потрива; не само да се лъже, че работите му ще се оправят и ако не работи или ако не мисли. Или да вярва, че от баща му все ще му се падне нещо.

Те са обикновени разсъждения. Но кое е новото? Всеки един ден човек идва на земята. Защо сте дошли на земята днес? Не защо човек изобщо е дошъл на земята, но защо вие сте дошли на земята? Защо е дошъл човек на земята, то е негова работа. Но защо ние сме дошли, то е наша работа. Да кажем, че един ученик става сутринта и не си знае уроците. Защо става? За да вземе да учи, да си научи урока. Понеже ще отиде на училище и ако го изпитат, може да му турят единица или двойка. Сега нашата погрешка е, дето ние мислим, че не сме ученици и затова можем (да) ходим да си поиграваме. Не, доста голям контрол се упражнява. Вие може да кажете: „Може и така да се мине и ще отидем на онзи свят“. Че този свят и онзи свят са един свят. Мравката не може да мине в онзи свят. Тя трябва да мине в света на хората, че тогаз. Че човек не е влязъл в онзи свят и как мравката може да мисли, че може да мисли, че ще може да влезе в онзи свят. Тепърва мравката трябва да влезе в човешкия свят.

Въпросът трябва да се разгледа практически: Какво може да се постигне, какво може човек да направи? Защо е дошла домакинята вкъщи? Да измете, да измие, да преде, да тъче, да готви. А пък отвън и домакинята трябва да работи. Идването на земята зависи от това, в какво положение ще се постави нашият ум и нашето сърце. Запример, някой път вие не сте разположени и не знаете на какво се дължи неразположението. Или някой път сте разположени. Разположението и неразположението са неща обикновени, те не зависят от нас. Някой път, когато времето е хубаво, ти си разположен. А когато не е хубаво, ти си неразположен. Ако зимно време духа студен вятър и има студ 25–30 градуса под нулата, няма да имаш това разположение.

Най-първо занимавайте се с въпроса: Какво носите със себе си от онзи свят. Защото като дойдете на земята, земята се нуждае от човека. Важно е какво ще посееш на тая земя. Ако отидеш на лозе и не си посадил лозови пръчки, какво ще придобиеш? Ако си посадил такива, ще има какво да работиш и ще има какво да придобиеш. Сега ние вземаме предвид някои лесни работи. Запример, когато отидем на лозето, ние пращаме някого да копае на лозето, ние не го копаем и ще му платим. Ние приличаме на онзи български чорбаджия, който пратил Стоян на лозето да го окопае и да го ореже. Той като го прекопал и орязал, попитал Стояна: „Лозето плаче ли?“ – Стоян казал: „Ти като го видиш, и ти ще плачеш“. Сега някой път като възпитаваме себе си, така се орязваме, че ние сами не можем да се познаем, какви сме.

Кои бяха принципите в миналата лекция? Сега аз ви виждам, че сте дошли на гостилница, без да турите пари в джеба си. А пък там пише: „Днес с пари, утре без пари“.

Някои хора са дошли на земята затова: те са твърди и имат нужда да добият мекота. А пък някои хора са много мекушави и трябва да добият малко твърдост. Някои са несправедливи и трябва да турят правота в постъпките си. Някои хора могат да наблюдават, а пък някои хора никак не наблюдават. Не че не искат, но други неща ги интересуват. Някои наблюдават каква шапка носят хората, какви дрехи имат. Но попитайте го, какви вежди, какви очи имат, той не може да каже. Но ще разправи каква шапка, какви дрехи и какви обуща имат. А пък същественото са тялото, веждите, очите, ушите. Като погледнеш човека, разгледай какви са очите му, ушите, устата. Това е наблюдаване на човека. Сутринта като станете, изправете си пред огледалото, вижте дали е станала някаква промяна. Някой път се оглеждаш в огледалото и казваш: „Остарях, косите ми побеляха“. Виждаш бръчките си. Как няма да побелее човек! Има толкова ненужни страдания в света. Често щастието на човека зависи от онова пропорционално отношение, което има неговото тяло към неговия нос и брада. Три неща са важни: щастието за човека зависи от челото, носа и от брадата му. От тялото ти, от носа ти и от брадата ти зависи, колко щастлив ще бъдеш. В нашето чело не може да се забележи лесно изменение. Аз говоря за едно изменение, което става с една хилядна част от милиметъра. Също се отнася за носа и брадата. Една хилядна част от милиметъра изменение – то е доста голямо постижение. Аз някой път наблюдавам някой стар приятел. Той казва: „Втори път като дойдем на земята“. Те и в миналото си прераждане казваха: „Втори път като дойдем“. Сега дойдоха и пак казват така. Не, втори път ще бъде както сега, нищо повече.

В дадения случай може да развивате във вас интуицията. Има едно чувство на вероятност да знаете, доколко онова, което чувствате и мислите е вероятно. Как определяте сега една вероятност? Времето какво мислите ще бъде днес, хубаво или лошо ще бъде? Вашият барометър какво показва? Как чувствате? Ще трябва да проверите. Проверете чрез вашето самочувствие и вижте доколко то е вярно. Не само да кажеш изобщо, че днес времето ще бъде хубаво, но да кажеш в подробности, че 12 часа времето ще се подобри, небето ще се изясни, слънцето ще изгрее, вятърът ще утихне и като залезе слънцето, така и така ще бъде. Тая сутрин ще има ли хубав изгрев?

Ние може да имаме такъв слънчев изгрев, какъвто искаме. Но на слънцето не може да заповядваме, но на волята можем. Десет души като поискат могат да спрат дъжда, могат да спрат вятъра. Като духа вятърът, това не е работа на природата. Защото като духа вятърът, ние го накарваме да духа. И когато времето стане тъжно, хората го накараха да стане тъжно. Аз не искам да ви говоря за известни съвпадения. Когато ще ви се случи нещо лошо, то ще загърми, ще има буря, облаци и прочие. А пък когато ще ви се оправят работите, небето ще бъде ясно, няма да има никакви облаци. И ако не знаете, как става това, вие ще дойдете до друго едно суеверие. Бог казва: „Ако ме слушате, Аз ще ви изпращам ранния и късния дъжд навреме и слънце навреме.“ Ако Го слушаме, ще имаме хубав изгрев, ако не го слушаме, няма да имаме хубав изгрев.

Трябва да правите опити. Ако десет души се съберат и концентрират ума си върху един човек, когато има хрема, могат да го излекуват. И за трескавия човек има начин да го лекуваш. Излей един котел вода върху главата му. Тук един книжар-македонец разправяше, баща му бил на воденица и като го водил там във воденицата веднъж, тъй се уплашил, че три години го тресло. После веднъж пак се уплашил и треската минала. Съществува закон: еднакви причини произвеждат някой път различни резултати. Страхът произвежда треска и същата причина някой път произвежда лекуването ѝ. Някой път страхът ражда болест. Този страх не е на място. Но има един страх, който като дойде, болестта ви напуска. Той е на място. Понякой път човек има колебание. Някой път човек има голяма самоувереност, че някои работи ще станат. Аз съм държал статистика. Вземе някой лотариен билет и казва: „Уверен съм сто на сто, че ще спечеля.“ И като се тегли лотарията, вижда, че печели. Той си е турил преждевременно една своя мисъл, а не се е допитал до своето самочувство. Други хора мислят, че ще спечелят и той възприема тяхната мисъл. Отиваш на лозе, и когато отиваш си казваш, че има там череши, а пък то няма. Ти си приел пак чужда мисъл. Това, което хората мислят и казват, трябва да се провери. Човек трябва да развива своето самочувство. Трябва да прави опити. Запример, разболееш се. Да знаеш, след колко време може да оздравееш. Или дойде ти някоя неприятност, да знаеш след колко време, тя ще се премахне. Всички неприятности в живота имат един свой вътрешен възпитател. Това е една възпитателна система.

Сега, аз бих желал запример, повечето от вас да бъдат ясновидци – да виждат, да знаят. Не зная колко души от вас са ясновидци. Трябва да развиете ясновидството. Не мислете, че то може изведнъж да се развие. Най-напред при ясновидството, вие ще влезете в един свят като на кино. Най-първо ще се научите да се самоовладявате. Нищо да не те смущава. И като че всички тези работи са уредени. И ще се концентрираш вътре в себе си, в ума си и ще видиш, колко неща минават по пътя. Ще знаете това е кино, това не е реален свят. То е свят на сенките. Никой не ти казва нищо. В този свят ще видиш някой ангел с крила. Такъв ангел може да си нарисува човек. На киното може да видиш такъв ангел. А пък като видиш същински ангел, той ще бъде интелигентно същество, ще ти произведе голямо впечатление и ти няма да го забравиш. То ще ти каже, може би само една дума. Имаме един пример. Един от големите окултисти в Париж, Елифас Леви, е искал да вика един от древните мъдреци да го попита за един важен въпрос. И според магията 40 дена се приготовлявал по всички правила. Като се явил онзи, Елифас Леви пада на земята. Каква полза, ако ти ще паднеш на земята и онези въпроси, които те занимават, останат неразрешени?

Всеки един от вас трябва да знае защо е дошъл. Всеки един от вас трябва да знае каква е неговата история в миналото; колко пъти е бил на земята; де е бил; как се е прераждал и кои са причините да дойде в България. Някои от вас не сте били в България в миналото. Вие сте дошли като пътешественици в България и виждам, че в бъдеще някои от вас пак няма да останат тук. Когато дойде Христос на земята, всички онези евреи, които бяха готови да приемат Неговото учение, напуснаха еврейския народ и отидоха в другите народи. Останаха само другите евреи, които бяха неспособни да приемат учението му, и само си блъскат главите, дали е Той, или не. Ако останете тук, всякога българи, не сте от много интелигентните българи.

Сега вие желаете, запример, доброто на българския народ, но как се постига това. Аз само ще ви наведа на една мисъл: ако един човек се роди с един крак или една ръка, какво може да направи? Или ако един човек се роди с едно око, или с едно ухо, какво може да направи? Човек, който се роди, краката му трябва да са подвижни, трябва да има най-хубавите крака и най-хубавите ръце. Щом започне да задебелява вашата кожа, да изгубва своята чувствителност, постарайте се да вземете мерки. Ръцете на някои хора са много груби. На някои хора да кажем от работа са загрубели ръцете. А пък някои хора, които не работят, ръцете им пак са груби. Имаме вече онзи модел, според който човек трябва да живее. Много мъчно е човек да дойде във връзка с духовния свят, да му са ясни представите. Той ще мисли за духовния свят това, което не е. Онзи свят е свят на чистотата. А пък чистотата – това са възможностите на човека. Хубавият живот седи в чистотата. Дето има нечистота, тя всякога носи страдания. Дисхармонията също носи страдания. А пък хармонията, чистотата, правдивостта, кротостта, въздържанието, те носят онези велики блага. Да кажем, един човек има в себе си чувство на милосърдие, той е милосърден. Ако такъв човек отиде при който и да е банкерин, може да събуди у него милосърдие и банкерът ще бъде готов да му услужи. И понеже вие имате чувство на алчност, то като влезете при банкеринът, вие усилвате у него това чувство и той не ви дава. Казваш: „Не ми върви“. – Не ти върви, понеже не си милосърден. Като влезете при този банкер, да видите в него една основна хубава черта. Вие като влезете при някой човек, търсите в него отрицателни черти. Ти като видиш някой човек, виж у него най-първо някоя хубава черта. И като може да намериш една хубава черта, може да направиш една вътрешна връзка с него. Какво трябва да правим, като се намерим между лоши хора? И у тях има известни способности, известни добри черти, макар и недоразвити.

Та казвам: Сега светът се нуждае от проводници на любовта, на Божествената, разумната любов. Проводник да бъде човек. Но знаете ли какво значи да бъде проводник човек? – За да бъде проводник, човек трябва да има онази детинска вяра. Майките водят децата си да се молят за дъжд. Едно дете взема омбрела в ръката си. Майката го пита: „Защо взема омбрела?“ Детето казало: „Защото ще вали“. Майката казала: „Я вали, я не“. Ние сега се молим и казваме: „Я бъде, я не“. Ние да имаме онази детинска вяра, че ще бъде. Най-първо трябва да се молим за нещата, които могат да бъдат. Например, ти не искай 10 000 лева, 100 000 лева да ти се паднат. Днес имаш нужда от 1 лев, или от 10 лева, опитай дали ще дойдат. Така ти ще развиеш силата на своето концентриране. Сега, в съвременния живот, ние сме развили повече отрицателната страна. Казваме: „Това няма да бъде, онова няма да бъде“ и чакаме всички неща да дойдат изведнъж. Тук, на Изгрева, мнозина сте взели лотарийни билети и аз зная само, че на един му се паднаха 400 лева и всички са взели билети, за да им се паднат 200 000 лева, 1 000 000. Този на когото се падне милиона лева, веднага всички ще бъдете около него, ще станете много любезни към него, макар и да не ви е бил приятел, ще му кажете: „Много щастлив човек сте. Един милион ви се падна“. Има неща по-хубави от един милион. Ти сутрин като се помолиш, ще получиш не един милион или 10 милиона, но много повече. Има неща, които с пари не се купуват. Разположението на човешкия ум, сърце, светлият ум, широката душа и силен дух, те са голямото богатство, което човек притежава.

Вижте сега какво ви липсва. Виждам, че на всички вас ви липсва нещо: Какво ви липсва? Но пишете съществени неща (Учителят чете една тема.) Едно от нещата, които липсват на човека, е да се научи да се развързва и да не се залепва. Между вързването и залепването, и залъгването има голяма разлика. Вързването е външно, а пък залъгването е вътрешно. Студентите в Америка залъгали един професор. Този професор имал обичай да остава в клас повече от определения час, той оставал 10–15 минути повече и студентите не могат да излезат навън. Понеже професорът престъпвал това правило, студентите намазали стола с туткал. И той като влязъл седнал и туткалът засъхнал и той иска да стане, но е залепен вече на стола. Оттам насетне му дошло на ума, че не трябва да стои повече от определеното време и да излиза навреме. Та никога не трябва да престъпваме някои на наши чувства. Ние им отдаваме повече време. Аз бих ви препоръчал да си носите по едно гребенче в джоба си и косата ви да върви все назад. Космите да се научат назад да вървят. Това ще ви помогне в здравословно отношение. Понеже, когато главата е покрита с косми, тогава магнетизмът функционира много по-правилно, а пък когато главата оголее, хората стават нервни. Американците са много енергични и на мнозина американци главите са голи – отгоре са като обръснати. Има един анекдот: Един проповедник бил назначен в едно село за такъв. В селото се разчуло, че този проповедник има път на косите на главата си. Селяните казали: „Ние не искаме такъв проповедник“. Какво било очудването им, когато той дошъл и те видели, че той нямал никакви коси на главата си.

Някои искат да кажат, че човек може с мисълта си да накара косите да растат. Някои искат да приложат особени методи за израстване на косми по главата: някои казват, че като ходиш гологлав на студ и слънце, като те пече слънцето, косите ще израснат. Затова се иска дълго време. А пък ти като концентрираш ума си, косите ще израстнат по-скоро. Опадването на косата зависи от големите тревоги. Вие сте гледали мрачно на живота. Вие сте гледали да уредите живота си. Като се грижим да го уреждаме, все ще остане нещо неуредено.

Трябва да си турите известни задачи. Някой път ние се събираме да се молим. То е хубавото и е наша длъжност, но има практически занятия, за които трябва да определим известно време, за да се упражняваме. Трябва да определим време за наблюдение, да имаш ясна представа за времето. Като видиш едно място, да определиш колко е далеч и за колко време можеш да отидеш там. Да можеш да извършваш нещата. После да можеш да предчувствуваш какво има да стане. Има ред чувства, които са посторонни. Хората страдат от големи чувства. Например, почва да го преследва някоя мисъл, че ще му се случи нещо. Често може една лоша мисъл от окръжаващите хора, ако човек не внимава, да се пренесе в него. Лоши мисли се пренасят. И добрите мисли се пренасят. Затова всички трябва да се учите как да се пазите от лоши мисли. А пък за да се пазите от лоши мисли, трябва да повдигнете трептенията на своята мисъл. Твоята мисъл, ако има бързи трептения, ако се движи бързо, тогава каквото лошо дойде, вашата мисъл го отхвърля. Инак го всмуквате в себе си. Най-първо чрез вярата човек ще повдигне своите трептения. Може да се направи опит: 10 души ще съберете и ако кажете на някого, който е слаб: „Утре ще бъдеш по-добре, ще станеш, ще ти върви добре и т.н“., това ще стане.

В България в 30 години се направиха толкова отрицателни неща, колкото целият български народ не е направил за хиляди години. Това, което българският народ не е направил за хиляди години, сега е направено. Какво са направили българите досега? Водили са за хиляда години 158 войни. Пада се за всеки 8 години по една война. После, ако вземете в книжовно отношение, каква философия имат? Гърците имат с какво да се похвалят – с големи философи. Не че не са имали българите видни хора, но всичко това е така отишло! Българинът не е взел под внимание да пази това, което му е дадено. Вчера дойде при мен един доста виден българин и ми каза: „Защо на нас не ни върви?“ И почна да ми разправя защо не ни върви, според неговото схващане.

Вие всички сте станали кореспонденти. Само някой да каже нещо, и целият лагер знае. Само някоя сестра да се облече с някоя хубава дреха и целият Изгрев знае откъде я е взела. И когато направи някоя погрешка някой, всички знаят на Изгрева. Аз се радвам, че всички знаят, но да знаят как да се оправи тази грешка. Много е мъчно човек да се обхожда. Да има човек обхода, това е много мъчно. Всички хора трябва да се стремят да имат обхода. Това е едно общо качество. Един народ, който има обхода, може да прогресира. Целият народ трябва да има обхода. Вие като станете сутрин, пожелайте българинът да има обхода. Всички трябва да имат обхода: и съдията, и адвоката, и учителя и пр. За какво трябва да мислим? Българите да имат обхода. У българинът има една чудна небрежност. Мислете върху следното: Българинът да има една хубава обхода. И като работите една година в това направление, да констатирате, че има един малък напредък в обходата. Така както е сега в България, престъпленията се увеличават. Всеки ден престъпления, престъпления, нямат край. Значи няма обхода.

Аз гледам, например, някой взел и написал брошура против нас, в която поместил осакатени цитати от беседите. Каква обхода има той? Какво ще спечели от това? Един казал: „Учителят да ми даде 3 милиона и аз ще защищавам Неговото учение, ще пиша, ще го проповядвам навсякъде.“ Че ако едно учение с пари се проповядва! Ако очаквате Божественото да го прокарвате с пари, заблуждавате се. Бог ни е дал повече от три милиона. Онова, което имаме – то е повече. Какво ще искаме ние 3 милиона! Несметно богатство ни е дал Бог. За вас имате несметни богатства. Та казвам: Пазете се от тази черта като дойде. Ако аз съм на място на този, който е писал против нас, ако съм на неговите разбирания, ще постъпя, както и той постъпва. У него е станало подхлъзване. Като се подхлъзне човек, лесно пада надолу. Във време на изпитания ще се познае дали сте злато или сте позлатени, какви убеждения имате.

Съществува един закон в природата, който гласи: Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка не могат да не произведат своите последствия. И онова, което мислим, то един ден ще се върне върху нас. Две мнения няма по това. Никого не можем да предадем. Най-първо ще предадем себе си и после ще предадем другите хора.

Та първото нещо е: Постарайте се да бъдете изправни в душата си, да бъдете справедливи. Напълно справедлив трябва да бъде човек. Не да мълчим. Не всякога мълчанието показва, че човек е умен. Някъде човек трябва да говори, а някъде трябва да мълчи.

Казвам: Вие сте образували един навик, който е добър. В България никой не става сутрин толкова рано като вас, за да дойдете тук. Какво ви заставя да дойдете в 5 часа? Това е един придобит навик. Като ставате сутрин, тогава има по-добри условия за духовна работа. Господ казва: „На ранина ще ви потърся.“ Бог на ранина ще ви потърси.

Всичките ни работи могат да се оправят. Някои от вас сте закъсняли. Защо? – Закъсняли сте, защото вашият чувал, който има жито, се е пробил, има дупчици и житото изтича. Ти ще го закърпиш хубаво да не изтича. Аз гледам една кола върви и подир нея по целия път изсипано жито. Гледам, доста дупки имате на вашите чували и на вас самите. Закърпете ги.

Скоро четох един пример за един англичанин, който за 50 години изказал един милион и половина молитви. С молитви, той е отхранил 3–4 хиляди деца. Той е единственият англичанин, който дава такъв пример, молил се 50 години и си държал дневник, колко пари са му донасяли, след като се молил. Цяла книга имам писана от него по това. И няма философия в тази книга. Всеки ден разправя какво е добил. Той казва: „Колкото моята молитва е била по-усърдна, толкова средствата пристигаха по-скоро. И колкото повече имаше колебание, толкова средствата закъсняваха“. Щом се колебаеш, пак ще станат нещата, но се закъснява. Някои ще кажат: „На нас пари не ни трябват“. – Идеята не е такава. Ако във вашият ум седи идеята да не идва богатство, то е друг въпрос. Но средства ни трябват. Пари да имаш десетина английски лири в злато в джоба си, това е здравословно. Да не ги харчиш, но да ги буташ и пак да ги туряш в джоба си. А пък всичкото зло е, че ти харчиш златото от джоба си и не остава нищо. Не харчи, извади го, погледни го и пак го тури в джоба си. Защото всеки един от вас има особен начин, по който може да възприеме някое благо. Всеки човек си има специфичен път за възприемане на благата. Когато аз ги възприемам, така няма да ги възприемете вие, а по друг начин. Някой може да ни разправи своята опитност, но не се лъжете, ти може да се възползуваш от неговата опитност, но тя не може да бъде твоя опитност.

Сега, може ли да ми кажете, какво ви трябва? Ще кажете много неща, които са второстепенни. Но най-важното, което ви трябва в дадения случай кое е? Станеш сутрин, гладен си. Тебе ти трябва хляб. След като задоволиш нуждите на глада си, ще дойде друго. Всяко нещо да дойде според нуждата и времето. След като се умиеш и облечеш, ще дойде съзерцанието и после ще дойде работата, която ти допада. Някой път, някой ти говори и ти се дразниш. Много е мъчно, да ти говорят и ти да търпиш. Особено, ако си господар и слугата ти възразява. Но ако ти си пред господар, който е главорез, какво ще правиш, когато той ти говори? Вие какво бихте направили, ако се намирате пред една мечка? Когато ви срещне на пътя една мечка, тя се спре и вие се спрете. Ако срещнеш мечка и имаш треска, ще оздравееш. Ако си бил здрав, ще те втресе. Онези, които са били здрави, тресе ги. Аз съм превеждал следният пример: Една група пътувала из планината. Един от тях го втресло и останал на пътя. Другарите му го оставили. Минава една мечка и го задига и го носи в една колиба, туря го в колибата и си заминава. Влиза овчарят и се чуди. Болният оздравял, всичката треска изскокнала. Умът му така е бил концентриран, той така обикнал живота, че треската заминала.

Та казвам: В даден случай направете една услуга като мечката. Сега проповядват. Много пъти цитират кое каза Христос, но ние не вярваме в това. Да проповядваш онова, в което вярвате.

Кажи на някого: „Твоите работи ще се оправят днес. Как, няма да ти го доказвам, но ще се оправят“. Онзи ще каже: „Ти от къде знаеш?“ Ти му кажи: „Ти остави това, ти си мълчи сега. Твоите работи ще се оправят днес. Запиши си го в мозъка си. До обяд ще се оправят. И ако не се оправят работите ти, ела да ме питаш, защо не са се оправили“. А пък вие сега ме питате, онзи, който много знае, ще каже: „След два дни ще се оправят работите ти, след 3 дена, след една година“.

Някой път аз съм ги насърчавал така: Някой болен дойде, казвам му: Аз не мога да те излекувам сега, няма да оздравееш сега. Една и половина година трябва да мине, за да имаш малко подобрение. Ако слушаш моите съвети, ще работи законът и ще минат година и половина и ти ще оздравееш. Така е определено. Трябва да стане цял един преврат вътре в човешкия организъм.

Новите идеи сега трябва да имат приложение. Ние учим и пеение. Колко души от вас са се събрали, доброволно и имат желанието да пеете? Младите са на една страна, старите на друга страна. Старите не искат да пеят, понеже не щели да се женят. Думата „жени“ с „ъ“ има двуяк смисъл: жътва и женитба. На нивата ще отидеш да работиш. Не като млади моми с венец на главата ще жънеш, но като жетварка.

Събирайте се и изпявайте някои песни. Някой път слушам отгоре песента: „Махар Бену Аба“. Но така го пеете, от немай къде. Някой път го пеете хубаво, но някой път казвате: „Дотегна ми този Махар Бену.“

Вие не сте проверявали, аз сам, който съм много добър музикант, някой път като взема цигулката, не върви. Във въздуха има нещо. Някой ме пита: „Ти с какво си се прехранвал?“ Че аз мога да бъда отличен композитор, музикант. За в бъдеще съм оставил това. Но сега казвам, че много малко зная. В музикално отношение съм правил малки опити, като има буря, вятър, като засвиря известни акорди в музиката, бурята престава. Някой е намислил нещо лошо и като взема няколко акорда, веднага цялото състояние на човека ще се промени. Една сестра, ако знае да пее, тя може да живее много добре с мъжа си. Като го види, че иде, тя да запее: „Колко ми е приятно, че моя възлюбен вече иде. Толкова ми е приятно, че моят възлюбен вече иде, иде! Колко ми е приятно, като го виждам, че иде така весел и бодър!“ Ако той влезе и тя му се скара, тогава кое тя пее: „Ти защо не донесеш това и това? Тези деца гладуват.“

Сега, това са нови методи за възпитание. Правите опити. Някои от вас, трябва да развивате времето. У някои от вас не е развито времето. Може да сте вземали верен тон, но не сте спазвали времето. Музиката трябва да я поставим като един основен метод. Като пееш, да се вглъбиш в песента. Съчинете си една песен, нищо не значи това, че тя не е много сполучлива, една песен, която да може да ви измени вашето състояние. Онзи ден, като бяхме на концерта, започна се с песен. Петнадесет работи имаше всичко. Имаше затъмнение, изгасиха лампите. Оркестрантите седяха на месата си, не смееха да станат, понеже може да дойде изведнъж светлина. След десет минути пак блеснаха лампите. Преди да дойде тъмнината, всички бяха нервни, но след затъмнението като дойде светлината, всички бяха разположени. В мълчанието всички чакаха да дойде пак светлината и нямаше шум.

Та и в живота, като ви изгасне свещта някой път, нищо не значи. Ще се успокоите малко. Сега както ви пях тази песен, на нея липсва още мекота. Ако знаеш да пееш вътрешно, другарят ти ще бъде разположен. Пял ли си ти звуковете – „хм“? Тихо да ги пееш. Брат Русев, може ли да запееш, ти си доста музикален. Коя песен би изпял? (Всяка друга песен, но без „хм“.) Всяка наша мисъл и чувство си има специален тон. И милосърдието си има специфичен тон. Също така и любовта към Бога, съвестта, приятелството, любовта към отечеството, алчността, яденето. Нашите минали мисли сега са се превърнали в чувства. Отпред чувството ти говори едно, а пък отзад ти говори друго. Отпред ти се казва: „Да бъдеш умен“, а пък отзад честолюбието ти казва: „Да ме обиждат така! Как така!“ – Тук чувството ти говори да реагираш, но ако ти търпиш, ще се измени положението.

Всеки ден ние роптаем. При всичките блага, които Бог ни е дал, ние сме мърморковци. Ти казваш: „Дотегна ми, аз ли съм най-големият грешник?“ Че Бог ни най-малко не е за това, Той ти желае доброто, и ако ти страдаш, причината на страданията иде от другаде. Вие посадите едно цвете в една саксия и почнете да го поливате с по-малко вода. Какво ще стане? Тук имаме един лимон, някой казал да се вземе син камък и да се тури малко. А пък той турил 150 грама и отровил лимона. Аз казах: Не трябва никакъв син камък на лимона. Не проповядвайте нещо, което не сте опитали. Някой казва така, друг казва така. Природата има един закон. Тя ни показва къде е грешката и по кой начин може да я намерим и поправим.

Ти трябва да знаеш специфичният тон на много неща. Имаш някое чувство, трябва да знаеш специфичния му тон. И златото си има специфичен тон. Ако знаеш как да му пееш, то идва. Но ако не знаеш как да му пееш, то не идва. Или да кажем, че искаш да бъдеш търпелив. Търпението е свързано с музиката. Но то не е чувство в човека. И то си има специфичен тон. За да бъдеш търпелив, трябва да знаеш как да пееш. Най-мъчното изкуство в света е, човек да бъде търпелив, защото в търпението се преплитат всички противоречия на живота. Случват се неща, които ни най-малко не ги желаеш. Ако се намираш в един Божествен свят, няма какво да се смущаваш. Ще се оправят нещата. Привеждам следния пример. Вие не сте го приложили. Един българин отива на баня в турско време. В банята се къпел един турски бей. И българинът казал: „Виж тези мускули. Никой не ги е побутвал“. Турчинът като послушал казал: „Какво говориш, бе гяур. Да се махаш!“ Българинът казал: „Буюрунус (заповядайте)!“ И отишъл при друга курна. После пак се повторило същото. Българинът направил и казал същото, като отстъпил и на другата курна. Беят му казал: „С този ум и с тази уста, никой няма да те бутне“. Българинът все отстъпвал. Когато турчинът му казал да се маха, българинът отстъпил. Та като дойде една неприятност в живота ти, тя е турският бей. Ти кажи: „Заповядай!“ Ти обикаляй курните и като обиколиш всичките курни, ти ще разрешиш въпроса. Сега ще се пазите от следното: Ние искаме всякога да минем за такива каквито не сме. Най-първо ще мислиш, после ще разсъждаваш от причини към последствия и после ще туриш в своята мисъл, че ти имаш милосърдие, после ще туриш религиозното чувство, което се изразява в обич към всички хора, към всички страдущи. Всички хора страдат, за да се учат, защото ако не страдат, не се учат. Един човек се учи, като се лиши от някое благо. Много пъти на стари години човек казва: „Какво сме изгубили на младини?“ – Благоприятни условия. Като се вземе младостта, тогава човек съзнава, че е изгубил. С опитността, която имате сега, пак много можем да спечелим. Старият може да се подмлади с 10, 15, 20 години. Поне работете да се подмладите. Да допуснем, че гладуваш, не си ял. Ти благодари! Да допуснем, че пари нямаш. Благодари! Да допуснем, че дрехите ти са скъсани. Благодари! Обуща, шапка нямаш. Благодари! А пък ти казваш: Търпи ли се това нещо! Целият свят е пълен само с хора нетърпеливи. Какво ще направиш най-после? Като влизаш в една баня със своите ли дрехи ще влезеш? Господ иска да ни съблече от онези превзети възгледи, които имаме и да ни остане онова същественото, което ни трябва. Например аз, като ви гледам дрехите, някои от вас сте избрали дрехи, които не са ви наложили. Онези от вас, които са имали условие да носите дрехи, не сте знаели какви дрехи да носите. При всичките ви дрехи, да изпъква лицето ви, шията ви. Да изпъкват устата ви, очите ви, носът ви. Лицето на човека е важно. Отлично нещо е да видиш един хубав нос, едни хубави очи, едни хубави вежди, едно хубаво око, една отлична уста, един отличен подбрадник. Хубаво е да видиш една хубава шия и да видиш как е поставена главата на нея.

Вие се навеждате надолу и казвате: „Какво ще се прави?“ (Учителят показва с пръст наляво, надясно.) Като питат за пътя, ти им посочи с пръст така. Дойде неверието, ще му кажеш: Сбъркал си адреса. Моят адрес е вярата, която постига всичко, а пък твоят адрес е неверието, което не постига нищо. Отгде накъде идеш при мене. Нерде Шам, нерде Багдад?

Аз харесвам тази сестра, колко хубаво е рисувала тя! В бъдеще тя ще стане една отлична художничка. Тя се приготовлява отсега. Тя геометрически туря всичките основи на рисуването. Отсега още ние трябва да турим основа за в бъдещето. Повече светлина турете на ума си. Да не казваш: „Няма ли добро нещо в нас?“ Ние страдаме от голямо изобилие. Всичко ни е дал Господ, но сме го оставили, без да работиме. Ние при голямото си богатство, очакваме друго богатство да дойде. Та казвам: Онова богаство, което е в нас, разработвайте го. Много са трудолюбиви хората на света. Вие които сте дошли тук, сте много по-способни от хората в света. Какво от това, ако сте хамалин, натоварен да носи стотина килограма? Мислите ли, че това е наука? Мислите ли, че ако сте банкерин, който взема 30% лихва, че това е някоя наука? Или мислите ли, че ако сте някой хирург и от 100 случая, едва 10 оздравеят, мислите ли, че сте някой добър хирург? На сто души, десет души да умориш, това разбирам. Има някои хора, които не могат да се излекуват.

Сега станете лекар на себе си. Аз ви давам тези общи разсъждения. Някои ме питат: „Учителю, какво да правим със себе си?“ – Най-първо турете си на ума следното: Втори път какви трябва да дойдете на земята. Какво искате да станете – някой професор, философ, архитект, лекар? Турете си една мисъл и служенето на Бога във вас трябва да бъде определено. В неделя, като вървите из града си казвате: „Как да проповядвам?“ – Като минете покрай всеки човек, кажете му по една блага дума и си отминете. Кажете му: „Много хубав ден, отличен ден имаме“. И тази дума ще остане в ума му. Или да му кажете: „Добър ден, за света иде много голямо благо“. И си отминете. Турете тези положителни мисли в тях. Още много други работи могат да се кажат. Сега казвате: „Какво да му кажа, отгде да започна?“ На някой богат направи му една малка услуга, кажи му нещо. Всякога можем да завържем връзки. Някой път казваш: „Няма да се изложим!“ Хората не можеш да ги убедиш, но можеш да им помогнеш в пътя, в който те вървят. Така ти ще помогнеш на онзи Божествен План, по който върви човек, той да разбере, че ти му желаеш доброто. Не че го викаш да тръгне с тебе. Като срещнеш някого, кажи му: „Вижда ми се, че баща ти е много добър човек“. И си замини. Минаваш покрай някого, кажи му: „Както виждам баща ти, майка ти, дядо ти, са били много добри“. Той ще каже: „Отгде познаваш баща ми и майка ми?“ Това е проповед.

Сега съм ви слушал да казвате: „Земята ще изгори, ще се пречисти. Тя ще изгори, за да се пречисти“. Ни най-малко няма да изгорят хората. Горенето носи огън в себе си. Горното е казано на един митически език. Там, гдето има огън, има живот, като се срещнете, кажете си по една добра дума.

Мото:

Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.
(Три пъти.)

6 ч. 40 м.

XVII година.
6 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 10 ноември 1937 г., сряда, 5 ч. с.
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, сега, път, аз, всички, дойде, бъде, свят, земя, хора, мисъл, работи, имат, казва, време, съм, оправят, пари ,

Общ Окултен клас , София, 10 Ноември 1937г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ


placeholder
V1-ON